неделя, 15 декември 2013 г.

Ukraine: Putin's Game over


Френският президент Франсоа Оланд обяви, че няма да ходи на Олимпискийте игри в Сочи, както и Лоран Фабиус. Въпрос е на време да бъдат последвани от други западни политици. Страните от Централна и Източна Европа едва ли ще останат извън процеса. Още е рано да се твърди, че ще се стигне до тотален бойкот на игрите в Сочи - които са един от върховете на личните амбиции на руския президент. Далеч сме от повторение на бойкотите от времето на Студената война - но на руския президент е дадено да разбере, че Украйна не е Грузия. Владимир Путин е изправен пред най-голямата криза в своето управление, която в много аспекти бе предизвестена и неизбежна поради несъвместимостта на модела на управление с ценностната система на ЕС и САЩ. Русия, за разлика от Китай, не е самодостатъчна и независима от Европа.

Картите са свалени, залозите известни. Последните събития в Киев не дават шанс на украинския президент да остане на поста си до изборите през 2015 година. За него оставането на власт е свързано с беларуския модел на управление, който обаче е неприложим за Украйна. Възможността му за маневриране беше отнета от крайната и категорична позиция на президента Путин.

Логичното се случи. След два дни Янукович и Азаров се готвят да подпишат пътната карта за присъединяване на Украйна към Митническия съюз. Със сигурност ще има ПР опаковки и клетви, че всичко е в името на запазване на бизнеса с Русия, а не против ЕС. Слабостта на тази позиция е, че украинският бизнес, в това число и олигарсите не вярват на измислената дилема и за благодата на руския пазар, който е принципно необятен, но в нарастваща степен недостъпен по политически и административни причини. Достатъчно е да се спомене горчивия опит в съвместните предприятия или кооперирани доставки в сферата на ракето и самолетостроенето /съдбата на пътническия и товарния АН/, производството на тръби голям калибър - които не само започнаха да се произвеждат в Русия, но руското правителство направи задължителни закупките от руски производители, проекта Южен поток и прогнозирания срив в бизнес с преноса на енергоресурси през Украйна и други.

В същата степен в която Москва не вярва на сълзи, Киев не вярва на клетви. Украинският бизнес зависи все повече от европейския пазар, а перспективите за модернизация на икономиката, за технологичното и преоборудване, за ръст на конкурентноспособността чрез приемането на най-добрите глобални корпоративни практики, в това число за капитал и пазари за продукция, са свързани с Европа, САЩ и в нарастваща степен Азия. Не с Русия, която все повече се затваря в себе си..

Брюксел прекрати преговорите за асоцииране с Украйна, за да отнеме възможността на украинското ръководство да продължи да създава илюзията, че води балансирана политики и играе на "два фронта" само с цел да измъкне максиманото за страната.

Оглушителното мълчание на Владимир Путин през последните дни има само едно обяснение - той се е договорил и се чувства сигурен, че държи силни карти и контролира украинския президент. Всеки, който следи отблизо политическата кариера на руския лидер знае, че не е в неговия стил да "притихне" и да се примирява за дълго. По-скоро вероятно оценява, че няма възможности за открита контраигра, и е пренасочил своите усилия да действа "под прикритие". Назначаването на съветския тип пропагандатор Дмитрий Киселев показва, че той няма никакво намерение да се примири със загубата на Украйна и ще играе агресивно на информационното поле с цел да вземе "своето".  Очаквам да мобилизира всички външнополитически ресурси и влияние за да промени развоя на събитията и постави Украйна и ЕС пред свършен факт и да ги застави да преговарят и с него. Подобна мобилизация беше направена по-време на сирийската криза.

Бившият съветник на президента Путин Андрей Иларионов потвърди  вероятността от абхазско - осетинския вариант за решение на украинската криза. Дори да приемем по-мек - примерно словенски вариант - възможността за компромис са на изчерпване, а вероятността от радикализация и противоборство, от силови конфликти, в това число и жертви вече е минимална, без да се изключва напълно.

Не зная дали в България някой си дава сметка какво означава това? Битката за Украйна е жизнено важна битка и за Русия. Там където процесите на трансформация и модернизация спряха за Русия и Украйна в началото на 90-те години сега те продължават. Въпросът за Украйна е класически - по кой път да тръгне?

Изходът от битката ще бъде съдбоносен и за Европейския съюз. Загуба на Украйна ще постави началото на края и за Европейския съюз и способността му да задържа и разширява своето влияние и укрепва вътрешното си сцепление. Едно е да имаш проблеми в еврозоната и с единната европейска външна политика, друго е да осъзнаеш, че Брюксел не може да те защити. Страните от Централна и Източна Европа усетиха посоката на подобна промяна в успешната тактита на Москва да използва заинтересоваността и привилегированите си връзки с едни страни и корпорации от ЕС, срещу интересите на други страни и компании, пак от ЕС. Казусът се нарича Набуко Уест. Брюксел загуби достоверността на своите лидерски претенции. Още тогава Москва направи открити внушения към партньорите си в Централна и Източна Европа, че по успешният за тях вариант е да се договорят с Москва, в това число да подкрепят проекта Южен поток, защото от Брюксел няма да дойде по-евтин, нито повече газ.

Залозите са огромни и далеч отвъд полето на енергийните цени - става дума за геостратегическа ориентация. Опитах се да предупредя, че тази битка ще се пренесе и у нас и в другите страни от Централна и Източна Европа, защото Москва е притисната в ъгъла и ще бъде крайно агресивна. В контекста на неосманизма на Ердоган и странния синхрон в политинжинерннга в Москва и Истанбул нещата за нас никак на изглеждат оптимистични.

На практика в ситуацията в Украйна не се вижда среден път. Някой трябва да отстъпи - и най-вероятно ще бъде Путин. Защото днес на Запад той няма приятели - Берлускони и неутрализиран и на крачка от затвора, Меркел не е Шрьодер, Оланд не е Саркози, за Дейвид Камерън да не говорим - макар, че и там Путин успя да направи няколко пробива чрез Бритиш петролеум. Дори "мекия" Обама няма "мек" вариант за действие - след като МакКейн беше заедно с топ сенатора от Демократическата партия Крис Мърфи.

Щом премиера Азаров прибягна до открита инсинуация, че подписването на споразумението за асоцииране с ЕС автоматически означава приемане от страната на еднополовите бракове - значи, че той е отчаян и играе "ва банк".

Опасявам се, че Украйна бавно, но необратимо върви към "гражданска война" и разделяне. Мнозина не разбират, че Путин не може да отстъпи без "бой" и с голяма вероятност ще  прибегне до варианта Абхазия и Принестровие. Ако загуби Украйна - неговият режим ще се разпадне. Не само заради преливния ефект от евроМайдана, а защото ще покаже слабост, която руския елит няма да му прости. Неговият вертикал на управление не търпи слаб човек на върха.

В същност тези дни и месеци в Украйна се решава въпросът и съдбата на Централна и Източна Европа, защото ако Русия успее в Украйна няма какво да я спре да си върне позициите в Централна и Източна Европа.

Събитията в Украйна ще рефлектират силно и у нас. Москва ще мобилизира всичките си ресурси, в това число освен медии зависими от конкретни групировки и банки, традиционните русофили, така и новите евроскепците /не случайно общественото мнение се обработва за тезата, че България е загубила от влизането в ЕС/, от националистите /тип Сидеров/, и от левите еколози - като тези   които громят шистовия газ, докато го разработват в Русия. Очаквайте и нови проекти за политически партии и неправителствени организации, за мобилизиране на "гражданския протести".

Малцина се дават сметка за мащабите на финансовите и икономически ресурси, които Кремъл може да мобилизира у нас в часа Х.

Премиерът Орешарски и министър Вигенин, и тройната коалиция, се опитват за спечелят симпатии във Вашингтон със седмия блок и с повече умереност в подкрепата си за руски интереси. Но едва ли има много хора у нас и зад граница, които не разпознават политическия генотип на сегашните управляващи. Лошото е, че алтернативата на Станишев и Орешарски в БСП е още по-стряскаща. Проблемът на липсата на елементарен диалог и компромисна база между проевропейски среди от широкия политически спектър у нас само илюстрира характера и мащабите на потенциалната опасност за евроатлантическата ориентация на България.

Ще се постарая в следващите дни на блога ми да има кратки анализи на стратегическия контекст в новинарския поток, защото картината е много по мащабна и последствията много по значими. 

Нямаме никакъв шанс да се снишим докато бурята отмине, каквато е класическата традиция от времето на Живков и цар Борис Трети. Правителството има малко полезни хода, но един от тях е да намери пътя към вътрешния компромис и зарови "томахавката" за да укрепи европейския вектор в развитието ни. За съжаление имам усещането, че мнозина в БСП се подготвят да използват европейските избори за да пренесат битката за Украйна в Брюксел и Страсбург. Съвсем не случайно мнозина министри бяха крайно раздразнени от "намесата на Брюксел във вътрешните работи на страната" и повториха тезата на Москва, че "двустранните договорености с Русия" имат приоритет пред ангажиментите към ЕС - т.е. че Брюксел не може да спре енергийния проект.

Предстоят едни от най-мащабните тектонични процеси в най-новата история на Европа. От котата на Украйна те вероятно не изглеждат съизмерими с разширяването на Изток на НАТО и ЕС. Но от котата на Русия и съдбата на режима на Путин очевидно става въпрос за много по-мащабни стратегически последствия.  

Изборът е труден и шансовете да се окажем отново от грешната страна на Историята заради насложени исторически комплекси са значителни.

1 коментар:

  1. Гледам как дългата ръка на Москва извъртя Украйна. ЕС днес вдигна ръце, а това означава че в сряда Янукович ще подпише митническото споразумение за нов съветски блок. В БГ пък ще станат 190 дни протести.
    Ако не искаме и нас след 1-2г. да ни присъединят към този съюз, трябва да радикализираме действията си и формите на протест. Като тези в Испания дето даваха по новините в 19.00ч. днес. Иначе..... не ми се мисли..... това писах във фейса преди 3-4 часа...

    ОтговорИзтриване