сряда, 27 август 2014 г.

Енергийният борд – възможност или риск?! - в Медиапул



Министерският съвет днес приема постановление и правилник за уредбата на енергийния борд - във варианта в който правителство смята, че може да заработи. Вече публикувах пълния текст на тезисите по енергийния борд в първоначалния им вид, в който те се появиха преди близо три месеца. Отчетох и бележки, които получих междувременно от Иван Хиновски и Красен Станчев, както и редица други колеги.

Тъй като пълната версия на Енергийния борд е невъзможна по обективни причини - отсъства Народно събрание - нека се спрем на аргументите защо енергийния борд е неизбежност, дори в този "служебен" вид.

Първо, сега и в обозримо бъдеще у нас няма да има предпоставки за широк обществен консенсус по обема и характера на реформите, необходими в енергетиката. Тъй като те бяха отлагани от поредица правителства - именно поради високата им политическа цена - обстоятелство, което няма да се промени и при следващи избори - е нужна извън институционална структура, която да гарантира обществения баланс на интереси - между енергийните компании и потребителите. Натоварените с реформите институции са загубили значителна част от своята репутация и обществено доверие, което не им позволява самостоятелно да реализират обема от задачи и действия, които реформата предполага.

Второ, енергетиката е с остро дефицитен и общосистемен проблем от гледна точка на краткосрочната ликвидност и размерите на дълговата дупка.

Това е най-слабият момент в предложението на правителството за характера и работата на Енергийния борд. То предполага, че в рамките на широко представителния формат и в хода на дискусиите общият знаменател на желаното и възможното ще изникне по естествен начин, което ще роди и вектора и действието в обща полза. Това е прекалено наивно очакване, защото единствено възможната политика в сектора има характер на извънредно кризисно реагиране, като възможностите за управляемост в кризата са в значителна степен изчерпани.

Шоковата терапия – единствената възможна

В тази обстановка единствено възможната терапия е шоковата, тоест волевото усилие на овластено с доверие малцинство, което предполага изведена от независимо и свободни от конфликти експерти линия на радикални и неотложни мерки - антикризисна програма, които след това се съгласуват със заинтересовани страни, но само в частта наличие на алтернатива или смекчаване на последствията.

Кризата не дойде с консенсус, няма и да си отиде с общо съгласие, а при изпреварващо индивидуално действие. При шоковата терапия -консенсусната линия се предполага, т.е. виртуализира, а не се чака да изникне естествено в хода на дебата. Нормално е да се очаква, че всяка едно от заинтересованите страни ще се стреми да максимизира ползата и минимизира щетите от предприетите мерки. Не е сигурно, че може да се предположи естествено доминиране на солидарното над егоистичното действие.

Трето, енергийният борд във вида, в който той се предлага, не покрива другите сектори на енергетиката извън електроенергетиката. Това е огромна слабост защото проблемите в различните сегменти на енергетиката са взаимно свързани и взаимно обусловени. Ако "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) продължава да ангажира ограничени ресурси в сферата на инвестиционни проекти като газопровода "Южен поток", това не само влошава дълговата му експозиция, но и рязко ограничава и влошава условията за кредитиране на други критични за системната устойчивост инвестиции чрез БЕХ.

"Цехов" егоизъм

Не е трудно да се проследи стремеж към изключване от действието на енергийния борд на преноса и търговия с природен газ, да не говорим за проучването и добива. Това няма как да не торпилира енергийния борд, който преди всичко е система, която налага дисциплина и ограничава права на индивидуално участващите компании или институции да предприемат егоистични действия с потенциални щети за системата.

Именно този "цехов" егоизъм съчетан с алчност и пленен корпоративен интерес дестабилизира системата и опроверга нуждата от наличието на равнище като "Българския енергиен холдинг" и от системна "подкрепа" на НЕК за сметка на другите участници.

Взех участие в дизайна и концептуализацията на енергийния холдинг, една от основните цели на който бяха да синхронизира и привежда във взаимно съответствие и контрол инвестиционните амбиции в различните сфера - на ядрените енергетици, на топло и хидро енергетиците, на газовици и операторите на газопреносните централи, като ги ограничи в рамките на възможното и допустимото от гледна точка на корпоративни - т.е. на БЕХ, дългови тавани.

Вместо това, холдингът се превърна в донор и преразпределител от последна инстанция за запълване на дупки и за обслужване на крайни амбиции в политически привилегированите сектори - АЕЦ "Белене" или VІІ блок, "Южен поток", модернизацията на топлоцентрали, за сметка на инвестиционните програми и преструктурирането на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", в това число и диверсфикационните проекти.

Хората, които искат закриването на БЕХ, обаче пропускат да забележат основното - БЕХ не е първопричина за проблемите в енергетиката. Нищо от това, което прави или не прави, няма да се реши със закриването му - нито преразпределителните функции с дистанционно управление на политиците, нито корупцията, нито свръхамбициите и ниския управленски капацитет.

Задължителен одит на всички енергийни инвестиционни проекти

Основната цел на енергийния борд е именно тази - да премахне възможността за политически мотивирани проекти, като наложи задължителен проектен надзор за съответствие със задължителните стандарти за проектно развитие, в това число и принципите за банкиране на подобни инфраструктурни проекти – т.нар. екваториални принципи.

Енергийният борд предполага още на старта задължителен и независим проектен одит на всички значителни инвестиционни проекти с които България се е ангажирала. Няма смисъл да се запушват "дупки", ако все още има отворени рани. Няма никакъв смисъл от "мек" Енергиен борд - нито времето, нито дълбочината на проблемите го позволяват.

Всички усилия за справяне със ситуацията ще останат всуе ако в системата не се осигури допълнителна ликвидна подкрепа и желязна дисциплина, ясни критерии и правила за определяне на ползите, възможностите за изход и щетите.

Въпреки уверенията, че цената на електрическата енергия трябва да се повиши с над 20% за да покрие минималната оценка на разходите - е малко вероятно, че потребителите ще позволят това. Още повече, че рязък скок в цените ще ограничи потреблението, т.е. няма да доведе до пропорционално увеличение на масата на приходите в енергетиката като тотално отчужди потребителите от реформата. Обществената информираност е също задача на Енергийния борд.

Фонд за терапия на социалните щети от реформата

Това налага създаването, като неразделна част от Енергийния борд и от неговата антикризисна програма, на Фонд за преструктуриране на енергетиката, който да осигури плавен преход от регулиран към либерализиран пазар и най-вече да терапира пиковете в социалните щети на реформите и неравновесия при разпределение на щетите.

Има още много въпроси, които постановлението за създаването на енергиен борд не адресира. Но главното е, че се стартира и се надявам, че времето до изборите и новия парламент ще бъде използвано за поставяне на здрави темели на институция, която със сигурност няма да ни спести болката на трансформацията в енергетиката, но ще я направи по-поносима и изхода по справедлив, по-структуриран и по-разбираем.

Но трябва да предупредя - Енергийният борд е горчиво хапче и няма смисъл да се залъгваме, че има меки още по-малко съгласувани варианти, при което политическата отговорност се разпределя върху повече участници. Важен е не броят на постоянните и временни членове, на привлечените експерти, и ангажирани институции, а решителността и радикалността на просветеното действие, което ще отведе кораба на българската енергетика до спасителния бряг.

вторник, 26 август 2014 г.

Тезиси по енергийния борд - юни 2014





Същност

Енергийнията борд (ЕБ) е временна мярка и инструмент за решаване на кризата в енергийния сектор, за преодоляване на конфликтите на интереси между заинтересованите страни, за подкрепя и гарантиране на независимостта на регулатора, улесняване решението на въпросите на разплащания и на дълга, за преструктуриране на сектора и гарантиранe на системна устойчивост в хода на това преструктуриране.

Цел
Целта на ЕБ е да допринесе за спиране на тенденцията на ескалиращо противопоставяне и конфронтация между институции, компании, гражданско общество и постигане на устойчиви равнище на споделени и солидарни действия и консенсус в условията на съществуващите ограничения и дефицити в институционалната, регулаторна, политическа, пазарна рамка.

Обществена роля
ЕБ ще е обществена гаранция, че кризата може да се управлява извън деструктивните и сценарии и че реформата и преструктурирането в сектора ще бъдат осъществени по-ясни, балансирани и разбираеми правила и принципи. Наложително е както възможностите, така и щетите или загубите в хода на структурната реформа и кризисното регулиране да бъдат разпределени справедливо, а обществото да бъде надлежно информирано, като неговите интереси максимално бъдат защитени.

В този смисъл ЕБ е както система от правила, принципи и мерки, така и механизъм – институция, която разполага със съответните правомощия за да изработва, предлага, реализира и надзирава изпълнението на тази система от мерки и правила, върху които стъпва антикризисна програма за реформи на енергийният сектор.

ЕБ трябва да разполага с мониторингови и контролни функции в рамките на съответната одобрена антикризисна програма. Той съчетава функциите на омбудсман /обществен гарант и морален арбитър/ и обществен координатор /без да ръководи, но да въздейства като авторитет - чрез мнение, препоръки, доклади за състояние, оценки като следи за действията на регулатора, така и на отделните министерства – МИЕ, МРРБ, МОСВ и т.н. както и на заинтересованите страни – енергийни дружества, профсъюзи, асоциации, неправителствени организации и т.н.


Освен ролята на обмудсман и обществен координатор, Енергийният борд може да изпълнява функцията на Висш обществен Консултативен съвет по въпросите на енергетиката – съвет на мъдреците /в това число и с участие на външни членове/, както и на колективен обществен надзорен орган, на базата на изпълнението на антикризисната програма за преструктуриране и предварителното приетите Основни положения за работа /Ръководни принципи или Харта/.

Някои обяснения
Тези принципи и положения трябва да му гарантират независимост на дейността и равноотдалеченост от заинтересованите страни. Само така прилаганите, най-често болезнени марки, могат да бъдат възприемани от обществото като справедливи, балансирани и равнотретиращи всички участници.

Аналогиите мога да бъдат търсени в такива институции като Висшия Експертен екологи
чен съвет (към МОСВ) или т.нар. Фискален борд.

По аналогия с Валутния борд, енергийният борд трябва да вкара в Система мерки за строга финансова и управленска дисциплина чрез които да се постигне управляемост на процесите и стабилизация на сектора.

Основните мерки са дадени в препоръките на ЕК, СБ, ЕБВР, в предложенията на ИЕМ, БМЕФ и другите. Това което трябва да се направи е всички тези мерки да бъдат анализирани, синхронизирани, оценени като въздействие и кост бенефит /разходи-ползи/ и рискови анализи от независими експерти да бъдат приоритизирани с оглед извеждането на преден план на най-неотложните и с най-бърз ефект.

Отделна пътека в управленската и финансова рамка на ЕБ следва да се предвиди и от гледна точка на създадането на системни репери при управлението и преструктурирането на натрупаните в системата дългове, синхронизирането на практиките за отчетност и откритост, контролни системи, както при придържането на всички участници към единни стандарти при договарянето и прилагането на вътрешни и външни кредитни и договорни гаранции, както и при ползване на финансиране от бюджета и от международни финансови институции, ЕК и при издаване на нови дългови емисии, необходими за преструктуриране на сектори и за инвестиции в системна устойчивост в енергетиката.

Държавата трябва да играе водеща роля във възстановяване на системната устойчивост, защото тя е основен фактор и източник на дестабилизация на сектора, което предполага, че държавните институции, бизнеса и обществото трябва да консолидират действията си при ясна политическата подкрепа и конкретни финансови и регулаторни ангажименти на държвата, в това число и чрез установяване и налагане на формите на публично-частно партньорство в оздравителния процес в енергетиката – израз на който е и самият Енергиен Борд.

В изпълнение на своите задачи ЕБ представлява платформа за балансиране на интереси и за извеждане на балансиран обществен интерес в рамките на съществуващите ограничения и дефицити и с оглед предотвратяване на разрушителните последствия на текущата самоусилваща се криза.
Състав и структура

С оглед на реализацията на неговите цели в ЕБ трябва да влезнат експерти и авторитети в сферата, както и представители на ключовите обществени групи - потребители и представители на бизнеса и профсъюзи.

Основния пакет от контролни /обществено контролни/ и надзорни функции трябва да се намират в ръцете на независими експерти и граждански авторитети, които нямат трайна и системна текуща обвързаност с конкретни групови интереси, нямат история на участие в управителните органи на фалирали компании или проекти, имат безупречна професионална репутация и се ползват с авторитет в страната и в международен план .

ЕБ не следва да извзема правомощия и функции нито от МИЕ или регулатора.
Той трябва да стои между обществото, Парламента, Президента и институциите /регулатори, министерства, компании/ за да покрива и терапира установените дефицити в комуникацията и управлението на кризата.
За разлика от Валутния борд – управление „Емисионно“ в БНБ, ЕБ няма да има правомощия, установени чрез специален закон, но може за определения период на действие на антикризисната програма да изиграе ролята на обществен супервайзор на реформата, като с действията си съдейства за управление на системния риск в енергетиката и нейната стабилизация.

Основания за успеха на институцията
Тежестта на ЕБ и възможността му да влияе върху процесите ще се определят от

- Неговото мнение и оценка за хода на реформата и дейността на всички ангажирани в този процеси институции, които ще бъдат ползвани от Парламента и Президента и които трябва да се отчитат в работата на правителството, обществените и професионални организации, както и вътрешните и външни институции, които формират критични мнения за дейността на компаниите и институциите, за тяхната способност и антажираност в изпълнение на антикризисната програма.
- Мнението на ЕБ ще се комуникира към Европейската комисия и другите международни институции, които имат отношение към развитието на българския енергиен сектор.
- От производните от работата на ЕБ и на неговите членове признание, авторитет и достоверност на действията, които дават обществената оценка като независим и обективен източник на информация и мнения, бордът ще съдейства за освобождаване на системата от прекомерни и пагубни външни корпоративни, политически и прочие непазарни влияния.
- От пряката свързаност между ЕБ и Фонда за преструктуриране на енергетиката /Енергийния фонд/, т.е. мнението и оценките, както и прякото присъствие в работата на управителните органи на Фонда на членове на ЕБ ще определят възможността им да влияят както върху макрорамката, така и върху конкретните решения за одобрение на мерки или финансиране на програми и проекти.


Енергийният борд не е тъждествена нито заместваща структура на ДКЕВР, защото покрива аспекти и на трансформацията и реформата които в нарастващата степен ще бъдат извън правомощията на регулатора и все повече в интерфейса на публично-корпоративното взаимодействиев условията на либерализиран и регионализиран български енергиен пазар. Свиването на регулаторното поле на ДКЕВР в енергетиката е неизбежно и неотменимо условие за реформата в условията на либерализаран пазар.

Това не отменя приоритетността на задачата да бъдат съхранени и усилени позициите на българския държавен /това е задача на принципала/ и частен енергиен бизнес, но в равна дори нарастваща степен означава медиация при възможно растящо несъвпадане между интересите на българките потребители и данъкоплатци от една страна и интересите на българските държавни и частни дружества в енергетиката в чуствителен период от преструктуриране на енергетиката и действащи политически и икономически ограничители. Оптималният синхрон между политиките на ЕС, на българското правителство и корпоративния сектор в процеса на възходяща либерализациям не са автоматично производни от дейността на ДКЕВР или на МИЕ.

Предизвикателства

При наблюдаваните текущи тенденции, българската енергетика е напълно неподготвена за либерализацията на европейския и регионален енергин пазар, което предвещава силни трусове, трайна загуби на позиции и свит ресурс за адаптация и запазване на конкурентни позиции на българските енергийни дружества.

Без реформа енергийните ни компании са обречени да загубят пазарни позиции на вътрешния пазар, с всички произтичащи от това негативни последствия за фиска, икономиката и обществото, без да могат да компенсират свитите ниши на българския пазар с увеличен износ или присъствие на регионалния пазар. Елементарният проектционизъм и затварянето в рамките на националния пазар обрича всички участници на несподелени инвидиуални и колективни загуби и липса на перспектива. От това отново най-много ще пострадат самите енергийни дружества, поради изключително ниската степен на транснационализация на своя бизнес.

Тази проблематика, въпреки че не е напълно в полето на МИЕ и ДКЕВР, неизбежно влияе върху обществените очаквания от дейността на МИЕ и Комисията, особено в контекста на нарастващата роля на политическа целесъобразност и популистки тежнения като управленска мотивация и фактор. Това затруднява изпълнението на основните им функции на тези ключови институции, особено на ДКЕВР, тъй като те по закон са предвидени да балансират интереси между енергийните дружества и потребителите и да управляват процеса на либерализацията в сектора.
• В усилията да „защити“ интересите на българските държавни енергийни дружества чрез селективни и целеви мерки, правителството провежда примитивна протекционистична политика чрез ДКЕВР, което не само ги изолира от останалите участници в сектори, но вгражда недоверие и егоизъм по веригата на стойността, от което не печели никой – нито правителство, нито комисия, нито държавни, нито частни енергийни дружества, нито потребителите.
• Държавните енергийни дружества, са основни системни звена и ключов фактор за нейната устойчивост, но в сегашната си централизирана и пазарно неконкурентна структура, с небалансирана и непазарна протекция от държавата не само влошават финансовите си показатели и пазарни дялове, но дестабилизират системата и шансовете на другите участници и на потребителите да реализират оптимален профил на своите интереси. Подобна „сляпа“ защита на държавните енергийни дружества протича на фона на най-мащабната в историята на българската енергетика декапитализация на държавните и частни енергийни дружества и в условията на уравнението на гарантираната взаимна загуба - „lose-lose”.
• От подобно развитие няма полза и ДКЕВР, защото като отнемат от нея власт и независимост, като унищожават авторитета и, се отнема възможността на регулатора да изпълнява основната си функция в условията на остро дефицитни отношения.
• Не печели и правителството и подкрепящите го политически сили или инстутиции, защото краткосрочните политически ефекти на една или друга популистка акция са със все по-къс и краткокраен хоризонт. В същото време се вграждат устойчиви елементи на нестабилност, които при равни други условия усложняват и увеличават невъзвратимите загуби и разходите по преструктуриране и реформата в сектора.
• Частните компании в сектора също страдат, защото се превръщат в „мека“ цел за прехвърляне и поемане на системни дефицити извън пропорцията на тяхната собствена отговорност, пазарен дял и възможности.
- Потребителите също няма изгода, защото свитата конкуренция в сектора изкушава правителството и ДКЕВР да търси лесни решения чрез покриване на дефицитите в система за сметка на линеарни реакции като повишаване на цените и отлагане на трудните реформи, които са жизнено важни за стабилизацията на сектора и за усилване на конкурентноспособността и ефективността на компаниите.

В практически план ЕБ може да допринесе за съставяне, налагане и наблюдение на изпълнението на правила и мерки за нормализиране на положението в енергийния сектор без свръхполитизиране от страна на участници, които поставят на преден план егоистичните си интереси и поставят акцента върху реактивно отрицание на неизбежни и непопулярни мерки.

По съществото на своята работа ЕБ ще бъде форма на оперативен и постоянен обществен и опосредствен /извън/ парламентарен контрол, помощен орган които съдейства на различните звена в системата на управление и регулация на енергийния сектор. С оглед на ефективното и близко взаимодействие с различните институции и органи в неговата работа е целесъобразно да вземат участие и представители на различните институции и ведомства /постоянни представители в разширената пленарна сесия/ - в този смисъл той може да има и характер на постоянно действащ експертена пул /в разширения формат/ по въпросите на реформата в енергетиката.

Тъй като се предполага, че значителна част от мерките, които ЕБ трябва да предприеме, ще засегнат същностни интереси на различни страни – институции, компании, организации – е логично и препоръчително управителното тяло на борда да разполага с достатъчен ресурс, мотивация, подкрепа и възможност да осъществява своята дейност, да взема решения и заседава в самодостатъчен, независим и когато е необходимо затворен формат с оглед изолацията от разнопосочни влияние и запазване на неутрални позиции.

За целта Енергийният борд би могъл да получи статут на временна структура към НС или подочетна на НС структура към ДКЕВР /по подобие на структурата която управлява Валутния борд – в рамките на БНБ/, с ясна разписан статут за изпълнение на конкретна задача –програма - с разписани срокове и цели. Във времето на действие на служебно правителство тези права могат да бъдат делегирани от Президента, в рамките на неговите правомощия.

ЕБ може да бъде разписан като статут, обосновка, програма и правилни в рамките на непродължителен период – около един-два месеца. Евентуално преминаване на назначаването на ДКВЕР от правителството към НС не би трябвало да затрудни работата на ЕБ, напротив би я улеснило, като е възможно и ЕБ да приключи своята работа, намирайки основание за това в обществено видими доказателства за утвърждаването на ДКЕВР като независим, авторитетен, признат и ефективен регулатор в енергетиката. ЕБ би изиграл полезна роля като междинно звено, временен консултативен и надзорен орган – само във връзка с изпълнението на антикризисната програма –в процеса на прехода и утвърждаване на ДКЕВР като независим орган. ЕБ не може и не трябва да има каквито и да било надзорни или други функции по отношения на ДКЕВР.
Постоянни съвети и направления на ЕБ
В рамките на ЕБ вероятни си струва да работят постоянни съвети по следните (без претенция за изчерпателност на списъка) направления

- Програмен съвет – неговата задача е да подготвя, да реализира преглед и осъвременява програмната и концептуална рамка на антикризисната програма – терапия на непосредствени високи системни рискове - , както и въпросите на съизмерване на ефективността на предвидените в нея мерки в зависимост от необходимите ресурси и настъпилите промени във външна среда – институционална, пазарна и регулаторна.

- Периодичните прегледи за изпълнение, могат и следва в тях да залегнат прегледи на ключовите приемания и оценки върху които са стъпили тези документи, в това число направени финансови, търговски и други одити, оценките за въздействие, бизнес разчетите във връзка с прогнозираната и реално отчетена ефективност, които се изготвят от различните институции, в това число МИЕ.


- Финансов съвет – би следвало да контролира отчетността и разходването на средствата в рамките на наблюдение от странана ЕБ, както и доклади и отчетите по изпълнение на финансовата рамка и разчети на антикризисната програма. Препоръчително за ЕБ е да възприеме като основа на своите препоръки, оценки и решения принципите за проектно управление и банкиране заложени в т.н. екваторни принципи.

- ЕБ може да бъде и ефективна платформа за договаряне на методики и процедури.

- ЕБ може да гарантира и наложи стандарти на прозрачност и осигури нужния достъп до информация на всички заинтересовани лица.

Информационна политика и функция на ЕБ

Същностна страна на ЕБ е неговата информационна функция, тъй като значителна част от компаниите в нас имат нужда от допълнителна информация и настройки към аналитичната двойка „рискове-ползи“ с оглед усвояваването на възможностите и управление на рисковете на регионалния енергиен пазар. За всички участници в енергийната система външните репери за съизмерване и съответствие с добрите практики в корпоративната дейност, са неотменимо условие за разширяване на хоризонта и успешен изход кризата извън фалитите и форсираните продажби.

ЕБ може да даде независима оценка и да верифицира в публичен и текущ режим наложителността и безалтернативността на посочените мерки, както и на тяхната дългосрочна полезност за потребителите и за системната устойчивост. Това се налага, за да се възстанови доверието в ДКЕВР от подозренията за небалансираност и политичска зависимост.

Информационният и аналитичен ресурс на ЕБ – собствен или основно привлечен-, би трябвало да му позволи да захранва с анализи, доклади, прегледи, оценки за въздействие и анализи за текущи и прогнозни рискове, актуално състояние, в качеството си на независима институция - не само от Народното събрание, Президента, правителството, регулатора и заинтересованите страни в сферата на енергетиката, но и международните финансови институции, кредитните агенции, на Европейската комисия, енергийни агенции, партньорските страни и медиите – с цел съставянето на обективна представа за хода на реформата и преструктурирането и за създаване на позитивна нагласа у външни инвеститори и институции.

Достойни за обсъждане идеи и подробности

- Програмния съвет може да подготвя годишни доклади за състоянието на българската енергетика, които трябва да дават както външните репери на нейното развитие, така и оценка за изпълнение на антикризисната програма, възможните рискови и възможности и препоръки към различните институции и звена.

- В рамките на финансовия съвет би следвало да се осъществява основната част от мониторинга и надзора по финансовата рамка на антикризисната програма /в това число Фонда за преструктуриране в енергетиката/, ще преглежда, дава мнения и поръчва анализи за съответствие и въздействие на инвестиционни проекти, за критичните инвестиции и пътеки, за реализацията на допълнителни възможности за набиране на финансови ресурси и формиране на буфери, в това число по най-невралгичните дефицитни звена на системата – като търговията с въглеродни емисии, енергоспестяванията, както и финансовите параметри на политиката в критични точки на енергетиката, които генерират дефицити и финансови задължения – като студения резерв, мощностите възобновяемата енергия и другите сфери на открити и скрити субсидии.
- В тази своя дейност ЕБ може да взаимодейства с други институции като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите, Сметната палата.

- Финансовият съвет би трябвало да стъпи в своите планове и оперативна дейност върху първоначалния одит на енергийната система – регулаторен, финансов, и търговско-пазарен

- Финансовият съвет ще трябва да направи преглед и на одитните доклади на дружествата, както и на проектните одити при рисковите инвестиционни проекти в енергетиката. (Под рискове следва да се разбира проекти с особено висока капиталова интензивност, със сложна финансова схема, със значителна тежест и влияние върху паричините потоци в енергетиката и зависимост от външни, неконтролирани от България фактори.)

- В рамките на този първоночален одит и в рамките на съдействие на ДКЕВР би трябвало да се осъществи преглед на основните инвестиционни програми в различните ключови направления – от генерация, до краен потребител – с оглед анализа на критичния път и очертават на точките на свръхуязвимост, неотложни действия и приоритетни инвестиции.

Допълнителни идеи и аналогии
ЕБ по подобие на ВБ може да подпомогне ДКЕВР при реализацията на функциите по надзор и управление на системния риск и критичните макробаланси в системата, което предполага специален режим на информираност, аналитичен капацитет – собствен или привлечене, наблюдение и надзор върху работата на отделните звена на системата, които са от системна значимост като инфраструктурата, системните оператори, енергийната борса и т.н Специфичният принос на ЕБ към вече реализираната дейност на ДКЕВР е външния поглед и независимото второ мнение.
ЕБ трябва да държи на особен отчет крупните инвестиционни проекти, да контролира проектното развитие от гледна точка на влиянието им върху системния риск, като осъществява регулярен преглед за задължително съответствие с международно признатите добри практики и стандарти за проектно управление, в това число принципите за проектно банкиране, съответствието с международните стандарти за счетоводна отчетност, принципите на устойчивото развитие, корпоративната социална отговорност, обществения контрол и т.н.
ЕБ трябва да публикува редовна Бяла Книга за състоянието на енергетиката, за хода на изпълнение на антикризисната програма, като дава оценки и препоръки, които могат да подпомагат работата на НС, на правителството, на регулаторните органи, да бъдат ползвани от ЕК и другите международни институции като източник на обективна и независима информация.

Фонд за преструктуриране на енергетиката

Финансовия съвет в ЕБ ще има грижа за изготвяне на финансова програма за преструктуриране, за изготвянето на бизнес план и програма за дейността на Фонда за преструктуриране в енергетиката /Енергиен Фонд/, за изготвяне на бизнес план въз основа на главните звена на антикризисната програма и за определяне на размера на средства необходими за решаване на критичните проблеми, за подобряване на краткосрочната ликвидност в сектора, за покриване на различен тип дефицити с влияние върху системната сигурност – в това число и като дава независимо мнение относно възможни възникнали спорове между ДКЕВР и регулираните субекти относно разходи, инвестиции, цени, и т.н. Тези мнения не би трябвало да имат за цел да дезавуират ДКЕВР, а да внесат елемент на балансираност и независимост, като възстановяват доверието между различните участници. Несвовременно адресираните между фирмени и между инстанционни проблеми носят висока вероятност от дълготрайни съдебни спорове, което само по себе си е сериозен източник на системен риск за енергетиката.

Средствата в този Фонд могат да са набират от бюджета, от целеви дългови емисии, външни кредити от МФИ в рамките на стабилизационна програма, европейски средства и т.н. Както общия размер на необходимите средства, както и начина на тяхното управление и разпределение е функция на отделно детайлно изследване, обосновка, бизнес план и анализи, на този етап могат да се определят само концептуално и стратегически, като детайлите се оставят за конкретния бизнес план и управленски документи.

От Фонда следва да се финансират проекти на структуро-определящи и системно значими компании с отношение към терапиране на системни дефицити /НЕК, ЕСО и ЕРП/от разликите между задължителни цени на изкупуване на ВЕИ и средните цените на електоенергия на нерегулирания пазар. Това трябва да стане в рамките на разчетена във времето програма за постепенен преход към нерегулирани и пазарно определяни цени Тази извънпазарна финансова намеса трябва да се осъществява за ограничено време и за ограничен и стесняваващ се кръг от мерки - в рамките на ограничаване на преливния дестабилизиращ ефект от енергетиката към икономиката и в банковата сфера и на това което може да се съгласува с ЕК като правомерна държавна помощ.

Фондът може да се финансира укрепващи системно значими проекти от „общ интерес“, с устойчив и дългосрочен ефект, когато те не могат да бъдат реализирани по обичайните пътища чрез пазарно финансиране /в това число с частични гаранции - limited recourse/. В редица случаи именно когато поради системния им характер те имат трудно измерим икономически ефект за иницииращата страна или представляват т.н. несподелен риск.

Фондът би трябвало да играе ключова роля за финансовата стабилизация на сектора, като може да финансира или участва във финансира на текущите дефицити и преструктуриране на дълговете натрупани в резултат на системни институционални действия или бездействия както и проекти за модернизация на преносната мрежа, подобряване на свързаността и капацитета за износ при интеграцията с регионалния пазар, за разширяване и улесняване на достъпа до външни пазари на местните участници, създаване и укрепване на енергийната борса, за рамкови схеми за преструктуриране и съкращаване на междуфирмената задлъжнялост и като финансов буфер при извънредни ситуации.

Фондът би следвало да бъде независим, но пряко свързан с работата на независимия регулатор, особено ако той е реално независим и се назначава от Парламента. Дори и в този случай и с оглед изграждане и поддържане на доверие в обществеността и сред инвеститорите – е препоръчително Енергийния Борд на първия етап и до своето закриване да има представители в УС на Фонда за да се реализира приемственост и свързаност в работата на двете институции.

В своята работа Фондът би следвало да се ползва от оценките, анализите, разработките и мнението на ЕБ.

Стратегия и "бизнес план" на Фонда

Стратегията, бизнес плана, правилника и условията за функциониране и финансиране са функция на отделна разработка – но основна цел на този Фонд е да финансира или съфинансира критичните мерки за системна стабилизация, които не могат да се реализират от отделните и участници. Би могло да се помисли дали Фондът да може да реализира и операции чрез дялово или дългово участие финансирани или замяна на дълг срещу собственост в случаи, при които няма пазарна алтернативаа е за застрашени стратегически активи с мрежова стойност за енергийната системна устойчивост. Фондът би могъл да реализира освен пряко финансиране и гарантиране на кредити в зони на споделени публични и-частни интереси.

В своите действия Финансовия съвет може да действа като квази-Валутен съвет – като управлява системния риск и като наблюдава, анализира и внася предложения за управление на макроикономическите и финансови баланси в системата – т.е. между всички приходи в енергетиката от една страна, и разходи за поддържане на минимални равнища на сигурност.


Макроуравнението на финансовата стабилизация в сектора гласи, че в дългосрочен хоризонт приходите и разходите в сектора трябва да се намират в относително равновесие, като в стартовия период на реформата /етапите на шоковата теарпия и при старта на преструктурирането/ ще са неизбежни по-големи структурни дефицити и повишени системни разходи.

Паралелно с вкарването на повече пазарни елементи в системата, свиването на равнището на субсидиите /възможна е малка доза „специфичност“ за екзит пътеките от зависимост от субсидии за отделните участници, но само в рамките на договорени и съгласувани с ЕБ икономически обусловени програми и преходен период за увеличаване на конкурентнспособността, за ръст на продажби на нерегулиран пазар, увеличение на цените, контрол на специфични разходи и приоритетност на системната устойчивост.

Всеки засегнат би трябвало да може да се обърне за съдействие и с предложение към Фонда и ЕБ /решенията разбира се вземат след съгласие на ДКЕВР/, но само в рамките на групови програми и мерки, и при задължително претегляне на системния ефект и дългосрочната устойчивост на предложените мерките.

Фондът трябва да се намесва само ако пазарът не може да генерира решения и осигури финансиране на критично важни инвестиции в укрепване на системната устойчивост.

В рамките на Енергийния борд би трябвало да действа и пазарен съвет, който трябва да синхронизира предвидените мерки в корегиращи и адаптивни мерки в антикризисната програмата с измененията с пазарната и регулаторна рамка.

Енергийният борд не трябва да извзема функции от регулатора, а да подкрепи и отстоява неговата независимост, и като дава второ мнение при запитване от регулатора или всеки участник в системата. Работейки в близко сътрудничество и като неизпълнителен или консултативен съвет, той ще има за задача да осигури:

- по-пълна, сравнима и навременна информираност на всички участници за тенденции в индустрията, в регулацията, в европейския и регионален пазар – в този смисъл да попълни и изравни равнището на качествена информираност на отделните участници в нея.

Енергийният борд следва да публикува периодични доклади – най-малко годишни за състоянието на енергийния отрасъл и на реформата в него, както и за съответствието на процесите с реперните развития в глобалната и европейска енергетика – тенденции, рискове и възможности.

- по-широка обществена подкрепа за укрепване на ролята и независимостта на регулатора, особено в условията на конфликт на интереси между засегнатите от неговите действия страни и обществено напрежение, свързано с прилагането на непопулярни мерки по антикризисната програма.

Антикризсна програма

ЕБ ще има ограничен във времето мандат, свързан с реализацията на антикризна програма, преструктуриране на енергийния сектор до излизане от кризата и възвръщане на устойчиви параметри на развитие в енергетиката.

Първите групи мерки трябва да бъдат съсредоточени върху спирането и смекчаване на най-деструктивните и разрушителни въздействия и влияние – т.н. спиране на „кървяващите рани“- увеличение на ликвидността, рязко ограничаване на рискови експозиции, инвестиции и дългообразуващи дейности. Като начало трябва да се направи спешен одит на всички значими инвестиционни начинания и незабавно да се спрат инвестиции без ясен хоризонт и гаранции за възвръщаемост и най-вече такива които допълнително ограничават ликвидността или отклоняват ресурси в сектора.

Всички мерки трябва да бъдат подложени на оценка за финансово и социално-икономическо въздействие и за системна сходимост, преди да бъдат приети като част от антикризисната програма. Тези оценки следва да подлежат на актуализация в зависимост от характера на последствията и промяната в рисковия фон и в системните нужди. Пример за това е предложеното повишение на цената на електрическата енергия – дори и да се приеме, че това е неизбежна мярка, позитивния и ефект за системната устойчивост ще бъде нулев до отрицателен, ако тази мярка се разглежда изолирано от целия пакет от неотложни мерки и действия. При определен сценарий, повишението на цените дори може да изиграе отрицателна роля, ако доведе до допълнително свиване на потреблението.

ЕБ може да стъпи върху антикризисната програма, предложена от правителството и одобрена от Парламента, в която би следвало да се включат поредицата от мерки и предложения в основопологащи документи на правителството, на регулатора, на СБ, ЕБВР, ЕК, БМЕФ, ИЕМ, като същите бъдат оценени и синхронизирани въз основа на критерии за приоритетност и въздействие с водещите институции и заинтересовани страни.
Изисквания към Антикризисната Програма
Тази програма не касае само електоенергийния сектор, но и всички звена в енергетиката доколкото дефицитите са взаимно обусловени и свързани.
Специално внимание трябва да се отдели на състоянието на държавните енергийни компании и особено на онези от тях, които имат критично значение за системната устойчивост, в това число дейността на системните оператори и функционаринето на инфраструктурата.
Аникризисната програма трябва да бъде достатъчно, но не пракомерноподробна, т.е. да покрива целия сектор за достатъчно дълъг период от време за да могат мерките да сработят, като се отчитат както вътрешните, така и външните ограничителни условия – пазарни и регулаторни, както и пазарните процеси и външни фактори – европейските директиви.

По подобие на системата за оценка на ЕК за „проекти от общ интереси“ в енергетиката и особено в електроенергетиката с предимство в инвестиционното проектиране би трябвало да се ползват проекти за модернизация на мрежата, за по-ефективна и висока свързаност вътрешна и с регионалните пазари, за да улесни прехода на участниците към либерализиран пазар и разширят хоризонтите извън ограниченията на местния пазар. В тази насока съществена роля се отрежда на ускорено изграждане на енергийна борса и нейната свързаност с най-близките и ликвидни регионални газови и енергийни борси, за пазар за балансиращи мощности, за намаляване на критични точки на неефективност и загуби – които има пряк и незабавен принос за подобряване на цялостното състояние на енергетиката.


ЕБ трябва да реализира обществения интерес и да гарантира, че обемите на външни заимствания от участниците в системата, дори при намаляване на регулирания сегмент на пазара, се вместват в макрофинансовите баланси на система, както и че всички участници и проекти разполагат със стандартизирани и консолидирани системи за контрол и отчетност. Трябва да бъдат наложени Единните стандарти за отчетност – по МСФО, интегрирани системи за вътрешен контрол и одит, за проектно развитие и управление, в това число задължителни анализи за социално-икономическо въздействие са и условия за укрепване на взаимното доверие, на системната устойчивост и за обществена подкрепа.

За времето на действието на ЕБ всички участници в системата ще трябва да комуникират намерения и решения си за иницииране на по-крупни инвестиционни проекти /над 10 милиона долара съгласно екваторните принципи/, за вземане на кредити, за гарантиране на заеми и за други действия със значителен финансов ефект върху цялостната задлъжнялост и финансови потоци в системата.

ЕБ може да верифицира спазването на системния и обществен интерес чрез становища за съответствие с целите на антикризисната програма, да препоръча провеждането на допълнителни и задължителни риск анализи на проекта и да направи съответните препоръки за корекции, изменения или отлагане. За проекти с повишен системен риск може и трябва да прилага система за мониторинг и контрол – входящ и периодичен.

Въпреки, че препоръките на ЕБ няма да бъдат задължителни за изпълнение, те ще имат своята тежест и неизпълнението им ще носи съответния репутационен риск и последствия за незачитащите ги страни.

В рамките на ЕБ може да действа и група на добрите посредници /да не се бърка с арбитражния съд/, която ще е призвана да съдейства за разрешаване на търговски и други спорове в досъдебна фаза. Това се налага поради огромното натрупано напрежение и задлъжнялост в системата и опасността от блокирането и поради нерешени и ескалиращи спорове и взаимни претенции.

Препоръките и действията на групата на добрите посредници – функциите на т.н. честен посредник - не отменят правото на спорещите страни да отнесат споровете си за решение в съдилища или други институции.

Работата на ГДП – дискретна и публична - ще служи и за формиране на обосновано мнение на ЕБ при други решения свързани с дейността и участието на спорещите страни в изпълнение на анти-кризисната програма, в този смисъл незачитането на ЕБ е винаги свързано с репутационен риск. ГДП може да улесни разрешаването на спорове между търговските дружества в рамките дисктерен и делови процес, тъй като съдебния процес е прекалено дълъг и сложен за да не се отрази негативно на всички страни и да не крие в себе си опасност от увеличаванена системния риск.

В рамките на обществено-надзорните си функции, ЕБ ще осъществува постоянен мониторинг и анализи за състоянието на сектора, с оглед ранната диагностика и терапирането на нови и стари заплахи за макроикономическата и финансова стабилност на сектора.


Допълнителни основания за въвеждането на ЕБ

Енергийният борд стъпва върху върху професионалния, моралния и политически авторитет на валутния борд, като познат за българския гражданин и зад граница, успешен колективен дисциплиниращ механизъм за възстановяване на системна устойчивост, взаимното доверие и за контрол върху участниците чрез налагането на задължителни за съблюдавани и неутрални принципи за опериране във финансовия и банков пазар, при строго разчетена роля на държавата и на централния координиращ орган /в случая БНБ/.

Макар спецификата на валутния борд да изисква определена поредица от законодателни мерки и инициативи, неприложими в енергийната сфера, решение за установяване на енергиен борд ще носи солидарното послание на участниците в енергийната систеам за желание, посветеност и възможност за справяне с кризата в енергетиката не само към българската общественост, но и към външния свят.

ЕБ може да бъде и с по-олекотена конструкция, да работи без санкция на Парламенат, като само допълва съществуващите институции и съдейства за координиране на взаимодействие на различните заинтересовани страни, за възстановяване на доверието в и към системата и за постигане на минимални равнища на политически консенсус и обществена подкрепа, без които са немислими структурните реформи и успеха на антикризисните мерки.

Енергийният борд може да изиграе особено важна роля в труден период като обществен –експертен гарант за справедливото разпределение на регионални, социални, икономически и прочие щети от антикризисната програма.

Поради тази причина е препоръчително енергийният борд да работи в тясно взаимодействие с представителите на профсъюзните и работодателски организации, с медиите, гражданските структури и организации с разбирането, че ще спазва дистанция от всяка една от тях и всеки специфичен интерес – политически, финансов или икономически за да гарантира независимост и безпристрастност в своята работа.
Доколкото обаче неговите решения нямат задължителен характер за изпълнение от институциите и от регулаторните органи – а действавт чрез моралния и професионален авторитет на ЕБ у нас и зад граница, той не трябва да се натоварва с прекомерни очаквания за незабавен ефект от неговата работа, още повече, че този ефект в редица случаи няма да бъде пряк, а опосредствен, т.е. ще се прояви в дейността на други институции при това със значителен времеви лаг.
Водещо начало в работата на ЕБ ще бъде обществения интерес, който твърде често се „пленява“ от специални групи, корпорации или сили с привилегирован достъп до властовите механизми. При равни други условия – националният или преобладаващия обществен интерес за ЕБ може да се формулира като дългосрочен и устойчив балансиран интерес на максимално широко представителните групи от българските компании и граждани – данъкоплатци или потребители.
Парламентът, Президентът, правителството и регулаторът трябва да получават редовна информация от страна на Енергийният борд при поискване референтни /първо, второ или последващо мнение/ становища за хода на изпълнение на антикризисната програма, за възникналите проблеми и нужда от изменения, както оценки и препоръки във връзка с инициативи на правителството, изменения в ЕС регулации и законодателни рамки и промени в пазарната среда, които изискват срочни мерки. В този смисъл ЕБ ще действа като Консултативен съвет на Парламента и към правителството в сферата на енергетиката във връзка с реализацията на конкретна антикризисната програма.

Дори при липса на действащ Парламент може да стартира работата на Енергийния борд в рамките на пълномощията на Президента и на служебното правителство. Липсата на Парламент дори би могла да изиграе положителна роля, доколкото в старта на неговата работа ще отсъства деструктивни политически влияния и прекомерна партийна намеса.

Регламентацията на работата на ЕБ – правилника - може да стане при временен статут с последваща санкция от НС – в противен случай, - ЕБ трудно може да получи стартова легитимност и авторитет, ключово важни за изпълнение на неговите задачи.

Доколкото реализацията на антикризсната програма е свързана и с учредяването и работата на Фонд за преструктуриране на енергетика, чийто учредителни документи, финансови и оперативни рамки трябва да бъдат гласувани, отчетени и одобрявани от Парламента, то е логично именно служебното правителства да приеме неговите учредителни документите, в това число рамка на компетност и организация, както и кръга от ангажименти, очаквани резултати и критерий за измерване на неговата дейност.

ЕБ не трябва и няма да ограничи по никакъв начин пълномощията нито на регулатора, нито на Министерството на икономиката и енергетиката. В случая с МИЕ, ЕБ ще му окаже изключително ценно съдействие както в осъществяване на системните функции – правенето на политики, така и по отношение на реализацията на функцията му на принципал на държавната собственост в енергийния сектор. Още повече, че задачата за извеждането на държавните енергийни дружества от сегашното им критично състояние има водещо значение за системната устойчивост. В този смисъл, МИЕ ще може да съсредоточи спестени усилия и енергия от външни битки за балансиране на конфликтни интереси в условията на дефицитна на обществена подкрепа реформа в сектора, без оглед на политическа конюнктура. Разбира се в рамките на логиката и съпричастността на политическите представители в Парламент, правителство и отделни министерства към поставени общи цели и задачи, разписани в антикризисната програма.
Вместо заключение: варианти на осъществяване на идеята за ЕБ

В заключение, ЕБ може и следва да изиграе значителна роля не само във връзка с преодоляване и обръщане на негативните тенденции в енергетиката, но и във връзка са адаптацията на сектора и икономиката ни към условията на либерализиран и интегриран европейски пазар с оглед съхраняване на позициите и конкурентноспособността на работещите в България компании.
Има два варианта за реализация на идеята за Енергиен борд – с или без /последващо след избори/ участие на Парламента и държавата. В първия вид – той може да се реализира като формален или неформален Обществен консултативен съвет /специфика за времето на служебно правителство по делегация от Президента/, който генерира колективно мнение или експертни становища, дава оценка и препоръки, които отразяват общия интерес на максимално широк кръг от участници в енернийната система.
Във втория – с формална санкция на Парламент /служебно правителство и потвърдена от Парламент/, разбира се, той ще може да реализира по-голяма част от заложените идеи и задачи, като използва механизмите и ресурсите на изпълнителната и законодателна власт ,в това число и на регулатора.

понеделник, 25 август 2014 г.

Стотен юбилеен брой на нюзлетъра по проблемите на неконвенционалния нефт и газ - преглед на тревогите

Щастлив съм да Ви предложна юбилейният 100-тен брой на информационния бюлетин по проблемите на проучването и добива на нефт и газ. Надявам се да сме били полезни в разширяване на информираността на нашите читатели.

В днешно време е трудно да убедиш когото и да било, че можеш да самофинансираш подобно начинение, без да си вързан непременно с очаквания за преки ползи. Всеки един от моите колеги има пряко отношение към бизнеса с проучването и добива на нефт и газ и в по-общ план с енергетиката. Това е задължително за да имаме смелостта и увереността, че разполагаме с нужната експертиза. За радост или самоуспокоение не зависим пряко от неговата /на добива на нефт и газ/ и нейната /на енергетиката/ нерадостни и неясни настояще и бъдеще у нас.

Много сме различни и често спорим помежду си. Но ни обединява разбирането, че обществения дебат е силно дебалансиран и в него все още доминират предразсъдъци и маскирано като „морална загриженост“ мотивирано желание на група хора да наложат на обществото своя егоистичен дневен ред извън демократичните процедури.

От котата на 2014 година можем да твърдим, че обществото е много по-информирано и привържениците на по-балансираната енергийна политика, в това число и по темата за климатичните промени, по проучването и добива на конвенционален и неконвенционален нефт и газ растат с всеки изминат ден.

Хората се убедиха, че три години след като се наложи мораториума върху шистовия газ нищо от катастрофичните сценарии за отравяне на въздух, почви и води не се сбъдна. Революцията си продължава с пълна сила и нищо от „обещаните“ и „сигурни“ катастрофи не се случи. А нашия народ е казал – веднъж стомна за вода, втори път стомна вода, третия път на вяра нещата не стават.

Силите, които стояха зад мораториума постигнаха своите цели – отложиха с близо пет години вероятността от добив от местни находища и гарантираха за този период удължаването на монопола на сегашния доставчик. Това бе и крайната цел на техните усилия – независимо от това дали го признават или не. Това, че в тази група може да има известен брой идеалисти - или както Ленин ги нарича "полезни идиоти" - не променя материалния характер на водещия интерес в анти-шистовата кампания.

Не случайно забраната на шистовия газ все още стои високо в политическите програми на някои партии, традиционно свързани с промотиране на интересите на сегашните доставчици. Все още мнозина политици се позиционират в удобната поза да чакат Годо – някой да им докаже, че технологията не била рискова ?!

Вятърът на промяната не духа в техните платната. Кризата в Украйна отвори очите на много хора.

Сметнете сами – разлика от 35-50 долара за 1000 кубически метра газ в цената по която Булгаргаз сега купува природния газ от Газпром и цената на германска граница при купуваните от нас обеми от средно 2.6 милиарда кубически метра газ дават монополна рента на Газпром за пет години /отложен добив поради мораториум/ в размер на 520 милиона долара!?! Две трети вече сме ги платили.

За същия период не направихме нищо за реалното стартиране и завършване на предвидените проекти като разширението на газохранилището Чирен, интерконекторите с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния. Само последния има изгледи да влезне в експлоатация след повече от година забавяне и то с много условности. Сумата на всички тези проекти е далеч под посочената по-горе монополна премия на Газпром.

Докато нищоправеха, забраниха шистовия газ и саботираха всяко едно от усилията за диверсификация на доставките същите тези хора „инвестираха“ близо 200 милиона евро в ..... увеличение на капитала на руски проект, който ще гарантира нашата бъдеща зависимост от доставки на руски природен газ!?

Не за пръв път бе бламиран министър на енергетиката от негови подчинени. Вече бяхме свидетели на решението на бившия шеф на НЕК Първанов който подписа под заслона на финансовия министър Дянков, поредния меморандум с Атомстройекспорт въпреки изричната забрана на министър Трайков.

Не вярвам на версията, че министър Щонов е бил изненадан и подведен, защото ако беше така още на следващия ден щеше да уволни целия борд и ръководство на БЕХ. Уволнението на господин Христосков беше по-скоро ритуално. Така, както бе уволнен на времето и Първанов. Какво тук значи някаква си личност – важното е Проектът да върви.

Не се изненадвайте и от възможните интерпретации за сегашните причинно-следствени връзки. Твърди се, че ексминистър Дянков отново е бил активен в руско-енергийните отношения със совалки в коридорите на властта с послания от Москва за президента и служебното правителство.

Литва - полезният урок за България

Докато ние се намъдруваме и докато едни български политици и държавници се стремят да надхитрят други и най-вече обществеността чрез лични договорки и заинтересованост, правителството на социал-демократите в Литва постави точката в усилията на доста правителства да постигнат реална диверсификация от монополните доставки от Газпром. Тази литовска стратегия започна приблизително по времето, когато и у нас и Европа се затръби за диверсификация на газовите доставки. Но докато поредица от ръководства на държавните енергийни дружество, премиери, министри и заместник министри у нас на думи уверяваха и Европейска комисия и българска общественост, че няма по-висока цел и по-неотложна задача от откъсването от Газпром, на дело и реално направиха всичко възможно да сключат и реализират договорите по Южен поток. Дори с цената на най-грубо потъпкване на европейските и български стандарти, регулации и процедури.

Литва, чрез държавната компания – Litgas - сключи петгодишен договор за доствака на ВПГ газ от Статойл, който е индексиран към спот цените на най-ликвидната газова борса в Европа – NBP в Обединените кралство. Да, има пикове в цените през зимата, дори кратки периоди когато тези цени преминават границата на 500 долара за хиляда кубически метра. Но през значителен период от време и особено в началото на лятото те падат под 250 долара, което дава изключителни предимства на страни в активна търговска позиция и разполагащи с газохранилища. Литовците закупиха и вече разполагат със свой ВПГ танкер с регазификационен терминал, за който заплатиха над 300 милиона долара. Това им позволи да купуват пряко на спот цени, като намалиха сериозно разходите за наземно приемно съоръжение. Разшири се потенциалното търсене и доставки за всички прибалтийски страни и Полша чрез междусистемните връзки.

Първите количества ВПГ газ се очаква да пристигнат до края на 2014 година, а годишните доставки са разпределени на 6-7 транша /именно поради липса на значително газохранилище/ през годината до общ обем от 560 милиона кубически метра. Въпреки, че общото потребление е близо 3 милиарда кубически метра, което предполага продължаващи доставки от Газпром, литовското правителство показа, че вече реално разполага с алтернатива, която винаги може да усили. В допълнение към тези действия литовския аналог на нашата Комисия за защита на конкуренцията – Съвет по конкуренцията – наложи глоба на Газпром от 48 милиона долара за злоупотреба с монополно положение.

За да осигури свобода за своите действия литовското правителство изкупи от Газпром неговия блокиращ пакет от акции в Lietuvos dujos и оператора на мрежата Amber Grid.

Сравнението между Литва и България в реакциите на органите за защита на конкуренцията

У нас КЗК по иск на местната структура на Газпром глоби Булгаргаз да заплати 23 милиона лева за препятстване на либерализацията на пазара и неравноправно договорно третиране на клиентите на Булгаргаз. Въпреки, че и децата у нас знаят, че ограничаващите условия са огледално отражение на клаузите, които монополиста Газпром налага на Булгаргаз. Да сте чули у нас КЗК да се заела с казуса злоупотреба с монополно положение на доставчика Газпром? Няма и да чуете.

Това е разликата между България и Литва – разликата между думите и делата. И ако утре, случайно отново има поредно прекъсване на доставките на природен газ от Украйна – в приемния терминал в Клайпеда ще могат да пристигат ВПГ танкери, които на практика да обезпечат снабдяването с природен газ. У нас „пленения“ ни енергиен елит ще продължава да тръби колко важно е било да направим Южен поток, въпреки Европейската комисия.

Посочената по-горе монополна премия на Газпром от над 500 милиона долара от нищоправенето и от мораториума върху шистовия газ, не са първите, нито последните пари, които даваме. Вложени в диверсификация този половин милиард долара можеше да постигне напълно аналогични на литовските резултати. Вложени в местен добив ефектът дори можеше да бъде още по-значим и устойчив.

Затова когато следващия път Ви убеждават, че Южен поток трябва да стане по европейски правила – като, че ли не им е ясно, че единственият смисъл на Южен поток е именно да не бъде по европейски, а по руски правила – не им вярвайте.

Не вярвайте и когато тръбят, че спират проекта или още по-изтърканата писта, че го дават „на прокурор“ без да са се постарали да направят елементарното да уволнят неподчиняващите се служители или министерски съвет да отмени всички направомерни заповеди на отделните министри.

Класата на посредниците у нас има изгода от „лесни“ и „бързи“ пари, а не от системни и дългосрочни усилия за налагане на пазарна конкуренция или за диверсификация на източници. Защото в края на подобен сценарий пресъхва възможността за частичен реверс от финансовите потоци, които насочваме към Газпром.

петък, 22 август 2014 г.

Пет години без Сашо Божков - In memorium

Пет години изминаха от мига в който Сашо си тръгна. Беше значим и забележим човек, но някак извън матрицата на прехода. Прекалено интелектуален, образован и широко скроен за грубите маниери, блъскането с лакъти и интриганстването, които станаха норма на прехода.

Тази сивота изкарва на повърхността хора, прочели малко книги, знаещи малко езици и с убийствено тесен кръгозор. Те имат много комплекси и страхове, които превръщат от собствени в обществени ограничители на развитие.

Доброто владеене на език е сертификат за усърдие, то означава по-широк кръгозор и потенциал за повече знания и опит. Разностранните интереси означават като правило повече приятели, по-оптимална свързаност - вътре и извън страната - и най-вече предполагат по-малка склонност към пустословие и нищоправене. Сашо си остана имунизиран срещу дребнотемието главно чрез чуството си за хумор и самоирония. Той и затова бе един от малцината, които не заболяха от "височинната болест" на властта. Остана си земен и обикновен в отличието си от масовото прекланящите се пред силните на деня.

Не бях от най-близкия му кръг от семейни приятели. В известен смисъл свързаността ни беше странна. Понякога не се виждахме със месеци - докато работехме за правителството, и след това, когато бяхме просто приятели и партньори. Но винаги съм имал чуството за съпричастност, за близки или сходни ценности,които нямат нужда от ежедневна синхронизация и доказателство. Знаех просто, че във важните моменти мога да разчитам на Сащо. Това ми беше достатъчно. Само мога да се надявам, че той също е имал подобно усещане.

