вторник, 27 май 2014 г.

Шеврон напуска България - новина плюс коментар




От информирани източници научавам, че американската компания Шеврон, която спечели открит търг за проучване за нефт и газ в Северозападна България с програма за проучване и разработване на неконвенционален природен газ, затваря офиса си в България след близо три години на бездействие от страна на българските власти.

В новата стратегия на компанията, тя се съсредоточава върху страни от Източна и Централна Европа, в които има благоприятен климат за реализация на нужните значителни, при това рискови инвестиции, -  като Полша, Румъния и Украйна.

По оценка на американската Агенция за Енергийна информация България разполага с близо 480 милиарда кубически метра потенциални запаси от шистов газ и 180 милиона барела шистов нефт.

Другата възможност за добив на природен газ - от дълбоководието на Черно море - от блока Хан Аспарух е на прекалено ранен етап – дву- и триизмерна сеизмика, за да може да бъде оценен потенциала за добив, ако въобще той се окаже рентабилен.

Шеврон бе най-голямата международна енергийна компания, която някога бе проявявала интерес към проучване и добив на нефт и газ в България. Нейното оттегляне със сигурност ще се отрази негативно върху чуждестранните инвестиции и перспективите за проучване и добив на нефт и газ у нас и особено върху възможността за замяна на вноса с местни източници.

Кратък коментар

Новината не е изненада. Вероятно малцина знаеха, че Шеврон имат офис в страната и реално работеха, за да може в случай на отмяна на мораториума да възобновят своята работа по лицензията за проучване.

Нито една уважаваща себе си компания не може да губи средства при липса на перспектива и очевидната незаинтересованост на поредица от български правителства в разработването на един от малкото варианти за местен добив на нефт и газ. Българските избиратели гласуваха за своите представители в изборите за Европейски парламент и голяма част от твърдите противници на шистовия газ останаха много под чертата. Същите сили не искаха до допуснат спора за бъдещето на добива на шистов газ и нефт у нас да се реши чрез референдум. Въпреки, че тяхната електорална представителност е нищожна – те влияят върху процесите и решенията на изпълнителната и законодателно власт, благодарение на мотивираната и организационна сила извън демократичния процес.

За разлика от други компании, Шеврон не можеха да я "карат" по български или по балкански, като прилагат добре отработените методи за мотивация на политически кръгове и държавни служители. За  това и предложиха значим бонус за разпределение от правителството между централни и местни органи - за да може то да им се спести необходимостта да отклоняват многобройните "креативни" внушения на централно и местно равнище за съдействие и улеснения.

Оставям настрана кампанията на екоактивистите срещу Шеврон и срещу шистовия газ - тя бе очаквана и съвсем не е специфична за България. Единствената разлика, че у нас зависимостта от руските енергийни интереси и най-вече „пленяването на държавата“ от специфични интереси е в порядък по-висок от страни като Полша, Румъния и дори Украйна.

Проблемът със зависимостта от един доставчик за България е лесно решим въпрос, но никой реално не го желае. Толкова е прекършена волята ни, че дори не искаме отстъпки от цената природен газ, въпреки че Газпром в момент се съгласява на това с повечето си купувачи.

Създаде се погрешно впечатление, че Шеврон се натискат и на всяка цена искат да ни завладеят, поробят или изнесат богатствата ни. Новината от днес дава отговор на този примитивен доморасъл провинциализъм, експлоатиран успешно от заинтересовани групи. Не Шеврон имат нужда от България, а България има нужда от Шеврон, защото в света тече бясна надпревара за привличане на инвестиции и най-вече експертиза и технологии в сферата на проучването и добива на неконвенционален газ. Шеврон имат достатъчно перспективи по целия свят - не случайно се прегрупират и префокусират върху операциите си Австралия.

Шеврон имаха и едно отличително от другите големите международни компании качество, това че не зависят прекомерно от бизнеса си в Русия. Именно постоянното привличане на милиардите възможни печалби от бизнес с Русия накара редица енергийни грандове да обърнат гръб на Централна и Източна Европа.

Русия, която чрез своите активисти в България, успя да обезсърчи плановете на американската компания у нас, трескаво привлича инвестиции и опит, дори от Шеврон, в добива на шистов газ и особено нефт. Само за последните три месеца - всички големи руски компании сключиха договори с водещите западни компании именно в тази област.

Но изглежда такава е съдбата ни - у нас нещата да се случват само ако и доколкото това е изгодно на монополните доставчици. Това, че ще внасяме шистов газ от Русия вместо да го добиваме тук не е голямата беда – по-голямата е, че у нас вече няма работеща икономика, която да генерира приходи, за да си плащаме за тези енергийни доставки. Не на последно място защото високите цени на природния газ убиват конкурентноспособността на българския износ. Но за това управниците нехаят. Предпочитат да повтарят нищо незначещи общи мантри за реиндустриализация без изобщо да разбират икономическите и финансови фундаменти на този процес.

Едно е да имаш здравословни съмнения и стъпка по стъпка да увеличваш знанието си и опита си. Друго е да сложиш маската на политически активист и чрез умението си да манипулираш и забраняваш на другите да нивестират да заработваш властови позиции и пари.

Новото правителство и новия парламент не направиха нищо, за да покажат готовност за търсене на истината за реалните рискове и възможности за проучване и добив на шистов газ. Уж мораториумът беше временен, а никой не си мръдна пръста, за да възобнови работата на Комисията от предишния парламент, която макар и бавно, но беше напипала верния път към постигането на оптимален баланс между рискове, знания и действия.

Само заместването на вноса на природен газ с местен добив ще остави в България над 1 милиард евро всяка година. Цели региони като Северозападния може да бъдат изцяло променени - като спре обезлюдаването и негативните демографски тенденции. Алтернатива на това няма. Да не говорим за реалните перспективи за добив на шистов нефт, който можеше допълнително да върне в страната други няколко милиарда евро, които сега плащаме на вносители на суров нефт.

Една възможност бе изпусната. А какво е успеха освен улавяне на мига и на възможността. Вероятно новината ще породи бурен ентусиазъм във външни националисти като Атака, или в русофилските среди. Дори еколозите могат да тръбят "победа", но моят въпрос е победа на кой над кого? И какво печели от това обикновения българин - работа, пари или песпектива?

Прилагам доклад за социално-икономическото въздействие на шистов газ върху развитието ни. В доклада не е оценен възможен значим ефект и от добива на шистов нефт. Но дори в този вид той дава ясна представа - какво са шансовете, които пренебрегваме

Само няколко извадки
-допълнителни 1,7% ръст на БВП за период от 30 години
-спадане на цената на природния газ с 25-30%
-увеличение с 25 милиарда евро на инвестициите в България
-180 милиарда евро допълнително създадена брутна продукция
- 45,000 работни места

Нищо от това няма да се случи в България, а в съседните страни.

Както премиера Понта каза - ако трябва да избираме е по-добре Шеврон, отколкото Газпром.

Няма смисъл да търсим причините за неудовлетвореността си, за бедността и за липсата на перспектива извън собствената си отговорност и решителност за действие.

Докато не изгоним лъжепророците от Храма няма да имаме бъдеще.

Няма коментари:

Публикуване на коментар