сряда, 19 ноември 2014 г.

Адекватна стратегия в сферата на природния газ може да измъкне енергетиката от блатото



Значителна част от българската енергетиката е „под вода“, а прогнозите за нейната дефицитност и в бъдеще са достатъчно устойчиви и меко казано депресиращи. Това касае особено електроенергетиката - оценката на нетната текуща стойност на значителна част от активите е твърде променлива, но оцветена „в червено“ величина. Но и в тъмните тонове има вариращ между песимизма и оптимизма прочит.
Това касае оценката за бъдещата свързаност на българската електроенергетика с регионалния и европейския пазар и то не само в смисъл на хардуера – твърда инфруструктурна - свързаност на електроенергийните мрежи, но и на софтуера – търговски площадки, регулации и подготвени търговски агенти.
При всички случаи, обаче, преди да възстанови своята балансираност електроенергетиката ще трябва да премине през своя надир, като отпише значителни загуби и обезцени ключови активи, без да може да се разчита на вътрешния пазар и на значително по-високи цени, които да покрият системните дефицити и натрупаните дългове.
Светлина в тунела дава възможна нова стратегия и политика в сферата на нефта и природния газ по цялата верига на стойността от добива до търговската платформа. Образно казано природния газ може да измъкне „колата на българската енергетика“ от тресавището.
Някои аргументи в тази насока:
Първо, в момент близо 5 милиарда долара излизат от страната за покриване на нуждите ни от внос на нефт и газ. Те имат ограничен и непропорционален на мащаба си ефект върху брутния вътрешен продукт. Отклоняването дори на малка част от този ресурс и ангажирането му във вътрешни вериги на добавена стойност – може да изиграе ролята на архимедовия лост, чрез който да се преобрази и измъкне от тресавището цялата ни енергетика и икономика.
Разбира се в рамките на цялостна синхронизирана и взаимоусилващата се стратегия за развитие и реформи.
Намаляване на цената на природния газ, заедно с намаляване на цената на нефта може да се счита за достатъчно вероятна и сравнително устойчива тенденция. Благоприятен ефект би дало и присъединяването на България към Европейския енергиен съюз, което ще позволи да постигнем средноевропейски цени на природния газ, а това означава близо 30-40% по-ниски разходи. Спестеното може да бъде един от буферите на реформата в енергетиката.
По-ниските цени на природния газ ще намалят загубите и в топлофикациите и ще позволи реформите в сектор, като „обърне“ тенденциите и усили конкурентноспособността им. Крайните потребители на топлинна енергия може да бъдат сигурни, че в обозримо бъдеще ще имат устойчиви и нарастващо конкурентни цени на топлинната енергия спрямо нейните алтернативи.
В тази посока действт и ускорената диверсификация на източниците на природен газ, в това число пълноценната капитализация на всички активи в газовата ни система – преносна мрежа, интерсконектори, газохранилища, търговски площадки  и т.н.
Най-значителен потенциал, обаче крие проучването и добива на нефт и газ, който може образно казано да насочи този огромен за мащабите на българската икономика ресурс от 5 милиарда долара, който сега отива за заплащане на сегашния внос на енергоресурси, обратно в българската икономика. Тоталният – пряк, косвен и индуциран - ефект върху българското развитие и националното богатство е много по-голям, което може да позволи да се генерира достатъчен ресурс и буфери на реформите, както и покриване на минали, текущи и бъдещи дефицити в енергетиката, пенсионната система и здравеопазването.
В същност термина реиндустриализация е напълно адекватен за да опише новите нужди и тенденции в управлението на България. Единствената разлика, че реиндустриализацията като технология на реформата отчита всички сфери на стопанска дейност - индустрии, в които се разходват и генерират средства. По класификатора на Харвардското бизнес училище това са над 55 индустрии, по които се ориентират, дефинират и реализират стратегиите за икономическо развитие. Така, че преди да правим реиндустриализация, добре е първо да се индустриализираме – т.е. да индексираме през призмата на съответната индустрия ключовите дейности в социалния и стопански живот.
Но това у тема за друг, по-обстоен разговор.

Няма коментари:

Публикуване на коментар