вторник, 15 април 2014 г.

Защо повишението на цените на електрическата енергия само по себе си няма да подобри състоянието на енергийния сектор

Увеличението на цените на електроенергията с 15% както се предлага от различни представители на енергийния бизнес - идея, която се подкрепя и от различните НПО - макар и да може да реши в краткосрочен порядък някои остри дефицити, в никакъв случай не е панацея, а вероятно може да окаже и дългосрочно негативно влияние - ако не се съпроводи от паралелни стъпки по усилване на конкуренцията в сектора и на принудата, която да накара всички звена по веригата на добавената стойпоста да увеличат ефективността и намалят загубите си. Без справедливо разпределени и паралелни спешни мерки за премахване на субсидиите в сектора и на регулациите които сега фаворизират определени звена - всички ще останат равно недоволни и глътката въздух, които новите цени ще даде по-скоро ще бъде пропиляна за запълване на дупки и прикриване на стари грехове, отколкото за усилване на конкурентни позиции и излизане на регионални пазари.

Аргументите са най-малко три - в системата има огромени скрити разходи - неосчетоводени загуби или непризнати за несъбираеми вземания - които тежат като дамоклев меч и пречат на реализирането на оздравителна шокова терапия и свръхактуални инвестиции. По-високите цени прикрива като смокинов лист неефективността в системата, отлагат натиска върху производители, търговци и дистрибутори и мерките, които те трябва да приемат за да останат "на вода" в условията на либерализиран регионален пазар.

По-високите цени у нас само ще засилят привлекателността на вноса на електрическа енергия от производители извън България, с което ще свият и без това сриващия се като потребление български пазар на електроенергия. Това което спестяваме на българските производители и търговци чрез адимнистративно регулирани през ДКВЕР цени - регионалния пазар няма как да им спести..

Потребителите трудно могат да преглътнат по-високи цени на електроенергията, както посочи Булат Нигматулин - прекарани през Паритет на покупателна способност цените на еленергия у нас са най-високите в ЕС, особено за индустрията. Няма как енергоинтензивната ни икономика да поеме без сътресения по-високи цени на електрическата енергия, особено на фона на свиващия се износ на български стоки и услуги.

По-високите цени със сигурност ще доведат до нови рекорди на ниско потребление, което може да направи невъзможно балансирането на системата - примерно на равнище под 2200 мегавата ангажирани базови мощности. При подобно равнище на потребление в слабите сезони - целия ВЕИ сектор, а и редица ключови ТЕЦ и ВЕЦ ще се маргинализират като мощности, без да намалят съществено разходите на системата.- независимо от подписаните договори за изкупуване на елетрическа енергия, ако не бъдат принудени да търсят допълнителни възможности за продажби извън България.  Не трябва да се забравя, че при фиксираните разходите за балансиране и задължително изкупуване за интегритета на енергийната система е по-важно не толкова равнището на цените, колкото това на потреблението - вътрешно и за износ.

НЕК е в технически фалит не просто защото е зле управлявано държавно предприятие, а защото нито за миг неговите мениджъри не са управлявали като отчитат с предимство интересите на дружеството. Веднъж защото чрез него атомният бизнес и политическото му  лоби решиха да реализират свои непремерени амбиции и да преразпределят в своя полза близо два милиарда лева, втори път защото колегите им от ВЕЦ сектора разпределиха през НЕК близо два милиарда за Цанков Камък, трети път защото мощното ВЕИ лоби - в това число и близо 150 депутита с интереси в сектора от различни парламента прокара законодателство което увеличи дълга с още близо 6 милиарда лева нови кредити. В нито един от тези случаи - мениджърите на НЕК не са вземали решения изхождайки от интересите на това дружество.

Ето защо българските държавни енергийни дружество имат най-остра нужда от шокова терапия и самостоятелност, а не от високи цени,  които замитат проблемите им чрез тромави опити за прехвърляне на тежестта върху частните предприятия в сектора.

Проблемът не е между държавните и частните предприятия в сектора, а между енергийния сектор от една страна и политическите и бизнес кръгове, който вегерират върху него.

Ето защо моят призив е не пипайте цената на електрическата енергия с повече от 5% или до равнищата преди политически мотивираните съкращения. В хоризонт от две години, трябва изобщо да се премахне определянето и от ДКЕВР. При добра конкуренция на пазара и този излишък на мощности би трябвало българските производители на електрическа енергия и вносителите да се конкурират пазарно и да постигнат близки или сравними със сегашните цени на електрическата енергия. Трябва да се наблегне върху мерките за шокова терапия в енергетиката, премахването на всякакви субсидии и ограничаване на административната намеса в сектора.

Нека потребителите решат кой да остане да се конкурира в сектора.




Няма коментари:

Публикуване на коментар