понеделник, 31 март 2014 г.

Обречени ли сме на зависимост от Газпром – митове и легенди?



Доста  се изписа, че поради високия процент на зависимост от вноса на руски природен газ, България няма вариант да покрие в краткосрочна перспектива на допустима цена внезапен дефицит в резултат на евентуално прекъсване на доставките на руски природен газ през Украйна или на икономически сблъсък на санкции – контрасанкции. Следователно сме обречени на зависимост от Газпром, поне докато не дойде годината 2019 и потече азерския природен газ. Евентуално. Подтекстът е, че няма смисъл в краткосрочна перспектива да се стремим към „откъсване“ от газовата хватка на Газпром, а по-важния извод е, че поради това трябва да се противопоставим на въвеждането на икономически санкции срещу Русия от ЕС.  
Прокрадват се устойчиви внушения, че поради 90% зависимост от вноса сме обречени да внасяме природен газ от Русия, при това в степен която граничи с кабална подчиненост.
Твърдя, че благодарение на високите цени на внасяния у нас природен газ в продължение на години и изключително ниските равнище на потребление, диверсификацията на доставки от 2,6 милиарда кубически метра, макар и зависимостта като проценти да представлява 90% от общото потребление, е значително по-лека и решима задача отколкото диверсификацията на зависимостта например на Германия от руски газ. Важни са обемите, а не толкова процентите. Важно е балансиране на газовите потоци по месеци, по групи потребители, а не абстрактните съждения за това какво правим ако в продължение на година или две нямаме доставки на руски природен газ.
В нашия случай можем за разгледаме два сценария – първият е спиране на доставки през Украйна в случай на неконтролирана ескалация на конфликта. В този случай България разполага с възможности за внос през терминала Ревитуса при това в количества, които могат да достигнат милиард кубически метра.  Това винаги е било реална хипотеза. Друг е въпросът, че нито БЕХ нито Булгаргаз са я проработвали, нито правителството е обявило търг за реализацията и от други компании. И тук проблемът е в липсата на воля и готовност, а не в отсъствието на обективна възможност.
Допълнително можем да увеличим добива от местни находища до равнища от 600 милиона кубически метра – разбира се ако премахнем ограниченията на мораториума и позволим интезификация на добива. Говорим за достоверно усилие в рамките на една – максимум две години – период в който всяка криза около Украйна ще бъде решена. Напомням на скептиците, че и двете прекъсвания на природния газ от Украйна не продължиха повече от три седмици. Какъвто и да е типа ескалация на конфликта, той трудно може да продължи повече от един – максимум два месеца. Нито Газпром, нито Русия могат да издържат повече. ЕС също няма интерес от тотално блокиране на доставките, защото темата в нашия съюз не е дали изобщо да имаме внос на руски природен газ, а как той да се конкурира на нашите пазари и как да спазва европейските правила..
Тъй като сценариите за спиране на природния газ през  Украйна обикновено се разгъват около зимния сезон – имаме достатъчно възможност да се запасим до следващия сезон с природен газ, като нагнетим максимално високи количества природен газ в газохранилище Чирен – 450 милиона кубически метра природен газ. За да отпадне натиска върху баланса на Булгаргаз или Булгартрансгаз от поддържането на подобни резерви с цената на кредити, е необходимо правителството да предложи на Народното събрание те да бъдат третирани като стратегически резерви, като бъде приложен сходен режим със стратегическите резерви от нефт и нефтени деривати.
Останалият дефицит – може да бъде покрит със спестявания или заместване на горивото –в топлофикациите и други потребители.
Изключваме напълно интерконекторите и други хипотези, които са реални в хоризонт от две години.
При казуса – диверсификация в условията наказателна мяра или контрасанкции от руска страна поради наше съгласие за налагане на икономически санкции от страна на ЕС – тази теза сега се разгръща медийно от проруските кръгове – нещата никак не са безнадеждни, отново по причина ниските равнища на потребление. България може без никакъв договор с Газпром чрез суапови сделки и доставки на ВПГ на терминалите в Ревитуса и Мармара напълно да компенсира количествата на Газпром. Суаповите сделки са възможни от поне четири години, но липсата на воля и желание от българска страна ги препятства – Стокхолмския синдром за който говорихме. Те и днес се пренебрегват в основни документи – като енергийна стратегия, декларации на партии и Народно събрание и в решенията на КСНС.
Аргументите против диверсификацията чрез ВПГ доставки обикновено опират до по-високата цена на ВПГ газ – особено по дългосрочни договори. Цените на ВПГ по подобни договори с индексирани към цената на петрола, но освен това има и количества – неголеми, но възможни – които се търгуват на спот пазарите. Ако поради нашата ленност БЕХ и Булгаргаз нямат капацитет да купуват на спот пазара, то такава опция съществува при големите компании търговци. Не е сигурно, че ако го правим сами ще ни излезне по-евтино – не на последно място поради непрогнозируеми „скрити“ разходи. За четири години след последната криза със спирането на природния газ ние не направихме нищо за преодолеем основния ни недостатък - липсата на институционален опит и капацитет в нашите енергийни дружество при търговия с алтернативни източници, в това число ВПГ. БЕХ и Булгаргаз проспаха възможността да създадат търговска структура, която да набере опит и реализира сделки на газови борси и спот пазарите с ВПГ или друг газ. Но това отново е следствие не от обективна невъзможност, а от съзнателен отказ. За други възможности – внос на ВПГ от Америка и от други държави и включването на интерконекторите ще трябват вероятно още три години. Но дори и в този случай можем и следва да погледнем към стратегическата значимост на подобен род инвестиции, които ще ни позволят да достигнем равнището на конкуренция на вътрешния и регионалния пазар на природен газ, които са невъзможни при отлагане на реалната диверсификация.
В заключение, не вярвайте на тезата за обречеността на усилията за диверсификация, защото тя изхожда и се защитава от хора, които имат изначален конфликт на интерес при нейната защита – обвързаността с руския газов монопол. Ако мислите, че това е останало в миналото, дълбоко се лъжете. Достатъчно е да попитаме Булгаргаз, защото няма намаление на цените на природен газ от 1 април с процентите с които те падат в Гърция, Италия и Германия. В момента Газпром предлага допълнителни отстъпки само и само за да запази пазарния си дял – като тези отстъпки достигат до 10%. Да сте чули Булгаргаз да е поискал подобни отстъпки и ако ги е поискал да ги е получил?
Няколко неща са сигурни:
Ако волята ни за диверсификация и за реална конкуренция на българския газов пазар продължава да бъде „пленена“ от интересите на група гора, закачени за финансовите потоци на Газпром – в това число и проекта Южен поток – нямаме шанс да се измъкнем от енергийната бедност и да оздравим газовите ни дружества.
Второ, светът и след Украйна ще си остане трудно прогнозируем и високо рисков. Пазарът на енергоресурси също. Поради това единствените източници върху които имаме контрол това са добитите от местни сондажи природен газ и нефт, които са установени, че ги имаме. Но затова трябва да премахнем мораториума, който спира инвеститорския интерес към проучвания и добив както на конвенционален, така и неконвенционален нефт и газ.
Трето, със сигурност форсираната диверсификация ще натовари сметките, поне в краткия хоризонт, вероятно между 200 и 500 милиона евро, в зависимост от пазарната конюнктура и избора на вариант за диверсификация. Но ползите в средно и дългосрочен период ще бъдат многократко по-високи като конкуренти цени и като добавена стойност за българската икономика. За сведение на скептиците ще им припомня, че само преразглеждането на газовия договор с Газпром през 2006 година не натовари допълнително с над 500 милиона евро. Платихме и останахме също толкова зависими.
Изборът си е наш, в това число и да останем в плен на мисълта за нащата обреченост. Всичко започва и завършва в нашия ум и мисли, в нашата решимост и готовност да се възползваме от възможностите и добрите практики.

неделя, 23 март 2014 г.

Стокхолмският синдром при енергийната зависимост от Русия – уроците след Крим за ЕС и България

„Поради екологичното лоби ЕС позволи да стане зависима от чужди енергоносители - в частност руски“ -  Вашингтон Таймс

„Или фракинг, или Европа изостава“ Joe Kaeser, СЕО Siemens

Става все по очевидно, че ЕС няма да реализира строги санкции срещу Русия преди да изчерпи възможностите за асиметричен отговор чрез подкрепа за Украйна и най-вече чрез приемането на мерки за откъсване от енергийната зависимост от Русия.  Тепърва ще се изчисляват вариантите за действие и направят оценки за въздействие върху ЕС и Русия на едни или други мерки. Колкото и да се критикува президента Обама и САЩ, като че ли Белия дом напипва верния път – напред излезе Министерството на финансите и възможностите за използване на зависимостта на Русия от свързаността й с глобалните банкови и финансови пазари.
Но да се върнем от тази страна на Атлантика. Кризата около Украйна и Крим засили до крайност тревогата на европейските индустриалци от сбъркания баланс между политики в сферата на климатичните промени, енергетика и индустрията. Климатичните политики наливат пряко вода в мелницата на президента Путин и освен зависимост, водят до загуба на конкуренция и работни места. Това едва ли е новост за европейските индустриалци, все още обаче е новост за българските индустриалци, които изглежда изпитват трудности да озвучат тревогите си и се присъединят към гласа на своите европейски колеги. Ако европейската тежка промишленост – на челно място стоманодобива и химическата промишленост, които стоят в основата на европейския интеграционен проект, тръбят тревога, то какъв е шансът българските им колеги да оцелеят с по-високата енергийна интензивност и по-ниска производителност. Ако европейските енергийни потребители при ниски цени на природния газ говорят за критични равнища на енергийна бедност, какво да кажат българските енергийни потребители, които имат перспективата на неизбежни повишения на цените на електрическата енергия и устойчиви равнища на монополна зависимост от руски енергийни доставчици. Проблемите на икономическия растеж и зависимостта от доставки от Русия са две страни на една и съща монета, наследена от годините на Съветския съюз. Газпром означава монопол, монополът означава високи цени и липса на конкуренция. Форсираната от ЕС либерализация на газовия и енергиен пазар в условията на газов монопол не само не освобождава, но затяга прегръдката на Москва до степен значителен брой правителства, сред които е и българското, да се чувстват неспособни или несигурни да реализират общоевропейски политики, защитаващи фундаменталните ценности на Европа – свободата, човешките права и върховенството на закона, които бяха потъпкани в Крим. Няма никакви изгледи новото месианство на Путин да затихне в скоро време. Той просто няма алтернатива освен поддържане на патриотичната и националистическа вълна при неминуемия спад на жизнено равнище в страната и непреодолимите дефицити в социалното, демографско и икономическо развитие. Въпрос на време е следващата нова криза и военна интервенция – като най-високо в списъка стои Украйна - първо като я дестабилизира и тотално препятства усилията на САЩ и ЕС да я вдигнат на крака, а след това използва дестабилизацията като основание за интервенция.
Българският премиер не изключи налагането на вето върху евентуални по-строги санкции срещу Русия – за първи път в историята на българското членство. Само този факт е достатъчен, за да се самооценим като път и перспектива в ЕС и НАТО и се самоопределим като „пленена държава“. Тук действа параграф 22 – от една страна, българските правителства не правят нищо за да намалят зависимостта си от Русия, а от друга същите хора използват високите равнища на зависимост в резултат на подобна политика като основание за налагането на вето срещу санкции. Не зная как Вие наричат тези омагьосан кръг от зависимости, но аз го наричам Стокхолмски синдром на пленената България. 
Тези проруски кръгове имат доста разгърната стратегия за задържане и разширяване на тези зависимости като активират на политическо равнище зависими партии – националисти, леви движения, еколози, новите продукти на политическия инжинеринг, които побързаха да „признаят“ завоеванията на Путин и да осуетят всяка възможност за насочване на огромния ресурс, който сега плащаме на Русия за икономическото ни развитие, за внос на енергоресурси от алтернативни доставчици или за разработване на вътрешните ни запаси от нефт и газ и най-вече на шистовия газ. Не е тайна, че свързани с Русия компании блокират всеки опит за разработване на местни ресурси от нефт и газ или чрез „спечелване“ на конкурси за целия период на лицензия. Друг начин за блокиране на опитите за навлизане на конкурентен на руския бизнес интерес в сферата на проучване и добив на нефт и газ е чрез администратвни пречки, тромави процедури и съдебно обжалване на всеки конкурс докато инвеститорите се отчаят. В случая с Шеврон се приложи хватката с еколозите и мотивираните политици, които финансираха незапомнена от времената на Студената война манипулация с „катастрофалните последствия“ на технологията фракинг. Три години по-късно нищо от „предсказанията“ на тези еколози и политици не се оказа вярно, шистовият нефт и газ формират съответно 40% и 60% от добива на САЩ като му възстановиха глобалните лидерски позиции. След като не могат да измислят друга реалност за шистовия газ и виждат, че отмяната на мораториума е неизбежна, особено в контекста на събитията в Украйна и Крим, тези сили играят за запазване на статуквото и задържане на мораториума колкото е възможно по-дълго. Тъй като шансовете за самозадоволяване нарастват с всяка година, политическите еколози се с стремят да блокират добива от дълбоководните сондажи на блока Хан Аспарух и от други площадки в страната чрез усилване на регулацията и налагането на забранителни разходи, включително чрез уникални и неприлагани никъде в света системи за управление на отпадъците при минна и геоложка дейност. 
Зависимостта от руските енергоносители е относително лесен за решаване въпрос. Но зависимостта на свързаните с това групи от политици, бизнес и неправителствени организации за тях и за България е Рубикон, който трудно може да се премине. След краха на АЕЦ „Белене“ и неминуемото спиране на Южен поток те вече нямат алтернатива за своето съществуване освен да работят за излизането на България от Европейския съюз и НАТО. Само този вариант им дава възможност да реализират своите бизнес и политически проекти, като участват в разпределяне на „корупционната възглавници“, свързана с вноса на енергоресурсите от Русия.
Всяка оценка за въздействие на едни или други санкции може да предизвика спорове. Едно е сигурно – отпушването на проучването и добива на нефт и газ в Европа, в това число и чрез технологията фракинг, насърчаването на конкуренцията чрез достъп на алтернативни доставчици и маршруги, в това число възстановяване под една или друг форма на проекта Набуко и спирането на Южен поток, ще изпратят мното по-силен сигнал към Москва отколко списъците с ограничения за политици от Крим или Русия. 
След Крим битката за евроатлантическия цивилизационен избор не може да бъде прикрита. Изборите за Европарламент правят все по-видима тази реалност.

четвъртък, 20 март 2014 г.

Защо санкциите срещу Русия са жизнено важни за оцеляването на ЕС

От дебата на страниците на вестник Капитал

Позиция "Да" (в полза на налагането на санкции) с днешна дата като отговорът на въпросае още по-очевидна, независимо от теоретичните разсъждения.

До този момент санкциите имаха декларативен характер поради желание да се оставят отворени вратички за диалог. След вчерашната ПР акция в Кремъл не остава съмнение - Путин е непрогнозируем политик с диаметрално противоположна ценностна база на западните демокрации. Той действително живее в друга реалност, в която едновременно е възможно да отнемеш територия от друга страна и да твърдиш, че всичко е в рамките на международното право, като обвиняваш другите за нарушаването му. Той говори за връщането към стария световен ред на сфери на влияние, за преминати "червени линии" на интереси на Русия, като се стреми да се дистанцира от отговорност за събитията в Киев и Крим.

На полето на икономическото и социално развитие Путин претърпя фиаско. Дори богатството, с което се утвърди на върха в Русия не е негова заслуга, а плод на геополитическа конюктура и доза късмет –войната в Ирак и "подаръка" на Джордж Буш – младши направиха възможно да се "къпе" в петродолари, с които заглуши вътрешната опозиция, купи доверието на своите граждани и накрая организира военната интервенция и анексирането на Крим. С тези долари чрез държавни компании и олигарси Путинова Русия успя да имплантира свои възли на влияние и зависимости в икономическата и политическа система на ЕС и САЩ и да упражнява съществено влияние в Централна и Източна Европа, в т.ч. България, чрез таргетирани енергийно-политически сделки.

Анексирането на Крим и заплахите към Украйна, съчетани с демонстративна твърдост към Запада действат като анестезия на руското общество, притъпявайки чуствителността му към задълбочаваща криза.

След нощта на "шампанското и хайвера" винаги идва сутрин и сметките, които трябва да се плащат.

Само въпрос на време е руските граждани да усетят последиците на тази мимолетна еуфория – цената на загубеното доверие в руската икономика, на отложените свободи и права за безвизово пътуване, на затрудненото движение на капитали и износ на руски стратегически стоки. В сметката ще се отразят и лично Путинови прищявки и изхарчени стотици милиарди за Олимпийски игри и други имиджови събития, за изграждане на огромна инфо-пропагандна машина, за поддържане на корупционните канали в страната и чужбина, по които тече политическо влияние и зависимости. Международната изолация на Русия тепърва предстои да даде своите резултати, но вече сме свидетели на драматичен отлив на капитали и инвестици, на обезценяване на рублата, на намаляване на приходите от енергоресурси и спад в икономическия растеж.

Когато руския народ излезе от упойката на новите завоевания ще има нова доза геополитическа анестезия, нови военни походи, нови врагове – произволно етикетирани "фашисти", поредните "бендеровци", ново анексирани чужди територии. Именно това прави Путин не просто непредсказуем, но и опасен за световния мир политик. Путиновият модел е отровен за Европа и смъртна опасност за евроинтеграциония модел. Той цели да възроди духовете на миналото, да насърчи националния егоизъм и сепаратизъм, които ще доведат не само до разрушаването на ЕС, но до възраждането на стари конфликти и вражди, които с много усилия Европа успя да остави зад себе си.

Руският президент се възползва максимално от обстоятелството, че Обама не е Рейгън, а Камерън не е Тачър. Не трябва да забравяче, че дори мекият Картър се радикализира след Афганистан и дойде Рейгън.

Пред нас се очертава продължителен период на Студена война, която изисква пределна мобилизация, обществен консенсус, адекватни и политики с гръбнак, болезнени реформи в икономиката, рязко съкращаване на външни зависимости, изграждане на защитни механизми. Ясно е, че в устрема да се възроди Съветския съюз Кремъл ще мобилизира целия си ресурс от влияние и възможности у нас, за да ни върне в своята сфера на влияние и да ни извади от ЕС и НАТО.

Време разделно – и всеки българин трябва да направи своя избор.

понеделник, 17 март 2014 г.

Светът няма да бъде същия след събитията в Украйна



Интервю пред вестник "Животът днес"

-Г-н Василев, особено след референдума в Крим аналогията със събития отпреди повече от 70 год. се налага от само себе си - с аншлуса на Австрия, европейската нерешителност, възхода на Хитлер. Възможно ли е повторение в XXI век?
Събитията около Украйна предизвикаха шок в Европа и САЩ, които приемаха процеса на „европеизация“ на международните отношения като необратим. Под европеизация имам пред вид отказа от териториални претенции и националистически цели в ползва на икономическия просперитет. Някак остана извън внимание, че Русия е извън тези тенденции с прикривани дълги години имперски „замашки“, национализъм и жажда за реванш след разпада на СССР. Европа, без изключения, остави в миналото историческите карти и бляна за „величие“ по географски принцип в името на мрежата от зависимости, но и възможности за достъп до огромен пазар, свобода на придвижване и инвестиции. За съжаление, докато Европа се придвижваше към XXI век, Русия не можа да развие конкурентен икономически и политически модел, способен да предложи равностойна алтернатива на евроинтеграцията. Ако проследим Русия при Елцин и при Путин, ще видим, че зависимостта от енергоресурсите – тъй нареченото „нефтено проклятие“ - е още по-голяма. Всъщност причината Путин да разполага с такъв огромен ресурс е един подарък на Джордж Буш-младши от 2003 год. – войната в Ирак. Тогава петролът беше 25 долара за барел, днес е 100 долара и през тези десет години няколко трилиона долара в повече влязоха в Русия. „Лесните пари“ обезсмислиха нуждата от модернизацията на икономиката и окуражиха политическия елит да погледне към силови акции зад граница - като спирането на кранчето на природния газ през 2006-а и 2009-а и особено нахлуването в Грузия през 2008 година. С последните си действия Путин иска да върне Европа в XX век и да възроди значението на военната сила.
-Демократично мислеща Русия се обяви  в защита на Украйна,  ще има ли нов тласък вътрешната съпротива срещу управлението на Путин? Ловък играч ли е той или живеещ извън реалността, опиянен от властта самодържец?
Действително беше приятна изненада количеството московчани на митинга против агресивната политика на Русия срещу Украйна и присъединяването на Крим. Това са много близки народи и тези, които ги разделят или настройват един срещу друг, вършат исторически грях. Тежко е да гледаш, как от контролираните от Кремъл медии, от ефира и печатните издания тече системна омраза срещу украинците – раните от тази братоубийствена информационна война не могат да зараснат с десетилетия. Много може да се пише защо Путин – без съмнение днес той има повече от царски правомощия – решава нещата в Русия. Наблюдавам от години политиката му. Има два неизменни вектора, които определят мотивационната му база – единият е желанието да не изглежда слаб и вторият – засилващите се напоследък имперски или месиански наклонности. Дългото му пребиваване във властта, липсата на конкуренция и най-вече обективните житейски ограничения насочиха интересите му извън полето на текущата конюнктура и рационалната политика в посока на исторически мисии – да събере „руските земи“, да възстанови Съветския съюз или поне да съветизира Русия, да върне Крим или Украйна. Но това е само идеологическата, външна рамка – прекият отключващ фактор е съзнанието, че Русия губи почва под краката си, губи историческо темпо и най-вече губи приятели. Дори лидерите в рамките на Евразийския съюз са в паника след агресията в Украйна, защото имат значителни групи рускоговорящи общности. А това вече е мотив за интервенция.
-Световни политически стратези, експерти прогнозират развоя на кризата, предлагат решения. Кои идеи Ви се струват максимално реалистични, познавайки Русия, Украйна, бившето съветско пространство?
Няма да влизам в подробности, но зная, че Путин има само един коз – да държи света нащрек чрез военна сила. Така може да държи руския народ сплотен зад националистически лозунги и анестезиран със завоевания или образа на външния враг. В тази инфо-пропагандна упойка руснаците ще приемат неминуемия спад в жизненото равнище и икономическия провал на Путин. Втори път - за да се опита да диктува на Европа демаркационните линии за ново разпределение на сфери на влияние – типично за Студената война.
Путин ще тръгне към политически диалог и компромиси или когато сметне, че е постигнал достатъчно – тепърва предстоят опити за дестабилизация на Украйна - или когато натискът от засегнати от санкциите срещу Русия от обкръжението му заплаши оставането му на власт. Ето защо мисля, че за да няма война, ЕС и САЩ трябва да приложат максимално строги и мащабни санкции, за променят баланса на силите сред вземащите решения в Кремъл.
-Има теза, че дрънкането на оръжие е за пред публиката, а договорката ще е задкулисна – между САЩ, Русия, ЕС, Китай. Какъв геополитически пасианс виждате възможен с днешна дата?
Светът няма да е същия след събитията в Украйна. Мисля, че ще се върнем към забравените схеми от времето на Студената война, ще се преразгледат военните бюджети, не е изключена нова надпревара във въоръжаването. Това не е неизбежно, но трябва да се разбере – съчетанието между неудовлетвореност и месианство у Путин представлява изключителна опасност. Затова Западът ще сгреши, ако се подведе по неговата игра. Слабостта на Путин е в играта на мрежовите зависимости и подценяване на глобалната свързаност. Не случайно сега в Москва се дрънкат информационни оръжия - за отказ от долара при разчети за енергоресурси, за някакви съвместни действия с Китай срещу САЩ, за пренасочване на търговията с природен газ от Европа към Китай и Азия. От котата на 2014-а това е блъф.
-Къде е България в този момент - на фона на настъпателната евразийска стратегия и на подготвяната от ЕС пътна карта за изолиране на нарушаващите правилата му?
Досега българската позиция беше променлива, но не мога да не призная, че министър Вигенин избра един от удачните модели за реакция – придържането към общоевропейската политика – основно следвайки позицията на Германия. Това му спечели доста врагове в собствената му партия и съюзниците от ДПС, да не говорим за други свързани с Русия партии в и извън парламента. Изключително полезно беше придържането към единна позиция от страна на президент, премиер и външен министър. Но декларацията на Националния съвет на БСП буди силна тревога. Разбира се, намесват се конюнктурни съображения – да не загубят гласовете на русофилите. Има и по-смущаващ мотив – да се осигури международен чадър над проекта „Южен поток“ , който е стратегически невъзможен. Тези напъни напомнят сагата с референдума за „Белене“ – кръговете, които стояха зад новата централа, изобщо нямаха пред вид дългосрочни ползи за страната, а възможността да участват в преразпределителни процеси на проект за над 6 млрд. евро. От това се храни огледалният на руския български политически и бизнес модел. Тези хора не разбират, че усилията им са обречени – за да има “Южен поток“, трябва да извадят България от ЕС и НАТО. Класическото проклятие на българската политика през миналия век - отнасяме унижение, бой и накрая плащаме. Липсва ни системност и последователност. Затова е нужно да се придържаме към принципи, в това число към буквата и духа на съюзническите ни задължения, за да не останем неразбрани и изолирани. Но сътресенията в България тепърва предстоят – в техния ход ние ще трябва да се определим – дали да продължим с ЕС и НАТО, или да завием на Изток. Среден път няма.
-Енергийната зависимост е осезаема тревога за българите. Към какви действия трябва да ни насочи най-сетне кризата?
При потребление на природен газ от 2,6 млрд. куб. м. диверсификацията е постижима само в рамките на две години. Това, че не я правим, не се обяснява с обективна невъзможност, а с пленени интереси на властимащите. Диверсификацията на петролните доставки пък изобщо не е проблем. А ако насочим тези 6 млрд. долара, с които си плащаме енерговноса от Русия /при това на по-високи от средните за ЕС цени/, към местния добив на ресурси, ще постигнем пълно самозадоволяване в рамките на 5-7 години. Подобен ресурс, насочен към инвестиции, ще увеличи в пъти икономическия растеж. Но ние живеем в пленена държава. Говорим за реиндустриализация, но не виждаме, че енергоинтензивността на производството ни е 3 пъти по-висока от средното за ЕС, а с тези цени на природния газ обричаме тежката и химическата промишленост, топлофикациите и индивидуалните потребители. Северозападна България има единствен шанс – разрешаване на проучването и добива на шистов газ.



 Предадохме Украйна и партньорите си в ЕС... за да не изпуснем неясен “келепир” от политическия газопровод Южен поток“ –  ваша констатация отпреди месеци. Коментарът Ви днес?
Показателно е отношението на българското правителство по време на Втората световна война – уж умно сме играли между основните противоборстващи сили, но накрая сме се сгромолясали в погрешната посока. Един от малкото примери на достойна външна политика беше поведението на Иван Костов по време на косовската криза – за което си спечели доста врагове и на изток и на запад. Даде подкрепа за неизбежните удари на НАТО /в същност и без нашата подкрепа те щяха да се случат/, но беше важно да не шикалкавиме, и в същото време отказа прием на бежанци. Страхувам се, че сега на власт са именно хора, оказали се „от другата  страна“ на косовските решения на България, които в стремежа си да угодят на Русия и най-вече на няколко български олигарси ще наложат позиция на България, с която ще разрушим доверието сред нашите съюзници. Народът го е казал – от два стола на земята.
 Сега е удобно да си измиват ръцете с Янукович, но не трябва да се забравя, че именно премиерът Медведев в продължение на няколко дни упорито призоваваше за силово разгонване на демострантите на Майдана, съзнавайки, че може да има жертви.
Това не може да бъде позиция на партия, чийто председател е лидер на Партията на европейския социалисти.  Каквато и да е цената, която трябва да се плати.  Това е разликата между поредния политик и този, който оставя името си в Историята.


сряда, 12 март 2014 г.

DW: България – държава в газов плен

"Пет години след спирането на газовите доставки от 2009-та България още е в газов плен на специфични интереси и групи. Сега ѝ остава да се надява, че кризата около Украйна няма да се изостри", казва експертът И. Василев.
Около 90% от нужния на България газ идва от Русия по газопровод през източните и южните области на Украйна. Той е доставян от "Газпром", който винаги е бил не просто търговска компания, а и част от руската външна политика.
"При сегашните параметри на украинската криза рискът доставките за България да бъдат нарушени е малко вероятен, не на последно място защото ситуацията е коренно различна за Русия от 2009 година - тя не държи основните козове в тази област", казва енергийният експерт Илиян Василев, който е посланик и член на УС на Центъра за балкански и черноморски изследвания.
"Газовото оръжие" и политиката
Нито една от двете замесени в конфликта страни засега няма интерес да включи в политиката "газовото оръжие". Русия би загубила около 60 милиарда долара от спирането на транзита на газ за Европа и за украинския пазар. При днешното си състояние на ръба на фалита пък Украйна не би си позволила да загуби няколко милиарда долара, получавани годишно от транзитни такси. От друга страна, при обещаните от САЩ и ЕС многомилиардни помощи едва ли ще има проблем с изплащането на газовия ѝ дълг към Русия, както стана през 2009-та.
"И все пък - всичко зависи от това доколко събитията няма да излязат извън контрола на политическите ръководители и от "играта със санкциите", ако Русия реши да отговаря и сметне, че може да загуби няколко десетки милиарда, за да покаже мускули на Европа. Последното не е рационално поведение, но кое е рационално в поведението на Путин", казва Илиян Василев.
Подготвена ли е България?
Доколко България е подготвена за подобна ситуация? В сравнение с 2009-та има някои разлики. Така например вече има местен добив на газ от находището "Галата", което по данни от миналата година задоволява около 10% от потреблението. От първи януари тази година пък съществуващата междусистемна връзка с Гърция при Кулата е реверсивна, т.е. има техническа възможност за доставки и в обратна посока - към България. Не е ясно обаче нито в какъв обем, нито на каква цена биха могли да бъдат те.
"Иначе, както и по-рано, основният алтернативен източник е подземното газово хранилище "Чирен". Поради това, че "Булгаргаз" не разполагаше с достатъчно финансови буфери обаче, преди настоящия зимен сезон в хранилището имаше рекордно ниски количества природен газ - ситуация която не се изостри до крайност само благодарение на меката зима", обяснява Илиян Василев.
Както тези дни стана ясно от думите на министър-председателя пък, в хранилището се нагнетява газ едва от миналата седмица. При капацитет от 550 милиона кубически метра, по данни на министерството на икономиката, в момента там са налични около 200 милиона кубически метра. Това означава, че заедно с добива от "Галата" при кризисна ситуация за месец и половина до два месеца могат да бъдат осигурени "уязвимите потребители" в страната, т.е. на практика големите индустриални потребители биха останали без гориво, с всички последици за производството и конкурентоспособността им.
Енергийният експерт Илиян Василев

Поуките от 2009-та
Впрочем, като част от "поуките от газовата криза" през 2009-та още тогава се говореше, че спешно трябва да се разшири обемът на хранилището "Чирен" до 1 милиард кубически метра и да се изгради второ хранилище. Досега не е направено нито едното, нито другото. Говореше се, че "в името на националната сигурност" трябва максимално бързо да се диверсифицират газовите доставки като се изградят например нови газови връзки с Турция, Румъния, Сърбия и Гърция. Нито една от тези връзки все още не е готова. Според Илиан Василев това не е случайно.
"Неслучването на нито един от интерконекторите, на реверсните връзки, на разширението на Чирен, на суаповите сделки с природен газ, към което се добавя и практическата забрана на шистовия газ чрез въвеждането на мораториума върху фракинга, са брънка от една логическа верига на зависимости от политически кръгове и компании, свързани с "Газпром" и Русия. Това се нарича пленяване на държавата от спефични интереси и групи", твърди енергийният експерт.
Така, според него, силно се стесняват възможностите на България да реагира при поредна криза и се ограничава свободата при оценката и заемането на позиции спрямо украинската криза.
Какво да се прави?
Илиян Василев посочва, че всяка година България плаща на Русия над 5 милиарда долара за енергиен внос, които може да използва като ресурс във вътрешното си развитие. Част от тях например като инвестциии в проучване и добив на нефт и газ, както и за изграждане на алтернативна инфраструктура и доставки - примерно в рамките на газовия коридор Север-Юг. "Докато събитията в Украйна и в други транзитни страни са извън наш контрол, посочените стъпки ще осигурят независим достъп", казва експертът.
По думите му националната сигурност на страната предполага ясни и конкретни стъпки в посока привличане на инвестиции и технологии в сферата на проучавнето и добива, развитието и използването на кадровия потенциал на български геолози, инженери, в това число и на български или базирани в страната компании в тази сфера.
"Нито една голяма компания обаче няма да инвестира в България стотици милиони долара при огромен риск, защото забраната върху използването на технологии за интензификация на добива, което е рутинна практика почти по целия свят, на практика блокира разработването на ресурсите и вдига границата на рентабилността до забранително високи равнища", казва Илиян Василев.
Затова, според него, в разгара на текущата криза и при очертаващите се стратегически и икономически рискове за България, премахването на мораториума върху фракинга и шистовия газ, съчетано със строга регулация на всички рискови операции при проучването и добива на природен газ и нефт, няма алтернатива. "Всяко забавяне е удар върху националната енергийна, икономическа и финансова сигурност и върху благоденствието на българските граждани", убеден е Василев.

DW.DE

вторник, 11 март 2014 г.

Орешарски - България ще бъде сред страните, които ще пострадат най-много при санкции срещу Русия - действително ли е така?


По време на пресконференцията с медиите, издържана в добрите традиции на президента Путин и премиера Медведев, господин Орешарски изрази становище, че България ще бъде сред страните в ЕС, които ще пострадат  най-много при провокиран от санкции  срив в търговско-икономическите отношения между Русия и ЕС. Няма съмнение, че ще пострадаме, вероятно значително, но внушенията, че ще сме сред най-тежко пострадалите и че последствията са еднозначни и негативни са далеч от реалността.

Имаме изключително дебалансираната структура на двустранните търговско-икономически отношения - с устойчиво нарастващ външнотърговски дефицит. В момента се задържа на нива над 6 милиарда долара, което е видно както от българската, така и от руската външнотърговска статистика.

Тъй като балансът е силно в полза на Русия и отсъстват високотехнологични стоки руски внос, който да е част от верига на стойността в индустрията на България, то е логично да предлоположим, че щетите от възможни търговски санкции на ЕС едва ли ще бъдат толкова значителни за нас.

Може да се окаже дори, че санкциите ще провокират дълго отлагани действия по диверсификация на традиционни монополни зависимости, наследени от Съветския съюз, които спъват развитието ни.

Оценката за потенциални щети зависи и от обхвата и характера на санкциите, както и от котата на оценка на последствията. През призмата на компаниите и политическите кръгове, традиционно свързани с руската енергетиката - ядрената, вноса на природен газ и реализация на руски проекти като Южен поток - със сигурност санкциите ще доведат до преки щети, поне в краткосрочен план.

Подобен  данък стратегическа "недалновидност" не е новост за нас - България трябваше да затвори преждевременно блокове 1 до 4 в АЕЦ "Козлодуй" - като нетната щета се оценява над 9 милиарда евро -  именно поради направен погрешен от стратегическа гледна точка избор на руска ядрена технология. Именно тя стана разменна монета в глобална конкуренция извън наш контрол и възможност за въздействие.

Що се отнася до възможни загуби за български компании от спирането на АЕЦ Белене /тук санкциите дори нямат отношения/ или Южен поток - оценката за нетния ефект също не е еднозначна. Компанията на основния привърженик на АЕЦ "Белене" - Риск инжинеринг - , например е ангажирана в проекта за нови блокове 7 и 8. на АЕЦ "Козлодуй".  Що се отнася до проекта Южен поток - основните печеливши от разпределението на близо 4 милиарда евро от проектния бюджет остават за компании извън България. У нас, дори в оптимистичния сценарий, могат да останат ползи за българските компании които са сравними или незначително превишават размера на участието ни в дяловия капитал от 650 милиона евро. Дори и ако не се реализира Южен поток, българските компании могат да реализират значително по-големи като обеми и добавена стойност проекти свързани с диверсификацията на енергийната зависимост от Русия, с пренасочване на средствата от енергийния внос към развитието на икономиката ни, от изграждането на интерконекторни връзки, от участие в проекти за алтернативни доставки, за местен добив на природен газ и нефт. Тук мултипликаторът на диверсфикацията измерва в пъти по-големи ползи отколкото при текущия внос на енергоресурси от Русия.

Българският бизнес няма значими или сравними със своите западни партньори позиции на руския пазар, та да има какво да губи "в повече". Българския износ за Русия е на едно от последните места сред страните от ЕС, като годишните обеми се движат межда 350 и 550 милиона евро. За последните десет години, въпреки политическите фанфари и енергийни шлемове, българският износ е нарастнал скромно, при това от изключително ниска база. В същото време руският внос у нас нарастна от малко под 2 милиарда долара до над 7 милиарда долара /данните са в долари по руската статистика/, то българския износ за Русия нарастна от около 200 на малко над 500 милиона евро /по нашата статистика/, което доказва тезата за липса на симетрични зависимости и съизмерими щети/ползи. Руско-българските отношения си остават еднопосочна улица за финансовите потоци.

Провокирани от украинската криза ЕС санкции и последващия затруднения в българские износ за Русия не могат да поставят икономиката ни на значително изпитание, защото делът на Русия в общия ни износ е пренебрежително малък - под 3%.

Нека сега отделим място и на спрягания за сигурен негативен ефект върху туристическия поток и свързания инвестиционен поток от Русия към България. И тук картината далеч не е безспорна, нито необратимо и безусловно отрицателна за България.

Най-слабата утеха тук са възможностите за заместващи или алтернативните туристически потоци от други дестинации при загуба на руски туристи. Последствията от санкции на ЕС могат да се окажат в различна от указаната от премиера посока. Защо?

Първо, евентуални санкции няма да таргетират, нито ограничат правата на обикновените руски граждани да пътува зад граница. Като правило санкциите са прецизни и насочени към конкретни хора с влияние, отговорни за формиране и провеждане на агресивната политика на Русия - тъй наречените политически и икономически олигарси. Не трябва да остава никакво място за съмнение - подобни хора не идват нито често, нито основно в България. Те не си държат парите в наши банки, нито разполагат с портфейли от финансови инвестиции и активи у нас, сравними с тези които държат в "стара Европа"..

Второ, пряко следствие от конфронтационния курс на Кремъл е масовото бягство на капитали от Русия - при това не само на големите компании, но и инвестиции от спестявания на руската средна класа. Българските банки са стабилни, личните инвестиции в недвижимост или пренасянето на бизнес в България изглеждат логична опция за средния руснак при срива на доверие към Гърция и Кипър. Няма много други страни, в които руските граждани да могат да се чувстват удобно и да не им се налага да правят компромиси с бизнес интересите на Кремъл. Това не е новост за нас - още от времената на недоволните от руския царизъм и на белогвардейците сме давали пристан на руски емигранти и "дългосрочни" туристи. 

За мащабите на тези процеси е достатъчно да споменем официални данни от руската статистика - само през януари т.г. - преди последното изостряне на отношенията около Крим - повече от 20 милиарда долара са напуснали панически Русия. Това предполага, че заедно с новото изостряне на кризата в отношенията между Русия и ЕС, изтичането на финансов ресурс от Русия ще продължи с нарастващи темпове, като се очаква да надмине 100 милиарда долара в края на годината..

Трето, няма никакви изгледи напрежението около Украйна да се разреди до летния туристически сезон, което повишава несигурността на почивките по руското и украинското черноморско крайбрежение. Това поставя курортите ни отново в ситуация на потенциална изгода и по никакъв начин не обвръзва евентуални санкции със загуба на туристически поток.
Да не забравяме, че значителна част от руските инвестиции в недвижимости са свързани именно с обслужване на туристически потоци от Русия - построените хотели или ваканционни имоти са последните които ще се лишат от руски туристи.

Четвърто, поради очаквания спад на жизеното равнище и обезценяването на рублата, в Русия ще се засили търсенете на "инвестиционни" туристически дестинации в относителни нескъпи пазари като България като достъпни "острови на сигурност". Това е логична хипотеза и възможност, от която можем да се възползваме в режим на санкции.

Пето, България се придържа към мейнстрийма в общоевропейската политика към Русия, поради което е малко вероятно да бъде таргетирана със специфични за страната ответни санкции. Произволните или "политически" санкции срещу българския износ към Русия изобщо не са новост за нас - като се започне от наказателните митничеси тарифи след започването на преговорите за присъединяване с ЕС и влизането в НАТО и се свърши с постоянните и многобройните намеси на шефа на Роспотребнадзор и главен санитарен лекар на Русия Генадий Онищенко, водещи до "временни" забрани или административни пречки по границата при внос на произведени в България храни или стоки. Тази "тояга" в момента се размахва срещу Украйна и други неудобни страни, което е причината редица български компании, поради свой горчив опит, да решат да не навлизат на руския пазар защото е изключително несигурен, непредсказуем и с неуправляем политически риск.

Да се спрем и на "щетите" върху вноса на руски енергосуровини. Това също предполагам "тежи" в оценката на премиера, че България ще бъде сред най-силно засегнатите от европейски санкции.

Първо, санкциите не могат да засегнат, поне в непосредствена перспектива, вноса на суров нефт от Русия, защото ЕС и глобалните пазари нямат интерес от ограничаване на руския износ на суров петрол - т.е. руския петрол едва ли ще бъде включен в ранни санкции. Руското правителство се крепи върху приходите от този износ и би било самоубийствено да си наложи самоограничения в рамките на ответни санкции.

Второ, пазарът на суров нефт е глобален. Количествата които България внася  - около 5 милиона тона годишно - не са такива, че да не могат да бъдат заместени, дори в абстрактния и невъзможен на този етап сценарий за санкции срещу износа през Новоросийск. Преди това да се случи, кризата в Украйна ще бъде разрешена.

Що се отнася до зависимостта ни от износа на природен газ и щетите, които бихме могли да инкасираме от санкции срещу Русия и най-вече от спиране на доставките през Украйна, то и тук еднозначния прочит на последствията като задължително негативни е най-малко спорен и прибързан.

Първо, отговорността за тази устойчива уязвимост е на българските правителства, тук санкциите не могат да бъда първопричина. През последните пет години не беше направено нищо за реална диверсификация - нито като източници, още по-малко като  трасета. Тези потенциални "щети" трябва да бъдат отнесени към сметката на конкретни български политици, институции и компании.

Второ, България има възможност, дори в късия хоризонт на следващия отоплителен сезон - да реализира поредица от мерки - нискобюджетни и относително лесни за реализация - които могат да затворят темата за зависимостта и последствията от спиране на вноса на руски природен газ. Въпрос е на желание, неголеми ресурси  и посветеност. И тук, както при петрола, но в по-слаба степен, съществува асиметрична зависимост, поради която е малко вероятно Кремъл да бъде активната страна при евентуално спирането на газовите доставки за Европа, без да се изключва силова игра срещу Украйна. Киев няма интерес от спиране на приходите от транзита.

Трето, основните причини за "пленяването" на българския газов пазар от Газпром и за отсъствието на диверсификация и на конкуренция се крият в  системната и устойчива зависимост на влиятелни кръгове и компании у нас, което представлява непосредствена заплаха за националната сигурност, за възможността да участваме и да реализираме права и отговорности в рамките на членството си в ЕС и НАТО, в това число и при решения за налагане на санкции. Тези наши среди правят всичко възможно да препятстват на всяка цена конкуренция на българския енергиен пазар - от алтернативен внос през алтернативна инфраструктура и от алтернативни доставчици, в това число и от местен добив на природен газ и нефт.

Кризата в Украйна и разширяването на периметъра на санкции на ЕС срещу Русия освен умерен риск, дава и значителен шанс за терапия на кървящи "язви" в системата на българската икономическа, финансова, търговска и като цяло национална сигурност. Това, което не бяхме в състояние да реализираме при нормален ход на събитията, можем да направим в екстремната ситуация на криза и санкции.

Ето защо вместо българското правителство да си внушава и самостресира от собствените си възприятия за потенциалните рискове и щети от украинската криза, като се тревожи, че ще пострадаме най-много, трябва да анализира и реализира възможностите за печалба от ситуацията чрез ефективно управление на рисковете и превръщането им в ползи.

Кризите винаги са били време на изключителни възможности.

четвъртък, 6 март 2014 г.

Атаките срещу Вигенин и евроатлантическата интеграция - време е за избори

Не мога да отмина безмълвно атаките срещу министър Вигенин от страна на хардлайнерите в БСП и ДПС, инициирани от Атака по повод заетата от него и от българското правителство позиция при посещението му в Украйна. Ако беше поредната "мокра" поръчка на "троянски коннници" щях да го отмина. Но разменените остри реплики ме карат не само да защитя тази конкретна позиция на министър Вигенин, но и да се спра на първопричината за подобни разминавания с тежки последствия.

Критичен съм към правителството и лично към господин Вигенин и вероятно ще продължавам да бъда критичен. Доколкото нямам партийна обвързаност и предпочитам професионално отношение и експертна позиция, не мога да не защитя принципите и ценностите, които се надявам да стоят зад неговите думи.

Погледнете от къде идват и какво е съдържанието на атаките.

Господин Янко Янков, който забележете е председател на Парламентарната комисия по отбрана (!?), т.е. водещата комисия през която трябва да се реализират ангажиментите и правата ни по членството с НАТО заявява, че Русия е "мопополист ...с който имаме договорености и зависимости, с които трябва да се съобразяваме"?!?! Изказванията на господин Янков поставят под съмнение способностите ни изобщо да реализираме задачи и действия, които противоречат на руските интереси в сферата на сигурността, в това число и енергийната сигурност. Именно тук е разковничето, защото четири години след като ни спряха природния газ през 2009 година нямаме реализирано нито един проект в сферата на реалната диверсификация и алтернативни доставки, като забранихме и проучванията и добива на шистов газ от който се страхуват в Газпром - именно защото тези наши действия  "противоречат на руския енергиен монопол" и трябва да се съобразяваме със съществуващите зависимости. Пленена воля в пленена държава. Няма да квалифицирам допълнително това изказване - зная само как то ще бъде разчетено от нашите съюзници по НАТО и ЕС в контекста на конфликта в Украйна. Има конкретни текстове в НК, който квалифицират този състав.

Политически дейци, като господата Ангелов, Сидеров и Янков, "естествено" посещават Северна Корея, Сирия и всеки друг авторитарен режим като демонстрация на личното си несъгласие и протест срещу геополитеческия ни избор. Със сигурност тайно или все по-явно се молят Путин да "спечели" започнатата от него "битка за Украйна" и от там да продължи да ни "освобождава" за пореден път.

Толкова е силен вътрешния им порив и насъбраната енергия от дълго сдържаната неудовлетвореност, че вече пренебрегват тефлоновия жаргон, иносказанията и рутинната политкоректност, демонстрирана от партийните им лидери които задължително се опират в репери като официално изразените становища на ЕС. Господин Вигенин изрази именно рутинна европейска позиция - нищо повече.

Какво очакват хардовете в БСП, ДПС и Атака? Да не искат да признаем като Москва само Янукович - с надеждата за поредния транш от лични облаги и ползи? Това е същата схема, по която на времето от Кремъл ни предлагаха да заместим членството в НАТО с неутралитет и да признаем Милошевич, както настояваше Първанов, сегашния лидер на АБВ.

От коя страна на историята щяхме да бъдем днес, през 2014 година, ако ги бяхме послушали и къде ще отидем, ако ги послушаме днес?

Какво по-точно в позицията ни не ги устройва: "Подкрепяме суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна". А може би искате да подкрепим разкъсването на Украйна в резултат на агресията на Путин /именно агресия е дефиницията на ЕС/ и да се съгласим с претенциите му, че там където има руски граждани той да има право да изпраща войски? Давате ли си сметка, че руското малцинство в България е най-бързо растящото и по тази клауза в руската доктрина руските войски могат да дебаркират във Варна някой ден? Зная, че това звучи абсурдно и никой руски гражданин не си го пожелава, но е логичното следствие от случилото се в Крим. Единствената причина това да не стане е именно член 5 от договора за НАТО.

Или очаквате българския външен министър да не посещава Киев е да не иска отмяна на ограниченията върху ползването на българския като регионален език.

Или искате в условията на конфронтация между съюзи, на които сме членове, и Москва с мълчание или снишаване да подкрепим другата страна? Като например да гласуваме против санкции или по-твърд курс на защита на цялостта на Украйна за да може да се спечели време и Москва да реализира плана си за присъединяване на Крим?

Или да подминем откровените неистини, изказани от господин Путин по време на пресконференцията му, че войниците в Крим не са руски, въпреки многобройните "живи" доказателства, а са някакви доброволци, който се самофинансират, пазарувайки от местни молове снаряжения и оборудване? Или намерението тези войски да се крият зад граждански лица - жени и деца!? Това вече дори не е смешно - подобно насилие над истината и липса на уважение към публиката е именно доказателството за "откъсване от реалността", за което говори канцлера Меркел.

Или предпочитаме да вярваме, че някакво писмо на президента Янукович е достатъчна легитимация за изпращане на войски, след като е елементарно да се проверят правомощията на украинския президент по Конституция.

Или да признаем легитимността на Парламента в Крим, на новото правителство на АРК и техните решения. Както между впрочем и за скоротечния референдум, с който се подготвя почвата за отделянето на Крим. Да не би случайно да не се знае, че макар и с автономия - Република Крим има право да организира референдуми само по местни въпроси, но не по въпроси на териториалната цялост на Украйна.

Кризата в Украйна за добро или зло отвори отново несъстоялия се дебат в българското общество защо и дали искаме да бъдем членове на ЕС и НАТО, където бяхме приети без същностен и задълбочен дебат. Седем години след влизането ни в ЕС и десет след началото на членството ни в НАТО се налага чрез евровота си отново да се самоопределим - с кого искаме да бъдем - със Запада или с Русия и кой може най-добре да защити интересите ни в този процес.

Мнозина български политици облякоха европейската си премяна поради политическа и житейска целесъобразност и не последно място поради "указания" "от горе". Те и до ден днешен не виждат морален или политически проблем да живеят на Запад и да се ползват от зависимостите от Изток.  Тези хора смятам за нормално да съвместяват визити в Северна Корея или Сирия с членството ни в НАТО и ЕС. Те са склонни да прегърнат всяка идея или позиция на Кремъл без нужда от собствена оценка или анализ. За тях отъждествянето с руските интереси е демонстрация на принадлежност и личностно самоопределение. Пред микрофон, а най-често под сурдинка, те громят западните империалисти и "гнилата" им ценностна система, като превръщат всяка наша вътрешна неудача в пъклено дело на Запада или на т.нар. соросоиди.

Досега тези политици и кръгове удобно се снишаваха, предпочитайки да стоят зад кадър. Спазваха партийната дисциплина и политкоректния евротон. Но дойде Украйна - време разделно, и залозите се повишиха до крайност. Тези хора нямат нужда от прикритие или дипломатически език - собственото им политическо или икономическо благоденствие е производно от режима в Русия. Те са готови да пренебрегнат всякакви вътрешно партийни дисциплини след годините на скриван и натрупван гняв и вътрешна съпротива срещу геополитическата преориентация на България.

Предстоящите избори за европарламент трябва да дадат отговор на въпроса  кого ще подкрепим за да ни представлява в Страсбург и Брюксел. Дали Атака или новия инжинерингов проект ББЦ, които са "беззаветно" предани на Партията ... на господин Путин и могат да изненадат само с времето на реакцията, но не и нейния характер?

Кого ще подкрепим в споровете вътре в БСП, които нямат само вътрешно партиен измерения - БСП на Вигенин или на Страхил Ангелов? Или в спора на БСП с АБВ на експрезидента Първанов, чието формиране странно съвпадна с негови "тайни" визити в Москва за благословия?  Съвсем не е случайно, че господин Калфин се обяви против ЕС санкции срещу Янукович и клика, а сега и срещу евросанкции срещу инвазията на Русия в Крим. Той е главно острие в  кампанията срещу най-ефективното противодействие срещу водещото геополитическо оръжие на Русия - енергийните ресурси - шистовия газ, като превърна битката за забраната му в крайъгълен камък на политическата си кариера.

Изборът е основно наш и за последствията можем да виним само себе си.

Русия се самоопредели като конкурентна сила и глобален център за координация на дейностите за ерозия на ЕС и НАТО. Няма как да бъдем едновременно в два противоборстващи лагера без да се дискредитираме напълно и да завършим за пореден път както през Първата, през Втората и през Студената война .... от "грешната страна" на Историята. 

При това е нужно да правим разлика между интересите на върхушката около Путин в Кремъл и дългосрочните интереси на руския народ и нашите двустранни и многостранни отношения. Обяснявайки на мои руски приятели разликата в отношението към руския и съветски фактор в историята ни дадох пример с отношението ни към паметниците от различните периоди. За тези в памет на падналите в руско-турската война - в това число и за църквите изградени - никога не е възниквал проблем независимо колко е било тежко. Народът ни винаги намира средства , време или цвете за да ги поддържа и почита - местни и централни власти, църковни и общински настоятелства, компании и граждани без шум и без церемония се грижат за тези паметници и нито един не е било оскверняван - защото са безспосрни. Но с паметниците на съветската армия има огромен проблем - с изключение на малцинство от твърда  левица - навлизането на Съветската армия в България и свалянето на законно българско правителство е агресия, в най-мекия вариант - намеса която води до смяна на строя. "Подвизите" на Смерш са свежи в паметта и болезнено отекват. Хората ще продължават да рисуват, окрасяват, демонстрират пред грозните и изкуствени паметници на Съветската армия. Сравнете суровия и с не особено високи художествени качества паметник на Альоша в Пловдив, на войникът от армия която не е била канена - в този паметник дори няма оригиналност, отлят е по калъп на подобни паметници в много съветски градове - огромни, грозни, сиви - от една страна и скромния малък паметник в подножението на Альоша, който е издигнат в памет на загиналите руски и други войни в руско-турската война, от друга. Пирамидата е едва забележим на фона на огромната маса бетон, която виси над нея. Но разликата в историческата чувствителност е огромна - единията е издигнат от непринудена признателност и от вътрешна необходимост, другия от политическа целесъобразност. За единият няма нужда от заповеди, дипломатически ноти, внушения - с и без намеси от Москва - българските граждани и власти ще продължават до поддържат паметниците на руско-турската война, и за тях винаги ще има свежи цветя. На другите бетонните ще има все повече графити, протести и освен по целесъобразност истинска и неподравена признателност все няма да достига. Така стои въпросът и с политиката на господин Путин - той все повече се превръща в съветски и все по малко в руски тип ръководител, все повече Сталин и все по-малко Столипин.
Ако кризата е най-голямото изпитание пред отношенията между Запада и Русия през последните 25 години, то и евроизборите могат да се окажат изключително важни за съдбата на България.
Време е за избор. Вие сте на ход. Залогът е България.