сряда, 12 ноември 2014 г.

Булгаргаз иска повишение на цените за природния газ - за "пленената воля", КТБ и търпението на потребителите



Булгаргаз, който отдавна престана да бъде компания с нормална търговска и бизнес дейност за пореден път доказа своята пазарна алогичност с настояването си пред ДКЕВР за повишаване на цената на природния газ след 1 януари 2015 година.
Известно е, че правителството на ГЕРБ бе свалено през енергетиката и цените на електроенергията. Днес подобен потенциал има абсурдното решение на ръководството на Булгаргаз, защото то противоречи тотално на пазарната и бизнес логика.
Първо, цената на суровия петрол на международните пазари спадна от 1 юли – когато е последния репер за нефтено индексираната цена на природния газ у нас – с близо 24%. Дори и да приемем, че претеглено през цената на по-скъпия долар това намаление е „само“ 14% при равни други условия на 1 юли цената на природния газ у нас трябва да бъде с минимум 80-100 лева по-ниска.
Газпром прави спешни опити да внесе корекции в ценовата формула, в условията за предплащане или санкции за забавяне, с които да компенсира спадащата цена на нефта като репер, както и затруднения достъп до капиталови пазари и спадащите си приходи и печалба. Не виждам защото Булгаргаз да се съгласява това да става за сметка на българските потребители. Този мач вече го играхме през 2006 година, когато преразгледахме договора, защото Газпром сметне, че губи и оттогава платихме близо един милиард долара повече за газ.
Второ, базисната цена на природния газ по основния договор плюс остъпките, които се подписват от руското правителство, сега е забележимо по-висока от цената, по която Газпром продава в Италия и в Гърция, като разликата е между 15 и 40 долара за 1000 куб.м. Тук дори не смятаме разликите със спот цените, които са между 150 – 180 долара през лятото и 50-80 долара – до сега. Украйна и почти всички страни в ЦИЕ искат в новите договори формулата на цената да отразява новата доминанта на спот търговия на европейския пазар.
Нещата стават още по-неблагоприятни за нашата газова компания ако се отчете обстоятелството, че поради водени арбитражни производства срещу Газпром за свръхвисоки цени на природния газ – приключили с присъда или досъдебно разбирателство – руската газова компания реално получава много по-малко – между 310 и 340 долара за 1000 кубически метра. Такъв е примера на RWE в Словакия, на Ени, на ОМВ и т.н.
Това, че Булгаргаз буквално заспа в своята инертност да търси по-изгодни цени, не само, че не позволя на българския индустриален и битов потребител да получава конкурентни цени, но задържа развитието на българския газов пазар и свива прогнозите за икономическата рентабилност на много проекти в инфраструктурата, проучването и добив. За никого не е тайна, че силите и логиката на задържането на най-високите цени на природния газ у нас са същите, които задържат проучването и добива на нефт и газ у нас, както и своевременната реализация на диверсификационните проекти.
Пак те препятстват либерализацията и реалната конкуренцията на пазара, но не тази, която ще замени Булгаргаз с друг руски монопол, а реална и многофакторна.
Изглежда отново сработват политически зависимости в газовия истаблишмент, както и „целесъобразността“ да не „гневим“ големия брат в момент, когато стратегически важния за него и за част от българската политическа и бизнес върхушка  проект Южен поток е „на кантара“. Но там ползите отиват с конкретни частни и групови адреси, а по-високите цени се плащат от всички.
Уж стратегически партньори, уж милиарди евро обещани ползи за нашата страната, а до този момент инкасираме само минуси и не получаваме дори равноправно третиране и цени на природния газ. Поправете ме ако греша, но в бизнеса има принципи – ако не можеш да получиш „своето“ на равнище от десетки или стотици милиони, няма начин това да стане, когато нещата стигнат до милиардите. Големи партньори и проекти с малки неуредени сметки не стават.
Много думи се изписаха как държавата не трябва да дава средства за спасяване на КТБ с публични средства. Ето Ви нагледен пример – основните средства на Булгаргаз са в КТБ. Добрата новина е, че има почти равностоен кредит от същата банка, но само на пръв поглед защото неизползваната част от кредита е също там. Текущата ликвидна позиция на газовата компания е сериозно компрометирана – което налага извънредни мерки на правителството за осигуряваве на финансов ресурс за предплащане на природния газ на Газпром – по текущо потребление и количества за нагнетяване в Чирен. Не случайно Булгаргаз мълчи по темата за намаленото налягане на подавания газ – защото има сметки за плащане, а средства отсъстват – особено в началото на отоплителния сезон. От тук произтича и по-агресивното – поне на думи – поведение на Булгаргаз към ноторните длъжници –топлофикациите, които си е чиста проба държавна помощ. Шансовете националната газова компания да си получи парите не са големи, защото от едната страна са компаниите на Ковачки, а от другата е софийската Топлофикация.
Ето така се стигна до абсурдното искане на Булгаргаз за увеличение на цената на природния газ – на фона на преливащи аргументи в полза на радикалното и съкращаване. Финансовата дупка в КТБ постепенно и неумолимо се пренася в Булгаргаз, а от там трябва да се погаси или от потребителите чрез по-високи цени или от данъкоплатците чрез държавни инжекции. Тоест ако не платят потребителите, ще платят данъкоплатците – пак ние.
Иначе мантрата е спазене – уж няма използване на публични средства за спасяване на КТБ. Просто едни активи – стойност - ще отлетят в небитието – или пренесат в частна или групова полза. Булгаргаз е само посредник в този процес.
Разбира се, последната дума ще има ДКЕВР, която трябва да балансира между финансовите нужди на Булгаргаз като „гръбнак“ в енергияната газова политика на държавата и интересите на потребителите.
А решението е в намаляване на цената на природния газ, който купуваме от Газпром и повече конкуренция чрез повече газ от вън и от местен добив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар