събота, 3 май 2014 г.

Изборът не е между ляво и дясно, а между ЕС и Русия


Последните трагични събития в Одеса отключиха вълна от политически реакции. Следващата седмица ще бъде изключително гореща. Добре е да се придържаме към фактите и контекста на събитията, а не както желаят някои да се включим в нечия чужда пропагандна машина, като се фокусираме върху изолирано събитие и се нахвърлим върху властите в Киев. Идеята на подобен подход у нас е ако енергията на отрицанието на Запада не стигне за налагането вето в ЕС по нов кръг от санкции, то поне да свърши работа за изолиране на България от ЕК в случай, че едностранно приеме Южен поток.

Одеса е поредния град в който проруските бойни групи, заедно с "мирни" граждани се опитаха да развият инициативата от Източна Украйна към Одеския регион в рамките на т.н. проект Новороссия за да се затвори логическата южна дъга от Източна Украйна през Крим към Одеска област. Крайната цел е отрязване на Украйна от излаз на Черно море.

Първо, събитията в Одеса и особено кулминацията с пожара и убитите се вписват в контекста на постоянната ескалация на конфликта, която е част от стратегията на Москва за дестабилизация на Украйна и за осуетяване на изборите на 25 май на всяка цена. В одеската трагедия, както и в Киев, Крим, Славянск и на други места - на ранните етапи на развитие на конфликтната ситуация има мирно демонстриращи граждани и атака на проруски "активисти" /а в действителност на бойни въоръжени групи/. В Одеса последните се нахвърлят срещу традиционна мирна демостранция в защита на териториалната цялост на Украйна, сякаш нарочно за да провокират реакция от силите на властта и на представители на демонизирания Десен сектор.

Както и при ескалацията на конфликта на площада Майдан от ключово значение е последователността на реакциите на различните участници. И в Киев отключващия фактор бе разстрела от снаперисти на мирни демонстранти, който бе предшестван от разрешение от страна на вътрешния министър за използване на бойни куршими. Така беше направен политически заслон на президента Янукович, който остана зад кадър да управлява ситуацията. В Одеса конфликтът ескалира от непровокираното насилие и удари с метални прътове на бойните групировки срещу мирните демонстранти. От тук последва неконтролирана ескалация. Това което не е ясно към този момент е защо полицията е бездействала и чия страна е взела в конфликта.

Реакцията на правителството в Киев е недвусмислена - полицейския шеф е незабавено уволнен. Няма никакво съмнение, че значителна част от висшият състав на полиция, армия, специални служби е пряко свързан и назначен от режима на Янукович, поради което новата власт в Киев не може да разчита на лоялност и на реален силов ресурс. Това обяснява и неуспеха в противодействието срещу руските сили в Крим и на първоначалните провали в противодействието срещу нашистите в Източна Украйна. Предателствата "отвътре" просто не позволяват на украинското правителство да реализира каквато и да е що годе смислена операция. Да не бягаме "пред вятъра", но изглежда твърде съмнително бездействието на одеската полиция в условията на неконтролирана ескалация на напрежението с опасност за живота на много граждани. Това едва ли е новост. Спомнете си колко много представители на службите на сигурност, в това число и полицейски служители, "доброволно" се предаваха на проруските сили в Източна Украйна. Това не означава, че отговорността за жертвите в Одеса на правителството в Киев е по-малка, но дава задължителната рамка и ограничителни условия за едностранна оценка на неговите действие. В противен случай, неволно се превръщаме в съучастници в пропагандна и информационна война.

Ясно е, че събитията в Одеса са планирани и отключват поредния етап в кампанията на Кремъл за дестабилизация на Украйна, за да направи разделянето на страна логично и желано спасително решение.  Властите в Киев работят при изключително тежки външни и вътрешни ограничители и най-вече изключителен натиск от страна на Кремъл. В тази обстановка решенията твърде рядко са оптимален избор между добро и лошо, а твърде често между лошо и по-лошо.  С разгръщащата кампания за пълзяща кримизация на Източна и южна Украйна и плановете за копиране на кримския сценарий чрез провеждане на "референдум" на 11 май, разделянето на Украйна ще стане необратим факт.  И в Русия и на Запад никой не си прави илюзии, че в Крим е имало демократичен избор или волеизявление на народа.

Владимир Путин разбира, че откритата военна намеса ще активира не само нов кръг от санкции и то в болезнени сфери като енергетиката, технологния трансфер и финансите, но ще открие фронт на тотална конфронтация със Запада, нова Студена война и срив в икономиката. Той не иска война със Запада, а да се договори и затова му трябват силни преговорни козове.

Поради това той предпочете да прибегне до доктрината на нашизма във външнополитическия и вариант. Оригиналъг касае управление на вътрешни кризи чрез организиране, финансиране и активиране на организирани граждански формирования, на които се плаща и които се използват срещу опозицията. Така властта остава зад кадър като арбитър. Основен  интелектуален двигател на нашизма е Владислав Сурков. След няколко години в "изгнанние" в правителството той отново бе повикан от Путин като съветник по въпросите на ОНД през миналата година. Достатъчно навреме за да разработи вариантите на нашизма на постсъветското пространство.

Второ, концептуалната схема на нашизма включва и военните му версии, в които офицери на ГРУ и от други спецзвена, ръководят бойни групи с местни и руски наемници от криминални и други структури. Забележете перфидността на взаимно усилващата се пропагандна връзка - от Кремъл тръбят - "бандеровци-фашисти", а "мирните" военни формирования са тежко въоръжени, разполага със снайперисти - а това оръжие е под специален контрол, разполагат с ракети с които свалят хеликоптери, имат тежка бойна техника. Пропагандата на Кремъл и местните рупори твърдят, че това са мирно протестиращи граждани. Като онзи стар виц от времето на Хрушчов, в който мирно орещия трактор отгвори на противниковия огън.

Трето, Путин сам изведе основните пунктове на доктрината на нашизма в прословутата пресконференция след анексирането на Крим. В емоционално признание, той посочи недвусмислено намерението си да се използват значителни групи от мирни граждани - жени и деца -като живи щитове зад които ще има групи от маскирани неидентифицирани въоръжени лица. По замисъла на нашистите, това трябваше да направи невъзможно или поне ниско ефективно използването на армията и тежко въоръжени полицейски формирования от страна украинското правителство. Тази тактика работеше успешно, докато Киев не се ориентира в обстановката и не започна прецизна операция, насочена към изолация на въоръжените лица от подкрепящите ги "мирни" граждани, част от които се оказа и граждани на Русия. Тактиката дава известни успехи и правителство успя да си върне контрола върху някои ключови административни сгради в Източна Украйна.  При тези условия става невъзможно провеждането на режисиран референдум на 11 май, а това срива целия план за пълзящо и най-вече мирно отделяне на Източна Украйна чрез анексиране или чрез превръщането и в поредна особена зона на руско влияние като Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието.

Натискът върху България тепърва ще се усилва. Няма съмнение, че той е координиран и се осъществява с цел да се дискредитира или държи под контрол проевропейския избор. Не е трудно да се проследят и целите на кампанията - президент, премиер, външен министър, военен министър, ръководители на ключови институции, свързани с реализацията на члепството ни в евроатлантическите съюзи, Тепърва ще става горещо и тези които си мислят, че изборите на 25 май ще бъдат между ляво и дясно горчиво се лъжат. Ще избираме между Запада и Русия. Среден път няма.

Илиян Василев

Няма коментари:

Публикуване на коментар