четвъртък, 24 юли 2014 г.

За енергетиката – решенията започват с диагнозата, визията и радикалността – аналитичен доклад на ЦИД по управлението в енергетиката и енергийната (не)сигурност

В петък ще бъде публикувана българската версия на доклад за състоянието на българската енергетика и енергийна сигурност на Центъра за изследавне на демокрация, който идва в изключително подходящ момент и може да послужи като изходна база за разбиране на процесите и тенденциите, които предопределят външните и вътрешни рамки и ограничители за работа на служебното и следващото правителство на България в този ключов сектор на икономиката. Докладът няма претенциите да играе ролята на поредната енергийна стратегия, защото в условията на криза „без дъно“, при това преливаща от енергийния към банковия и финансов сектор с потенциал за общосистемна криза, България има нужда от практичен документ, който да идентифицира критичните пунктове на нестабилност в системата. Там където е необходимо да предпише превантивна терапия, а там където за това вече е късно да насочи мерките към управление на кризата, така че сривът да бъде управляем във възможната степен. Както е посочено в доклада „енергийният сектор се характириза със системни проблеми, които водят до значителна загуба на национално богатство“. Следователно без решението на енергийните проблеми, страната ни не може да реши по задововилителен начин и проблема за растежа и благоденствието. Струва си документът да бъде прочетен не само защото съдържа разрези, които до този момент не са правени, но и защото е добра основа за практическо действие. Както е добре известно няма съвършен документ - този включително. Винаги има нужда от надграждане за специфика – от отделните засегнати страни. В досегашните програмни документи и най-вече в политиките на правителството липсва визия и стратегическо мислене, особено при опитите за разрешаване на структурните и управленските проблеми, свързани с енергийната сигурност на страната. За мен най-важното послание, което документът отправя е, че каквито и да са резултатите от изборите и развитието на политическия процес, връщането на енергетиката в зоната на минимална стабилност изисква консенсусен подход или поне съгласие на водещите политически сили. Основание за подобен извод се намира в разбирането, че енергийната сигурност е все по-значима част от националната сигурност, което предполага устойчиви и съотнесими критерии за оценка на рисковете, на националния интерес и на политиките в негова защита. Тъй като консенсусът не е достижим при текущите тенденции в обществения и политически процес, той, според авторите на доклада трябва той „да се планира и да се изгражда“, а не да се предполага по дефолт. Документът отделя специално внимание на еврофакторите в развитието на икономиката и енергетиката, като някои и тях могат да се възприемат като рискови за развитието ни, ако България възприеме винаги пасивна и изчаквателна позиция. Докладът отчита нуждата и възможността за реализация на Европейския енергиен съюз като синхронизираща енергийно развитие на европейските региони рамка. Докладът посочва изрично, че съществува ярко „несъответствие между членството на страната в ЕС, декларираното и реалното следване на европейските енергийни стратегии и политики от една страна и зависимостта от проектната обвързаност с Русия. Тези колизии на стратегическо равнище означават само загуби за нас, което лесно може да се проследи чрез повърхностен анализ за „разходи-ползи“ за всеки един от проектите по злополучния Енергиен шлем. По всеки един от тях България загуби огромни средства и време, които можеха да бъдат насочени към усилване на конкурентноспособността на българската енергетика и подготовката и за либерализацията на пазара. България загуби и перспектива защото миналите загуби предвещават бъдещи такива за българските компании – на пазари, на приходи, на работни места. Всичко това е заложено в матрицата на управление на енергетиката в прехода и стратегията на стимулиране на икономическия растеж чрез „големи проектни удари“. Вместо политики и работа по преструктуриране на енергетиката и укрепване на резистентността и към външни и вътрешни дестабилизиращи фактори се премина към мегапроекти с празната надежда, че така с един удар ще се постигнат макроефекти за растежа, работните места и бизнеса. Вместо да се наблегне върху празрочност, насърчаване на конкурентноспособността и възприемане на утвърдените стандарти за проектно управление – българския управляващ елит предпочете политическата целесъобразност. Потенциалните загуби в КТБ - ако се докажат такива - не могат да дестабилизират държавата, защото те ще бъдат отнесени най-напред към сметката на акционери и