петък, 22 август 2014 г.

Пет години без Сашо Божков - In memorium

Пет години изминаха от мига в който Сашо си тръгна. Беше значим и забележим човек, но някак извън матрицата на прехода. Прекалено интелектуален, образован и широко скроен за грубите маниери, блъскането с лакъти и интриганстването, които станаха норма на прехода.

Тази сивота изкарва на повърхността хора, прочели малко книги, знаещи малко езици и с убийствено тесен кръгозор. Те имат много комплекси и страхове, които превръщат от собствени в обществени ограничители на развитие.

Доброто владеене на език е сертификат за усърдие, то означава по-широк кръгозор и потенциал за повече знания и опит. Разностранните интереси означават като правило повече приятели, по-оптимална свързаност - вътре и извън страната - и най-вече предполагат по-малка склонност към пустословие и нищоправене. Сашо си остана имунизиран срещу дребнотемието главно чрез чуството си за хумор и самоирония. Той и затова бе един от малцината, които не заболяха от "височинната болест" на властта. Остана си земен и обикновен в отличието си от масовото прекланящите се пред силните на деня.

Не бях от най-близкия му кръг от семейни приятели. В известен смисъл свързаността ни беше странна. Понякога не се виждахме със месеци - докато работехме за правителството, и след това, когато бяхме просто приятели и партньори. Но винаги съм имал чуството за съпричастност, за близки или сходни ценности,които нямат нужда от ежедневна синхронизация и доказателство. Знаех просто, че във важните моменти мога да разчитам на Сащо. Това ми беше достатъчно. Само мога да се надявам, че той също е имал подобно усещане.

Интересите извън работата и професионалното му поле му помогнаха да оцелее, когато Фортуна се обърна срещу него и силните на деня тръгнаха да го преследват. Поредните комплексари, незнаещи чужди езици.

Мисля, че повече от бедите му дойдоха от това, че беше "стърчащ" човек - стърчеше със знанние, широка скроеност, откритост и усмивка. Затова приемаше еднакво и успеха и неуспеха. Имаше ухо за другото мнение, затова за трудни мисии избираха него. Едните громяха идеологическия враг, а зад кадър Сащо можеше да протегне мост към всеки в името на общото благо.

У нас мразят "стърчащите хора" не по някаква конкретна причина, а именно защото стърчат - извън общата матрица. Мразят ги, защото не униват когато имат проблеми и не търсят кому да се оплачат. Мразят ги, защото не ангажират чуждото внимание, когато ги боли - колко хора изобщо разбраха за болестта му. Стърчащият човек продължава да опитва, когато другите се предадат. Той умее да обръща загубата си в източник на оптимизъм за бъдещия успех."Ако имаш някаква неприятност, - казваше Сащо, - не се опитвай да решаваш въпроса. В 90 на сто от случаите тя си отминава сама".

Затова "стърчащия приятел" Сашо беше партньор и близък по дух, независимо от физическата дистанция, на мнозина странници, срещнати по Пътя на живота. Отличаваше го грижата и тревогата за неговата България. Затова и сбираше познати и държавници от всякакви правителства н различни формати за да общуват помежду и да намерят изход.

И всички по подразбиране съблюдаваха дискретност и го уважаваха.

Прозренията му в годшините прогнози за България, които публикуваше в началото на годината, не бяха плод на езотерично вглъбяване, а умело преплетен микс от вроден оптимизъм, познания, надежда и интелект. Сякаш вярваше и искаше чрез неговите прогнози политиците да реализират най-доброто от себе си и да надмогнат гравитацията на деня.

Беше "десен" - макар, че и днес се затруднявам да дефинирам неговата пословична обвързаност с десницата като форма на отрицание на другите хора. Мнозина български предприемачи, които успяха да реализират приватизационните си проекти по негово време, го уважават и до ден днешен, защото не само им помогна да станат собственици и преуспели хора, а защото им повери да развиват държавната собственост и да градят новата българска индустрия. Тези хора станаха "строители на нова България".

Да, за мразещият, за посредствения и нищоправещия /защото ангажиран в съзидание човек няма време да мрази/, това което направи Сашо бе обект на неприкрита неприязън и тотално отрицание. Не го приемаха и част "своите" защото дал на "врага" да приватизира. Не го приеха и от БСП, въпреки че последното нещо от което можеха да се оплакват е дискриминация. И мнозина му завиждаха, защото той имаше оново изключително рядко качество на човек съчетаващ западна култура с реформаторски умения и визия. Той виждаше достатъчно далече и за разлика от мнозина беше готов да поеме риска от людско охулване за да изведе страната си от блатото.

Да виждате днес реформаторите от неговия калибър? И днес, пет години по-късно, усещаме липсата на хора като Сашо по-силно и по-предметно.

Толкова много министри - млади и по-стари, толкова много лидери от всякакъв калибър, но няма никой който да има качеството на лидер и реформатор - да знае как и да прави реформи и да не се оглежда за личен келепир и полза, а да му пука за общите работи, за Отечеството. За някои тези слова могат да се сторят високо парни - но за тези които го познават знаят къде живееше,каква кола караше и как живееше. Никой не може да твърди, че се стремял или живял в лукс и охолство. Защото не се стремеше към това.

Днес е време на популизъм и на виртуална политическа смелост. В едно от последните си интервюта той каза: "жените в българската политика са много често по-мъжествени от мъжете". Замислете се колко съвременни политически "културисти" крият зад гръмките слова своята безпомощност и суета.

Колчем вземат властта и се изправят срещу демона на отложената реформа - българските политици се снишават по-живковски, издигайки собствената си потребност във всеобща значимост и култ.

Не зная какво Сащо би посъветвал Реформаторите или другите десни днес, но със сигурност щеше да им каже да бъдат реалисти и да гледат по-далече от носа си. Изборите още далече, а се спори кой да бъде премиер?! Егото на политиците от дясно е първопричина за много беди у нас. Вероятно не за пръв, нито за последен път.

Пет години след като Сащо си тръгна е добре да си спомним за него, да препрочетем неговите текстове. Блогът му е още активен. А посетителите растат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар