петък, 27 юни 2014 г.

Ситуацията около банките - опитите за дестабилизация се задълбочават. Предстои развръзка.

Продължавам с днешните развития - не го правя с удоволствие, дори е противопоказно за консултанти и аналитик на рискове като мен да прави публични коментари по развиваща се в динамика рискова ситуация. Но го правя защото няма нищо по-ненужно от утрешна реакция на днешна криза. Имам близки, роднини, приятели.
По долу са кратки бележки - които в никакъв случай не са цялостен рисков анализ, но дават посоките.
Първо, най-накрая БНБ, МВР и правителството изглежда налучкват верния тон, но не могат да се освободят от политическото опекунство, което им пречи да действат ефективно. Важно е да се провежда тотално и активно разследване на мозъчния център на атаката, дори ако затова се посегне и на "свои". Това не е работа само на МВР, но и на ДАНС защото има замесени външни сили.
Цветан Василев и Пеевсски отдавна не са основните движещи сили и водещите фактори в развитието на ситуацията. България се клати за да се дестабилизира на много по-високо и по-дълбоко равнище.
Валутният борд е трън в очите на мнозина защото дава сигурност, но усилията са насочени към тихапа и зад кадър ерозия, като се разчита на ограничените възможности на БНБ да се намесва с пряко финансиране на банки. Искат да оставят фасадата на борда без основите - икономически растеж, конкурентноспособност, стабилни институции и банки с доверие.
За съжаление, ДАНС заряза през последните години задачата да развива своя капацитет в способност за самостоятелна ранна диагностика и управление на рискове, свързани с използване на икономически или финансови лостове за дестабилизация на страната. През последните години няма особени успехи в неутрализирането на влиянието на чужди сили в български бизнес кръгове, политически среди и неправителствени организации. Спорно е кое тук е първопричината, дали безхаберието на политиците, които обезсилиха службите за да могат необезпокоявани да сключват политически сделки и да могат да се реализират като
посредници или външните сили, които натиснаха ситуацията като избраха начина и времето. Може би по-малко и от двете

И децата знаят, че Южен поток няма да ни се размине току-така. При всяко положение ще инкасираме загуби и ще трябва да преживеем трусове. Не случайно президента Путин каза, че никой не може да си позволи да откаже на Русия без последствия. Да не говорим, че краят на Южен поток е край на целия пакет от енергийния шлем, койтомаркира водораздел в българо-руските отношения. Доста хора у нас са поемали обещания, които не могат да изпълнят. Затова настоящите трусове целят да потопят личните им отговорности в общата картина на нестабилност и проблемност - за да се загубят детайлите или близкия план.

Второ, при всяко положение доверието на вложителите в българските банки, освен чрез разобличаване на провокаторите, минава през единственото възможно решение - наливане на достатъчна свежа ликвидност в банките - колкото повече и колкото по-бързо толкова по-добре.

Ограниченията на валутния борд в тази насока са ясни, но има и други инструменти - нищо, че за тях трябва време. Такава е приетата от всички ни сделка за валутния борд - не можем да печатаме пари колкото си искаме.

Трето, трябва изключителна координация между основните институции с отношение към темата, за да се избегне разноговоренето и да се постигне точната "бленда" между съдържание, форма и място на посланията. Ситуацията е критично напрегната и трябва точно премерени послания, защото уверенията ен гро, че нещата са под контрол, докато се гледа строго и излъчва напрегност не вършат никаква работа. Още повече, когато са бланкенти и "без сърце" - такива вместо да потушат могат да усилят съмненията.

Ако бях отговорен фактор и политически лидер /нямам желание и претенции за това/ щях да кажа малко думи, но щях да ги подкрепя с изречението - заставам пред Вас с цялата отговорност на това което казвам и с готовността да го защитя с авторитета и позицията която заемам. Само когато хората разберат, че този който говори има какво да губи ще му повярват.

Четвърто, виждате ли връзката между задържаната информация за финансовата дупка в енергетиката и преливането на кризата в банковата сфера, за която предупреждавах. Такова равнище на непрофесионализъм каквото демонстрира това правителство в тази сфера не бяхме виждали. Сега всички чакат последствията на "социалните" енергийни цени, но конкретни хора спекулират за да извлекат изгоди, като залагат на неуправляемост на ситуацията.  Както посочих по-рано в друг постинг - първата и основна задача на специалните служби е да намерят и изолират силите, които "тресат" държавата и стоят за спекулантските атаки.

Моята диагноза е, че силите, които стоят зад последните трусове сериозно надцениха възможностите си да контролират развоя на ситуацията. Те злоупотребиха със силното си влияние върху прокуратурата, която изигра ключова роля за удара срещу КТБ с идеята, че щетите ще се ограничат само до една банка. Особено един от политическите лидери, който се изживява като "стратег". Идеята, че като се разстресе България ще се отклони вниманието от текущите отговорности и  най-вече демонстрират политически мускули за да не се остане извън паричните потоци по Южен поток или властта при следващото раздаване на картите е игра с огъня.

Пето, един от лидерите призова днес веднага да се "вика" МВФ. Това е доста нескопосана реакция. Едно от най-големите постижения на България, бе да се измъкне от опеката на МВФ, защото тази институция няма безупречна репутация в годините на прехода. Тя ни диктува редица решения и политики, които не бяха ресурсно обезпечени и нанесоха значителни поражения. Да се кани МВФ в ефир днес само по себе си е дестабилизиращо действия, наливащо "допълнително" масло в огъня. Разбирам, че сме в предизборна обстановка, но има граници на политическото говорене - там където започва националната сигурност и интересите на хората. Нали същите хора, ако утре са в правителството ще бъват първите, които ще съжаляват за "идването  на МВФ".

Проблемът на България не е в липсата на възможност да заеме допълнителен дълг за да покрие текущи финансови нужди, а в липсата на реформи и реформатори.

Спирам до тук по темата - но думата МВФ в България просто трябва да се забрави.

Последно, много станаха импровизациите и импровизаторите. Призовавам господин Президента, доколкото е единствената останала институция, която все още не се е намесвала тромаво в ситуацията - още веднъж да демонстрира подкрепата си за БНБ и да компенсира вакуума във властта като обяви предварително ключовите министри в служебното правителство, които ще работят по овладяване на ситуацията със самопричинената криза в банковата сфера. Настоящето правителство няма ресурс да се справи със ситуацията - трябват нови лица и нова решимост за да повярват вложителите и пазарите.

ДАНС, МВР и прокуратурата трябва да си свършат работата за да охладят ентусиазма на провокаторите и силите зад тях в опитите им да създадат хаос в страната, в който да изчистят политическите и стопански кредити, които или не могат или нямат желание да върнат.

Горното е само малка част от рисковия анализ, който трябваше отдавна да бъде направен и да се ползва от институции за да не се стигне до сегашната ситуация.

вторник, 24 юни 2014 г.

Орешарски проговори и въпросите станаха повече

Премиерът Орешарски проговори. Единственото, което е по-лошо от мълчанието в създалата се ситуация е говорене, което вместо доверие ражда съмнения и нови въпроси.
Разреждането на напрежението около кризата с КТБ изисква прецизни действия и още по-прецизно и премерено говорене.
Притесненията ми са свързани с разноговоренето на ключовите институции и самохвалбата на премиера, че е взел пряко участие в "решението" КТБ да се национализира. Вся власть советам - няма прошка.
Кога разбраха в какво състояние е банката, кога решиха, че е най-добре да стане държавна?
Защо точно държавата ще трябва да я спасява, а не акционерите или друг частен инвеститор? Как разбраха, че няма такъв?
Да не говорим, че с "признанието" си за водеща роля в процеса, премиерът поставя управителя на БНБ в деликатно положение, защото премиерът и правителството не могат да имат такава роля. Поне формално. Сега не знаем дали промяната в позицията на БНБ се дължи на вътрешното убеждение и професионалното мнение на тази институция или на политически и други внушения от възможно не безпристрастен премиер.
В този контекст самоизтъкването на министър-председателя, който зае страна в спора между Пеевски и Василен, е противопоказно за успешната работа на БНБ, както и
за укрепване на доверието на вложители, клиенти и като цяло на обществеността към ангажираните с казуса институции. В случая най-важното условие и предпоставка за терапия на кризата е изолацията и от политическите процеси и от липсата на обществена подкрепа и непопулярност на това правителство. Основното предизвикателство пред БНБ в процеса е да се изолира банковия сектор от политическия.
Докато одиторите и квесторите не дадат своята оценка - няма как да се предпоставя каквото и да било решение. А непремереното високоговорене от "високи места" за хипотези увеличава, не намалява рисковете. Или поне с нищо не помага.
Една ще бъде ситуацията, ако се потвърди, че банката е станала жертва на атака от страна на вложители и държавни предприятия по поръчка на другата заинтересована страна с активното участие на правителството. Одържавяването на банката в този смисъл ще бъде награда на виновните - няма да се терапира системния проблем и риск. Каква е гаранцията, че силите които дестабилизираха голяма банка като КТБ няма да сторят същото с друга българска банка. Нека не си правим илюзии - няма банка, която може да издържи подобна тройна атака - прокурори, медии и правителство. Всяка банка ли ще одържавяваме, ако утре същите сили решат да дестабилизират поредната си мишена?
Решението на текущите проблеми задължително минава през неутрализация на силите, които стоят зад атаката по начин който да направи невъзможен рецидив.  Премиерът тепърва трябва да отговаря на въпроси за ролята на правителството в този процес, на МВР и службите, а не да рапортува бодро, че решението е в това банката да бъде държавна.
Така се действа в Русия на Путин, а не в България, която е членка на Европейския съюз.
Какво ще стане ако утре акционерите погнат да съдят държавата за причинени вреди и щети?
БНБ и прокуратурата също трябва да направят анализи на ситуацията и на своите действия - кой причини кризата и каква е гаранцията, че няма следващи цели? Ако ликвидната криза е действително форсирана от правителството, тогава трябва да се изолира или ограничи намесата на правителството, а не премиерът "в оставка" да тръби, че стои в основата на решения или че банката ще има "със сигурност" нови собственици. Ключовите министри и разпоредилите изтеглянето на средства от КТБ в спешен порядък трябва да се подготвят за среща с Темида. Повтарям, за устойчивостта на системата е важно не толкова и само да се неутрализира кризата в КТБ, а да се идентифицират и изолират политическите и бизнес структури, които разполагат с ресурсите, възможността и мотивацията да се намесват и дестабилизират банковата система и в този смисъл националната сигурност.

Дори  при получаване на информация от квесторите и от анализите на наетите консултанти не трябва да се бърза да се говори, за да се преценят различните варианти за действия и ако се прецени да се проведат допълнителни разследвания и анализи. Никога не е късно да се обявят лошите вести, важно е да не се пропуска възможността за позитивна развръзка и за ограничаване на дългосрочните щети и последствия.

Друга е ситуацията, ако в банката се установи нужда от докапитализация и отстраняване на акционерите, но пак това трябва да стане без усещането за политическа разправа и по начин, който да запази стойността на активите и репутацията на банката. Трябва да е ясно на всички, че оценката на активите на банката е функция преди всичко на доверието към нея, към вземащите решенията и възприятията за вероятността от бързо стабилизиране и възстановяване на пазарните и позиции. Дори да приемем, че влизането на държавата е безалтернативно и то само в ролятата на междинен собственик, пак е архиважно да се съхранят положителните възприятия на вложители и инвеститори към перспективите за реинтеграция на КТБ в банковата система. Колкото по-добре се отчитат тези обстоятелства, толкова по-малка ще бъде загубата на стойност в процеса и толкова по-малко средства ще наложи да се инвестират в терапия на кризата и възстановяване на банката.

И в този случай не виждам с какво премиерът чрез говоренето си за "сигурна национализация" допринася за успокояване на ситуацията и за укрепване на доверието на вложителите, на партньори и инвеститори? Да не говорим, че банката има повече от един акционер - всички ли ще принудим да продават и при какъв точно правен режим ще сторим това извън процедурата за неплатежоспособност и несъстоятелност?

В прекипелия ентусиазъм да се национализира КТБ набързо се прескочиха няколко закона и цели глави в учебниците по управление на риск в банковата и финансовата сфера. Толкова се бърза да се национализира КТБ, че забравиха тотално за правата и възможностите на акционерите. Получи се абсурд - управителя на БНБ твърди, че те са проявили желание да съдействат за решение на проблемите на банката, а в същото време правителството в лицето на премиера "прескочи" финансовия министър и тръгна направо да я национализира като атакува грубо правата им? И как премиерът знае точно колко и какъв допълнителен ресурс ще е нужен преди да е готов доклада на квестори и одитори и че той няма да бъде по силите на акционерите? Така се създава усещане за предпоставеност и предварителни нагласи. Ами ако се окаже достатъчно за успокояване на топката само да се разпореди на държавните предприятия да върнат изтеглените средства при което държавата да стане акционери без да одържавява насила банката? БНБ успя да успокои дори по-тежки кризи, като приложи тихо и без шум подобна схема, при това без да иска да влиза в подкрепените банки като собственик? Не казвам, че е било най-добрата защита на интереса на държавата, но е сработило като решение.
Говори се на едро, че средствата, които държавата ще налее за да докапитализира евентуално КТБ ще дойдат от ББР и от Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Това също не е безспорно решеиие.  Не зная дали радетелите на ползването на средствата от Фонда си дават сметка, че това е мина със забавено действие.  Да припомним в този фонд се правят целеви отчисления - чрез него се осигурява системна устойчивост и личните права на всички вложители - те трябва да бъдат достатъчно и налице по всяко време за да покрият гаранциите по влоговете на гражданите. Да се говори, че средства от този фонд ще се трансформират в допълнителен капитал в КТБ е покана за среща с неизвестното на тъмно и на студено. Макар да не са незабавно изискуеми средствата от ФГВГ при настъпването на криза, защото процедурите по неплатежоспособност и несъстоятелност на банките отнемат време, особено докато се стигне до изплащане на влоговете, този "барут" трябва да остане сух, защото какво правим ако кризата се разпространи а вложените в КТБ капитали не могат да се обърнат в свежа ликвидност, т.е. държавата не може да си продаде дела - не може да намери купувач на минимално допустима цена? Именно целевата насоченост на средствата в този Фонд и тяхната налична ликвидност стоят в основата на доверието на вложителите в банковата система и доверието, че може да се спре евентуална "преливна" вълна на кризата в КТБ. Каквото и да се говорим, докато не бъдат изолирани и неутрализирани силите, които стоят зад дестабилизацията рисковете за системата ще останат високи.
По-добре е ако трябва да се търсят източници за спешни капиталови намеси това да става чрез емисии на дълг, отколко да се пипа в този фонд.
Един милиард лева, условно казано, върху публичния дълг, макар и тежък товар в дългосрочна перспектива, ще се отразят по-слабо върху системния риск, отколко трансформацията на значителен ресурс във Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите в увеличена държавна собственост в КТБ.
Ще национализираме, няма да национализираме, ще сменяме собствениците, няма да ги сменяме. Разноговоренето не издава синхрон или увереност в подхода и решенията на правителството и на Централната банка.
Клиентската атака има име и причина - това е добре да се разследва и да се вземат мерки като се неутрализира заплахата от разстпространяване на заразата. Защото ако четвъртата по-големина банка, символ на системно "здраве" като Корпоративната търговска банка, може да изпадне в ликвидна криза от външна атака с политически произход, това може да се случи с всяка друга банка.
Премиерът трябва да отговори и на въпроса дали причина за битката за КТБ не е обстоятелството, че е било договорено с негово знание през нея да минават значителна част от паричните обороти по строителството на проекта Южен поток и други апетитни проекти.  Тази хипотеза би направила банката логичен и реален брокер на власт с правото да преразпределя най-значителните парични потоци, които се очакват в страната през следващите години.
Което пък обяснява страстта и ожесточеността на участващите в битката и защо КТБ попадна в епицентъра на бура от неудовлетворени амбиции и страсти.
Премиерът проговори. Това което каза не успокои, а това което можеше да успокои не бе казано.
Спирам до тук. Да оставим квесторите и одиторите да си свършат работата. На спокойствие.

понеделник, 23 юни 2014 г.

България на преразпределителите - вторичните трусове след Южен поток. Утрото е все още далеч



Не са чести новините, че българско правителство се е „опълчило“ на Брюксел и напук продължава инфраструктурен проект като Южен поток. Подобни неща не трябваше да се случват в европейска България – да се налага да се избира между Запада и Русия. Политическият елит в страната не бе подготвен да се изправи пред подобна дилема.
Големият енергиен шлем, който беше подписан от предишното издание на сегашната управляваща коалиция, имаше за цел да укрепи топлата връзка между Москва и София и да я направя недосегаема за намесата от Запад. Много близко до това, което днес Кремъл се опитва да реализира като схема в Украйна в процеса на нейното сближаване с Европейския съюз.
Нито една от замислените енергийни „котви“ на руско-българската свързаност обаче не сработи по план. Нефтопроводът Бургас-Александруполис и ядрения проект АЕЦ „Белене“ бяха прекратени поради сложна смесица от финансови, икономически, технологични и геостратегически фактори. Последният жокер в енергийната колода – проектът Южен поток – се натъкна на подобен микс от проблеми, поради което бе „политически“ прекратен за неопределен период от време. Въпреки, че в действителност работата по него не е прекратявана и за миг. Правителството изглежда решено на всяка цена да държи отворена „горещата“ линия с Кремъл. Но преди премиерът да разстеле червената пътека пред външния министър Лавров ще му трябва „голям удар“ с „про-западен“ проект – някоя значима енергийна сделка като седми блок на Козлодуй.
Би било прекалено крайно ако приписваме всичко случващо се в София само на последиците на „замразения“ проект Южен поток. По-голямата част от текущата динамика се генерира от местни фактори, които влияят и върху съдбата на газопровода фаворит на Кремъл, върху връзката му с кризата около Корпоративна търговска банка и предстоящите проекти в ядрената енергетика – модернизацията на 5 и 6 блок и сделката с новия реактор.
Освен добавената полезност за стратегията на Газпром за обкръжаване на Европа с газопроводи от север и от юг, българската секция на Южен поток предлага критична животоспасяваща връзка на терминално болния политически и икономически модел, който управлява българския преход – става дума за „кръвопреливане“ от 2 милиарда евро!?.
Посттоталитарната структура на властта в страната се развива и изцяло зависи от оставащата за преразпределение част от финансовите потоци, които се генерират от реалната икономика. Докато в началото на прехода тези потоци идваха от банките /необезпечени кредити/, то в следващата фаза основния източник на средства бе приватизацията. Енергетиката и други структуроопределящи сектори продължиха да захранват този модел в продължение на повече от 10 години.  Но „издъхнаха“.
В същото време групата на преразпределителите постоянно расте за сметка на групата на производителите. Което е най-страшно - тенденцията е устойчиво негативна. Все повече млади хора се ориентират извън реалната икономика към професии в бюджетната сфера, при това не дори в здравеопазването или социалните услуги, а в държавната администраиця и политическото представителство..  Логиката на преразпределителите е "желязна" - защо да рискуват собствени и крадитни пари, когато могат чрез политическа партия или политически проект да се позиционират на завет и да участват със собствено малко поточе в общия преразпределен механизъм. Примерът "Пеевски" е символ на този преразпределителен уклон и за "успешна житейска реализация на 33 години"..
След влизането на страната в Европейския съюз надеждите на „преразпределителите“ се насочиха към структурните и кохезионни фондове на Европейския съюз. Няколко години минаха във взаимното нагаждане на очакванията на брюкселската бюрокрация и българския политически и бизнес елит. В края на този път българското правителство и политическата класа най-накрая разбраха основното послание на Брюксел – еврофондовете не са „отворена врата в полето“ и подлежат на стриктен контрол и правила. От тук дойде и много болезненото осъзнаване на факта, че фондовете не могат да бъдат новата „дойна крава“ заместваща държавните предприятия и бюджета.
След като надеждите за отклоняване на  свеж ресурс от финансовата река на проекта Белене бяха попарени „звярът на прехода“ изпадна в кома. Все пак ставаше дума за 1 милиард долара !?
Проектът Южен поток също прояви признаци на „беленевизация“ и ... потоците се превърнаха в писъци.
Междувременно „преразпределителите“ натрупаха нови задължения, вземайки назаем срещу бъдещите очаквани ползи от енергийните проекти, просто за да се задържат на власт и за да финансират все по-скъпо струващи изборни кампании и политически проекти. Новите избори тепърва предстоят, а финансовите потоци са пресъхнали. На този фон вътрешните междуособици и битки станаха неизбежни изборът между свиващите се като количество и качество алтернативи става все по труден, а „баницата“ за разпределяне все по-малка.
Възраждането на смятаните за „спящи“ проекти в ядрената сфера – като седмия блок и модернизацията на 5 и 6 блок в АЕЦ „Козлодуй“ даде тласък на надежди и по добра традиция – сметките започнаха да нарастват лавинообразно.
И този път надпреварата с времето е загубена – проектите в европейска България ще се случват не защото са силно желани от политици и бизнесмените на преразпределението, а когато зад тях има бизнес логика, широк обществен консенсус, когато отговарят на пазарни критерии и се развиват по най-високите професионални критерии за проектно управление.
Няма особен смисъл да се разчита на бланкетна „подкрепа на политическите партии“ или тя да се отъждествява с „националния консенсус“. В още по-малка степен подкрепата на една или друга политическа партия, извоювана в непрозрачен или селективен режим, може да бъде гаранция и израз на устойчиви публични симпатии, които да осигурят обществен комфорт на дългосрочни инфраструктурни проекти. Най-малкото защото правителството в момента е с нулев обществен капитал. Налице е тотален срив в комуникациите на „преразпределителите“ и обществото. Няма никаква причина да се вярва, че обществения гняв срещу тайните, непрозрачни и арогантни договорки около проекта АЕЦ „Белене“ са специфични само за Русия или за Росатом. Подобна съдба ще има всяка друга международна енергийна компания, който тръгне по хлъзгавия път на византийските сделки чрез посредниците и преразпределители.
Проектът "Белене", например, се радваше на безграничната подкрепа на три последователни правителства – но завърши в кошчето, като успоредно с това пострада каузата на ядрената енергетика, която загуби много искрени симпатизанти. Групата от „сляпи“ или автоматични /без задаване на въпроси/ поддържници на нови ядрени начинания се сви до маргинални размери.
Състоянието на българския енергиен сектор е такова, че той не може да си позволи свръхкапиталово интензивен проект „на зелено“ – поне докато не си върне устойчивостта. От тук и призива на професионалната общност за мораториум върху нови енергийни проекти и резки движения, извън онези който укрепват системната стабилност, докато няма нов Парламент, ново правителство и най-вече постигне обществен консенсус. Това е логиката на призива за енергиен борд.
Нито бюджета на България, нито този на енергийните ни дружества са в състояние да покрият инвестициите и гаранциите, нужни за всеки ядрен проект – за покритие на политическия риск – срещу негативни промени в заканодателството и за ултимативно покритие на застрахователния риск при ядрени аварии.
Проектите в ядрената сфера и  газопроводите могат и трябва да се случат в България – но само ако и когато отговарят на множество базисни пазарни и управленски критерии – с други думи когато им дойде време, когато имат подходящия формат и когато са подкрепени от правилната смес от професионализъм и посветеност от страна на управляващите.
Това не е случая сега.  Не и през юни 2014 година в България, управлявана от преразпределителите

събота, 21 юни 2014 г.

Трусовете около КТБ и скрития дневен ред на кукловодите


Земетръсът КТБ протича на фона на оглушителното мълчание на правителството и 
отказа на премиер и финансов министър да подкрепят банката по начина, по който
го бяха сторили преди повече от пет години с една друга банка. Премиерът 
Орешарски тогава беше министър на финансите и реагира скоростно, заедно с тогавашния 
премиер Станишев. Сега всички мълчат - защо ли? В този случай мълчанието не е злато, 
не е отказ от позиция, а конкретен и съзнателен избор на поведение.
 
Дистанцираната комуникация с разтревожените вложители чрез прес съобщение само 
усилиха подозрителността и напрежението, доказателство за което е че след прес 
съобщението на МФ опашките не само не намаляха, но се и увеличиха. Висшите държавни 
служители много добре знаят, че мълчанието и сухата краткост в позицията само ще 
усилят слуховете и удължат опашките. Специалните служби също знаят, че слуховете 
и опашките могат да бъдат стимулирани чрез контролирано изпускане на "информация" 
и се организират от заинтересовани групи. Но ДАНС и прокуратурата пасуват. А атаката
срещу банка със системна тежест е директна атака срещу националната сигурност. 
Кому разправят небивалици, че костиндбродския тип разследване срещу подуправителя на 
БНБ няма нищо общо с конкретните внушения изложени в "анонимното" писмо, в което се 
налива масло в огъня и пряко дестабилизира банката. В нормална държава всички тези 
процеси - в това число и разпитите на водещи служители от банковата институция щяха 
да протекат тихо и зад кадър, без от това да пострада репутацията на БНБ или на КТБ. 
Ако се окаже вярно, че държавата е наредила шоково изтегляне на средства на публични 
институции и държавните предприятия от КТБ - примерно тези 120 милиона лева - то това 
би било водеща причина за ликвидната криза и за обръщението на ръководството на 
банката към БНБ за поставяне под специален надзор. Ако успоредно с това правителството 
се е възползвало от позициите си като изтегли своите средства, без да предостави
тази информация на останалите вложителите и клиенти - то това може да предизвика буря 
и нова вълна разследвания. Няма как от една страна да се допринася за затрудненията на 
банката, а от друга да се измъкваш мокър от водата, докато хората се редят на опашка. 
Най-слабото определение в случая е скандал.

Цветан Василев е последния човек, когото ще защитавам - но той потвърди нещо изключително 
важно - как се прави и разпределя бизнеса в България и как се източва Булгартабак - а 
никой не си мръдна пръстта. Веднага след неговите разкрития от "чужбина" тръгнаха 
опашките пред КТБ - и това едва ли е случайност. 

Имам чуството, че се разиграва някакво представление за да се прикрие истинското действие, 
което се разиграва зад кадър. Изглежда, този някой неистово и спешно иска да кешира властта 
и осигури сделки, които да му осигурят финансов ресурс преди следващите избори
- вероятно те и затова се бавят. Най-главното е да осигурят позиции и власт в бъдеще - или 
като опозиция, или като управляващи.
Или примерно този някой да съдейства най-накрая Внешторгбанк да купи КТБ - защото досега 
руска банка не можеше да влезе в България. И от там да започне експанзия с придобиването 
на активи в ключовите отрасли. Това което не успяха да направят чрез проектите АЕЦ "Белене",
Бургас-Александруполис и Южен поток, да го направят чрез придобиване на стратегическа банка.
Пак съвършено "случайно" Симеон Дянков тези дни стана и член на Наблюдателния съвет на ВТБ. 
Известно е, че за "мили очи" Кремъл няма да направи ноторно известния с нескопосаните си 
изказвания против Русия бивш финансов министър член на надзорния орган на стратегическа за 
външната експанзия на Москва банка. Всеки в надзорния свет има роля и място - трябва да 
допринесе с нещо за целите на ВТБ. Погледнете кого измества Дянков и списъка с чуждестранните 
членове в надзора - шефът на Северен поток, шефът на най-голямата френска компания за 
инфраструктура Винси, на която е отредено специално място в изграждането на пътната 
инфраструктура в Русия, шефът на нефтения фонд на Азърбайджан, чийто финансови ресурси са 
привлекателна цел за всяка инвестиционна банка и .... Симеон Дянков!? А КТБ е структурна 
банка и входна врата за нашата енергетика. Особено ако през нея минат милиардите на Южен поток. 
По всичко личи, че Цветан Василев е станал неудобен или неадекватен за целите на задкадрието. 
Хем се освобождават от него, вземат му банката, като му оставят утешителната бивша Креди Агрикол. 
Политическите олигарси тържествуват - наши и североизточни. Междувременно страната се тресе от 
"кризи" и кризисен пиар. Отлагат се избори, няма власт. Разиграват се сценки за отвличане на 
внимание.

Тези които знаят не говорят, а тези които говорят не знаят или насочват вниманието в задънена 
улица. Добре поне, че БНБ реагира - макар и късно и малко сковано - за да гарантира с авторитета 
си, че процесите в банката няма да застрашат системната устойчивост и, че евентуална смяна в 
собствеността ще премине без дестабилизация на банката, а купувачът може да получи статут на 
"спасител" без да му се задават излишни въпроси.
 
В началото на следваща седмица се планира да се подпише спешно придвижената напред "западна" 
сделка - седмия блок на АЕЦ "Козлодуй", с който правителството бърза да изравни "жестовете" на 
Изток и на Запад и да създаде димна завеса на основната сделка с КТБ и енергетиката. 

Така се реализират последните удари с власт - като се осигурят удобни места за напускащите 
кораба на властта назначени политически чиновници.

Наблюдавайте - ще бъде интересно, но със силно негативни последстивя за страната. Както предричах 
- земестръсите тепърва предстоят - цялата олигархична класа на прехода води битка за оцеляването си,
вкопчила се в все по-изчезващ и изтъняващ обществен и корупционен финансов ресурс.
Най-лошото е, че площадите и улиците са пусти. Само тяхната пречистваща енергия и сила може да ни 
спаси от посредствеността и безумията на родното ни задкулисие.