сряда, 22 октомври 2014 г.

КТБ - гущерът си къса опашката

Сагата около КТБ е пред развръзка. Страхувам, че прогнозата ми, че накрая ще изберем най-лошия вариант се сбъдва - най-големиге възможни щети и разходи за държавата, най-големите възможни загуби за непривилигированите големи депозитанти /тези над размера на гарантираните влогове/, за кредиторите, и тлееща криза в продължение на години с негативен ефект върху цялата банкова система, икономика и връзките на страната с глобалния капиталов и финансов пазар.  Де факто се върнахме 17 години назад. При други условия фалитът на една банка, макар и условно "системна" не би предизвикал подобни трусове. Но именно защото пътят до фалитът не минава през логичните и стандартни процедури, а е форсиран от едно безумен личностен и групов егоизъм - ехото на развръзката оттеква толкова болезнено и толкова надалеч.

Откровена манипулация и с "двойно дъно" е тезата, че не трябва да се използват пари на данъкоплатеца, защото няма вариант при който за миналите и настоящи грешки на държавните институции - БНБ, прокуратура, надзор, правителство, парламент и съществената част от социалната цена на фалит да не плати данъкоплатеца. Не се наемам да оценя прекия, непрекия и индуциран ефект върху банковата система, икономиката и обществото като цяло - това е предмет на сериозен анализ, който сега никой не прави. Зная само, че няма как да се ограничат разрушителните последствия и преливния ефект от несъстоятелността на КТБ без масирана държавна подкрепа. Както посочих и преди - на 20 юни размера на тази подкрепа можеше да бъде вероятно в границите на 1.5 - 2 милиарда лева. Днес, не съм сигурен дали общия кумулативен ефект от насиления фалит на КТБ няма да са премине границата от 6-7 милиарда лева.

Именно за да завършат логическата конструкция на своята атака, нейните инициатори имаха нужда от одиторските доклади, пренебрежението към опитите на акционерите да намерят някакъв брод към съвместни решение, и разбира се първото, последно и единствено, според БНБ и инициаторите на атаката - приемането на специален закон и санкция на Парламента, която да заличи индивидуалната и групова отговорност.

Държавата заедно с другите банки отново ще трябва да капитализара Гаранционния фонд за влогове, защото при сегашния модел на разпад ограничаването на свързаните щети и неразпространението на заразата "КТБ" изисква много пари, а те не могат да имат никакъв друг източник освен държавата.

Искам да обърна внимание на централната и водеща отговорност на квесторите в този процес, защото те и БНБ са се самопоставили в позиция на Олимп, който чака другите да имат инициатива и намерят изход, които той само да санкционира. Това е гротескно неразбиране на отговорността на квесторите и БНБ в условията на специален надзор - именно те са длъжни да бъдат активната страна, да разработят и търсят пътища за оздравяване на банката и ограничат нейната декапитализация, да намалят обезценяването на активите и потърсят оптималното сечение между възможностите и интереси на акционери, външни инвеститори и държавата.

Защото няма никакъв начин КТБ или която да е друга банка изпаднала в подобно състояние да бъде спасена, независимо от желанията на акционери и инвеститори, без активната подкрепа, включително координираща роля на БНБ и овладяване на политическия риск. И отново квесторите и БНБ трябва да преценят какво да очакват от пазара, от институциите и какво да искат срещу тази подкрепа - дали да прехвърлят загубите върху акционерите и да променят структурата на собствеността, дали да преструктурират банката или в крайния случай, ако не срещат разбиране от пазара и акционерите да тръгнат към фалит.

Най-малкият проблем тук е съдбата на банкера Цветан Василев - той така или иначе е извън играта и самият той го осъзнава. Всички прекрасно знаят, че проблемът с КТБ не е създаден само или дори преимушествено от него, той е наето лице от Кой? и задкулисие за да реализира схеми за конверсия на депозити във власт, в медийно влияние и лично богатство. В този смисъл фалитът на банката е последния акт на замитане на следите или  по израза на една от водещите фигури на ъндерграунда на прехода - гущерът си откъсва опашка.

Ние така и не знаем какво съдържат докладите на одиторите - виждаме тяхната интерпретация - при това непълна и фрагментирана. Не е коректно да се прехвърля отговорността върху одиторите за решенията на политически проблеми. Познавам добре какво може да съдържа един одиторски доклад /дори не съм сигурен дали изобщо може да се нарича одиторски доклад, доколкото става дума за анализ и оценка на финансово състояние и кредитни портфейли, а това не се прави от одитори/. Не зная как е споделена и разделена отговорността между трите наети компании и дали всяка една от тях застава зад всяка дума и оценка в общ текст, ако имат такъв. Не съм сигурен до колко прозвучалите в прес съобщението на БНБ оценки са интерпретация на УС на БНБ и доколко мнения и оценки на самите одитори. Зная, че при всички случаи наетите експерти ще направят нужното да ограничат своята отговорност и минимизират рисковете от използване на изразените от тях мнения и препоръки за целите на бъдещи управленски решения.

Имам резерви към казаното в прес съобщението на УС, че в доклада на "одиторите" миналите финансови отчети на ръководството на банката пред БНБ, заверени от КМПГ, се определят като "подвеждащи и недостоверни".

Съмнявам се, че критикуваните практики в КТБ се ограничават само до една банка, че оценкатаза това може да съдържа в оригиналния доклад. Подобни обобщения също не са присъщи на свикнали да прецизират всяка своя дума експерти от голямата четворка. Не на последно място защото носят професионална отговорност и тези техни обобщения могат да се използват в съд, ако утре не дай боже, подобни практики доведат друга банка до подобно на КТБ състояние. Поради тази причина световните одиторски и консултански компании имат изключително тежки и строги процедури по управление на професионалните рискове.

Всяка оценка или моментална снимка на състоянието на отделен сегмент от кредитния портфейл или финансовото състояние на дадена банка, в това число и опити за цялостен поглед, неизбежно крият вариращи дози условност и относителност, която не позволява каквито и да изводи да се третират като абсолютни или безусловни. Не на последно място защото преценката за способността на кредитополучателя да обслужва задълженията си в бъдеще е функция на различни и бързо променящи си обстоятелства, често несвързани с конкретната банка, характера на обезпеченията или кредитния риск. Дори ако приемем, че срещу кредитите има генериращи загуби активи - обезценката не може произволно да се сваля с проценти, които са определени към методология, а само въз основа на пазарни репери - т.е. въз основа на предлагане и търсене чрез състезателни и публични процедури. Не случайно в международните счетоводни стандарти най-силно критикуваната зона е използването на модели за оценка на активи и стойности.

Няма одитор на света, който да си сложи "главата в торбата" с еднозначна присъда за състоянието на банката, още повече въз основа на променящите се методологии за оценка на активите и при условията на невъзможни за прогнозна и оценка на въздействия външни рискови фактори.

Именно за да не се позволи състоянието на банката да се влоши допълнително в условията на специален надзор - законът предполага, че квесторите няма да разпродават нито кредити, нито влизат в нови задължения, да променят обезпечения или извършват други негативни за банката операции, които могат да повлияят върху шансовете и да се оздрави. Само синдиците и съда имат това право и то въз основа на конкретно разписани процедури. Това го казвам, за да защитя одиторите, тъй като техните доклади ще бъдат размахвани като бейзболна бухалка.

И децата знаят, че проблемът около КТБ не е само технически и рожба на един самотен злодей и че той може да се разреши от одитори. След като е преимущствено политически и институционален, появилите се доклади не могат да произведат "сребърния куршум" който да реши казуса. В този си вид те по-скоро изцяло обслужват тезите и поведението на БНБ, в това число и чрез не особено сполучливо прикрития опит на нейният УС да се самооневини за пропуските в надзорните и задължения.

Твърдя, че щеше да бъде много по-честно да се тръгне от базисната хипотеза за национализация на банка, като се оценят различните варианти за динамична оценка на кредитния портфейл и сценарии за ликвидна подкрепа на държавата. Тук спадат и задължителните гаранции и начини за нейна защита чрез конверсия на тези подкрепа в  собственост. Финансовите дупки се запълват за сметка на акционерите, чрез форсирана продажба на кредитирани от банката техни активи и чак тогава - ако акционерите изчерпят тази възможност се търси намеса на въшни инвеститори. Всяка национализация има относително лесен изход - приватизация, която да компенсира "спасителната инвестиция"  напълно или частично.

При сегашните схеми - и особено при фалит на банката - държавата - правителството и БНБ - ще даде бъде принудена да осигури милиарди лева, а в замяна няма да получи нищо. Както се получи при оказаната ликвидната подкрепа на други банки. Ефектите от неизбежната държавна намеса по случая КТБ ще се преразпределят като системни разходи, а придобити под пазарна цена активи ще се преразпредели сред атакуващите и възползващите се от нейното състояние банки, компании, фирми и конкретни лица.

Затова беше издигнат и фалшивия и псевдоморален лозунг "да не спасяваме банката с пари на данъкоплатеца".

Това е типичният за прехода случай - когато ползите се приватизират, а разходите социализират. Фонът от обявената стряскаща сума от 4.22 милиарда лева трябва да стъписа и изуми, респективно гипсира способността и желанието на публиката да търси контекста и по-задълбочени отговори, в това число като осигури бързо приемане на закона за КТБ през парламента.

Незаобиколимият "Кой?" и кръговете около него ще останат в сянка, зад кадър, заедно с придобитите от тях на безценица активи на КТБ и без риск от търсене на отговорност.

Не се отчита обстоятелството, че кредиторите на банката, в това число бонд холдерите и акционерите имат всички основания да заведат искове срещу държавата и нейните институции - БНБ, прокуратура, МФ за бездействие или съзнателни действия водещи до загуби и щети, довели до невъзможност акционери, кредитори, депозанти и др. - да защитят своята собственост и права, като реализират оптимални варианти на реакция и защита на своите интереси. Достатъчно е да се проследи историята с тотално произволните дисконти върху цесиите на кредити, които незабавно водят до обезценка на всички активи и до допълнително отваряне на финансовата дупка /този милиард лева/, а от там и до очевидно търсения аргумент за обявяване на банката във несъстоятелност. Това е класическа схема на самоизпълняващо се предсказание. Всяка засегната страна получава пряк репер за своята възможна претенция срещу държавата за характера, прицина и начина за оценка на нанесената щета. За мен няма съмнение, че ехото от КТБ ще оттеква дълго по съдебни зали у нас и основно в чужбина.

Напомням, че на 31 май одиторът КМПГ дава изходящия репер, който ще се ползва от всеки съд, а след 21 юни отговорността за активите и управлението им е изцяло в ръцете на БНБ. Отговорността на надзора на БНБ е абсолютна. Както и да се погледне - милиардите лева финансова дупка се е появил докато банката е била под надзора и под контрола на БНБ и квесторите е въпрос на съдебно разбирателство и там докладите на одиторите няма да бъдат единствения репер.

Режимът на специален надзор не предполага задължително затваряне на банката - тя остана единствената опция защото БНБ отказа ликвидна подкрепа.

Остава неназован и неадресиран главният проблем в цялата тази сага - а това е източникът или силите дестабилизирали банката, извън известните практики на бившото и ръководство. Ако приемем, че проблемите в нея, в това число и "отсъстващия" централен банков надзор имат своя латентен период на развитие и не са ограничени до  КТБ, то наследството, заварено от квесторите е възможно предпоставка. Конкретнат причина и отключващия фактор обаче е фокусираната и  координирана атака от заинтересовани среди, които сега се опитват да се скрият от общественото око и да потънат в хаоса на очертаващия се неизбежен фалит. В своите действия тези Х-фактори не са водени толкова от високи помисли за укрепване на системната стабилност и националния интерес, а от груби лични и користни цели. Без да бъдат назовани и отстранени тези вируси на нестабилност и криза постоянно ще дестабилизират банковата и политическата система на България. Затова и трябва да бъдат във фокуса на дебата и реакцията.

Генерираният от атакуващите банката риск остава неидентифициран и неуправляем, активирана бомба със закъснител, която може да взриви цялата банкова система. Нито държавата, нито акционерите, нито депозантите в другите банки могат да бъдат сигурни, че подобна "сляпа", анонимна и излезнала от обществен и институционален контрол сила, няма да реши да атакува друга "непослушна" или "неудобна" банка за да накаже поредния капризен акционер или за да прикрие следите на конвертирани в кредити или депозити престъпления.

От тук се крие основната системна опасност  - неуправляемия системен риск може да породи общо недоверие и да засегне здравите банки, които са без съмнение повечето български банки. Политическият риск междувременно продължава да расте, тъй като политическа класа продължава да абдикира от задължението си да противодейства и неутрализира източниците на подобни заплахи за устойчивостта на банковата ни система. Нещо повече, органите които са призвани да предпазват обществото, сами генерират основната част от рисковете във банковата сфера. Всяка банка приемник на "горещите" пари на генераторите на риска в КТБ сама се превръща в потенциално рискова банка, тъй като нищо не може да и гарантира, че тя няма да бъде следващата им "мека" цел. Докато това по-трудно може да се случи с чужедстранните банки, опериращите у нас, то българските нямат защита срещу рецидив.

Доверието в банките не се генерира само от качеството на професионалното управление на българските банки, а от общата атмосфера на несигурност и равнището на политическия и системен риск, в това число и от системите за защита и реакция срещу външни и вътрешни заплахи. Ако Пеевски е "незаобиколим" фактор в държавата, ако стоящите зад него хора контролират съдебната система, правителство и парламент - значи нямаме място в ЕС и НАТО.

Външните инвеститори и българските граждани трудно ще повярват, че парите и инвестициите им са на сигурно място.

Ще трябва да забравим за България като дестинация за чуждестранни иневстиции - защото няма никакъв шанс бондхолдерите да се примирят със загубите си по КТБ, да не говорим за щетите върху кредитния рейтинг, размера на рисковите премии и последващото влияние върху развитие и бюджет. Съществува усещане за тотален колапс, за неспособност на политическата класа да намери най-верните и не особено сложни решения не само по конкретния казус с КТБ, но и по свързаните с нея огромни нерешени системни проблеми.

Затова повтарям предложението си още преди няколко месеци - имаме нужда от извънредна Парламентарна комисия с участието на бивши президенти и най-вече международни авторитети, която да разследва всички факторите и хората, които дестабилизараха КТБ и българската държава, в това число и действията на ръководството на банката, на прокуратурата, БНБ и "незаобиколимите" фактори.

Ако не отстраним "незаобиколимите" фактори - и не разрушим модела, чрез който те генерират неуправляеми рискове, сме обречени. Гущерът ще продължи да управлява съдбите ни в руслото на своята посредственост и користни интереси.

За разлика от 1997 година, този път ще паднем от по-високо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар