събота, 14 юни 2014 г.

Радио Фокус: Опитите на правителството да направи договора за „Южен поток” необратим е твърде суетно усилие извън мащабите и възможностите му


14 Юни 2014 | 11:15 | Радио „Фокус”, „Това е България”
Снимка: АФПИлиян Василев, член на Управителния съвет на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион”, в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Водещ: Спряла ли е България работата по строежа на газопровода „Южен поток” до изясняване на забележките на Европейската комисия по проекта остава загадка и след изслушването на премиера Пламен Орешарски и министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в парламента.
Докато министър-председателят заявява, че е наредил на Стойнев и на „Българския енергиен холдинг“ „да предотвратят по-нататъшната подготовка на строежа на „Южен поток“, докато не се предприемат корективни мерки“, министърът пропусна да каже дали се е съобразил с това искане. Господин Василев, остава висящ като че ли въпросът – има ли подписани документи от българското правителство за газопровода, които после да донесе неустойки в случай на неизпълнение. Вашето мнение какво е?
Илиян Василев: Не остана висящ въпрос. Премиерът призна, че договор е подписан. Това, което остана да виси, е дали и доколко министър Стойнев се е съобразил с неговото желание и с неговата инструкция и е превърнал политическата декларация на министър-председателя в конкретно управленско решени и разпореждане през БЕХ към българските представители в „Южен поток България”, за да предприемем действия за преустановяване на работата по този проект.
Водещ: Изявлението на премиера Орешарски дойде веднага след среща с трима американски сенатори. Как трябва да се тълкува това според вас?
Илиян Василев: Вероятно изборът е на самия премиер – и на мястото, и на времето. Така, че опитите да му се вкарат някакви свръхголеми геополитически конотации в смисъл, че има пряка причинно-следствена връзка между това, което сенаторите са казали и решението на премиера да го оповести, е доста тънка линия на свързаност. Но в политиката всичко е възможно и депутатите винаги използват тази възможност.
Водещ: Европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че преговорите между Европейската комисия и Русия относно „Южен поток” са прекратени. Причината е, че руснаците са се обърнали към Световната търговска организация като поставят под въпрос съответствието на европейското законодателство с правилата на организацията. Това как звучи? Дали този спор ще остане? Всъщност най-вероятно ще остане за следващата Европейска комисия, може би.
Илиян Василев: Аз това се мъчех и да кажа в цялата тази шизофрения около дебата – дали има „Южен поток” подписан, дали няма, кога и как, е всъщност това, което българското правителство се опитало да направи в частен порядък - да договори и да, по израза на господин Стойнев, да облече необратимостта на този проект в договор, е твърде суетно усилие извън мащабите на българското правителство. В момента текат много тежки преговори и действия между Русия и Европейската комисия по целия фронт на отношения в областта на енергетиката. Предприети са процедури от руска страна през Световната търговска организация не само по повод на „Южен поток”, но по повод на третия либерализационен пакет и задължителното изискване за достъп на трети страни до инфраструктура, която се владее и е построена със средствата на „Газпром”. Спори се по отношение на задължителната преструктуриране на компаниите със собственост върху природния газ и върху собствеността, върху инфраструктура и най-вече върху оперирането ѝ. Това е един по-общ процес, а не точно следствие от днешните или пък, така, скорошните, неразбирателства в и дебатът, който се води в България.
Водещ: Тогава къде са мястото и ролята на българското правителство?
Илиян Василев: То /мястото/ винаги е било в рамките на придържане към общоевропейската позиция. Сега, тези опити на руската страна да използва Световната търговска организация за усилване на своята позиция са логични. Те са  слабо перспективни, но поне това е един логичен етап и закономерна стъпка. Всъщност не е само през Световната търговска организация, сега в Брюксел „Газпром” нае доста голяма армада от правни консултанти, юридически фирми, които да му помогнат  да усили позициите и да се защити в спора с Европейския съюз. Но в повечето случаи, включително и в арбитражните дела, които се водят ,между „Газпром” и неговите европейски партньори, за голямо съжаление на Москва последните, историята е твърде негативна за „Газпром”. Те де факто нямат нито едно значимо спечелено дело в последните години. Последното, което загубиха, всъщност то не е дело, а то е присъда на така наречения Съвет по конкуренцията в Литва /това в българските условия би трябвало да се тълкува като Комисия за защита на конкуренцията/, която присъди 46 милиона наказателна санкция срещу „Газпром” за това, че „Газпром” не е позволил на „Литвус Енерджи“, т.е. компанията, която е газовата компания на Литва, да реализира суапова сделка и внос на по-евтин газ и чрез която да се намали цената на газта за потребителите. Лошото е, че в България малко запалянковски се съсредоточаваме само върху геополитиката, а не се занимаваме с предметния анализ на възможностите, които в този общ спор на равнище Европейския съюз и Русия, се отварят пред България и „Булгаргаз“ да поискаме ново намаление на цените на природния газ, да извоюваме възможност вече така съществуваща за суапови сделки за реализация на алтернативни доставки. Да реализираме политики, които са на равнище на потребител или данъкоплатец и да могат да ни облагодетелстват. Но такава е съдбата, такива са реалностите. Видяхте дебата днес в Народното събрание на какво равнище беше.
Водещ: Подобен смисъл носи и изявлението на ръководителя на мисията на Международния валутен фонд Мишел Шанън, че политическата несигурност и зависимостта на България от руския газ, и неяснотите около проекта „Южен поток” са основните предизвикателства пред страната ни, за да се постигне икономически растеж. Съгласен ли сте с тази констатация?
Илиян Василев: Политическата несигурност със сигурност е голям фактор, но за мен по-големият проблем е не общото съждение за политическата несигурност, а това, че в страната от доста време не се правят реформи, няма ярки политики, премерени, активно провеждани. Няма консенсус. Има едно политическо боричкане и вторачване в собствения си интерес. Може би пикът на тази политика беше в „Южен поток”, в който се проследява всичко друго, освен общия национален интерес. Там има интереси на конкретни политически групи, партии, на конкретни компании, но някак си не може да се види националния интерес.
Водещ: Какво да очакваме от още един голям спор, така да се каже – преговорите за газовите доставки за Украйна?
Илиян Василев: В преговорите за газовите доставки на Украйна мисля, че украинската страна постепенно се ориентира към някаква печеливша позиция. Разбира се в краткосрочен план Украйна няма как да не си плати природния газ, дори и да надплати, но тя правилно се ориентира към арбитражна процедура в Стокхолмския съд, тъй като през последните години, както казах, историята на арбитражите срещу „Газпром” е твърде окуражаваща за тези, които си искат и получават правата, включително и в ретроспекция, тъй като присъжданията,  касаят не само конкретни текущи периоди, но се връща назад и се получават доста значителни суми. Както казват моите руски колеги Михаил Карчьомкин и Михаил Крутихин  заявиха – не се знае в края на тези спорове кой кому ще дължи големи суми. Колкото повече нещата напредват, вероятността „Газпром” да дължи на „Нафтогаз“ нарастват експоненциално, имайки предвид, че е много трудно за „Газпром” да докаже пазарни репери и пазарно ценообразуването. За голямо съжаление българските ръководители на газовите компании и на енергийния холдинг не се ориентираха навреме, каква е тънката разлика между това да предоговориш цената, като промениш формулата и да се съгласиш на по-ниска цена, като се съгласиш цената да бъде намалена чрез дисконт, или отстъпки, които се дават едностранно от Русия. Разликата не е само семантична. Тя има много значителен контекст, защото в първия случай, когато се предоговори формулата, за което фактически това е основният камък на раздора, както се казва, разногласие между „Нафтогаз“ и Украйна. Те настояват да се промени формулата, начина на ценообразуване, а не да се реализира намаление на цената чрез еднократни отстъпки. Когато „Газпром” прави еднократни отстъпки първо, че те важат за определени периоди, второ, са функция на политически хрумвания и на добра воля от страна на правителството в Москва. То може да реши да ги отнеме всеки момент и забележете, тези отстъпки веднага „Газпром” ги прехвърля в баланса на общите отстъпки, които той прави и които се регистрират в защита на неговата кауза пред Европейската комисия да докаже, че цените в случая на разследването по злоупотреба със монополно положение, да докаже именно, че „Газпром” пазарно ценообразува, т.е., че той намалява цените, за да ги вкара в пазарен ред. Но едно е „Газпром” сам да прецени какъв е пазарният ред, друго ние сами да ги привържем към цените на германския пазар. Това е, бих казал, важният предметен разговор, който българските политици не проведоха днес, а именно, че от една година „Булгаргаз“ не е поискал намаляване на цените и вместо сега да се чудят как да повишат цената на топлинната енергия и други цени, ние можехме да имаме поне с 20 долара по-евтин природен газ, което щеше да облекчи, финансовото състояние на тези дружества. Но ние се занимаваме с гранд неща, големи неща, които са далеч над мащаба ни, а пропускаме да реализираме материалните си дребни ползи, които са много по-същностни.
Димитър ДРАГАНОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар