сряда, 17 декември 2014 г.

Шокова терапия срещу Модела Кой?

Моделът Кой? е система от взаимни зависимости и взаимна поддръжка - "кредитни" собственици на медии /те първи скочиха срещу КТБ, въпреки че са кредитирани от тази банка без ликвидни обезпечения/ подкрепят и се подкрепят от кредитни бизнесмени , които от своя страна страна се защитават от кредитирани политици, които пък защитават целия модел в медии и пред журналисти. Същата мрежа на кръгова защита и взаимопомощ подкрепя или бива подкрепяна от кредитирани висши представители на съдебната система, които на свой ред защитават кредитираните бизнесмени, медии, политици от наказателно преследване. В тази мрежа на свързаност - която отдавна е надраснала матрицата на влияние на старата партийна номенклатура и държавна сигурност - съзираме и "свои" социолози, политолози, еколози, анализатори, които предпазват модела от външни опити за реформи и сътресения, най-често чрез замяната им с фасаден и безопасен радикализъм.

Един от познатите авторитети по въпросите на задкулисието у нас Методи Андреев бе сред малцината които обърнаха внимание на новите "мрежи" и зависимости в тайни мрежи, които не могат да бъдат разплетени и реформирани - трябва просто да бъдат разсечение като Гордиев възел.

Грешат онези, които си представят промяната - в това число и в съдебната система - като някакво предпазливо и постъпателно движение, а не радикално действие и шокова терапия. Времето за еволюционната промяна в съдебната система е отминало безвъзвратно, а дълбочината на кризата не предполага палиативи. Няма място за "златна среда", за постепенност - въпросът е реформирай или се маргинализирай. Обшеството не може да си позволи лукса за пореден път да разчита на капацитета на затворени системи да  самоициниират самолечение и саморегулация. Докато чакаме Годо, пленената система мимикрира и се възпроизвежда във все по-уродлив вид. Отклоненията от нормалността, от потребното, логичното и най-вече съизмеримото с общоевропейските стандарти, са толкова съществени и устойчиви във времето, че е губене на време да търсим претеглени компромиси. ВСС не може да се реформира без постоянен външeн натиск и обществен надзор. Защо другите власти да "подават" оставка при устойчива несъвместимост с потребностите на времето, а съдебния съвет и прокуратурата да остават встрани  Самият модел на прехода разчита на съхранение на статуквото, на подмяна на промяната, отклоняване на внимание и разводняване на енергията и в последна сметка опитомяване на обществената енергия във второстепенни действия и палиативи.

Идеята, че съдебната или която да е друга система не трябва да се подлага на натиск от обществото или другите власти, защото била независима, почива върху грешна презумция.

Съдебната системата не черпи своята независимост за да гарантира вътрешната си свобода за вземане на справедливи и балансирани решения, а най-вече за да се самоизолира и позиционира като самостоятелен властови център - без контрол и със самодостатъчен ресурс за пасивна и активна конверсия на влияние в пари и обратно. Тук няма особено значение дали това обективно отразява намеренията или желаниета на хората на "върха" в системата.

Грубата намеса на прокуратурата в майските избори през 2013 година, където по същество бе подменен вота на избирателя - не е нищо друго освен дегизиран като действия на независима съдебна система държавен преврат. Той бе иницииран и организиран с цел дестабилизация на страната и поставянето и в зависимост от външни сили и техните вътрешни проводници на влияние. Лечението не може да бъде медикаментозно, а само шоково или хирургическо.

В този си вид съдебната система е източник на системен риск и заплаха за националната сигурност. Тази заплаха не може да се неутрализира или компенсира от други институции, не само поради поради изключителната резистентност към външни въздействия, но и поради пленяванено и от егоистични групови интереси.

Пак от съдебната система и основно от прокуратурата тръгна дестабилизацията на банковата система, която започна като атака срещу няколко банки а завърши с гасене на обществено недоволство с милиарди на данъкоплатеца и лишаване на страната от инвестиционен рейтинг.

В своите действия през миналия месец май, прокуратурата се превърна в острие на силите, които провокираха февуарските бунтове, за да свалят законно българско правителство и го лишат от възможността да продължи евроатлантическата политика в сферата на енергийната ни сигурност. В този смисъл прокуратурата позволи да бъде използвана от политически кръгове у нас и да бъде поставена в полза на външни сили и техните планове за ерозиране на евроатлантическата ориентация на страната посредством енергийни проекти като АЕЦ Белене и Южен поток.

Помнете, става въпрос за решаване на дълго отлагания въпрос за самоопределението на България и за действителното скъсване със зависимостите на миналото. Изборът е прост или потъваме или изплуваме. Или с Европа или с никой - защото и Русия потъва.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар