понеделник, 17 февруари 2014 г.

Мораториумът върху шистовия газ – пленената воля



The Freedom to experiment is the most fundamental of all human liberties
Ако Европа е изправена пред загуба на конкурентноспособност заради шистовата революция, какво да каже последната в класацията България? Ако всички признават, че фракингът е най-значимото събития в световната икономика и политика за второто десетилетие на 21 век каква роля и място си избираме – на революционери или на контрареволюционери?
При  равнището на енергийна интензивност, българският БВП е свръхчувствителен към цената на електроенергията и на природния газ. Цената на въглищата в България е отделена от глобалния пазар – у нас цената се регулира и повишава, докато в света пада. Цената на нефтените деривати е извън нашия контрол. Остава само природния газ – но тук сме с мораторуим. Не се заблуждавайте, докато има мораториум и си позволяваме да отменим даден лиценз при честно спечелен търг, при тоталното оттегляне на  държавата от защитата на интересите си – ще се повтори историята от миналата година – когато никой не се заинтересува от търговете за лицензиране на проучването и добива в новите блокове. 

Забраната за използване на методи за интензификация на нефто и газоводобива чрез фракинг касае не само добива от шистови формации, а целия спектър от проучване и добив на нефт и газ. Тази пренебрегвана с години сфера на икономиката (дори не присъства равностойно в енергийната стратегия) – е едно от малкото, ако не единствено направление за оживление на икономиката, за решаване на демографските проблеми и проблемите с безработицата, и за устойчиво ниски цени на енергията. Това ще позволи да пренасочим на средствата с които внасяме енергоресурси към вътрешното си развитие, а това е истинска революция – непозната по мащаби в следвоенната ни история. Нито азерския газ или който да е друг може да ни даде конкурентно предимство, нито който и да друг фаворизиран енерго източник – най-малкото възобновяемите източници.


Енергийният сектор и икономиката на България имат шанс само и единствено ако от център на световната контрареволюция срещу шистовия газ се превърнем в икономическа зона свободна от идеологически предрасъдъци, от държавна намеса и тромави регулаторни въздействия, зона стимулираща иновациите и технологическо развитие и най-вече ефективното управление – публично и корпоративно, в което си смятаме парите и ползите извън диктата на заинтересовани егоистични групови интереси.


Нека предоставим на хората цялата информация, и суверенът да реши. 

Веднъж вечеч го направихме за АЕЦ „Белене“ – тема, която се спрягаше за недостъпна за широката публика. От 80% за ядрената енергетика и потенциално за нова ядрена централа на референдума активно за гласуваха само 12%. Защото хората бяха информирани, започнаха да смятат и .... се отказаха да гласуват „за“. Това е и нашата цел и задача – да информираме, да аргументираме, да даваме фактите и дадем трибуна на хората, които знаят и могат за да се балансира влиянието на хората, които имат ограничени знания, но специфични интереси и налагат мнението си като истина от последна инстанция.

Няма коментари:

Публикуване на коментар