петък, 12 януари 2018 г.

Пир на Мултигруп по време на Европредседателството - сделката с Общинска банка

Да, стана както подозирах според песимистичния сценарий. Европредседателството е най-удобната фасада за извършване на всякакви зулуми и корупционни сделки. Одобряването на сделката по приватизацията на Общинска банка в БНБ е тържество на задкулисието и новата политическа организирана престъпна група, която е на власт. Не се чудете, че Доган подкрепи Борисов и изоставиха днес БСП сама да гласува против антикорупционния закон и вот на недоверие. Патриотите са бек вокал, също в схемата.
Първата червена лампичка светна, когато скоротечно решението за приватизация на банката мина през СОС. Няма никаква спешна нужда да се приватизира тази банка. Никаква. Нетният ефект за общинския бюджет е мижав. Като публична институция СОС бе длъжен да се заинтересова кому продава, защото от там щеше да излезе и отговорът на въпроса "Защо продава"? Първата линия на отбрана на публичния интерес бе превзета лесно и бързо. Включително от "дясно". Има две обяснения - корист или заплаха. Вие преценете кое е по-достоверно.
Вярвах, че БНБ ще бъдат "железни", защото натрупаха лош опит с амбиции на политици и партии в банковата сфера. Но и тази линия бе превзета. Отново скоротечно. Форсирана заплаха, удобен външен фон - улисията около Евротемите и Парка Пирин, и ...... екшън.
Ръководството на БНБ е било подложено на същия масиран и груб натиск, на какъвто беше подложен УС в края на юни 2014 година, след като нахлуха спецчасти в офисите в сградата на КТБ. Съвършено правилно БНБ не дава нови лицензи за банки на български бизнесмени след фалита на банките по времето на Жан Виденов и консолидацията при Костов. Тези загуби платихме всички - заедно.
Консолидацията на банковия сектор изискваше задължително му изчистване от риск свързан с политически обвързания български бизнес. До 11 януари - вчера - когато дадоха "зелена" светлина на сделката по придобиване на Общинска банка.
В банковата ни система се настани нов огромен политически риск.
По закон БНБ кандидатстващия купвач е длъжен да разкрие т.н. ултимативен собственик. В допълнение самата банка е длъжна да разкрие по свои канали - не е задължително това да бъде само ДАНС, дали това е така. Като човек, който е работил в тази сфера, мога категорично да заява - няма начин да се скрие собственост - въпрос е на усилия и средства. БНБ има средства, остава желанието.
ДАНС трудно може да бъде оправдание.
Затворили са си очите - под натиск, защото когато заплахите става лични и засягат близък кръг е трудно да си принципен. Още повече, когато се стреля по улиците на София, падат убити и държавни служители и никой нищо не разкрива.
Няма да се впускам в разсъждения относно новия "собственик" - очевидно той сам нищо не би могъл да направи без благословията "от горе". Аз вярвам на генерал Танов, не на българската правосъдна система по въпроса. Той плати с живота си.
От момента на инициирането на тази сделка през СОС до вчера - всичко е под диктовката на силови групировки и политическото съглашателство на тримата - Цацаров-Пеевски и Борисов.
Както много пъти съм твърдял - Костов разби Мултигруп или поне го ограничи. Днес Мултигруп тържествува. Мутрите станаха политици, министри, топ шефовете, но нравите им са същите.
Та това е дами и господа истинският дневен ред за който си струва да се протестира. Аз не смятам, че ще застроят Пирин, извън втория лифт, но че ще убиват все повече хора, включително и по нареждане на силните във властта, за това, че ще има нови КТБ /защото политическия риск се пренася в други банки, които пак държавата ще трябва да спасява/, за това, че начело на Евроредседателска България стоят мутри във всякакъв смисъл - това е сигурно.
Европредседателството е техния пир по време на нашата чума. Не ме разбирайте погрешно - копнея да съм позитивен, да се радвам на успехите на страната си, на вниманието от вън. Но не мога да се включа в хора от възклицания, докато убиват духа и бъдещето на моята държава.
За това следващия протестен марш трябва да има конкретни адреси - БНБ, БНТ, прокуратурата, Министерски съвет - този който разрешава всичко това да се случи.
Никак не ми е европредседателско. За това днес и сега трябва да поискаме оставката на това правителство и на този парламент, които не само остават глухи, тихи и невъзмутими, но и съучастват към поредното грандпрестъпление в държавата.
Само това може да придаде смисъл на усилията и на енергията на улицата.

сряда, 10 януари 2018 г.

Клуб Z: Агонията на модела Кой? - властта парализирана, подземният свят се активира

Алфа и Омега на управлението на Борисов е "балансирането", между интереси, между партии, между опасности и рискове, между сила и зависимости. Опита се да договори "мир" по време на европредседателството за да си свърши работата и натрупа точки в края на този срок, които да му помогнат да увеличи рязко дистанцията от другите партийни лидери и на практика да предреши въпроса за властта през следващите четири-пет години. Има всички предпоставки за това - бюджет в, който като в брашнян чувал винаги има по няколко десетки, дори стотици милиона, който да купят спокойствие и да погасят поредния пожар.
На практика няма опозиция, поне системна. Плахите опити на БСП да се представи като алтернатива винаги се разбиват в плахостта на лидера и към основния му съюзник - тандема Цацаров - Пеевски. Най-вече защото суинг фактор в българската политика - ДПС беше неутрализиран.
Борисов формулира стабилността като основно постижение и цел, но се оказа, че това е не само нереалистично, но и измамно. Системният дефицит на реформи на практика правят "балансирането" на дефицити несъстоятелна задача, тъй като балансираните елементи са растящо неефективни, непредсказуеми като поведение, дори опасни за социалните и политически баланси.
Формално има повече средства, които се наливат в нереформираните сектори, но проблемите растат експоненциално. Заедно с това недоволните, на фона на свиващата се егоистична група на "печелившите" от Кой?, се радикализират и търсят други несистемни решения. Системата се оказва запушена, което прави еволюционната и промяна невъзможна. И тогава идват крайностите.
Истаблишментът кипи и ври като вулкан. Политиците изчерпват търпението си, защото електоралният авторитаризъм не дава шанс за смяна на властта. Днес, никой не може да смени ГЕРБ. Бизнесът негодува, защото егоизмът на Кой? и тоталното му доминанта над управлението, постоянно увеличават административните рискове и разходи. Скоро разбрах, че бизнесмен е бил принуден да плати огромна сума на посредник за да може министър да реши негов проблем. От една страна ти създават проблем с бездействието си, от друга се появяват посредници за да те рекетират. Но котелът кипи и налягането се качва.
Вместо информационен покой, новинарските ленти бълват стрес след шок - убийство след убийство. Западната преса де факто срина имиджа на България в навечерието на старта на европредседателството. Борисов може да вини за това "местните" предатели колкото си иска, но не може да не си дава ясна сметка, че в ЕС страните и ЕК имат много повече източници на информация, отколкото "недоволните" от това правителство. И това е обяснимо, защото в последна сметка става въпрос за обща сигурност, за споделени рискове и заплахи между страните членки на ЕС.
При подобна информационна и медийна база на старта на българското европредседателство, каквито и новини да произведе българския премиер, съмнението, скепсиса и недоверието ще си останат главен белег в реакцията на Запада. София ще си остане евростолица на бедността, на корупцията, на убийствата, въпреки, че има достатъчно дълъг списък от теми, с които да се гордее..
Дори да приемем, че всичко това е част от злонамерена кампания към България и лично към премиера, към правителството и партията му, обективната основа за подобни унищожителни критики съществува и не е трудна за откриване и доказване.
Съгласен съм, че през дългите години на управление, ГЕРБ и Борисов, си "спечелиха" значителна група от външни и вътрешни недоброжелатели. Но важното е, че заради "балансирането" за сметка на отказа от реформи, изчерпиха търпението и загубиха симпатизиращи му в началото групи.
Борисов така и не разбра, че колкото и успешно да се договаря с противниците си, винаги ще има достатъчно устойчива група от посветени и радикални опоненти, които да го атакуват. Всяка отстъпка и компромис, води до нов проблем, не до решение, особено когато общият знаменател е корупцията. Даваш поръчка, договор, лицензия, концесия, пост, на всекиму по нещо, плащаш си един вид данък спокойствие, всеки да бъде доволен от собствената си корупция и те оставят на мира. Но се оказа, че хора в неговата партия просто узурпират тези права и не дават кислород на другите партии и икономически групировки.
Споровете у нас никога не са били чисто политически или партийни. В повечето случаи доминира сблъсъка на икономическите интереси, защото зад всяка партия или политици има бизнес, който от своя страна е свързан с един или друг вид организирана престъпност. Това беше генетично заложен код от архитектите на прехода - те създадоха и официалната опозиция, утвърдиха и статута на БКП в прехода, както и контролирани от тях суинг партии - ДПС, националистическия и патриотични формации, включително си запазиха "резервните" лостове за контрол през организирана престъпност.
Политиците не стрелят, но те винаги могат да ангажират или активират подземния свят, който понякога дори не е подземен. Политическият мир е мираж, защото методите за натрупване и преразпределение на публично и частно богатство най-често са извън закона. През последните години имаше относителна, но бременна с напрежение и непримиримост тишина, особено след разрушенията на тайфуна Цацаров и Пеевски в кризата КТБ, в която пострадаха мнозина "силни" и "силови" играчи. Но беше ясно, че рано или късно ще се започне да се стреля.
Създавайки стабилност базирана на корупция, Борисов успяваше дълго време да осигури постоянно високо равнище на корупционните разходи, които да подсигурят стабилността. А нещата взеха друга посока - капиталовите разходи в бюджета, особено по усвояване на евросредствата буксуват, а това означава, че по веригата има все повече "гладни" - при това не такива, които са свикнали да се сражават за място под слънцето с пазарни методи. И когато "баницата" става по-малко, а кандидатите повече - се получава късо съединение и някой посяга към пушката, защото се чувства лишен от келепир.
Пеевски и Борисов сметнаха, че с Цацаров може да се "репресира" всеки проблем и всеки противник. Пропуснаха да забележат, че моделът Кой? отслаби държавните механизми за разкриване и възмездие, т.е. подкопаха основите на своята власт. От толкова много "целесъобразност" правоохранителните и правосъдните органи загубиха способността да разкриват тежки престъпления, да влияят и държат под контрол организираната и неорганизирана престъпност. Не само защото не могат, но и защото не искат, тъй като егоизмът на Кой? предполагаше ясно разграничение между "обслужвани" и "обслужващи". Цацаров може да се репчи пред медиите и в Парламента, но на практика е кръгла нула, ако трябва да защити подопечните политици срещу оранизирани местни и международни крими мрежи, често действащи в тандем или под опеката на чуждестранни специални служби.
Маргините и Митьо Очите вече дори не се крият, когато наемат на концесия плажовете по морето. Брендо купува хотел в центъра на София и никой не пита за произход на средства, особено "специализираната" КОНПИ. Направиха си антикорупционен орган, който разпредели ролите - едните, близки до Кой? се позиционираха като обвинители, а всички други получиха ролята на потенциални обвиняеми. И крехките баланси, зад които се прикриваше Борисов изведнъж се сгромолясаха. Тук никакъв Цацаров не може да помогне. Да не говорим МВР, жандармерия или армията с нейните танкове и хеликоптери.
Цацаров може да бъде полезен на Кой? само срещу политици, и то само на къси разстояние и за кратко време. Но прокуратурата, полицията, следствени органи, демонстрират безсилие срещу организираната престъпност, най-вече защото отдавна са инфилтрирани от агенти на престъпния и корумпирания свят. За бъдет ефективни, трябва да имат независимост спрямо разследваните субекти и гаранции за ненамеса на политици и най-вече да се ползват с доверието на широката общественост. Видяхте какво стана с репутацията на тези органи при разследването на "горския" човек.
Няма никакво съмнение, че поредицата от убийства в началото на европредседателската година, не са нито изолирано, още по-малко случайно явление.
Сега Борисов може да осъзнае тоталната несъстоялност на своята политика на балансиране и договорки, за сметка на действителни реформи. Моделът Кой? е егоистичен и спрямо ползващите го - не може да гарантира нито личната сигурност, нито тази на натрупаните богатство. Ако бяха проведени нужните реформи, сега държавните органи щяха да имат ресурса и респекта на обществеността, и най-вече на онези, които поискат да прекрачат закона. А Борисов избра да играе по правилата на задкулисието и неизбежно загуби. НСО вероятно може да осигури неговата, на Пеевски, на Цацаров и Доган, и на други ключови фигури, сигурност, но няма гаранции. Снайперисти има много.
Когато съдебната система не работи и справедливост няма, когато Пеевски и Цацаров блокират естествените процеси на уравновесяване на интереси въз основата на правила и закони, тогава на дневен ред идва джунглата и оцеляването.
Скептик съм, че Борисов, ГЕРБ и посоката на движение на сегашния политически истамблишмънт може да се промени, доказано не се учат от грешките си. Дори под тежестта на убийства и атентати. Агонията ще продължи.
Силите, които издигнаха Борисов ще го свалят от власт - прекалено много власт акумилира..
Като не могат да го смъкнат с избори, ще го сторят през насилие от криминалния свят, дестабилизирайки България.
Моделът Кой? не може да гарантира нито сигурност, нито стабилност, особено спрямо сили, на които е подчинен..
Промяната, включително властова, безкомпромисната борба с корупцията и радикалните реформи са единствения път за постигане на динамично равновесие на множество, често конфликтуващи интереси. .

