вторник, 11 ноември 2014 г.

КТБ - поразена от счетоводен стандарт - сметката ще платим всички

"Ненавиждам вашите възгледи, 
но съм готов да дам живота си, 
за да можете да ги изказвате свободно" 
Волтер


Предстои КТБ да бъде обявена в несъстоятелност. Теоретично съществува възможност за оспорване в съда на основанията за несъстоятелност от БНБ и за отлагане на решението, ако съдът прецени, че е нужна допълнителна експертиза. 

Започвам със задължителната в този случай декларация за липса на конфликт на интерес - не познавам основните акционери, нямам депозит, нито кредит. Нито работя за някое заинтересовано лице или се надявам да получа пряка или непряка материална или друга облага от един или друг развой на производството около КТБ.

До този момент отношението ми към бизнес практиките в тази банка бе неутрално до отрицателно - няма съмнение, че има лоши практики, възможни престъпления - някои от които са потенциални класически Понзи схеми.  Но на даден етап от развитието на ситуацията разбрах, че е важно проблемът Цветан Василев и задкулисие, въпросите на дефицитите на нейното управление да се отделят от съдбата на стойността, която банката е акумулирала и генерира като възможно богатство в икономиката на България и най-вече като конкретно въздействие върху съдбата на български граждани и фирми. Колкото е важно в името на оздравителния процес да се изобличат погрешните практики и намерят виновните за това /и то не само в тази банка/, толкова е важно пътят към Истината и Правдата да не минава през нови грехове и да прегазва съдбата на конкретни хора и фирми.  Иначе каква  е разликата между отрицателите и отрицаваното, ако се използват еднакви или сходни методи, които пренебрегват закона, морала и интереса на обикновените граждани.

Мнозина смятат, че по начина, по който се форсира несъстоятелността на КТБ се прави услуга на новото правителство. Истината е, че се поставя бомба със закъснител, която тепърва предстои да оказва дългосрочен негативен ефект както върху публичните финанси, така и върху управляемостта на икономика и държава. В същност правителството нямаше никаква възможност да реагира - БНБ не му даде шанс за анализ и оценка на алтернативи, въпреки, че по закон имаше още близо месец и половина време. Всичко беше предизвестено.
Да погледнем основанията за несъстоятелност - тезата, че 35 милиона евро увеличение на капитала чрез кредит от банката е основание за отнемане на лиценза е коледен подарък за правните кантори, които ще се ангажират със защита на правата на акционери, вложители и кредитори на банката. Това може да се смята за лоша практика, за подлежащо на санкция лошо управление, дори възможно престъпление, но е малко вероятно да издържи в съда като валидно основание за отнемане на лиценз. Най-малкото защото заради действие на един акционер, наказвате другите акционери, вложители, кредитори и най-накрая бюджета и данъкоплатците.
Другият аргумент - отрицателния капиталов баланс е изключително спорен поради прилаганата методика, която е сменена в периода юли-август, за да отрази отмяната на Наредба 9 на БНБ. 
Тъй като основния доклад на "одиторите" Делойт, Ернст и Янг и Афа е засектерен за удобство, може да съдим за съдържанието му от интерпретациите на запознати с него лица - БНБ и квесторите. В интервю за Нова ТВ един от квесторите Лютов в желанието си докаже колко са силни аргументите на одиторите посочи, че е използвана най-съвременна методика, нямало нищо лошо България да бъде сред първите. От това и от доклада на БНБ, в който става ясно, че са направени оценки по одобрения и приложения стандарт IAS 39 и дори по-нов, какъвто може да бъде само току що публикувания от международната организация за счетоводна отчетност стандарт IFRS 9, но който влиза в сила едва след 2018 година!?.

Да не отегчаваме публиката с прекалени технически детайли - при смяна на стандарти и на подходи - има два принципа, които банковите надзорни и регулаторни органи спазват. Първият, да се даде на съответните банки достатъчен и разумен период за пренастройка към новите, често по-строги изисквания. Тоест никой не третира банките като заподозрени лица, а като партньори в един труден и обществено значим процес.

Второ, трябва да бъдем сигурни, че тези нови стандарти в пълния обем и съдържание се прилагат недискриминационно - т.е. всички други банки вече са ги отразили и следват своята счетоводна отчетност. Тоест ако има дори една банка, която да не ги не ги е приложила към днешна дата в българската банкова система - тезата на БНБ "гърми" в съда. 

В случая с КТБ, наредбата е отменета през април, а КТБ е поставен под надзор през юни и през юли е издадена междинна "присъда" от господин Иван Искров за "дупка от 3,5 милиарда лева", която е потвърдена от документ без ясен правен статус - доклада на трите одиторски компании, които излиза два месеца по-късно.
Не искам да звуча радикално, но ако по този начин и по тази схема се играеше със счетоводни стандарти, не се знае колко банки щяха да минат летвата на БНБ. Можем само да гадаем доколко тази методика за обезценка на рискови ескпозиции е изобщо източник на реално познание за събираемостта на тези кредити и най-вече за състоянието на дадена банка. 

Почти всяка банка може да бъде представена в тежко състояние по този начин. Да припомним ли, че недостигът на ликвидност на КТБ, изразен през заявените суми за теглене на 20 и 21 юни е била в размер на 38 милиона лева, като банката е поискала ликвидна подкрепа от 250 милиона лева, която е била отказана. В същото време БНБ логично и разумно оказва близо четири по-голяма подкрепа на сравнима по активи друга българска банка, обект на подобна атака. Естествено, че след организираната атака и изтичане на близо милиард лева от КТБ, което само по себе си е забележителна сума за ликвиден буфер, съотнесено към активите на банката, тя не издържа без краткосрочно извънредно финансиране.
Не случайно, когато се правят стрес тестове на банки - те предварително знаят критериите за оценка, без задължително да знаят времето на теста. Преди повече от шест години, рейтинговата агенция Муудис, критикуваше поредния стрес тест на ЕЦБ за снизходителни критерии, които не отговарят на изискванията на Базел 3. По нейна преценка при тяхно строго прилагане - половината европейски банки тогава би трябвало да бъдат оценени като рискови или несъстоятелни. 

Логиката на ЕЦБ и на ЕК е не да използват счетоводните стандарти като оръжие за масово унищожение на банки, а да осъществяват надзор по начин по който банките да бъдат държани нащрек, да могат да се адаптират и да бъдат предупреждавани навреме за пропуски. Само в екстремни случаи и при системно неизпълнение да бъдат извеждани в процедури за несъстоятелност. Но както историята показва твърде често фалират банки преминали стрес тестове и одитирани по най-новите счетоводни стандарти.
Решението за прилагане на новата методология, която потопи КТБ чрез изкуствената загуба от 4.3 милиарда лева, се взема от новото ръководството – квесторите, то се одобрява от БНБ. Пак по тяхна преценка те решават да възложат на "одиторите" да пренебрегнат изцяло или в значителна степен моделът на оценка по исторически данни /събираемост/ и да предпочетат изкуствения /по модел и произволен репер/. Не твърдя, че няма дупка, а само, че тя не е 4.3 милиарда лева и има нужда от действително независим международн одит.
 
Без значение кой счетоводен стандарт се използва - МСС 39 или IFRS 9 - в увода към инструкциите за приложението им се посочва, че обезценката на активите се прави само в краен случай и че тя не може да се противопоставя на справедливата им пазарна стойност. С други думи, осчетоводяването при моделиране чрез прогнози за възможно бъдещо състояние на кредити, въз основа на преценки за достатъчност, пълноценност и валидност на обезпечения, в това число и на информация за целесъобразно изразходване, не могат да се отклоняват от пазарната стойноста на активите и реалните данни за обслужването на кредитите.  Именно поради това е напълно възможно в процедура по несъстоятелност при продажба на активите по открит и състезателен начин, приходите от тях да надвишат текущата им оценка, което ще постави под въпрос изобщо преценката на БНБ за отрицателния капитал. Без да може да върне историята на назад и причинените от това вреди на бюджета, на вложителите и кредиторите.
С други думи, въпреки, че кредитите в КТБ се погасяват, квесторите решават да заменят реалната с виртуална действителност, като разсъждават върху хипотези за възможни събития в бъдеще за да потвърдят една предварително зададена теза - банката е несъстоятелна. Но не се запитват дали случайно влошаване на състоянието на кредитния портфейл не се дължи, освен на практики нетипични за универсална банка и на блокирането на достъпа на кредитополучатели до техните сметки в банката. По този начин клиентите на банката губят тотално  - веднъж нямат достъп до средствата си, втори път не могат да обслужат кредитите и накрая пристигат консултанти и осчетоводяват бъдещата им невъзможност да си обслужват кредитите което пък е основание за БНБ да фалира банката - с което трети път губят - защото трябва да чакат с години на опашката за масата на несъстоятелността за депозитите си. А кредитите си остават изцяло дължими.
В случая БНБ и квесторите използват удобната формула да държат доклада секретен, но да го ползват като аргументация зад кадър – като „експертно и отговорно“ мнение. Най-вероятно в замяна са предоставили обичайната за такива рискови начинания гаранция „за освобождаване от отговорност“ (hold harmless letter) на трите компании. Но не вярвам там водещите партньори да са толкова наивни да смятат, че разгърналите се събития и най-вече начина по който се използва техния доклад - това което мой познат нарече "счетоводно убийство на КТБ"- ще им спести репутационния риск в случай на извеждане на случая на международно равнище.

