неделя, 1 юни 2014 г.

Фейсбук интервю - за Украйна, ЕС и Русия преговори по природния газ и проекта Южен поток

Въпрос от Иван Тенев - Г-н Василев, Вие сте специалист по енергийните въпроси. Аз не съм. Гложди ме един въпрос? Не е ли възможно газопровода през Украйна да стане собственост на международен консорциум ( чрез увеличение на капитала чрез новоизградени подобрения). Консорциумът купува газта от Русия, продава го на европейските държави включително и на Украйна. Украйна си получава транспортна такса. Всички доволни и щасливи и сигурни в доставките. Тогава - южен поток - излишен! Защо да се влагат милиарди в нещо което е излишно. Тези милиарди после ние потребителите ще ги плащаме?

Отговор: Има няколко пункта, които са "трудни" за реализация на вашата хипотеза. 

Първо, смесвате собственост върху газопроводите, операторство и "купуването" на природния газ - търговеца. Те попадат под различен режим в Енергодирективите на ЕК. 

Идеята за съвместна собственост между ЕС, Украйна и Русия, както и за съвместна компания която да оперира транзитните газопроводи не е нова и вероятно е реализуема, включително чрез инвестиране в модернизация и последваща екуитизация - превръщането им в дял. Но на дадения етап на разминаване на интересите на ЕС и Украйна с Русия е малко вероятен тристранния формат. За двустранен - ЕС - Украйна има няколко пречки.

Оставям на страна техническата част. Както и също трудната тема за газохранилищата и още по трудната тема - кой плаща техническия газ - т.н. лайн пак и най-вече кой плаща природния газ, която трябва да се съхранява в газохранилищата на Украйна - между 22 и 25 милиарда кубически метра. 

Без него транзитната система не може да функционира през зимата, когато пиковете в потреблението на природен газ надвишават количествата, които могат да постъпват от Ямал и другите газодобивни райони. 

ЕК се опита да внуши на европейските компании да купят газ и да го складират в Украйна - това което правеше Газпром - не те отказаха. Веднъж защото не искат да поемат политическия риск на Украйна и втори път защото националните им правителства и Газпром имат много по- силно влияние върху тях отколкото ЕК. Пък и на ЕК липсва ключов аргумент - пари. Що се отнася до купуването на природния газ на руско-украинската граница - това също е логична стъпка - но пак трябва да се реши системния проблем в стабилизацията на Украйна и тя самата да разреши спора си с Газпром относно цената. 

За съжаление комисаря Йотингер в желанието се да помогне за решаване на ценовия спор между Нафтогаз и Газпром започна да определя "справедлива пазарна цена", което дефинитивно не е негова работа. 

Относителен оптимист съм за решаване на ценовия спор, който вече е в арбитраж в Стокхолм,. Но това е въпрос на време и бъдеще. Стабилизацията на Украйна е непременно условие, но път Русия няма изгода от това. Идеята за енергиен съюз на ЕС има в себе си подобен потенциал, ако всички страни се договорят с Газпром под единни условия тогава би станало възможно и договарянето в Украйна. Но тук пък големите енергийна грандове на Европа ще се лишат от привилегировани отношения и няма да могат да реализират маржовете от по-ниските цени и конкурентните предимства, които имат техните клиенти пред потребителите в Централна и Източна Европа. Освен това реализират и приходи от посреднически услуги с руски газ. И тук още един "тънък" момент - най-значителните количества природен газ при предишните кризи се отклоняваха към индустрията в Източна и Южна Украйна, т.е. зоните контролирани от Янукович. Остава висок и риска от "случайни" терористични бомбени взривове, каквито вече има - и всичко заедно за да се докаже руската теза, че Украйна е непрогнозируема и че Южен поток е незаменим за ЕС. Същата схема беше повторена и за да се убеди Европа и особено Северните страни, че Северен поток няма алтернатива. Тогава се дестабилизира Грузия и врътна кранчето на природния газ през Украйна.

Нищо ново и оригинално. Единствената разлика е, че вече никой не вярва на Путин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар