четвъртък, 5 юни 2014 г.

Националният интерес в проекта Южен поток

Време е да уточним понятието национален интерес, защото очевидно говорим на различен език с радетелите на проекта Южен поток.

Правителството говори, че защитава националния интерес, опозицията също, да не говорим за политическите партии.

Има хипотеза националния интерес да се определи на равнище на четирите компании, които ще участват като подизпълнители в проекта Южен поток - ще получат поръчки за няколко стотин милиона евро. Не е малко в трудни времена. Нека оставим настрана очевидния факт, че с изключението на една от тях, другите нямат общо с газовия бизнес и са по-скоро в положението на посредници.

Има и друга хипотеза - националния интерес да се определи на равнището на максимално засегнатата група от населението - данъкоплатците и потребителите на природен газ. Двете групи не са тъждествени, затова трябва внимателно да преценим дали в търсене на изгоди за потребителите няма да нарушим правата и интереса на данъкоплатците, т.е. в търсене на по-изгодна цена с няколко долара няма да рискуваме да се окажем с дълг или пропуснати ползи за милиони и за години напред. Освен това трябва да преценим дали ползите и рисковете са разпределени справедливво във времето за да не се окаже, че днешните поколения печелят, а следващите плащат.

Моето отношение към проекта Южен поток винаги е било експертно и базирано на моето разбиране за национален интерес - т.е. на равнището на данъкоплатеца или потребителя. До съвсем скоро  приемах правото на правителството, на управляващата коалиция и на всеки защитник, че България има право на своя дял от "частна договореност" с Русия - точно така, както правеха и продължават да правят големите енергийни компании и правителства в ЕС. В този смисъл моралното право на Европейската комисия да назидава и да провядва морал, особено след като "проспа" заобикалянето на Централна и Източна Европа от единствените реални алтерантивни газови доставки от Азърбайджан и то защото конкретни правителства и големи компании забравиха за понятието "солидарност" ми идва в повече. Не минава и седмица без да станем свидетели на политически аванси към Кремъл от страна на западни ръководители на най-високо равнище към Кремъл, в това число и срещи в условията на санкции. Днес Шрьодер празнува рожден ден в Петербург, утре Саркози се среща в Сочи, в другите ден британски и френски лидери се срещат с Путин. Ако български премиер или президент се срещне или дори поговори по телефона с Медведев или Путин, тутакси ще се отвори вълна от критики и подозрения.

Отчитам и обстоятелството, че тези лидери имат по-голяма свобода на политическо движение и нямат нужда да доказват, че са част от Запада и Европа. България, за съжаление, не разполага с подобна свобода, защото на нас все още се гледа с подозрение, че сме троянски кон и че не сме искрени в принадлежността си към евроатлантическата група след толкова много години откъснатост от Европа. И трябва да признаем, че правителството ни често дава повод за подхранване на подобни съмнения - особено с витиеватото си твърдение, че спазва европейското законодателство и добри практики, докато се опитва несръчно да се договори зад кадър с Газпром.

Затова често в миналото съм имал проблем с формирането на оценка въз основа на морални репери по темата енергийни отношения с Русия, особено когато се проповядва от нотарно известни с несолидарнния си прагматизъм западни лидери. Не принадлежа към групата хора, който отиват толкова далеч в отрицанието си на политиката на Кремъл, че са готови да откажат правото на Русия изобщо да доставя енергийни източници и зад всеки кубически метър природен газ виждат дългата ръка на КГБ. Напротив, твърдя, че руският природен газ е не само добре дошъл, но и желан на европейския пазар, защото силна конкуренция, ниски цени и енергийна сигурност без руски газ няма - поне няма на достъпни цени. Но освен Газпром в Русия има много независими производители, които страдат от експортния му монопол и който също както и България и ЕК биха се възползвали от гарантиране на правото на трети страни за достъп до Южен поток.  В същност именно опитите на Кремъл да използва Газпром като политическо оръжие прави руския газ рисков за европейската енергийната сигурност.

И точно поради същите причини съм предпочитал да гледам на проекта Южен поток от към материална или икономическа логика, като максимално се абстрахирам от морално-политическите аргументи.

Въпреки липсата на информация и пряк достъп до документи направих някои сметки и анализи, които повдигат нови и нови въпроси. Това, което виждам като процедури около Южен поток е не само тревожно, но и критично опасно. При този старт с лекота можем да предположим какви ще бъдат системите за контрол върху разходите, върху качеството и върху сроковете - и каква ще бъде крайната сметка за плащане, която ще получат българстите данъкоплатци.

Ето само някои щрихи от съмненията, които прерастнаха в отрицание.

Първо, процедурата около Южен поток издава неговата тотална несъвместимост с елементарните стандарти на прозрачност, откритост, добри практики в управлението на проекти. Бих казал, че непрозрачния, задкулисен и дори циничен начин, по който проекта се придвижва не отговаря на нормите дори на елементарно човешко приличие - толкова самовлюбеност и пренебрежение има у управляващите и то към законни и съвсем не абстрактни съмнения и въпроси. Няма как проект от подобен мащаб и с подобни последствия насила да се наложи без диалог и комуникация с обществото. Това е аксиомата на задължителните стандарти за банкиране за всеки голям проект, независимо от неговата "стратегическа" значимост. Ако в България все още минават безнаказано договореностите зад кадър и извън демократичния процес, то в Европа, от която сме част, това просто няма как да мине. Защото в този проект са засегнати и интересите на европейски компании и данъкоплатци.

- липсват безспорни доказателства и гаранции за рентабилността на инвестициите и благоприятно социално-икономическото му въздействие. Политиците ни уверяват, че е супер изгоден, но това е мантра, която трябва да приемем на доверие - без достъп до документи. Обществото не може да вярва на кредит без мнението на независими експерти, само въз основа на обосновки написани от заинтересовани страни. Много от ключовите приемания, "гаратиращи" успеха,"висят във въздуха" - тарифната структура, запълняемост, гарантирани договори за изкупуване и т.н. Имало някакви неясни гаранции, но никой не дава документни доказателства - били търговска тайна. При преобладаващ и значим обществен интерес не може да има търговска тайна. Упованието, че ЕК няма да намери начин за да получи достъп до тези документи е смешно.

- от всички страни валят реални доказателства, че Газпром няма дългосрочни договори с гарантирани количества и гарантирани цени. Последното от тях е, че само преди седмица руския газов монопол наруши за пръв път от 50 години практиката на нефтоиндескирани договори не с някои друг, а именно с основния партньор на Газпром в проекта Южен поток - италианската ЕНИ. Това събитие беше предизвестено, особено след като основния конкурент на Газпром - норвежката Статойл - вече рекламира спот-договорите на борсите в Северо-западна Европа. Не приемам на "честна дума" твърденията за гаранции за приходи и ползи, още повече, че заради "професионалните умения" на същите хора сме в арбитраж по делото Белене и НЕК е потънал. Ако сте банкер и фалирате банка имате забрана да управлявате нова банка. Защо това да не важи и за енергетиката? Това не е политическа предубеденост, а въпрос на елементарна справедливост и инстинкт за самосъхранение.
- процедурата по търга се вписва в сюжетите на дълбоко законспирирани акции - обявен по Коледа и завършил след Нова година - време в което няма нормална западна компания, още по-малко управителните органи да заседават. Резултатите от търга ту се появяват ту изчезват.
- премиерът Орешарски се гордее, че петчасовите разговори между него и министър Новак и шефът на Газпром, на които се е разиграла съдбата на проекта и вероятно стиковали интереси, завинаги ще останат тайна.  Именно от този момент у мен се затвърди убеждението, че не става въпрос за договорни практики или бизнес сделка, която министър председателя да може да покаже и докаже пред българската общственост. Това определено не е в интерес на нацията и не може да бъде действие в защита на национален интерес.
- По време на преговорите през есента бе посочена "ориентировъчна стойност" от 3,5 милиарда евро. В руската преса изтече името на "победителя" - Генадий Тимченко и о, изненада, той печели с точното посочената сума от премиера Орешарски и министър Стойнев. Каква изненада, каква случайност!? Имаше  над 10 компании, включително западни, които проявиха интерес към участие в изграждането на Южен поток през българска територия, но нито една от тях не получи шанс да се конкурира с вече политически договорените печеливши. Да се очудваме ли, че Европейската комисия "забеляза" този факт на дискриминация на европейски компании и стартира наказателна процедура?! Въпросът е  защо нашето правителство, което уж е обвързано със защитата на стандартите и правилата на ЕС съучаства в подобна дискриминация на европейски и други компании и предпочита да се договаря зад кадър с руския газов монопол? Липсата на конкуренция пряко води до непазарно ценообразуване, високи цени на природния газ и до силни подозрения за държавна помощ, защото там където държавата "пропусне" да осигури минималните равнища на конкуренция започват подозренията за непозволена държавна помощ.
- В същия режим на тълкуване попада и "случайната поправка" в Закона за енергетика, която изключва тези прословути 12 мили от българска юрисдикция. Този акт има конкретни и значими финансови измерения и води до пряка материална изгода за Газпром. Безропотното съгласие на българското правителство няма как да бъде тълкувано, освен като непозволена привилегия от страна на държавата. Това е тълкуването на комисита и по повод на процедурата, която заобикаля Закона за обществените поръчки.  Не твърдя, че ЗОП е идеалната  правна рамка за подобни сложни международни проекти, но трябва да има обосновка и ако се налага Парламента да реши изрично да не се прилага закона и най-вече да комуникира това с ЕК преди това.
- Българското правителство не обяви пълната стойност на проекта, нито обясни как така тя набъбва над два и половина пъти. Не бе трудно да се изчисли през структурата на финансиране - 30-70% дялов срещу заемен капитал и размера на заема отпуснат на БЕХ от Газпром за да покрие 50% от дяловия капитал   - 625 милиона евро. Всеки с калкулатор може да изчисли, че тоталната сметка излиза над 4,17 милиарда евро. Съгласете, че е подозрително от гледна точка на първоначалната оценка 1,7 милиарда евро, да не говорим при сравнение с аналогични проекти в други европейски страни.
- По същия път не бе проблем да стигна до заключението, че вероятно значителна част от поскъпването на проекта се дължи на значителни изменения в техническата част и по-точно включването на изключително капиталоемката лупинг система близо 400 км допълнителна тръбна мрежа. Тя без съмнение е нужна за ефективното функциониране на Южен поток като цяло, не толкова за сегмента в България. Има техническа и управленска логика, тъй като в България няма газохранилища с капацитет, който дори малко да приближава до този на украинските. Без тях Южен поток операторът ще бъде с "вързани ръце", не само защото в студените зимни дни отбора от тръбата по целия и маршрут може значително да надвишава количествата които се подават през морския участък, но и защото без значителни газови буфери никой газопровод не може да функционира в оптимален режим. За мен, а вероятно и за мнозина, обаче липсва икономиката в лупинг системата и то от гледна точка на БЕХ като инвеститор. Къде са приходите, които съхранените в лупинг системата количества природен газ ще дадат, защото те не се покриват от транзитните тарифи или поне имат различна добавена стойност за акционерите в проекта /в т.ч. БЕХ/ и за търговеца на природен газ - Газпром.
- Събитията в Украйна също промениха контекста за оценка на нашето участие. Преди анексирането на Крим от Русия, макар и под условие, но все пак можеше да става реч за застраховка срещу прекъсване на доставките при Янукович. След Крим и ангажирането на ЕС в събитията в Украйна става невъзможно да се съвместят проектът Южен поток и усилията на Запада да помогне за въстановянето на страната след Майдана и атаките на Русия. Просто е за разбиране - няма как от една страна Западът да налага санкции на Русия и да налива ресурси в стабилизацията на Киев, а от друга с лека ръка да се съгласи Газпром да лиши украинския бюджет от поне 3 милиарда долара преки ползи всяка година. Министър Стойнев не би трябвало да се прави на наивен и да жали, че Южен поток е попаднал в пресата на противостоенето между ЕС и Русия, защото той не е случайно попаднал в кръстосан геополитически огън неутрален бизнес проект, а инициатива и инструмент на руската външна политика.

Попадаме в същия капан за прелъстяване както беше по времето на злополучния гранд енергиен шлем. Отново рискуваме реални днешни пари в очакване на несигурни бъдещи ползи и нови милиарди загуби и пропуснати щети.

Да припомним - основният аргумент на тройната коалиция при управлението на премиера Станишев - за да се съгласи на ревизия на изгодния за България договор за доставка и транзит на природен газ през 2006 година бе, че това е добра воля в "аванс" за да получим голямата изгода на още по-големите гранд енергийни проекти. Президентът Путин тогава говореше за два три милиарда долара годишни ползи от Южен поток. Помните ли? Подобни числа не могат да не замъглят съзнанието на редовия бългаски висш държавен или правителствен ръководител. Чакайки и недочакайки "рога на изобилие", реално загубихме близо милиард долара, защото с транзитните такси преди ревизията можехме да купим над 1 милиард кубически метра, а след нея едва 240 милиона кубически метра. Разликата от близо 800 милиона кубически метра при средните цени за последните пет години от договора от 450 долара за хиляда кубически метра ни костваше допълнително над 300 милиона долара всяка година!? Сметнете за пет години каква е натрупаната загуба. Това ли беше достойна защита на правилно дефиниран национален интерес? Не вярвайте на уверенията, че сме нямали алтернатива. Не само, че не спечелихме, но тепърва ще плащаме сметката на този авантюризъм, защото в критично време за своето преструктуриране и усилване на позиции в навечерието на либерализацията на газовия пазар, Булгаргаз остана без финансов ресурс и с растящи дългове. Някой да понесе отговорност за това?

Ако по Бургас-Александруполис се измъкнахме с "дребни" щети от няколко десетки милиона, то сметката по Белене е за над милиарда евро. Българските данъкоплатци финансираха "мечтите" и "сметките" на няколко политици и компании. Къде бе тук националния интерес?

Равносметката по Южен поток не е утешителна. Вече плащаме за поредната грандомания чрез която реално се преразпределят огромни ресурси. Въпреки увеличения си дълг с един милиард, при това само за последната година, БЕХ даде от своите ограничени средства близо 200 милиона лева /?/ за увеличение на капитала на проектната компания Южен поток. Да сте чули да инвестира толкова в модернизацията на собствените си компании, в проекти за енергийна сигурност и диверсификация или в местен добив на природен нефт и газ?

Плащаме и защото отново за благото на "партньора" се въздържаме от предявяване на максимални претенции за намаляване на цената на природния газ от Газпром, в резултат на което цените по който купуваме природния газ продължават да увеличават дистанцията с реперните цени в Централна и Западна Европа. Плащаме като минимум с 20 долара, а по-вероятно с близо 50 долара над цените по който "партньора" продава на западните си колеги.  На този фон ДКЕВР обяви увеличение на цените на топлинна енергия с повече от 10% вместо да натисне Булгаргаз да потърси по ниски цени от Газпром. За сведение на неверниците - в началото на тази седмица цената на британския газов пазар - борсата NBP - достигна най-ниската си точка от 2010 година - 260 долара за хиляда кубически метра?! Да сте чули БЕХ да инвестира в търговска структура, която да бъде в състояние да реализира подобни сделки? Не, няма и да чуете.

В своите отчаяни опити да защитят тезите си, прибягват до абсурдни твърдения - че Южен поток ще доведе до по-ниски цени на природния газ за българските потребители. Без грам доказателства или обяснения - на принципа - вярвайте, ние знаем. Нито дума за логичното съмнение, че няма как в проект за инфраструктура, по които страни са БЕХ и Газпром, да има правно обвързано споразумение за бъдещи доставки с по-ниски цени, нито за промяна в ценовата формула за продажба на природен газ. Простете, ако не вярвам на бланкетни уверения след историята на големия шлем.

Заложихме на единичен "голям удар" с Южния поток и пренебрегнахме - отново за да отчетем интересите на "партньора" - алтернативните възможности и поставихме на трупчета всички проекти с диверисфикационен потенциал - в това число интерконекторите и разширението на Чирен. Така е у нас -  разчитаме за скокообразно развитие и на "големи удари" /има цяла теория/.
Само гранд мащаба е достоен за мисленето на нашите първи партийни и държавни ръководители - другото, тривиалната и скучна работа по реализацията на реформи и повишаването на прозводителностга, по привличане на чуждестранни инвестиции, технологии и иновации, на предоставяне на равни възможности и за местните инвеститори и най-вече за ефектна съдебна реформа и ефективно правораздаване - нито дума. Един удар и .... и цял живот на власт или на Бахамите. Къде виждате тук видим и защитен национален интерес?

В стратегията на ЕС за енергийна сигурност се набляга и върху необходимостта от насърчаване на местния добив на нефт и газ, но отново правителството и управлвящата коалиция са заложили всичко на картата Южен поток. Затова и министрите и премиера пропускат да забележат, че прокудихме най-сериозния инвеститор в проучването и добива на нефт и газ от десетилетия. Нито Газпром, нито Лукойл ще тръгнат да проучват и добиват местен нефт и газ.

Въведохме за капак и мораториум върху проучванията за шистов газ - отново за да не дразним "партньора". А имаме количества природен нефт и газ в нашите недра оценени за над 100 милиарда евро по текущи цени. Както се казва - дадохме "всичко за Южен поток, всичко за победата".

Къде е тук националния интерес? Явно сме свидетели на узурпация на правото да се дефинира като национален интерес частния или групов интерес на малки групи от политически и бизнес олигарси?

Това, че няма да успеят е сигурно. Проблемът е, че всички данъкоплатци ще плащаме за техните непремерени амбиции.

Ето защо не вярвам, че с тези хора и в този формат проектът Южен поток може днес или утре да отговори на българския национален интерес.



1 коментар: