вторник, 30 септември 2014 г.

ЕК - всеки купувач на природен газ от Газпром може свободно да се разпорежда с него

Вероятно повечето читатели имат утвърдено мнение относно ограниченията, които се разпространяват относно правата за разпореждане с закупения от нас природен газ от Газпром. Най-видимия знак са заложените в двустранните договори на Булгаргаз ограничение за реекспорт, което се усилва от правилото "вземи или плати", т.е. клаузата за задължителното заплащане на определено количество газ, незавасимо от потреблението. 

Тези ограничения намериха своето поле за изпитание в битаката около реверсивните доставки на природен газ, които страни като Словакия, Полша и Унгария предоставят основно на Украйна. След поредица от "случайни" съкращение от страна на Газпром на подаването на природен газ към тези страни с до 30% , някои страни като Унгария се поддадоха на натиска и прикратиха реверса. Други се опитаха да лавират между теоретичната свобода и права, които бяха потвърдени от Европейската комисия и конкретните интереси и изнудване. 

Стана нужда Европейската комисия в специално изявление на нейния говорител Хелен Кернс отново да заяви, че страните членки на ЕС могат да се разпореждат с природния газ, купен от Газпром, както намерят за добре - както в отношенията с други страни членки, така и извън. Тя изрази надеждата си, че страните ще продължат да съдействат за изпълнение на решението на Съвета на Европейския съюз за осигуряване на реверсни доставки на природен газ на Украйна. 

Това поредно становище от Брюксел не решава автоматически проблема при колизията между ограниченията, приети от страните по двустранните си договори с Газпром и правилата на единния европейски пазар. Още по-малка е неговата стойност пред вид задълженията на всеки европейски лидер да осигури газовите баланси в навечерието на зимния период. 

Свободната търговия с природен газ в рамките на Европейския съюз е основно правило, без което не може да съществува единен европейски газов пазар. В този смисъл предизвикателството от страна на Газпром не е само, дори не толкова икономическо, колкото политическо, тъй като поставя под съмнение фундаментален принцип на съществуването на Европейския съюз. Не случайно мнозина наблюдатели и анализатори вече открито говорят, че Русия чрез Газпром реализира водещата си външно политическа цел - а именно разрушаването на Европейския съюз във вида в който го познаваме. След като не може да диктува търговските си условия в рамките на Съюза, свидетелство за което са ограничения върху дейността на Газпром и трудностите за руските енергийни проекти, Кремъл очевидно е решил да играе "твърдо" или ва банк като постоянно повишава равнището на напрежение и разширява фронта на конфронтацията с Европейския съюз по целия периметър на съприкосновения и интереси. 

Тази стратегия на сегашното руско ръководство не е лишена от шансове за частичен успех в близък хоризонт, пред вид на високата степен на зависимост от руски газови доставки - особено в навечерието на зимата. Но тя има вроден дефект - тъй като всеки път когато Москва "натисне" бутона на газовата зависимост тя ражда нова воля и решителност. На следващата година Газпром "олеква" със свит пазарен дял, изчезва дългосрочната му перспектива, реализира по-малко доходи от продажби на газ и оставя партньори с устойчиво и безвъзвартно загубено доверие.

Подобни европейски тенденции неизбежно ще си пробият път и в България, въпреки гравитацията от симпатии, интереси и зависимости, породена от милиардните финансови потоци.. 

Първо, оголването на държаните до скоро истини за "невъзможност" на българските купувачи - в случая основно Булгаргаз да реализират реекспорт или суап със закупения руски газ не могат да не породят обществен натиск и очаквания за по-равноправно третиране и по-ниски цени. В продължение на години тезата, че не можем да правим нищо бе самовнушена мантра на поредица от ръководства на Булгаргаз и на политиците над нях.

Второ, преди и сега въпреки шлемове и политически фойерверки като "стратегическия проект" Южен поток - заради който българските политици са готови да се конфронтират с Брюксел - България продължава да губи чрез по-висока цена на заплащания от нея газ и още повече чрез отказа си да търси - самостоятелно или чрез привличане на чуждестранни инвестиции - алтернативи в страната и зад граница.

За никой вече не е тайна, че ползите от по-високите цени на газа и финансовите потоци от Южен поток се приватизират от отделни политици и бизнесмени, докато рисковете и разходите се социализират.

Трето, становищета на Европейската комисия не само доказва съществуването на по-широка и отворена правна рамка и степен на търговска свобода, които предвещават по-висока конкуренция, но и задължават страните да пренесат във вътрешното си законодателството и търговски практики, в т.ч. договори тези директиви. С други думи, Булгаргаз трябва да да предоговори цяла поредица от договори, както и всеки друг търговец, с Газпром и да ги преведе в съответствие, като не допуска ограничителни клаузи за реекспорт, реверс /иначи за какво са реверсивните връзки/ и разбира се за суапови сделки.

Със становището си Европейската комисия де факто заявява, че тя гарантира юридическата защита на тези права на европейски търговци и потребители и може да се конституира като страна по арбитражни дела с Газпром, ако се стигне до съдебно разбирателство. Това само по себе си е гаранция за успешен изход на делата. Съвсем не случайно Украйна отказа да прекрати арбитражното дело в Стокхолм срещу Газпром, а редица руски експерти предупреждават, че в края на делото може да се окаже, че не Нафтогаз дължи пари на Газпром.

Да се надяваме, че изявлението на говорителката на ЕК ще бъде прочетено правилно в правителството, регулатора и компаниите и от това ще произтекат съответните изводи и действия.


Няма коментари:

Публикуване на коментар