събота, 27 август 2016 г.

За Дойче Веле: Газовият хъб - пореден въздушен балон? съвместно с Васко Начев

Ще сложи ли край на енергийната зависимост от Русия подготвеният за официално представяне проект за газов хъб край Варна? Николай Цеков потърси мненията на двама експерти. 

На четвърти и пети септември във Варна ще бъде представена бизнес-концепцията за изграждането на рекламирания от премиера Борисов Балкански газов хъб. Интерес към презентацията досега са проявили руският монополист „Газпром“, държавната петролна компания на Азербайджан СОКАР, компаниите ОМV, „Бритиш Петролиум“ ( BP) и „Ротшилд“. Десет дни след форума във Варна се очакват първите достоверни резултати за наличието на промишлени запаси на български нефт и газ в Черно море. Резултатите ще бъдат оповестени от френско-испанско-австрийски консорциум, който от април извършва дълбоководни сондажи в находище „Хан Аспарух“. Защо София бърза с официалното представяне на идеята за газов хъб? И какви ползи би имала България от реанимацията на разпадналия се проект „Южен поток“?

България – европейският оазис на Газпром
Международният консултант в проучването на нефт и газ Васко Начев напомня, че България е единствената членка на Европейския съюз, която продължава да получава 100% от необходимия й природен газ от един-единствен доставчик. Вместо да се потърсят алтернативи за намаляване на тази зависимост, пред българската общественост от години се разиграва истински газов покер. Покрай непрекъснато изплуващите и потъващи мегаломански проекти България пропуска да реализира някои по-малки, но практически полезни инициативи, които биха променили съществено пълната зависимост на България от руския газ, убеден е експертът. „В страната бе създадена истинска психоза около начинания като „Южен поток“ и „Турски поток“. Никой не си дава сметка, че това са неосъществими в близкото десетилетие проекти, които целят единствено да парират опитите на конкурентите на „Газпром” да проникнат в региона. Причината е много проста – потреблението на газ в Европейския съюз нараства едва с 0.2% годишно и няма как да бъдат изконсумирани предлаганите от Русия нови чудовищни количества от порядъка на 60 и повече милиарда кубически метра.
Заблуда за българската публика са и митовете за предстоящо газово Елдорадо в Черно море. Премиерът Борисов говори за него като за вече действащо находище. Едва 25-30% от сондажите в райони, смятани за перспективни, потвърждават подобни надежди. Дай боже експертите на сондажния кораб „Нобил“ да потвърдят мечтите на Борисов, но покрай шумотевицата, България така и не успя да си напише домашното поне в частта за изграждането на връзки с газопреносните системи на своите съседи“, изтъква Начев. Като примери експертът посочва техническите провали при осъществяването на газовата връзка с Румъния при Русе и липсата на предприемачи, които биха искали да пренасят газ през евентуален българо-гръцки интерконектор. „В момента руски газ се трансферира към Турция на смешната цена от 1.85 долара за 1000 кубически метра. Освен в България, подобни нищожни транзитни такси няма в нито една европейска страна.
В същото време засега никой не иска да пренася газ от Гърция за България през пробно създадената реверсивна връзка, защото експлоатиращият я българо-гръцко-италиански консорциум иска невероятните 18 евро за 1000 кубическа метра пренос. Високите такси се диктуват от инвеститорите /50% от общия капитал принадлежат на „Булгартрансгаз“ – б.а./ които искат бързо да си приберат парите независимо от пораженията върху пазара и европейската политика за диверсифициране на източниците на енергийни доставки. Съдете сами кой в крайна сметка извлича ползи от така наложената конюнктура. Във всеки случай сред печелившите са и „добре мотивирани“ чиновници в държавния енергиен монопол. За тях най-важно е поредният заплащан от държавата енергиен проект да отвори своята разходна част“, твърди Начев. Според експерта, бъдещето на газовия пазар не е в закрепостяващи и скъпоструващи дългосрочни доставки по газопроводи, а в спотовите сделки за закупуване на втечнен газ на променящи се конкурентни цени и в изгражданите за приемането му терминали.
Според финансовия консултант Илиян Василев, говоренето на премиера Борисов по теми, засягащи енергетиката, е огледален образ на крайно небалансираните и анахронични отношения между България и Русия в този отрасъл. „Ако германският потребител реши да използва природен газ, той се обръща към германска компания, която му намира газ на световния пазар на приемлива за него цена. Сделката не предполага намеса на германското правителство и сключването на междуправителствени договори. В Германия това е работа на търговските компании, а не на министър-председателя, министерството на енергетиката или на придворния монополист“, изтъква Василев. Според него, четвърт век след падането на комунизма и на пряката зависимост от Москва българските управници не са научили нищо ново. Те продължават да упражняват в енергийния сектор същото влияние, което е характерно и за Русия. В условията на пазарната икономика проектите се случват, само ако пазарите мотивират банките да отпуснат кредити. А парите се дават единствено при наличието на достатъчно потребители, които да гарантират приходите на кредитополучателите, напомня Илиян Василев. „Където и да отиде, президентът Путин договаря проекти, доставки и скъпа инфраструктура. Подобно поведение, което пренебрегва пазара, явно се е оказало заразително и за българските управници.
България в сметките на Кремъл
Непрестанното говорене на Кремъл за разни „потоци“ несъмнено стимулира и българските управници да се намесват в името на „българския национален интерес“. Но този „интерес“ в крайна сметка е интересът на групи компании и хора, които участват в съответните енергийни проекти. И в това всъщност се състои големият проблем на България“, обобщава Василев. Като част от Европейския съюз и единния европейски газов пазар България не може да си позволява да подражава на поведението на руските управници и енергийни монополисти, категоричен е той.
Според него, евентуален хъб край Варна не може да бъде търговска платформа, която да печели от газови доставки за съседите си. Освен че потреблението на газ в България е много малко, в страната няма изградени необходимите за печеливш реекспорт големи хранилища, които да гарантират стабилност при подаването на газ към региона в случаите на пиково потребление и на екстремни ситуации.

    петък, 26 август 2016 г.

    Ако Турция рекетира ЕС с бежанците е абсурдно България да се ангажира с каузата на рекетиращия

    Този път ще се огранича само до тезисно изложение и анализ на тезите на господин Борисов след срещата в Истанбул. 
    Посредничеството, което българският министър председател се стреми да реализира между Турция и ЕС, е достойна, но изключително трудна задача, изискваща изключителни дипломатически умения. 
    Защото е много лесно посредникът, да остане с "контрите" от влошените отношения и да "изгори" като бушон. Да не забравяме, че ние не сме страна между Турция и ЕС, а сме членове на ЕС, т.е. сме от едната страна. За това Борисов трябваше да си спести откритите критики срещу европейската политика преди да се е срещнал с колегите си. Иначе излиза, че рупорната дипломация от Истанбул е за пред медиите и не цели прогрес по същество.
    Основно правило при изкуството да посредничиш е да си господар на своето мълчание. Ако с изявите си в Турция Борисов е дал напразни надежди на Турция, бъдете сигурни, че няма да увеличи приятелите си в нашата съседка, нито в ЕС. 
    Голямата му слабост е, че като види камери и не може да се сдържи да блесне медийно. Това у нас минава, не и зад граница, не и пред дипломати и политици, за които всяка дума, всеки жест има значение.. 
    Накрая може да се окаже - нито Турция доволна, нито партньорите ни по ЕС, особено ако действително настоява за премахване на визите.
    Първо, нека се опита да защити тезата си в полза на премахване на визите за турските граждани в българското Народно събрание и в Брюксел. Ще бъде интересно преживяване. 
    Вие преценете - в момента тече програма на турското правителство за даване на турско гражданство на пребиваващите в бежанските лагери, като цифрите варират между "избрани" - 300 хиляди и всички 2,7 милиона. На този фон да настояваш за отмяна на визите за турските граждани, означава да си поканиш бедата в къщи. Вече като турски граждани, без визи, потоците ще тръгнат без шанс да можем да ги спрем, дори на границата. Умно решение, нали? 
    Второ, да каже господин Борисов на българското и европейското общество какво правим с политическите емигранти от Турция - които скоро ще станат повече от бежанците. Ако ще ги връщаме, както направихме с Бююк и кюрдите, ще ни изгонят от ЕС. Не се шегувам - ако нещо може да ни спечели необратими негативи - това е именно това.
    Трето, това, че плаши българското общество и Европа с война - е вече за съд. Ако не му издържат нервите, да си вземе почивка. Едно е да предаваш желания и надежди на турските управници, но да си останеш българин европеец, друго е да им бъдеш пратеник. Решенията по българската политика не могат да се вземат в Анкара или Истанбул - и това е консенсусна позиция в България..
    Ще го кажа още по пряко - има граница на гъвкавостта отвъд което губиш лице - не своето, а на нацията, която представляваш. 
    Война няма да има и Турция никога няма да тръгне ва банк по темата с бежанците. 
    Качествата и недостатъците на държавниците се проявяват именно в трудни мигове - под стрес и под натиска на време и обстоятелства. 
    Вие преценете дали Борисов се справя..

    четвъртък, 25 август 2016 г.

    Интервю пред БНР - За политиката към Турция, за сближаването между Русия и Турция и за енергийните проекти - пазарите, а не политиците решават

    http://bnr.bg/post/100730126/i-vasilev-sluhovete-za-eventualen-sauz-mejdu-rusia-i-turcia-sa-mnogo-presileni

    Основното от казаното по време на интервюто.

    Очаквам г-н Борисов да „вземе температурата“ и да „апробира“ някои възможни решения, които след това да отнесе в Берлин и да обсъди заедно със своите колеги, тъй като, очевидно, двустранно решение на този проблем няма. Параметрите на бежанските потоци са много по-обхватни от въпроса за решението за преминаването им през българско-турската граница. Ако ние имаме двустранно решение, но Гърция няма, тези потоци отново ще продължат. Освен това има една голяма опасност от създаване на впечатление за уязвимост, която не може да бъде терапирана в рамките на европейските решения. Т.е. България няма интерес, нито пък има логика самостоятелно да решава каквито и да е проблеми с Турция, без да използва ресурсите на своето членство в ЕС

    Г-н Борисов има полезни ходове, или да предаде или да комуникира послания, които могат да доведат до решения, които обаче не могат да бъдат взети в двустранен план. Свидетелите сме на обичайна дипломатическа активност, която може и трябва да се очаква при увеличена геополитическа волатилност в целия регион, в центъра на която е Турция. Тя е голяма и важна държава и за САЩ, и за Европейския съюз и за Русия, поради което е нормално да виждаме, това което виждаме.

    За посредническата роля и угаждането на Ердоган 

    Това не е много оптимална политика. Разбира се българското общество може да я възприеме, особено в контекста на това, което самия премиер представя. Но приказките, че е изоставен от ЕС и няма друг ход не е добра политика, нито като комуникация към Европейския съюз, нито като комуникация към Турция, нито към българското общество. Защото е старо правило - когато в съседа гори или има вълнения, ти да не си затваряш вратите и държиш възможностите отворени. Не се знае какво ще стане утре - вече тръгна вълна от политически емигранти от Турция, при това хора, които нямат нищо общо с Гюлен. Утре нещата в Турция могат да се обърнат по начин по който да постави днешните гонени във властови позиции.
    Този тип политика, който господин Борисов провежда - за умиротворяване, за угаждане, не е много, как да кажа, политика с гръбнак или с достойнство. Тя има голямата вероятност да покани следващи такива настоявания и следващи ултиматуми, които могат да поставят България в положение на деликатност дотолкова, доколкото голяма част от това, което тя ще направи в двустранен режим спрямо Турция, няма да съответства на европейските и НАТО-вски стандарти за отношение между страни-членки и това ще ни създаде вътре проблеми. Да не говорим за репутационни.

    За отражението на "затоплянето" в отношенията между Русия и Турция

    България няма ресурс да влияе върху това което се случва в отношенията между двете страни, но тя има възможност да се възползва от едни или други тенденции в своя полза и най-вече като не интерпретира панически новините като страхотна заплаха и едностранен риск. Във всеки риск дреме неизползвана възможност.

    Това което се случи между Русия и Турция не е толкова лошо за нас, тъй като ние нямаме интерес между двете страни да има враждебни отношения. Едната страна ни е непосредствен съсед, а другата съсед през море. От там нататък интерпретациите за стратегически партньорства между тях,  за опасности от съюз между Русия и Турция са много пресилени. И двете страни изхождат във външните си отношения от потребностите на вътрешното им развитие и нормализацията е естествено състояние. От гледната точка на исторически нагласи, проекции на наследства в политика,  от едната страна имаме ислямизираща се Турция, която дърпа към неосманизма и възраждане на отоманските корени, а от друга страна Русия която през национализма се стреми към неоимпереализъм, към нова глобална позиция. Няма случай в световната история при който две идентични като проекция и желания експанзионистични политики водят до мирно съвместно съществуване, още по-малко до съюзи. При това по целия фронт на тези отношения като се започне от Китай и се свърши в Средиземноморието. Дълбоките им противоречия и разминаването им в интереси не предполага стратегическо партньорство.
    Вие видяхте, че в Сирия нещата се развиха по начин, който много трудно може да се нарече партньорство.
    Така, че ние няма какво толкова да се притеснява, особено в двустранен план. Проекциите на това което се случва между Русия и Турция ние ще усвояваме в рамките на съюзите в които членуваме - ЕС и НАТО.

    За неизлекувания неосъветски синдром в българската енергийна политика

    Българската политика не е излекувана от неосъветския синдром. Ние си мислим, че можем да правим тук това, което правят в Русия. Това, което беше типично за Русия, е, че при нея енергетиката  беше поле за изява и инициатива на политическото ръководство, което я реализираше през съответните компании – „Газпром“ или нефтените. Ние – като огледално отражение, тъй при тези проекти ние не ги инициираме, а реагираме– когато ни беше представен „Енергийния шлем“ веднага у нас и тогавашния президент, и тогавашният премиер, и сегашните хора, с изключение на  президента Плевнелиев, като че ли се заразиха от тази геополитическа болест – да правим бизнес през политиката. А това е тотален абсурд! 
    При това се вързваме да го правим през междуправителствени споразумения - срещат се примерно господин Борисов и господин Путин или си говорят по телефона решават какво трябва да се случи като проект.
    В света, към който ние се присъединихме през 2007 г., тези неща не се случват. Проектите за инфруструктура или за доставка на природен газ не стават защото се срещата президента Обама или госпожа Меркел с господин Путин. В Германия това ставаше по времето на господин Шрьодер. Но господин Шрьодер е в историята.
    Проектите стават само и когато пазарите го искат!!!
    Инфраструктурните проекти не стават защото господин Путин е начертал една линия. До скоро можеше да преодолее пазарите, защото имаше много пари и можеше на инвестира. И логиката в това е, че всеки политик, който говори за проекти, ако не иска да му диктуват пазарите, трябва да извади пари от бюджета на държавата. Иначе, в проекта трябва да се убедят банките, които трябва да видят приходите, те пък трябва да дойдат от потребителите на природен газ, при това в големи количества или да потребяват транзитните услуги по тези тръби. Банките трябва да се уверят, че има надеждни проектни управленци, а не такива, които са се провалили на проект от 80 милиона долара като Цанков камък и са довършили за 500 милиона. Защото следващия път когато подобни управленци отидат с искания за кредит при банките ще намерят затворени врати.


    сряда, 24 август 2016 г.

    Balkan Insight Interview: По темата за българската политика спрямо Турция

    Balkan Insight - англоезичното издание на Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN). 

    1.       Как оценявате последните ходове на България в двустранните ни отношения с Турция? Разумно ли е, от стратегическа гледна точка, „всячески да угаждаме” на Ердоган (по думите на Борисов)?

    ​Тези ходове на премиера Борисов не са най-силните ходове в историята на българската дипломация и в отношенията с Турция. По принцип изговарянето на подобна мотивация - "да угодим" е лоша политика, защото поканва следващата силова операция от страна на Ердоган - щом силата въздейства. Получава се нещо като самоизпълняващо се предсказание, че Анкара ще бъде още по-агресивна, защото има кой да "се върже" на ходовете и. 
    Примерите, по които българският премиер са ориентира в своето поведение са Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски. Така разбира нуждата от "балансиране" или "лавиране", което обаче не трябва да те оставя без гръбнак. Няма нищо стратегическо в неговите последни ходове - това си е чиста проба - кризисно реагиране  с тактическа цел.​

    2.       Какви знаци виждате в поведението на българските управляващи спрямо все по-авторитарния режим на Реджеп Ердоган?

    ​Неувереност, дори страх, които макар и оправдани, са лош знак за състоянието на българската политика. Оправдани, защото е лесно да се репчите на Ердоган от Виена, Берлин или Будапеща, когато съзнавате, че между Вас и Турция има много страни-буфери. Друго е от София.​ 
     
    ​Борисов твърди, че си струва и ни призовава да почакаме визитата му в Анкара за да получи резултати. Но доколкото действията му се определят от медийния имидж, ще трябва да дисконтираме за пиар елементи това което ще ни бъде представено като "успех" от посещението в Анкара, за да отсеем нетната му текуща стойност. При всички случаи, обаче, който и да е на негово място не може да си позволи да се държи като унгарски или австрийски лидер с Турция. И по отношение на децибелите и по отношение на тоналността.​ И това не е слабост, а рационалност. 
    Важни са съществителните, а не прилагателните които определят българската външна политика. 

    3.      Какво рискува България, отстъпвайки от фундаментални за организациите, в които членува, принципи, в името на добросъседските си отношения с Турция? Може ли казусът „Бююк” да се превърне в практика?

    ​България рискува да бъде възприета като "слабо звено" в системата на ЕС и НАТО - както от своите съюзници, така и от своите противници. Междусъседските отношения са ценност, но връзките с ЕС и НАТО са фундаментален приоритет. 

    Относно дали може казусът "Бююк" да се превърне в практика - не е изключено. Борисов не обича да определя "червени линии", за него всичко е текуща целесъобразност. Хората си мислят, че в това което си случва е плод на "чиста" политика и взаимодействие на лидерско его. В същност става дума за много "реална" политика - за материални и бизнес интереси, включително за сътрудничество, което се очаква от българските власти при неутрализиране на политическите противници на Ердоган както в самата Турция, така и зад граница. Иде реч за заграбване на бизнес мрежата на Гюлен от Ердоган, при това не само в Турция, но и зад граница. Става дума за милиарди долари, които той иска да прибере. Има и доста съпътстващи български бизнес интерес в и основно през Турция, които Борисов отчита. ​
     
    По отношение на оценката на партньорите по ЕС и НАТО - те получават този Борисов, който сами създават - ако Европа и САЩ на са достатъчно солидарни при отразяване на заплаха от бежанци и ислямизираща се Турция,ако не дават ясен знак на София, че ще застанат зад европейско решение на проблемите на България и Гърция с Турция, Борисов и всеки друг на негово място ще потърси индивиуални пътища и пряко договаряне. И никой в България няма да го упрекне. Но това е и големия шанс на Европа да погледне на границата с Турция като своя защитна бариера.


    4.       Какви са очакванията ви за предстоящата среща между Борисов и Ердоган на 24 август? Формално темата на разговорите между двамата лидери са енергийните проекти в региона, но реално, с какви резултати може да се прибере Борисов в България?


    ​От време на време в медиите се пускат всякакви екстравагантни идеи - последната от които е Турция да строи АЕЦ "Белене". Не искам да влизам в подробности, но отговорът е предизвестен.  Ще бъде полезно, ако на срещата се обсъдят начините по които двете страни - България и Турция - не допускат трети страни да ги противопоставят. Не е тайна, че визиите на Борисов на Ердоган по темата "потоци" се конкурират, а това е напълно излишно и двете страни губят позиции. Съдбата на потоците не зависи нито от България, а още по-малко от Турция, а най-вече от ЕС и европейските потребители. Дори Турция да реши да си направи "поточе" то ще свързва само двете страни и няма да има никакво отношение към европейските газови баланси. Би било добре да се договори подписването на междусистемни споразумения между Турция и България, по примера на вече подписаните между системните оператори на България и Гърция, както и между България, Румъния и Украйна. Това ще отвори Трансбалканския газопровод за риверсна и виртуална търговия през Турция и ще даде възможност да оптимизираме достъпа на всеки газ, който се намира в Турция до пазарите на страните от Югоизточна и Централна Европа, с произтичащите от това насрещни ползи за турските компании.​
     
    ​Голямата тема по време на визитата на Борисов разбира се ще бъдат бежанците. Проблемът е, че България и Борисов не могат да направят компромисите и дадат решенията от които Ердоган има нужда. Двустранно споразумение и решение на бежанския въпрос е невъзможно. Но българският премиер разчита на благоразположението на турския лидер - който ако реши да играе с тази карта, може да я насочи към друга страна. Не е особено добра политика, но от гледна точка на българския премиер единствената - защото нито Юнкер, нито Меркел му помагат, според собствените му признания, за да изгради европейски щит срещу бежанците на българска територия.​ Класическо спасение по единично.

    5.       Какво ще струва на България едно двустранно споразумение с Турция в областта на миграцията и до колко то може да бъде ефективно, особено ако отношенията на Турция с ЕС и НАТО продължат да се влошават?

    ​Подобно споразумение, трудно може да се подпише извън стандартите на рамковия договор между ЕС и Турция. Ердоган няма нужда от споразумение, ако реши да "наказва" отделните ЕС страни - в случая Гърция или България. Той ще упражни сила чрез бежанците, само ако е сигурен, че кризата която ще последва  ще провокира напрежение в ЕС, което ще изстреля Юнкер и Меркел в Анкара с поредния багаж от компромиси и пари. Турският президент е убеден, че Брюксел разбира само езика на силата. 
    Но турският лидер надценява своите възможности. Бежанската карта е като ядреното оръжие. Тя е силна не когато се изиграе или употреби, а когато се държи в резерв и с нея се плаши. Веднъж пусната в действие тя ще провокира мащабна ответна реакция, която със сигурност ще завърши зле за Ердоган - с бежанци и с лоши отношения, без пари и съюзници. 

    ​ЕС е бавна и тромава организация, но тя има достатъчен ресурс да се справи с подобни предизвикателства. Особено когато става дума за проблеми, които се решават с пари.​ Докато Путин все пак има няколко европейски лидери, с които поддържа привилегировани отношения, Ердоган няма излишък от приятели сред европейските ръководители. Това е важна предпоставка за консолидирано действие на ЕС срещу него и за посреднически мисии на Борисов.

    Balkan Insight: Bulgaria Pays the Price for Friendship with Turkey

    Bulgaria complied with demands for extraditions of opponents of the Turkish government, hoping to prevent Ankara unleashing a new refugee influx, but Sofia is risking its relationships with Western allies, experts warn.
    By Mariya Cheresheva
    Bulgarian leaders have been showing "insecurity and fear" in their recent dealings with the Turkish President Recep Tayyip Erdogan, which - even if justified, is "a bad sign for the state politics", Ilian Vassilev, а Bulgarian diplomat and former ambassador to Moscow, told BIRN.
    Vassilev said that after the failed coup in Turkey and the subsequent government crackdown on its alleged adversaries, Bulgaria is understandably acting very cautiously towards its southern neighbor.
    "It is easier to snarl at Erdogan from Vienna, Berlin or Budapest, when you know that there are many buffer countries between you and Turkey," he said. "For Sofia, it is different."
    Bulgarian Prime Minister Boyko Borissov is preparing to meet Erdogan in Istanbul on Friday to discuss joint energy projects and other bilateral issues.
    After the latest developments in Turkey as well as the worsening relations between Erdogan’s regime and the EU and the US, Bulgaria has found itself in a difficult and vulnerable position.
    On one hand, the Bulgarian government has shown its commitment to maintain warm relations with Turkey, fearing the risk of Ankara flooding the country with refugees. On the other, Bulgaria - as an EU and NATO member country - needs to remain in line with its Western allies.
    "We are facing a huge crisis between Turkey and the EU... the whole of Europe is surrounded by fences," Borissov told NOVA TV on August 12.
    Borissov warned that Erdogan had threatened to “flood Europe with refugees”, which actually meant flooding Bulgaria with refugees.
    He was referring to a statement in May by Burhan Kuzu, a former adviser to Erdogan and a senior member of the Turkish ruling party AKP, who said on Twitter that if the European parliament takes “the wrong decision” about lifting visa requirements for Turkish citizens, Ankara will “send the refugees”.
    In February meanwhile, the Greek news website euro2day published a copy of minutes of a meeting between the Turkish president and EU leaders during which Erdogan also allegedly threatened to flood Europe with migrants.
    Borissov admitted that he was "extremely worried" about the possibility and explained that his aim was "to act so that Turkey treats Bulgaria differently from any other country in Europe".
    He also pledged to keep "the best possible relations with Turkey" - but Bulgaria has already had to pay a price for this.
    The cost of friendship
    On August 10, the Bulgarian authorities handed over to Turkey a man called Abdullah Buyuk, a supporter of Fethullah Gulen, the US-based Islamic cleric who Ankara accuses of being responsible for the failed coup.
    Buyuk had sought political protection from Bulgaria in 2015 after being charged with terrorism over his relations with Gulen's Islamic movement.
    Buyuk's extradition, officially because of his lack of valid documents, provoked outrage in Bulgaria, as it took place the despite the fact that two courts - the Sofia City Court and the Sofia Court of Appeal - had refused to send him to Turkey because the argued that a fair trial was not guaranteed.
    The extradition was carried out covertly, without the police even notifying the Ombudsman and relevant non-governmental organizations, as stipulated by Bulgaria’s Law on Foreigners.
    It drew public attention in Bulgaria only after it was broadly covered by the Turkish media.
    The case was largely condemned by legal experts, who have described it as contrary to the rule of law and an example of Bulgaria submitting to the demands of its powerful neighbour.
    Buyuk’s expulsion contradicts the constitution as well as Bulgarian and international law, Bulgaria’s National Ombudsman Maya Manolova protested.
    Even Borissov admitted that the extradition of the 43-year-old owner of a software business was "on the edge of the law", but at the same time noted that Bulgaria has returned 25,000 illegal migrants to Turkey since the beginning of the year.
    In Turkey, the deportation of Buyuk, who Ankara accuses of being Gulen’s financier, has been welcomed warmly.
    A few days afterwards, on August 14, Turkish media reported that two other Turkish citizens, alleged members of the Kurdistan Workers Party, the PKK, which has been fighting the Turkish state for the right to self-determination, were handed over to Turkey by the Bulgarian police.
    President Erdogan named Bulgaria as a possible example for the US, which has refused Turkey’s extradition request for Fethullah Gulen, over a lack of solid evidence that the exiled cleric’s organization, which Ankara calls the Gulenist Terror Organisation, or FETO, was behind the coup attempt on July 15.
    "Sooner or later America will have to decide. Either the terrorist FETO or the democratic state of Turkey. It will have to make a choice," Erdogan told a rally in Ankara on August 10.
    These extraditions have apparently achieved the desired effect in Turkey.
    Two days afterwards, the Turkish government's press service announced that Prime Minister Binali Yaldirim has proposed a bilateral agreement on migration to his Bulgarian counterpart Borissov.
    According to the Bulgarian Telegraph Agency, BTA, Yildarim said that the implementation of the EU-Turkey deal on migrants and visa liberalisation was Ankara’s top priority.
    "But before such a stage is reached, I propose that our two countries, which have a common border, start a mechanism for bilateral cooperation on this question," the BTA quoted Yildarim as saying.
    He also said that the extradition of Buyuk was a "good example" for Turkey's "friends and partners".
    Bulgaria’s government has confirmed that Borissov has spoken to Yildirim, but refused to reveal the details of their telephone conversation.
    Relations between the two neighboring countries will be tested again on Friday, when Borissov meets Erdogan. The two leaders will discuss common energy projects, especially in the light of the recent improvement in relations between Turkey and Russia.
    Experts expect that the migration deal between the EU and Turkey, which currently appears to be stalled if not seriously threatened, will also be among the topics of conversation.
    Right after his visit to Turkey, Borissov is meeting German Chancellor Angela Merkel in Berlin on Saturday together with the premiers of seven other countries – Denmark, the Netherlands, Finland, Sweden, Slovenia, Croatia and Austria – to discuss Europe’s refugee crisis.
    Bulgaria’s balancing act
    Unlike Turkish officials, many Bulgarian experts and analysts have been more cautious about Bulgaria’s compliant gestures towards Turkey.
    Tayfur Hussein, a deputy editor-in-chief of the Bulgarian edition of the Zaman newspaper, which is linked to the Gulen movement, warned that the Buyuk case is also been used as an instrument for internal political propaganda by the Turkish government.
    "Erdogan personally offered up Bulgaria as an example of an obedient neighbour and his media elaborated on the thesis that [Bulgaria] is ready to do anything it is asked for," Hussein said.
    Dimitar Bechev, director of the Sofia-based Institute for European Policies, also said that Bulgaria cannot afford to criticise Turkey because “as a neighbour it has an interest in smooth relations”.
    But both Bechev and Vassilev agree that Bulgaria’s policy of making compromises with the Turkish regime does not provide any effective guarantees against Borissov’s biggest fear - that Erdogan will break the deal with the EU, allowing a massive influx of refugees into Europe.
    "Bulgaria risks being considered as a weak part of the EU and NATO – both by its allies and by its opponents. Neighbourly relations are an asset, but connections with the EU and NATO are a fundamental priority," Vassilev said.
    He did not dismiss the possibility that after the controversial extradition of Buyuk, Bulgaria would continue to do what Turkey wants.
    But at the same time he argued that the EU and NATO need to show more solidarity and to demonstrate that they will back a Europe-wide solution to Bulgaria and Greece’s issues with Turkey over the refugee and migrant crisis.

    "Otherwise Borissov or some other [official] will seek individual solutions and direct negotiations [with Turkey], and no one could blame him for that," Vassilev said. 

    понеделник, 22 август 2016 г.

    Bulgaria Analytica: The South, Turkish and Nord Stream demise. Case closed. Politicians defeated by Markets.

    Following its decision, the Polish regulator bluntly informed the European companies involved in the company Nord Stream 2: Shell, OMV, Engie, Uniper and Wintershall, that if their subsidiaries are involved in the construction of the pipeline, they can bid farewell to their business in Poland.
     The problem is not so much the importance of the Polish market to these companies’ portfolios, but that what has occurred, including the precedent of activating a regulator over such a sensitive topic, could put them in the sights of similar investigations in many other countries. Moreover, the issue could hypothetically be coming to the attention of the European Commission.
    The Polish regulator UOKiK has an iron-cast argument: if Nord Stream 2 is built, the dominant role of Gazprom on the European market will grow beyond any reasonable limit. Over 80% of Russia’s gas exports would be concentrated in just one route which is a complete antithesis of all EU efforts to distribute and manage risks to energy security and this without even considering the political factor.
    Nord Stream 2 will take away the chance of fair competition from almost all European projects for gas transmission aimed at diversifying routes and suppliers.
    To summarize, the over-concentration in this segment of the transit market would block the integration of the remaining non-integrated segments of the East European market. At the same time, it would strengthen the price spread of natural gas between Gazprom-privileged West European countries and consumers of Russian gas in Eastern, Central and Southern Europe. Under existing trends, this could have profound negative consequences for the future of the European Union.
    In the scheme under which Germany becomes a hub of Russian gas for Europe, German energy companies and consumers would benefit at the expense of other European companies and consumers. Firstly, they would get the cheapest Russian gas in the EU. Secondly, the German Gazprom partners in Nord Stream 2 would receive substantial commercial premiums on further sales of the same gas in CEE and Southern Europe, outside of the established contracts and relationships. Therefore, through the added price for transit, those consumers would also be paying the cost for building Nord Stream 2. This on itself is an extra cost, imposed neither by market logic, nor by established practices and price schedules. Conversely, lower prices for natural gas in Germany would provide local companies with non-market advantages in the fuel component of manufactured goods and services to all its competitors who consume Russian gas after the German border.
    Significantly, in the past three years Germany has turned from an importer into a net exporter of natural gas and last year the export volumes of natural gas exceeded 30 billion cubic meters. All of the above-mentioned energy corporations, participating in the project, cover various fragments of the European market for natural gas, using Russian natural gas to enhance their market position and frequently doing so at the expense of alternative suppliers and competitors of Gazprom.
    One of the assumptions – of the Russian gas monopoly financing Nord Stream on its own – borders on extreme optimism, especially in the current state of the investment commitments, income and credit rating of the company.
    Another hypothesis remains that will surely be noticed by promoters of Gazprom projects in Southeast Europe – that as a compensation for the failure of Nord Stream 2, the Kremlin could refocus its efforts on the construction of its kin in the South in two versions – South and Turkish stream.
    This means new sharp escalation of pressures and Russia’s geopolitical maneuvers in Turkey, Bulgaria and throughout Southeast Europe, putting into use its entire arsenal of power tools. Since neither Bulgaria, nor Turkey alone can ensure the realization of the Streams in the Black Sea, we are likely to witness a new round of tensions between Ukraine and Russia, caused by the dead end of the Kremlin’s policy of circumvention.
    Without resolution of the current pressing issues – compatibility with the Third Energy Package (for third party access and mandatory release of unused capacity), guaranteed consumer demand and the availability of investors in connecting infrastructure within the European Union, the new pipelines across the Black Sea make no economic sense. This is a problem of every new major infrastructure project, not just those that duplicate existing routes through Ukraine as South Stream and Turkish Stream, but also those connecting new gas fields to the European market, such as TANAP and TAP.
    Moreover, the new Streams cannot have the same priority for Southeast European states as gas market liberalization, system connectivity, interconnectors and gas storage capacities, not least because they do not enhance competition but prolong the existing unsatisfactory market domination by one participant only.
    The idea that the Poseidon project could be resurrected beyond the Turkish border, as agreed some time ago in Rome between Gazprom, Italy’s Edison and Greece’s DEPA, is also hanging in the air without any actual timescales or even estimates. Against the backdrop of the difficulties in securing funding for TAP and the oversupply of natural gas in southern Italy, it is impossible to find any business logic for the additional costs for providing billions of cubic meters to an already supersaturated market. 
    Even in the part of Turkish stream envisioned for the European region of Turkey and thus theoretically more feasible in view of the significantly larger capacity of this gas market, economic logic is also stretched as the Turkish party would have to undertake a significant chunk of the financing – up to 50% of the construction of the subsea and onshore parts of the project, for one line only. Still, without full volumes and without the benefits of transit to European markets, there is no obvious reason for Ankara to duplicate an arrangement for obtaining Russian natural gas. A Stream via the Black Sea would of itself meet Russia’s strategic ambition of bypassing Ukraine. However, this is not an essential issue for Turkey, especially at the cost of over $3 billion.
    Erdogan’s generosity of words about Turkey’s financial participation in Turkish stream will surely alarm TANAP shareholders, namely SOCAR with its disproportionately high share in the financing of the pipeline in Turkey without a matching commitment from Ankara.
    As a reminder, the current cost of work on the complex South Corridor project amounts to over $40 billion, including work on Shah Deniz 2 for $23 billion, the transmission infrastructure in Turkey included (TANAP: $ 9.3 billion), plus $ 6 billion for TAP and the expansion of the South Caucasus line. The discouraging reactions by capital markets and banks have already forced the Azeri company, struggling with its revenues, to turn to institutional investors – the World Bank, European Investment Bank and the European Bank for Reconstruction and Development. Thus the financing of TANAP and TAP has not yet been finalized. Against this background, Erdogan’s generosity towards Putin raises more questions than answers.
    This does not automatically imply that these Streams will be dropped from the agenda of politicians and the media, but from a market perspective, this subject is closed.
    Yet once again markets have defeated politicians.

    Bulgaria Analytica: Северен, Южен, Турски поток - случаят приключи - пазарната логика победи

    След решението на полския регулатор, който в прав текст каза на европейските компании, участващи в компанията Северен поток - 2 - Шел, ОМВ, Енджи, Юнипер и Винтерсхал, че или дъщерните им дружества участват в изграждането на газопровода или се прощават се с бизнеса си в Полша.
    Проблемът не е толкова в значимостта на полския пазар в портфейла на тези компании, а в казуса и прецедента на активиран регулатор, който може да ги постави във фокуса на подобни разследвания в много други страни и в хипотезата "топката да се вдигне" до равнище Европейския комисия.
    Полският регулатор UOKiK има железен аргумент - ако се построи Северен поток 2 - доминантната роля на Газпром на европейския пазар ще нарасне извън всякакъв контрол. Над 80% от газовия износ на Русия ще се концентрира само по един маршрут, което е тотална антитеза на всички усилия на ЕС за разпределение и управление на рисковете за енергийната сигурност. Дори ако изключим политическия фактор.
    Северен поток -2 ще отнеме шансове за справедлива конкуренция на почти всички европейски проекти за пренос на газ, които целят диверсификация на маршрути и доставчици.
    Казано по-сбито, свръхконцентрацията в тази част на европейския транзитен пазар ще блокира интеграцията към европейския газов пазар на останалите неинтегрирани части от пазара на Източна Европа, като оформи пермаментни "острови". В същото време ще усили текущите тенденции за нарастващи ценови спред на природния газ между "привилегированите" от предпочитанията на Газпром страни от Западна Европа и потребителите на руски газ от Източна, Централна и Южна Европа. При съществуващите тенденции това може да има дълбоки негативни последици за бъдещото на Европейския съюз.
    При схемата при която Германия става супер разпределителен център на руски газ за Европа германските енергийни компании и потребители печелят за сметка на другите европейски компании и потребители. На първо място от това, че ще получават най-евтиния руски газ в ЕС. Второ, че партньорите на Газпром по Северен поток-2 в Германия ще получат значителни търговски премии при продажба на същия този газ на по-високи цени по-късно на в ЦИЕ и Южна Европа извън установените до този момент договори и отношения. Потребителите след Германия ще трябва чрез цената да изплатят и стойността на Северен поток-2, което е извънреден, не наложен от пазарна логика, разход към сега установените практики и ценови схеми. Чрез по-ниските цени на природния газ в Германия местните компании биха имали устойчиви непазарни предимства в горивната компонента на произвежданите стоки и услуги пред всички свои конкуренти, които потребяват руски газ след германската граница.
    Показателно е, че страната се превърна от вносител в нетен износител на природен газ за последните три години, като за миналата година обемите на износ на природен газ са нарастнали на повече от 30 милиарда кубически метра. В същност всяка една от участвуващи в проектната компания енергийни корпорации - Шел, Юнипер, Енджи и ОМВ покриват отделните фрагменти на европейския пазар на природен газ, в които използват руския природен газ за усилване на пазарните си позиции, не рядко за сметка на алтернативни доставчици и конкуренти на Газпром.
    Идеята, че руският газов монопол ще може сам да финансира и построи Северен поток граничи с екстремен оптимизъм, особено при сегашното състояние на продажби и кредитни възможности на компанията, която има отворени инвестиционни ангажименти по целия свят.
    Остава хипотезата, която със сигурност ще бъде забелязана и от радетелите на газпромовските проекти в Югоизточна Европа, че Кремъл ще пренасочи усилията си върху изграждането на южен аналог на Северен поток в двете опции - Южен и Турски поток.
    Това означава нова рязка ескалация в геополитическия ажиотаж на Русия в Турция, България и цяла Югоизточна Европа - с използване на целия арсенали от методи за силово въздействие. Доколкото нито България, нито Турция сами могат да осигурят реализацията на потоците през Черно море е много вероятно да станем свидетели на производна ескалация на напрежението между Украйна и Русия, породено от тупика на енергийната политика на заобикаляне на Москва.
    Без решение по нерешими към днешния момент задачи - за съвместимостта на проекта с Третия енергиен пакет - за достъпът на трети страни и задължителното освобождаване на незает капацитет, за гарантирано потребителско търсене и инвеститорите в свързваща инфраструктура на територията на Европейския съюз, нови газопроводи през Черно море просто нямат икономически смисъл. Това е проблем на всеки нов значителен инфраструктурен проект, при това не само такива които дублират съществуващи маршрути през Украйна като Южен и Турски поток, но и свързващи нови находища с европейския пазар - като ТАНАП и ТАП.
    Идеята, върху която стъпва Газпром, че след Турция ще се възроди проекта "Посейдон", за което се договориха преди време в Рим с италианската Едисън и гръцката Депа, също виси във въздуха без реални разчети. На фона на трудностите с осигуряването на финансирането на ТАП и преситения пазар на природен газ в Южна Италия е пълен абсурд да се намери икономическа логика за допълнителни милиарди разходи и кубически метра в свръхнаситен пазар.
    За страните от Югоизточна Европа новите потоци не могат да бъдат със същия приоритет, с който са либерализацията на газовия пазар, интерконекторите и газосъхранителните мощности. Най-малкото защото не усилват конкуренцията, а фиксират съществуващо незадоволително положение на доминация на един участник.
    Дори и в частта Турски поток, което теоретично изглежда по-възможно пред вид на значително по-голямата емкост на турския пазар на природен газ, икономическата логика също е прекалено насилена и прави възможна само една линия. На първо място, защото турската страна ще трябва да поеме върху себе си финансирането на съществена - до 50% част от строителството на морската и наземна част на този проект. Но без пълните обеми и изход към европейските пазари за Анкара няма особена логика на финансира дублираща схема за получаване на руски природен газ. Поток през Черно море отговаря на специфични руски стратегически амбиции - да се заобиколи Украйна. Но това не от първостепенна важност за Турция.
    Щедростта "на думи" на турския президент по темата с финансовото съучастие в Турски поток със сигурност ще предизвика тревожни размисли в акционерите на ТАНАП, особено в СОКАР, която поема непропорционално висок дял от финансирането на изграждането на газопровода през Турция без сравним ангажимент от Анкара.
    Дори да приемем ниската оценка за цената по изграждането на Турски поток, и то само на една линия - тази която ще обслужва турските потребители, логиката за похарчване на над 3 милиарда долара, които след това трябва да се изплатят от по-високи цени на природния газ за турски потребители без турската страна да натрупа ползи от преминаващ транзит, просто отсъства.
    Това не означа, че темата ще падне от изявите на политиците или от медиите. Но от гледна точка на пазарите случаят с "потоците" приключи. Пазарите отново победиха политиците.