Малко е вероятно „счетоводната загуба“ от 4.2 милиарда загуба на КТБ да издържи в съд – български или международен. Самите одиторски фирми логично оставят БНБ сама да защитава своето решение за несъстоятелност на КТБ и за смяната на методиката, защото прекрасно знаят, че моделираните счетоводни загуби при произволна обезценка, не могат да бъдат защитени в съда, още повече в международен такъв.

С голяма вероятност историята на „креативното счетоводство“ ще бъде допълнена от пионерския опит на БНБ, защото за пръв път тези механизми не се използват по предназначение – както в много други случаи – за прикриване на загуби на банки, а за създаване на изкуствена капиталова дупка в балансите на една възможно жизнена банка, чрез която тя да бъде обявена в несъстоятелност.

Стандартът
IFRS 9, който замества IAS 39 - е поредния логически модел за класификация и измерване, на текуща обезценка на бъдеща "очаквана загуба" и представлява значителна реформа в осчетоводяването на рискови събития. Той е част от надграждането на Базел – 3 на системите за ранно предупреждение и управление на рисковете в банковата сфера.

Напълно е възможно, както в случая с КТБ, да се стигне до абсурда, редовно обслужвани заеми да бъдат категоризирани като рискови и да бъде дадена текуща оценка на хипотетично - възможно, без да е вероятно - рисково събитие от неплащане. 

Нека не звучи катастрофично, но по принцип всеки кредитен портфейл на банка се смята за рисков, когато не е използван за трипъл „А“ първокласни книжа. Макар, че и много прословути ААА клас дълг се оказа „под вода“ при последната криза. Оценката за кредит като рисков не е присъда, а мнение и препоръка за внимание и възможно действие.

В стремежа си да докажат своят правота, квесторите и БНБ очевидно са "прегънали палката", защото няма как да докажат, че 80% от кредитите в банката не са обслужвани. За това одиторските доклади най-вероятно не казват нищо - на принципа "не питат, не отговарям".

"Слуховете" за буферни дружества със специална инвестиционна цел, включително действащи и с добър паричен поток, които са кредитирали "по-нататък" вероятно също не са съвсем безпочвени. Отпускането на кредити на специално създадени дружества за закупуване на други търговски дружества не е нормална практика на една универсална търговска банка. Ако банката не е учредила съответните back-to-back обезпечения спрямо закупуваните дружества, то тези специално създадени дружества вероятно са некредитоспособни. Но това е предположение, което следва да се докаже чрез обвръзващи проверки, а не чрез летящ, секретен и с неясен статут документ. Твърде спорна е изградената причинно следствена свързаност между виртуална /счетоводна/ и реална загуба, още повече на фона на реални парични потоци и твърдения за препятствия пред обслужването на кредити по време на квестурата и странни игри за кредитните досиета, докато квесторите управляват банката.

Много усилия бяха положени за да бъдат неутрализирани опитите за различен и балансиран /от гледна точка на обществения интерес/ прочит от този на БНБ и на група заинтересовани експерти, бизнесмени и политици, като най-често използвания рефрен бе – да не допуснем спасяването на банката чрез публични средства. 

Той е фалшив и по същество и по начина по който се употребява.

При несъстоятелност ударите върху публичните средства ще бъде максимален, както по отношение на незабавни, така и на средносрочни и дългосрочни последствия – преки, непреки и индуцирани.

Нещо повече, поради цесиите регистрирани от квесторите, масата на несъстоятелността е намалена с над милиард и двеста милиона, а това е надеждата на държавата, на първокласните кредитори и негарантираните вложители да си получат справедлива част от парите обратно. Идеята, че обявяването на несъстоятелността със задна дата ще реши този проблеми е в най-добрия случай наивна.

Фалитът на КТБ ще отнеме огромна част от ресурсите на новото правителството, без то да е имало изобщо възможността да повлияе върху процеса. Именно поради това посочих, че източниците на атаката срещу КТБ остават неразпознат системен риск - "мина със забавено действие", която е готова да избухне във всеки момент и дестабилизира България. Колкото и да виним за това Цветан Василев, той самият не е Кой?, а само един от много изпаднали в немилост посредници.

Затова национализацията на КТБ, след независим преглед на състоянието и от международни консултанти – по примера на ангажираните от ЕК консултанти по държавната помощ и предложения план за преструктуриране на Първа Инвестиционна Банка -  не само ще минимизира праките загуби на държавата, но и ще позволи пълен контрол от страна на правителството и по-добра защита на държавните интереси в бъдещи арбитражни производства, като съхрани свободна зоната за маневри и действия на прокуратурата за разкриване не само на виновните за кризата в КТБ, но и за атаката срещу нея.

Ако така или иначе ще плащаме сметката по КТБ, то поне да имамe контрола върху нейните активи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар