"Правен свят" се намеси в казуса КТБ. Прокурор и следовател започнаха "контролирано изпускане на вести" от доклада на одиторите и сведения от квесторите. Другата страна е обвързана с декларации за поверителност и неразпространяване на следствена тайна и на практика не може да опровергае казаното. Прокурорът и следователите много добре знаят, че от одиторските компании също няма да има опровержение. Колко били кредитите на свързани лица, колко дълбока била финансовата дупка и т.н. - все теми по мярата на съвременните български прокурори.
Атаките на медийно равнище продължават с търсене на "под вола теле" и опровергаването ми - всичко за да се потопи принципния проблем в множество лични спорове, конфликти и интереси. Оспорва се, поне медийно, правото на вложителите да се борят за спестяванията си, дори ако това означава и за банката си - така както те го разбират, а не както и предлагат чрез закон за КТБ в Парламента и намеса на държавата.
Докато крайния резултат от атаките срещу банката все още е неизвестен - не толкова като знак - със сигурност всички ще загубят, а като дълбочина - е ясно, че с всеки изминат ден стойността на активите на банката ерозира, а заедно с нея и "масата на несъстоятелността" - която е главната опора на надеждите на вложителите с над 100 хиляди евро влог да си върнат в максимално възможен размер парите. Ако Вие сте спестител и виждате, че атаките срещу банката унищожават парите Ви как ще реагирате - независимо, че някои пуритани странно защо виждат в това користно действие.
Слушам някакви пълни абсурди и тези, че еди кой си имал конфликт на интерес, следователно не можел или по-скоро не трябвало да се изказва или да се отчита мнението му по повод на банката.
Гледам часовника и календара - все 2014 година. Няма октомврийска революция и залпове на Авропа не чувам.
В ТВ студиа нарочно показват фотоси на "милионери" вложители в КТБ като дъска на позора . като след 9-те септември. Всичко с надеждата, че "драгия зрител" ще включи първичния си инстинкт и вместо да громи първопричината за този пладнешки обир в КТБ ще започне да мрази богатия и известния спестител в КТБ.
За това пиша тези редове, защото отново манипулират хората.
За съжаление някои уважавани от мен колеги побързаха да се включат в "разпни го" с лошите кредити на КТБ и злото Цветан Василев. Като човек с опит и с уважение към работата на моите бивши колеги одитори твърдя, че всичко изнесено от тези прокурори и следователи, в това число и "изтичане" на инфо от одити си е част от пропаганден пиар и няма нищо общо с заключенията им за състоянието на банката. Още по-сигурен съм, че те нямат заключения от типа - в банката има 3.5 милиарда проблемни кредити. Няма никакъв начин към днешна дата който и да се професионален одитор да си сложи подписа под такова заключение, защото повтарям тези компании имат изключително строг външен рисков контрол - не само репутационен, но и този свързан със застраховките за професионална отговорност, което не им позволява да подпишат заключение преди да са имали достатъчно време да се запознаят с първичните документи, да са запознали с кредитните досиета, да са говорили с кредитополучателите и да оценят тяхната реакция и способност да обслужват тези кредити. Дори и да има място и да препоръчат форензик анализи - това няма да стане с биене на барабани, а ще огледат от всички страни и тогава, отново, със уговорки да представят своите наблюдения и евентуално препоръки.
Като човек който предполага за какво става реч ще Ви кажа, че свързаните кредити непременно не означават лоши, проблемни или несъбираеми кредити.
На моите приятели които сега критикуват бланкетно Цветан Василев, някои с основание защото дълго години бяха обект на безпринципни атаки от негова страна, - ще припомня Волтер - за правото на противника да изрази и защити мнение и интереси. Василев направи куп грешки - лични и професионални /банкерството изисква тишина, а не барабани и политически интервюта в чужди издания/, да не говорим за забранени за банкер "политически" инвестиции, за морално укоримо за доверието в банкери злоупотреба с положение за да си финансира собствени бизнес начинания - т.е. не да се съсредоточи върху управлението на тези ресурси с цел получаване на дивиденти. За това със сигурност ще си плати, но трябва да има процедура и процес, а не нахвърляне и удари под кръста от тълпата. Ако не друго той има активи, които може да загуби. Това е различно от това да имаш кредити, които да искаш да загубиш в "мътната вода" около КТБ.
За бългаската демокрация няма нищо по-опасно да бъдем зомбирани и заслепени за мотивите на атаката и за последствията
Всички приказки за милиарди потенциални загуби, като се внушава предположението, че банката няма да може да бъде спасена означават само едно - едни хора искат да я вземат на безценица, а други да не си върнат кредитите. Това е истинската опасност, а не че някой имал конфликт на интереси защото бил вложител и заинтересована страна.
Между другото не зная откъде тези хора черпят своята увереност, че конфликтът на интереси предпоставя неистинност или манипулативност на казаното. Да припомня, че наличието му не отменя правото, а често и задължението на хората, информирани по дадена тема да говорят публично и заемат активна позиция. Това е от обществена полза. Веднъж деклариран този конфликт освобождава говорещата страна от нуждата да се обяснява и оставя на публиката - читателите и зрителите - да преценят на какво да вярват и на какво не. Но обвинението в конфликт на интереси - реален или предполагаем - по никакъв начин не дава предимство или правото на трети страни да критикуват или омаложават казаното или писаното. Мнението на професионалисти с опит в банковата и финансова сфера, макар и с деклариран конфликт на интерес струва много повече от мнението на неконфликтния, но незнаещ или користен човек. Защо да трябва да се слушат лаици и идеологизирани тролове, само защото нямат спестявания в банката, поради което не са в конфликт на интереси.
Само защото банката е давала по-високи лихви не може да се твърди, че те са непазарни!?! Ако тя междувременно е генерирала печалба означава че е могла да си позволи тези лихви. Следователно вложенията не могат да се смятат за рискови, само защото са в банка с по-висока лихва. Дори да приемем, че нещата не са били наред вътре в банката с отчетността и осчетоводяването, не Ви ли притеснява манипулативното насочване на общественото мнение в погрешна посока обратна на насърчаване на конкуренцията между банките за по-високи лихви по влоговете и по-ниски - по кредитите. Какво печелят спестителите ако средното равнище на лихвите по депозити падне, без от това да паднат лихите по кредитите. Погледнете само лихвения диференциал с еврозоната за да се убедите, че лихвите и най-вече общите разходи които българските кредитополучатели плащат са значително над равнищата от еврозоната. И не всичко е въпрос на връзката риск - доходност. Теглото на т.н. политически или риск на страната, в това число институционален, потвърден от намесата на прокуратура и БНБ - обяснява защото всички българи плащат повече за финансов ресурс.
КТБ и другите български банки нямат привилегията да получават свръхевтин кредитен ресурс от позиционирани в еврозоната майки с достъп до практически безлихвен финансов ресурс от ЕЦБ. Логично е за българските банки да търсят като основен източник на финансиране влоговете на български граждани и фирми.
Е как да стане, ако не предлагат по-високи лихви от чуждестранните банки?
Не искам и не вземам ничия страна в този спор. Нямам и конфликт на интерес. Но шансът за разрешаване на кризата с КТБ докато е в разгара си войната на пиарите и зад кадър се преразпределят власт, пари и влияние, е нищожен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар