събота, 10 декември 2016 г.

Bulgaria Analytica - Руската неоимпериалистическа заплаха - предстоят нови разочарования - Част Втора

Последните месеци в почти всички страни на Централна и Източна Европа се разкриват мрежи за влияние на Русия, които в много отношение следват една и съща матрица, макар и с национални специфики. Основните разлики прозират по линия на микса от ангажирани ресурси и канали от руска страна – официални власти, включително дипломатически, неправителствени структури, корпоративни мрежи, медии, разузнавателни служби – външно разузнаване и цивилните му структури, ГРУ – военно разузнаване, културно-информационни канали, но най-вече степента и характера на участвуващите в тези процеси локални ресурси – политически партии, медии, отделни политици, компании. Там където не съществуват достатъчно здрава мрежа за влияние сред местните политически партии, както е в Полша се прибягва директно до създаване на нови партии и неправителствени организации. Там където има достатъчно силно изразен ресурс за местно влияние – както е в България, Сърбия и Черна гора, се разчита на съществуващите партии и политици. 
Паралелните разкрития на службите по контраразузнаване и полицията в Черна гора, Сърбия, Унгария, Полша, Словакия и Чехия навеждат на мисълта, че зад тези усилия има единна воля, стратегия и координационен център, макар и да прозират известна автономност и конкуренция между отделните канали за влияние – особено по отношение на използването на руските и местните публични и корпоративни мрежи. Разкритите схеми за руско влияние върху избирателния процес, както и върху изпълнителната власт – какъвто е случая в Черна гора, доказват, че участието на пряко свързани с Москва руски официални лица и агенти е минимално. Основно се ангажират местни активи, включително и такива от съседни страни. Това е програмирана система за ограничаване на щетите при евентуални разкрития – двамата разкрити агенти, предполагаемо от ГРУ, бързо бяха прибрани и потънаха в своята анонимност и безнаказаност в Русия. Планът за действие и нивото на подготовка на черногорската операция са много над възможното за организация на местно равнище. Никой не крие, че без решаващата помощ и намеса на големи западни разузнавателни служби, планът на Москва в Сърбия и Черна гора, трудно е щял да бъде разкрит. 
В хода на разследване са били разкрити оръжейни арсенали, модерна комуникационна техника и история на засилено присъствие на руски инструктори при обучението на местни паравоенни националистически формирования – което е общ знаменател на подобни разследвания в много страни от Централна и Източна Европа и особено на Балканите. 
Не е особена тайна, че по време на прехода руските специални служби широко използваха възможностите на руските криминални структури и мрежи на организирана престъпност, при реализацията на своята дейност в страните от ЦИЕ, не на последно място чрез свързаността им с местната организирана престъпност.
Всичко това говори за системно усилие, които минат далеч отвъд индивидуалното внимание и цели на руската политика спрямо отделно взета страна в Централна и Източна Европа, а издава общата насоченост в политиката за дестабилизация на Европейския съюз. Навсякъде са видни контурите на повтаряща се идеологическа матрица, чийто крайна цел е възстановяването на сферите и мрежите на съветско влияние в региона, чрез подкрепа на политически лидери и партии, които отчитат в своите програми и действията интересите на Кремъл в парадигмата на своите отношения с ЕС и НАТО. 
Да вземем за пример оръжейните арсенали, които бяха разкрити в Унгария /лидера на Унгарския Национален Фронт/, в Черна гора /опит за преврат и покушение срещу премиера Джуканович/, Сърбия /в близост до резиденцията на премиера Вукич/.  Навсякъде разследващите органи изключиха намесата на терористически клетки и на свързани с Ислямска държава активисти, както и идеята, че подобни като качество и количество оръжия могат да обслужват нуждите на обикновени криминални „домашни“ структури. 
В унгарския случай падна убит полицай, а друг беше спасен „на косъм“ и отново случаят, според разследващите, няма нищо общо с дежурния вариант за отклоняване на вниманието – бежанската заплаха и терористите, а е пряко свързан с Москва. Забележете става дума за страна, която Русия афишира като особено близка в ЕС и за Виктор Орбан, който има топла лична връзка с президента Путин?!
Още по време на атентатите в Париж в световните медии тръгнаха тиражирани истории свързващи терористическите актове със Сърбия, България  и други балкански държави, по линия на набавените оръжия и подготовката. Подобни истории, бяха разпространени по международните медии, но което е още по-интересно и от официалните медии. 
По данни изнесени в унгарски сайтове, руски официални представители са поддържали връзки с крайно десните от Унгарския национален фронт, като руски дипломати са били в близка свързаност с лидерите на Фронта, докато инструктори от ГРУ са обучавали техни паравоенни формирования. 
Същите унгарски неонацисти са използвани от руските си политически навигатори за организация на поредица от дезинформационни кампании. Привежда се примера с фалшивата новина, че Унгария снабдява Украйна с танкове. Тази операция се приписва на руското разузнаване. 
По същия начин в България беше реализирана подобна, макар и в скромен мащаб, операция през собственик на местен проруски сайт в навечерието на националния празник, като бе разспространена фалшивката, че за тържествата на връх Шипка е поканен турския президент Ердоган – лидера на наследника на поробителя Османска Турция, докато тази „чест“ е спестена на лидера на наследника на страната освободител – президента Путин 
Във всяка от изброените по-горе страни през последните две-три години се появиха десетки анонимни сайтове за генерация на фалшиви новини, които служат като канали за пропагандно-информационно въздействие. 
Не съм експерт по тайни операции – само регистрирам странни сходства между случаите в Подгорица, Белград, Будапеща и събитията у нас, включително намерения оръжеен арсенал от ГДБОП в София – Горубляне и в Стара Загора. 
Нека се спрем на официалните тези, че и в двата „български“ казуса става дума за свързаност на притежателите на тези частни оръжейни арсенали  с канали за разпространие на наркотици. Обясненията звучат меко казано неправдоподобно, защото нито типа, още по-малко количествата на оръжията, отговорят на типичния профил на организираната престъпност у нас, още по-малко на мащаба на ангажираност на българските участници в международни терористически мрежи. Да напомним, че до този момент няма доказан случай на български гражданин, воювал на страната на Ислямска държава и пряко замесен в терористически акт на ислямски радикали, където и да е в Европа. 
Още по-нелогично е свързването на намерените оръжейни арсенали с темата за „повишен риск“ от терористическа заплаха, провокирана от бежанския поток, както ни убеждават напоследък. Включването на афганистански елемент за достоверност, не звучи убедително, не защото по принцип е невъзможна подобна връзка, а защото  е много подозрително съвпадението на времевия и логически контекст на бунта в Харманли /който си има вътрешни причини/ с „отклоняващи“ вниманието от него фейк „новини“ за повишения риск от терористическа заплаха.. 
Струва си обаче, да се погледне сериозно и изследва възможната връзка между откритите оръжейни арсенали и възможността те да са били предназначени за операции на територията на България, по матрицата на разкритите заговори в Черна гора и Сърбия, включително и чрез ангажиране на паравоенни формирования. Достатъчно е да се разгледат сайтовете им, в които се убеждават желаещите, че при тях се води реална и пълноценна бойна подготовка. Без излишно да се спекулира с тази версия, тя е достатъчно достоверна, на фона на разглежданите други, за да бъде пренебрегната. 
Ръстът на влияние на руските спецслужби сред паравоенни формирования на Балканите трудно може да бъде надценен. Те умело съчетават допустими националистически цели – защитата на населението от бежански вълни и религиозен екстремизъм, с развитието на мрежи от агенти и институции, чрез които могат да реализират блокиране на военните операции, включително и в рамките на НАТО, насочени към неутрализиране руската заплаха на територията на страните членки. 
Подобна кампания беше организирана срещу участието на България в обща отбранителна военна флотилия в рамките на НАТО в Черно море, както и срещу съвместното патрулиране на военно-въздушното пространство. Логично е да се предположи, че тези действия на българското правителство и на проруските кръгове са взаимно свързани, което може да постави под съмнение готовността и способността на страната да участва в съвместно стратегически планиране и операции по колективна отбрана срещу руска заплаха. 
В по-ново време дейността на подобни проруски проксита, включително лидери на националистически структури и паравоенни формирования може да бъде свързана с изкуственото раздухването на бежанска истерия, която постепенно се насища с все повече елементи на открито противопоставяне срещу ЕС и НАТО и призиви за излизането от тях, както и прокламирането на съвместна с Русия православна защита срещу неверниците и покварения Запад – това което се нарича православен джихад. 
Нивото на конфронтация между Запад и Русия силно напомня за времената на Студената война, но има една съществена разлика. Тогава имаше ясни демаркационни линии на противостоене, докато днес хибридната война въвлича в театъра на „бойните“ действия всички хора и региони. Там няма граници и „червени“ линии, забранени за преминаване и правила, които не трябва да бъдат нарушавани. Русия успя да проникне надълбоко в тъканта на европейската политическа система и икономики и да реализира своите интереси от територията на самия Европейски съюз.
Вероятно днес Москва разполага с по-малки класически шпиони, отколкото по време на пика в Студената война, но те не са и нужни, защото разчита на ангажирането в рамките на своите пропагандни и информационни усилия на местни европейски политици и партии. Услугата по „наемане на политици“ работи с пълна сила. 
В Полша се разследва в обвинения за шпионаж в полза на Русия на лидера на лявата партия Промяна (Zmiana)  Матеуш Пискорски /Mateusz Piskorski/, както и бивши активисти на крайно-дясната партия Конгрес на Новата десница(KNP). Особено забележителна е дейността на обвинените на територията на Украйна през 2014 година в провеждането на операции, насочени към изкуственото разпалване на враждебно отношение на украинците към местното полско малцинство. 
Формираната през 2015 година Партия Промяна е класически пример на финансирана от Русия политическа партия, която цели да спечели подкрепа в полза на проруски симпатии, включително към руския президент Путин. 
Подобни политически структури, пряко финасирани от Москва, съществуват в почти  всички страни в ЦИЕ, но в някои, като Бългаиря, едновременно се финансират и подкрепят конкуриращите се проекти, партии или политически движения по продължение на целия традиционен спектър – от крайно леви до крайно десни формирования. 
При все това новините за Москва от региона никак не са розови. Въпреки вербалната си сервилност, политическите елити в страните от Балканите не оправдават надеждите на Кремъл, като успешно се противопоставят на опитите за изваждането от релси на процеса на по-нататъшната им интеграция в евро-атлантическото пространство. Въпреки години на проникване в тези страни, изразходваните милиарди за купуване на елит и влияние, както и дадените от Москва гранд обещания на всякакви равнище, дори най-уязвимите към руско влияние – Черна гора и Сърбия, успяха да се противопоставят и да неутрализират заплахите поставени в рамките на хибридните капани на Кремъл. Подобен процес протича и в България, където в контекста на кавгата между лидера на социалистическата партия и висш представител на Кремъл, отговорник за политиката му на Балканите и шеф на влиятелния Руски Институт за Стратегически Изследвания, бяха разкрити някои от дълго прикриваните схеми на руското разузнаване за проникване до топ нивата на управление на държавата. 
Трудно е да се предположи до каква степен защитата на ЕС от хибридните информационно-пропагандни атаки на Москва ще бъде успешна и ще може да бъде координирана и осъществена на равнище ЕС и НАТО. Много от страните в Централна и Източна Европа усилиха своята капацитет за самостоятелно и колективно противодействие по външни заплахи и на вътрешни кризи, провокирани от руски мрежи за влияние. 
Колкото и силна да е зависимостта и влиянието на Москва, огромното мнозинство от населението и от политически елит, когато бъдат принудени от обстоятелствата да избират, могат да направят разликата между Запада и Русия и да направят просветен и базиран на автономна оценка на „разходи-ползи“ избор в полза на западните институции, ценности и интеграционни модели. 
Стряскащите примери и доказателства за упадъкът на Русия в икономически и социално отношение трудно ще провокират друго, освен нови разочарования на Кремъл при осъзнаването на обективния факт, че той губи своето влияние и позиции в Централна и Източна Европа, независимо от огромните ресурси, впрегнати в реализацията на хибридната война на Русия срещу Запада.


четвъртък, 8 декември 2016 г.

Фактор: Приказка за двама руменовци и една рафинерия

Направо съм потресен - БСП търси сметка за липсващите печалби и данъци от
Лукойл-Нефтохим. Сума сумарум приходите на рафинерията и на търговското дружество на Лукойл у нас надвишават 65 милиарда лева. Не търсете печалби - огромни инвестиции, огромни разходи, никакви печалби.
Да бяха попитали защо НАП признава направените инвестиции без да са одитирани и като търговска и като финансова целесъобразност. Най-малкото защото голяма част от разходите са направени между свързани лица. Все пак инвестиция от близо милиард и половина долара /!?/, която се съизмерва с цялата капиталова стойност на активите на рафинерията, би трябвало да има някаква бизнес логика и да доведе до по-високи приходи, по-висока конкурентноспособно и най-накрая възвръщане на средствата и до печалба.
Обяснете популярно на мен, като невежа, каква е целта на придобиването на активи, ако сте акционер, ако не печалбата?
А тя системно отсъства през последните десет години.
При равни други условия недоволните акционери би трябвало да сменят ръководството и да продадат актив, който им носи само загуби.
Но не би - държат тази актив и го пазят като зеницата на очите си. И продължават да инвестират рекордни милиарди. Единственото логично обяснение за тази алогичност е Лукойл да реализира ползите извън българското уравнение на рафинерията. Примерно като свързана фирма доставя суров нефт на по-високи цени и реализира свръхприход, но извън страната. Или като друга свързана фирма доставя оборудване по обявената мега инвестиция, но отново без пазарен репер и проектен одит, и отново като формира свръхразход на рафинерията, който прераства в дълг към свързано лице. Или като рафинерията преработва продукти, които отново се реализират чрез свързана търговска структура или по схеми с отстъпки за търговци на едро, които правят възможни подобен износ на ползи извън рафинерията. И така нататък до окончателната победа над здравия разум и в ущърб на колективната полза на българските данъкоплатци и избиратели.
Храбрият шеф на данъчните, която докладва пред Народното събрание, не задава подобни въпроси, а наравно с другите се чуди как така няма стотинка печалба, ей така, от кумова срама.
В средата на месец октомври миналата година представителя на държавата и на БСП в Лукойл Нефтохим Румен Овчаров прогнозира с увереност, че за 2015 година компанията ще финишира с печалба от около 250 милиона лева. Но не би – отново 122 милиона лева загуба. Тя би била и много по-голяма, ако не бе решението на майката да оформи като увеличение на капитала част от безкритично признатата свръхвисока инвестиция.
Храбрият депутат Румен Гечев, като един истински трибун, пламенно пита защо най-голямото ни предприятие няма никаква печалба през последните десет години от трибуната на Народното събрание. И се питам защо вместо да поставя този въпрос в Парламента, не го постави на пленум на БСП на другаря си Овчаров, да му потърсят партийна отговорност, а другарката Нинова да произнесе тежка присъда в името на трудовия народ. Мечти.
А иначе излиза, че БСП си има версия за всеки подобен случаи на проспана кауза за социална справедливост и недополучените приходи в бюджета, от които можеха да се вдигнат и пенсии, и минимални работни заплати и помощи за майки. Партията-майка си има виновни и герои за всеки случай - когато трябва да консумират като партия ползите от близостта си до търговците на горива и собствениците на рафинерията - това са близо милиард лева на година които се надвземат чрез по-високите крайни цени - си имат Румен Овчаров. Корнелия Нинова, като боен другар и негов заместник министър в министерството на икономиката и енергетиката в правителството на тройната коалиция, със сигурност трябва да знае, защото рафинерията няма печалба. Именно тогава е заложен модела на неконтролираните разходи и контролираните приходи. Когато трябва да играят "социално отговорни" днес в БСП изплува образа на "невинния" за банковите фалити и за най-голямото ограбване по време на прехода - Румен Гечев. Там пък Овчаров играе "добрия" и "критикуващия".
Важното е Партията да има версии и хора за всеки случай, за всеки парламентарен или президентски избор, за всеки електорат и всеки външен "стратегически партньор".
Лицемерие издигнато в ранг на изкуство, дори доктрина.
И така през целия преход. Едни с хотелите и сметките, други с дълговете и емиграцията на несбъднатите надежди.
Идват поредните лидери на БСП, вземат своето, падат от власт, оставайки богати, без никой да им търси отговорност. Идват следващите, които критикуват първите, и отново идват на власт и пак с идеята да търсят социалната справедливост, докато сами станат богати.
Това не касае само Семейството в рамките на майката партия, но и всички клонови структури, свързани лица и производни партии, независимо дали са в управление или опозиция.
Междувременно бащите и майките се заместват от децата, след което идва ред на внуците. Всички играят по схемата на политическата мафия - веднъж в "семейството", винаги в семейството.
А митниците, вече без неудобния Ваньо Танов, защитават отсъствието на конкуренция и пленения пазар, като спират доставките за единствения алтернативен доставчик.
Най-лошото е, че много избиратели отново няма да направят елементарната връзка между своята бедност и тяхното богатство.
Време е за блус.

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Фактор : Нинова - Решетников един от двамата лъже - Вие решете на кого да вярвате

Гледах Нинова сутринта и опитите и да "приключи завинаги" случая Решетников. Нито го приключи, нито завинаги. Не и завиждам, няма полезни ходове. Но има надеждата случаят да затихне. Което няма как да стане, поне до парламентарните избори..
Първо, както и предвиждах стигна се до ситуация "дума срещу дума". Ние с Вас не сме присъствували на срещите им и няма как да знаем. Хората, които са присъствали, вероятно ще мълчат, без да е сигурно. Интересното в случая, че Решетников не е нов играч на балканската сцена - той има срещи с много повече политици у нас, отколкото можете да си представите.
За да не гадаете, през последните години, се е срещал с почти всички актуални политически лидери у нас - и на власт, и в опозиция и в сараите. Неговите пребивавания у нас протичат много интересно. И за резултатите се докладва лично на президента Путин.
За да не бъда разбран погрешно - руското ръководство има право да изпраща който си иска, да провежда каквато си иска политика и да ангажира със своите планове всеки български политик. Нашата с Вас работа е да гледаме тези лидери да не подменят националните ни с техните лични или групови интереси. За тях парите, сараите и хотелите, за нас дълговете.
Каквито и опити да са направени за уреждане на скандала Нинова-Решетников "по дипломитически канали" - разбирай през посолството тук и чрез "топлите връзки" - щетата е причинена - Нинова нарече Решетников в ефир "лъжец", другите епитите и внушения ги спестявам..
Всеки може да остане със своята вяра /както Илиана Йотова препоръча/ дали да вярвате на Нинова или не. Хубавото е, че тя разбра, че кариерата и може да приключи преди да е стартирала.
Второ, - личи си, че е паднало дълго обмисляне как да се реагира, дори е ползвана помощта на съветници отвън. Тяхна е идеята да спасят Нинова като флиртуват с идеята да я представят за жертва на хибридна атака на Москва. Идеята на този подход е проста - това класически контрол на щетите в реално време и задачата е да прекъснат развитието на скандала веднага. След това ще оправят каквото са надробили с последващи уверения и послания към Москва. Хората забравят, Нинова отново "на коня" и преследва победата на парламентарните избори, която е обещала на Москва. Това е важното и главното.
Разчитат, че Решетников е "бита карта", защото е уволнен и че могат да представят силен аргумент, че могат да обърнат нещата в България с победата на техния кандидат на президентските избори. Проблемът в този подход е, че само "полезен идиот" може да вярва, че Нинова не е знаела в какво влиза и не е играла с открити карти пред руснаците още по време на посещението си в Москва с Първанов. Прекрасно зная как протичат подобни посещения на политически лидери, кои са дежурните адресати за срещи и без особени затруднения мога да си представя кръга от въпроси, които са засегнати. Защото зная, че в тях рутината е повече от иновациите. Нищо, че от десет години не съм в Москва, а сега дори имам забрана да я посещавам. За разлика от България в Русия има принципи, утвърдени практики, цели и интереси, които се отстояват - няма промяна и в методите на политиката и спрямо България с изключение на хибридността, но и тя не е тотална новост. Пък и със сигурност не е била централна тема в разговорите на Първанов и Нинова там.
Притчата, че едва ли не е знаела с кого говори /за Решетников става дума/, и че са били много хора и е нямало "тежест" казаното оставям за читателите да преценят.
Трето, Нинова трябва да съзнава, че тя излъга в проверяемата част от твърденията. Отначало, при предишното си интервю, се опита да премине с бръснещ полет над темата като внуши, че и в Москва и във Вашингтон е приета и е водила разговори. Контекстът беше, че няма проблем и противоречия между това да е за НАТО и ЕС, едновременно с това да признава Крим и да тръби, че е за премахване на санкциите срещу Русия.. Лъжа е, че била във Вашингтон за среща с когото и да било, а е била на частно посещение. Тоест идеята, че балансира и е независима - кънти на глухо. До този момент има доказан само един вектор в нейната политика и поведение - руския.
И един урок по дипломация - който нейните съветници и спестяват - проблемът с непризнаването на Крим не произтича от някакъв примитивен или емоционално натоварен антирусизъм или русофобство, какъвто вероятно е предпочитания жаргон сред хората около Нинова. Проблемът е, че цялата следвоенна система в Европа се гради върху принципа на нерушимостта на границите и опитомяването на национализма в националните граници, като в замяна беше предоставена европейска перспектива на гражданите на Европа. Ако Русия може да анексира Крим и БСП признава това, защо утре Турция да каже, че не признава Лозанския договор, защото ние да не признаем Ньойския договор, защо гърците, румънците, сърбите също да не поискат ревизия на границите си в съответствие с мечтите за минали слави, включително с териториални претенции спрямо нас. И когато тръгнем да се защитаваме - съседите ни могат с пълно право да се позоват на прецедента Крим, в който е имало референдум /нищо, че е в условията на окупация и без международно-правна легитимност/. Ето затова позицията срещу признаването на анексирането на Крим е позиция която не е плод на моментна политическа мода, а е продиктувана от дълбоко осъзнат национален интерес. Не случайно Ердоган и Путин имат общи политически линии на поведение и искат промяна на граници.
В интервюто си тази сутрин Нинова де факто призна, че е излъгала, че не се е срещала с Решетников. Значи се е срещала. Това е тежък удар срещу достоверността на всичко което казва - затова сама си е виновна.
По отношение на датите на срещата - ще пиша по късно. Моята информация е друга.
Когато един политически лидер излъже веднъж обикновено го отнасяме към графата - политика. Когато излъже втори път - го отнасяме към графата - българска политика. Когато излъже трети път вече трябва да го отнасяме към графата проруска политика.
С интервюто си Нинова отправя предупреждение към Кремъл - оставете ме да спечеля избори, с Вашите действия не ми помагате. След това и да искате няма кой да Ви реализира плановете.
Не съм сигурен как ще реагира Решетников - при нормални условия би я поставил на място. Но, има надделяващи съображения и е много вероятно да го заставят да не отговаря. Това не пречи обаче да намери друг начин да отговори. Защото и децата знаят, че този човек дълги години знае и кътните зъби на руската външна политика, особено на Балканите и "волни импровизации" е изключено да прави.
Хипотезата, че се опитва чрез интрига да контролира Нинова е ялова, защото е прекалено рискована - без Нинова и БСП - руснаците нямат ход в България. ДПС не е това което беше. ГЕРБ е с разклатен лидер и в упадък, а идеята, че залагат на нов тъмен кон, който още не е излязъл на сцената е за събота след обяд при изпробване на границите на въображението.

сряда, 30 ноември 2016 г.

Клуб Z: Do not shoot - президентът няма много опции.

Не бързайте със крайните съждения по намеренията и действията на президента Плевнелиев. Изобщо политическата запалянковщина не е полезна - едно е патосът в социалните мрежи, друго са действията на държавния глава, който трябва да калкулира множество фактори и отчита интереси и последствия извън пряката зона на комфорт на повечето от нас..
Партиите са си партии, пристрастията са си пристрастия.
Поради особеност на конституцията има реалната хипотеза да работим с две служебни правителства до избори. При отказа на Радев "да си цапа ръцете" с отговорности преди официалното му влизане на Дондуков 2, което косвено издава, че той се готви още от първия ден да наложи промяна и силно присъствие, служебно правителство за тридесет дни до 22 януари е риск не само от гледна точка на функционалност, но и от гледна точка на заблудата, че имаме управление, което нямаме.
Да, има валиден аргумент, че служебното правителство няма какво друго да прави, освен да подготвя избори. Но, забележете служебно правителство назначено от Плевнелиев няма да ги готви, защото няма разпуснат парламент и дата на изборите.
Както се разбрахме, няма хипотеза Радев да не назначи свое правителство, макар, че Нинова няма изгода от правителство назначено от новия президент, защото ще ги вкара в изборите като партия на властта.
Вероятността Радев да направи техническо или каквото и да е "надпратийно" служебно правителство е нулева. Не, че няма да опита, просто никой няма да му повярва. Особено след последните разкрития за разминаване на думи и верую на Радев от ранния или атлантически период, с по-късния Радев от периода непосредствено преди подаването на оставка и кандидат президентството. Бъдете сто процента сигурни - новият президент ще тръби от сутрин до вечер, че назначеното от него правителство няма нищо общо с БСП, че това са хора от всички идеи или без идеи. Но Радев е функция на Нинова и на БСП. До този момент на е направил нищо с което да проектира образа на президент на всички българи. Появата му на пленума на БСП уби интригата - Нинова си мисли, че е от нейна полза ?!
Проблемът е, че след събитията в Черна гора и Сърбия и разкритите мрежи за влияние на Русия, нашите съюзници са сериозно обезпокоени от това което ни готви Русия в тандем с Радев и БСП по отношение на парламентарните избори.
От тази гледна точка Плевнелиев е прав да търси варианти за защита срещу подобна тенденция, като избута нещата и прехвърли горещия картоф на Радев.
Заиграването с идеята за нов кабинет в рамките на този Парламент е нож с много остриета, но е добре да се анализира не като мантра, а като реални последствия. Вероятността подобен кабинет да бъде по-успешен от правителството на ГЕРБ не е висока, макар, че не бива да се изключва. Вероятността нов кабинет в този парламент да направи реформи е още по-минимална. Аргументите за "надвиснала опасност от бежанци" е откровена глупост и несръчен пропаганден опит, защото именно националистите изиграха тази част от дестабилизацията на страната в тандем и в услуга на БСП.
Ново правителство с подкрепа на ГЕРБ е обречено и от гледна точка на спиране и обръщане на тендецията за усилване на протестния и антисистемен вот, защото отново ГЕРБ ще бъде прицел на атаките. Не защото хората в този кабинет няма да имат качества, напротив - на националистите не могат да осигурят сериозна морална и обществена опора, още по-малко реформаторските остатъци или "обидения" на електората ГЕРБ на Борисов.
В момента хората са облъчени да не вярват на нищо, но да се страхуват от всичко . тоест те са ирационални във възприятията си. То не бяха реалити формати, не бяха Динковци и Перовци, не бяха милиони бежанци които щяха да ни залеят, а накрая едва стигнаха няколко стотин за да участват в медийно свръхотразен "бунт".
Поставете се на мястото и на хората, които Плевнелиев може да покани в служебен кабинет или правителство на "новите мандатоносители" с подкрепата на ГЕРБ.
И господ да стане министър, ще му поискат оставката на третия ден. Първият ден за да му научат името, а вторият за да напишат текста на искането за оставка.
В България нормалността изчезна, дестабилизацията отвън постигна целта си - хората са гневни и не могат да управляват енергията си в позитивна плоскост. Те се страхуват и негодуват - но погледнете кой е дневния им ред - измисления проблем на бежанците!?!? А от важните им неща, които да ги накарат да гласуват тотално изчезнаха реформите, борбата с грандкорупцият,а, демографската криза, модернизацията на армията.
Планът на Решетников-Радев-Нинова почива върху раздуването на истерии и усещане за неуправляемост на ситуация на фона на което генералът да наложи ред, а БСП да дойде на бял кон върху протесния и антисистемен вот - затова в играта влизат прокситата. Точно тук обаче предизборния пъзел стои отворен за БСП - как да решат въпроса да влязат в изборите като опозиция, като нови и неопетнени без да им се налага да споделят отговорността за решенията на Радев.
Още нищо не сте видели - готвят му медиен комфорт и посредничество при тоталното омайване на гражданите - сутрин Радев, на обяд Радев и вечер Радев..
За това на тези сили им трябват "полезни идиоти" - "дежурно готовите за властта" политици от реформаторите и "националистите".
Трябва да знаете, че в момента цяла Европа - ЕС и НАТО - са настръхнали срещу Русия - Германия очаква масова атака и намеса в изборите за да свалят от власт Меркел. Нашите съюзници възприемат Радев като пробив в системата и риск за колективната система. Особен кошмар за тях е реализацията на пълния сценарий на Кремъл - към проруски президент да се добави и проруски парламент и правителство. Такива са терзанията на Запад - не толкова поради конкретните събития в България, а цялостната картина на безкомпромисна и открита хибридна война за разрушаването на ЕС и НАТО, която Русия води. В тази битка място за междинни позиции няма - има или свой или чужд и тези системи не разпознават България като надежден съюзник в битката за съхраняване на същността и цялостта на Европейския съюз. И президентът Плевнелиев търси изход от ситуацията с правителство което да отговори на тези тревоги - като очакват от него при лоши карти да направи силна игра..
Моята рецепта е форсиране и изкарване на светло на процесите максимално бързо за да се вкарат проруските сили в цунг цванг - те нямат полезни ходове особено на открито и когато са на власт или близко до нея. Силни са в играта "на тъмно", с "полусенки", недоизказаност, но веднъж под прожекторите на властта правят грешки след грешки. Вижте само как "потънаха" в размисъл и мълчание след скандалните разкрития на генерал Решетников.
Проблемът е, че този път проруски кабинет с протести няма да падне - т.е. по мирен път. Това не Ви е Борисов, който като се обиди и подава оставка и му пука за това, че може някой да не го обича от народа.
Залозите и ангажиментите които са поели в Москва са огромни. Не се изненадвайте ако Първанов и Слави замислят нещо заедно, ако зад новите антисистемни партии и лидери се разкрият схеми и актьори под руска режисура.
Това не мислена схема само в последните месеци, а от поне три години.
След като Черна гора влезе в НАТО и Вучич се срещна с генералния секретар на НАТО в Брюксел, напомняйки дискретно на сръбските граждани, че друг път освен НАТО няма, макар и на този етап да са неутрални, битката за България е в разгара си.
Решетников беше уволнен от Путин не само и толкова за неуспеха на Черногорската операция, а за това, че не е направил така, че да скрие връзките на Москва със заговорниците. Не, че организацията не е била добре направена, че ресурсите са недостигали или е нямало достатъчно местни желаещи - просто в случая черногорските и сръбски служби са получили много силна подкрепа от западните разузнавателни служби.
Така, че не бързайте да обвинявате Плевнелиев за това което прави, защото информацията до която има достъп, ако Вие трябва да я обработвате в съзнанието си и да вземате решения, меко казано ще Ви направи нощите безсънни.
Не са му много позитивните опции. Иначе всеки гражданин може да иска всичко и веднага. Истината е, че десните и прореформистки сили не са в добра кондиция, лидерите мислят линеарно, предсказуеми са и освен енергията им да отива в отрицание на съседа по политическо пространство и оспорване на чистотата на помисли и дела. Да сте видели някой от лидерите в дясно изобщо да се занимава с плана на БСП и ДПС да се върнат на власт и сменят курса? Колко души от тях изобщо реагираха на разкритията около връзката Решетников-Нинова-Радев? Това което направи Местан, а това е топ въпрос на националната сигурност, който трябва да бъде далеч отвъд гравитацията на собственото им индивидуално или колективно его?
Ако оставим на тях защитата на евроатлантическата ни ориентация - нещата няма да изглеждат добре.
Докато няма широка база за обединение на различни по политическа ориентация сили само върху базата на реформите и съхраняване на евроатлантическото членство и това да бъде още преди парламентарни избори изведено като платформа за бъдещо управление - нищо няма да стане.
БСП и проруските сили не са толкова силни, колкото ни внушават и колкото изглеждат.
Просто в дясно и в центъра цари егоизъм и безверие.

вторник, 29 ноември 2016 г.

Майната Ви, господа държатели на статуквото

Стана по-зле и от Дивия Запад - дава се път на младите, отзад пак е корпулентния. Младите от Стара Загора придобили освен Дипломатическия клуб и помещения, ползвани до сега от веригата "Фантастико". И това стана новата нормалност, с която трябва да свикнете, господа данъкоплатци.
Тези нова придобивки са финансирани с Вашите пари - откраднати, отнети като перспектива, преразпределени или недовзвети от бюджета.
Корнелия Нинова ще дава път на "младите" - като тези млади проксита на Корпулентния. Преди ни управляваха синовете и дъщерите, време е за внуците на Политбюро и номенклатурата. И все със знамето на левите идеи, на национализма в името на социалната справедливост - ние със дълга и бедността - те в стратосферата на богатството.
Главният крепител на Статуквото бългаският Вишински гони Ненчев - министър на отбраната !? - в държава, членка на НАТО и това го прави, човек свързан с Москва. България никога досега не е била обект на такава масирана атака - хибридна, открита, откровена, арогантна от страна на Москва и нейните проксита по върховете на българския политически елит.
Целта е разпад на държавата - провален член на ЕС и НАТО, и най-вече беден народ, държан в подчинение и управляван от "леви", които постоянно Ви продават мита за социалното равенство, за братството, за християнските /те атеистите?!/ ценности като щит срещу гнилия Запад. В края на всяко тяхно управление лидерите им - Станишев, Бокова, Първанов, Гергов и сие лични и "семейни" милионери. Новите тръгват по същия утъпкан път - в момента уточняват формата и съдържанието на новата утопия и лъжа, която ще Ви продадат на следващите избори.
Цацаров реализира с ентусиазъм плана на Решетников - да "зачисти" прозападния елит на България, тази репресия срещу министър Ненчев на какво Ви прилича? То не бяха СРС-та, не бяха обвинения, че е нарушил права на руска фирма /как смее!?/, изсмукани от пръстите обвинения за някакви поръчки за униформи, последната мярка срещу личното му имущество - все едно е престъпник, и за всеки случай го "пакетират" с ноторния Овчаров!? Вие не вярвате, но ни чака нов "народен" съд - и това не е истерия, а трезв, не хладен, а студен анализ на прогресиращата операция "Президент". Без да атакуват и извадят от политическото уравнение на България прозападния и елит, а това няма как да стане без репресия, няма как да ни извадят от ЕС и НАТО. Такава е заповедта от Центъра която в прав текст сведе по медиите отговорникът за Балканите в руските разузнавателни служби!?
Черна гора, Сърбия, България - едни и същи схеми, организатори, цели.
Пак са времената на Коминтерна. Нищо, че опаковката е цветна и съвременна, съдържанието е същото - гнило, от него стърчи нов, макар и мек, тоталитаризъм. Уж гласувате за промяна, а получавате стари преопаковани храни с изтекъл срок.
Занивамат ни с някакъв театър на абсурда - бежанците ни били проблем!? Никакъв, нула, нищо - смешно е, че няколко хиляди души . един стадион хора на мач в провинцията, да ни разрушат страната. Но е сигурно, че истерията около тях може да ни извади от равновесие и да правим грешка след грешка. Те ще Ви продадат новите си герои - Динковци, Перовци.
Като начало няма да имаме правителство седем месеца. Масово хората отказват да влязат в служебно правителство на Плевнелиев. Радев няма да има проблем - там желаещите в изобилия. Идеално време за безотговорност, за кражби, за придобивания на корпулентния и младите му проксита.
Успяха нали?
Ердоган щял да праща милиони да нахлуят - това могат да го вярват само хора с умствени отклонения - четете професионалните анализи.
Заявявам най-отговорно - лъжат Ви, манипулират Ви. Ердоган е всичко друго, но не и луд и безрасъден политик. Единственият репер за оценка на неговите действия е неистовата жажда за власт и желанието да остане в историята - той вече е Месия. Но знае много добре, че няма как да изгони тези бежанци от Турция освен със сила. Те няма да тръгнат без да имат поне елементарна сигурност, че ще стигнат до крайната си дестинация - иначе остават пушечно месо, в ничия земя - без храна, без сигурност по средата на зимата. Това е геноцид и Ердоган знае много добре това. Ако тръгне да прилага сила ще получи освен кюрдския и бежанския проблем вътре в Турция, тоест ще се самовзриви.
Второ, бежанците вече са плюс за икономиката на Турция - увеличава се търговията, износа, БВП. Не слушайте глупостите на националистите - умната имигрантска политика носи ползи - иначе нямаше големите имигрантски държави да стоят в челото на света. Това не означава, че не трябва да експулсираме за назидание, тези които не спазват законите - бързо, ефективно и без шум.
Докато Ви гипсираха съзнанието на тема бежанци, кой ще прави реформи, ще връща справедливост - лъжите на Нинова /Решетников/, на Радев /за съвместното патрулиране и ремонта в Полша/ това също е справедливост. А Вие още се надявате на промяна?!
Кой ще възстановява тази справедливост, кой ще смени Вишиниски, защото при него няма справедливост, няма и наказани.
Майната Ви, господа държатели на статуквото!
Мислите линеарно, няма да играем по Вашите правила.
Както казваше Ронадл Рейгън - you ain't seen nothing yet.



понеделник, 28 ноември 2016 г.

Да разкрием блъфовете на Ердоган за бежанците

Президентът Ердоган успя да изплаши и да вкара Европа в класическа покер игра – подкрепете ни за визите или бежанците ще залеят страните ви.

Има една особеност на характера, която е обща за президентите Ердоган и Путин – те са майстори в покер политиката, защото са с далеч по-скромни реални постижения в икономическата и външна политика. Достатъчно е да се погледне към приятелите, които те успяха да създадат и поддържат през годините. Един бърз преглед в ретроспекция към политиката на нулевите проблеми на Ердоган, би удостоверил качеството на дипломатическите и политическите умения на турския президент, особено ако се мерят с броя на новите приятели. Уволнението на Давутоглу може да е сигнал за промяна в нагласите на Ердоган – сближаването с Русия, Израел и Иран вече произвеждат топ заглавия в медиите. Но зад фасадата на събитията – тази политическа линия има двойно дъно, а там възприятията често са по-важни от фактите.
Путин и Ердоган имат много общи черти, но една от тях определено е от ключово значение за разбиране взаимоотношенията между двамата. Те обичат да играят на покер дипломация – блъфираш и изваждаш от равновесие опонентите и партньорите си, за да разбереш реалната им сила и намерения.
Нека по-задълбочено да разгледаме колко реална и непосредствена е раздухваната заплаха, че Турция е в състояние да провокира масово преселение на бежанци от лагери в близост до турско-сирийската граница или друго място в Европа.
Една от основните предпоставки-основания за операцията „Щитът на Ефрат“ е да се осигури достатъчно територия в самата Сирия, за да се преместят бежанците от Турция в лагери в буферна зона в триъгълника на Jarablus-Azaz-Marea.
Въпреки, че нахлуването в Сирия се описва от про-правителствени медии като голяма, мащабна, до голяма степен успешна история, внимателното вглеждане и анализ ще разкрие доста по-нюансирана картина и смесен резултат. Нахлуването на Турция в арабска страна резонира, като камък паднал във вода, в целия Близък изток. Всeки контрол на сирийска територия в близост до границата, принуждава Анкара да се справя с множество неизвестни и изправя срещу временни съюзи.
Анкара претърпя неудача в опита си да докаже, че сирийските туркмени са основния и съюзник. Нападението в Джараблус провокира от техните лидери, че Селджукската бригада е „окупатор“.
От тук нататък операцията, вместо положителна нетна стойност, е по-вероятно да донесе нови пасиви. Никой, който е вече замесен в момента в Сирия, не е ентусиазиран от присъствието си там. Турция едва ли ще направи изключение.
Основна цел на Ердоган не е Ислямската държава. Той отчаяно се опитва да обезвреди кюрдската бомба със закъснител, но делата му в крайна сметка ще го доведат до задънена улица.
Играта със силната карта на бежанците, дори в рамките на Турция, си има своите граници.
По-малко от 10% от всички бежанци в Турция са базирани в лагери в Югоизточна Турция. Останалите са разпръснати в цялата страна, като почти 400,000 са около и в Истанбул.
Повече от половината от бежанците са деца.
С разселването на сирийските бежанци в цялата страна турското правителство се надява да облекчи демографския натиск от по-високата раждаемост сред кюрдите. И все пак при разселването на бежанците в турски Кюрдистан се има предвид нивото на несигурност и че съпротивата е малко вероятна.
В някои райони, където Алауитите доминират в близост до сирийската граница, заселването с повече бежанци доведе до напрежение и по линията на религиозното съперничество сунити-шиити.
И двете страни – турското правителство и бежанците, променят отношението и възприятието си към присъствието на бежанците в страната от временно към постоянно пребиваване. Това предизвика търсене на безопасни за турското общество модели на интеграция с акцент върху положителния прочит на дългосрочното значение.
Това не е първият път в историята, когато Турция да играе ролята на буфер между Близкия Изток и Европа. След неговите действия да отстрани от власт президента Асад, турският президент възприе политика на „отворени врати“, която завърши с повече от 3 милиона бежанци, които в момента са блокирани без достъп до Европа. Анкара твърди, че през последните 5 години е изхарчила повече от $ 10 милиарда, за да осигури базисните им нужди – безплатно здравеопазване, образование и подслон.
Дали Турция вече е достигнала своите максимални нива на капацитет за приемане на бежанци, е въпрос за дебат, но със сигурност е преминала точката, отвъд която те могат свободно да заминат към Европа, като освободят място за нови желаещи да тръгнат от Сирия.
В момента президентът Ердоган има две възможности – едната е да вдигне залозите, включително да блъфира с екстремни сценарии за използване бежанците като оръжие – и да принуди Европейския съюз да мине към модел на политика на умиротворяване, или постепенно да се опита да се пригоди към „изкуството на възможното“, без да рискува ответен удар, щом като Европа разбере, че пикът на кризата или е преминал, или Турция сама има достатъчно уязвими места и коренни интереси.
Въпреки всичките си провали, тромава реторика и стъпки да се справи с бежанската истерия, Европейският съюз в последните няколко години успя чрез целенасочени инициативи инициативи или стъпки на принципа „проба-грешка“, да избегне най-лошото – бежанската криза да блокира вътрешния процес на вземане на решения. ЕС постепенно се върна към положение при което здравият разум и съвместните усилия допринасят за смекчаване на щетите в техния най-лош вариант, и позволяват укрепване на линията на защита, които взети заедно, правят невъзможен, неконтролируемия масивен приток на мигранти към Европа по суша.
Когато някой сравнява марша на ордите от мигранти през европейските граници по Балканския маршрут, към днешния ден на строго охранявани граници и огради, трудно може да си представи, че нещо подобно на по-рано случилото се може да се повтори. Въпреки цялата националистическа реторика и всяване на паника от бежанците – обществеността в ЕС е в състояние да разбере по-добре и да се опира на много по-реалистична преценка за проблема с бежанците и най-важното – могат да изолират и неутрализират компонента на хибридна война в проблема с бежанците, който е трябвало да блокира и в крайна сметка да събори ЕС.
Все по-голям брой бежанци в Турция се стремят към работа и търсят да се интегрират в турското общество. Скоро те няма да напуснат страната за да се придвижат в огромен брой до Европа.
Освен това турското правителство бавно, но необратимо се променя в опитите си да възприеме по-балансирана политика, с позитивно отчитане и практически анализ на разходите и ползите от нетното въздействие на бежанците върху икономиката и обществото на Турция.
Според официалната статистика на правителството, сирийските бежанци са донесли по-високи приходи от $5 милиона на ден при износа за Сирия, главно през граничните пункта на Cilvegozu и Oncupinar.
Сирийските компании, регистрирани в Турция, вече представляват една четвърт от всички нови 50,000 компании, които се регистрират всяка година.
Висши държавни служители твърдят, че сирийските бежанци са едни от основните източници за нов растеж на икономиката след последната четвърт на 2015 г. (4%). Турският вицепремиер Мехмет Шимшек заяви, че благодарение на преоценка на правителството за ролята на бежанците, прогнозите за икономическия растеж за 2016 г. са се увеличили с 0.5% до 4.5%.
По-далечните оценки обясняват допълнителното търсене и потребление с това, че 2,7 милиона бежанци генерират потребление с изместване на разходите от хранителни и потребителски стоки към потребление на дългосрочни стоки, включително жилищен фонд.
Възприемането на сирийските бежанци се променя към по-положително и поради преместване на бизнеса им от разкъсаната от война родина към Турция и до внос на традиционни стоки от Сирия като олио, хляб, брашно и строителни материали.
Решението на турското правителство да започне процес на предоставяне на турско гражданство или статут на постоянно пребиваващи на бежанците означава, наред с други неща, че президентът Ердоган е далеч от това да ги смята за пасив или като търгуем аргумент в отношенията с ЕС. Докато по-изчерпателния анализ може да открие допълнителни влияния като допълнителен натиск върху вътрешния пазар на труда и по-високи нива на безработица, дори по-висока инфлация, дългосрочната нетната стойност на бежанците за турската икономика може да бъде значителна и положителна.
С над 12 000 души арестувани, над 100,000 уволнени и повече от $4 милиарда конфискувани активи, след неуспешния преврат, което ще се отрази негативно на ръста на БВП и на създаването на нови работни места, с почти отчайващата зависимост на Турция от притока на чуждестранен капитал, за да запази публичните финанси „на вода“, след грубото незачитане на основните човешки права, Ердоган едва ли би могъл да си позволи в средносрочен и дългосрочен план да бута напред бежанците си като оръжие за всяване на страх или да го използва безразборно, както заплашва. Тъй като последиците за него ще бъдат катастрофални.
Фирми и банки от ЕС са най-големите кредитори, инвеститори с принос за здравето на икономиката на Турция, а турските фирми са твърде зависими от пазарите на ЕС, да се рискува открит конфликт, което неминуемо ще се случи, ако турското правителство умишлено предизвика нови бежански вълни на българската или гръцката граница. Не само, Ердоган ще трябва да използва брутална сила, за да принуди бежанците да се движат към и през границите, без те да имат дори малък шанс да достигнат до крайната си дестинация. В същото време подобен акт срещу бежанците несъмнено ще предизвиква напрежение и допълнителни вътрешни проблеми.
Това ще дойде в момент, когато продължаващата война срещу привържениците на Гюлен в кюрдските региони, както и масовите арести на журналисти, на активни защитници на човешките права и бизнесмени, които нямат нищо общо с Гюлен, бързо ерозират симпатиите на Ердоган в чужбина. Той неразумно изчерпа капацитета на турското правителство да реализира едновременен успех на толкова много фронтове. Прибавянето към твърде големия брой открити линии на противоборство на още една – на тази със сирийските бежанци – е пряк път към падането на Ердоган.
ЕС вече показва признаци на възстановяване на елементaрна способност да действа заедно и вместо издигането на огради в самия съюз, най-накрая се стигна до по-разумно и ефективно решение за съвместна защита границите на ЕС с Турция.
Ердоган от своя страна загуби привилегията да действа с изненада и шок.
Време е Европа да отговори на неговите визови блъфове и да обезвреди силната му карта – бежанците като оръжие

събота, 26 ноември 2016 г.

Нинова или Решетников - дума срещу дума ? Последната линия на защита - отричане на очевидното

Излъченото интервю на Леонид Решетников, взето от Георги Коритаров в предаването "Свободна зона", въпреки усилията да бъде потиснато информационно, няма как да не предизвика политическа сеизмика.
Отначало се опитаха да принизят неговото значение - пенсионер, не знае какво говори. След като стана ясно, че ръководения от него РИСИ е цивилната или открита част на Службата за външна разузнаване на Русия, която обслужва информационно и аналитично всички топ нива в руското ръковоство, започнаха да търсят обходни пътища. И това което видяхте снощи при госпожа Нинова е последния рубеж на защита - отричането на очевидното.
Вие на кого вярвате за срещата и за обсъждането на кандидатурата на Радев - на Решетников или на на Нинова? Принципът отричай до последно е стар комунистически метод за справяне с психологичекия стрес породен от дилемата между действителност и действия.
Но членовете на БСП имат друг проблем - на кого да вярват - на съветския другар или по-малкия брат, в случая сестра?
В мафията последната линия на защита е отричането на фактите, докато се стигне до положението "моята дума - срещу твоята". И тогава съдът се обръща към т.н. circumstantial evidence - косвени доказателства.
Да видим.
Забележете, че в интервюто Решетников не само потвърди за пореден път факта на срещата, но той даде изключителна подробност - това, че към момента на срещата си с Нинова тя е признала, че не се е познавала с генерал Радев, като е споделила бъдещо намерение, което се реализира. Това той няма откъде да знае, освен от самата Нинова.
Ако си спомняте разказаната от самата нея история за отношенията им с генерал Радев - едно към едно съвпада с тезата на Решетников.
Да видим и по-общите развития като доказателства, че Решетников отразява достоверно процеси, намерения и планове на Кремъл, които се реализират при посредничеството на новия президент, БСП и неговия лидер.
Изтече информация от Позитано, че привикват "президента на всички българи" на форум на БСП, която спешно бе заметена с уволнение на .... пианиста - техническия сътрудник. И за децата е ясно, че програмата се прави от нейните колеги по изпълнително бюро, а те трудно ще тръгнат да импровизират. Това отново е контекста на достоверността на нейните думи и съвпадението с нейните дела.
Новият руски посланик казва, че веднага щом дошъл и кабинетът паднал, флиртувайки, че няма общо с това, но изрично подчертавайки, че ще работи с новия президент Радев /като, че ли посланик има друга алтернатива/, без да спомене правителство и Парламент.
Прокуратурата отново прибягна до политически репресии /Ненчев, Москов/, което се вмества в това, което Решетников каза, че в България е нужна "зачистка" на прозападния елит.
Националистите и трафикантите /те са свързани по метода Атака-ДПС/ провокираха "бунта" в Харманли /за да потиснат информационно скандала с Решетников-Нинова-Радева/,
Борисов налага нов договор с МИГ-29, а проектът за модернизация и покупка на нов самолет е на "трупчета" - всичко което потвърждава духа на казаното от Решетников и тезата, че Русия е успяла да предотврати и отложи за неопроделен период излизането от зависимост от руска бойна техника - скрита предизборна теза на генерал Радев и устойчива теза на БСП и нейните генерали.
Направете си труда и вижте хронологията на визите в Москва, на среща у нас за която Решетников говори, на датата на която Нинова обяви, че се срещнала и след което обявява за издигането на генерал Радев за кандидат на БСП.
И още нещо много важно - нали не мислите, че след като тя не го е познавала, ще се реши да го предложи за кандидат за президент само с една среща? Или по-скоро други кръгове, които са го познавали добре /сред тях и външни, за които Решетников подсказва/ просто са я били убедили и формалната среща с Радев просто е потвърдила вече взето другаде решение? Или пък, че Радев е бил изненадан.
И на този фон Нинова отрича, че се е срещала с Решетников, въпреки подробностите и конкретиката, която руския генерал от разузнаването даде? Как да не си спомним за големия Петко Бочаров - "да, ама не".
Тя играе ва банк и разчита, че руският генерал няма да натисне до край и изобличи лъжата и, защото ще срине нейната кариера, а без БСП планът за политическо завладяване на България през парламентарните избори е обречен. Доколкото разбирам това е естеството на "консултациите", които са проведени през последните дни между Москва и София - Позитано.
Знаете ли кое е най-странно - ГЕРБ мълчи по въпроса, след като темата за интегритета на лидера на БСП е от ключово значение и повод за конкретни политически действия? Подобно джентълменство може да има само едно обяснение. Остават неизвестни имената на другите лидери на партии, които са се срещали с Решетников? Да не би лидерът на ГЕРБ да е сред тях? Или на АБВ? Или на националистите? Журналистите питат плахо? Медиите, с малки изключения подминават темата и ни занимават с реалити формат - Борисов отиде в Харманли, Борисов се върна от Харманли, Борисов отново отиде в Харманли, Борисов се срещна с хикс, игрек, зед и т.н.
А полицаите бият за назидание на българите - да се сещат и да не протестират.
Ако им сменят ориентацията.
Да ми казвате, че Решетников, шефа на "аналитичния щит" на Русия, която е пленила моята родина и партийни шефове в нея, не знае или не казва истината?
Теоретично всичко е възможно, но ако една птица квака като патка, ходи като патка и изглежда като патка, то вероятността да е патка е много голяма.