петък, 17 октомври 2014 г.

Интервю пред Агенция "Фокус" по стрес теста : "Проблемът не е в липсата на решения, а на воля"


Водещ: Комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер представи резултати от стрес тестове за издръжливостта на европейската газова система. Изводът - при шестмесечно спиране на руските газови доставки в Европейския съюз България отново ще е сред най-потърпевшите държави. Това констатира оценка за готовността на Европейския съюз за действия при затруднения в доставките на газ в следващите месеци при задълбочаване на газовите проблеми между Русия и Украйна. Г-н Василев, според вас реална ли е опасността от газова криза?
Илиян Василев: Не може да се изключи поне до степен такава, че да направи ненужни предохранителните мерки - запасяване или пък предпазни мерки. В този смисъл въпросът дали ще има или няма да има криза, няма отношение спрямо действията и мерките, които българското правителство трябва да предприеме. В този смисъл докладът идва навреме.
Водещ: Така или иначе трябва да бъдем подготвени за евентуална газова криза, пък ако тя не се случи толкова по-добре. Анализът отчита известно подобряване в подсигуряването на България в сравнение с 2009-та година. По подготвени ли сме днес?
Илиян Василев:Не съм сигурен на какво стъпва тази оценка на ЕК, защото според мен 2014г. не сме в по-добро положение. С изключение на реверса, през 2009-та година Газпром с реверс вкара природен газ и той беше доставен на българска територия, което и сега може да се направи. Ние нямаме нищо направено от гледна точка на интерконектори, дори нагнетяването в хранилището в Чирен не е по-голямо, отколкото беше през есента на 2008г. Още повече, че тогава добивахме по-голямо количество местен газ. Тогава „Мелроуз“ добиваше между 320 и 400 милиона кубически метра газ, а сега тези единици са спаднали със сто милиона. Тоест в никакъв случай не сме по-добре.
Водещ: Според ЕК, обаче, България може да подобри доставките си при криза, ако подпише споразумение с Гърция и Турция за обмяна на ток срещу природен газ в извънредни ситуации. Това алтернатива ли е според вас?
Илиян Василев: Това е много добра алтернатива. Сделки газ за газ или газ за електричество. Те бяха възможни и през изминалите години, но като че ли фрагментацията в мисленето попречи. В нашия регион всеки мисли в рамките на националното си уравнение на сигурността, на енергийната сигурност. Слава богу, че в това изследване, в този срес-тест на ЕК е обърнато внимание на възможностите на регионалните капацитети за решаване на уравнението в нашата фокусна група. Ние сме групирани с Гърция и Румъния, Унгария и Хърватия. В България има излишък на електричество, а Гърция по-голяма част от природният газ, който внася го използва за електричество. Това не е толкова лесно да се разпише в меморандуми и на първия етап това би могло да бъде реализирано отново в рамките на някакво европейско усилие, тъй като разбирате, че това не е нещо, което може да стане без добра договорна база и най-вече без търговска аргументация. За голямо съжаление, аз от кога пиша за тези суапови сделки и през цялото време, все някой или никой не разбира как може да се случи или през цялото време ни уверява, че не може или че трябва да се иска разрешение от Газпром. Слава богу ЕК направи този скепсис излишен и ненужен.
Водещ: Направи ми впечатление от тези 7 препоръки, които се отправят към България, тази която е свързана със завършването на връзката с румънската газопреносна система, както и осигуряването на трасе за газови доставки към Македония. Но тези мерки могат ли да се приложат в такива темпове, че да дадат резултат след месец-два?
Илиян Василев: С голямо съжаление казвам, че дори тези мерки не са изчерпателни. Причината за това е, че трябваше да облекчим проучванията при добива на местен газ, защото от гледна точка на скалата на най-добрите решения за енергийната сигурност това стои най-високо, тъй като това изключва зависимостта от инфраструктура. Така или иначе, този интерконектор с Румъния, който е една вечна сага, и през цялото време всяко правителство казва – „той е готов, той вече започва“. Това е малката част, дори и да стане, той има технически проблеми, не само заради разликата в налягането на двете национални системи, но и поради практическата липса на търговска база, тоест продадени капацитети, реални възможности за сделки. Румънците направиха връзката си с Унгария и теоретично погледнато чрез такива сделки с внос на неруски газ ние можем да реализираме, но за това трябваше да се положат усилия. За голямо съжаление, цялата логика на възпроизводство на отношенията и управленията на нашата газопреносна почива на схващането, че тя така си е добре – зависима от един източник. И всяко нещо друго, което трябва да направим се счита за намеса, за опасност или за заплаха на интересите на сегашните играчи, което е твърде ограничено като схващане, но все пак хората живеят и работят чрез своите интереси.
Водещ: В анализа на ЕК се засяга и темата за ТЕЦ - Варна, който не работи заради липса на сероочистващи инсталации. Предвижда се в краен случай да бъде направено изключение от правилото и ТЕЦ Варна отново да заработи. Това ще ни спаси ли?
Илиян Василев: Нека да кажем, че 7-тте мерки са най-дълги от всички препоръки, които се дават на страните от фокусната група на Южна Европа. Всъщност електричество-газ е предложено да се процедира и с Турция, а що се отнася до ТЕЦ Варна, той е вързан като разрешения именно с този суап на електричество-газ, тъй като при увеличения на износа за Гърция е възможно по тези схеми да възникнат затруднения в балансирането на българската система и само тогава ТЕЦ Варна би могъл да намери място. Пак казвам, едно е принципно да се намери логиката в съвместяване на дефицитите и на силните страни на българската и гръцка система, както и на нашата, заедно с другите съседни системи, съвсем друго е това да се разпише в търговски споразумения и в договори. Този път още не е изминат и аз много се радвам, че ЕК обръща внимание най-накрая на тези напълно възможни и достъпни методи за увеличаване на енергийната сигурност.
Водещ: През 2009-та година, когато отново бяхме в ситуация на газова криза, разковничето беше сякаш в думата „диверсификация“. 2014 г. променило ли се е нещо?
Илиян Василев: От тези 5 години освен ритуалите около думата „диверсификация“ без никакво изпълване на някакво реално съдържание, нищо не се получи. Ние и сега продължаваме да говорим за диверсификация, но виждате, че предметната реализация на диверсификацията винаги се отлага именно защото се засягат нечии интереси. Тези интереси са достатъчно устойчиви и силни, за да блокират движението ни по пътя към истинската диверсификация. За голямо съжаление това е политическа отговорност, но заедно с нея има и разположените по цялото трасе на енергийната сигурност бизнес интереси.
Водещ: Бизнесът ли ще бъде този, който в най-голяма степен ще пострада при една евентуална газова криза?
Илиян Василев:Ами, като изключим защитените потребители, бизнесът, разбира се, че ще пострада най-много. Той и без това оперира с отрицателни маржове тъй като природният газ, който купуваме от Русия е сравнително по-скъп спрямо този, който купуват конкурентите на нашите предприятия. Особено в химическата промишленост. Химическите предприятия и нефтохимията в Румъния, Гърция всички потребяват по-евтин газ. Така че ние и без това нямаме маржове, а прекъсване без алтернативи вече ни поставя извън пазара и загубата на пазарни позиции особено в ситуация на европейска криза и стагнация на пазарите не е само спорадична загуба, тя е устойчива загуба на присъствие и може да се отрази в краткосрочен аспект.
Водещ: Има ли вариант все пак да разчитаме на помощ от ЕС, ако се създаде тази ситуация?
Илиян Василев: Проблемът с противодействие и решаване на ситуацията в условие на криза с прекъсване на руски газови доставки не се решава с пари, които ЕК може да даде. Решава се с конкретни действия. Могат да се реализират суапови сделки, може да се стимулира местният добив и да се види какви количества максимално могат да се произведат като се премахнат всички ограничения, защото те са абсурдни в условията на сегашната криза. Могат да се вземат мерки и това е една от препоръките в доклада на ЕК в текста за България, че има несъответствие между вътрешното законодателство, което предполага резервното гориво, тоест мазута, специално за топлофикация да бъде достатъчен за покриване на 5 дни и теста, който се прави в случая, за да може съответните системи да издържат на криза месец, три, шест. Тези неща трябва да се приведат в съответствие и тук препоръката е да се работи за по-гъвкави и по-ликвидни стратегически резерви. Тоест би могло да се помисли за стратегически резерв от газ, който да се поддържа от държавата в Чирен, но има много решения. Изобщо не е проблема в липсата на решения. Проблемът е в липсата на воля.
Росица АНГЕЛОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар