неделя, 27 април 2014 г.

Казусът Алекс - изборът между управляема и емигрантска България

Решението на ЦИК да спре Алекс Алексиев от участие в изборите, чрез използване на дребни хитроумни правни трикове, разкрива дълбочината на ерозията на демократичните институции и  неизбежната колизия с европейските ценности.

Управляваемия преход у нас, чиято еманация е това решение, се крепи на изолацията на "будната", просветена и европеизирана част от българското общество чрез постоянна външна и вътрешна емиграция или изолация. Това прави възможно относително неголеми обществени групи да решават съдбата на "мълчаливото" мнозинство - това което наричам "матрьошкина" демокрация. Съвсем целенасочено през последните двадесет и пет години властите постоянно изолират потенциалните вируси на радикалната промяна и инакомислие.

Механизмът не е сложен:

Първо, умишлено се свиват личностните перспективи на мнозинството българи чрез изроден модел за преразпределение на ресурси и възможности в полза на малка група от олигарси - политически и и бизнес. Това принуждава хората да търсят реализация навън.

Контролиращите прехода групи нямат нужда от просперираща страна, с високи темпове на ръстеж, високи обеми на чуждестранни инвестиции и трансфер на иновации, технологии, управленски опит. Демокрацията и икономическото развитие за властимащите са полезни само в степента в която те могат да ги контролират и да не заплашват тяхната власт.

Тази тенденция е особено силно изразена през последните години, в които стратегически национални интереси се дефинират не на равнище интереси на потребители и на държавната хазна, а като интереси на конкретни бизнес и политически групировки. Примерите изобилстват - достатъчно е да споменем АЕЦ "Белене" и Южен поток.

Тук външния стратегически контекст - противопоставянето между руски и европейски интереси - дава само видимата част на айсберга. Водеща е вътрешната връзка. Преценете сами - във време в което в енергетиката ликвидноста и инвестиционния капацитет отсъстват и се свиват жизнено важни инвестиции в сектора - за интерконектори, газохранилища, рехабилитация на преносна мрежа, модернизация на ядрени и конвенционални генериращи и изграждане на балансиращи мощности, проучване и добив на нефт и газ /при тази външна несигурност само те са под наш контрол/, най-голямата в известен смисъл екстравагантна инвестиция се прави в чужд проект.

Като махнем пропагандните клишета за работни места и милиарди евро "ползи" в бъдеще остава фактът на реално свитите ни личностни и групови перспективи и на възможността чрез претеглени политики и инвестиции да задържим и реверсираме демографските ни тенденции.

Хората продължават да емигрират.

БЕХ остана единствената преграда през разпада на енергетиката ни, поемайки върху собствения си баланс дълговете на подопечните си дружества. Решението на правителството да инвестира в Южен поток, което ще влоши краткосрочни финансови позиции на холдинга си е чиста проба хазартно поведение - отваря пряко пътя към последната фаза в сюжетната линия - приватизацията на българската енергетика чрез замяна на дълг за собственост. Нашите националисти услужливо мълчат или громят външните инвеститори.

Единственото, което Южен поток със сигурност гарантира са работните места и приходите в руските газови компании и в руския бюджет. Тези 6 милиарда долара всяка година, които изплащаме за внос на енергоресурси от Русия по-скоро представляват "енергиен данък", отколкото пазарно задължение, защото за тях отсъстват пазарни репери.  Именно това е най-перфидната част от уравнението - това, че у нас защитниците на руските енергийни интереси минават за български националисти. В цялата картина остава неясно къде е интересът на българския потребител или бюджет и най-вече, кой го защитава. Затова говорят хора като Алекс.

Второ, олигархичният модел на българското развитие и обслужващите го национализъм,  евроскпетицизъм и антиглобализъм - тук включвам и левите екологични движения - предполага постоянно високи равнища на реална и виртуална емиграция за "изпускане на парата". Това поражда и необходимостта от изолация на носителите на европейската и глобална визия от възможността да участват в политическия и изборен процес за да не "мътят излишно" главите на електората. Имаме нужда от техните пари, не от техния глас, да не говорим представителство.

Междувременно все повече млади и работоспособни българи напускат страната. Техните деца ще се раждат зад граница, докато у нас ще умират техните родители. Тяхното потребление ще захранва чужди икономики, тук ще се радваме на помощи за роднини и близки. И така до поредното поколение български емигранти, на които ще им платим образованието и отглеждането, като ги предоставим като готов ресурс за развитие на чужди страни и икономики.

След което ще им забраним да участват в избори и да ни представляват в европейските институции.

За да може една купчина политически и бизнес олигарси - необезпокоявано и чрез подконтролни си малцинства - да управляват по-големи малцинства и така цялата държава. Недоволните и несъгласните се профилактират или като се принуждават да напускат страната, или като преминават във вътрешна емиграция чрез самоизолация от демократичните процеси. В същност тук е разковничето на управляемата ни "матрьошкина" демокрация и обслужващия я нашенски провинциален тип национализъм в различните му проявления - в това число и еконационализъм. Така е възможно с 7% от гласовете на избирателите да контролираш други 20%, които формират управляващо малцинство, което пък контролира 80% мнозинство.

Трето, характерна черта на този модел е насочване на държавните ресурси към самоосигуряването на властта от вътрешните заплахи. Армията ни е повече от два пъти по-малка от силите на вътрешното министерство. За тях е по-важно жандармерията да пази Парламента от протести и осигурява комфорта на управлението, отколкото да разкрива престъпления, да терапира рисковете за личната и национална сигурност.

За това също говори Алекс.

Защото липсата на перспектива у нас е най-често причината за огромната част от престъпления. Но вместо тези дефицити да резонират в обществото и да пораждат желание и ресурс за промяна и реформи, трусовете във фундамента на обществения морал и сигурността се терапират чрез политически мимикрии, режисирана медийна тишина и подмяна на истинската с мнима, паралелен тип реалност.

Именно за това статуквото у нас няма нужда от смутители и на друг поглед като този на Алекс Алексиев. Последното нещо, за което той може да бъде упрекнат е липса на професионализъм, знания и най-вече родолюбие. Да, именно нематериално родолюбие, защото се уморихме родните ни националисти и патриоти да осребряват идеалите ни. Именно хора като него - прокудени извън страната, успели да се реализират житейски и професионално имат привилегията да съчетават външния и вътрешен поглед, да фокусират вниманието върху пороците и възможностите в сферата на сигурността и управлението. В това число и да говорят неща за които други мълчат по целесъобразност или поради незнание. Кой в България говори, че сме единствената страна от ЦИЕ, чийто правителство се колебае да поиска допълнителни отбранителни ресурси, въпреки, че НАТО преценява, че са нужни за да се защити колективната система за сигурност?

В този смисъл решението на ЦИК съвършено логично се вписва в усилията на архитектите на преходния модел да ограничат и изолират вируса на промяната, на информираността и инакомислието, с който са заразени емигриралите реално или виртуално българи. Членовете на ЦИК и стоящите зад тяхното решение интереси прекрасно знаят, че "играта с адресната регистрация" лишава над два милиона български емигранти - огромната част от които будни, образовани, интелигентни, които реализират своите перспективи в глобален мащаб - от желание и възможност да реализират представителството на страната в най-значимия глобален проект в който България участва - Европейския съюз. За тях е по-важно в Европейския Парламент да попаднат представителите на подконтролните им групи избиратели - особено на онези, които прикриват неприязънта към евроценностите с политкоректна еврореторика.

Нищо, че не знаят чужди езици, че образованието им не може да прикрие професионалната им непригодност, че са "успели" само благодарение на асансьорите на властта, а не на личните  професионални умения в различен тип състезания за "място под слънцето".

Действията на ЦИК не са изолирано явление, те са част от мрежата на взаимно усилващи се зависимости и координирани действия между изпълнителна, законодателна и съдебна власт, която цели да се държи в будна кома българското общество - без желание и ресурси за промяна и развитие.

Питам, ако не се дава възможност на Алекс и други като него да говорят за истинските предизвикателства и възможности, а насърчаваме Господин Пеевски или господин Бареков как съвременните поколения българи ще изберат своите "ролеви" модели за успешност, за морал и нраственост?

Подобен избор правим не само на 25 май, а всеки ден в контекста на очертаващия се ценностен разрив между европейската ценностна система и домораслия провинциален национализъм и модел на прехода, който ни противопоставя на Европа. Изборът съвсем не е между ляво или дясно в Европейската перспектива, както се мъчат да ни внушат управляващите, а между визиите за пътя напред, чрез които българските избиратели ще се отъждествят с европейския ни избор. Не са толкова важни "лейтенантите" като Бареков и Пеевски, защото те ранно или късно ще бъдат отхвърлени и в Европа и у нас. Много по-трудно ще отхвърлим "генералите" на прехода, които са се вградили като неотменим елемент от носещата конструкция на българския политически и стопански живот.

Преди близо петдесет години войнстващата посредственост в България прокуди Алекс, след като преди това уби баща му. В последните двадесет и пет години същата посредственост успя да прокуди близо пет милиона българи - реални или виртуални емигранти - и да изолира техния глас от нашето представителство в Европейския съюз и във вътрешния политически процес.

ЦИК само приглася в този хор. Бъдете сигурни, че казусът Алекс няма да приключи скоро, нито в България, независимо от това какво реши Върховния административен съд.

Събитията около Украйна рязко промениха външния контекст на нашето развитие, като направиха невъзможно по нататъшното мирно съвместно съществуване между двата модела за развитие на Българии;  единият - на управляваемата България, и другата - на емигриралата България.

И това е най-големия избор, който трябва да направим.





Няма коментари:

Публикуване на коментар