неделя, 27 април 2014 г.

Казусът Алекс - изборът между управляема и емигрантска България

Решението на ЦИК да спре Алекс Алексиев от участие в изборите, чрез използване на дребни хитроумни правни трикове, разкрива дълбочината на ерозията на демократичните институции и  неизбежната колизия с европейските ценности.

Управляваемия преход у нас, чиято еманация е това решение, се крепи на изолацията на "будната", просветена и европеизирана част от българското общество чрез постоянна външна и вътрешна емиграция или изолация. Това прави възможно относително неголеми обществени групи да решават съдбата на "мълчаливото" мнозинство - това което наричам "матрьошкина" демокрация. Съвсем целенасочено през последните двадесет и пет години властите постоянно изолират потенциалните вируси на радикалната промяна и инакомислие.

Механизмът не е сложен:

Първо, умишлено се свиват личностните перспективи на мнозинството българи чрез изроден модел за преразпределение на ресурси и възможности в полза на малка група от олигарси - политически и и бизнес. Това принуждава хората да търсят реализация навън.

Контролиращите прехода групи нямат нужда от просперираща страна, с високи темпове на ръстеж, високи обеми на чуждестранни инвестиции и трансфер на иновации, технологии, управленски опит. Демокрацията и икономическото развитие за властимащите са полезни само в степента в която те могат да ги контролират и да не заплашват тяхната власт.

Тази тенденция е особено силно изразена през последните години, в които стратегически национални интереси се дефинират не на равнище интереси на потребители и на държавната хазна, а като интереси на конкретни бизнес и политически групировки. Примерите изобилстват - достатъчно е да споменем АЕЦ "Белене" и Южен поток.

Тук външния стратегически контекст - противопоставянето между руски и европейски интереси - дава само видимата част на айсберга. Водеща е вътрешната връзка. Преценете сами - във време в което в енергетиката ликвидноста и инвестиционния капацитет отсъстват и се свиват жизнено важни инвестиции в сектора - за интерконектори, газохранилища, рехабилитация на преносна мрежа, модернизация на ядрени и конвенционални генериращи и изграждане на балансиращи мощности, проучване и добив на нефт и газ /при тази външна несигурност само те са под наш контрол/, най-голямата в известен смисъл екстравагантна инвестиция се прави в чужд проект.

Като махнем пропагандните клишета за работни места и милиарди евро "ползи" в бъдеще остава фактът на реално свитите ни личностни и групови перспективи и на възможността чрез претеглени политики и инвестиции да задържим и реверсираме демографските ни тенденции.

Хората продължават да емигрират.

БЕХ остана единствената преграда през разпада на енергетиката ни, поемайки върху собствения си баланс дълговете на подопечните си дружества. Решението на правителството да инвестира в Южен поток, което ще влоши краткосрочни финансови позиции на холдинга си е чиста проба хазартно поведение - отваря пряко пътя към последната фаза в сюжетната линия - приватизацията на българската енергетика чрез замяна на дълг за собственост. Нашите националисти услужливо мълчат или громят външните инвеститори.

Единственото, което Южен поток със сигурност гарантира са работните места и приходите в руските газови компании и в руския бюджет. Тези 6 милиарда долара всяка година, които изплащаме за внос на енергоресурси от Русия по-скоро представляват "енергиен данък", отколкото пазарно задължение, защото за тях отсъстват пазарни репери.  Именно това е най-перфидната част от уравнението - това, че у нас защитниците на руските енергийни интереси минават за български националисти. В цялата картина остава неясно къде е интересът на българския потребител или бюджет и най-вече, кой го защитава. Затова говорят хора като Алекс.

Второ, олигархичният модел на българското развитие и обслужващите го национализъм,  евроскпетицизъм и антиглобализъм - тук включвам и левите екологични движения - предполага постоянно високи равнища на реална и виртуална емиграция за "изпускане на парата". Това поражда и необходимостта от изолация на носителите на европейската и глобална визия от възможността да участват в политическия и изборен процес за да не "мътят излишно" главите на електората. Имаме нужда от техните пари, не от техния глас, да не говорим представителство.

Междувременно все повече млади и работоспособни българи напускат страната. Техните деца ще се раждат зад граница, докато у нас ще умират техните родители. Тяхното потребление ще захранва чужди икономики, тук ще се радваме на помощи за роднини и близки. И така до поредното поколение български емигранти, на които ще им платим образованието и отглеждането, като ги предоставим като готов ресурс за развитие на чужди страни и икономики.

След което ще им забраним да участват в избори и да ни представляват в европейските институции.

За да може една купчина политически и бизнес олигарси - необезпокоявано и чрез подконтролни си малцинства - да управляват по-големи малцинства и така цялата държава. Недоволните и несъгласните се профилактират или като се принуждават да напускат страната, или като преминават във вътрешна емиграция чрез самоизолация от демократичните процеси. В същност тук е разковничето на управляемата ни "матрьошкина" демокрация и обслужващия я нашенски провинциален тип национализъм в различните му проявления - в това число и еконационализъм. Така е възможно с 7% от гласовете на избирателите да контролираш други 20%, които формират управляващо малцинство, което пък контролира 80% мнозинство.

Трето, характерна черта на този модел е насочване на държавните ресурси към самоосигуряването на властта от вътрешните заплахи. Армията ни е повече от два пъти по-малка от силите на вътрешното министерство. За тях е по-важно жандармерията да пази Парламента от протести и осигурява комфорта на управлението, отколкото да разкрива престъпления, да терапира рисковете за личната и национална сигурност.

За това също говори Алекс.

Защото липсата на перспектива у нас е най-често причината за огромната част от престъпления. Но вместо тези дефицити да резонират в обществото и да пораждат желание и ресурс за промяна и реформи, трусовете във фундамента на обществения морал и сигурността се терапират чрез политически мимикрии, режисирана медийна тишина и подмяна на истинската с мнима, паралелен тип реалност.

Именно за това статуквото у нас няма нужда от смутители и на друг поглед като този на Алекс Алексиев. Последното нещо, за което той може да бъде упрекнат е липса на професионализъм, знания и най-вече родолюбие. Да, именно нематериално родолюбие, защото се уморихме родните ни националисти и патриоти да осребряват идеалите ни. Именно хора като него - прокудени извън страната, успели да се реализират житейски и професионално имат привилегията да съчетават външния и вътрешен поглед, да фокусират вниманието върху пороците и възможностите в сферата на сигурността и управлението. В това число и да говорят неща за които други мълчат по целесъобразност или поради незнание. Кой в България говори, че сме единствената страна от ЦИЕ, чийто правителство се колебае да поиска допълнителни отбранителни ресурси, въпреки, че НАТО преценява, че са нужни за да се защити колективната система за сигурност?

В този смисъл решението на ЦИК съвършено логично се вписва в усилията на архитектите на преходния модел да ограничат и изолират вируса на промяната, на информираността и инакомислието, с който са заразени емигриралите реално или виртуално българи. Членовете на ЦИК и стоящите зад тяхното решение интереси прекрасно знаят, че "играта с адресната регистрация" лишава над два милиона български емигранти - огромната част от които будни, образовани, интелигентни, които реализират своите перспективи в глобален мащаб - от желание и възможност да реализират представителството на страната в най-значимия глобален проект в който България участва - Европейския съюз. За тях е по-важно в Европейския Парламент да попаднат представителите на подконтролните им групи избиратели - особено на онези, които прикриват неприязънта към евроценностите с политкоректна еврореторика.

Нищо, че не знаят чужди езици, че образованието им не може да прикрие професионалната им непригодност, че са "успели" само благодарение на асансьорите на властта, а не на личните  професионални умения в различен тип състезания за "място под слънцето".

Действията на ЦИК не са изолирано явление, те са част от мрежата на взаимно усилващи се зависимости и координирани действия между изпълнителна, законодателна и съдебна власт, която цели да се държи в будна кома българското общество - без желание и ресурси за промяна и развитие.

Питам, ако не се дава възможност на Алекс и други като него да говорят за истинските предизвикателства и възможности, а насърчаваме Господин Пеевски или господин Бареков как съвременните поколения българи ще изберат своите "ролеви" модели за успешност, за морал и нраственост?

Подобен избор правим не само на 25 май, а всеки ден в контекста на очертаващия се ценностен разрив между европейската ценностна система и домораслия провинциален национализъм и модел на прехода, който ни противопоставя на Европа. Изборът съвсем не е между ляво или дясно в Европейската перспектива, както се мъчат да ни внушат управляващите, а между визиите за пътя напред, чрез които българските избиратели ще се отъждествят с европейския ни избор. Не са толкова важни "лейтенантите" като Бареков и Пеевски, защото те ранно или късно ще бъдат отхвърлени и в Европа и у нас. Много по-трудно ще отхвърлим "генералите" на прехода, които са се вградили като неотменим елемент от носещата конструкция на българския политически и стопански живот.

Преди близо петдесет години войнстващата посредственост в България прокуди Алекс, след като преди това уби баща му. В последните двадесет и пет години същата посредственост успя да прокуди близо пет милиона българи - реални или виртуални емигранти - и да изолира техния глас от нашето представителство в Европейския съюз и във вътрешния политически процес.

ЦИК само приглася в този хор. Бъдете сигурни, че казусът Алекс няма да приключи скоро, нито в България, независимо от това какво реши Върховния административен съд.

Събитията около Украйна рязко промениха външния контекст на нашето развитие, като направиха невъзможно по нататъшното мирно съвместно съществуване между двата модела за развитие на Българии;  единият - на управляваемата България, и другата - на емигриралата България.

И това е най-големия избор, който трябва да направим.





сряда, 23 април 2014 г.

България не може да постигне енергийна диверсификация, ако не я желае - Акценти от Третия стратегически брифинг



На 23 април се проведе третия стратегически брифинг на Центъра за изследване на Балканския и Черноморски регион, в рамките на програмата на Софийското бизнес училище.

На 23 април се проведе третия стратегически брифинг на Центъра за изследване на Балканския и Черноморски регион, в рамките на програмата на Софийското бизнес училище. 

Направихме го съвместно с Алекс Алексиев, Васко Начев и Мартин Владимиров. Признателни сме на участниците с техните изказвания и интервенеции. В следващите дни чрез инфолетъра на Центъра ще публикуваме презентациите и основните моменти.

В аванс от мен някои важни изводи

- вероятността от спиране на доставките на природен газ от Русия е минимална - всеки ден би губила по 100 милиона долара, а това е лукс, който не може да си позволи за продължителен период от време.

- Рисковете за енергийната ни сигурност свързани с укранската криза са по-малко зависещи от събитията в Украйна, отколкото от решенията и действията на българското правителство. В този смисъл анализът на Съвета за сигурност към Министър Председателя е по-уместно да се съсредоточи върху институционалните дефицити в отразяване на заплахи за националната сигурност на територията на страната, свързани с текуща и прогнозна уязвимост от действия на политическо и корпоративно равнище у нас, тъй като има устойчиви тенденции за продължаваща конфронтация между Русия и НАТО/ЕС. Именно тези наши действия и институционални дефици
ти, компрометират доверието на партньорите ни във възможностите ни да реализираме задължения произтичащи от членството ни в тези организации.
- България е изправена пред дилемата - интеграция или изолация, т.е. или трябва да обявим незабавен курс към задълбочаване на интеграционната си зависимост от ЕС и НАТО, в това число и като активираме усилията си за членство в Шенгенската зона и еврозоната, като станем членове на Вишеградската група /а не да се занимаваме с ерзац варианти за Балкански Вишеград
, които сега ни се подмятат/, членове на  ОИСР и на други ключови структури на Западния свят или ще стигнем до производна на  Русия изолация, която ще завърши с излизането ни - доброволно или принудително -  от евроатлантическите структури. Това ще е равнозначно на национална катастрофа с исторически последствия.
 
- Катар може да играе ролята на Саудитска арабия /за глобалния петролен пазар/ като глобален балансьор на  глобализиращия се пазар на природен газ
. Поради това отношенията ни носят стратегически характер.

- Въпреки совалките на правителствено равнище до Катар е малко вероятно да се реализират значителна част от проектните намерения - защото липсва добре обвързана или синергична връзка между усилията на държавно и корпоративно равнище. Представените проекти не отговарят на международните стандарти, по които работи катарската страна. Поради това се създават видимост за активност, зад която обаче не се наблюдава реалната перспектива за конкретни действия и инвестиции. Негативна роля в този процес играят опитите на политическите сили и институциите да "парцелират" отношенията с Катар, като националния интерес остава на заден план, а на преден план излизан групови интереси - политически и корпоративни.

- в политиката на правителството в сферата на енергийната сигурност националн
ия интерес следва да се дефинира с предимство като интерес на българските потребители /равнища на конкуренция и цени/, след това на равнище държавна хазна /постъпления и ползи/ и най-накрая на равнище ползи за отделни корпорации. Това касае и проекта Южен поток, в който липсва гаранции за приходи и ползи, както и редица задължителни за подобни проекти анализи на проекти - за социално-икономическо въздействие, за анализ на рискове. Липсва независима оценка на технико-икономическото проучване на проекта, но направено от професионални консултанти, които не се намират в зависимост от Газпром. Поради възможен конфликт на интереси, препоръките в направеното ТИО, не следва да се приемат като основание за решения на българското правителство. Южен поток е невъзможен проект не само и но толкова защото не е приоритет на ЕС, а защото не отговаря на международните стандарти за банкиране при развитие на инфраструктура, а рисковете и ползите не са разпределени между участниците в него.

- основната линия на пре
одоляване на зависимостта от руския природен газ е свързана с нарастващото значение на ЛНГ и спот търговията в регионален и глобален мащаб. Поради тази причина участието на България в реализация на проекта за газов коридор Север - Юг на страните от ЦИЕ в рамките на разширения формат Вишеградска четворка плюс Румъния, България и Гърция е от съществено значение. 

- Точката на пречупване на зависимостта на ЕС от руския природен газ се очаква да бъде след 2017 година, когато значителни количества от ЛНГ ще излезнат на световния пазар.

- България има двойствена политика - от една страна вербално говори за диверсификация, от друга не прави нищо или малко за преодоляване на тази зависимост. Единственият напреднал интерконектор - този към Румъния - е проектиран по-скоро за връзка на Южен поток с Румъния отколкото за покриване на вътрешни български нужди от Румъния.

- правителството на ГЕРБ и сегашното правителство носят основна отговорност за препятстване на инвестициите в проучване и добив на нефт и газ в България и за оттегляне от страната на важни стратегически инвеститори след налагането на мораториума върху шистовия газ. Опитите да се представят бъдещи и възможни - но несигурни добиви от блока Хан Аспарух - особено на етап 2 или 3 D сеизмични данни е непрофесионално и заблуждаващо. Това е по-скоро опит за прикриване на отговорност
та за наложения от правителството на ГЕРБ мораториум върху шистовия газ, отколкото обосновано предположение. Особено опасни са опитите на силите, които стоят зад мораториума да прокарат през измененията към Закона за управление на отпадъците от минно дело, чрез които де факто да направят невъзможен добива от дълбоководието на Черно море. Тази тяхна стъпка се вписва логично в усилията на проруските сили за осеутяване на всякакви опити за инвестиции в местен добив от големи западни компании, които притежават технологии.

- очакваме в най-скоро време оттегляне от страната на големи инвеститори в проучване и добив - отговорността за това е на поредица български правителства. Голямата опасност за България е че това ще бъде ясен сигнал за оттегляне и на други инвеститори и за влизането на страната ни в "черен" списък на инвеститори в проучване и добив и липса на интерес към следващи търгове в он и офшорните блокове.

- българското правителство и българските компании не разполагат с капацитет да реализират оптимални сценарии за поведение във връзка с новите възможности на ЛНГ пазара. Булгаргаз не разполага с опит и търговска структура, която може да реализира покупка на ЛНГ при изгодни условия и количества. Още по-малко за реализация на преки или суапови сделки.

- Поради значителната флуктуация на цените на ЛНГ пазара - в нисък сезон до 260 долара за 1000 кубически метра до 600 долара във висок
, възможностите на ЛНГ пазара, освен с наличието на институционален капацитет за реализация на подобни сделки е задължително свързано и с разполагане с достатъчен технически капацитет за газосъхранение - особено дългосрочно /в газохранилища като Чирен/, тъй като макар и значителни за мащабите на потребление в страната т.н. лайнпак - количества природен газ съхранени в тръбопроводите при различни налягания - са ограничени.

- проектът Южен поток е ненужно оскъпен, особено с т.н. лупинги, които са необходими за функциониране при липса на значителни газохранилища по неговия маршрут. Дори и с тях, проектът е значително по-скъп от реперите в ЕС и при несигурност на приходите представлява рисково вложение, особено при перспективата за пренасочване на приходите от сега транзитираните количества през българската територията от транзитните газопроводи на Булгартрансгаз към Южен поток.

- България и българските фирми имат много по-голяма възможност за бизнес, за създаване на работни места и най-вече за оптимизиране на веригата на добавена
та стойност ако реализират алтернативни на Южен поток инвестиции и участия в разработването на местни находища на нефт и газ, ако реализират участия в проекти за разширяване на потреблението на природен газ, в разширяване на газохранилища, реализация на интерконекторни връзки и проекти на свързващата инфраструктура, както и усилване на транзитния капацитет на българската газопреносна мрежа..

Усилията за диверсификация са системно торпилирани на политическо и корпоративно равнище, а не са функция на обективна липса на възможности.


Това накратко - в презентациите ще видите по-задълбочено представяне от моите колеги.


Благодаря на всички, които участваха

Илиян Василев

вторник, 15 април 2014 г.

Защо повишението на цените на електрическата енергия само по себе си няма да подобри състоянието на енергийния сектор

Увеличението на цените на електроенергията с 15% както се предлага от различни представители на енергийния бизнес - идея, която се подкрепя и от различните НПО - макар и да може да реши в краткосрочен порядък някои остри дефицити, в никакъв случай не е панацея, а вероятно може да окаже и дългосрочно негативно влияние - ако не се съпроводи от паралелни стъпки по усилване на конкуренцията в сектора и на принудата, която да накара всички звена по веригата на добавената стойпоста да увеличат ефективността и намалят загубите си. Без справедливо разпределени и паралелни спешни мерки за премахване на субсидиите в сектора и на регулациите които сега фаворизират определени звена - всички ще останат равно недоволни и глътката въздух, които новите цени ще даде по-скоро ще бъде пропиляна за запълване на дупки и прикриване на стари грехове, отколкото за усилване на конкурентни позиции и излизане на регионални пазари.

Аргументите са най-малко три - в системата има огромени скрити разходи - неосчетоводени загуби или непризнати за несъбираеми вземания - които тежат като дамоклев меч и пречат на реализирането на оздравителна шокова терапия и свръхактуални инвестиции. По-високите цени прикрива като смокинов лист неефективността в системата, отлагат натиска върху производители, търговци и дистрибутори и мерките, които те трябва да приемат за да останат "на вода" в условията на либерализиран регионален пазар.

По-високите цени у нас само ще засилят привлекателността на вноса на електрическа енергия от производители извън България, с което ще свият и без това сриващия се като потребление български пазар на електроенергия. Това което спестяваме на българските производители и търговци чрез адимнистративно регулирани през ДКВЕР цени - регионалния пазар няма как да им спести..

Потребителите трудно могат да преглътнат по-високи цени на електроенергията, както посочи Булат Нигматулин - прекарани през Паритет на покупателна способност цените на еленергия у нас са най-високите в ЕС, особено за индустрията. Няма как енергоинтензивната ни икономика да поеме без сътресения по-високи цени на електрическата енергия, особено на фона на свиващия се износ на български стоки и услуги.

По-високите цени със сигурност ще доведат до нови рекорди на ниско потребление, което може да направи невъзможно балансирането на системата - примерно на равнище под 2200 мегавата ангажирани базови мощности. При подобно равнище на потребление в слабите сезони - целия ВЕИ сектор, а и редица ключови ТЕЦ и ВЕЦ ще се маргинализират като мощности, без да намалят съществено разходите на системата.- независимо от подписаните договори за изкупуване на елетрическа енергия, ако не бъдат принудени да търсят допълнителни възможности за продажби извън България.  Не трябва да се забравя, че при фиксираните разходите за балансиране и задължително изкупуване за интегритета на енергийната система е по-важно не толкова равнището на цените, колкото това на потреблението - вътрешно и за износ.

НЕК е в технически фалит не просто защото е зле управлявано държавно предприятие, а защото нито за миг неговите мениджъри не са управлявали като отчитат с предимство интересите на дружеството. Веднъж защото чрез него атомният бизнес и политическото му  лоби решиха да реализират свои непремерени амбиции и да преразпределят в своя полза близо два милиарда лева, втори път защото колегите им от ВЕЦ сектора разпределиха през НЕК близо два милиарда за Цанков Камък, трети път защото мощното ВЕИ лоби - в това число и близо 150 депутита с интереси в сектора от различни парламента прокара законодателство което увеличи дълга с още близо 6 милиарда лева нови кредити. В нито един от тези случаи - мениджърите на НЕК не са вземали решения изхождайки от интересите на това дружество.

Ето защо българските държавни енергийни дружество имат най-остра нужда от шокова терапия и самостоятелност, а не от високи цени,  които замитат проблемите им чрез тромави опити за прехвърляне на тежестта върху частните предприятия в сектора.

Проблемът не е между държавните и частните предприятия в сектора, а между енергийния сектор от една страна и политическите и бизнес кръгове, който вегерират върху него.

Ето защо моят призив е не пипайте цената на електрическата енергия с повече от 5% или до равнищата преди политически мотивираните съкращения. В хоризонт от две години, трябва изобщо да се премахне определянето и от ДКЕВР. При добра конкуренция на пазара и този излишък на мощности би трябвало българските производители на електрическа енергия и вносителите да се конкурират пазарно и да постигнат близки или сравними със сегашните цени на електрическата енергия. Трябва да се наблегне върху мерките за шокова терапия в енергетиката, премахването на всякакви субсидии и ограничаване на административната намеса в сектора.

Нека потребителите решат кой да остане да се конкурира в сектора.




неделя, 6 април 2014 г.

България след Крим – между ЕС и Русия по темата диверсификация на енергийните доставки



По света
От миналата седмица Русия пусна в действие газовото си оръжие променяйки в едностранен порядък за три дни цената на природния газ за Украйна на два пъти и увеличавайки я с 75%. Можете да имате различно мнение по причините, но едно е сигурно, цените на Газпром са всичко друго, но не и пазарни. Подобна драма се разигра през миналия месец и по отношение на доставките на свежо ядрено гориво за ядрените централи в Украйна. Първоначално някои ястреби в Кремъл и Госдумата заявиха, че Русия няма да доставя ядрено гориво за Украйна. Само две седмици по-късно, макар и с ръмжене, шефът на Росатом потвърди ангажиментите за доставка на гориво, независимо от трудностите в междудържавните отношения. Дребен детайл в размяната на остри реплики, беше практическата готовност за Уестингхаус да достави нужното ядрено гориво. 
Няма съмнение, че преди да се нормализират газовите отношения между двете страни ще преминат нов пик в ескалация – което може да има икономически, финансови, правни и не на последно място военни измерения. Едно е сигурно – предстои продължителен газов развод между ЕС и Русия и независимо от конкретиката, страните от ЕС ще предприемат системни действия за откъсване от газовата примка на Русия независимо от компромисите, които ще трябва да се направят в близък план. 
Подобно бе посланието и от срещата на външните министри в Атина през миналата седмица – ЕС започва подготвка за мащабни икономически санкции, които ще бъдат  активирани в случай на негативни развития в Украйна. 
Как реагират отделните страни?
Великобритания обяви, че може да ускори работите по шистовия газ и да премине към добив до четири години. Мотив е рязкото влошаване на ситуацията след анексирането на Крим и оценката на британското правителство и общественост, че става дума за системно разминаване на интереси и за продължителна криза. Разликата между нормалния и сгъстения график е четири години. Обединеното кралство има привилегията да внася природен газ през терминали за ВПГ и вероятно ще бъде сред първите вносители на втечен газ от САЩ.
Полша форсира работите по шистовия газ след Крим и премина към форсиран джойнт венчър между Шеврон и полския нефтегазов концерн PGNiG. В нормалния случай това би отнело години, в текущата ситуация само два месеца. Полският министър председател предложи ЕС да договаря като група доставките на природен газ с Русия.  От края на тази година Полша ще разполага с терминал за внос на ВПГ, от който ще се възползват и други страни от ЦИЕ. Осъзнавайки новите си възможности Полша поиска по-ниски цени на природния газ.
Дори „малка“ Литва разполага вече с кораб с регазификационен терминал символично наречен „Независимост“, с който на практика ще може да задоволява вътрешното си потребление в случай на спиране на доставките или арогантни цени от Газпром.
Вишеградската четворка форсира проектите по интегриране на газовите системи в ЦИЕ в рамките на газовия коридор Север – Юг. В края на този месец във Вашингтон предстои  важна среща на висши представители на групата В4 в разширен състав с представители на американската администрация, Конгрес и енергийния бизнес за да се разгледат конкретни планове за алтернативни на руските доставки на природен газ за Вишеградските страни, в това число и транзит за Украйна. Въпреки известно нежелание от страна на някои ключови ведомства и компании, България се закачи към този процес, главно благодарение на българската дипломация. 
Словения и Австрия, до голяма степен като реакция на събитията в Украйна и на  енергийната си зависимост от Русия, също се присъединиха към Вишеградската четворка, която вече е Вишеградска шестица. 
Румъния вероятно е единствената страна, която на практика не е зависима от Русия и може да се самозадоволява в екстремни ситуации.
Ако погледнете какво става в Гърция през последната година веднага ще разберете, че Атина на праткита е решила проблема с енергийната си зависимост от Русия и преминава към разкриване и усвояване на новите си възможности в сферата на нефт и природния газ и техния транзит.
У нас. 
Готвим се да наложим вето на евентуални икономически санкции срещу Русия. Плашим се от сътвореното от самите нас плашило на зависимостта ни от Газпром, която сами сме утвърдили чрез бездействието си. Чирен остава празен – Булгаргаз няма пари, не може да тегли кредити, правителството мълчи по темата стратегически газови резерви.  
Съществува консенсус между БСП и ГЕРБ по запазването на мораториума по проучването и добива на шистов газ и срещу икономическите санкции. Това издава само общ знаменател на свързаността с руски интереси.
Дори по темата Южен поток двете големи партии нямат различия в крайната посветеност на проекта. Въпреки недвусмислените сигнали от Брюксел и спорадичните „критики“. 
Прочетете изявлението на Сеголен Роял - новата министър на енергетиката и екологията на Франция. Париж по-скоро ще премахне мораториума върху шистовия газ отколкото местните ни политици. Защото в Париж руските интереси се отчитат, но Москва няма право на вето. Дори президентът Оланд прочете посланието на французите – на индустрията и на работещите – които искат баланс между климатичните политики и интересите на индустрията за да има работни места, инвестици, доходи и сигурност.
Ние ще си останем център на световната контрареволюция срещу шистовия газ. От което няколко екодвижения, екопартии, политици и бизнесмени ще увеличат доходите си. За сметка на националните интереси. 
За три години мораториума върху шистовия газ вече сме инкасирали преки загуби от над 600 милиона лева, изчислени в разликата между цените на природния газ, които плащаме на Газпром и цените на Газпром на границата с Германия. Непреките вероятно са над два милиарда непроизведен БВП и нереализирани приходи за бюджета и печалби за компаниите. Една значителна част от тези пропуснати ползи се е върнала в България за да финансира екопротести, нови политически инжинерингови проекти и удължаване на живота на модела на прехода, фундамент на който е зависимостта ни от Русия на Путин.
Да сте чули Булгаргаз да е поискал намаляване на цените на природния газ от Газпром, както правят другите компании в ЕС? 
Да сте чули Булгаргаз да е завел дело в арбитражен съд за надвзети суми чрез завишени цени на природния газ, както направиха почти всички други страни от ЕС? Това са няколко милиарда долара в повече платени, които не само, че не искаме, но дори не се опитваме да получим.
Дали защото срещу т.н. „доброволни“ дисконти от страна на Газпром и привилегията на няколко български политически и бизнес олигарси да бъдат допуснати до финансовата баница на Южен поток, не се отказахме да търсим правата си за по-големи обезщетения чрез арбитражен съд?  
Над 2 милиарда евро е „корупционната възглавница“ в проекта Южен поток – този проект бие всякакви рекорди в нашата история!? Как няма министри и депутати да се надпреварват да застават на амбразурата срещу критики отвътре и отвън.  За толкова пари не само ще предефинират понятия и проекти, но и вето ще наложат върху санкции на ЕС срещу Русия, пък ако се наложи и ще ни извадят от евроатлантическите съюзи.
Добрата новина е, че тези техни усилия и надежди са обречени. Ако не са прочели бъдещето си в съдбата на енергийния шлем, в обречения Южен поток, и всички други напъни за политически бизнес, то разочарованието си остава за тяхна сметка. Лошата е, че сметката за техните илюзии и амбиции ще я плащаме всички.