четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Прочит на спора между премиера Понта и Шеврон относно това дали Румъния има шистов газ


 "Изглежда нямаме шистов газ, борехме се упорито за нещо, което нямаме" 
Понта пред телевизионния канал channel Antena 3.
"Шеврон анализират данните, събрани по време на проучвателните сондажи и сеизмичните изследвания за да разбере ресурсния потенциал за природен газ от шистови формация“ 
заявление на Шеврон пред Ройтерс.

След изтеглянето на нови компании от Полша, „изпуснатата“ уж случайно реплика на сегашния премиер и водещ кандидат за президент Виктор Понта веднага беше разпространена в българските медии, като логично беше интепретирана от противниците на шистовия газ у нас като потвърждение, че България правилно е въвела мораториума.
Дали е така?

Първо, всичко което казва Виктор Понта в условията на рещаващ етап на кампанията преди втори тур на президентските избори трябва да се претегли през призмата на неговата електорална значимост. Етапът, на който се намират проучванията е достатъчно ранен за да се правят каквито и да е окончателни съждения. Анализът на сеизмичните данни и на пробите от проучвателните сондажи изисква доста време – веднъж за оценка на потенциала и второ за оценка на рентабилност /съответно геоложко и търговско откритие/ – т.е. дали има релевантни технологии, които да позволят икономически изгоден добив. Шистовите формации са изключително разнородни и съвременните технологии са настроени да обслужват американския пазар и тамошни геоложки специфики, а не европейския.

В редица случай, се изискват и допълнителни уточняващи сондажи.

Второ, при всички случай е абсурдно с направени едни или два сондажа да се обобщава дали в Румъния има или няма шистов газ. Разликата между Европа и САЩ е фрапираща – в момента в САЩ има над 1,500 активни оншорни сондажни платформи, а в Европа са под 50, при това огромната част от тях са в режим незавършен проучвателен цикъл. Липсата на мащаб в работата на европейския пазар не позволяват на този етап на компаниите да инвеститарт в специфични технологични разработки, които да отговарят на спецификата на геоложките структури в Европа. За това по-късно.

Дори и в крайния случай – ако се окаже, че в лицензираните блокове в Румъния не се докаже наличие или рентабилен добив на шистов газ и нефт, поне страната ще бъде сигурна, че знае какво има в недрата, като това знание е придобито за сметка на външни инвестиции и е запазила имиджа си пред нефто и газодобиващите компании. Трябва винаги да помним, че нащите оценки за това какво има и какво можем да добием са винаги функция на технологиите с които разполагаме. Ако утре има някакъв технологичен пробив компаниите отново ще се насочат към Румъния.

Много по-вероятно, според анализатори е Понта да се бори за гласовете на скептиците и противниците на шистовия газ, тъй като предимството му пред Клаус Йоханис не е сигурно.

От професионална гледна точка, обаче, изказването му е гаф, тъй като нормалната практика е не политици, а самите компании да обявяват резултатите от своите анализи и проучвания. Най-малкото защото това са листвани на международните борси компании и подобни "изпуснати" приказки могат да влияят върху инвеститори и пазари.
У нас ставаше дума само за четири проучвателни сондажа, които с парите на американска компания щяха да ни помогнат да узнаем дали имаме природен газ и дали неговия добив може да бъде рентабилен.
С този моратуриум отговорът на въпроса ще остане вечна тема на спор. И ще продължим да четем новините от целия свят - за напредъка на технологиите, за евтините енергийни ресурси, за възможността именно чрез по-масова употреба на евтин природен газ преходът към възобновяемите енергийни източници да стане по-поносим за обществото и икономиката. 
Ще четем и за "спонтанни" протести на жителите на населени места изобщо срещу проучването и добива на нефт и газ и то точно когато изтича срока на лиценза, а съответната компания не е реализирала за пореден път нищо от обещаната програма и инвестиции. У нас никой не контролира изпълнението на програмите и инвестициите в лицензираните блокове, което позволява на определени "играчи" да блокират конкурентен интерес от западни международни нефтени и газови компании.
Ще чакаме "здравите" сили да осуетяват всеки опит за инвестиции в проучване и добив на газ с едничката цел да осигурят комфорт на посредниците и вносителите на енергийни суровини, който се измерва с близо 5 милиарда долара всяка година.
Това също е осъзнат избор - политика, икономика, екология и психология на бедността.

Няма коментари:

Публикуване на коментар