събота, 18 януари 2014 г.

Новите възможности за диверсификация на природния газ в Централна и Югоизточна Европа след Набуко. От новия 73 брой на бюлетина за проучване и добив на нефт и газ

Защо координиран подход на ЮИЕ/ЦИЕ има бъдеще?
Резюме на доклад 
Финалното инвестиционно решение на консорциума Шах Дениз ІІ да избере Трансадриатическия газопровод (TAP) като приоритетен енергиен маршрут за експорт на каспийски природен газ след 2019 е едно от най-важните събития в областта на енергетиката през 2013.   
За много страни в Централна и Източна Европа ЦИЕ това бе тежък удар върху енергийната им стратегия за диверсификация на източниците на природен газ. TAP на практика заличи подкрепяния от ЕС проект Набуко Запад, премахвайки поне краткосрочните възможности за елиминиране на зависимостта от Газпром на регионалните потребители. Въпреки това концепцията за Набуко не може да се сведе само до изграждане на конкретната тръбопроводна инфраструктура Каспийско море- ЕС. Тя следва да включва разнообразието от по-прагматични, по-евтини и по-смислени алтернативни варианти за страните от Централна и Източна Европа за постигане на по-голяма диверсификация на доставките, на по-висока гъвкавост на пазара и реална конвергенция в рамките на разширения ЕС и на глобалния пазар на природен газ. 
Отпадането на Набуко Запад принуди правителствата на държавите от ЦИЕ да потърсят алтернативни доставки от местен добив на природен газ, от ВПГ терминали, както и от изграждането на интегрирана транспортна система за газови доставки Север-Юг, редуцираща регионалните дисбаланси, предоставяща възможност за обмен на газ в кризисни ситуации и за реагиране при върхово потребление.

Следователно преработена и олекотена (по формата на SEEP) оригиналната концепция на Набуко Уест би могла да се разглежда като изходна база и практическа платформа за регионално сътрудничество и координирани действия в сферата на енергийната сигурност и по-конкретно на природния газ.
Въпреки че консорциумът Шах Дениз избра TAP като „икономически по-целесъобразен“ проект, неустойчивите прогнози за търсене на природен газ в страните клиенти на TAP, политическата и икономическа нестабилност в предложените транзитни маршрути, както и нарастващата конкуренция на пазара на газ, могат да подкопаят основните на финансовата състоятелност всеки инфраструктурен грандпроект като ТАNAP и ТАР. Тази тревога нараства с повишаването несигурността на продажбите и на инвестиционни разходи за изграждането им, което принуди компании като Тотал и Статойл да се оттеглят.
Алтернативи на хоризонта
Една от основните опции за държавите от ЦИЕ е да компенсират загубата на Набуко чрез отваряне към и разширяване на ВПГ доставките чрез терминали в Полша, Прибалтийските държави, Турция, Гърция и Хърватска. ВПГ ще увеличи сигурността на доставките, като в дългосрочен и краткосрочен план ще увеличи ликвидността и конкурентоспособността на пазара на природен газ, понижавайки операционните разходите и повишавайки рентабилността на инвестициите в преносна и друга инфраструктурата – интерконекторите, газохранилища и транспортни мрежи за всяка отделна страна и за региона като цяло. Разработването на приемна инфраструктура за внос на ВПГ газ в Турция, например, ще и помогне да се превърне в регионален енергиен център. Същевременно ще усили преговорните позиции на страните от Югоизточна Европа по отношение на Русия.  
Може да се очаква, че Москва ще се опита да забави усилията за диверсификация, включително изграждането на инфраструктура за внос на втечнен природен газ, изграждането на газов коридор Север-Юг, интерконекторите и разработването на местните петролни и газови ресурси в Централна и Източна Европа. Тъй като няма да може да контролира разработването на нефтогазови находища, Москва вероятно ще се съсредоточи върху възможностите за конкурентни действия по трасетата за алтернативни доставки, включително при входните точки към газовата система на Южна и Централна Европа.
Междувременно търсенето в ЦИЕ се очаква да нарастне значително в бъдеще, особено при алтернативни газови доставки и намаляване на цената. Преговорите с бъдещи алтернативни доставчици, които могат да заменят изцяло или отчасти досегашните, могат да бъдат координирани в рамките на Вишеградската група страни, която вече е започнала координация на енергийната политика на ЦИЕ, разчиствайки пътя за инвестиции в енергийната и газовата инфраструктура. Този подход насърчава правителствата и корпорациите да се ангажират със съвместен публично-частен поглед към проблемите на енергийната сигурност и с усилване на конкуренцията в енергийния сектор, стимулирайки съгласувани и единни политики в тази сфера и съвместни проекти с трети страни.
Форматът „Вишеградската група плюс“ може да позволи идентификация на начините за укрепване на националните и регионални програми за енергийна сигурност; за идентифициране на критични пропуски в регулаторния режим, за стиковане на политики и стандарти, за съгласуване на съвместните инфраструктурни операции и управление на активи на регионалния пазар на природен газ, включително проучването и добив нефт и газ, за координация на позиции и защита на интересите на страните от региона пред предизвикателствата на енергийния пазар на ЕС. Идентифицирането на нови източници за диверсификация на газ ще улесни и интегрира местния и офшорен добив в преносната инфраструктура на газовия коридор Север Юг, започвайки от  ВПГ терминал Świnoujście в Полша и терминал Независимост в Клайпеда в Литва до терминалите в Хърватия, Гърция, Италия и Турция.
Стратегически промени в пазара на газ в ЦИЕ
Платформата Набуко 2.0/Вишеградска група плюс може да създаде необходимите предпоставки за институционална координация между националните правителства, регулаторите, операторите и търговците. Това регионално междуправителствено и корпоративно взаимодействие може да добави устойчивост на националните пазари на газ и може да компенсира липсата на икономически мащаб в местната ресурсна база, размера на пазара и операции на националните и регионалните пазари на нефт и газ и на местните енергийни компании. Това в крайна сметка може да доведе до силен тласък за трансгранична търговия с енергия и енергийни източници в региона, до подобрения в инфраструктурата, до формиране и ефективни транзакции на регионална газова борса. Обединяване на ресурсите, синхронизацията на цели и действия в рамките на ЦИЕ/ЮИЕ трябва да продължи да стимулира повишаването на ефективността, да усили увереността на инвеститорите и да доведе до приток на капитали в сектора на енергетиката, до по-висока капитализация на енергийни активи и по-здравословна конкуренция на пазарите на природен газ и електроенергия.
Извод: въпреки неуспеха да осигурят номинално по-голямата част от наличния азерски газ за трасето Набуко Запад, страните от ЦИЕ днес имат по-голям шанс за достъп до алтернативни доставки на газ от различни източници и маршрути при това по-скоро и на по-конкурентни цени, при условие че продължат с координирани действия, обща визия и политики в сферата на енергийната сигурност и на пазара на природен газ.



Пълният текст на аналитичния доклад може да получите, ако изпратите запитване до посочения емейл на изданието.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар