вторник, 27 септември 2016 г.

Преди решението по Белене в Парламента

Тъй като се задава "малка" буря по темата Белене утре в парламента - нека споделя някои съображения. Ограничавам се в коментарите, защото не мисля, че трябва да разискваме в детайли по форуми.
Решението е в режим кризисно реагиране, а това е изключително опасно. Без стратегия всяко решение може да доведе до последващи или нескончаеми загуби.
Стратегията за решение на проблема изисква холистичен подход, в който евентуалното плащане е само част. Без договор с АСЕ можем да останем с платени пари, без оборудване и в очакване на Годо.
Трябва да се проучат в дълбочина - не просто академично, а с реални действия - вариантите за монетизация на платеното оборудване. Те не са един или два, но всички са с различна степен на риск - включително и от хипотезата руската страна да не достави оборудване, което ние да предлагаме на трети страни или да развиваме страни.
Последно без контраигра решение няма. Но без гръбнак битки не се печелят.
Още по-малко без изолация на инициаторите и авторите на батака по Белене. Те постоянно ще торпилират усилията по уреждане на кризата. Арогността им е единствената форма на защита. Когато Първанов се хвали, че не "останал валат", но ни остави дългове за милиарди, а Овчаров назидава "който чупи, купи" без да се припознава като чупещия и длъжния да купи, значи не сме достигнали "дъното" за да се отласкаме.
Уязвими сме не само по Белене, но и по Южен поток, защото близо 200 милиона "изчезнаха", а трябва да се връщат.
Идеята на Борисов "да изчистим проблемите" пред новите проекти, е нов голям шлем, или поне подготовка за това. Той си иска Южен поток и газовия хъб и е готов да ни потопи в нови милиарди дълг.
Засега толкова.

петък, 23 септември 2016 г.

Русофоб ли е генерал Колев? По повод на опит за кашпировизиране на темата филии и фобии

Прочетох следното в анализ в списанието "А-спекто", което се очертава като Епицентър на лявата интелектуална мисъл. "Ревизия на българската геополитическа ориентация не се предвижда освен при драматична дестабилизация на световната конюнктура. Преориентацията е възможна само в ядрен облак. Сиреч невъзможна. Каква им е тогава Хекуба на русофобите, защо този трепет и защо този Путин? Има само един отговор. Русофобията е идентификационен репер. Без Путин българската десница е немислима. Без Путин десните са нищо. Нула."
Едно е сигурно - публикациите в този журнал имат претенции да водят общественото мнение и да предлагат опорни или отправни точки за разбиране на света, който ни заобикаля. Като да кажеш - друг Крим не се предвижда. Вярвайте. Внушение на равнище религиозна мантра като в прословутию Тютчев стих "Россию умом не понять ... в Росиию нужно только верит". Прекрасно, но само за хора, които са свикнали да вярват без да се съмняват. А това са повечето европейци, дори вярващите - те си имат Бог. Статутът на божество на Русия не се полага.
Критиката на политиката на Путин не е равно на русофобия - това не е особено интелектуално предизвикателство, дори и за неизкушения в политика човек. Умишленото смесване на двете категории издава преднамереност. Целта е огледална - да не критикуваш Путин, защото той е равнозначен на Русия.
Нищо ново в българската история. Подобни статии са се появявали и при други "царе" в Кремъл, дори по съветско време. Заместе в по-горния цитат Путин с Брежнев, Сталин, Александър Трети и ще получите съотвествуващата за времето си мантра. Примерно "Без Александър Трети, българския Стамболов, Захари Стоянов и т.н. е немислим". Без Николай Втори, българския генерал Иван Колев е немислим.!?
Критиката на Путиновия режим не е екстремизъм или крайност, а новата нормалност, която в България изглежда екстремна на фона на отклонения от европейските стандарти исторически дисбаланси вследствие на манипулации на историята ни от русоцентричните ни политици. В същност в русофилството няма грам идеализъм, то е димна завеса, фасадата зад която се краде българския народ - справка последните грабежи - активите на КТБ, енергийния шлем и т.н.
Темата също е засегната агитационно - "без Путин десните са нищо"!? Путин е на власт от 2000 година, преди това не е имало десница ли? Скудоумие. Никаква дълбочина. Това изречение е на ниво квартален агитпроп.
Да се върнем към формалната логика и връзката причина-следствие. Да, не е изгодно на леви от всякаква улица на мисълта да признаят, че сме обект на хибридна война. Те отричат изобщо, че Путин е отключил най-мощната информационно-пропагандна манипулация в най-новата история на човечеството. .
Не българската или която и да е десница или европейска социалдемокрация промениха Русия, анексираха Крим, нападнаха Източна Украйна, реализираха Белене, Южен поток и т.н., и всяка година извличат монополна рента от нефт и газ продажби далеч отвъд пазарните стандарти.
Както и при съветската власт, когато потъва и няма опора в реалните факти на живота, съвременна русоцентрична политика прибягва на внушенията на "текущи" Кашпировски.
Но е признание, че левите се чувстват уязвими на тема геополитическа преориентация и русофилската карта не носи дивиденти - няма как да съвместиш лоялността и вярата в Путин, с декларираната евроатлантическа посока в развитието ни. Огън и вода. И понеже сами не могат да се оправят, са призовали на помощ поливалентния доктор.
На него всички могат да разчитат, за всичко, по всяко време. Няма кауза или конюнктура, която да не може да обслужи. Новата стабилност.
Ако генерал Колев, по аршина на Николай Михайлов е русофоб, то с радост се присъединявам към тазз елитна група.
В същност единственият въпрос който си струва да зададем е - какво направихме за Отечеството, за да спрат да го ограбват и да може да има поне толкова шанс, колкото имат и другите европейски народи, да станем по-богати, по-сигурни и по-мъдри. Да мерим патриотичността през отношението към други "царе" е мизерна цел.

четвъртък, 22 септември 2016 г.

Приятелят Виктор или когато принципите ги няма

Приятелят Виктор се оказа не толкова приятел. След канонада по медиите за големият политик Орбан и обхождания по телевизионните студия с внушения на съветника Георги Марков, че българските лидери трябва да вземат пример от унгарския премиер дойде и студения душ. Унгария е против влизането ни в Шенген.
Има ли изненада?
Няма и не може да има. Този тип национален, дори етнически егоизъм на Виктор Орбан с претенциите за чистота на унгарската нация трудно ще намери граници, в които да намери своят край. Омразата и недоверието срещу мюсюлманите бежанци се пренесе и върху всички други чужденци, дори граждани на Евросъюза. В опитите да постигне тотална победа на референдума духа на омразата бе пуснат на свобода. В такава обстановка да разчиташ на Виктор Орбан е повече от грешка или недоглеждане.
Превръщането ни в страна буфер е странично последствие от "приятелския" отказ да влезем в Шенгенската зона, защото ако сме вътре, бежанците свободно биха могли да се придвижват из територията на съюза. А Орбан не иска да споделя проблемите на другите страни членки, камо ли на България.
Нашите проблеми, включително с бежанците, които се стремят в Европа, са си наши. Орбан си е вожд на чистата от чужденци , бежанци и проблеми Унгария.
Следвайки логиката на неговите адепти у нас, вероятно трябва следващия път когато природен газ минава през България за Унгария, да поискаме той да спре у нас и да го пуснем само ако цената му е значително по-голяма за унгарците. Както се казва да отвърнем с евросолидарност по "орбански".
Подобни лидери извадени от нафталина на историята на националния държавен егоизъм, представляват по-голяма опасност за бъдещето на Европа отколкото бежанците или кризата в банките, защото засягат същностна страна на блокиращите механизми и капацитет за вземане на решения в Съюза.
Орбан не разочарова само Борисов, но и "своите" от Вишеградската четворка.
Разграничи се от общата позиция на страните от Източна Европа, че ще наложим вето върху договора за Брекзит, ако няма равноправно третиране на техните граждани във Британия след напускането и. Схемата е проста - Британия за британците, Унгария за унгарците, другите да се оправят "кой как може".
Всеки ден пристигат критики към унгарското правителство за дискриминационно и антихуманно отношение към бежанците. В репортаж от БНР живееща от десетилетия там българка сподели, че отношението към чужденците се променя.
Появиха се първите критики за антисемитизъм и анти-рома действия. Предложи и острови на които принудително да се заселват бежанците - дистанцията с хитлеровите концлагери не е невъзможна за покриване. Това не е само опасен популизъм, без задръжки, а престъпление.
Облаците се сгъстяват, а Орбан призовава унгарците да гласуват на референдума въпросите на бежанците да се уреждат на национално равнище чрез промени в Договора за ЕС, което е вън от съмнение,  ще блокира и задълбочи кризата.
След разочарованието от Орбан, българския премиер изведнъж реши, че
медийно трябва да изиграе ситуацията не като отказ от това да ни приемат в Шенгенската зона, а че за нас не е изгодно и ние не искаме. Трудно се обяснява на широката публика провала в мисията по очароване на "приятеля" Виктор. Но това са стандартите на българската политика - у нас лидерите не могат да грешат. Просто успехите понякога се отлагат от тактически съображения.
По същия начин се отнасяме към членството си в еврозоната, в банковия съюз, в ОИСР и т.н. Хем искаме, хем не искаме, но при всички случаи не се вижда стратегията за постигането на съответните цели и анализа на разходи-ползи. На повърхността изглежда, че дали едно или друго от посочените членства ще се случи зависи от настроението на премиера и късмета му да се срещне с правилния евролидер в правилното място, а не  в резултат от упорита, системна и целенасочена работа на всички институции.
Авторитарните черти в управлението стават прекалено много. Казах вече - веднъж живях в тоталитарна държава. Втори път няма да стане.















My personal revolution has begun. I will not live under authoritarian ever again

My revolution has begun. I won’t live a second time under authoritarian rule.
Like any of you I find it increasingly hard to work not because work is lacking. I have almost completely emigrated so far as business is concerned.
I read that the Council for Electronic Media and the receiver of TV7 raced in sync to cut Luba Kulezich’s show off the air.  Shortly after, Vivacom, Blizoo, and other channels cut the broadcast well into its ten minutes.
Turkey banned Shakespeare and other classics. We support Erdogan by giving him back those who oppose him. We breached the age-old tradition to shelter the persecuted and the dissenters. Why?  Because our current leader has “considerations”. Rather than have Turkey europeanized, what we get is us erdoganized. You bet, our leaders genuinely envy his total control= Or Putin’s for that matter.
Bulgaria bans dissidence and journalists that are an inconvenience to those in power.  I know the mechanism of evading responsibility, as with the case of the mayor of Perushtiza. The ruling party GERB will claim they have no idea who is behind, while Peevski will profess he is in Dubai. Some  rank lieutenant will take on the guilt. In the end everyone is confused, no one is culpable, the broadcast is cancelled, the mayor imprisoned, and the protocols from the elections forged. 
Socialist militiamen pranks: they never made it to become policemen respected by society.
A foreign ambassador says what we all know to be the case and the government’s “hounds”– just as in communist times – race to crucify him. Those who embezzle millions and billions rush to “prove” iniquity because of 3000 leva, for which, moreover, there is flawless documentation in terms of accounting and application. The degradation is so deep and extensive that I see no other way out but to revolt in person.
Those above depend on me, on my taxes, on my payments for firms that serve them. That is why I decided to make a list of payments that I could redirect from “their” firms.
To begin with, I will cancel my contract with Vivacom for TV and internet: not only because they are controlled by structures connected to Peevski and to obscure Russian funds but also because without the consent of their subscribers they cancelled  the broadcast of Luba Kulezich’s show.
Since obscure structures are in control of the telecom I don’t have faith in the security of my phone calls.  So I cross them out. Evrocom and Blizoo have done the same. So I cross them out from my list as well.  Exactly as I do with trolls and haters in Facebook.
If need be I will remain with just broadcast TV or without TV altogether but I won’t give my money to those structures, or welcome them in my home, or in my mind. Nowadays I can be sufficiently informed without the “central” means for mass information.  Even the objective knowledge that I get won’t suffer, on the contrary, it will be emancipated from the biased filters of those in power.
I won’t read their newspapers or their magazines. I won’t listen to their leaders if not for other reasons then surely because they are appallingly mediocre compared to global standards for leadership.
I won’t use their banks, gas stations, or shops. It’s only logical: you give your money to their banks which then grant credits to their media to manipulate you and in the end the money are not paid back so the banks either go bankrupt or compensate their “losses” by lowering the interest on your deposits or raising service fees. And you wait in vain for the intervention of the “authorities”, to say nothing of the Bulgarian National Bank.

Or why buy more expensive gasoline or diesel from gas stations at least by twenty cents per litre that end up funding the model that robs and controls you.
You finance your own enslavement.  It all begins with your consent to pay them. You might say you have no alternative as you don’t want to protest agreeing to be charged with private taxes. But this is your own choice because there are alternatives, and they are plentiful.
That is why I don’t shop at Lafka and don’t play the National lottery. I make my own world, with my rules and likeminded people with whom I share the same values.
I took part in the sports lottery fully aware that Bulgarian sports benefit from it. But I found out that their models are prepared by a rival private company, i.e. all hope is gone there, too.
I call upon each of you before you go and buy your easy luck ticket and start scratching it with a coin, please ask the vendor how many people have won before you? So far the only answer I ever got was: not even one.  
By the way family finance will benefit from this.
Or else, it will turn out that we buy the rope with which they hang us. 
In the end I will rely only on the computer and… bye-bye controlled media. As my daughter does.  She watches only what interests her. Until recently I found her “strange”. It turns out I was lagging behind.
If I were Luba I would start broadcasting a paid channel on Youtube. I would pay for the journalists I like, for their show. Rather than watch reality shows, farms, chalga and celebrities kicking a ball.
We have to learn not to blindly give away our money to those who deprive us of our choices. Better pay for commercials in social media, websites and internet shows that you like. Forget about phone service providers that comfort the government – there are enough internet telephones; don’t watch their TV programs – there are so many websites with genuine journalism.
Start your own private revolution. Turn off the TV and enjoy the silence and your ability to be by yourself and remain sane. Transform your TV in a monitor for your internet connection.
Nowadays technology enables us to cut free from central media, from central parties and politicians, from central heating, from central electricity providers: all such central systems are bound to networks that entangle you in dependency and control you.
This rule is totalitarian and not by accident. I have no longer an excuse to fool myself, not after the letter by Tzvetan Vassilev who is one of them and who exposed the whole ugliness of the mechanisms through which they rob and oppress us. Their model depleted the resources for which it was reprogramed back in 1989. The same people and their heirs are in power. We are once again in opposition.
Today, however, you and I have an alternative: our personal revolutions. Changing the model by which we live and by which we interact with those in power as we gradually isolate ourselves from their networks of dependence and refuse to unconditionally cooperate with them.  



I don’t need be ‘united’ with them. Keeping a safe distance on the basis of values is healthy for the well-being and the future of the nation.

вторник, 20 септември 2016 г.

Кримски сценарий за България?

В различно време различни руски политици са преминавали прага на приличието и доброто възпитание, като откровеността и арогантността им е произвеждала поредния медиен залп по обърканата българска публика. Не се мъчете да разгадавате някакъв особено дълбок стратегически смисъл. Това е политическо хулиганство, реакция без задръжки, което си позволяват, защото разчитат, че няма да има ответна реакция. Малко шум по социалните мрежи, но сериозна реакция от политици, правителство или специални служби. Както се казва, докато ние се възмущаваме, Те вече питат за цената на сделката и за своите комисионни..
Точно както посланик Чижов ни нарече "троянски" кон след като вече бяхме влезли в Европейския съюз и преминали Рубикона на тоталната зависимост от Русия.
Защо го правят?
Да започнем с общия контекст. В думите на руския депутат няма нищо ново - това е същата имперска политика, още от Освобождението, само по-ярка и по-публична.
Русия никога не е признавала равен статут на България в политическо и дипломатическо отношение. Тъкмо щях да кажа - ние сме си виновни и дръпнат ръчната. Трудно е един народ да е виновен, когато една четвърт от него не е част от него, а се припознава първо с интересите на друга нация.
Източният въпрос може и да намерил някакво свое решение, но националния не. Защото не можеш да градиш нация със сънародници, които не са готови да отидат на барикадите за да защитят Отечеството си срещу такива като депутата Толстой.
Патернализмът в руската политика към България преминава през различни стадии, но "братската" дружба или имперска надменност само сменят текущата и фасада на неравнопоставеност.
Депутатът Толстой не прави изключение от дългата поредица от подобни откровения, които целят да покажат и внушат, че Русия може да прави каквото си иска в България. С пари, с хора или и с двете.
Това не е фраза изпусната случайно, нито пък репортерът на БНТ е бил там случайно и неподготвен за подобен "демарш" от улицата. Това е като пушката във второ действие по Станиславски. Вие знаете що за птица е този депутат, познавате неговия профил и задавате сервилен въпрос, който му вдига топката за да нанесе своя словесен удар.
Подобни силови внушения целят не само да демонстрират превъзходство и да внушат, че сме обречени и безсилни, въпреки ЕС и НАТО. Само когато се чувстваме несигурни могат да ни манипулират и да ни внушават всякакви психологически клопки за контрол на съзнанието - като панславянството, дружбата навеки, енергийните шлемове и т.н.
По-важното е, че те са тръбен зов за мобилизация на проруските кръгове у нас, които встъпват в изборна кампания за президент и желаят да парализират волята и решимостта ни да се преборим с насаждания с десетки години комплекс за малоценност, че сме обречени да бъдем "продължение" на Русия на Балканите.
Както многократно съм имал възможност да потвърдя - управляващият руски политически елит действително придава геостратегическа значимост на придобиванията на недвижима собственост от руски граждани у нас. Не случайно има специални програми за кредитиране на подобни операции от руски банки, които далеч не е отговарят на стандартите за рисково покритие на кредитите с актив в чужда страна. Единственото обяснение е, че политическия риск от тези операции на руските банки е бил покрит от руското правителство.
И без това има достатъчно български политици, които се стремят да намерят златната среда, като балансират между все по-агресивната Москва и ангажиментите ни към ЕС и НАТО. Депутатът Толстой разбира се има избор да извести на българския народ за тази своя позиция и чрез партньора на Единна Русия в България, но той предпочита да говори на "масите".
Като телевизионен човек, той знае, че у нас има благоприятна почва, която ще поеме семето на заплахата и ще го превърне в сервилна политика. Ако бяхме сплотени като нация и имахме история на твърди реакции срещу подобни словесни атаки - примерно да бяхме изгонили "нощните вълци", да бяхме вкарали за неуважение на българския и на европейския флаг хората които го стъпкаха или бяхме изгонили руски граждани, които открито заявяват, че България им принадлежи - бъдете сигурни, че Толстой нямаше да си позволи да бъде толкова арогантен. Той разчита, че ще се снишим и няма да посмеем да реагираме.
Балансирахме срещу НАТО и ЕС с тезите за "платноходките и лодките", готвим се да плащаме без въпрос за недоставени, а вероятно и непроизведени реактори, които не ни трябват, спестяваме си твърдите варианти за защита, поддържаме с всички сили монопола на Русия при нефт и газа у нас и с то с протекция от най-високо ниво и след това се учудваме, че не ни уважават.  Пропускаме възможността за контраискове и дела за злоупотреба са монополно положение на руските компании, защото плащаме много по-скъпи от пазарно справедливите горива и газ. Този списък е доста дълъг, общото е, че "нямаме топки" за да искаме и получим своето.
Говоря не са някаква първопроходческа линия на поведение, а просто до направим това, което преди нас направи половин Европа - получи си парите от арогантна Русия.
Депутатът Толстой, по замисъл на сценаристите на този репортаж, трябва да мобилизира проруските сили у нас в навечерието на президентските избори. Думите му са знак, че те няма нужда да отстъпват и да се извиняват за Крим или Източна Украйна, за хибридната си война, а да копират поведението му и да стават все по-настъпателни до наглост като атакуват основите на българската държавност. Не си мислете, че Толстой не знае за какво става в България, както си имотите, така и със способите за ускорено получаване на българско гражданство срещу "инвестиция" в недвижимост. Нужните закони минаха през Парламента, винаги потопени в мотивировки за национални интереси, които се свеждат до желанието на едни олигарси да спечелят едни пари.
Каква трябва да ни бъде реакцията?
Всяко зло за добро. Подобни откровения отрезвяват в много по-голяма степен от хиляди анализи в които се аргументира необходимостта от еманципирана, независима и когато е необходимо "твърда" политика.
Реакцията ни трябва да бъде европейска, от типа "айкидо" политика, при която използваме енергията на противника за своята защита и контраигра.
Първо - тези думи на Толстой трябва още веднъж да ни убедят, че темата е централна за президентските избори и отношението към тях да бъде критерий за оценка на позициите на различните кандидати. Не трябва да се задоволяваме с бланкетни разграничения, които съм сигурен, че почти всички ще направят, а с дълбочинен разрез на позициите на отделните кандидати по ключовите въпроси, които дефинират базираната на евроатлантизма независимост и национална идентичност на България.
Трябва да "сканираме" всички кандидати за свързаност с външни интереси, съпричастност към реализацията на чужди проекти - включително енергийните на Русия, или специфични за прокарване на интересите на руската диаспора в нарушение на българските закони, особено по Черноморието.
С бежанците със сигурност ще се справим, още повече с помощта на ЕС и НАТО, но с вътрешния симпатизант на Толстой, с комплекса за малоценността и с липсата на воля да отвърнем твърдо и без уговорки, едва ли.
Българският президент играе важна роля в системата за национална сигурност, не само като главнокомандващ, но и като насочващ работата на българските специални служби. Техният капацитет за работа по ранна диагностика и терапия на вируса Толстой е изключително нисък, особено в икономическата област. Никой или почти никой не работи за оценка на риска от засилващата миграция на руски граждани у нас, извън тези които бягат от режима на Путин. Превърнахме бежанците в център на вътрешната политика, а тотално пренебрегваме проблемите свързани с много по-многобройната и динамично растяща руска диаспора, която на много места формира етнически острови, което отказват да се интегрират в българското общество.
Никой не работи срещу засилващата се роля на руски и платени от руски структури военни инструктори на паравоенни формирования, които са прообраз на хибридните войници, чрез които Путин завладя Крим.
При все това не трябва да допускаме и да подвеждаме всички руски граждани под знаменателя "пета колона" на Путин. Това е част от целта на "посланието" на Толстой - да провокира възмущение, което да ни настрои враждебно към всеки руснак, който пребивава у нас като ги сплоти допълнително.
Толстой говори агресивно със съзнанието, че Русия няма ресурс да материализира тази своя "заплаха". Не случайно попитах дали е казало "цена", защото съм сигурен, че парите на Русия се свършиха и вместо да купува чужди страни, ще трябва спешно да финансира своята държава и да купува своето население за да не се бунтува.
Въпреки увеличеният им брой, тази година руските туристи разполагат с все по-малък ресурс, който могат да оставят у нас, камо ли да ни купят.
Този път трябва да има задължително твърда част на реакцията - независимо от съображенията "за балансиране".
Въпреки, че самият съм под забрана да влизам в Русия, приемам това като оценка на руските власти за моята работа и по никакъв начин не възразявам. Нито пък имам намерение да спирам тази дейност.
По същата логика трябва да обявим Толстой за персона нон грата и да предложим на ЕК да го включи в санкционния списък на Евросъюза със забрана да влиза в ЕС. Това автоматично ще блокира достъпа му до България от друга страна на ЕС - там където граничния контрол е разглабен.
Специалните ни служби трябва да разследват връзките му с български политици и български компании, историята на неговото пребиваване у нас, за да разкрият контакти и дейност, които може да съответстват на направеното от него заявление, че "са купили България".
По-важно е да си вършим системната работа по усилване на капацитета на държавата и на гражданите да се справят със заплахите от новата имперска агресивност на Русия. На времето правителството на СДС изгони трима руски дипломати за дейност несъвместима с техния дипломатически статут. Подобна стъпка никога не трябва да се изключва от арсенала на реакцията на българските власти. Може да не е първата или предпочитаната, но руските официални власти разбират само езика на твърдостта. Тя може да бъде комуникирана или публично или много често за предпочитане делово и по-дискретен начин.
Важно е да маркираме червените линии, които не трябва да се преминават.
Още по-наложително е да фокусираме дебата в предстоящата кампания върху тези теми. Няма как да мине само с остра декларация на Министерството на външните работи или на депутати, която е почти аксиоматична. Трябва да използваме негативната енергия на това послание за да си изчистим къщичката от съветници, които ни внушават, че трябва да бъдем меки и вежливи дори с грубияните, че трябва да бъдем меки и да бъдем мост на Русия към Европейския съюз, като си отваряме пространства за нови енергийни шлемове с нея.
Срочно и спешно трябва да коригираме политика на развитие на българското Черноморие като форсирано "европеизираме" туристическите потоци. Една от причините за масовата миграция на български туристи към Гърция е тържеството на постсъветския модел за развитие на туризма - пари от сенчестата икономика, голяма част свързани с Русия, които ориентират стандартите на обслужване по предпочитанията на тези туристи..
Нито имаме ресурс, нито има смисъл да са опитваме да променим политици като Толстой. Това му е работата - да бъде арогантен и да се харесва на руските националисти. Наша работа е да използваме неговите откровения да променим собствената си политика и себе си, като оставим господин Толстой там където се намира - в неговия евразийски свят - далеч и в изолация.

A Crimean Scenario for Bulgaria? In the aftermath of Pyotr Tolstoy's revelationes

At different times various Russian politicians have crossed the threshold of decency and good manners, with their revelations and arrogance generating media salvos aimed at a confused Bulgarian audience. One does not need to look beyond the immediate plan for a deeper strategic connotation. This is a vintage political hooligan’s reaction without inhibitions, the insolence of the imperial made possible only through the certitude of subservience of the oppressed. The news will generate some noise in the social networks, but few if any serious reactions from politicians, government officials and/or the special services, guarding national security. While we might deplore the action of the Gosduma deputy, some of our compatriots may be already asking for the transaction price and their commission fees.
Just as ambassador Chizhov called Bulgaria Russia’s “Trojan” horse in Europe after our entry into the EU – reminder that even though we trust to have crossed the Rubicon of total dependence on Russia, the Kremlin is still in charge.
Why do they this?
Let’s start with the overall  context. There is nothing new in the words of the Russian lawmaker – the same old imperial school policy line since the Liberation, only somewhat starker and out in public.
Russia has never recognized an equal status to Bulgaria in bilateral political and diplomatic affairs. Before we start with the trivial self crusification for not doing enough to free our minds of this inferiority complex, one painful admission comes to mind – the job of setting up the Bulgarian nation is unfinished. While at least one quarter of the Bulgarian population fails to define national interests as independent and potentially contrary to Russian interest, the making up of the Bulgarian nation is still work in progress.
Russia’s patronizing of Bulgaria goes through different stages, as “brotherly” friendship or imperial hubris only change turns.The Eastern question may have come to a resolution, but not the issue of the creation of the Bulgarian nation. This process will be complete only when Bulgarians are ready to faith death at the barricades in defense of the motherland against foreign MPs such as Pyotr Tolstoy.
Pyotr Tolstoy’s words are no exception to the long series of similar revelations that aim to show and suggest that Russia can do whatever it pleases in Bulgaria, by cash, proxies or both. 
The used phrases are not dropped by accident, nor the BNT reporter was there by chance or deliberately unprepared for such a “demarche” on the street. Typical Stanislavski’s case of  the gun we see in the first act firing in the third. You know what kind of bird is the deputy as a profile and a servile question would lift the ball for a perfect verbal volley shot.
Such hard talk suggestions aim not only to demonstrate a sense of superiority, but also imply that Bulgarians are doomed and powerless, despite the EU and NATO as allies. It is only through nourishing a sense of insecurity in the broad public that Russian hybrid warfare manipulative tactics can hope to succeed.  Other psychological traps of Kremlin’s mind control – such as the Pan Slavism, the notion of eternal brotherhood, Energy Grand Slam deals , etc. – close the vicious cycle of self-sustained subservience.
Pyotr Tolstoy’s bravado also serves as trumpet call calling to arms all pro-Russian groups, as they enter the real heat of the election campaign for Bulgaria’s president. Words that are meant to cripple our will and determination to fight back and move beyond the implanted inferiority complex that Bulgaria is doomed as a nation without Russia.
On many occasion I have repeatedly attested that Russia’s ruling elite ascribes geostrategic significance to the massive acquisition of property by Russian citizens in Bulgaria. It is nor by chance that the Russian government has tacitly supported lending campaigns by Russian banks for acquisition of real estate, often overlooking the standards for risk mitigation in foreign countries. The only possible explanation could be that the political risk was insured by the Government of Russia.
There is no shortage of Bulgarian politicians seeking the golden medium by balancing between an increasingly aggressive Moscow and their commitments to the EU and NATO. Mr. Tolstoy has the privilege to choose and instead of delivering  his message in public to the Bulgarian people he could have used United Russia’s partners in Bulgaria. But he opted to speak to “the masses.”
As a TV personality, he knows well enough that there is fertile ground in Bulgaria that could grow the seed of  scare into a servile policy. 
Had we had a history of strong reactions against verbal assaults on Bulgaria’s sense of national independence and pride coming from Russia – for example – had we expelled the “night wolves” or brought to justice for contempt of Bulgarian and European flags the people who trampled them. or had we expelled Russian citizens who openly declare that Bulgaria is a ussian territory – we would be certain that Mr.Tolstoy would have hardly been so arrogant. He counts that the Bulgarian government and the public would lay low, one more time, and mute their reaction.
Bulgaria’s senior politicians kept on ‘balancing’ against NATO and the EU with the wishful talk to replace gunships with “sailboats” and “sun-bathing tourists”, promised to pay without appeal for nuclear reactors that are not needed,. while making their utmost to keep afloat Russia’s monopoly on oil and gas supplies. How can one be surprised that Russian hooligan politicians are treating us without due respect. This list is long enough, while the bottom line is that senior Russian politicians believe Bulgarian leaders have “no balls” and are afraid to collect their dues. 
This is hardly a pioneering or a groundbreaking line of conduct, but follows the mainstream in European countries’ dealings with Russia and Russian companies 
Mr. Tolstoy’s media fireworks try to mobilize pro-Russian circles on the eve of the presidential elections. His words are an instruction to Russian sympathizers not to yield ground or to apologize for Crimea and Eastern Ukraine, for Moscow’s hybrid war. Russia’s local proxies are expected to copy his behavior and become equally arrogant and offensive to the degree of challenging the foundations of Bulgarian statehood.
Tolstoy is aware of what is happening in Bulgaria and is intimate with the details in real estate transactions as well as the short cuts to obtaining Bulgarian citizenship on the premise of  “investing” in real estate. The necessary laws have been passed in Parliament by investor-friendly lobbyists, always immersed in national interests folklore, which ultimately boils down to money and influence. 
What should be Sofia’s response 
Tolstoy’s words are a blessing in disguise. Similar revelations that sober up the public do a better job than thousands of analyses, that have been written preaching the case for an emancipated, independent and when necessary “hard” talk in relations with Russia.
Our response should be an European one in the best tradition of “Aikido” policy where we the attacker’s energy is used for defense and counter play. 
These words of Mr.Tolstoy must once again convince us that the geopolitical choice of the country is not cast in stone and must be the pivotal theme during the presidential elections. The attitude of the presidential candidates to this provocation should be our guide for assessing the net worth of the various candidates’ platform. We should not be satisfied with pro-forma or muted reaction that are certain to dominate the media landscape. We as voters, should aim higher and deeper in understanding the baseline in the policies of the candidates on the key issues that define the Euro-Atlantic based new independence and national identity of Bulgaria.
We should “scan” the candidates and their promoters for external dependencies or commitments in projects, conceived by Moscow – including those for supply of energy from Russia, or specific ones related to advancing the interests of the Russian diaspora in violation of Bulgarian laws or in contempt of interests of local residents, especially in the coastal area of the Black Sea.
Ultimately we will come to the solution of the refugee problem, notably after solidarity and cooperation have returned to the table in the EU and NATO. But we stand lesser chance to come to terms with our home grown sympathizer of Mr.Tolstoy, with the inferiority complex and the lack of will of some leaders to talk and act hard.
The Bulgarian President plays a crucial role in the national security system, not only due to his capacity as commander in chief but also being in charge and overseeing the work of the Bulgarian intelligence. Their capacity to deliver on the early diagnostics and the therapy of the “Tolstoy” virus is extremely low, especially in the economic field. Nobody or few work on the assessment of risks, associated with the increasing immigration of Russian citizens beyond those fleeing the regime of Putin.
We put Syrian refugees at the center of the domestic debate, while totally ignoring the problems associated with far more numerous and dynamically growing Russian diaspora, which in many places forms ethnic islands that refuse to integrate into the Bulgarian society.
There is little action taken, at least in public against the increasing role of Russian or paid by Russians local instructors of paramilitary units who imitate the hybrid soldiers that Putin used to invade Crimea.
Under no circumstance should we turn the Russian deputy’s provocation into a witch hunt and avoid treating all Russian citizens under one common denominator as “fifth column”. This is exactly what Mr. Tolstoy would like to see us do – provoke outrage in the Bulgarian public that unleashes mirror hostile and aggressive action against Russians, who reside in the country, forcing them into further alienation and antagonism with the rest of the Bulgarian society.
The Russian deputy speaks aggressively out of weakness, aware that Russia will have fewer and fewer resources to make good on his “threat”.  Kremlin’s coffers are depleted and Mr. Tolstoy could find an immensely better use of the cash he wants to spend in buying real estate in Bulgaria – pay and feed the Russian elderly or in need in order to avoid a repetition of the 1917 revolution…
Despite their increased numbers this year, Russian tourists will continue to command fewer resources in the future, let alone be in a position to “buy” us.
This time, however, the Bulgarian government and the public should be reacting strongly, with tough talk and even tougher action. I would recommend that Mr. Tolstoy is declared a persona non grata and added to the EC list of banned Russian politicians to enter the EU. This will automatically block his access to Bulgaria from another EU country – where border control is relaxed, even when and if we enter the Schengen zone.
Our special services should investigate his links with Bulgarian politicians and Bulgarian companies, the history of residence in the country to expose the nature of the activities that match his assertion to have “bought half of Bulgaria”.
Far more critical is to engage in systematic build up of the capacity of the state and the citizens to cope with the extreme outbursts of new imperial aggression in Russia. At the time the UDF government expelled three Russian diplomats for activities incompatible with their diplomatic status. Such a step should never be excluded from the arsenal of reactions of the Bulgarian authorities. It may not be the first or preferred choice, but Russian hard talkers understand only hard talk back. It can be communicated in public or often preferably in a business and discreet manner. 
It is important to clearly mark the red lines that must not be crossed 
Even more of an imperative – streamline the debate in the upcoming campaign on these topics. This time timid reactions will not do, nor sharp worded but empty in substance statements of the Ministry of Foreign Affairs or by parliamentarians, which are almost axiomatic. We must use the negative energy, contained in this message to clean our house of proxies, or soft speakers that contend that we should keep silence when provoked. There is no point in pretending that we can play a bridge role between Russia and the European union in order to open space for new Grand Slam deals.
A total review and overhaul of the development policy in the coastal areas should start immediately a forced Europeanization of the tourist flows. One major reason for the mass migration of Bulgarian tourists to Greece is the ‘triumph’ of the post-Soviet mass market model of tourism development – investments from the shadow economy, mostly connected with Russia’s underground or grey economy, aimed to serve Russian tourists, which shape the perceived shoddy standards and worse price-quality ratio of most of Bulgaria’s Black sea tourist services.
There is little hope that we could change politicians like Mr. Tolstoy. He is beyond repair – that is his job – to be agent-provocateur and to be liked by Russian nationalists.
Our job is to use his revelations to change our policies, leaving Russian law and policy makers like him where they belong – in their Eurasian world – far away and in isolation.

понеделник, 19 септември 2016 г.

За "аполитичността" на младите,

Не е тайна, че смятаме млади са в по-голямата си част аполитични или поне такъв вид дават. Като дойде време за новини превключват канала на музика или поредната реалити боза.
И аз до скоро ги обвинявах, че не искат да вземат съдбата си, камо ли тази на държавата, в свои ръце, а предпочитат да се отнасят в своя свят на музика, купони и т.н. Благодаря на дъщеря си за това, че ми даде да разбера тяхната логика.
Те са аполитични, защото знаят и виждат, че чрез политика, особено тази която се практикува у нас, не могат да променят света около себе си. За какво да гласуват, за какво да съпреживяват с всички нас, като техния глас само ще удостовери "демократичността" на авторитарни по своята същност управленци. Не е нужно да си на 80 години за да разбереш, че липсата на равнопоставеност, на алтернативност, ако щете на състезателност между визиите за това къде бъдещето ще отведе България, лишават местната версия на политика от привлекателност, от емоционалност и най-вече съдържателност. Тя не е състезание за спечелване на умове и сърца, което заразява и привлича публика, а скучен админстративно-бюрократичен процес.
Всичко е сведено до пари, които недостигат, или се усвояват, или се открадват или всичко от това заедно.
Родителите, поне по-голямата част от нас, свикнахме да живеем в този "казан" и с времето притъпихме мечти, очаквания и надежди. Щяхме да ставаме космонавти, президенти, бг подобия на Стийв Джобс, на Стоичков, на Гена Димитрова. Някои постигнаха мечтата си като пари, но свикнаха да живеят в постсоциалистическия "собствен сос", извън усещането за промяна на средака.
Младите имат право само да наблюдават. или да емигрират. И повечето избират чуждото образование, чуждото здравеопазване, чуждите компании, чуждите градове /защото им дават сигурност/, раждат там децата си и изтръгват от сърцето си България.
Тези които не емигрират навън, емигрират вътрешно. Над 350 хиляди нито учат, нито работят.
Малката част млади, които се интересуват от политика, са предимно от "комсомолски"тип - гледат да стъпят върху лифтовете на властта и да се издигнат без да е нужно да учат, да работят яко и ефективно за да успеят. Достатъчно е да се приближат да някои партиен лидер, който да ги вземе под крилото си и шансовете им да станата сигурни министри, областни управители, президенти, премиери, скачат значително. Вариантът да се издигнеш до тези позиции извън партийните асансьори е нулев.
Това, че ще се превърнат в поредните посредствени управленци не ги вълнува. Важното е, че са на върха и хората им ръкопляскат. Нали това се приема за добра житейска реализация.
С аполитичността си част от младите просто искат да се съхранят и опазят себе си от тази тотална деструкция на личността и деградация на ценности, която ги заобикаля. Не винаги го правят по най-добрия начин, но нямат много светли примери и пътища до Храма.
Вижте ни лидерите.
Това казва всичко.