петък, 4 юли 2014 г.

От новия 95 брой на нюзлетъра: Кремъл подготвя края на експортния монопол на Газпром



Две новини от Москва от последната седмица говорят за силните подводни течения в Кремъл и промените, които тепърва предстоят в енергийната област. 
Едната е смяната на върха в Газпромекспорт и назначаването на Елена Бурмистрова. Основното обяснение е разширената „география“ на износа на руски природен газ към Азия. 
Втората е, че Игор Сечин, шеф на Роснефт поднови исканията си до Путин за предоставяне на достъп до „тръбата“ за износ на добития от неговата компания газ. Първоначално по азиатското направление – т.е. по газопровода „Силата на Сибир“. 
Изглежда шансовете на Бурмистрова да постигне корпоративна договореност със Сечин за да не се налага открита намеса на президента Путин са по-големи от тези на Медведев. Не е тайна, че между Милер и Сечин прехвърчат искри, защото амбициите на Сечин да се затвърди като най-силната професионална фигура в енергийни бизнес след насилственото придобиване на активите на Юкос и поредицата стратегически сделки със западни и източни партньори, не могат да се реализират без възможност за износ на природен газ. На първо време към Китай.
В същото време Газпром инкасира много силни удари освен от вътрешни конкуренти и в следствие на агресивната и не щадящи финансовото състояние на компанията геополигически амбиции на Кремъл в Украйна – пример за което е проекта Южен поток. Газпром не само очаква присъдата по антимонополното разследване на ЕК, където може да бъде глобен до 10 милиарда долара – а това е сума, която трудно ще отдели, но и продължава да трупа постоянни загуби от политическата подкрепа на режими кукли – Приднестровието, Южна Абхазия, Южна Осетия или трудни и зависими съюзници като Украйна, Армения и Беларус. Ако добавим към това и постоянните многомилиардни загуби на арбитражни дела с ретроактивни клаузи с купувачи на природен газ в ЕС и натиск за намаляване на цените практически от всички партньори в ЕК  прогнозата за финансвото състояние на газовия монопол става все по-мрачна. Не толкова за физическите обеми на търгувания газ, а за реалните парични постъпления.
Както многократкно сме анализирали – падането на монопола на Газпром,което вече е факт за износа на втечнен природен газ, при износа по газопроводи, вероятно на първо време ще стане по азиатското направление, но неизбежно ще достигне и Европа. Защото Кремъл преди всичко е заинтересован от увеличаване на масата от доходи от износ на енергосуровини, върху които се крепи руския бюджет. Ако монополът Газпром не може да компенсира загубите в парични потоци и пазарни дялове, то тогава в действие ще влезнат и другите руски независими газови производители. Което прави интересно съвпадението на интереси и усилия между руските независими производители на природен газ от една страна и ЕК, която настоява за гаранции за достъп на трети страни до газопроводната инфраструктура, от друга.
Монополът на Газпром ще бъде най-видимата жертва на анексирането на Крим и на авантюрата в Украйна. Кремъл има спешна нужда от приходи и запазване на присъствието на европейския пазар и алтернативни лостове за влияние.
Изглежда Кремъл разчита, че Елена Бурмистрова ще е човекът, който да управлява процесите докато Газпром се лишава от монополното си положение. Следете и преговорите по Южен поток в Брюксел – интересното предстои.

Няма коментари:

Публикуване на коментар