събота, 17 май 2014 г.

Политическа икономика в 12 морски мили - уроците на ОМВ

Новините от Виена, че ОМВ и Газпром са постигнали съгласие за включване на Австрия в маршрута на Южен поток, при което руският газов монопол се е съгласил да предостави право на достъп до тръбата за количества добит или притежаван от австрийците газ в акваторията на Черно море окуражи българските пропоненти на тръбата. Както винаги те пропуснаха да вникнат в посланието на сделката във Виена.

Съгласието на ОМВ носи симптоматичен характер, тъй като компанията беше водеща в съперничещия консорциум на газпровода "Набуко Уест. За експертите новината от Виена не беше неочаквана, не само защото в момента Русия има нужда от политическата тежест на Австрия в битката си да получи съгласието от ЕК. Москва не за пръв път ползва австрийската компания за да реализира свои стратегически цели. Достатъчно е да си спомним посредническата роля на ОМВ в опитите на Сургунефтегаз да придобие контрол над унгарската МОЛ, което предизвика изостряне на отношенията между Унгария и Австрия. Във Виена никога не са изоставали от Германия в бизнес прагматизма на отношенията си с Русия. Вероятно нашите политици си мислят, че подражават на подобна евро"прагматична" линия като се надпреварват да подпомагат "Южен поток" дори с риск от санкции от страна на ЕК. От гледна точка на техния групов или личен интерес подобно поведение е напълно оправдано - ако спечелят ползите ще са само за тях, ако загубят, санкциите ще ги плаща България. Никой у нас не е влезнал в затвора за търговия с политически позиции.

Мнозина виждат връзка между проекта Южен поток и действията на Русия в Украйна. Подобна геополитическа свързаност се проследява при войната в Грузия и спирането на газовите доставки през зимата на 2009. Тогава Европейския съюз трябваше да бъде "убеден",  че няма алтернатива на проекта Северен поток.

Няма спор, че и днес мнозина в ЕС се стремят да излезнат "сухи" и припечелят от кризата. Нека, обаче уточним българското и чуждо разбиране на понятието прагматизъм.

За мен общият знаменател лежи в отговора на прости въпроси - кой и каква полза има; какви са рисковете? Има ли друго по-изгодно и по-приоритетно вложение за нашите инвестиции? Последното не е празен въпрос - енергетиката ни е в колапс.

В Германия и Австрия ползите от "политически бизнес" с Русия се разспростират върху голяма група хора - акционери в компании, данъкоплатци, банки, при което обаче никой и не си помисля, че от Газпром могат да напишат на депутати от Бундестага текст за промени в германското законодателство.  Бизнесът си е бизнес, политиката си е политика. У нас и залозите са по-малки, и ползите отиват към конкретни лица и групи от хора, а публиката плаща сметката.

С постигнатото споразумение ОМВ се опитват да набуковизират Южен поток и да го приближат до състояние при което той да обслужва потребностите, които Набуко трябваше да покрие. Дяволът разбира се остава заровен в детайлите, но като обща постановка договореностите във Виена звучат, поне на пръв поглед, интригуващо. За мен обаче в новината виждам от руска страна повече пиер и стремеж за усилване на лобистки позиции преди генералното решение на въпроса от Европейската комисия. Единичните изключения за отделни страни и компании по маршрута на Южен поток не решават принципната тема за несъответствие му с европейското законодателство в трите проблемни области - тарифните такси, собственост и достъп на трети страни. В този смисъл решения "на парче", като това във Виена, не могат да бъдат селективно прилагани. Европейската комисия не може да се съгласи Газпром да разполага с ветото кой да влезне в тръбата без открита и прозрачна процедура от страна на оператора. Подобно изискване противоречи и на бизнес логиката - ако тръбата не е запълнена, а има неудовлетворен интерес от трети страни, то тогава акционерите в Южен поток /и ние в това число/ ще се лишат от приходи и дивиденти. Само защото за руския газов монопол е по-важно да не допуска конкуренция в тръбата от други други добиващи газ компании и търговци, в това число и акционери.

Посланието от Австрия следва да бъде прочетено от българските управляващите, които в препускането си да угодят на Газпром пропускат да забележат елементарни неща, в това число и да проумеят логиката на европейското законодателство, което защитава потребителите

Българската държава е в не по-малка степен заинтересована от ОМВ да се предостави правото за достъп до транзитния капацитет в Южен поток на всички компании, които ще добиват газ у нас, както на суша, така и в акваторията на Черно море.  Наличието на експортна инфраструктура усилва привлекателността ни за местни и чуждестранни инвестиции в  проучване и добив. Уж сме 50% собственици в Южен поток България, пък нехаем за този първичен национален интерес? Подобен интерес имат и търговци като Булгаргаз, особено ако купуват по-големи количества природен газ от алтернативни доставчици през Турция и Гърция. Представете си, че Булгаргаз или която да е друга търговска фирма купи 3 милиарда кубически метра газ, което е над цялото потребление на България. Едната опция е да ползва интерконекторите за да реализира непродадените количества в страната в Румъния и Сърбия. Но това не е безрискова операция, пред вид на ограничената емкост на тези пазари. Достъпът до Южен поток за количества газ, които влезнат в България ще усили гъвкавостта и пазарните алтернативи на търговците на газ у нас, а заедно с това мащаба на операциите и конкуренцията, от които ще дойдат и по-ниските цени.

Питам господин министър председателя в качеството му на акционер в дружеството Южен поток България, чий интерес е защитавал, когато се е съгласил да се запише неангажиращ текст относно достъпа на трети страни, който не гарантира възможността да се постигне максимална запълняемост на тръбата? Както е видно от финансовите отчети за миналата година на операторите на Северен поток и от Син поток - Газпром не може или не иска да запълни тръбите до максимум. За него това не е беда, тъй като реализира приходите по цялата верига от добит до продаден газ. Ние обаче имаме интерес като акционер да търсим максималното натоварване на Южен поток, максимално търсене на транзитните му услуги и високи норми на запълняемост, което да се превърне в максимални големи приходи. Блокирането на достъпа до незаетия капацитет за да се изолират конкурентите на руския газов монопол и заобиколи Украйна не може да бъде от наш интерес. Но ние пречим на Европейската комисия да отстои тази позиция.

За мнозина българи споровете около внесената лобистка поправка за доброволен отказ от суверенитет върху зоната от 12 морски мили български териториални води вероятно представляват абстрактна и тясно експертна тема. В същност няма нищо сложно, особено ако се обърнем към разясняване на последствията. Изключването на този участък от газопровода от юрисдикцията на европейското законодателство не е просто каприз на някоя правна кантора. То има преки политически, икономически и финансови последствия за българския бюджет и потребители.

Стремежът на господата Стойнев, Ерменков и Куюмджиев очевидно е да внушат, че за нас е все едно каква е регулацията на морския участък в българската акватория на проекта Южен поток. И за децата е ясно, обаче, че зад спора за дефинициите се скрият далеч по мащабни интереси. Ако чрез нашето съгласие към тези 12 морски мили да не се прилага нормите от европейските директиви, то извън полето на въздействие за Европа ще остане и целия морски участък - от руския до българския бряг. Тъй като проектът Южен поток представлява последователно свързани отделни участъци, които се реализират на територия извън ЕС, то тези 12 морски мили изведнъж се оказват с огромно значение за целия преговорен процес между Газпром и ЕК. Ако за нашите 12 мили се прилага еврозаконодателството по силата на свързаността правото на достъп на трети страни ще се разпространи и назад към входа в морския участък в Анапа.

И тук е основния въпрос към посочените по-горе български министър и депутати: не съвпада ли изцяло българския национален интерес с този, който ЕК отстоява в стремежа да се разшири конкуренцията по газовите трасета от Русия като се осигури право на достъп на трети страни - в това число руски и неруски газови компании в морския участък на Южен поток ?

След последните събития в Украйна е твърде малко вероятно Газпром да успее да съхрани, още по-малко да разшири делът си на европейския газов пазар. Затова ръководството на компанията търси, засега безуспешно, пътища за диверсификация към китайския и далекоизточния пазар.

При тези условия не е трудно да се прогнозира, че Газпром няма да може да запълни 100 процента от тръбата, а това крие пряк риск за заложените показатели на рентабилност и за възвръщаемост на инвестицията, в това число и за нашите приходи. Няма никакъв шанс приходите ни да бъдат гарантирани чрез клаузи "транзитирай или плати", който в свръхоптимистичния случай ще покриват 70% от капацитета на Южен поток.

В критичния, но прагматичен анализ тук ще включа и другата спорна за ЕК тема - непрозрачната и непазарната тарифна структура. Това не е някаква абстрактна злонамереност към нас от страна на Европа, а защита на нашия национален интерес, дори когато българските управници вървят против него. Достатъчен е дори повърхностен анализ за съответствие с пазарните практики и репери, като се използват приетите в анализите на консултантите на Южен поток приемания за равнище и структура на тарифите. Допусканията за транзитни тарифи са значително под равнищата от реперите на пазара на транзитни услуги - Транс-Адриатическия газопровод, Набуко, както и на средноевропейските тарифи за транзит на природен газ.  Тук пряко влизаме в казуса - нерегламентирана държавна помощ, защото съгласието на българското правителство за изкуствено занижени тарифи носи конкретни икономически ползи на руския газов монопол, щети за българския бюджет и поставя в неравноправно положение други конкуренти на пазара.

Веднъж имаме по-ниски и привилегировани транзитни тарифи, втори път имаме собственост на Газпром от кладенеца през тръбата до консуматора, трети път блокиране на конкуренцията за достъп на трети страни - несигурни обеми и това господата депутати и министри наричат защита на българския национален интерес? Да не спорим, нека възложим независим международен одит на проекта в частта финансово-икономическа обосновка и проектно управление - поне това дължим на българските избиратели.

Водещ при определяне на общия ни национален интерес е интереса на мнозинството българи - потребители и данъкоплатци, а не на малка група политици или бизнесмени, които се надяват са получат достъп до част от предварително раздути финансови потоци на проекта. Това, което неколцина банки, компании и политици ще получат за себе си, ще дойде от невзети приходи от транзит, високи цени за руския природен газ или неслучили се постъпления в хазната.

Нима господата Стойнев, Куюмджиев и Ерменков, не четат нефтогазовите новини от Русия за нарастващите амбиции и шансове на независимите руски производители на природен газ да изнасят сами добитите количества собствен газ на европейския пазар. Въпрос е на време - едва ли ще чакаме дълго . Вероятно в рамките на 3-5 години газовият пазар в Русия ще се трансформира и монополът на Газпром ще падне. Това не е утопия, а информирана догадка - логично допускане, защото има граници на безусловността на подкрепата на Кремъл за руския газов монопол. Ако Газпром не може да осигури равнището на приходи за хазната, а това е вече факт, той ще бъде лишен от своя екслузивен статут.

Това е от полза за Европейския съюз и за нас.

Най тъжното в сиутацията е, че след поредица от провали след злополучния голям шлем на Първанов, с тежки финансови, икономически и политически загуби, не научихме нищо ново и не забравихме нищо старо. Настъпваме една и съща мотика вече три-четири пъти - боли, но упорстваме в грешката.

Да сметнем. Заради химерни стратегически ползи загубихме реално от предоговарянето на газовия договор над половин милиард евро. Опитахме уж по-братски и партньорски като подписахме Южен поток, а днес отново сме с една от най-високите цени за купувания от нас природен газ от Русия!? Германия има Северен поток и ниски цени, ние сме на път да имаме Южен поток и най-високи цени. Инвестирахме в доверие, получихме сметка. От този половин милиард евро вероятно малка част се е върнала обратно в поитически инвестиции на Кремъл за да се поддържа топла руската връзка и активира при следващи нужди.

Пак с добра воля и надежда "да ударим в десятката" тръгнахме да правим нефтопровода Бургас-Александруполис? Проект, по който трябваше да се транзитират между 35 и 50 милиона тона суров нефт. По сегашни цени този нефт струва между 22 и 30 милиарда долара, което прави възможна печалба за руските компании между 15-20 милиарда долара, а на превозвачите /там където се надяваха да спечелят и нашите гръцки партньори/ между 3-5 милиарда долара годишно. Нашата полза щеше да бъде 35 милиона долара. А еко и прочие рискове си оставаха за нас. Бизнес, та дрънка!.

И втория опит за бизнес чрез политика завърши с няколко десетки милиона евро реално дадени пари за проектни и други харчове. Влезнахме с политически съображения, без независими финансови разчети, без рисков анализ и без да следваме собствените си иконоически интереси.

След това дойде мегапроектът Белене - нов размах на българското стратегическото мислене, нови милиарди долари очаквани в бъдеще ползи, нови грандиозни схеми, ново благоденствие и .... нова сметка. Не реформи и изнурителна работа по повишаване на производителността, намалявне на корупцията и повишаване на ефективността в икономиката, а развитие чрез "големи удари"- това бе философията на енергийния шлем.

В резултат спечелиха неколцина български фирми - приблизително около половин милиард долара, значителна част от които бяха реинвестирани в подкрепа на статуквото. Пак от нашите пари.

Други два милиарда лева заминаха или се очаква да заминат в посока Русия. И пак инкасирахме поредния провал при опита да правим бизнес от политиката. Бяхме на косъм от катастрофа, но ни спаси кризата и фактът, че междувременно енергетиката ни започна да се задъхва в опитите да захранва всеки напъни на политическата бизнес мисъл у управляващите.  Това могат, това правят. Малцина от тях са в състояние да реализират нормален пазарен бизнес. Повечето са родени върху политически привилегии, достъп до бюджет и банкови кредити, без никога да им се е налагало да се конкурират или да рискуват - било то за място на политическия или реален пазар. Единственият устойчив талвег на житейския им устрем е да станат членове силна политическа групировка и след това да конвертират политически позиция и власт в кеш.

С проекта Южен поток, същите хора правят пореден опит за трансфер на политика в бизнес с надеждата този път да е различно и успешно. Отново няма и помен от независими финансови и икономически разчети, от широк обществен и професионаен дебат, от здравословни съмнение в собствената си непогрешимост  - все пак народни пари са това. Ритуалите са спазени - има разчети от "правилните" компании, но по-скоро за да потвърдят идеите на политиците, отколкото за да ги анализират по достойноство и ако не налагат опровергаят.

Пак звучат пиар фанфарите за милиарди бъдещи ползи, хиляди открити работни места. Отново България е център на световно внимание или поне на всички регионални енергийни и парични потоци. И пак политическата целесъобразност и търговската тайна служат за щит срещу незряло любопиство на обществото. Участниците в този спектакъл се стремят по-скоро да прикрият своята несигурност и посредственост, отколкото да разкрият някакви дълбочини на търговска интуиция или визионерство.

Докато ползите от Южен поток са отвъд хоризонта, днес и реално можем да поставим под заплаха и загубим - частично или напълно - текущите приходи от транзита по сегашния Трансбалкански газопровод. При това не само и не толкова приходите, но и печалбите, защото газопроводът се експлоатира отдавна и финансовите му разходи са незначителни. Като минимум се очаква да губим годишно около 50 милиона лева от пресъхването на газопотоците от границата до Провадия.

Вместо това залагаме в казиното Южен поток за да спечелим три пъти големи приходи след три пъти по-големи транзитни потоци. Ако сега това са 17-18 милиарда кубически метра, след Южен поток би трябвало да транзитираме през страната 60 милиарда куб.м в случай на пълно натоварване на транцитния капацитет на газопровода.

Толкова бързаме за фотосесията на успеха на Южен поток, че не забелязваме очевидното - а именно, че няма прецедент на подобни нива на запълняемост при другите подобни проекти на Газпром -  нито при Син поток, нито при Северен поток. Там средните норми са под 50%, което в нашия случай означавало около 30 милиарда кубически метра носещи потенциални транзитни приходи. Елементарната математика обаче ще ни покаже, че нетните ползи за нас трудно ще се съизмерят със сега получаваните. Вярвам на цифрите, не на религиозни внушения и уверения.

Няма сигурност и при продажбите на транзитни услуги по цялото трасе на Южен поток. Тези които си мислят, че договорните гаранции са налице и достатъчни живеят в паралелна реалност. Клаузите "вземи и плати" и дългосрочните договорите за доставка са отживелица, както и аналогичните им "транзитирай или плати" при договорите за предоставяне на транзитни услуги. Тенденциите са за максимално гъвкави и отворени схеми при продажбата на капацитети. Затварянето за достъп на трети страни до тръбата е самоубийство - това ще ви го каже всяка банка или енергийна компания на Запад. Затова и проектът Южен поток не може да получи проектно финансиране, а остана с единственото възможно решение  - руския държавен бюджет. Пак от руския бюджет, както и при Син поток, Газпром ще си покрие нереализираните печалби или инвестиции. А ние откъде?

Можете да се съгласите с едно или друго от моите съждения, но с това, че сигурността на приходите от Южен поток е под въпрос и в най-добрия случай е вероятна, моля да се съгласите. След инвестициите ще остане огромен дълг за обслужване, който няма откъде другаде да се обслужва освен от бъдещите "вероятни" приходи от транзит. За да ни убедят управляващите, че за нас тук няма риск са включили и текст, че ще получаваме фиксирана част от приходите, независимо от техния размер и хода на погасяване на общия дълг. Но това пак не е основание да се лишим от сегашните сигурни приходи. Още повече, че в споразумеиията с Газпром няма никакви санкции или гаранции в случай, че обещанията не се спазят.

Надявам се, дори и по-предубедените читатели, като прочетат тези редове да разберат, че в сегашния си вид и начин на управление от българска страна сделката крие реални рискове и при съществуващи достоверни хипотези може да доведе до негативен развой и пореден провал на политическия ни бизнес с Русия.

Питам - струва ли си при подобна история на повтарящи се грешки и нарастващи загуби, отново и отново, безрезервно и безропотно, да се доверяваме на същите вече излъгали доверието ни хора, без да потърсим второ мнение, в това число и на Европейската комисия?

Кой и кога реши и въз основа на какви анализи, че си струва българското правителство да участва в проекта Южен поток? Къде са независимите разчети, експертните доказателства и правните гаранции за рентабилност и най-вече кой и кога оцени рисковете ни, в това число, че ангажираните в ключовите решения по проекта заслужават нашето доверие и могат да формулират и защитят националните ни интереси?

Същите хора, които ни вкараха в милиардни загуби по енерийния шлем, сега отново искат доверие и пари в аванс, без да са си платили предишната сметка.

Простете, ако не им вярвам. А Вие?


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар