вторник, 11 март 2014 г.

Орешарски - България ще бъде сред страните, които ще пострадат най-много при санкции срещу Русия - действително ли е така?


По време на пресконференцията с медиите, издържана в добрите традиции на президента Путин и премиера Медведев, господин Орешарски изрази становище, че България ще бъде сред страните в ЕС, които ще пострадат  най-много при провокиран от санкции  срив в търговско-икономическите отношения между Русия и ЕС. Няма съмнение, че ще пострадаме, вероятно значително, но внушенията, че ще сме сред най-тежко пострадалите и че последствията са еднозначни и негативни са далеч от реалността.

Имаме изключително дебалансираната структура на двустранните търговско-икономически отношения - с устойчиво нарастващ външнотърговски дефицит. В момента се задържа на нива над 6 милиарда долара, което е видно както от българската, така и от руската външнотърговска статистика.

Тъй като балансът е силно в полза на Русия и отсъстват високотехнологични стоки руски внос, който да е част от верига на стойността в индустрията на България, то е логично да предлоположим, че щетите от възможни търговски санкции на ЕС едва ли ще бъдат толкова значителни за нас.

Може да се окаже дори, че санкциите ще провокират дълго отлагани действия по диверсификация на традиционни монополни зависимости, наследени от Съветския съюз, които спъват развитието ни.

Оценката за потенциални щети зависи и от обхвата и характера на санкциите, както и от котата на оценка на последствията. През призмата на компаниите и политическите кръгове, традиционно свързани с руската енергетиката - ядрената, вноса на природен газ и реализация на руски проекти като Южен поток - със сигурност санкциите ще доведат до преки щети, поне в краткосрочен план.

Подобен  данък стратегическа "недалновидност" не е новост за нас - България трябваше да затвори преждевременно блокове 1 до 4 в АЕЦ "Козлодуй" - като нетната щета се оценява над 9 милиарда евро -  именно поради направен погрешен от стратегическа гледна точка избор на руска ядрена технология. Именно тя стана разменна монета в глобална конкуренция извън наш контрол и възможност за въздействие.

Що се отнася до възможни загуби за български компании от спирането на АЕЦ Белене /тук санкциите дори нямат отношения/ или Южен поток - оценката за нетния ефект също не е еднозначна. Компанията на основния привърженик на АЕЦ "Белене" - Риск инжинеринг - , например е ангажирана в проекта за нови блокове 7 и 8. на АЕЦ "Козлодуй".  Що се отнася до проекта Южен поток - основните печеливши от разпределението на близо 4 милиарда евро от проектния бюджет остават за компании извън България. У нас, дори в оптимистичния сценарий, могат да останат ползи за българските компании които са сравними или незначително превишават размера на участието ни в дяловия капитал от 650 милиона евро. Дори и ако не се реализира Южен поток, българските компании могат да реализират значително по-големи като обеми и добавена стойност проекти свързани с диверсификацията на енергийната зависимост от Русия, с пренасочване на средствата от енергийния внос към развитието на икономиката ни, от изграждането на интерконекторни връзки, от участие в проекти за алтернативни доставки, за местен добив на природен газ и нефт. Тук мултипликаторът на диверсфикацията измерва в пъти по-големи ползи отколкото при текущия внос на енергоресурси от Русия.

Българският бизнес няма значими или сравними със своите западни партньори позиции на руския пазар, та да има какво да губи "в повече". Българския износ за Русия е на едно от последните места сред страните от ЕС, като годишните обеми се движат межда 350 и 550 милиона евро. За последните десет години, въпреки политическите фанфари и енергийни шлемове, българският износ е нарастнал скромно, при това от изключително ниска база. В същото време руският внос у нас нарастна от малко под 2 милиарда долара до над 7 милиарда долара /данните са в долари по руската статистика/, то българския износ за Русия нарастна от около 200 на малко над 500 милиона евро /по нашата статистика/, което доказва тезата за липса на симетрични зависимости и съизмерими щети/ползи. Руско-българските отношения си остават еднопосочна улица за финансовите потоци.

Провокирани от украинската криза ЕС санкции и последващия затруднения в българские износ за Русия не могат да поставят икономиката ни на значително изпитание, защото делът на Русия в общия ни износ е пренебрежително малък - под 3%.

Нека сега отделим място и на спрягания за сигурен негативен ефект върху туристическия поток и свързания инвестиционен поток от Русия към България. И тук картината далеч не е безспорна, нито необратимо и безусловно отрицателна за България.

Най-слабата утеха тук са възможностите за заместващи или алтернативните туристически потоци от други дестинации при загуба на руски туристи. Последствията от санкции на ЕС могат да се окажат в различна от указаната от премиера посока. Защо?

Първо, евентуални санкции няма да таргетират, нито ограничат правата на обикновените руски граждани да пътува зад граница. Като правило санкциите са прецизни и насочени към конкретни хора с влияние, отговорни за формиране и провеждане на агресивната политика на Русия - тъй наречените политически и икономически олигарси. Не трябва да остава никакво място за съмнение - подобни хора не идват нито често, нито основно в България. Те не си държат парите в наши банки, нито разполагат с портфейли от финансови инвестиции и активи у нас, сравними с тези които държат в "стара Европа"..

Второ, пряко следствие от конфронтационния курс на Кремъл е масовото бягство на капитали от Русия - при това не само на големите компании, но и инвестиции от спестявания на руската средна класа. Българските банки са стабилни, личните инвестиции в недвижимост или пренасянето на бизнес в България изглеждат логична опция за средния руснак при срива на доверие към Гърция и Кипър. Няма много други страни, в които руските граждани да могат да се чувстват удобно и да не им се налага да правят компромиси с бизнес интересите на Кремъл. Това не е новост за нас - още от времената на недоволните от руския царизъм и на белогвардейците сме давали пристан на руски емигранти и "дългосрочни" туристи. 

За мащабите на тези процеси е достатъчно да споменем официални данни от руската статистика - само през януари т.г. - преди последното изостряне на отношенията около Крим - повече от 20 милиарда долара са напуснали панически Русия. Това предполага, че заедно с новото изостряне на кризата в отношенията между Русия и ЕС, изтичането на финансов ресурс от Русия ще продължи с нарастващи темпове, като се очаква да надмине 100 милиарда долара в края на годината..

Трето, няма никакви изгледи напрежението около Украйна да се разреди до летния туристически сезон, което повишава несигурността на почивките по руското и украинското черноморско крайбрежение. Това поставя курортите ни отново в ситуация на потенциална изгода и по никакъв начин не обвръзва евентуални санкции със загуба на туристически поток.
Да не забравяме, че значителна част от руските инвестиции в недвижимости са свързани именно с обслужване на туристически потоци от Русия - построените хотели или ваканционни имоти са последните които ще се лишат от руски туристи.

Четвърто, поради очаквания спад на жизеното равнище и обезценяването на рублата, в Русия ще се засили търсенете на "инвестиционни" туристически дестинации в относителни нескъпи пазари като България като достъпни "острови на сигурност". Това е логична хипотеза и възможност, от която можем да се възползваме в режим на санкции.

Пето, България се придържа към мейнстрийма в общоевропейската политика към Русия, поради което е малко вероятно да бъде таргетирана със специфични за страната ответни санкции. Произволните или "политически" санкции срещу българския износ към Русия изобщо не са новост за нас - като се започне от наказателните митничеси тарифи след започването на преговорите за присъединяване с ЕС и влизането в НАТО и се свърши с постоянните и многобройните намеси на шефа на Роспотребнадзор и главен санитарен лекар на Русия Генадий Онищенко, водещи до "временни" забрани или административни пречки по границата при внос на произведени в България храни или стоки. Тази "тояга" в момента се размахва срещу Украйна и други неудобни страни, което е причината редица български компании, поради свой горчив опит, да решат да не навлизат на руския пазар защото е изключително несигурен, непредсказуем и с неуправляем политически риск.

Да се спрем и на "щетите" върху вноса на руски енергосуровини. Това също предполагам "тежи" в оценката на премиера, че България ще бъде сред най-силно засегнатите от европейски санкции.

Първо, санкциите не могат да засегнат, поне в непосредствена перспектива, вноса на суров нефт от Русия, защото ЕС и глобалните пазари нямат интерес от ограничаване на руския износ на суров петрол - т.е. руския петрол едва ли ще бъде включен в ранни санкции. Руското правителство се крепи върху приходите от този износ и би било самоубийствено да си наложи самоограничения в рамките на ответни санкции.

Второ, пазарът на суров нефт е глобален. Количествата които България внася  - около 5 милиона тона годишно - не са такива, че да не могат да бъдат заместени, дори в абстрактния и невъзможен на този етап сценарий за санкции срещу износа през Новоросийск. Преди това да се случи, кризата в Украйна ще бъде разрешена.

Що се отнася до зависимостта ни от износа на природен газ и щетите, които бихме могли да инкасираме от санкции срещу Русия и най-вече от спиране на доставките през Украйна, то и тук еднозначния прочит на последствията като задължително негативни е най-малко спорен и прибързан.

Първо, отговорността за тази устойчива уязвимост е на българските правителства, тук санкциите не могат да бъда първопричина. През последните пет години не беше направено нищо за реална диверсификация - нито като източници, още по-малко като  трасета. Тези потенциални "щети" трябва да бъдат отнесени към сметката на конкретни български политици, институции и компании.

Второ, България има възможност, дори в късия хоризонт на следващия отоплителен сезон - да реализира поредица от мерки - нискобюджетни и относително лесни за реализация - които могат да затворят темата за зависимостта и последствията от спиране на вноса на руски природен газ. Въпрос е на желание, неголеми ресурси  и посветеност. И тук, както при петрола, но в по-слаба степен, съществува асиметрична зависимост, поради която е малко вероятно Кремъл да бъде активната страна при евентуално спирането на газовите доставки за Европа, без да се изключва силова игра срещу Украйна. Киев няма интерес от спиране на приходите от транзита.

Трето, основните причини за "пленяването" на българския газов пазар от Газпром и за отсъствието на диверсификация и на конкуренция се крият в  системната и устойчива зависимост на влиятелни кръгове и компании у нас, което представлява непосредствена заплаха за националната сигурност, за възможността да участваме и да реализираме права и отговорности в рамките на членството си в ЕС и НАТО, в това число и при решения за налагане на санкции. Тези наши среди правят всичко възможно да препятстват на всяка цена конкуренция на българския енергиен пазар - от алтернативен внос през алтернативна инфраструктура и от алтернативни доставчици, в това число и от местен добив на природен газ и нефт.

Кризата в Украйна и разширяването на периметъра на санкции на ЕС срещу Русия освен умерен риск, дава и значителен шанс за терапия на кървящи "язви" в системата на българската икономическа, финансова, търговска и като цяло национална сигурност. Това, което не бяхме в състояние да реализираме при нормален ход на събитията, можем да направим в екстремната ситуация на криза и санкции.

Ето защо вместо българското правителство да си внушава и самостресира от собствените си възприятия за потенциалните рискове и щети от украинската криза, като се тревожи, че ще пострадаме най-много, трябва да анализира и реализира възможностите за печалба от ситуацията чрез ефективно управление на рисковете и превръщането им в ползи.

Кризите винаги са били време на изключителни възможности.

3 коментара:

  1. Както всеки анализ и настоящият има своите ограничения в обема и гледните точки. Като цяло, обаче, съм склонен да приема повечето от изложените от автора тези. Отдавам заслуженото уважение към експертните познания на г-н Василев в енергийния сектор, но ми се струва, че прави неправилни изводи по отношение на руския износ на газ и петрол за ЕС. Както е известно Европа внася около 35% от енергийните си суровини от Русия. Или поне това важи в най-голяма степен за Германия. Това не е пренебрежимо количество и въпреки че "зимата си отива", в краткросрочен мащаб едва ли би се намерил бърз и надежден заместител на този внос, ако Русия реши да "затвори кранчето" като ответна мярка на предлаганите от ЕС санкции. Не знам със сигурност каква част от този внос отива за отопление и каква се използва като енергия в индустрията на страните от ЕС (за всяка това ще е различно), но намаляването на доставяните количества ще засегне, въпросът е в каква степен, промишленото възстановяване на Европа в този твърде крехък момент на излизане от депресията. Разбира се, веднага се заговори за алтернативни доставки на американски шистов газ и аз съм убеден, че гъвкавостта на свободните пазари ще доведе до бързи решения. Все пак остават известни политически различия, а също така и тежки логистични задачи по транпорта на такава суровина до Европа. Разбира се няма непреодолими препятствия, но това изисква време и решението е валидно в дългосрочен аспект. От своя страна Русия също има дългосрочно решение за пласмент на нереализираните енергийни суровини на европейския пазар. Добре ни е известно "азиатското" направление на руска икономическа експанзия. Китай чака тези суровини повече от нетърпеливо. Разбира се тук логистичните трудности са неизчеримо по-тежки и скъпи. А освен това и отдалечени във времето, но все пак Русия има широк пазар на тези свои ресурси в "задния" си двор. Така че, може би ни предстои да видим едно голямо прегрупиране на енергийните потоци от посока "изток-запад" в посока "запад-изток". Очевидно, че бездействието и празните приказки на правителството и политически пристрастните му позиции по тези теми само отежняват ситуацията на страната ни и е отдалечават от всякакво разумно решение както в краткосрочен, така и в дългосрочен хоризонт.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Господин Гагов, говорим за различни неща. В статията третирам само и единствено възможни въздействия върху българската икономика, а не ефекта върху германската или като цяло на ЕС икономиката. И в момента съществуват начини за неутрализиране на зависимостта ни от внос на руски газ, но съзнателно не се прилагат. Няма да влизам в подробности. Азиатското направление е пълна абстракция - както от логистична гледна точка, така и от гледна точка на находища - вижте географията. Русия не разполага с ЛНГ терминали близки до находищата си.

      Изтриване
  2. Много добър анализ. Направо не мога да повярвам колко истини има в него. Поздравления!

    ОтговорИзтриване