вторник, 26 август 2014 г.

Тезиси по енергийния борд - юни 2014





Същност

Енергийнията борд (ЕБ) е временна мярка и инструмент за решаване на кризата в енергийния сектор, за преодоляване на конфликтите на интереси между заинтересованите страни, за подкрепя и гарантиране на независимостта на регулатора, улесняване решението на въпросите на разплащания и на дълга, за преструктуриране на сектора и гарантиранe на системна устойчивост в хода на това преструктуриране.

Цел
Целта на ЕБ е да допринесе за спиране на тенденцията на ескалиращо противопоставяне и конфронтация между институции, компании, гражданско общество и постигане на устойчиви равнище на споделени и солидарни действия и консенсус в условията на съществуващите ограничения и дефицити в институционалната, регулаторна, политическа, пазарна рамка.

Обществена роля
ЕБ ще е обществена гаранция, че кризата може да се управлява извън деструктивните и сценарии и че реформата и преструктурирането в сектора ще бъдат осъществени по-ясни, балансирани и разбираеми правила и принципи. Наложително е както възможностите, така и щетите или загубите в хода на структурната реформа и кризисното регулиране да бъдат разпределени справедливо, а обществото да бъде надлежно информирано, като неговите интереси максимално бъдат защитени.

В този смисъл ЕБ е както система от правила, принципи и мерки, така и механизъм – институция, която разполага със съответните правомощия за да изработва, предлага, реализира и надзирава изпълнението на тази система от мерки и правила, върху които стъпва антикризисна програма за реформи на енергийният сектор.

ЕБ трябва да разполага с мониторингови и контролни функции в рамките на съответната одобрена антикризисна програма. Той съчетава функциите на омбудсман /обществен гарант и морален арбитър/ и обществен координатор /без да ръководи, но да въздейства като авторитет - чрез мнение, препоръки, доклади за състояние, оценки като следи за действията на регулатора, така и на отделните министерства – МИЕ, МРРБ, МОСВ и т.н. както и на заинтересованите страни – енергийни дружества, профсъюзи, асоциации, неправителствени организации и т.н.


Освен ролята на обмудсман и обществен координатор, Енергийният борд може да изпълнява функцията на Висш обществен Консултативен съвет по въпросите на енергетиката – съвет на мъдреците /в това число и с участие на външни членове/, както и на колективен обществен надзорен орган, на базата на изпълнението на антикризисната програма за преструктуриране и предварителното приетите Основни положения за работа /Ръководни принципи или Харта/.

Някои обяснения
Тези принципи и положения трябва да му гарантират независимост на дейността и равноотдалеченост от заинтересованите страни. Само така прилаганите, най-често болезнени марки, могат да бъдат възприемани от обществото като справедливи, балансирани и равнотретиращи всички участници.

Аналогиите мога да бъдат търсени в такива институции като Висшия Експертен екологи
чен съвет (към МОСВ) или т.нар. Фискален борд.

По аналогия с Валутния борд, енергийният борд трябва да вкара в Система мерки за строга финансова и управленска дисциплина чрез които да се постигне управляемост на процесите и стабилизация на сектора.

Основните мерки са дадени в препоръките на ЕК, СБ, ЕБВР, в предложенията на ИЕМ, БМЕФ и другите. Това което трябва да се направи е всички тези мерки да бъдат анализирани, синхронизирани, оценени като въздействие и кост бенефит /разходи-ползи/ и рискови анализи от независими експерти да бъдат приоритизирани с оглед извеждането на преден план на най-неотложните и с най-бърз ефект.

Отделна пътека в управленската и финансова рамка на ЕБ следва да се предвиди и от гледна точка на създадането на системни репери при управлението и преструктурирането на натрупаните в системата дългове, синхронизирането на практиките за отчетност и откритост, контролни системи, както при придържането на всички участници към единни стандарти при договарянето и прилагането на вътрешни и външни кредитни и договорни гаранции, както и при ползване на финансиране от бюджета и от международни финансови институции, ЕК и при издаване на нови дългови емисии, необходими за преструктуриране на сектори и за инвестиции в системна устойчивост в енергетиката.

Държавата трябва да играе водеща роля във възстановяване на системната устойчивост, защото тя е основен фактор и източник на дестабилизация на сектора, което предполага, че държавните институции, бизнеса и обществото трябва да консолидират действията си при ясна политическата подкрепа и конкретни финансови и регулаторни ангажименти на държвата, в това число и чрез установяване и налагане на формите на публично-частно партньорство в оздравителния процес в енергетиката – израз на който е и самият Енергиен Борд.

В изпълнение на своите задачи ЕБ представлява платформа за балансиране на интереси и за извеждане на балансиран обществен интерес в рамките на съществуващите ограничения и дефицити и с оглед предотвратяване на разрушителните последствия на текущата самоусилваща се криза.
Състав и структура

С оглед на реализацията на неговите цели в ЕБ трябва да влезнат експерти и авторитети в сферата, както и представители на ключовите обществени групи - потребители и представители на бизнеса и профсъюзи.

