четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Bulgaria Analytica: Putin's and Erodgan's poker politics - on the energy bluffs and the verbal 'streams'

Link to the original in Bulgaria Analytica

Following President Putin's trip to Turkey and a sequence of publicity stunts, some of them jointly with President Erdogan, it has become clear that the Russian leader is engaging​ in another game of poker politics in a desperate attempt to ​make​ headlines, impress the international audience and sell more gas to Europe, bypassing EU directives and concurrently Ukraine. Although most of ​his​ plan is a deja vu, the decision to proceed with the intergovernmental agreement on Turkish stream and start maneuvers on the gas front from Istanbul contains a piece of novelty.
Most of the background remains the same - intentions, plans for the future, verbal rather than real streams - but the new moments are worth noting. Russia has changed several key elements in its approach to the 'streams' issue.
Firstly, Gazprom shifts its partnership priority from Greece to Turkey, with the gas hub being relocated from Greek to Turkish territory. Moscow’s new focus is on Turkey as its strategic gas ally trading Russian gas at trade platforms on Turkish territory. Putin seems to have heavily leaned towards Turkey - something he has been reluctant to do until recently - yet most of what he has said or done qualifies as more than lip service and mere intention.
News agencies report that the two presidents have decided on establishing an addition of an Investment Fund in order to pool resources and finance energy projects, which might be needed to complete the whole picture. 
In spite of the generous offer President Erdogan extended during his summer visit to St. Petersburg, i.e. that Turkey is ready to co-finance the subsea part of Turkish Stream, things ultimately returned to standard format - Gazprom will be in charge of the offshore segment, while the onshore infrastructure will be funded and built by Turkish companies. 
Vladimir Putin seized the opportunity to pull Turkey on his side in the energy turf wars with the EU and the US, including by allowing Turkish companies to sell Russian gas from Turkish territory to EU companies. In other words, the Russian President opted to grant Erdogan carte blanche to use Russian gas in promoting Turkey as a gas hub and a key gas market consolidator to Brussels.
This is hardly breaking news, but nuances matter.
The Kremlin has been using Berlin in a similar pattern for years, as European traders sell Russian gas from German territory to adjacent markets and beyond.  Thus a gas poor Germany managed to turn into a net gas exporter, exceeding 30 BCM in exports in 2015, most of them ending in Eastern Europe at prices well below those achieved in direct sales by Gazprom. 
At first glance, the logic is gone - Gazprom loses substantial income. Yet, the Kremlin believes its overriding key strategic objective has been accomplished - transit through Ukraine has been significantly reduced and discord has been sown between Germany and Eastern Europe. Sustainable price differentials have been established between gas markets in Western and Eastern Europe, undermining the EC's attempts to integrate and consolidate the already fragmented EU gas market.
A largely identical scheme is currently being tested in Turkey, which could stir trouble and tension between Turkey and its key partners along the Southern Gas Corridor - from the Caspian and the Middle East to the end consumer countries in Europe.
In spite of all the hype, the gas poker moves of Putin and Erdogan remain mostly a virtual threat, largely because of the missing third important link in the Moscow-Ankara-Brussels triangle. The EU’s response remains of unknown value when considered at the level of the European consumers, traders, the TSOs’ reactions, the investors in the interconnecting infrastructure and, above all, the European Commission. What has repeatedly frustrated all the "streams'' projects in the Kremlin's file in the past might happen again.
All along his 16 years in office, Putin has persistently aimed to block alternative gas flows to Europe in Turkey by flooding the Turkish market with Russian gas in large volumes at cheap prices, which could easily crowd out competing gas supplies. Worth mentioning is that Gazprom continues to face a yawning gap between its production potential and its sales - estimated at well above 100 billion cubic meters on an annual basis. Using  classic dumping techniques it can afford to ward off competition selling limited volumes for a limited period of time in limited markets well below costs.
Given recent negative experience, for Gazprom Asia and the global LNG markets are no cure, at least not in the short term — hence the focus on Europe as the last and the only market in which it could balance its gas export equation.
Including a potential third phase involving production from new gas fields in the Caspian Sea, such as Absheron, the maximum estimate of gas supplies from Shah Deniz-2 that could pass through Turkey does not exceed 30 billion cubic meters - a challenge Gazprom could easily meet. 
The energy flirt between the Turkish and Russian presidents accommodates multiple non-energy factors, including the situation in Syria and the new assertive aggressiveness of Moscow, which hopes to capitalize on the intermezzo in the power transfer at the White House, the discords within the European Union and the cold spell in Erdogan's relations with NATO and the EU.
President Putin considers this unique window of opportunity as possibly one of the last chances he will have to reverse the loss of control at home by militarizing public debate and artificial “success” media stories about outwitting the West – such as the one in Turkey.
The attempt to accede TANAP and mostly TAP is something relatively new at the Kremlin. Gazprom has largely failed to deliver on the MoU signed with Edison and DEPA to guarantee itself independent access to TAP and the EU markets. Until recently, Moscow sought to sell its gas using its own "stream" pipelines.
Russia is making a dream come true for Turkish gas moguls and for neo-Ottoman rulers - becoming a key gas trader and exporter to the EU without being a major gas producer - and is adding one more level of geopolitical gravitas in a sensitive area for the European Union. 
This might explain the sudden and growing interest of major Turkish gas traders in recent months in booking capacities in transport infrastructure on EU territory, including the TAP and the interconnector Greece-Bulgaria. 
After unsuccessful attempts to bypass EU law in Bulgaria with South Stream and Greece, with the new streams in the TAP version Gazprom now seems to believe it has a winner. As the saying goes - if you can't beat them, join them - and Gazprom seeks to engage using its Turkish partners to utilize free capacities in Turkish transit infrastructure that have been purposefully developed with the support of the EU to mitigate the risk of overdependence on Russian gas. The Kremlin has so far successfully managed to thwart the Nabucco project and all other attempts to deliver alternative gas to Eastern Europe via the Southern Gas Corridor. 
2016 has turned the stakes around with reverse flows, virtual trade, interconnectors and capacity release on existing infrastructure making possible substantial gas flows to CEE from the Southern Corridor, which Moscow now perceives is an imminent and mortal threat. 
In the Turkish charming offensive Gazprom uses an upgraded version of its Nord Stream strategy.
Worth noting is the fact, that eight CEE countries that are EU members addressed a letter of protest to the president of the EC, Jean Claude Juncker, warning him that the Nord Stream will have a "potentially destabilizing geopolitical consequences", eroding energy security in Central and Eastern Europe, while harming Ukraine. In the very last moment PM Borissov withdrew Bulgaria's signature, which spoke volumes of the special bond between him and the Kremlin.
At the moment, Sofia is the target of a similar bypass strategy and it can only hope to get the support and the sympathies of the same CEE capitals.
As noted above, Putin's game with the Turkish Stream might work, at least in part. But the devil, as always, hides in the details. 
Firstly, the import of significant flows of Russian gas into Turkey, allowing for indigenously sourced excess gas to enter TANAP and TAP using free capacities, could in time easily crowd out Caspian, Middle East and East Med gas - in fact any other non-Russian gas that is produced or imported into the country. This will further destroy the economics of projects aimed to diversify gas supplies and bring new sources to the EU market.
The recent gas interplay between Moscow and Ankara will undoubtedly raise eyebrows and concerns in the Euro-Atlantic community, as well as among shareholders in the key projects along the Southern Gas Corridor. They already face mounting problems with securing the necessary commercial financing, which has forced them to turn to the international financial institutions. Fresh uncertainties might further dissuade investments in new gas field developments in Turkey, in the East Med, Iraq, Iran and across the region.  
Over the last decade, gas consumption in the EU, instead of growing as predicted, has dropped from 450 BCM in 2005 to 350 BCM in 2015. Judged against the multitude of new discoveries and plans to deliver more gas to the already congested EU market, a gas glut and fiercer competition for clients and markets seems inevitable. If infrastructure that enjoys exemption status from the Third Directive is indirectly or directly used to transit gas of the dominant producer, the whole logic in the EU plans to deal once and for all with Russia's gas monopoly will be put to a test.
Secondly, against the background of falling gas prices and shifts from long term oil indexed to short term and spot traded gas, which undermine the economics of new projects both up and midstream, investors are likely to pull out of new infrastructure projects. Investments in developing and bringing gas from the Shah Deniz-2 to the EU border so far exceed $45 billion, while sale revenues forecast get gloomier by the day. Although SOCAR, BP and other shareholders control the bulk of the transit capacities in TANAP and TAP, in order to guarantee themselves shipments of their own gas, they must tolerate competition from Turkish companies that "own" Russian gas. 
The new Turkish minister of energy and natural resources, Berat Albayrak, seems adamant that Turkey will enjoy a twofold increase in gas demand over the next 10 years. This might sound great to a politician's ear, but it is worth little as a substitute to guaranteed long term market shares and income.
The threat to traditional market players from Turkish gas companies that represent a virtually endless pool of Russian gas reserves seems credible as long as they are able to to sell at lower prices in larger volumes, enjoying Turkish government support and using existing and future transit routes to Europe. 
Ankara is walking on thin ice accepting the role of mediator of Russian gas trade with Europe. Whereas Germany is not only a member but a key decision maker in the EU - with the Nord Stream-2 far from certain - Turkey is not only out, but is totally incapable of bridging the gap in the energy dialogue between Gazprom and the European Commission. 
On the other side, it is just a matter of time, before the US and the EU harden their tone towards Erdogan after the new US President takes office. With an increasingly disillusioned West, a return to tough talk on human rights and freedoms will inevitably be at the top of the EU-Turkey dialogue. 
Europe can hardly return to business as usual with Erdogan's Turkey and can ill afford to cast a blind eye on his gas games with Russia. Turning Turkey into the EU's preferred gas hub is not a foregone conclusion; if things turn awry the EC could speed up plans for LNG terminals in Greece and Croatia and deny Turkish gas traders access to the EU market.
Although President Putin does not have too many options in the field of gasplomacy, too much trust in Erdogan might ultimately backfire, leaving him without gas revenues (comfortable price levels and volumes) and without levers. 
This will be nothing new for the Kremlin, which often experiences the effects of the law of unintended consequences with results diametrically opposed to intentions. 

Покер политиката на Ердоган и Путин - за енергийните блъфове и словесните потоци

Линк към оригинала 

След визитата на президента Путин в Турция и поредица от медийни прояви, включително съвместни с президента Ердоган, стана ясно, че Русия все пак е решила да се опита да изиграе поредната покер партия с Турция в усилията да продаде своя газ в Европа, като заобиколи директивите на ЕС и Украйна. Макар и схемата да е позната, в решението да се реализира проекта Турски поток и газовите маневри в Истанбул, има нещо ново. Всичко си остава намерения, планове, най-вече словесни потоци, но си струва да се отбележат новите моменти.
Русия промени няколко елемента в позицията си.
Първо, вместо да разчита на Гърция и на газов хъб на гръцка територия, тя се съгласи основната игра с природния газ спрямо ЕС да реализира чрез Турция, включително като разположи всички ключови съоръжения, включително търговската си площадка на турска територия. Агенциите твърдят, че е договорено да се създаде допълнителен фонд за инвестиции в енергийната сфера в проекти, които могат да допълнят цялостната картина. Въпреки щедрата оферта на Ердоган, изказана по време на предишната му визита в Санкт Петербург, че Турция е готова да поеме половината разхода от морския участък на Турски поток - нещата се върнаха към класиката - за Газпром морската част, за Турция наземната част и връзки.
Второ, Путин се съгласи с офертата на Ердоган да използва Турция като посредник в енергийния диалог с ЕС, включително турските компании да продават руския природен газ,  на турска територия, а след това турски и други европейски компании да го внасят и продават на територията на ЕС по съществуваща и изграждащата се нова инфраструктура. С други думи, Путин се съгласи да даде допълнителни козове в ръцете на Ердоган да води преговори с Брюксел от позицията на незаменим енергиен посредник и газов хъб. Това не е новост, Кремъл използва Германия в подобно качество, за да се продава руски газ от германска територия към съседи, но вече като собственост на немски и други европейски фирми. Така Германия от нетен вносител, се превърна в износител на природен газ. Миналата година изнесе над 30 милиарда кубически метра, значителна част от който се продадоха в Източна Европа, при това на по-ниски цени, отколкото преките цени на Газпром към съответните вносители.
На пръв поглед няма логика - Газпром се лишава от приходи и то значителни. На главният стратегически замисъл на Кремъл се постига - той заобикаля Украйна и вкарва недоверие и напрежение в отношенията между Германия и Източна Европа, доколкото се формират разлики в цените на газовите пазари в Западна и Източна Европа.
Подобна е схемата, която сега се опитват да реализират през Турция, и която вече поражда напрежение между Турция от една страна и всички страни по линия на подкрепяния от ЕС Южен газов коридор от Азербайджан до Гърция и Италия. Защото газовото уравнение на Путин и Ердоган в частта износ за ЕС - никак не е сигурно, най-малкото защото никой не е питал европейските потребители, трейдъри, операторите на свързващата инфраструктура и Европейската комисия за мнението им.
В същност, Путин се върна към старата схема за блокиране на конкуренцията на руския газ по алтернативните трасета през Турция, чрез тоталното насищане на страната с достатъчни количества руски газ, на достатъчно ниски цени за да блокира вноса и потреблението на друг газ. Да си припомним, че Газпром разполага с над 100 милиарда кубически метра газ, за който търси пазар в Европа.
Ако към тази картина съпоставим максималните количества на възможен за добив природен газ в Шах Дениз -2, дори при разработка на Шах Дениз-3, на Абшерон и другите полета в Каспийско море, обемите на възможен износ на природен газ в ЕС не превишава 30 милиарда кубически метра - количество, което Газпром може относително безпроблемно да замести.
Енергийният флирт между Путин и Ердоган отчита и много други неенергийни фактори, включително обстановката в Сирия и крайното агресиране на Кремъл с надеждата да се възползва от паузата при смяната на властта в Белия дом, раздорите в Европейския съюз и рязкото охлаждане в отношението на Ердоган към Запада - ниша, която руския президент бърза да използва преди събитията в родната му страна да излязат извън контрол.
Но тук думата ни е за енергийната компонента в тази новопридобита агресивност, която има своята независима геополитическа стойност.
Евентуален достъп на Газпром до ТАНАП и ТАП през Турция е нов елемент в политиката на Русия. До сега тя търсеше собствена инфраструктура и собствена игра. Ако руския природен газ влезе в тръбата на турска територия, която е извън юрисдикцията на ЕК, след което смени собствеността си и влезе в ЕС вече като собственост на турска или европейска фирма, при спазване на пазарните регулации, той няма пречки той да бъде търгуван. Никой няма да гледа въглеродните молекули с какъв произход са.
Това би реализирало отколешната мечта на турските фирми и на новите нео-отомански лидери на Турция, страната да изнася "свой" газ и да играе първа цигулка на европейската сцена, без да добива собствен такъв. С това се обяснява и засиления интерес и активност на близки до Ердоган турски компании, които в последните месеци се интересуват от ангажирането на капацитети в ТАНАП, ТАП и свързващата инфраструктура на европейска територия, включително интерконектора Гърция - България. Газпром очевидно не желае да играе по европейските правила, които не успя да пробие през България, удари на камък и в Гърция, и сега пробва през Турция да влезе в ТАП като диктува зад кадър условията и обемите на транзитиран газ през Южния газов коридор.
В същност Газпром изпробва адаптирана версия на стратегията за Северен поток.
Да припомним, че осем източноевропейски страни, членове на ЕС отправиха предупредително и протестно писмо до президента на Европейската комисия Жан Клод Юнкер, изтъквайки, че планирания Северен поток-2 ще има "потенциално дестабилизиращи геополитически последствия", като подкопае енергийната сигурност на Централна и Източна Европа и навреди на Украйна. В последния момент премиерът Борисов оттегли подписа на България под това писмо. В момента София сама е изправена пред подобен байпас и само може да се надява да срещне симпатиите на другите страни от Централна и Източна Европа, които изостави в този демарш срещу Северен поток..
Принципно схемата "Северен поток" в Турски поток е възможна, но както винаги дяволът е в детайлите.
Първо, навлизането на значителни количества руски газ в ТАНАП и ТАП в рамките на незаетите капацитети, може да измести азерският и всеки друг газ, включително през терминалите за втечнен газ, влизащ в Турция, като влоши икономиката на проектите за диверсификация  и затрудни достъпа на конкурентен на Газпром газ до крайните потребители не само в Турция, но и в Гърция и Европа.
В този смисъл тези заигравания на турския президент с неговия руски колега със сигурност ще се отразят негативно на перспективата за нови проекти и газопроводи през турска територия, с подкрепата на Европейската комисия и САЩ, включително от Ирак и от Източното Средиземноморие.
Да припомним, че за последните десет години потреблението на природен газ в ЕС спадна от 450 милиарда до 350 милиарда през 2015 година. Това предпоставя устойчив излишък на газ и затруднения при осигуряването на пазар за природния газ от нови дестинации. Това влошава икономиката на свързани с тях скъпи инфраструктурни проекти като ТАП, за който може да се окаже, че се използва да транзитира руски газ в условия на изключение от Третия пакет.
Второ, на фона на трудностите при осигуряване на търговско финансиране за двата газопровода, акционерите, по-голямата част от които са акционери и в Шах Дениз, започват да се чувстват все по-нервни. Инвестициите в разработването на полетата в Каспийско море се очаква да надвишат 45 милиарда долара, а прогнозите за приходите от продажбите на добития природен газ стават все по-несигурни и като обеми и като цени. Макар акционерите в Шах Дениз-2  да имат права върху достатъчен преносен капацитет за да гарантират транзита на своя газ, а СОКАР да е оператор на ТАНАП, няма никаква гаранция, че нова конкуренция от турски компании, които ще разполагат с по-големи количества "собствен" руски, иракски и средиземноморски газ, няма да доведе до нежелана конкуренция, свиване на приходите и отлагане във времето на възвръщаемостта на инвестициите.
Прогнозите, които турския министър на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак, за двукратен скок в потреблението на природен газ в Турция в следващите десет години със сигурност ще бъдат забелязани, но това си остават уверения на политик, а не валидна пред банка гаранция,
Опасността за конкурентите на Газпром, които продават газ през турския хъб, е че турските компании могат да управляват газовите си баланси по начин, който да им оставя повече газ за износ, при това на по-ниски цени и  самите те да се превърнат в конкурент от името на Газпром.
При всички случаи, Анкара се движи по тънък лед като приема да играе посредник на руския газ пред Европейския съюз. За разлика от Германия, която е най-влиятелния член на ЕС и  осигурява посредническа мисия за руския газ през Северен поток-2, Турция, като страна извън съюза, не е в състояние да преодолее натрупаните проблеми в отношенията между Газпром и Европейската комисия. Още повече, че е въпрос на време и САЩ и ЕС да втърдят тона спрямо Ердоган, след новия избор на американски президент и невъзможните за преглъщане от Европа нарушения на човешките права и свободи при твърдия курс към авторитаризъм на турския президент.
С тази Турция Европа трудно може да има нормален диалог и да гради възходящи отношения.
От гледна точка на нетната текуща стойност на поредната размяна на визити на най-високо равнище между Русия и Турция, "словесните" потоци решително преобладават на реалните последствия.
Въпреки, че Путин няма много полезни ходове в сферата на газовата дипломация и газовите потоци, предоверяването на Ердоган може да го остави и без газ /по добри цени и в добри обеми/ и без влияние.
Турция също не е незаобиколим фактор. Европа винаги има алтернативни решения чрез форсиране на строителството на терминали за втечнен природен газ в Гърция и Хърватска, както и преки газопроводи към територия на страни от ЕС.
Но това няма да бъде нещо ново, нито ще се случи за пръв път - в Москва и в Анкара да искат едно, а да получат противоположното.

събота, 15 октомври 2016 г.

Залозите в президентските избори са прекалено високи за евтини кавги в дясно

С вчерашните си изяви Борисов се опита да замете собствен проблем вътре в ГЕРБ, като си измие ръцете с реформаторските министри и депутати. И те се огънаха - защото властта създава естествени рефлекси на зависимост. Винаги в името на това "да се свърши работа", "да не изоставаме започнатото в най-трудния и важен момент". Примерно министър Ненчев ще бъде в правото си да каже - сега е най-важния момент за реформата в армията - предстоят търговете за нови въоръжения на флота, армията и ВВС. Звучи достатъчно достоверно за да повярваме, че има чувство за мисия и не гони само властта.
Вместо да вкарат самия Борисов в обяснителен режим защо е допуснал тази световна глупост на неговите депутати в тандем с Атака!?!? за ваканция на парламента - самоубийствен акт в условията на предизборна кампания, министрите реформатори допуснаха да им се карат като на малки момченца и момиченца. На мястото на реформаторите от сутрин до вечер щях да искам обяснение за този безумен акт и ош беш с партия като Атака и то от партия член на Европейската Народна Партия - това си е резил от ... до. 
Къде и кога питам Парламентарната група на ГЕРБ е обсъждала и търсила преди това да обясни мотивите и да получи подкрепата на депутатите от РБ. Или предполага по презумция, че всяка инициатива от ПГ на ГЕРБ е по дефолт "мъдрост" и без обсъждане заслужава подкрепа. Ако бяха получили друго мнение предварително от реформаторите, вместо да се координират с Атака по кулоарите - можеше да избягат от дискомфорта на сегашната ситуация.
Вместо ГЕРБ да види, че има проблем с избирателния закон - частта "не подкрепям никого" и "35 секции в страна" - което може да се поправи тихомълком и да получат дивиденти - те предпочетоха да се правят на ущипани и да се цупят защото не били разбрани. Дори и да приемем, че нещо е станало в миналото, което те не са желали, трябва да си страшно комплексиран да избереш да се караш с партньорите по тема, която винаги може да има различен прочит, вместо да я решите в едно действие. Да, налага се избор, между патриотите и българите в чужбина, които няма да могат да гласуват поради ограничението за секциите, но изборът не би трябвало да бъде труден за всеки, който претендира да бъде демократ и десен.
Може и да ги стяга чепика, че реформаторите имат друг кандидат и той си води кампанията успешно, но ГЕРБ трябва да приемат, че Трайков има свое поле за действие. Той грижливо избягва да атакува Борисов - спомнете си обяснението му за разрива, макар, че много знае и можеше с лекота да натрупа дивиденти с анти-Борисов говорене.
Ако постоянно министрите от РБ се огъват пред Борисов вместо да му показват гредата в очите мълчат гузно - кабинетът ще си падне от само себе си, защото без право на собствено мнение и критика спрямо инициативи на ГЕРБ - като тази с ваканцията на Парламента - няма смисъл от коалиция.
Може би всяко зло за добро, защото ще стартира антисистемния проект., но поне на изборите да се държат като нормални хора.
Как си мисли Борисов, че утре тези унизени министри ще могат да призоват за подкрепа на втори тур /ако Цачева стигне до там/ - колко души от дясното изобщо ще ги припознаят като "свои"!?, а не като част от неговата кохорта. 
Припомням, дори при задължително гласуване десните имат опция на втори тур да подкрепят или не кандидата на ГЕРБ, но това е по подразбиране. Ако в ГЕРБ си направят труда да сметнат подкрепата за БСП, ДПС, АБВ, националистите и Марешки ще разберат, че руските политинженери печелят изборите за президент и взаимодействието в дясно изисква по-прагматичен подход. И смяната на геополитическата ориентация ще стане факт не по форма, а като изпразване от съдържание.
За да стане още по-ясно - ако ГЕРБ загубят изборите сега, второ връщане на Борисов на власт няма да има. За него опция на съвместно управление с който и да е от по-горе посочените няма. Ако ГЕРБ управлява в друга конфигурация партията ще потъне, точно както потънаха НДСВ, СДС и до голяма степен БСП. 
Затова малко по-кротко и по-мъдро.

петък, 14 октомври 2016 г.

Проблеми в комуникацията в ГЕРБ изострят езика на Борисов към реформаторите

Факт е, че реформаторите не са лесен съюзник - особено с двете линии на поведение - опозиционната и властовата. Но в случая нервността на Борисов идва от съвсем друго - ходът на ГЕРБ да излезе от Народното събрание и да ваканцува близо един месец е самоубийствена глупост, с конкретни и негативни последствия за ГЕРБ в центъра на предизборната кампания. Изглежда той има проблем с комуникацията и контрола на парламентарната група. Нервен е още, че ги хванаха за служебната победа с поправката "не подкрепям никого" - която очевидно е рожба на Дани Кирилов. Не твърдя, че е някакъв дълбокомислен ход от страна на Дани, а по-скоро резултат на некачествен законодателен процес при ГЕРБ в Парламента. Депутатите често като видят, че нещо не е наред предпочитат да мълчат, защото не знаят дали не е одобрено "горе". В тази парламентарна група критичното мислене и инициативата изглежда не се окуражават и това дава своите дефекти.
Как да кажеш - Цветанов не е свършил добре работа или отсъства. Или Цецка Цачева. Имат и проблем с 35-те секции - ограничения - които също генерират негативни реакции и настроиха българите зад граница. Но най-лошото за ГЕРБ, дадоха инициатива на реформаторите и на техния президент Трайков, който се среща в момента в Лондон с недоволните.
На този фон БСП генерал кандидата "легна на дъното" и разчита на контратаки, основно по линия на БСП активността. Защото неговите лични "атаки" са ялови - като тази, че премахване на санкциите срещу Русия. Изглежда чак сега осъзнава, че се намира в небрано лозе.
А ГЕРБ се затвориха в кръгова отбрана и гледат ако може изборите да са утре, за да загубят по-малко в хода на предизборната борба.
Ясно е на всички, че ще има промени в правителството. Самият Борисов каза, че трима министри ще смени. Мисля, че че Митов и Ненчев са в списъка. Много е важно как ще се представи Трайчо Трайков - силно представяне ще му даде възможност и на него и на Радан да преговарят за подкрепа на ГЕРБ кандидата на втория тур, включително и за бъдещото правителство или стъпки. Но предупреждавам още от сега - има вариант при който десните избиратели изобщо да не ги слушат - защото Цецка Цачева е труден за припознаване и харесване кандидат. При всички варианти ГЕРБ ще останат недоволни от "подкрепата" на РБ на втория тур - независимо от крайния резултат и ще го използват за преподреждане на коалицията и правителството.
Ако Трайков се представи силно ще усили позициите на реформаторите в Реформаторския блок спрямо ГЕРБ и може да постави ребром въпрос за реформи, за нови парламентарни избори, като паралелно стартира проекта за новата десница.
ГЕРБ и Борисов сами са си виновни - престанаха да възприемат критиките като възможност за поправка и оптимизиране на дейността си..
Относно въздишката-заплаха, че Борисов може да прекрати коалицията с РБ, ако последните престанат да се държат като управляващи да припомним, че голямата част от реформаторите - извън няколкото министри с "двойна лоялност" /в същност основно към Борисов/, който и да е трудно да се почувства управляващ в кабинет, в който решенията се вземат от тесен кръг около самия премиер. Това не е специфично насочено само спрямо министри на РБ, но и спрямо други министри от ГЕРБ. Как може да се чувствуваш съ-управляващ и да споделиш отговорността за отсъствието на съдебна реформа, за победи над контрабанда без заловени и предадени на съд контрабандисти, за схемите с горивата, с КТБ, Виваком, нагласените търгове, да не говорим за назначенията на бивши министри на БСП в бордовете на ключови дружества в енергетиката на фона на аферата Белене!?
Вие чувствате ли се управляващи?

сряда, 12 октомври 2016 г.

Bulgaria Analytica: How to read the news from the world of gas and petrol and learn from it

Link to the original

I have always thought that awareness is the foundation of good management practice. However, information in the form of news and analysis is not automatically converted into good findings and hence into good practical and optimal solutions. Unfortunately, in our country, what prevails is the inertia of “stability” understood as status quo reproducing itself, with the lack of analysis of costs and benefits and proactive management on a public and corporate level, rather than the employment of catching-up and breakthrough policies.
Let’s try and read through the news from last week that we cover in our newsletter.
The first item is that margins in processing costs between refineries in America and Europe and the rest of the world have decreased. Markets globalize and integrate.
The second is that the spread between crude oil prices and the price of end products has also been reduced. All over the world. Not in our country, though.
The third piece of news is that the differences between American (WTI) and European (Brent) crude oil benchmarks have increased. Ibid – all over the world, not here.
While the world’s governments have withdrawn from the direct impact on the markets in different segments – upstream, downstream and midstream, at home global trends are either turned upside down or Chinese walls are constructed that isolate us from the world.
It is not only the margins in the refining of crude oil in Burgas that are firmly protected from the competition through a series of “blind” policies: for example, huge investment costs are approved without audit or verification, justifying huge depreciation and accounting losses in the refinery for years to come. The only possibility to exercise pressure is by competition in the wholesale prices of fuels produced by the refinery. Still, there is cast iron protection there too, through excise warehouses and the lack of or highly manipulated competition from imported fuels not only and not so much in the quantities imported or prices. People are looking for the culprit in the cartel and there is no cartel – there is just the playing according to the tune of the market monopoly, behind which is the state.
As a result, while the spread between the prices of crude oil and refined products is shrinking globally, at home it remains at sustained high levels. The state interferes with the market, preventing it to perform and consumers pay an excess of nearly a billion lev every year.
We come to the same conclusion by looking at the discount prices of crude petrol from the European benchmark Brent, by which the Urals type is accounted for as expenditure paid at the refinery in Burgas. The difference between WTI and Brent on European markets is growing as is the spread between Urals and Brent, but the minimum discounts/at least a dollar less than they should be/charged on crude oil imported by the refinery open additional opportunities for exporting revenue from the refinery. The National Revenue Agency know everything and are keeping quiet.
Hence the conclusion that Bulgaria is detached from global trends, and the government appears not to care.
News of the interrupted development of the next stage of the Shah Deniz field produced by the main player BP – 3 is more than natural. Things have changed enormously since 3-4 years ago when Azeri gas was, if not the only, still the main hope for competition to Russian gas and supply diversification.
Recently discovered deposits in the Eastern Mediterranean exceed the discoveries in the Caspian Sea and are closer to Southeastern Europe. In addition, there are findings in the Black Sea and there is the “sea” of natural gas which is teeming towards the region from the global market for liquefied natural gas. All this is happening against the backdrop of a stagnating market for natural gas consumption in Europe.
In summary: Azeri gas has lost its exclusive status and this inevitably affects the economics of the development of new deposits. This in its turn affects the economy and the related infrastructure. The effects are yet to be measured and evaluated.
Good news for buyers and consumers.
The information from the UK that if they win the next election, Laborites and their next government will ban hydraulic fracturing (fracking) in opposition to the efforts and support for onshore oil and gas industry, is not news. The relationship between parties of the left and environmental movements, both in total negation of fracking and in general of the future of natural gas, is not news either. Socialism as well as the uncritical apologetics for renewable energy sources, deprived of any business logic, comes to an end when leftist governments lose their access to public money, i.e. other peoples’ money, in the words of Baroness Thatcher.
Enforcing renewable energy sources outside market logic including by totalitarian bans on competitive or complementary energy sources and removing key segments from the energy chain is the reason behind the declining competitiveness of European companies and European economy. Of course, this is not of great importance to Labor and other socialists; for them it is more important to build new highways to the future and say what is allowed and what is not.
The other two pieces of news are also extremely important, but it is worth reading them in the context of the opportunities open to Bulgaria.
SOCAR is interested in the involvement of capacities from Bulgarian gas storage in Chiren. This is not news. The problem is that many other companies are interested too, but there is no free capacity, at least not enough to satisfy the demand. The extension has also been delayed for seven years now. We are losing hundreds of millions, but it is nobody’s fault, no one responsible for what is happening. Apart from Chiren there are other viable projects for expanding Bulgaria’s gas storing capacity but nothing is being done about them.
The market shift from long-term to spot and short-term contracts has sharply increased interest in gas storage. By this traders can provide products to industrial and individual consumers, exempting them from the need to enter firm contracts and commit significant financial resources to cover peak consumption which is hard to predict. Significantly, each buyer must be ready to buy and sell in order to optimize behavior. Have we seen a dynamic shift in strategy and adaptation to these trends in Bulgargaz? Not really, nor will we see one. As a result, the company is losing its capitalization and the chances of the country to have a national public player in the regional market, as it follows the fate of so many other public companies that were not sold when they were worth a lot of money, i.e. the Balkan Airline syndrome.
The last piece of news is that Asian consumers are using listing from the British NBP hub instead of regional Asian indices. This reveals the complete vanity of the Bulgarian anguish surrounding our hublet but also the vanity of a number of other European governments and companies that believe that it is their country that will become a hub and so obtain business from it.
The global gas market is integrating according to a model that is very similar to the model of the market of crude oil, which certainly means that out of the current 6-8 reference points for trade in Europe only one, maximum two, will remain but this will not exclude the possibility of buyers and sellers using the benchmarks of more liquid markets, such as the US for example and the Point Henry Hub. The above is for the information of my Bulgarian colleagues who so very wisely, in their opinion, rejected as risky the tender for the supply of natural gas, which followed the Henry Hub formula: price plus premium plus transport.
The main conclusion is that Bulgaria stubbornly refuses to globalize. However, as it comes to objective processes and trends on whose development we have no control, we are left with a negative balance of damages/benefits to which we are doomed, given that we miss our chances to read correctly the news of the world.
This is no longer an objective, external process but the result of subjective processes, determined by the human choice of Bulgarian citizens.

Bulgaria Analytica: Как да четем новините от света в сферата на нефта и природния газ – уроците и поуките за нас

Линк към оригинала

Винаги съм смятал, че добрата информираност стои в основата на добрите управленски практики. Но информацията – новини и анализи – не се превръща автоматично в добри изводи, а от там добри практични и оптимални решения. За съжаление у нас инерцията на „стабилността“ разбрана като възпроизводство на статуквото, а не догонващи и пробивни политики, без анализ на разходи и ползи и проактивно управление на публично и корпоративно равнище, доминира.

Нека са опитаме да прочетем новините от последната седмица, които покриваме в нюзлетъра.

Първата е, че маржовете при преработвателните разходи между рафинериите в Америка и Европа, както и останалата част от света намаляват. Пазарите се глобализират и интегрират.

Втората е, че спреда между цените на суровия петрол и цената на крайните продукти също се свива. В света. Не и у нас..

Третата е, че разликите между американските (WTI) и европейските  (Brent) бенчмаркове на суров петрол се увеличават. Пак там - в света, не и у нас.

Докато в света, правителствата са се оттеглили от пряко влияние върху пазарите в различните сегменти – ъпстрийм, мидстрийм и даунстрийм, у нас глобалните тенденции са или обърнати или са изградени китайски стени, които да ни изолират от света.

Не само маржовете при рафинирането на суров петрол в Бургас са здраво защитени от конкуренция, чрез поредица от „слепи“ политики – примерно признават се огромни инвестиционни разходи, без одит и без проверка, което оправдава огромни амортизационни отчисления и счетоводни загуби в рафинерията за години напред. Единствената възможност за натиск е от конкуренция при цените на едро на горивата, които рафинерията произвежда. Но и там има желязна защита чрез акцизните складове и невъзможната или силно свита конкуренция от внос на горива. При това не само и не толкова в количествата, които се внасят и в цените. Хората търсят виновника в картела, а то картел няма - просто играеш по свирката на пазарния монополист, зад който е държавата.

В резултат докато спреда между цените на суровия петрол и на рафинираните продукти се свива, у нас той си остава на устойчиво високи равнища. Държавата пречи на пазара да свърши своята работа, а потребителите плащат близо милиард лева в повече, всяка година.

Същият извод може да се направи ако разгледаме дисконтите в цените на суровия пептрол от бенчмарка за Европа Брент, с които се заприходява като разход внесения в рафинерията в Бургас, тип Уралс.  Разликата между WTI и Brent расте, на европейските пазари расте и спреда между Уралс и Брент, но минималните дисконти /най-малко с долар по-малко от това, което трябва да бъде/, които се начисляват върху внесения в рафинерията суров петрол отварят допълнителни ниши за износ на доходи от рафинерията. НАП знае всичко и мълчи.

Извод – България е откъсната от глобалните тенденции, а правителството изглежда нехае.

Новините за задържане развитието на следващия етап от разработка на находището Шах Дениз, произведена от главния играч Бритиш Петролеум – 3 е повече от естествена. Нещата се промениха значително от времето преди 3-4 години, когато азерският газ бе ако единствената, то главната надежда за конкуренция на руския природен газ и за диверсификация на доставките.

Откритите през последни няколко години находища в Източното Средиземноморие надвишават откритията в Каспийско море и са по-близко до Югоизточна Европа. В допълнение са и откритията в Черно море и най-вече "морето" от природен газ, което напира към региона от глобалния пазар на втечнен природен газ. И всичко това при условията на стагниращ пазар на потреблението на природен газ в Европа.

Накратко – азерският газ изгуби екслузивния си статут и това неизбежно се отразява на икономиката на разработката на новите находища. Това намира своето отражение и върху икономиката на свързващата инфраструктура. Ефектите тепърва ще се измерват и оценяват.
Добра новина за купувачи и потребители.

Вестите от Великобритания, че ако спечелят следващите избори, лейбърстите и следващо тяхнто правителство ще забранят окончателно хидравличното разбиване (фракинга), противопоставяйки се на усилията и подкрепата за оншорната нефтена и газова промишленост, също не предизвиква новина. Връзката между левите партии и екологичните движения при тоталното отрицание на фракинга и изобщо при отрицаването на бъдещето на природния газ също не е новина. Социализмът, както и необремената от икономическа логика безкритична апологетика на възобновяемите енергийни източници, свършва, когато на левите правителства им прекъсне достъпа до публичните пари, т.е. парите на другите, както казваше лейди Тачър.

Силовото, извън пазарната логика, налагане на ВЕИ, включително чрез тоталитарни забрани на конкуриращи или допълващи енергийни източни, както и изключване на ключови сегменти от енергийната верига, стои в основата на намаляващата конкурентноспособност на европейските компании и европейската икономика. Разбира се, това за лейбъристите и другите социалисти има по-малко значение, важното е да се строят нови магистрали към бъдещето и да казва какво може и какво не може.

Другите две новини са също изключително важни, но си струва да се прочетат в контекста на възможностите, които се открият пред България.

СОКАР се интересува от ангажирането на капацитети в газохранилището в Чирен. Това не е новост. Проблемът е, че и много други компании се интересуват, но свободен капацитет няма, поне не такъв, който да организира на търсенето. А разширението се бави вече седем години. Губим стотици милиони, но няма виновни, няма отговорни. Освен Чирен имаме и други възможни проекти за разширяване на газосъхранителните капаците на България. Но не правим нищо.

Преминаването на пазарите от дългосрочни и нефтоиндексирани към спот и къси договори рязко усилва интереса към газосъхранение. Така търговците мога да осигурят нови продукти на индустриалните и инвидуални потребители, които да ги освободят от нуждата да сключват твърди договори и ангажират значителни финансови ресурси за да покрият трудни за прогнозиране пикови потребление. Важното е, че всеки купувач за да оптимизира поведението, трябва да бъде готов да продава и купува. Да сте видели някаква динамика, промяна в стратегията и адаптиране към тези тенденции в Булгаргаз. Не сте. И няма да видите. В резултат компанията губи своята капитализация и шансовете на страната да има национален публичен играч в регионалния пазар.

Докато не последва съдбата на толкова много други публични компании,които не бяха продадени, когато струваха много пари. Синдромът Авиокомпания "Балкан".

Последната новина, че азиатски потребители вместо регионални за Азия индекси използват котировките на британския хъб NBP Ви разкрива цялата суетност на българските терзания около нашето хъбче.  И не само българските, но и на редица други европейски правителства и компании, които си мислят, че точно тяхната страна ще може да стане хъб и да прави бизнес от това.

Глобалният пазар на природен газ се интегрира по модел, който е много близък до модела на пазара на суров нефт, което със сигурност означава, че от сегашните 6-8 референтни точки за търговия в Европа ще остане само една, максимум две, но и те няма да изключват възможността на купувачи и продавачи да ползват реперите на по-ликвидни пазари – като американския например и точката Хенри Хъб. Това за сведение на колегите у нас, които много дълбокомислене отхвърлиха като рискова офертата за доставка на природен газ, който е по формулата Хенри хъб цена плюс премия плюс транспорт.

Главният извод е, че България упорито отказва да се глобализира. Тъй като все пак става въпрос за обективни процеси и тенденции, върху чието развитие нямаме контрол, оставаме с негативния баланс за щети-ползи, на който сме обречени, при положение, че пропускаме шансовете си да прочетем правилно новините от света.

Това вече не е обективен, извън нас, процес, а резултат на субективни и детерминирани от човешкия избор на българските граждани процеси. 

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Бокова срещу Георгиева, Борисов срещу Борисов - предизвестени кризи

"Колкото по-голямо е знанието, толкова е по-малкото егото и обратно, колкото е по-голямо егото, толкова по-малко е познанието"
Алберт Айнщайн