.

събота, 23 декември 2017 г.

Втората вълна - Реформи в постпреходния период

Статията е от 2006 година 

Живеем в сложно и интересно време. Дописват се последните щрихи на замислен по време на т.н. “преустройство” от 80-те години проект за преход, в който творците на промяната бяха най-вече реформаторските кръгове в комунистическата партия.
Отрицанието на миналото в началото на прехода, напомняше по-скоро контролиран емоционален фойерверк, част от по-мащабния проект за реинкарнация на привилегирована социална група, а не толкова дългосрочна визия и системна проекция в развитието на обществото и икономиката. Антикомунистическата риторика, която бе носител и видим знак на промяната, бе профанирана и в последна сметка опитомена в безопасна критика на миналото и на маргинални комунистически формации. Атакуваха се комунистическата партия и идеология, а се оказа, че единствено атакувани бяха редовите членове, които сами станаха жертва на схемите за източване на банки и предприятия. Зад кадър необезпокоявани, с малки изключение или за малко, останаха сценаристите или техните наследници, които преживяваха своя redivivus.
България претърпя най-тежката си стопанска криза в най-новата си история със свит брутен вътрешен продукт от близо 50% и де факто загубен суверенитет за взимане на решения. Валутният борд само фиксира този акт на поражение при поредния опит за модернизация “по социалистически” при правителството на Жан Виденов. От тогава всяко българско правителство е длъжно да доказва правото си да управлява страната и компетентността пред външни институции, поставяйки в подчинена зависимост отчетността и отговорността пред българския избирател. Както банкрутирало предприятие или човек е принуден да продава на безценица своето “семейно сребро”, така и банкрутирала България бе принудена за да закрепи публичните си финанси като извърши форсирани продажби на държавно имущество.
За да бъде объркването пълно левият избирател, които бе сред най-силно пострадалите от този тип реформи, днес продължава безрезервно да подкрепя политическата сила, в най-голяма степен отговорна за масовото обедняване, а десният електорат, който очакваше не просто приватизация, а нова визия и политика, в съчетание с нов морал и нраственост, бе силно разочарован от безразсъдно пропиляното доверие от неговите избранници, част от които така и не осъзнаха историческия си шанс и отговорност пред “дребните” проблеми на българина.

Затвореността на промяната не се изразява само в произволния избор на новия стар политически и бизнес елит. Напълно нова управленска класа бе невъзможно да бъде импортирана, нито създадена от нулата. Порокът е заровен в погрешната “преустройствена” матрица на прехода и опитите тя да бъде трансплантирана в постпрехода, в това число и в европейския проект на България. Евроизацията на зависимостите от преходния модел върви ръка за ръка с изкривените понятия на прехода за справедливост и порядъчност.  Най-яркият пример за вградените дефекти на модела е фактът, че на прага на ЕС България продължава да отчита най-ниски равнища на реалните доходи на глава на населението, като в редица случаи увеличава изоставането си от страните в първата вълна на членство в ЕС, в това число и от други кандидати – Хърватска и дори Румъния. За периода 2001-2005 година разликата, измерена в БВП чрез “стандарта на покупателна способност” (PPS) по отношение на приетия за 100 референтен показател за ЕС, е увеличена с три пункта /35 срещу 32/, а с Хърватска още по-радикално /47 срещу 32/ при относително изравнени позиции през 2000 година. Това е поредно потвърждение, че самото членство не е панацея, нито заместител на добросъвестната домашна работа по формулирането и реализирането на ефективна стратегия за икономическо и социално развитие.

Темповете на нарастване на брутния вътрешен продукт надвишават среднопретегления ръст на доходите на населението, на личното потребление и капиталообразуването. Увеличаването на минималната работна заплата е за сметка на прехвърлянето на задължения към работодателите и поетите социални плащания от бюджета. Приведените примери означават, че производеното богатство у нас продължава да се преразпределя извънпазарно, чрез изградена и устойчива система в сивата икономика, административно-бюрократичната сфера и монополните схеми, в полза на “привилегированите” в прехода прослойки – ранните “едри индустриалци”, държавно-частни “монополисти”, силови групировки, бизнес кръгове на бившата и новосъздадена партийна номенклатура или бившите специални служби. Скандалните разкрития за софийската “Топлофикация” са “прашинка” от истината за създадено, преразпределено и изнесено богатство по времето на прехода.

Особено впечатление със своя управленска и административна арогантност през последните години правят различни “изнесени” напред “в името на ЕС” решения – акцизи, данъци, регистрационни табели за МПС с предизвестен половингодишен срок на валидност, действия на регулаторните органи, увеличените разходи по “административния транзит” на различни предприсъединителни фондове и т.н. Липсата на конкуренция и административният чадър над монополите обяснява защо ниския жизнен стандарт на българина, в който пряко се отразяват рекордните за Европа разлики между лихви по кредити и депозити, стратосферните цени, които плащаме за мобилни телефонни разговори, за Интернет, за съхраняване на съветския модел на топлофикация, нечуствителната към активните икономически агенти фискална и финансова политика и т. н. Какво значение имат прокламираните права на бизнес или политическа инициатива, когато привилегирован достъп до средства за масова информация, до информационен, финансов или административен ресурс, все още имат ограничена група от хора. Тези характеристики на прехода са програмирани да действат и в постпрехода, което прави неизбежна втората вълна на демократичната промяна, в рамките на която следва да бъдат изчистени генетичните белези на постсоциалистическия модерн и реализиран пълноценен вариант на евроцентрично демократично развитие.

Нужен ни е нов съвременен национален проект, в рамките на който не плахо да се оглеждаме за границите на възможното и позволеното, а активно да потърсим собственото си място и отговорности в глобализиращия се свят. Да погледнем отвъд членството си в ЕС, там където ще бъдем без патериците на валутния борд, или на надзора на международните финансови институции – насаме със собствената си свобода и отговорност. Трябва да формулираме обща цел и реализираме механизми за защита на солидарен интерес и ценности. Не толкова като партии, обществени организации, етнически или “по интерес” групи, а като съмишленици, които имат съвпадащ усет към “вълната” на историята, към корените и предизвикателствата на глобалното развитие.

Безсмислено е да се стремим да търсим удовлетворение в по-високите статистически индикатори на растеж. Напълно е възможно дори при относително високи темпове на нарастване на брутния вътрешен продукт, ако неговата структура е стойностно небалансирана и ако не се създава допълнително финансово богатство, да се задълбочи тенденцията на изоставане на България от първата на вълна на ЕС разширяване.

Неотменимо условие на постпреходната ни евростратегия е успешното ни институционално и личностно присъствие в европейското политическо, икономическо и социално пространство. Следва да изберем парадигмата на интегриране в Европа чрез себеизграждане и самоусъвършенствуване, а не само чрез внос на импланти от европеизъм.

Преди новите ни членства в НАТО и ЕС, трябва да реализираме пълноценно си членството и интеграция в българската национална общност – в квартала, в града в региона и страната.

Освен в административната кохезия и технологическите параметри на интеграцията, трябва да определим степента и разгърнем механизмите за ранно предупреждение и самоконтрол в тази гигантска евроглобална фуния, в която изтича основната маса на националната ни политическа, социална, финансова, стопанска и гражданска енергия. Къде са границите на подражанието и на собствената ни самобитност?

Трябва да потърсим националната версия на ключовите европейски стратегии и документи и разработим собствени идеи за политиката на ЕС. Стратегическите насоки на развитие на ЕС ще бъдат като правило среднопретеглени по отношение на желанията на страните-членки. В този смисъл е много вероятно те да се окажат не достатъчно амбициозни или конкурентни за нас. Тогава - къде са нашите допълнителни усилващи ги проекти ? Капацитетът за реформи и саморегулация е нисък, защото заложената перестроечна матрица предполага външен контрол и дистанционна управляемост на развитието, а не свободна конкуренция и динамичен кръговрат както на централно, така и на местно равнище. При слабата вътрешна мобилност – регионална, отраслова и социална – никак не е чудно, че незадоволително ниско остава равнището и качеството на местното управление, на индивидуалния избор и възможности за развитие. Европейската перспектива на България е немислима и невъзможна без децентрализация на управлението и реална финансова независимост на местната власт и регионите.

Тъй като е малко вероятно ЕС да направи изключение от своите правила, очевидно предстои да се променим сами, като извървим най-трудния етап и сменим модела, като ограничим влиянието на неговите създатели или крепители. В случая не представлява толкова значим публичен интерес конкретиката – твърде много са частните случаи. Главното е да се възстанови върховенството на закона и на законоприлагащите институции, включително пълната свобода на действие спрямо която и да е противопоставяща се на държавните интереси политическа или силова структура.

Възстановяването на престижа на държавата като публичен честен брокер в отношенията между отделните обществени слоеве и гражданите не е толкова сложен процес – достатъчно е да се задействат лостовете на данъчните власти, органите за борба срещу икономическите престъпления, съдебната власт и да се прекрати избирателността в прилагането на закона. И разбира се изпълнителната власт да се реализира от равно-дистанцирани от “проблемните зони и групи” политически сили и лидери.

Нужно е да изградим трансгранична взаимносигурителна мрежа за всички участвуващи в реализацията на тази единна цел българи. В нея всеки един – ученик, студент, бизнесмен, мениджър, политик или наемен работник ще може да реализира своя персонален глобален проект без да прекъсне връзката си с българския корен, от който да черпи сили и увереност във време на трудност, и да издига глобалните позиции на своята българска идентичност – държава, град, община, група, семейство.

Остро се нуждаем от реанимиране на пионерския – първопроходчески – стремеж и да потърсим сред глобалното многообразие най-добрите решения за себе си, не толкова по аналогия или по симпатия, а въз основа на трезв и рационален прочит на зависимости и закономерности в съвременния свят. Особено ценен обект на индивидуално и групово сканиране са малките и средни страни – като Ирландия, Корея, Словения, Дания, Финландия, Люксембург, Норвегия, Естония и т.н. – в които ще намерите много по-подходящи за нас като манталитет и публичен рефлекс – достойни за приложение и копиране - “добри управленски практики”, отколкото в монополизиралите информационното пространство “велики” и “свръхвелики” на деня.

Намираме се на поредния кръстопът в своята история, при който сработва рефлексът на “близостта на мечтата” и страхът от промяна на статуквото. Управлението на собствената свобода е висша мяра на зрялост и изпитание за демократичност и глобална съизмеримост.  Време е за избори.

Илиян Василев


Авторът е досегашен посланик в Руската федерация и Почетен Председател на България Икономически Форум

петък, 24 ноември 2017 г.

Клуб Z: Депутатите единодушно бламираха Борисов. Всички спасиха статуквото, което обслужва интересите на Газпром

Линк към оригинала в Клуб Z
Уважаеми данъкоплатци, избраният от Вас Парламент, току-що Ви натресе 200 милиона евро глоба от Еврокомисията, за да спаси от отговорност шефовете на БЕХ и Булгартрансгаз, за това, че са злоупотребили с монополното си положение и отказали услуги на клиент.
Някой си клиент. Това е решение на Народното събрание в поле, което вече има различно решение на Министерски съвет.
Депутати с пълно мнозинство 179 от 179 отказват да признаят отговорност и не са съгласни да се приватизират пакети от Булгартрансгаз /напомням няма компания в региона от страна членка на ЕС която да не е приватизирана или да се намира в процедура/. Това са европейските правила, които важат за всички, само не и за "националните достояния" - БЕХ и Булгартрансгаз.
Бламирано бе правителствено решение. Борисов за втори път го бламират, а заедно с него и министърката.
Една малка група, енергийно задкулусие от всички партии, са убедили депутатите - голяма част от които се нямат хал хабер от детайлите, че лошите от Еврокомисията са били заблудени от още по-лошите тук жалващи се и става въпрос за запазване на националното достойнство. За тези хора, то очевидно е несъвместимо с изпълненение на Директиви и общи правила.
А смисълът на упражнението е елементарен. Натресена глоба от 200 милиона нямаше как да не повдигне въпросът - Кой е виновен? Разследване, разпити, обвинения.
С малко повече късмет и съответен пиар - много обвинение, нито един осъден. Неприятното е, че ще лъснат схемите, в които се твърди, че участват и профитират политици.
Така с решение на парламента вече никой няма да бъде отговорен. Колективно отговорният Парламент гласува за своята колективна безотговорност.
Но пропускат да отбележат, че Парламентът няма пълномощия спрямо Европейските закони и правила.
Влакът напусна гарата и няма да се размине само с 200 милиона евро или толкова колкото комисията реши. Като откажат да изпълнят решение срещу БЕХ и Булгартрансгаз, ще започне процедура срещу държавата и така влизаме в спиралата - неизпълнение - по-високи глоби - още по-голямо неизпълнение - още по-високи глоби.
Имената на отговорниците - Делян Добрев, Жельо Бойчев, Таско Ерменков. В Парламента забележете има здрав съюз.
Да им напомня само какви ще бъдат последствията. Обжалването не може да произведе нищо освен потвърждаване на пълния или значителен размер на глобата. При всички случаи над това, което вероятно е било договорено. Плюс плащане на разходите по защитата. В момента има около десет /!?/ жалби, по които Дирекция Конкуренция ще стартира нови процедури. при това от различни български компании. Тук не трябва да има никакво съмнение в крайния резултат, защото работата на комисията е да налага единни правила по цялата територия на съюза. Тя няма друга възможност - защото иначе ще си останем остров на различността, в която не европравилата, а здравият съюз с Газпром диктува.
Нови жалби са подадени и по последните входно изходни тарифи, които дискриминират български и чуждестранни ползватели на услугите на Булгартрансгаз в полза на Газекспорт. Изобщо работата отива към милиарди лева потенциални щети.
А сега се запознайте с балансите на Булгартрансгаз и БЕХ и вижте как може да им се отрази тази глоба от 200 милиона евро. На компания, която има приходи от 140 милиона евро, да и наложиш глоба от 200 милиона евро - трябва незабавно да обяви неплатежоспосбност. Затова ще се намеси БЕХ, но той вече е на ръба на своята кредитоспособност, след поредицата от спасяванията на НЕК. През следващите години предстоят огромни плащания по облигационни заеми, с които се спасяваше енергетиката, Няма да стане с увеличаване на капитала, защото процедурата трябва да мине през одобрение за държавна помощ. Поне не лесно.
И пак спасение с парите на данъкоплатците. Решение, което дори ще пиарват като патриотично, защитаващо честта и достойнството, докато ни взема пари от джоба - по 70 лева на човек.
Тяхната, не нашата чест разбира се, но с нашите пари..
Истината, че с това решение всички спасиха статуквото, което обслужва интересите на Газпром и политици у нас, които са закачени на яслата на енергетиката. А те са много.
Но всяко зло за добро - Европейската комисия ще се прости с надеждите да "превъзпита" България.
Делян бил управляващ, Таско бил опозиция.
Да му мислят преговарящите от наша страна, които ще се чудят как да съчетаят арогантността на решението на Народното събрание с реалностите в Еврокомисията.
Добре започнахме българското Европредседателство. Да ни е честит новият български анти-европейски държавно-олигархичен полит-патриотизъм.

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Faktor.bg : Граници и метаморфози на авторитаризма в Русия и у нас

Линк към оригинала във Фактор

Няма да губя време за дефнниции - само ще кажа, че авторитаризмът не е останал назад във времето на Леонид Брежнев и Тодор Живков. Той е в добро здраве и с огромни амбиции, но е обречен, не само и толкова защото е политически несъвместим с членството ни в ЕС и НАТО, но най-вече защото е неефективен до степен да се е превърнал в пречка на развитието, в собствен отрицател.
От тук нататък смяната му е неизбежна, като спорът може да бъде само колко бързо и колко радикално ще се развият процесите. 
Особеност на всеки „съветски тип“ авторитарен модел е неговата 

привидна устойчивост

 Колкото не можете да си представите смяната на Путин в Русия, толково трудно е да си представите смяната на модела у нас. Нито има достатъчно ясна и силна опозиция, нито пък има непосредствен подтик и хоризонт, който да очертае естествената точка на пречупване на тенденциите.
Основната причина, държавно-олигархичният модел да е обречен е неговата намаляваща обществена ефектичност и полезност дори за прослойки или групи, която са основни негови крепители и бенефициенти. С времето той неизбежно губи рефлексите си, престава да реагира гъвкаво на промени. Неизбежно стига до момент, в който се фосилизира, като настройва все по-големи групи от населението срещу себе си, които остават извън зоната на неговия комфорт. Нарушените социални баланси системно делегитимират управлението и управляващите. За това те неизбежно прибягват до все по-големи дози авторитаризъм, демагогия и медийна анестезия, които накрая произвеждат собствената им антитеза.

Това което ще срути режима на Путин и всеки друг авторитарен режим са крайните форми на групов егоизъм, които те въплъщават, екслузивният тип олигархичен капитализъм, който фокусира права и привилегии в малка социална група, изолирайки мнозинството.
Има редица „държавни“ олигарси около Путин, които са номинални собственици на огромни богатства. Контролираният от тях ресурс, обаче, придобит не в конкуренция и по "пазарни" начини и заслуги, а по волята на близостта към "клана" и към Вожда, вместо да подпомага, спъва възможностите Русия да остане конкурентна в глобалната среда. Това усилва центробежните тенденции както при елита, така и в страната. 
Вместо генерираните богатства да се трансформират в потребление и ресурс на разватие, като се управляват на корпоративно равнище, те се извземат или пленяват от държавата, за да бъдат насочвани към проекти по усмотрение на Владетеля в Кремъл. За това и приватизацията става мръсна дума, а държавната собственост се реабилитира. Президентът постепенно се превръща в  СЕО(главен изпълнителен директор, б.а.) на корпорацията Русия, във 

върховен повелител на ресурсите на държавата

Огромни части от националното богатство изтичат „в канала“ заради икономически несъстоятелни инициативи, които отнемат възможността на други, по-можещи и по-нуждаещи се, да превърнат същите тези ресурси и потребление в източник на индивидуално и колективно благополучие. Системата на властовият вертикал на Путин неумоливо загнива под тежества на крайния си егоизъм и затвореност към промяна и иновации. Изолацията на най-добрия човешки капитал от управлението на държавата, на най-добрите световни практики и идеи възпроизвеждат единствено вериги на добавена бедност.
Държавните олигарси - политици и бизнесмени, като правило, са хора със скромни интелектуални и делови качества. Тяхното главно достойнство е, че владеят изкуството да бъдат близо до Тялото, да отразяват неговата „светлина“, да не застрашават с критическата си мисъл и не оспорват решенията и действията му. 
Авторитарната власт и управление са последното убежище на провалени или корумпирани лидери, които с течение на времето губят основанията за своята контрол върху демократичните механизми, конкуренцията и битката за „сърцата и умовете“. 
Това стои в основата на закодирания и неизбежен фалит на Путинския модел, реализиран по модела Решетников. Политици, съдебна власт и бизнес – заедно владеят ключовите лостове на властта, контрола върху финансовите ресурси и медиите, с които задушат алтернативите и конкуренцията. Хората гласуват за статуквото най-вече поради страх от неизвестното, от репресии, както и непознаването на алтеративите.

Българската версия

 на руския вертикал на властта има европейска фасада – всичко е гарнирано с много евроетикети и коректни за демокрация словосъчетания. 
Опасното при директното копиране на модела от Русия в България е обстоятелството, че "се преливат" разточителство, корупция и непотизъм от оригинала, преливат се и „руски“ ценности, които са дълбоко чужди на българската народопсихология. За този ценностен сблъсък говори Достоевски, когато описва завистта на руските войници при освобождението на "поробената" от отоманците България. Този вопъл на разочарованите освободители казва много: "Ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя... и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия... ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”
Агресивността, високомерието и погледът към „чуждото“ винаги са били лепило на руската имперска политика в продължение на векове. Антизападният крен е бил неин неизменен знаменател, подхранван от също толкова неизменен конфликт между завистта към постиженията към Запада и отказът да се приемат неговите ценности. Обратно, у нас, българското Възраждане е имало за постоянен свой ориентир идеите на Просвещението, на техническите революция, на водещите бизнес и управленски практики на Запад. За това и днес „гледаме криво“ на съвременните опити чрез Путиновия модел 

да ни "освободят" от евроатлантическото „робство“,

 което съществува само в руските медии и представите на крайните руски националисти.
Руският екстензивен модел пренесен върху България като страна членка на ЕС, стои като чуждо тяло, като пришит и непоносим имплант. Както и в Родината си, така и у нас, той залага на иррационалната кремлинофилия, която предполага блокиране на всеки опит да развиваме конкуренция и алтернативи в сферите на износ и зависимост от Русия, включително при добива, преработката и търговията с нефт, нефтени деривати и газ.
Всеки български успех по пътя към пълноценната евроатлантическа интеграция, означава откъсване от влиянието на Кремъл, респективно силно ограничаване на възможностите му за извличане на финансови ползи и имперски ренти. За това лансираха проекта Решетников, който предполага "пленяване" на българската политически система през прокуратура, специалните служби и държавната олигархия, както и дискредитация, отстраняване и лишаване от ресурси на прозападния елит. 
Планът на Решетников се самофинансира, той не предполага толкова пряк трансфер на парични потоци от Русия към България, колкото самообслужване през парите, които се генерират в страната от корупция през злоупотреба с монополно положение /само при горивата са близо 1 милиард лева/, обществени поръчки и най-вече при преразпределение на ресурси през бюджета.
Отделните по-малки партии губят самостоятелното си значение, ако нямат достъп до държавни субсидии и дял в преразпределителението. Точно както партиите в Русия нямат основно значение като центрове на власт и влияние, така и у нас те постепенно губят самостоятелната си тежест и започват да функционират като част от транспартийни и трансинституционални мрежи, обслужващи властовия модел.  
Моделът на авторитарната държава, отдавна е стигнал своите граници на самоотрицание, там където и най-добре финансирания пиар и тоталната пропаганда са безсилни да решат два основни въпроси - за липсата са социални баланси и справедливост, както и за субоптималните темпове на развитие.
Относително високият икономически растеж през 2017 година в България – около 4 % ръст при БВП, генерира нарастващо богатство и ресурси на развитието, които при други условия биха били достатъчни за балансиран и устойчив тип развитие. Корупцията и собствените разходи по поддържане на автоитарния модел, изяждат значителната част от новосъздадените ресурси. Те изтичат по веригата на управление, маргинализирайки и отчуждавайки все по-големи групи от обществото. 
Така уж високи темпове на растеж, не водят до догонване на другите страни от ЕС, а само фиксират статута на страната на най-бедна, най-изостанала държава в Съюза. Това не е просто констатация, а депресираща оценка за провал на политическия елит при решаване на ключови проблеми, включително оцеляването като нация при тази демографска катастрофа, както и при връщането на България на позициите, които тя е заемала преди „освобождението“.

Не се заблуждавайте - спадът в нетния баланс на миграцията от България се дължи само на невъзможността да се поддържат предишните изходящи нива и на изтощаване на емигрантския потенциал.
Отдавна потънахме под критичният минимум, при който може да се реализира елементарно икономическо и социално възпроизводство в по-голямата част от регионите на страната. Няма инвестиции, няма предприемачи, няма управленци и политики, няма работна ръка. 
Освен изходящата миграция и липсата на насрещна работоспособна имиграция, имаме огромен брой неактивно население и нарастващ брой население, което зависи от сива икономика и механизмите на социалната защита. Те пък гълтат все по-голяма част от новосъздаденото богатство на нацията, което отива в потребление, стимулиращо вноса, но не в инвестиции и нов, още по-висок растеж.
Внесеният модел и очертаващият се българския аналог на кремълския вертикал на властта узурпират възможности и перспективи на младото поколение - ако искаш известност и богатство е почти задължително да вземеш асансьорите на властта, а не поемеш по пътя на битките на пазарната конкуренция. Вместо лична инициатива, професионална и социална конкуренция, е много по-лесно да се присъединиш към тези мрежи за власт и влияние. 
По "трудния" път, шансовете определено не са равни, още по-малко високи, както по отношение достъп до възможности, до кредити, поръчки, субсидии, включително по европрограми.
Така се пленяват и държат в подчинение 

интелект и квалификация, медии, партии, общество

  Средства на европейските данъкоплатци купуват влияние и поддържат модел, който обслужва руски интереси.
За това няма да прочетете в докладите на Европейската комисия, защото не е политкоректно.

понеделник, 13 ноември 2017 г.

Ригзоун: Нефтената и газовата индустрия се нуждаят от по-добро самоопределение


by  Matthew V. Veazey|Rigzone Staff| October, 2017

Нефтената и газовата индустрия трябва да работят по-добре в посоката да се представят пред  обществеността, за да се противопоставят на продължаващата опозиция от различни анти-индустриални сили, казаха няколко сенатори от три щата, произвеждащи енергия, по време на панелна дискусия във Вашингтон.

"Опозицията е постоянна", заяви Henry Cuellar, D-Texas, по време на Северноамериканския газов форум (NAGF) на Energy Dialogues LLC. "Това трябва да е постоянно общуване, постоянно говорене за дейностите."

Cuella е единственият демократ на петчленния панел, отбелязан като "про-енергия, про-търговия". Той представлява район от Южен Тексас, простиращ се от Сан Антонио до американско-мексиканската граница, място на шистовата формация Eagle Ford. Той каза, че един от начините вътрешната нефтена и газовата индустрия да може по-добре да информира обществеността, е да разпространява факти, които отслабват широко разпространеното възприятие, че това е “Big Oil” /име, което се използва, за да се опишат седемте или осемте най-големи публични компании за петрол и газ, известни също като „суперголеми“/.

"Трябва да им какажете правилните неща, да им разкажете точната история, защото хората просто мислят, че нефтът и газът са големите компании, но 88% са малки и средни компании", каза Cuellar.

Двама от журналистите, републиканците Скот Типтън от Колорадо и Бил Джонсън от Охайо, посъветваха индустрията да локализират своите информационни дейности.

"Обяснете на хората, че това, че това не е голям защитен бизнес", каза Типтън, добавяйки, че индустрията в родния му щат ефективно използва този подход, като разказва истории за действителни "хора, които работят в подкрепа на семействата си".

Локализираните информационни дейности с акцент върху управлението на околната среда в отрасъла, също може също да са от полза и са много важни, отбеляза Типтън.

"Хората в Колорадо са чувствителни към проблемите на околната среда и по този начин ще трябва да ги запазим за индустрията", каза Типтън.

Джонсън, чийто източен и южен район на Охайо покрива находищата на шистите Marcellus and Utica, препоръчва индустрията така да изчисти своята информация и говорене /да са достъпни/, че семействата да могат да ги обсъждат около масата за вечеря.

"Не мисля, че ангажираме достатъчно обикновените хора", каза Джонсън, като отбеляза, че използването на прекалено технически концепции и термини в обществената информация се превръща в пропуснати възможности за разширяване на обществената подкрепа за индустрията и за изграждане на защитни сили срещу противниците. „Такива разговори трябва да правим в трапезарията“.

За да разработи идеята си, Джонсън очертава следния възможен сценарий, в който индустрията може да направи посланието си по-достъпно за обществеността: двойка родители могат по-лесно да си позволят да изпратят детето си в колеж, защото заводът, в който работи един от тях, позволява на служителите си да увеличат спестяванията си, защото плащат по-малко за природния газ.

Републиканецът от Тексас Джо Бартън, бивш председател на Комисията по енергетика и търговия, който понастоящем е заместник-председател, каза пред участниците в Северноамериканския газов форум (NAGF), че индустрията трябва да бъде "ангажирана в общността" и да се "среща с реални хора".
„Бъдете ангажирани“ - каза Бартън. "Кажете истината. Следвайте закона. Бъдете добри съседи.“

Blake Farenthold, от региона на Coastal Bend, Тексас напомни на присъстващите, че медиите обикновено се фокусират върху нефтената и газовата индустрия, когато "нещо се обърка".

Farenthold предположи, че нефтената и газовата индустрия би било добре да напомня на американците, че те обикновено получават добра стойност за нефтените и газовите продукти.

"За нашите автомобили ние плащаме половината за бензина, спрямо това от преди няколко години, но това е вече е загубено", каза Farenthold.


ТЕКСТЪТ НА СТАТИЯТА   МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК

неделя, 12 ноември 2017 г.

Клуб Z - Тайната операция срещу социалните мрежи - от контрол към дискредитация

Върви мощна кампания за манипулация и дискредитация на социалните мрежи. Факт е, че те са далеч от идеалистичната представа на първопроходците. От среда за общуване се превърнаха в среда за информационни войни, за операции за влияние на тайни служби, контролиращи армии от тролове. А хората, които общуваха свободно постепенно осъзнаха, че заедно с добронамереността нахлу хейтърството и користта.
Част от проблемите са реални, както става ясно от разкритията в САЩ по повод на намесата на Русия в изборите и във вътрената политическа, медийна и бизнес среда . Но другата част от мотивите за операция "анти социални мрежи" е заплахата, която те представляват пред авторитарните режими.
Русия се намесва пряко в България, включително в интернет простраството. Пръкнаха се доста сайтове напоследък с явни и полускрити фалшиви новини, като Радан причакал Иво Христов. Другите са на ръба на достоверността - заглавието интригуващо, но вътре съдържанието манипулативно. Примерно Досиетата от Рая разкрили Борисови къщи и сметки за милиарди. Някои анти-истаблишмент издания, водени от рефлекса да публикуват новините, които централните медии пропускат, се хванаха на въдицата. Тъй като новината не е официално пътвърдена - неизбежно ще послужи в последващ момент, евентуално ако действително излезе нещо. Тогава хората около ББ просто ще кажат - колкото бяха вярни "онези" новини, толкова и "тези". Игра на "опережение" по жаргона на руските спецслужби и медийни инженери..
Не е изключено тези новини да се пускат от спонсорирани от Русия сайтове защото те искат да дестабилизират правителството или поне да му управляват страховете. А е известно, че премиерът не е от безстрашните и се огъва. В момента пък изобщо е изключил от вътрешните теми и работи началник на Европа.
За дискредитацията на социалните мрежи допринася и блокирането на акаунти на известни лидери на мнения и "работници" на Истината. Възмущението се насочва към Фейсбук шефове в Индия, в САЩ и навсякъде другаде, а не към хората, които организират атаките за блокирането. Просто се използва известни на всички черти на "лицевата книга".
Големият проблем на руско-българските инфоконтрольори със социалните мрежи е, че троловете и фалшивите новини вече не им помагат достатъчно за да контролират информационната среда. Сутрешните блокове и вестници във все по-голяма степен форматират информационния си поток спрямо случващото се в социалните мрежи. Като не могат да ги контролират трябва да ги дискредитират. Анестезията, която държи голяма част от обществото изолирано от активно участие в политическия процес, може и да престане да действа.
Формално се контролира всичко - печатните медии са на ръчно управление - не само при издателите, а при разпространението. Вижте съдбата на Прас Прес - изданието, които при неутрална дистрибуция би било не само успех, но и самофинансиращо се. Пеевски е на входа и на изход и с това пазара бе изключен. Ако чакате КЗК да се намеси - живеете в паралелна реалност.
Централните електронни медии клекнаха пред държавното субсидиране и финансиране, като и осигуряваните от държавата медийни бюджети. Ние нямаме свободен пазар на словото у нас, а държавно олигаргична медийна среда.
Пеевски влияе въху инфополитиката в БТВ. Стигна се дотам, че дори БНТ е по-балансирана. Нова се стреми да се деполитизира - реалити и чалга, след като Кой? не успя да я купи. Там принципа е, като не можем да я вземем, ще я неутрализираме.
В медиите, точно както по Татово време има списъци - кой може и кой не може да бъде поканен и да говори..
Можете да имате критика към социалните мрежи, да четете за опити на руски и други служби да инвестират в тях като метод да ги контролират, но засега те остават неотменимо и единствено място алтернатива на контролираната от авторитарни режими среда, в която може да се общува и получава информацията за "другата истина".
Факт е, че мнозина предпочитат да протестират в мрежата, да си стоят в къщи, вместо да излязат на улицата.
Но новините от Букурещ показват, че не мрежите са виновни за това, а анестезията и медийните опиати на властта, както и слаби политици.
В последна сметка социалните мрежи са само среда, но те не могат да заместят отсъствието на послания, на активни граждани и качествени политици..
.