Интересите извън работата и професионалното му поле му помогнаха да оцелее, когато Фортуна се обърна срещу него и силните на деня тръгнаха да го преследват. Поредните комплексари, незнаещи чужди езици.

Мисля, че повече от бедите му дойдоха от това, че беше "стърчащ" човек - стърчеше със знанние, широка скроеност, откритост и усмивка. Затова приемаше еднакво и успеха и неуспеха. Имаше ухо за другото мнение, затова за трудни мисии избираха него. Едните громяха идеологическия враг, а зад кадър Сащо можеше да протегне мост към всеки в името на общото благо.

У нас мразят "стърчащите хора" не по някаква конкретна причина, а именно защото стърчат - извън общата матрица. Мразят ги, защото не униват когато имат проблеми и не търсят кому да се оплачат. Мразят ги, защото не ангажират чуждото внимание, когато ги боли - колко хора изобщо разбраха за болестта му. Стърчащият човек продължава да опитва, когато другите се предадат. Той умее да обръща загубата си в източник на оптимизъм за бъдещия успех."Ако имаш някаква неприятност, - казваше Сащо, - не се опитвай да решаваш въпроса. В 90 на сто от случаите тя си отминава сама".

Затова "стърчащия приятел" Сашо беше партньор и близък по дух, независимо от физическата дистанция, на мнозина странници, срещнати по Пътя на живота. Отличаваше го грижата и тревогата за неговата България. Затова и сбираше познати и държавници от всякакви правителства н различни формати за да общуват помежду и да намерят изход.

И всички по подразбиране съблюдаваха дискретност и го уважаваха.

Прозренията му в годшините прогнози за България, които публикуваше в началото на годината, не бяха плод на езотерично вглъбяване, а умело преплетен микс от вроден оптимизъм, познания, надежда и интелект. Сякаш вярваше и искаше чрез неговите прогнози политиците да реализират най-доброто от себе си и да надмогнат гравитацията на деня.

Беше "десен" - макар, че и днес се затруднявам да дефинирам неговата пословична обвързаност с десницата като форма на отрицание на другите хора. Мнозина български предприемачи, които успяха да реализират приватизационните си проекти по негово време, го уважават и до ден днешен, защото не само им помогна да станат собственици и преуспели хора, а защото им повери да развиват държавната собственост и да градят новата българска индустрия. Тези хора станаха "строители на нова България".

Да, за мразещият, за посредствения и нищоправещия /защото ангажиран в съзидание човек няма време да мрази/, това което направи Сашо бе обект на неприкрита неприязън и тотално отрицание. Не го приемаха и част "своите" защото дал на "врага" да приватизира. Не го приеха и от БСП, въпреки че последното нещо от което можеха да се оплакват е дискриминация. И мнозина му завиждаха, защото той имаше оново изключително рядко качество на човек съчетаващ западна култура с реформаторски умения и визия. Той виждаше достатъчно далече и за разлика от мнозина беше готов да поеме риска от людско охулване за да изведе страната си от блатото.

Да виждате днес реформаторите от неговия калибър? И днес, пет години по-късно, усещаме липсата на хора като Сашо по-силно и по-предметно.

Толкова много министри - млади и по-стари, толкова много лидери от всякакъв калибър, но няма никой който да има качеството на лидер и реформатор - да знае как и да прави реформи и да не се оглежда за личен келепир и полза, а да му пука за общите работи, за Отечеството. За някои тези слова могат да се сторят високо парни - но за тези които го познават знаят къде живееше,каква кола караше и как живееше. Никой не може да твърди, че се стремял или живял в лукс и охолство. Защото не се стремеше към това.

Днес е време на популизъм и на виртуална политическа смелост. В едно от последните си интервюта той каза: "жените в българската политика са много често по-мъжествени от мъжете". Замислете се колко съвременни политически "културисти" крият зад гръмките слова своята безпомощност и суета.

Колчем вземат властта и се изправят срещу демона на отложената реформа - българските политици се снишават по-живковски, издигайки собствената си потребност във всеобща значимост и култ.

Не зная какво Сащо би посъветвал Реформаторите или другите десни днес, но със сигурност щеше да им каже да бъдат реалисти и да гледат по-далече от носа си. Изборите още далече, а се спори кой да бъде премиер?! Егото на политиците от дясно е първопричина за много беди у нас. Вероятно не за пръв, нито за последен път.

Пет години след като Сащо си тръгна е добре да си спомним за него, да препрочетем неговите текстове. Блогът му е още активен. А посетителите растат.

четвъртък, 21 август 2014 г.

Цени и зависимости от природния газ - уроците за България

Зависимостта между близостта и зависимостта от Газпром и цената на природния газ е ярко демонстрирана в тази карта, която се появи на сайта на NaturalGasEurope. След известната ценова карта на Газпром, появила се в руския вестник "Известия", това е поредното доказателтсво, че цената на природния газ, по който Газпром търгува е пряка функция на степента на зависимост, на самостоятелност в енергийните отношения и на активирани мерки за диверсификация на източниците. Както е видно България плаща повече и от Гърция, Турция /за която транизитира газ/ и от Румъния. И това въпреки фанфарите за партньорски отношения и привилегировани цени. Вижте разрива между източно и средно европейския от една страна и западно европейските сегменти в европейския газов пазар. Огромните и растящи разлики се обясняват и с достъпа до ликвидни газови борси /особено британската, която има т.н. churn rate съотнешение на реални и виртуално търгувани обеми - над 10 пъти и доминантата на спот пазара. През юли в Холандия и Британия цените паднаха под 250 долара за 1000 кубически метра газ. България на практика се отдалечава от тези равнища на цените, най-вече защото не прави не прави нищо по намаляване на цената, защото всичките усилия на предишното правителство и на БЕХ бяха насочени към форсирано развитие на Южен поток за сметка на съкращаването на цените на природния газ. Друга закономерност в търговията на Газпром е, че цените на природния газ са неизменно най-високи там където има най-малка прозрачност и се издига завесата на "търговската тайна". Всеки може да се увери в това, като кликне на сайтовете на газовите борси. Газпром ни предлага "великодушни" политически мотивирани "дисконти" - отстъпки, които му вършат прекрасна работа в договарянето зад "търговска тайна" с политици, бизнесмени и заинтересовани от "корупционни" сделки среди. На Запад търгува все повече на спот база - т.е. с други ценови формули. Там посредниците получават легитимни възнаграждения от законови и видими отстъпки по търгувани обеми или комисионни. Последната зависимост е между цени на природен газ от Газпром и вероятността и възможността от алтернативни доставки. Това е отчетливо видно на примера на Гърция, която освен понижаващия се процент от зависимост от руски природен газ - около 50% - има и реална възможност и растяща перспектива за алтернативен внос - от Азърбайджан, през ВПГ терминали и особено собствен добив - южно от остров Крит, в Йонийско море и достъпа до находищата източно от остров Кипър. Това, по думите на висши представители на Газпромекспорт, е наложило цените на природния газ да се съобразяват с пазарната конюктура на гръцкия газов пазар.

неделя, 17 август 2014 г.

Къде са доказателствата, че Южен поток е полезен за България? За нуждата от международен проектен одит и независими анализи на всички големи проекти

Синдромът Белене с пълна сила се проявява в проекта Южен поток. Не е сигурно дали напредва проектът, но със сигурност нарастват "разходите". Постоянно ни облъчват с внушения, че проектът е печеливш за България. Доказателства няма - ако има те зад десет ключа "търговска тайна". Трябва да вярваме като в религия. В този хор на радостта се включи и министър Щонов. Той дори предпостави, че "всички подкрепяме" Южен поток. Започвам да мисля, че това е качество, което се изисква от всеки преди да стане министър. Не за пръв път давам толеранс на хора, които тепърва трябва да навлезнат в сложната тематика на енергетиката.
Тъй като "играта" не е в начална фаза, а в ендшпил; секторът е в безпрецедентна криза, то просторът за двусмисленост и толерантност е отрицателен. От доста години никак не и върви на енергетиката - все изборът пада на хора, които тепърва трябва да навлизат в материята. Докато влезнат - времето минало, проблемите нараснали. И пак нови хора - без предразсъдици, без обремененост. Но в хоризонта на действие на това правителство то няма друга задача освен да спре неотвратимото плъзгане на енергетиката към пропастта. Разчитам, че всички сме заинтересовани от това България да печели от всеки инвестиционен проект. Затова трябва да се обединим около критериите за измерване на "ползата" от крупните инвестиционни проекти, а след това да се опитаме да потърсим доказателствата за това - като се заровим в анализите на проектните документи и проектни приемания. И ако не ги намерим или ако те са достатъчно условни и несигурни, със сигурност можем да не припкаме пред камерите със съждения за безусловна подкрепа.
Има много индикатори за ползи - но можем да спрем на най-очевидните - работни места, постъпления в бюджета, цена на природния газ, договори за български фирми, трансфер на технологии и на бизнес практики.
Нарочно няма да мерим доходност от инвестицията, защото в този случай ще ни обземе всемирна тъга. Няма да си концентрираме много и върху последствията от преноса на бизнес практики от Русия, защото ако пренесем "ноу-хау"-то от тръжните процедури по Южен поток върху останалата икономика на България трябва да обявим края на членството си в Европейския съюз.
По отношение на работните места, които предстоят да се разкрият, циркулират различни цифри, но да приемем най-оптимистичните - 4000 работни места. Тази "полза" трябва да съизмерим с нашите инвестиции - тези 625 милиона евро, които ще вземем в дълг за своята част от дялов капитал от другия партньор Газпром и още два пъти по-толкова които ще гарантираме като дълг.
Оставяме настрана, че значителна част от тези работни места ще бъдат временна заетост и че няма никакъв начин ползите за България да се съизмерят като пропорционалност и като регионална заетост. Да не забравяме, че това е ключов тезис на пропонентите - как щял да се вдигне на крак целия Северозападен регион. Това е религиозно внушение, а не подкрепено от разчети, защото местната работна ръка не може да осигури типа квалификация и опит от който проекта се нуждае. Става за политическо, но не и за експертно говорене.
За ефекта от проекта върху бюджета, върху бизнеса и регионалната икономика, няма независими детайлни и професионални анализи. Всичко е на равнище пропаганда от заинтересованите страни. Затова един ден цифрите са две хиляди, а друг вече са набъбнали до десетки хиляди.
Да се опитаме да дръпнем чертата, излиза, че заетостта на тези 4500 души ще ни струва - /дял и дълг/ близо два милиарда евро, т.е. по близо 450 000 евро за всяко работно место, а това близо 50 пъти над разходите по създаване и поддържане на едно работно място у нас. Да разгледаме и компонента на работна заплата в тази сума - тоест пряката полза за конкретния български зает. Колкото и да потъваме в автоиндуциран оптимизъм - пак като заплати ще си върнем максимум 7-8% от вложената от нас сума в проекта. Всичко друго се разпределя и по пътя от огромния поток през посредници, корупционни схеми, доставчици, изпълнители. Накрая за обикновения потребител или данъкоплатец, в чието име се правят тези големи проекти и на чиято подкрепа се разчита - накрая остават трохи. Не случайно в българската бизнес практика се цитират - 20-30% "откат" в бизнес проекти, които се отклоняват в полза на различен тип посредници.
Сами можете да прецените какво получават "заетите" и работещи в проектни местни компании и как се отнася към това делът на посредниците.
Сега си отговорете чий интерес преобладава, чий интерес движи подобни проекти и най-често се припознава като "национален" интерес. По-голямата част от ползите имат хоризонт не по-дълъг от срока на изграждане на Южен поток, т.е. 3 години. А последствията ще се консумират - като срок за погасяване на дълга - в продължение на минимум двадесет години. Ползите се приватизират, а разходите ще се социализират чрез относително по-високите цени, които потребителите на природен газ ще плащат. Каквато и да е цената на транзита, тя и ключова за приходите по проекта и в последна сметка силно влияе върху крайната цена на природния газ, който сами купуваме. Твърде наивно е да се заблуждаваме, че всички заети български експерти или работници ще получават десетки хиляди лева възнаграждения, каквито една група висококвалифицирани кадри или топ мениджъри ще получават.
Постъпленията в бюджета също са непропроционално ниски за мащабите на заявените общи инвестиции и поетия дълг. Достатъчно е да посочим, че над 70% от всички плащания по проекта ще се извършат към фирми и субекти извън територията на страната, в това число към външни, не рядко офшорни компании доставчици на стоки, услуги - в това число и по управлението на проекта.
Ключов за оценката на съотношението "риск-ползи" от Южен поток трябва да бъде е въпросът - дали този проект е с най-висок приоритет в дневния ред на България и най-оптималното средство за осигуряване на стабилни доставки, на максимално конкуренти цени и с максимална полза за икономиката. В същност единственото, което Южен поток прави е че осигурява бъдещите потоци от руски природен газ - за което си плащаме сами, като подсигуряваме каналите за бъдещата ни енергийна зависимост от руски газови доставки. Нищо повече.
Южен поток не решава стратегическите въпроси на диверсификацията и алтернативните доставки, които са основа на европейската енергийна стратегия и енергийна сигурност. Българската държавата има все по-ограничени и стесняващи се - пред вид на кризата в енергийния сектор - управленски и финансови ресурси, поради което това което прави по Южен поток неизменно ще доведе до стеснени възможности по други направления - алтернативни доставки, местен добив, транзитни услуги. Съществува пряка причинно следствена връзка и обусловеност между нищоправенето по интерконекторите, по разширяването на газохранилището Чирен, по разгръщането на потенциала за алтернативни на руските доставки и разработването на местните находища на нефт и газ през последните години и устрема на поредица от правителства да придвижат проекта Южен поток напред, договаряйки все по-фантастични суми за крайна цена. Може би все пак ще получим по-евтин газ? Да не спекулираме, а да се опрем на здравите факти и на класиката, че бъдещето е повторение на миналото.
През 2006 години сегашния ни "стратегически" според някои партньор, с помощта на същите привърженици на Южен поток, ни изви ръцете и принуди да предоговорим ценовите формули по доставките на природен газ. В резултат заплатихме над 1 милиард долара в повече за годините до края на договора. И днес цената на която купуваме природен газ от Русия е по-висока дори от Гърция, за която транзитираме същия този руски газ, да не говорим за Централна и Западна Европа. Тоест устойчивата тенденция, която да прогнозираме бъдещото на цените, които ще получим от Газпром, че руските ни партньори ни третират като страна, на която могат да си позволят да наложат високи цени. В замяна на авансирана добра воля във връзка с проекта Южен поток - получихме пряка политическа намеса и правителство на Орешарски, арбитражно дело за над милиарда евро от Атомстройекспорт и високи цени на природния газ. Нещо повече, основната енергия на хората на върха в БЕХ и Булгаргаз, отива в посока Южен поток. Те имат лична изгода от случването на този проект, а в допълнение посредничат на политическите и бизнес кукловоди зад кадър. Те нямат пряк личен интерес да търсят по-ниски цени на природния газ и да натискат Газпром. Няма никаква логика да очакваме именно тези хора да работят за "отделянето" ни от основния източник на личните им изгоди. Това е един от основните канали на подобна грандкорупционна схема, чиито разрушаващи последствия за публичното и корпоративно управление у нас трудно могат да бъдат надценени.
Същите тези компании, политици, бизнесмени пренасят и налагат от Русия нейните практики и бизнес стандарти, което ни отдалечават от ЕС, като възпроизвеждат порочния кръг от добавена бедност, в който живеем всички ние. Всички търсим причината защо въпреки жертвите и усилията през последните двадесет и пет години оставаме все на дъното на Европа. А отговорът е прост - с този преразпределителен модел, който се самовъзпроизвежда чрез новите назначения и новите проекти, свива конкуренцията и убива лична перспектива и мотивация на всички български граждани, което предопределя оставането ни на дъното на Европа.
Питам господин Щонов, който подкрепя Южен поток, как на фона на кризата в енергийния сектор, острия недостиг на ликвидност и нуждата от преоценка на инвестиционните ни ангажименти, как точно разбра, че именно Южен поток е проекта, който ще оздрави енергетиката и стабилизира ситуацията. От какви документи разбра, че приходите по него са сигурни, а разходите целесъобразни?
По стар съветски обичай, анализът на икономическата и финансова състоятелност бе направен от компании от състава на Газпром. Те са добри да правят инженерно-технически проекти и анализи по разходната част /обикновено с добра премия за посредници/, но нямат никакъв опит и квалификация /по международните стандарти за корпоративни финанси/ да правят финансово-икономически анализи на проекти с проектно финансиране или западно банкиране. Украинската Южнийгипрогаз и Овергаз структурата - Газ Тек, не могат да ни бъдат репер за преценка на държавно равнище. Двете фирми са технически консултанти, но не и финансово -икономически. Нямат история зад гърба си от анализи, които са убедили западни банки и правителства да финансират подобни проекти. Да не говорим за рискови анализи и финансово структуриране на проект. Българското правителство, и всеки български министър на енергетиката, преди да говори колко сме "за" някакъв проект трябва да обясни публично защо сме "за". А това може да стане само въз основа на независими, в това число и международни анализи за правни, финансови и проектни рискове /управление на проекти/ от Южен поток, които отсъстват и които са неотменимо нужни.
Търговската тайна е смокинов лист за прикриване на критични управленски и проектни дефицити.
Един от пропонентите на проекта се опита в спор с мен да изтъкне, че е виждал анализите и те били достатъчно убедителни, но само след няколко въпроса предпочете отново да се върне зад прикритието на "търговската тайна". Защото тя прикрива именно това - управленска немощ и корист.
Тезата - ние сме за Южен поток, но по европейски критерии, не е достоверна теза. Нито един от заявилите подобна позиция не е възроптал срещу погазването на същите тези европейски критерии за задължителна откритост и прозрачност в тръжните процедури, за съответствие на вътрешните правила на европейския пазар, на принципите на проектното банкиране. За тези хора е допустимо да се стартира проект при тотална липса на информация и прозрачност. Те не намират за нужно да се отменя заповедта от министър Терзиева за строително разрешение, издадена докато срещу България тече наказателна процедура, а министър председателя уверя, че е разпоредил замразяване на проекта.
Казаното за Южен поток, важи и за проекта за седми блок в АЕЦ "Козлодуй" - защото и там е недопустимо да стъпване в решенията си дали да инвестираме милиарди въз основа на проучване и анализи правени от самите изпълнители. Затова една от първите и основни задачи на енергийния борд е на всички крупни инвестиционни проекти да направи независими анализи /там където отсъстват/, в това число и анализ за оценка и влияние върху устойчивостта на енергийната ни системата. Няма как да изправим на крака енергетиката си, ако същевременно отклоняваме огромни средства в политически проекти без здрава бизнес логика.
Националният интерес не е въпрос на религиозно вярване, а на ясни критерии, балансирани процедури и прецизни разчети.

петък, 15 август 2014 г.

КТБ - напред и надолу по най-лошия сценарий

Текст на проекто решение на УС на БНБ по КТБ -по Фрогнюз
„Квесторите на банката, поставена под специален надзор, могат да продават на други банки вземанията си по кредити, срещу цена не по-ниска от балансовата стойност на вземаето към 1 май 2014 г., към която се добавят обезценките, извършени след поставяне на банката под специален надзор.“
С подобно решение да разреши евентуално на квесторите да продават задължения към КТБ, БНБ може да създаде проблеми при оздравяването на банката, защото се нарушават балансите от активи и пасиви. Много ми е интересно как ще оценят обезценката на задълженията, след като зная със сигурност, че референтните числа на одиторите не могат да се ползват при транзакции - самите одитори ще направят нужните квалификации.
Вложителите могат да съзрат дискриминация, защото се нарушава масата на несъстоятелността и цяла група от кредитори на банката също могат до оценят тези дейстивя като нарушаващи техните права.  Не случайно процесът по несъстоятелност се ръководи от съда - именно за да се гарантират балансирана защита на правата на всички заинтересовани страни.
Квесторите имат тотално различна функция - да управляват банката до момент в който или тя се оздрави /по тази тема досега трябваше да има оздравителен план, но няма нищо/ или да се фалира.
Вероятно някои ще съзрат зад подобен акт и опит задълженията на "определени" хора да бъдат прехвърлени към други банки за да останат извън спектъра на обществено внимание. Осветяването на имената им - намерило пиков израз в искането за разкриване на кредитните досиета - почти със сигурност ще стане при процедура за оздравяване или при несъстоятелност.
Мнозина говорят, че се търси друга банка на властта за да играе ролята на КТБ, като вече се предполага коя избраната. Но няма да се получи  - авторите на плана мислят твърде линейно и рутинно, а ситуацията се променя.
Планът по преструктуриране на ПИБ на практика не остава много опции за действие на собствениците и на БНБ, в това число и на квесторите на КТБ.
В същност спорът не е кой и дали може да се спаси банката /за това никой от БНБ и квесторите не говорят/, а дали е възможен съвместен план на частните акционери и на държавата - в лицето на БНБ и на МФ. Именно това е работата на квесторите - активно да проработват варианти - с или без помощта на акционерите.

Както при несъстоятелността, така и при оздравяването на банката покриването на финансовите дупки - преоценки, загуби, в капиталова неадекватност и пр. - става първо за сметка на капитала на акционерите /увеличени на капитала с или без промяна в структурата на собственост/. Именно квесторите трябва да разработят и предложат на БНБ варианти за държавна намеса, в това число и солидарни с акционерите и вложителите действия.

Оценката за възможнния размер на ликвидната подкрепа не е функция на някаква свръхточна преценка, а предположение или вероятностна прогноза за размера от краткосрочно и средносрочно финансиране необходимо за покриване на вълните от тегленията от банката и възможните ограничения и конрамерки за възстановяване на доверието в банката, включително и за приходи на банката, и привличане на нови инвеститори. Това е хипотеза за по-ниска точка на равновесие, защото от сега е очевидно, че банката не може да излезне от тази криза без свиване на дейността и мащаба.

Необяснима е позицията на БНБ да не изисква от квесторите план за оздравяване на банката, който до сега трябваше да бъде готов независимо от чакания с прекомерни надежди доклад на одиторите на 20 октомври. Именно квесторите могат и трябва да бъдат активната страна като разработят, преговарят и дори наложат условия на акционерите за реализацията на оздравителен план, както и да формират предложение към БНБ за предоставянето на ликвидна подкрепа, в рамките на определените от ЕК условия. Напълно нереалистично е да се чака 20 октомври за да има БНБ оздравителен план или позиция по КТБ. Одитните доклади, в това число заложените в тях оценки и заключения за състоянието на банката, няма да съдържат категорични изрази, а принципни оценки и съждения. В частта "какво да се прави" и особено в частта "решения" - дали банката може да се спаси - одиторите няма да дадат отговор, защото това е прогноза с поглед и към бъдещия бизнес на банката и най-вече към възможните сценарии за действия от страна на държавата и БНБ.

Одиторите не могат да се ангажират с крайни оценки за възможностите на кредитополучателите да върнат кредитите - от това ще произтече и прогнозата за обезценка на вземанията - защото тя зависи от външни за банката фактори, в това число и от невъзможни за прогнозиране политически фактори - примерно дали държавните предприятия ще върнат или изтеглят парите си като вложители.

Да не говорим, че отправеното от квесторите писмо от 31 юли до кредитополучателите с опит за форсирани отговори изкуствено замъглява и влошава прогнозата за състоянието на кредитния портфейл доколкото прехвърля върху кредитополучателите допълнителен стрес, задължения и разходи. Това трудно може да се оцени като действие в посока търсене на възможности за оздравяване на банката. Ако квесторите приемат, че обезценката на вземанията е 10 процента, защо не предлагат същия дисконт на кредитополучателите при предсрочно погасяване на кредита. Така квесторите стават синдици и навлизат без съдебна санкция в несвойствената им територия на "осребряването" на масата на несъстоятелността.

Както вече посочих многократно - въпросът за оздравяването или отнемането на лиценза на банката е различен от въпроса за търсене на отговорност от нейните управители и акционери. Ако има нарушение - а това се вижда и с просто око - има прокуратура, следствие и надзор, който да захрани прокуратурата с оценки и анализи, както и да форсира смяна на собствеността. Банката е отделно юридическо лице и особено при специален режим и при следваща промяна в собствеността може да си търси правата при накърнен интерес срещу управители и акционери.

Тихото убийство на КТБ чрез бездействие от страна на БНБ е недопустимо и дава много лош сигнал към международната общност и пазарите. Срива лични съдби на мнозина български граждани и компании.

Не случайно и премиите по политическия риск за България /заедно с Латвия/, скочиха най-много във втория квартал на 2014 година в света.

А за това плащаме всички ние.
.

събота, 9 август 2014 г.

Правителството на Орешарски си отиде в лъжа - Интервю Вестник "Преса"


Интервю на Леонора ЛЕКОВА


Г-н Василев, как ще коментирате последните събития около проекта „Южен поток“? Бившият регионален министър Десислава Терзиева е дала строително разрешение за компресорната станция в Паша дере. Значи ли това, че се открива „зелена“ улица за проекта?

- Да, той е тръгнал. На практика с предварителното изпълнение се прехвърля изцяло на българската държава рискът от изразходването на средства по него при евентуалното му спиране заради подадените жалби или санкции от Еврокомисията​.


 Но дори в последния ден правителството на Пламен Орешарски твърдеше, че „Южен поток“ е замразен. Излиза, че сме били лъгани?

- Това правителство дойде в лъжа и си тръгна в лъжа. "Южен поток" беше смисълът на идването му на власт. Друг смисъл не е имало, защото този проект е единствената останала хранилка за онази номенклатура, която живее само върху възможността да преразпределя. И тъй като отвътре - от икономиката и от обществото, вече такива излишни парични потоци няма, единствената възможност беше да продължи съществуването си въз основа на този проект. Той е най-голямата корупционна схема, която се е реализирала някога в България.

На кого обаче да вярваме? Много експерти казват точно обратното.

Това не е моята дума срещу думата на някой друг. В този проект всичко е покрито от търговска тайна. Нарушенията в провеждането на тръжната процедура са толкова фрапиращи, че никое правителство досега не си е позволявало такова заобикаляне. Ето, наскоро бе подменен основният участник в консорциума, който ще строи тръбата на наша територия. Това е въпиещо нарушение. Във всяка една страна по света не би останало без санкция. Но защо институциите в България мълчат? Да сте чували Комисията за защита на конкуренцията да се е намесила? Или прокуратурата?

Бившият икономически министър Драгомир Стойнев обясни, че с тази промяна ще задоволим исканията на ЕК.

Виждате, може да се подменят участници само чрез нов търг, а не по време на ​или след​ състезанието. Г-н Стойнев също трябва да има някакви граници на приличието и трябва да спре да омайва хората с неща, на които само той вярва.

Какво е вашето обяснение за действията му? 

Хората, които вземат тези решения, нямат друг изход. Те са толкова зависими, че престъпват дори елементарните норми на приличие. Мотивите са единствено пари и оцеляване - политическо, професионално и лично.

Очаквате ли новото правителство да разрови нещата?

Страхувам се, че идеята на тези, които предприеха тези стъ​пки, е новото правителство да не посмее да отмени решението на Десислава Терзиева, тъй като ще поеме върху себе си удара и недоволството отвътре и отвън. И заради това не очаквам вицепремиерът Екатерина Захариева, макар че е в нейните компетентности, да спре проекта​, спре изпълнението на заповедта, включително чрез решение на Министерски съвет​.
 
- Енергийният експерт Стефан Гамизов предупреди, че започването на строителни работи би могло да бъде основание за едно арбитражно дело срещу България, подобно на това за „Белене“. Смятате ли, че има такава опасност?

- Да, така е. Предварителното изпълнение означава, че държавата поема върху себе си всички​ рискове.  И тя се конституира като страна по бъдещи искови дела. А истината е, че всички тези неща бяха направени, тъй като е преведена доста голяма сума по сметките на проектната компания, тя по други сметки надолу и поради тази причина парите заработиха. 



Излиза, че връщане назад няма.

- Това, което казвам, е, че проектът стартира, но това не означава, че ще завърши. Просто той влиза в жанра на схемите, по които се разходват пари. 

Искам да ви попитам и за една друга бомба, която ни завещаха в последните дни - подписването на договора с "Уестингхаус". Смятате ли, че в него има нещо обезпокояващо?

- Аз ще дам един нов ракурс към "Уестингхаус". Там нищо окончателно не е подписано. Така че целта на това политическо упражнение беше правителството на Пламен Орешарски да си издаде една политическа индулгенция на базата на активни търговски преговори с американска компания и със САЩ. Това трябваше да направи заслон на истинския, реалния проект - "Южен поток", по който можеха да се получат реални пари и реални финансови потоци. В договора с "Уестингхаус" нито има обещани пари, нито финансови ангажименти, но им даде възможност да демонстрират привидна балансираност. В смисъл - ние можем да работим и на Изток, и на Запад. Докато реално работят по "Южен поток". 

- Все пак смятате, че от този договор няма да има някакви финансови последици за страната ни?

- Не, няма да има и ще ви кажа още едно основание. На "Уестингхаус" този договор беше необходим, защото тази седмица върви заключителна фази на една кампания за убеждаване Конгреса на САЩ да продължи финансирането на Експортно-импортната банка с нови 160 милиарда долара. И едно от доказателствата на компании като "Уестингхаус" е, че те не могат да се конкурират на пазара на ядрени технологии със страни като Русия и Китай, които имат гарантирано държавно финансиране. Поради тази причина на тях им трябваше подобна договореност, за да могат да кажат: ето ние имаме потенциални проекти, които могат да станат само, ако експортната банка ни финансира. Но аз нямам никакви притеснения за политически проекти със САЩ, защото там Експортно-импортната банка ще иска доказателства за финансовата състоятелност на проекта. Тоест, там няма начин с чисто политически аргументи да се пренебрегнат очевидни финансови факти. А те са, че нямаме нужда от нова ядрена мощност. Няма пазар, няма доказани приходи. Тези аргументи не са достатъчни, за да убедят примерно Москва, защото там няма вътрешни механизми, които да противодействат, докато в Америка ги има. 

Какво очаквате да направи новото правителство спрямо този договор?

Аз винаги съм твърдял, че не трябва да бъдем нито проруски настроени, нито проамерикански. Има процедури и процеси. В този процес ние трябва да изчислим собствения си интерес. Да направим необходимите проучвания и да докажем дали си струва да направим едно или друго. И при това не като го защитаваме с търговска тайна. Трябва да го направим обществено достояние, защото всички сме част от тази корпорация България, а не само 20 или 30 политици, които решават от наше име, без да имат опит. 

Не мога да не ви попитам и за руското ембарго спрямо ЕС. Как ще се отрази върху България?

 Няма как да не се отрази, макар че нашият износ за Русия е доста незначителен. Но не съм толкова сигурен, че ще се размине само със санкции, тъй като напрежението в Източна Украйна
достигна критични прагове​. Напълно е възможно да има силови варианти. Опциите за руското ръководство не са много радостни въпреки голямата обществена подкрепа. Тя не е безусловна. Защото от една страна има очертаваща се инфлация, която вероятно до края на тази година ще стигне до двуцифрено число. Има спад на БВП, има ограничаване на потреблението. Така че ограничаването на вноса на потребителски стоки при положение, че именно този внос задоволява до 40 % от потреблението, не може да не предизвика напрежение. Но вероятно това ще го разиграят предимно в пропаганден план, отколкото реално да спрат достъпа на стоки от Европа. Време е обаче дори в България износителите да признаят, че Русия е високо рискова страна. До този момент тя не за първи път е спирала по политически съображения достъпа на наши стоки и услуги. Аз си спомням поне три такива случая. Приказките за необятния руски пазар са носталгия на хора, които или не разбират, или не искат да разбират сегашните реалности.

Върху туризма ли ще бъде най-големият удар?

Те вече го направиха. Още тази година забраниха на служители в органите на сигурността, в армията и в редица държавни учреждения да пътуват зад граница. Използват претекста, че има опасност да бъдат арестувани. Това беше начинът, по който ги пренасочиха, едва ли не насила, към Крим. Разбира се, тези мерки се отразяват и на България. Но едновременно с това породиха фалити на руски туроператорски фирми, тъй като това ограничение беше направено през юни, когато договорите вече бяха сключени. Оттук нататък е напълно възможно във връзка с ограничаване на приходите в евро и долари, руското правителство по един или друг начин да ограничи възможностите за пътуване зад граница. Но това не е нещо, върху което ние можем да влияем. Освен това доброто в дадения случай е, че една значителна част от руските туристи в България са хора, които притежават имоти у нас. 

Може ли да забранят пътуванията до нашата страна? 

Вероятно и това ще стане, но това е част от философията на санкциите. Санкциите издават характера на прилагащия. Докато Западът прави всичко възможно санкциите да бъдат внимателно насочени към конкретни личности и компании и да не засегнат руския народ и потребителите, т.е. масовия руснак. То обратно - Путин и Медведев социализираха ефекта на контрасанкциите, така че всички руснаци да го почувстват и да платят. И това накара Георги Саратов, който беше съветник на Елцин, да каже, че контрасанкциите на Русия са четвъртият кръг от санкциите на Запада. Защото те най-накрая ще ударят руския народ и руските потребители. Това е моето основание да бъда много притеснен, защото аз винаги съм твърдял, че най-големия проблем на Путин е да слезе мирно от власт. Тоест, да завърши старините си като един уважаван ръководител. Неговият вертикал на властта го изтласка толкова нагоре, че той просто не може да слезе от там, без това да се случи по някакъв насилствен начин. Тоест, против неговата воля или в режим, при който той не иска. Поради тази причина той брани себе си и постоянно отъждествява собственото си оцеляване с оцеляването на руския народ.