Спомням си кампанията на президента Стоянов, която бе самозагубена, най-вече защото в предизборния му щаб имаше хора, които работеха срещу него и го подставиха. Подобна беше схемата и при Костинброд - близките до Цветанов и Борисов Пеевски и Доган се врътнаха и спретнаха интригата, която извади ГЕРБ от власт и изхвърли другата десница извън парламента.
Местан след това върна жеста, но сам бе изхвърлен.
Свидетели сме на подобен сценарий и днес, който предстои да се разгърне в следващите седмици.
Основания? Моля: Първо, ГЕРБ откровено и твърде неразумно постъпиха с късната си кандидатура за президент, със избора си, с отношението към президентската институция, както и с начина по който водят кампанията.
Само пълен наивник може да смята, че като издигнеш в последния момент кандидата си за президент ще спестиш и на него и на партията си атаки и удари под кръста. Напротив ранно издигнатите кандидатури имат това предимство, че получават закалка "в боя" и дори и най-яростните атаки с времето си губят силата си и влиянието си върху избирателите. Могат да се внесат корекции, да се изработят контрастратегии и да се покрие с "тефлон" публичния имидж на кандидата, така, че дори когато избухнат късни мини да не могат да му навредят.
Сгрешиха с избора на Цецка Цачева, не толкова защото тя има или няма нужните качества, но ГЕРБ разполага с много по-избираеми кандидати. Фандъкова и Дончев, извън всякакво съмнение, имат кандидати с по-голям потенциал пред избирателите и като визия и като комуникация. Оправданията, че по този начин ще се оголи някой град или позиция са недостойни, когато става реч за избор на държавен глава.
Изборът този път е изключително труден и стана по-тежък след казуса с избора на генерален секретар на ООН, защото ГЕРБ нямат излишък от популярност или влияние. Машината за гласуване на Цветанов по никакъв начин няма да може да преодолее дефицити в личната популярност на Цачева. Да не говорим, че игрите с протоколите - без значение дали ще бъде доказани или ще останат виртуална опасност - още от утре ще бъде предмет не само на легитимни публични критики и подозрение, но може да изправят ГЕРБ в опозиция срещу всички. Цветанов най-упорито критикува Трайчо Трайков - другия кандидат в дясно, което казва всичко за дълбочината на стратегическо мислене и визията за напред..
С постоянните си критики срещу Плевнелиев и президентската институция, Борисов не само, че не се утвърди като топ фактора в българската политика, но стъпи върху мина. Уж иска гласовете на евроатлантиците в електората на ГЕРБ, пък атакува Плевнелиев за далеч по-логични позиции, които напълно съвпадат с тези на НАТО и ЕК.
Уж за да се хареса на леви и на Путин - но ударите срещу него идват само от тази посока. Така затвърждава впечатлението за себе си като човек с "двойно дъно". Това е личен минус, но става национален проблем, когато собствените му дефицити се пренасят върху имиджа на страната и на дясното.
Принизявайки ролята и значението на президентската институция и разделението на властите Борисов отрича базисни ценности на дясното и на българското общество като цяло. Маргинализирайки ги той се обръща срещу българската демокрация и в известен смисъл се поставя над или извън нея в някаква авторитарна самодостатъчност а ла Ердоган..
С начина, по който "помагат" на кампанията на Цачева, и Борисов и Цветанов не и дават никаква възможност да обособи и изтъкне своята идентичност, самостоятелност и независима тежест. Не само че медийно я потискат чрез честите си появи и коментари по президентската кампания, но не и дават никаква възможност да се прояви като лидер на собствената си кампания. Как след това да се докаже пред избирателите като лидер на нацията.
Колчем двамата "големи" в ГЕРБ се появят в ефир незабавно прехвърлят текущите негативи на своята дейност върху Цачева. Още няколко "защити" като тази на Цветанов, че всички сме били от БКП преди 1989 година, и тя ще потъне.
Това впечатление се затвърждава и от последния сюжет с двете български кандидатури за генерален секретар на ООН. С откровено хазартното си решение да смени в последния момент Кристалина Георгиева, Борисов направи най-голямата си политическа грешка. Той не само поднесе на тепсия липсващата индулгенция на Бокова за нейния неминуем неуспех като български кандидат, но и даде възможност да излезе като "репресирана" от загубена за нея ситуация. Дори да реализира по-добър резултат в последното гласуване. Вместо да я остави да изконсумира целия спектър от негативи за лошо представяне, за провал в личната и дипломация и неспособност да преодолее ветото на постоянни членове на СС, Борисов буквално спаси Бокова и жертва Кристалина Георгиева.
Нещо повече, позволи силите, които стоят зад Ирина Бокова, вместо да се чудят как да се оправдават за арогантността си и силовото налагане на кандидатурата и, да вземат инициативата и да сменят дневния ред като да затъмнят истината, че беше просто неизбираема. Нейната кандидатура изобщо не трябваше да се поставя, защото от първия до последния ден срещу нейното име имаше гарантирано вето, при това не едно в съвета за сигурност. Тоест тя и силите зад нея, постоянно заблуждаваха българската общественост, че Бокова има шанс, когато го нямаше. Вместо това същите тези сили днес искат оставката на Кристалина Георгиева !?
И в чужбина и в България Борисов вече се възприема като странен и труден за предсказване, но най-лошото, за слаб играч.
Първо, не гарантира единствеността на българската кандидатура, т.е. да гарантира оттеглянето на Бокова. Без това, България и нейния нов кандидат изглеждаха имплантирани в последния момент "парашутисти" във вече утвърден процес на избор. Това обърка дори страни, които не са изкушени в детайлите на българската и европейската политика. Ако имаше балансиран и институционално издържан процес на вземане на решение по казуса Бокова, вероятността от подобни грешки на Борисов щеше да бъде сведена до минимум.
Второ, може да се спори дали премиерът сам си го причинява или други го вкараха в този капан, както и какво е участието на телефонните разговори с Путин, но стана ясно, че тяхното провеждане преди всеки публичен анонс на намерение или на действие, остави всички с впечатление, че е получил уверения поне за "въздържал се" от Кремъл. Да поставиш съдбата на Кристалина Георгиева и на личната си репутация въз основа на телефонен разговор и уверения на политик, дори от калибъра на руския президент, е повече от грешка. Особено в текущия контекст и най-вече с оглед на историята на българо-руските отношения и на недоброжелатеността на Кремъл.
Трето, Борисов допусна - съзнателно или не, тепърва ще се уточнява - българската публика да постави под съмнение отношенията ни с ключов наш съюзник - канцлера Меркел, защото се опитват да ни внушат, че едва ли не Георгиева била нейна кандидатура, а не на Борисов, а Германия ни е "насилила".
Дипломацията ни поне можеше да провери твърдите гласове сред членовете на Съвета за сигурност, преди да тръгнем да рискуваме със смяна на кандидата в последния момент.
Четвърто, дали го желаем или не, но сагата с Бокова, която при други обстоятелства, щеше да доведе до сериозно отслабване на позициите на силите, които издигнаха нейната кандидатура, сега има дават контраигра при това точно на старта на президентската кампания.
Тук личната отговорност на Борисов е безспорна. Знае се, че той еднолично взема най-важните решения при странни съзвездия от фактори, обстоятелства и хора, които му влияят. Няма процеси, няма утвърдени механизми, процедури, системи, институции. Противниците му, особено навън и техните проксита у нас, знаят много добре особеностите на характера му и естествено използват това за да му поставят ребуси, които той не може да реши.
Най-голямата му слабост все пак е, че няма собствена експертиза, защото не чете и не усвоява сам достатъчно информация, а това го прави зависим от преценката на други хора. Често взема импулсивни решения в зависимост от най-близкия в момента съвет и съветник и дори с оглед на мимолетна преценка за възможно благоприятно медийно позициониране. Ако допусне гаф разчита да го поправи през медиите. Тази формула работи в България при контролирана медийна среда, но не и в света. Затова единственото, което неговите колеги по партия измислиха, че провалът на Георгиева се бил дължал на геополитически фактори, едва ли не на божествена сила, извън тяхното разбиране и контрол. А процесите си бяха напълно прогнозируеми, управляеми и предотвратими.
Пето, Не Путин, не Меркел, не Обама, а Христос да му бъде от другата страна на телефонната линия и в пряка комуникация, никой и нищо не отменя необходимостта от собствен анализ и оценка с ангажиране на институции и процедури.
Същото важи за партията ГЕРБ, която е сведена до инструмент за упражняване на едноличната му власт в тандем с Цветанов.
Предпочита сведенията от "службите" в най-широкото разбиране на това понятие. Готов е всеки момент да пренебрегне институционален съвет или независима експертиза, които противоречат на персоналния му управленски рефлекс.
Извън всякакво съмнение и Цецка Цачева и Кристалина Георгиева ще консумират негативите на неговите решения, и в екстремните сценарии може да се стигне до оставка на правителството и смяна на модела на управление. Това би изглеждало странно и нелогично, освен ако самият Борисов не го желае за да смени Реформаторите като партньор. Впрочем, решението да подаде оставка през февруари 2013 година беше също толкова странно.
Борисов е не само растящо непредсказуем, но и с доказан потенциал за ирационалност като мислене и поведение..
Това не би било непреодолим проблем, ако работеше в мрежа от съмишленици, които да компенсират неговите недостатъци и да балансират неговите човешки слабости, като му оставят поле за действие в сферите, в които е силен. Но системата на управление, която той изгради е много близка до руския вертикал на властта - всички пътища водят към неговия кабинет и личността му.
Никой не може да помогне на ГЕРБ и на самият Борисов в тази ситуация, ако те не го желаят, и ако продължават политиката си на "балансиране", на договаряне с различните сили и всячески избягват да търсят отговорност на недосегаемите политици и олигарси. Той си мисли, че може да се договори с тях, а всички атаки и удари идват от същите кръгове, с които се договаря..
Спести на Първанов и на цялата кохорта от политици и бизнесмени около него отговорността за Енергийния шлем и загубите от близо 5 милиарда лева, остави им хотелите и милионите. Даде на Овчаров "златен" пост в Нефтохим. Осигури на Доган и Пеевски безнаказаност да си грабят активи "на воля", включително и от КТБ. Даде на българските представители на ВТБ или групата около тях надеждата, че могат да реализират сделката около Виваком, в която държавата пропуска да реализира ползи в размер на стотици милиони лева. За да бъдат доволни и политиците, с които са свързани..
Спря реформите, особено в съдебната сфера, за да угоди на кръга около Цацаров и задкулисието. За целта се обърна срещу естествените си съюзници от дясно, включително срещу всеки, който му посочва грешките, като смята това за първи грях. Избягва истинските битки, които един лидер е длъжен да поеме, за да остане изправен и с политически гръбнак, за да неутрализира зависимостите, които му пречат да взема оптималните решения и спират развитието на страната.
Този път слизането Борисов от власт ще бъде за дълго или завинаги. Следващото правителство, дори с участието на ГЕРБ, е много вероятно да има друг премиер.
А шансовете на Борисов за президент след пет години са нулеви.
Проблемът е и за дясното в България, което разчита прекалено много и прекалено дълго на един човек.
Времето неумолимо тече и взема своето от всеки.