кредитори. Финансовите дупки в енергетиката обаче могат до потопят икономиката – още повече, че някои от тях могат да бъдат мащабно ускорени от затварянето на ликвидност в блокираната банка. В доклада е направена тревожната констатация, че общественото доверие в българските граждани към възобновяемата енергия е „разбито“, веднъж поради обективните негативни въздествие на непремерените политики в тази област, втори път заради спекулативни интереси. Изключително тревожна е констатация за това, че индексът на енергийна сигурност на България е най-висок в света, според класация на престижния Институт на 21-ви век към Американската търговска камара. Това едва ли изненадва някого – след като и това правителство не направи абсолютно нищо за ускоряване на проектите за диверсификация на източниците на природен газ, а се съсредоточи върху промоцията на предпочитанията от газовия монопол на Газпром проект Южен поток. Не са спестени и заключенията, че основна причина за това е пленената от групови интереси държава, който вместо балансиран национален интерес прокарва интересите на ограничени групи от бизнесмени и политици като „национални“. Така страната ни е попаднала в „капан на енегийната зависимост“, тъй като населението замества скъпия газ с електроенергия за отопление, което принуждава правителството да задържа изкуствено цените на електроенергията, замразявайки технологичното развитие на сектора. Констатирано е наличието на системен и устойчив управленски дефицит както на политическо равнище,така и при управление на енергийните дружества, и в регулаторната сфера. Тези дефицити взаимно се усилват и добиват характер и мащаб извън способността на обществеността да ги оценява и възприеме, което ражда недоверие и затруднява консенсусните политики. Недопустимо високо е равнището на непрозрачност и неинформираност на обществото вследствие с масовата злоупотреба с „търговска тайна“. Без никакви изключение, както показва досегашната история, позоваването на подобни клаузи прикрива остри управленски дефицити и користни практики, в това число при възлагане на тръжни процедури. Няма нито един случай, отказът до достъп до информация да е бил използван в името на защита на легитимни пазарно чувствителни интереси. Тази практика започва и завършва на най-високо управленско равнище. Най-красноречивият пример в тази насока е липсата на всякака информация за проведените срещи на премиера Орешарски с министъра на енергетиката на Русия и шеф на Газпром относно проекта Южен поток. Няма никакъв начин този или който и да друг проект да се ползва с обществена подкрепа без адекватна и балансирана информираност на обществеността. Българското правителство, според авторите на доклада, въвлича държавните енергийни компании в мегаинвестиционни проекти, без ясно договорени параметри и с огромни финансови и управленски изисквания, които далеч надвишават капацитета на дружествата и на държавата за управление на проектни рискове. Обърнете внимание на предупреждението : „дълговата спирала рано или късно ще доведе до натиск върху активите на компанията или до необходимостта държавата да гарантира задълженията и“ Докладът препоръчва серия от неотложни мерки, в това число и т.н. бързи без големи разходи. По-голяма част от тях са просто здрав разум, за другите трябва подходящи изменения в законовата уредба и институционална готовност. Много са и едва ли тук е мястото за тяхното изброяване – вижте ги. Струва си. Но ще отбележа няколко – задължителната изолация на сектора енергетика от политическата турбулентност в страната, възприемането на глобалните стандарти в корпоративното управление за държавните енергийни предприятия, политика на „меко кацане“ в сферата на ВЕИ, преразглеждане на всички възможности за разрешаване за добив на неконвенционален газ въз основа на възприетите от ЕС стандарти за сигурност и опазване на околната среда, приоритизация на големите инвестиционни проекти, укрепване и развитие на регулаторния капаците на националния енергиен регулатор, Като всеки подобен доклад и този има неща за изправяне или допълнителен фокус. Това е съдбата на всяка работа, още повече, че аналитичната му част трудно може да замести или запълни изцяло антикризсната програма или енергийна визия, от която ще има нужда следващите правителства. Има нужда от разработвне на цялата тема около икономиката на сигуността, защото приравняването на енергийната сигурност с националната сигурност крие опасността да се размие ключото послание на доклада, а именно че енергийната сигурност е оптималнато бизнес стратегия на страната. Но това следващия път. Документът може да се свали от сайта на Центъра за изследване на демокрацията

Няма коментари:

Публикуване на коментар