вторник, 14 януари 2014 г.

Руските реакции от Брюксел и българските от София

Изказванията на постоянния представител на Русия в ЕС Владимир Чижов по теми засягащи  Централна и Източна Европа и отношенията Русия - ЕС, почти винаги имат яркост и цветност, която медиите обичат. Като опитен дипломат, посланик Чижов не пропуска случай да използва силни анонси, които в хода на изказванията и на последващи уточнения, постепенно се "укротяват" като завършват с по-балансирани позиции. В медиите обаче остават силните заглавията, които хващат вниманието на читателите.
В българските медии, а често и в реакциите на българските институции, обаче не винаги се намира верния тон - или се свръхреагира или не реагира на подобни "силови" изказвания.
Посланик Чижов обяви, че руската страна отказва да преговаря с ЕК по съответствието на Южен поток на европейското законодателство. Напълно очакван първоначален анонс - рязко отрицание и заявена позиция, която поради своята цветност със сигурност ще направи впечатление в западните, още повече в българските медии.
Ако четем обаче по внимателно цялото изказване на Чижов, ще останем с убеждението, че Чижов не говори толкова на висшите еврочиновници ЕК, с които ще преговаря, а по-скоро на правителствата в страните от ЕС, които са подписали Южен поток и най-вече за да мобилизира подкрепата на политиците и обществениците, които традиционно защитават по-близките отношения с Русия. Не е тайна, че мнозина и у нас и в другите страните от Южен поток "потриват ръце" при мисълта, че Москва ще успее да "натрие носа" на Брюксел. В същност, съдбата на Южен поток няма да бъде решена самостоятелно в рамките на диалога ЕС-Русия. Решението ще бъде функция на изхода по казуса ОПАЛ. В този смисъл всякакви фойерверки - дипломатически или политически - на този етап по Южен поток са всуе от практична гледна точка. Няма как да се ускори решение по Южен поток или потърси самостоятелна писта, още повече, преди решенията по разследването на антимонополни практики срещу Газпром от ЕК.
Има разбира се доза арогантност в заявената с пределна откровеност претенция на Русия да наложи примата на двустранните си договори със страните от ЕС пред общоевропейското законодателство. Москва много добре съзнава, че за това няма юридическа база, тъй като договорът за присъединяване към ЕС е басов по отношение на други двустранни договори. В случай на конфликт между двустранен договор и базовия договор за членство в ЕС, проблемът е изцяло в полето на конкретната страна членка. В този смисъл евентуални реакции на Брюксел, в случай на неуспех или отказ от страна на Москва да преговаря с ЕК, ще бъдат срещу София, Будапеща, Любляна, Белград или Загреб. Това е и целта на Чижов - да върне топката на националните правителства, като откаже правото на ЕК да представлява и води преговори от името на страните членки.
В решението за даване на мандат на ЕК за преговори по Южен поток, няма нищо странно от юридическа гледна точка. Българското правителство може да упълномощава ЕК и в това няма спор. Ако в пълномощията на българското правителство е да предоговаря или изменя подписани двустранни договори, то това право може да бъде прехвърлено и на ЕК. Тук Москва няма избор и заявената позиция на Чижов не следва да се интерпретира по друг начин освен като предпреговорна въздишка.
Това което е по-интересно е интервюто за ИТАР ТАСС на министър Вигенин, което буквално стъпва по следите на изявленията на Чижов. В него има няколко послания и акценти, които си струва да бъдат забелязани.
Мнението, че руската страна трябва да бъде по-активна /очевидно по Южен поток - И.В./, означава, че и това българско правителство не гори от желание да вади горещите кестени на Южен поток и да натиска Брюксел. Проблемите на Русия в диалога с ЕК не могат и не трябва да бъдат пренасяни на двустранна основа.
Твърдението на Вигенин, че "България има ангажименти и като членка на ЕС, и като членка на НАТО, но това в никой случай не значи, че трябва да прекратим отношенията с Руската федерация" е декларация за очевидното, от която обаче не може да се разбере какво прави българското правителство ако и когато натиска на Русия влиза в противоречие със съюзническите ни задължения. Декларацията на българския външен министър просто трябваше да повтори явните факти - за България решението по Южен поток е с адрес Европейска комисия.
Това което министър Вигенин и пропуснал да защити са интересите ни в Русия - това са интереси на българския бизнес, интересите на българите които работят и живеят там, на етническите българи. Защото основният проблем на българо-руските икономически и търговски отношения е тяхната усилваща се небалансираност. Българските институции се занимават основно с защитата на наши интереси по повод на руски или с участието на руски фирми проекти на територията на България, като не се отделя почти никакво внимание /свидетелство за което е и интервюто на министър Вигенин/ на проектите на българските компании в Русия - в енергетиката, в търговията, в строителството и т.н. Въпреки бизнеса за над 20 милиарда евро, които Русия  реално е получила и е в процес на получаване през последните три години - от продадени енергосуровини, от реализиран бизнес на територията на България, от дивиденти от вложения на руски капитали, за този период българската страна не е получила нито цент от насрещен бизнес - в това число и по повод на най-големия бизнес в Русия в последните години - този свързан с Олимпиадата в Сочи. Нашите компании не получиха нищо значимо като бизнес и в руската енергетиката, в строителството, на практика няма значителен ръст в износа на български стоки и услуги. Докато българските институции се свърхангажирани при реализацията на руските икономически интереси на територията на страната, на практика отсъстват ангажименти и най-вече резултати от страна на руските институции на федерално и регионално равнище.
Нека напомня, че основно задължение на българската външна политика е да съдейства за реализация на българските търговски и икономически интереси зад граница, а не за реализацията на руски икономически интереси в България.
Защото на руските икономически интереси у нас са първостепенна грижа на министър Лавров и на посланик Исаков.

Няма коментари:

Публикуване на коментар