Основния пакет от контролни /обществено контролни/ и надзорни функции трябва да се намират в ръцете на независими експерти и граждански авторитети, които нямат трайна и системна текуща обвързаност с конкретни групови интереси, нямат история на участие в управителните органи на фалирали компании или проекти, имат безупречна професионална репутация и се ползват с авторитет в страната и в международен план .

ЕБ не следва да извзема правомощия и функции нито от МИЕ или регулатора.
Той трябва да стои между обществото, Парламента, Президента и институциите /регулатори, министерства, компании/ за да покрива и терапира установените дефицити в комуникацията и управлението на кризата.
За разлика от Валутния борд – управление „Емисионно“ в БНБ, ЕБ няма да има правомощия, установени чрез специален закон, но може за определения период на действие на антикризисната програма да изиграе ролята на обществен супервайзор на реформата, като с действията си съдейства за управление на системния риск в енергетиката и нейната стабилизация.

Основания за успеха на институцията
Тежестта на ЕБ и възможността му да влияе върху процесите ще се определят от

- Неговото мнение и оценка за хода на реформата и дейността на всички ангажирани в този процеси институции, които ще бъдат ползвани от Парламента и Президента и които трябва да се отчитат в работата на правителството, обществените и професионални организации, както и вътрешните и външни институции, които формират критични мнения за дейността на компаниите и институциите, за тяхната способност и антажираност в изпълнение на антикризисната програма.
- Мнението на ЕБ ще се комуникира към Европейската комисия и другите международни институции, които имат отношение към развитието на българския енергиен сектор.
- От производните от работата на ЕБ и на неговите членове признание, авторитет и достоверност на действията, които дават обществената оценка като независим и обективен източник на информация и мнения, бордът ще съдейства за освобождаване на системата от прекомерни и пагубни външни корпоративни, политически и прочие непазарни влияния.
- От пряката свързаност между ЕБ и Фонда за преструктуриране на енергетиката /Енергийния фонд/, т.е. мнението и оценките, както и прякото присъствие в работата на управителните органи на Фонда на членове на ЕБ ще определят възможността им да влияят както върху макрорамката, така и върху конкретните решения за одобрение на мерки или финансиране на програми и проекти.


Енергийният борд не е тъждествена нито заместваща структура на ДКЕВР, защото покрива аспекти и на трансформацията и реформата които в нарастващата степен ще бъдат извън правомощията на регулатора и все повече в интерфейса на публично-корпоративното взаимодействиев условията на либерализиран и регионализиран български енергиен пазар. Свиването на регулаторното поле на ДКЕВР в енергетиката е неизбежно и неотменимо условие за реформата в условията на либерализаран пазар.

Това не отменя приоритетността на задачата да бъдат съхранени и усилени позициите на българския държавен /това е задача на принципала/ и частен енергиен бизнес, но в равна дори нарастваща степен означава медиация при възможно растящо несъвпадане между интересите на българките потребители и данъкоплатци от една страна и интересите на българските държавни и частни дружества в енергетиката в чуствителен период от преструктуриране на енергетиката и действащи политически и икономически ограничители. Оптималният синхрон между политиките на ЕС, на българското правителство и корпоративния сектор в процеса на възходяща либерализациям не са автоматично производни от дейността на ДКЕВР или на МИЕ.

Предизвикателства

При наблюдаваните текущи тенденции, българската енергетика е напълно неподготвена за либерализацията на европейския и регионален енергин пазар, което предвещава силни трусове, трайна загуби на позиции и свит ресурс за адаптация и запазване на конкурентни позиции на българските енергийни дружества.

Без реформа енергийните ни компании са обречени да загубят пазарни позиции на вътрешния пазар, с всички произтичащи от това негативни последствия за фиска, икономиката и обществото, без да могат да компенсират свитите ниши на българския пазар с увеличен износ или присъствие на регионалния пазар. Елементарният проектционизъм и затварянето в рамките на националния пазар обрича всички участници на несподелени инвидиуални и колективни загуби и липса на перспектива. От това отново най-много ще пострадат самите енергийни дружества, поради изключително ниската степен на транснационализация на своя бизнес.

Тази проблематика, въпреки че не е напълно в полето на МИЕ и ДКЕВР, неизбежно влияе върху обществените очаквания от дейността на МИЕ и Комисията, особено в контекста на нарастващата роля на политическа целесъобразност и популистки тежнения като управленска мотивация и фактор. Това затруднява изпълнението на основните им функции на тези ключови институции, особено на ДКЕВР, тъй като те по закон са предвидени да балансират интереси между енергийните дружества и потребителите и да управляват процеса на либерализацията в сектора.
• В усилията да „защити“ интересите на българските държавни енергийни дружества чрез селективни и целеви мерки, правителството провежда примитивна протекционистична политика чрез ДКЕВР, което не само ги изолира от останалите участници в сектори, но вгражда недоверие и егоизъм по веригата на стойността, от което не печели никой – нито правителство, нито комисия, нито държавни, нито частни енергийни дружества, нито потребителите.
• Държавните енергийни дружества, са основни системни звена и ключов фактор за нейната устойчивост, но в сегашната си централизирана и пазарно неконкурентна структура, с небалансирана и непазарна протекция от държавата не само влошават финансовите си показатели и пазарни дялове, но дестабилизират системата и шансовете на другите участници и на потребителите да реализират оптимален профил на своите интереси. Подобна „сляпа“ защита на държавните енергийни дружества протича на фона на най-мащабната в историята на българската енергетика декапитализация на държавните и частни енергийни дружества и в условията на уравнението на гарантираната взаимна загуба - „lose-lose”.
• От подобно развитие няма полза и ДКЕВР, защото като отнемат от нея власт и независимост, като унищожават авторитета и, се отнема възможността на регулатора да изпълнява основната си функция в условията на остро дефицитни отношения.
• Не печели и правителството и подкрепящите го политически сили или инстутиции, защото краткосрочните политически ефекти на една или друга популистка акция са със все по-къс и краткокраен хоризонт. В същото време се вграждат устойчиви елементи на нестабилност, които при равни други условия усложняват и увеличават невъзвратимите загуби и разходите по преструктуриране и реформата в сектора.
• Частните компании в сектора също страдат, защото се превръщат в „мека“ цел за прехвърляне и поемане на системни дефицити извън пропорцията на тяхната собствена отговорност, пазарен дял и възможности.
- Потребителите също няма изгода, защото свитата конкуренция в сектора изкушава правителството и ДКЕВР да търси лесни решения чрез покриване на дефицитите в система за сметка на линеарни реакции като повишаване на цените и отлагане на трудните реформи, които са жизнено важни за стабилизацията на сектора и за усилване на конкурентноспособността и ефективността на компаниите.

В практически план ЕБ може да допринесе за съставяне, налагане и наблюдение на изпълнението на правила и мерки за нормализиране на положението в енергийния сектор без свръхполитизиране от страна на участници, които поставят на преден план егоистичните си интереси и поставят акцента върху реактивно отрицание на неизбежни и непопулярни мерки.

По съществото на своята работа ЕБ ще бъде форма на оперативен и постоянен обществен и опосредствен /извън/ парламентарен контрол, помощен орган които съдейства на различните звена в системата на управление и регулация на енергийния сектор. С оглед на ефективното и близко взаимодействие с различните институции и органи в неговата работа е целесъобразно да вземат участие и представители на различните институции и ведомства /постоянни представители в разширената пленарна сесия/ - в този смисъл той може да има и характер на постоянно действащ експертена пул /в разширения формат/ по въпросите на реформата в енергетиката.

Тъй като се предполага, че значителна част от мерките, които ЕБ трябва да предприеме, ще засегнат същностни интереси на различни страни – институции, компании, организации – е логично и препоръчително управителното тяло на борда да разполага с достатъчен ресурс, мотивация, подкрепа и възможност да осъществява своята дейност, да взема решения и заседава в самодостатъчен, независим и когато е необходимо затворен формат с оглед изолацията от разнопосочни влияние и запазване на неутрални позиции.

За целта Енергийният борд би могъл да получи статут на временна структура към НС или подочетна на НС структура към ДКЕВР /по подобие на структурата която управлява Валутния борд – в рамките на БНБ/, с ясна разписан статут за изпълнение на конкретна задача –програма - с разписани срокове и цели. Във времето на действие на служебно правителство тези права могат да бъдат делегирани от Президента, в рамките на неговите правомощия.

ЕБ може да бъде разписан като статут, обосновка, програма и правилни в рамките на непродължителен период – около един-два месеца. Евентуално преминаване на назначаването на ДКВЕР от правителството към НС не би трябвало да затрудни работата на ЕБ, напротив би я улеснило, като е възможно и ЕБ да приключи своята работа, намирайки основание за това в обществено видими доказателства за утвърждаването на ДКЕВР като независим, авторитетен, признат и ефективен регулатор в енергетиката. ЕБ би изиграл полезна роля като междинно звено, временен консултативен и надзорен орган – само във връзка с изпълнението на антикризисната програма –в процеса на прехода и утвърждаване на ДКЕВР като независим орган. ЕБ не може и не трябва да има каквито и да било надзорни или други функции по отношения на ДКЕВР.
Постоянни съвети и направления на ЕБ
В рамките на ЕБ вероятни си струва да работят постоянни съвети по следните (без претенция за изчерпателност на списъка) направления

- Програмен съвет – неговата задача е да подготвя, да реализира преглед и осъвременява програмната и концептуална рамка на антикризисната програма – терапия на непосредствени високи системни рискове - , както и въпросите на съизмерване на ефективността на предвидените в нея мерки в зависимост от необходимите ресурси и настъпилите промени във външна среда – институционална, пазарна и регулаторна.

- Периодичните прегледи за изпълнение, могат и следва в тях да залегнат прегледи на ключовите приемания и оценки върху които са стъпили тези документи, в това число направени финансови, търговски и други одити, оценките за въздействие, бизнес разчетите във връзка с прогнозираната и реално отчетена ефективност, които се изготвят от различните институции, в това число МИЕ.


- Финансов съвет – би следвало да контролира отчетността и разходването на средствата в рамките на наблюдение от странана ЕБ, както и доклади и отчетите по изпълнение на финансовата рамка и разчети на антикризисната програма. Препоръчително за ЕБ е да възприеме като основа на своите препоръки, оценки и решения принципите за проектно управление и банкиране заложени в т.н. екваторни принципи.

- ЕБ може да бъде и ефективна платформа за договаряне на методики и процедури.

- ЕБ може да гарантира и наложи стандарти на прозрачност и осигури нужния достъп до информация на всички заинтересовани лица.

Информационна политика и функция на ЕБ

Същностна страна на ЕБ е неговата информационна функция, тъй като значителна част от компаниите в нас имат нужда от допълнителна информация и настройки към аналитичната двойка „рискове-ползи“ с оглед усвояваването на възможностите и управление на рисковете на регионалния енергиен пазар. За всички участници в енергийната система външните репери за съизмерване и съответствие с добрите практики в корпоративната дейност, са неотменимо условие за разширяване на хоризонта и успешен изход кризата извън фалитите и форсираните продажби.

ЕБ може да даде независима оценка и да верифицира в публичен и текущ режим наложителността и безалтернативността на посочените мерки, както и на тяхната дългосрочна полезност за потребителите и за системната устойчивост. Това се налага, за да се възстанови доверието в ДКЕВР от подозренията за небалансираност и политичска зависимост.

Информационният и аналитичен ресурс на ЕБ – собствен или основно привлечен-, би трябвало да му позволи да захранва с анализи, доклади, прегледи, оценки за въздействие и анализи за текущи и прогнозни рискове, актуално състояние, в качеството си на независима институция - не само от Народното събрание, Президента, правителството, регулатора и заинтересованите страни в сферата на енергетиката, но и международните финансови институции, кредитните агенции, на Европейската комисия, енергийни агенции, партньорските страни и медиите – с цел съставянето на обективна представа за хода на реформата и преструктурирането и за създаване на позитивна нагласа у външни инвеститори и институции.

Достойни за обсъждане идеи и подробности

- Програмния съвет може да подготвя годишни доклади за състоянието на българската енергетика, които трябва да дават както външните репери на нейното развитие, така и оценка за изпълнение на антикризисната програма, възможните рискови и възможности и препоръки към различните институции и звена.

- В рамките на финансовия съвет би следвало да се осъществява основната част от мониторинга и надзора по финансовата рамка на антикризисната програма /в това число Фонда за преструктуриране в енергетиката/, ще преглежда, дава мнения и поръчва анализи за съответствие и въздействие на инвестиционни проекти, за критичните инвестиции и пътеки, за реализацията на допълнителни възможности за набиране на финансови ресурси и формиране на буфери, в това число по най-невралгичните дефицитни звена на системата – като търговията с въглеродни емисии, енергоспестяванията, както и финансовите параметри на политиката в критични точки на енергетиката, които генерират дефицити и финансови задължения – като студения резерв, мощностите възобновяемата енергия и другите сфери на открити и скрити субсидии.
- В тази своя дейност ЕБ може да взаимодейства с други институции като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите, Сметната палата.

- Финансовият съвет би трябвало да стъпи в своите планове и оперативна дейност върху първоначалния одит на енергийната система – регулаторен, финансов, и търговско-пазарен

- Финансовият съвет ще трябва да направи преглед и на одитните доклади на дружествата, както и на проектните одити при рисковите инвестиционни проекти в енергетиката. (Под рискове следва да се разбира проекти с особено висока капиталова интензивност, със сложна финансова схема, със значителна тежест и влияние върху паричините потоци в енергетиката и зависимост от външни, неконтролирани от България фактори.)

- В рамките на този първоночален одит и в рамките на съдействие на ДКЕВР би трябвало да се осъществи преглед на основните инвестиционни програми в различните ключови направления – от генерация, до краен потребител – с оглед анализа на критичния път и очертават на точките на свръхуязвимост, неотложни действия и приоритетни инвестиции.

Допълнителни идеи и аналогии
ЕБ по подобие на ВБ може да подпомогне ДКЕВР при реализацията на функциите по надзор и управление на системния риск и критичните макробаланси в системата, което предполага специален режим на информираност, аналитичен капацитет – собствен или привлечене, наблюдение и надзор върху работата на отделните звена на системата, които са от системна значимост като инфраструктурата, системните оператори, енергийната борса и т.н Специфичният принос на ЕБ към вече реализираната дейност на ДКЕВР е външния поглед и независимото второ мнение.
ЕБ трябва да държи на особен отчет крупните инвестиционни проекти, да контролира проектното развитие от гледна точка на влиянието им върху системния риск, като осъществява регулярен преглед за задължително съответствие с международно признатите добри практики и стандарти за проектно управление, в това число принципите за проектно банкиране, съответствието с международните стандарти за счетоводна отчетност, принципите на устойчивото развитие, корпоративната социална отговорност, обществения контрол и т.н.
ЕБ трябва да публикува редовна Бяла Книга за състоянието на енергетиката, за хода на изпълнение на антикризисната програма, като дава оценки и препоръки, които могат да подпомагат работата на НС, на правителството, на регулаторните органи, да бъдат ползвани от ЕК и другите международни институции като източник на обективна и независима информация.

Фонд за преструктуриране на енергетиката

Финансовия съвет в ЕБ ще има грижа за изготвяне на финансова програма за преструктуриране, за изготвянето на бизнес план и програма за дейността на Фонда за преструктуриране в енергетиката /Енергиен Фонд/, за изготвяне на бизнес план въз основа на главните звена на антикризисната програма и за определяне на размера на средства необходими за решаване на критичните проблеми, за подобряване на краткосрочната ликвидност в сектора, за покриване на различен тип дефицити с влияние върху системната сигурност – в това число и като дава независимо мнение относно възможни възникнали спорове между ДКЕВР и регулираните субекти относно разходи, инвестиции, цени, и т.н. Тези мнения не би трябвало да имат за цел да дезавуират ДКЕВР, а да внесат елемент на балансираност и независимост, като възстановяват доверието между различните участници. Несвовременно адресираните между фирмени и между инстанционни проблеми носят висока вероятност от дълготрайни съдебни спорове, което само по себе си е сериозен източник на системен риск за енергетиката.

Средствата в този Фонд могат да са набират от бюджета, от целеви дългови емисии, външни кредити от МФИ в рамките на стабилизационна програма, европейски средства и т.н. Както общия размер на необходимите средства, както и начина на тяхното управление и разпределение е функция на отделно детайлно изследване, обосновка, бизнес план и анализи, на този етап могат да се определят само концептуално и стратегически, като детайлите се оставят за конкретния бизнес план и управленски документи.

От Фонда следва да се финансират проекти на структуро-определящи и системно значими компании с отношение към терапиране на системни дефицити /НЕК, ЕСО и ЕРП/от разликите между задължителни цени на изкупуване на ВЕИ и средните цените на електоенергия на нерегулирания пазар. Това трябва да стане в рамките на разчетена във времето програма за постепенен преход към нерегулирани и пазарно определяни цени Тази извънпазарна финансова намеса трябва да се осъществява за ограничено време и за ограничен и стесняваващ се кръг от мерки - в рамките на ограничаване на преливния дестабилизиращ ефект от енергетиката към икономиката и в банковата сфера и на това което може да се съгласува с ЕК като правомерна държавна помощ.

Фондът може да се финансира укрепващи системно значими проекти от „общ интерес“, с устойчив и дългосрочен ефект, когато те не могат да бъдат реализирани по обичайните пътища чрез пазарно финансиране /в това число с частични гаранции - limited recourse/. В редица случаи именно когато поради системния им характер те имат трудно измерим икономически ефект за иницииращата страна или представляват т.н. несподелен риск.

Фондът би трябвало да играе ключова роля за финансовата стабилизация на сектора, като може да финансира или участва във финансира на текущите дефицити и преструктуриране на дълговете натрупани в резултат на системни институционални действия или бездействия както и проекти за модернизация на преносната мрежа, подобряване на свързаността и капацитета за износ при интеграцията с регионалния пазар, за разширяване и улесняване на достъпа до външни пазари на местните участници, създаване и укрепване на енергийната борса, за рамкови схеми за преструктуриране и съкращаване на междуфирмената задлъжнялост и като финансов буфер при извънредни ситуации.

Фондът би следвало да бъде независим, но пряко свързан с работата на независимия регулатор, особено ако той е реално независим и се назначава от Парламента. Дори и в този случай и с оглед изграждане и поддържане на доверие в обществеността и сред инвеститорите – е препоръчително Енергийния Борд на първия етап и до своето закриване да има представители в УС на Фонда за да се реализира приемственост и свързаност в работата на двете институции.

В своята работа Фондът би следвало да се ползва от оценките, анализите, разработките и мнението на ЕБ.

Стратегия и "бизнес план" на Фонда

Стратегията, бизнес плана, правилника и условията за функциониране и финансиране са функция на отделна разработка – но основна цел на този Фонд е да финансира или съфинансира критичните мерки за системна стабилизация, които не могат да се реализират от отделните и участници. Би могло да се помисли дали Фондът да може да реализира и операции чрез дялово или дългово участие финансирани или замяна на дълг срещу собственост в случаи, при които няма пазарна алтернативаа е за застрашени стратегически активи с мрежова стойност за енергийната системна устойчивост. Фондът би могъл да реализира освен пряко финансиране и гарантиране на кредити в зони на споделени публични и-частни интереси.

В своите действия Финансовия съвет може да действа като квази-Валутен съвет – като управлява системния риск и като наблюдава, анализира и внася предложения за управление на макроикономическите и финансови баланси в системата – т.е. между всички приходи в енергетиката от една страна, и разходи за поддържане на минимални равнища на сигурност.


Макроуравнението на финансовата стабилизация в сектора гласи, че в дългосрочен хоризонт приходите и разходите в сектора трябва да се намират в относително равновесие, като в стартовия период на реформата /етапите на шоковата теарпия и при старта на преструктурирането/ ще са неизбежни по-големи структурни дефицити и повишени системни разходи.

Паралелно с вкарването на повече пазарни елементи в системата, свиването на равнището на субсидиите /възможна е малка доза „специфичност“ за екзит пътеките от зависимост от субсидии за отделните участници, но само в рамките на договорени и съгласувани с ЕБ икономически обусловени програми и преходен период за увеличаване на конкурентнспособността, за ръст на продажби на нерегулиран пазар, увеличение на цените, контрол на специфични разходи и приоритетност на системната устойчивост.

Всеки засегнат би трябвало да може да се обърне за съдействие и с предложение към Фонда и ЕБ /решенията разбира се вземат след съгласие на ДКЕВР/, но само в рамките на групови програми и мерки, и при задължително претегляне на системния ефект и дългосрочната устойчивост на предложените мерките.

Фондът трябва да се намесва само ако пазарът не може да генерира решения и осигури финансиране на критично важни инвестиции в укрепване на системната устойчивост.

В рамките на Енергийния борд би трябвало да действа и пазарен съвет, който трябва да синхронизира предвидените мерки в корегиращи и адаптивни мерки в антикризисната програмата с измененията с пазарната и регулаторна рамка.

Енергийният борд не трябва да извзема функции от регулатора, а да подкрепи и отстоява неговата независимост, и като дава второ мнение при запитване от регулатора или всеки участник в системата. Работейки в близко сътрудничество и като неизпълнителен или консултативен съвет, той ще има за задача да осигури:

- по-пълна, сравнима и навременна информираност на всички участници за тенденции в индустрията, в регулацията, в европейския и регионален пазар – в този смисъл да попълни и изравни равнището на качествена информираност на отделните участници в нея.

Енергийният борд следва да публикува периодични доклади – най-малко годишни за състоянието на енергийния отрасъл и на реформата в него, както и за съответствието на процесите с реперните развития в глобалната и европейска енергетика – тенденции, рискове и възможности.

- по-широка обществена подкрепа за укрепване на ролята и независимостта на регулатора, особено в условията на конфликт на интереси между засегнатите от неговите действия страни и обществено напрежение, свързано с прилагането на непопулярни мерки по антикризисната програма.

Антикризсна програма

ЕБ ще има ограничен във времето мандат, свързан с реализацията на антикризна програма, преструктуриране на енергийния сектор до излизане от кризата и възвръщане на устойчиви параметри на развитие в енергетиката.

Първите групи мерки трябва да бъдат съсредоточени върху спирането и смекчаване на най-деструктивните и разрушителни въздействия и влияние – т.н. спиране на „кървяващите рани“- увеличение на ликвидността, рязко ограничаване на рискови експозиции, инвестиции и дългообразуващи дейности. Като начало трябва да се направи спешен одит на всички значими инвестиционни начинания и незабавно да се спрат инвестиции без ясен хоризонт и гаранции за възвръщаемост и най-вече такива които допълнително ограничават ликвидността или отклоняват ресурси в сектора.

Всички мерки трябва да бъдат подложени на оценка за финансово и социално-икономическо въздействие и за системна сходимост, преди да бъдат приети като част от антикризисната програма. Тези оценки следва да подлежат на актуализация в зависимост от характера на последствията и промяната в рисковия фон и в системните нужди. Пример за това е предложеното повишение на цената на електрическата енергия – дори и да се приеме, че това е неизбежна мярка, позитивния и ефект за системната устойчивост ще бъде нулев до отрицателен, ако тази мярка се разглежда изолирано от целия пакет от неотложни мерки и действия. При определен сценарий, повишението на цените дори може да изиграе отрицателна роля, ако доведе до допълнително свиване на потреблението.

ЕБ може да стъпи върху антикризисната програма, предложена от правителството и одобрена от Парламента, в която би следвало да се включат поредицата от мерки и предложения в основопологащи документи на правителството, на регулатора, на СБ, ЕБВР, ЕК, БМЕФ, ИЕМ, като същите бъдат оценени и синхронизирани въз основа на критерии за приоритетност и въздействие с водещите институции и заинтересовани страни.
Изисквания към Антикризисната Програма
Тази програма не касае само електоенергийния сектор, но и всички звена в енергетиката доколкото дефицитите са взаимно обусловени и свързани.
Специално внимание трябва да се отдели на състоянието на държавните енергийни компании и особено на онези от тях, които имат критично значение за системната устойчивост, в това число дейността на системните оператори и функционаринето на инфраструктурата.
Аникризисната програма трябва да бъде достатъчно, но не пракомерноподробна, т.е. да покрива целия сектор за достатъчно дълъг период от време за да могат мерките да сработят, като се отчитат както вътрешните, така и външните ограничителни условия – пазарни и регулаторни, както и пазарните процеси и външни фактори – европейските директиви.

По подобие на системата за оценка на ЕК за „проекти от общ интереси“ в енергетиката и особено в електроенергетиката с предимство в инвестиционното проектиране би трябвало да се ползват проекти за модернизация на мрежата, за по-ефективна и висока свързаност вътрешна и с регионалните пазари, за да улесни прехода на участниците към либерализиран пазар и разширят хоризонтите извън ограниченията на местния пазар. В тази насока съществена роля се отрежда на ускорено изграждане на енергийна борса и нейната свързаност с най-близките и ликвидни регионални газови и енергийни борси, за пазар за балансиращи мощности, за намаляване на критични точки на неефективност и загуби – които има пряк и незабавен принос за подобряване на цялостното състояние на енергетиката.


ЕБ трябва да реализира обществения интерес и да гарантира, че обемите на външни заимствания от участниците в системата, дори при намаляване на регулирания сегмент на пазара, се вместват в макрофинансовите баланси на система, както и че всички участници и проекти разполагат със стандартизирани и консолидирани системи за контрол и отчетност. Трябва да бъдат наложени Единните стандарти за отчетност – по МСФО, интегрирани системи за вътрешен контрол и одит, за проектно развитие и управление, в това число задължителни анализи за социално-икономическо въздействие са и условия за укрепване на взаимното доверие, на системната устойчивост и за обществена подкрепа.

За времето на действието на ЕБ всички участници в системата ще трябва да комуникират намерения и решения си за иницииране на по-крупни инвестиционни проекти /над 10 милиона долара съгласно екваторните принципи/, за вземане на кредити, за гарантиране на заеми и за други действия със значителен финансов ефект върху цялостната задлъжнялост и финансови потоци в системата.

ЕБ може да верифицира спазването на системния и обществен интерес чрез становища за съответствие с целите на антикризисната програма, да препоръча провеждането на допълнителни и задължителни риск анализи на проекта и да направи съответните препоръки за корекции, изменения или отлагане. За проекти с повишен системен риск може и трябва да прилага система за мониторинг и контрол – входящ и периодичен.

Въпреки, че препоръките на ЕБ няма да бъдат задължителни за изпълнение, те ще имат своята тежест и неизпълнението им ще носи съответния репутационен риск и последствия за незачитащите ги страни.

В рамките на ЕБ може да действа и група на добрите посредници /да не се бърка с арбитражния съд/, която ще е призвана да съдейства за разрешаване на търговски и други спорове в досъдебна фаза. Това се налага поради огромното натрупано напрежение и задлъжнялост в системата и опасността от блокирането и поради нерешени и ескалиращи спорове и взаимни претенции.

Препоръките и действията на групата на добрите посредници – функциите на т.н. честен посредник - не отменят правото на спорещите страни да отнесат споровете си за решение в съдилища или други институции.

Работата на ГДП – дискретна и публична - ще служи и за формиране на обосновано мнение на ЕБ при други решения свързани с дейността и участието на спорещите страни в изпълнение на анти-кризисната програма, в този смисъл незачитането на ЕБ е винаги свързано с репутационен риск. ГДП може да улесни разрешаването на спорове между търговските дружества в рамките дисктерен и делови процес, тъй като съдебния процес е прекалено дълъг и сложен за да не се отрази негативно на всички страни и да не крие в себе си опасност от увеличаванена системния риск.

В рамките на обществено-надзорните си функции, ЕБ ще осъществува постоянен мониторинг и анализи за състоянието на сектора, с оглед ранната диагностика и терапирането на нови и стари заплахи за макроикономическата и финансова стабилност на сектора.


Допълнителни основания за въвеждането на ЕБ

Енергийният борд стъпва върху върху професионалния, моралния и политически авторитет на валутния борд, като познат за българския гражданин и зад граница, успешен колективен дисциплиниращ механизъм за възстановяване на системна устойчивост, взаимното доверие и за контрол върху участниците чрез налагането на задължителни за съблюдавани и неутрални принципи за опериране във финансовия и банков пазар, при строго разчетена роля на държавата и на централния координиращ орган /в случая БНБ/.

Макар спецификата на валутния борд да изисква определена поредица от законодателни мерки и инициативи, неприложими в енергийната сфера, решение за установяване на енергиен борд ще носи солидарното послание на участниците в енергийната систеам за желание, посветеност и възможност за справяне с кризата в енергетиката не само към българската общественост, но и към външния свят.

ЕБ може да бъде и с по-олекотена конструкция, да работи без санкция на Парламенат, като само допълва съществуващите институции и съдейства за координиране на взаимодействие на различните заинтересовани страни, за възстановяване на доверието в и към системата и за постигане на минимални равнища на политически консенсус и обществена подкрепа, без които са немислими структурните реформи и успеха на антикризисните мерки.

Енергийният борд може да изиграе особено важна роля в труден период като обществен –експертен гарант за справедливото разпределение на регионални, социални, икономически и прочие щети от антикризисната програма.

Поради тази причина е препоръчително енергийният борд да работи в тясно взаимодействие с представителите на профсъюзните и работодателски организации, с медиите, гражданските структури и организации с разбирането, че ще спазва дистанция от всяка една от тях и всеки специфичен интерес – политически, финансов или икономически за да гарантира независимост и безпристрастност в своята работа.
Доколкото обаче неговите решения нямат задължителен характер за изпълнение от институциите и от регулаторните органи – а действавт чрез моралния и професионален авторитет на ЕБ у нас и зад граница, той не трябва да се натоварва с прекомерни очаквания за незабавен ефект от неговата работа, още повече, че този ефект в редица случаи няма да бъде пряк, а опосредствен, т.е. ще се прояви в дейността на други институции при това със значителен времеви лаг.
Водещо начало в работата на ЕБ ще бъде обществения интерес, който твърде често се „пленява“ от специални групи, корпорации или сили с привилегирован достъп до властовите механизми. При равни други условия – националният или преобладаващия обществен интерес за ЕБ може да се формулира като дългосрочен и устойчив балансиран интерес на максимално широко представителните групи от българските компании и граждани – данъкоплатци или потребители.
Парламентът, Президентът, правителството и регулаторът трябва да получават редовна информация от страна на Енергийният борд при поискване референтни /първо, второ или последващо мнение/ становища за хода на изпълнение на антикризисната програма, за възникналите проблеми и нужда от изменения, както оценки и препоръки във връзка с инициативи на правителството, изменения в ЕС регулации и законодателни рамки и промени в пазарната среда, които изискват срочни мерки. В този смисъл ЕБ ще действа като Консултативен съвет на Парламента и към правителството в сферата на енергетиката във връзка с реализацията на конкретна антикризисната програма.

Дори при липса на действащ Парламент може да стартира работата на Енергийния борд в рамките на пълномощията на Президента и на служебното правителство. Липсата на Парламент дори би могла да изиграе положителна роля, доколкото в старта на неговата работа ще отсъства деструктивни политически влияния и прекомерна партийна намеса.

Регламентацията на работата на ЕБ – правилника - може да стане при временен статут с последваща санкция от НС – в противен случай, - ЕБ трудно може да получи стартова легитимност и авторитет, ключово важни за изпълнение на неговите задачи.

Доколкото реализацията на антикризсната програма е свързана и с учредяването и работата на Фонд за преструктуриране на енергетика, чийто учредителни документи, финансови и оперативни рамки трябва да бъдат гласувани, отчетени и одобрявани от Парламента, то е логично именно служебното правителства да приеме неговите учредителни документите, в това число рамка на компетност и организация, както и кръга от ангажименти, очаквани резултати и критерий за измерване на неговата дейност.

ЕБ не трябва и няма да ограничи по никакъв начин пълномощията нито на регулатора, нито на Министерството на икономиката и енергетиката. В случая с МИЕ, ЕБ ще му окаже изключително ценно съдействие както в осъществяване на системните функции – правенето на политики, така и по отношение на реализацията на функцията му на принципал на държавната собственост в енергийния сектор. Още повече, че задачата за извеждането на държавните енергийни дружества от сегашното им критично състояние има водещо значение за системната устойчивост. В този смисъл, МИЕ ще може да съсредоточи спестени усилия и енергия от външни битки за балансиране на конфликтни интереси в условията на дефицитна на обществена подкрепа реформа в сектора, без оглед на политическа конюнктура. Разбира се в рамките на логиката и съпричастността на политическите представители в Парламент, правителство и отделни министерства към поставени общи цели и задачи, разписани в антикризисната програма.
Вместо заключение: варианти на осъществяване на идеята за ЕБ

В заключение, ЕБ може и следва да изиграе значителна роля не само във връзка с преодоляване и обръщане на негативните тенденции в енергетиката, но и във връзка са адаптацията на сектора и икономиката ни към условията на либерализиран и интегриран европейски пазар с оглед съхраняване на позициите и конкурентноспособността на работещите в България компании.
Има два варианта за реализация на идеята за Енергиен борд – с или без /последващо след избори/ участие на Парламента и държавата. В първия вид – той може да се реализира като формален или неформален Обществен консултативен съвет /специфика за времето на служебно правителство по делегация от Президента/, който генерира колективно мнение или експертни становища, дава оценка и препоръки, които отразяват общия интерес на максимално широк кръг от участници в енернийната система.
Във втория – с формална санкция на Парламент /служебно правителство и потвърдена от Парламент/, разбира се, той ще може да реализира по-голяма част от заложените идеи и задачи, като използва механизмите и ресурсите на изпълнителната и законодателна власт ,в това число и на регулатора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар