неделя, 28 декември 2014 г.

Демоните на реакционния национализъм и уроците на Историята които пропускаме

Гледах филм за Апокалипсиса на Първата световна война. Това, което с което филмът ме впечатли са ненаучените уроци. Не толкова сраженията, пълководците, възторзите и ужасите на войната, с които преливат историческите учебници, а пропуснатия шанс да се вслушаме в здравия разум и съветите на прозорливи политици, учени, обществени дейци, който са предупреждавали, че в еуфориите на победата и поражението се раждат унижение и недоволство, които предвещават нови войни. Джон Мейнард Кейнс и редица други лидери на обществено мнение - американски и европейски политици  непразно алармират за текущото късогледство. Но популизмът и еуфорията надделяват и .... Втората световна война не закъснява.

Именно за да обуздае възпроизводството на военния цикъл в историята се ражда Европейския съюз, който въпреки всичкитe му кусури, успя да приобщи амбиции на отделните европейски национални държави, които воюваха в две световни войни - победители и победени. Вместо да унижават Германия, САЩ я подпомогнаха и сега германският народ има самочувствие, че един от стълбовете на Европа без да му минава и през ум да я завоюва. Не са много европейците, които да гледат на трудолюбието, събраността и дисциплината на германците като заплаха за себе си.

Европейските лидери най-накрая разбраха, че ако не загърбят картите на миналите си величия, национализма и имперските амбиции - следващата война е сигурна.  Те успяха в най-главното - овладяха своето его и престанаха да нахъскват електората да търси националните си въжделения в двора на съседите. Факт, че в Европейския съюз няма страна и народ, който да се чуства без жизнен простор, без хоризонти и пазари, които да не е в състояние да "завладее" ползвайки свободата за движение на стоки, услуги, капитали и хора.

Днес руският президент Владимир Путин се опитва да върне колелото на историята в миналото, като възроди руското национално его - преопакован имперски проект. Това е ехо от време, което Европа иска да забрави и отдавна е отрекла.

Аналогиите с историческото "унижение" за загубата на Съветския съюз и месиански цели са единственото, което руският лидер може да предложи на своя народ като основание за продължаваща си претенция да води Русия след като се провали в опитите да представи равностойна на ЕС самостоятелна или интеграционна визия чрез модерна, диверсифицирана и конкурентна руска демокрация, икономика и бизнес. Днес цялата капитализация на руската борса е под стойността на голяма американска компания, а гордостта Газпром се върна на равнища под това, което заемаше Юкос от преди дванадесет години.

Мотото на Путин е като няма постижения в материалното, да предложи алтернатива в идеалното - визии и сполука в бъдещето. Това, че за разлика от европейските лидери, владетелят в Кремъл често препраща за аргументи на днешните си действия към руската история и любимото "така правят всички" не е изненада. То не би трябвало да предизвиква нито безпокойство, още по-малко паника, ако не бяха геополитическите кошмари от съзнателното възкресяване на духовете, които предизвикаха първата и втората световна война.

Този тип национално егоистична политика, която извежда визията за развитие и благоденствие от собствената си национална изключителност, винаги ражда напрежение, конфликти и претенции към съседите. А те пък раждат войни, най-често световни.

Анексирането на Крим и военното нахлуване на територията на Украйна, пълзящото присъединяване на Южна Осетия и Абхазия са брънки от една и съща логическа верига.

Путин съзнателно държи буден призрака на войната, като анексира територии и нахлува военно в съседни държави, за да намери компенсация за краха на енергийното му оръжие и поле за приложение на военната си сила - единствения му останал аргумент. Заплаха, която може да проектира на фона на задрямалото НАТО и рязко понижилата военните си разходи Европа.

Тук информационната и пропагандна опаковка - "бендеровци", "фашисти", "възстановена историческа справедливост"  и т.н. - няма никакво значение. Достатъчно е човек да направи интелектуалното усилие да прозре "историческата" логика зад твърдението на руския президент за "сакрално значение" на Крим и сравнеието му със Свещенния хълм в Йерусалим. Това е геополитическа религия, която държи дебата на равнището на проповедта защото само в сферата на митовете и религиозните внушения, руският президент може да потъри бягство от икономическите, социални и финансови реалности на съвременното руско общество.

Прехвърлянето на аргументацията от земните страсти в месиански абстракции не е просто признак за временно отклонение от нормалността. Това дори не е пореден исторически мост към вековната претенция на Москва да бъде Третия Рим или цивилизационната алтернатива на Рим и Константинопол  и днешните им аналози - САЩ, Европа или Китай.

Руският президент достатъчно добре съзнава, че Русия няма ресурс да дефинира и отстои рускоцентричен глобален интеграционен модел. Затова той търси вариант за самостоятелно лавиране междя големите интеграционни блокове - Западния и Китайския. Путин се самообяви за изключителен защитник и дефинира претенция за руски цивилизационни ценности по начин, който отрицава съществуването на Европейския съюз в този му вид. Неглижирането на подобна философия и примиряването с анексирането на Крим, за което ратуват някои западни интелектуалци и привържениците на политиката на свършените факти, ще ни отведат до поредната световна война.

Това, което подкрепящите руския президент руснаци възприемат като защита на законен интерес е не само легитимация на пореден деструктивен национален проект, но и пряк опит за дестабилизация на Европа чрез стимулиране на европейски национален егоизъм, укротен в хода на възходящата интеграция на ЕС. Ако Путин успее това ще бъде края за Европейския съюз във вида в който го познаваме. Прекалено много национален егоизъм има, който може да възпламени нова Световна война. Промяната на границите и военните конфликти в следствие на национален егоизъм не могят да бъдат контролирани или ограничени във времето и пространството. Те винаги предизвикват домино ефект и водят след себе си историческа"опашка" - войни и разруха. 

Путин не е сам в претенциите си - не случайно неговите военни авантюри и силови прийоми се посрещат със възторг от европейските националисти и авторитарни лидери. Повече от уместни са тук аналогиите с управлението и философията на управление с турския президент Ердоган. Но не само - и в Европейския съюз има лидери, които продължават да гледат на историческите карти и в "двора" на съседа. Общият знаменател на подобни политики и политици е нуждата от поредната доза опиум за електората за да се прикрият текущи дефицити н управлението и гарантира дълговечност във властта.

Преди няколко дни президентът Путин подписа новата военна доктрина на Русия, в която определи НАТО, в който България членува, за основен противник и враг. Въпрос на текуща целесъобразност е формулиране на подобна теза и спрямо Европейския съюз. Това е факт, с който Централна и Източна Европа трябва да се съобразява и той няма да се промени от опити за самостоятелна "игра" с Москва.

Няма смисъл да следваме Кремъл по пътя на конфронтационната му реторика, защото това е улица без изход. Но има сериозна логика да вникнем в скритото послание и заплахите, които неинтегрирането на Русия след Путин в глобални интеграционни проекти на САЩ и Европа може да създаде за балансите на мира и сигурността в света. Путин не е ирационален лидер - той просто не получи достатъчно разбираемо и аргументирано предложение за интеграция на Русия въз основа на евроатлантическите ценности. Вместо това получи огромни потоци от нефтодолари, с които оставен в изолация реши да играе деструктивна игра.

Да, поради вътрешните си специфики и размери, интеграцията на Русия крие огромен риск за вътрешната устойчивост на евроатлантичесите интеграционни системи. Но нейната изолация е в пъти по-голяма заплаха, да не говорим за постепенното икономически и политическо обвързване с Китай. Подходящата платформа за това може да даде моделът на споразумението за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ, която може да бъде надградена с участието на Русия при приемането от нейна страна на базисните ценности на демокрация, пазарната икономика, върховенството на закона и човешките права. Само със санкции няма да стане - трябва и позитивен дневен ред и интеграционна схема, в която руските избиратели могат да съзрят алтернативата на евроазийското безсилие на Путин.

Не трябва да храним илюзии - битката с реакционния национализъм в Европа и Русия е и наша битка - за оцеляване и възраждане на България и на Европейския съюз.

1 коментар:

  1. Радва ме позитивното мислене зад този материал. Не просто изброяване на проблеми, но и очертаване на решения.

    ОтговорИзтриване