събота, 25 октомври 2014 г.

4.2 милиарда "дупка" - поредния манипулативен прочит на казуса КТБ

Признавам, че когато прочетох прес съобщението на УС на БНБ за "одитния" доклад, който се оказа, че не е никак одитен и ангажиращ, се стреснах. Виждам, че не съм единствения, защото това е огромна и немислима за мащабите на нащето мислене сума.

Нормално и логично много колеги вдигнаха ръце от тезата за възможното спасяване чрез преструктуриране на банката и обявиха фалита като единствен и логичен завършек на нейното съществуване.

Няма съмнение, че има дупка и че има злоупотреби и изчезнала "стойност" по кредити свързани с непазарни и небизнес цели. Достатъчно е да погледнем към черните дупки - проекта Бареков, към медийните инвестиции, към вероятните версии за кредитиране без "кръчмар" на видни представители на политическия елит, съдебна система, и всякакви други немислими за нормалните банкови практики операции.

Цветан Василев е в ролята на съвременен Фауст, който е посегнал към съюз с Дявола за да реализира свръхамбициите си. Те не винаги са били добри и премерени, но той е възприемал сделктата като изгодна. Трудно е българска банка да реализира значим ръст или да се конкурира с западните си конкуренти у нас за достъп до евтин и неограничен паричен ресурс. Българските банки могат да растат в рамките на привлечената си депозитна база. Ако искаш повече - правиш съюз с Дявола.

При тази липса на инвестиции в българската икономика да правиш инвестиционно банкиране не е грях.  Знае се, че то е по-рисково, но при тази стагнация без риск не може да има възстановяване на икономиката. Повечето търговски банки тотално са се откъснали от икономиката и не инвестират, а когато го правят го правят при забранителни за бизнеса лихви. Именно поради тази причина тоталното отричане на практиката на инвестиции чрез специални дружества с инвестиционна цел и още повече чрез проектно финансиране е не само опасно, но и престъпно. Спирам до тук - темата за самодостатъчността на банковата ни система по отношение на икономическото ни развитие е гореща и се надявам да бъде продължена.

Да се върнем на шокиращата сума от 4.2 милиарда лева - не бе трудно да фиксирам в съобщението на УС на БНБ конкретните свободни интерпретации върху скрития доклад на "одиторите" и присъствието на подчертан пиар елемент. Търси се ефекта на шоковата терапия, на защеметения читател и зрител, който да снеме всички възражения срещу дейността на БНБ и предлагания от нея вариант за изход. Посочената сума е толкова голяма, че дори най-изпечените банкови мошеници ще се затруднят да я откраднат за времето в което се подозира, че това е станало. Помислих си, че има нещо гнило, особено при внушенията, че сумата е "изчезнала" по сметки и джобове и че това е цената на спасяване на банката от външен инвеститор.

Цялото поведение на УС на БНБ издава желание да блокира всякакви опити за различен от неговия прочит на състоянието на КТБ, извън постановката от преди четири месеца, че има огромна дупка от над 3.5 милиарда лева, което задължава БНБ да я обяви в несъстоятелност.

Нека се спрем на версията, че над 80% от кредитния портфейл е раздаден на свързани "кухи"- както се твърди дружества. Практиката на дружествата със специална инвестиционана цел е нормална в целия свят. Това което е ненормално, без да е протизаконно, е че те в дадения случай принадлежат на свързани със собственика и управителя на банката лица, което е не само конфликт на интереси, но поставя банката в невъзможен за управление кредитен риск между едно и също лице - акционер, управител и кредитен получател. Но това още не означа, че кредитите са невъзвращаеми.

При проектното финансиране основното обезпечение са бъдещите приходи от дейността на тези дружества. Ако нямаше проектно финансиране огромна част от бизнес проектите нямаше да могат да бъдат реализирани, особено старт ъповете, големите проекти в инфраструктура с дълъг период на възвръщаемост. Като правило кредитите с проектно финансиране са с по-висок риск от кредитите по които имаме свърхобезпечение с други активи и собственост, но са много по-значими и полезни за икономиката защото изискват от банката да сподели значителна част от предприемаческия риск. Затова и търговските банки у нас не го предпочитат, а сега БНБ чрез новата методолияга го определя като рискова практика. Къде по-лесно е да отпуснеш кредит при 120% обезпечение с ликвидни активи - тогава кредитния инспектор може да управлява кредита от дистанция без да влиза в подробностите и да разбира тежненията на предприемача.Част от неразпознатия от банката риск се прехвърля във високите рискови премии, респективно във високите лихви по заемите.

Затова от ключово значение за оценка на кредитния риск при проектно финансиране е размера на дяловия капитал и съотношението /гиъринг/ с търсения заемен капитал или кредита. Обикновено съотношенията собствен/заемен капитал при проектното финансиране варират между 30/70 или 40/60, но не са изключение и други схеми. Пак при проектното финансиране от ключово значение е дълбокото навлизане в същината на бизнеса, детайлния анализ на рисковете и на възможните неблагоприятни или небазисни сценарии. Ето защо е на първо място стои доверието в мениджърския екип и способностите му да реализира предначертаното и да реагира на непредвиденото. За тези които си мислят, че проектното финансиране е нова измишльотина ще препратя към големия български банкер Атанас Буров, който е карал кредитните инспектори от банката постоянно да бъдат близо до земеделеца или промишленика, на полето или в завода, за да следят как вървят нещата от отпуснатите средства. В този смисъл, само по себе си, това, че кредитите за раздадени при схема на проектно финансиране няма проблем, особено ако кредитния риск се управлява надлежно и ако прогнозираните приходи от кредитирания бизнес съвпадат с реалните. Поради това и в първите дни след въвеждането на специалния надзор не се наблюдава спиране на обслужването на заеми от тези дружества.

За да бъдем коректни - в случая на КТБ - има допълнителен риск от прекъсване на правната свързаност между кредитор и краен ползвател през дружествата посредник - но това не предпоставя невъзможност за търсене на връщане на кредити чрез продажба на закупените с кредити активи или контрол върху приходите.

И тук стигаме до разковничето - как така преди четири месеца тези кредити се обслужват, а сега не се обслужват и се категоризират като лоши или безнадеждни.  От няколко десетки милиона те изведнъж скочиха на много милиарди.

Отговорът сам дойде - сменяте методологията за оценка и блокирате достъпа на кредитополучателите до сметките им в КТБ.

За методологията - тя е дадена от БНБ и основните позиции не предполагат равновесен анализ на кредити раздадени за проектно финансиране, тъй като наблягат на свръхобезпеченията с реални активи, а не с бъдещи приходи. В известен смисъл тази методолия наказва отклоненията на всяка банка като КТБ от нормалните "консервативни" практики на търговски банки у нас, които не желаят да кредитират по-високо рискови операции чрез инвестиционни кредити и проектно финансиране.

Ключов момент в отпускането на кредити по схемата проектно финансиране е, че кредитополучателя се задължава да оперира само или приемуществено чрез разкрити в същата банка /КТБ/ сметки, т.е. огромната част от получателите на тези кредити държат средствата си в тази банката. Това е част от рисковото покритие, когато самата банка следи паричните потоци и може да се осведоми в достатъчен ранен стадий за настъпването на проблеми. И тук е ключът към разкриването на схемата на атакуващите КТБ - те много добре разбират, че това е слабото звено при схемите за проектно финансиране. Именно затова им е било нужно да блокират средствата на компаниите, които са получили финансиране от КТБ и то за достатъчно дълго време - поне два-три месеца. Още на 20 или 21 юни стана ясно, че чрез натиск на институции извън БНБ е внушено на другите банки и на БНБ, че не трябва да се осигурява ликвидна подкрепа на КТБ за да бъде принудена тя да развее "бяло" знаме. При кредити обезпечени с приходи от дейност и там където те не са предприятия със значителни кешови потоци - като примерно Виваком - и с по-дълъг инвестиционен хоризонт - е от ключово значение достъпа до оборотни, и инвестиционни средства в режим на развиващо се инвестиционно усилие и негативни кешови потоци.

По същия начин, по който на КТБ е отказана помощ от БНБ, и кредитираните от нея таргетирани за атака компании не получават рефинансиране от други банки, а сметките им са блокирани. Квесторите дори не издават депозитни сертификати или ако го правят, то е само на "правилните".

Колкото и умело да управлявате бизнес в подобни условия, рано или късно, идва денят Х при който просто потъвате и преставате да обслужвате кредитите си. При проектно финансиране, приходите са строго разчетени и обикновено няма значителни буфери между това което дължите на банката и свободния ресурс от приходите, които генерирарате, особено в началните години на проекта, докато стигнете до позитивни финансови потоци.

Логично и буквално за месец - два рязко се влошават финансовите показатели на посочените дружества и настъпва удобния момент за правене на моментна снимка от ангажирани "одитори" на финансовото им състояние и анализ, който да докаже тезата на БНБ. Забележете, никой не иска цялостна оценка и контекст, нито анализ на бизнеса и способността на предприятията да обслужват кредитите си, а само анализ за съответствие с предварително зададена преднамерено консервативна и най-вече различна методология. Акцентът е върху "кухите" посредници - дружествата със специална цел и "прекъснатата" връзка между кредити и краен ползвател, а кресчендото е умопомрачителната сума от 4.2 милиарда лева. "Одиторите" очаквано изпълняват мисията си и "осчетоводяват" внушението на БНБ , че такъв финансов кратер е отвъд възможностите и желанието на дори най-оптимистично настроения спасител на банката. В същност всички интерпретации са изцяло с източник БНБ - секретния доклад е изпратен в прокуратурата. Други няма достъп.

Стойността на неоперативни активи драстично пада, при това с негативна прогнозна тенденция поради неясно и несигурно бъдеще. Предприятията минават в групата нефункциониращи единици и очакванията за бъдещи приходи, върху които лежи цялата схема на проектното финансира се сриват.

Завесата пада. Всички са в ужас и фалитът е неизбежен. Още по неизбежно, според замисъла, е гласуването на закона за КТБ.

Остават заключителните акорди - наливане на държавни пари, за да се неутрализира недоволството на дребните депозанти и някои "свои", които са станали "съпътъстваща жертва" на основния удар и които е трябвало да чакат пет месеца за да стигнат до парите си. 

И разбира се - финалният акорд в схемата - активите се разпродават на стойности далеч под пазарните. Фауст е наказан за непремерените си амбиции и за флирта с Дявола. Чрез цесии на кредити се скриват кредитите на "недосегаемите" лица и фирми, които преминават в следващата банка, която изпълнява ролята на КТБ. Така получените евтини активи от правилните хора като по чудо възстановяват своята предкризисна стойност, благодарение на кредити от "правилните" банки.

Битката за КТБ е приключила с наказание на собственика и потално прехвърляне на богатството в ръцете на Кой?


Народът плаща сметката.

Горният анализ в някои части може и да не отразява точно събитията и последователността на случилото си, нито пълния обем от възможни характеристики на действия на участниците. В едно съм сигурен обаче, плашещата сума от 4.2 милиарда при по-детайлен бизнес анализ на активите и на способността им да покрият "дупки" и генерират приходи може да се окаже в пъти по-малка и в границите на много повече и разнообразни варианти за действие на българските институции.

Вместо да решава спешно закона за КТБ, Парламентът трябва незабавно да смени ръководството на УС, защото то е замесено в реализацията на горния сценарий и е дестабилизиращ фактор. Не трябва да се допуска този УС на БНБ да обяви фалита на КТБ преди институциите да имат реалната картина на рисковете и опциите по този казуса за държавата и данъкоплатеца. 

сряда, 22 октомври 2014 г.

КТБ - гущерът си къса опашката

Сагата около КТБ е пред развръзка. Страхувам, че прогнозата ми, че накрая ще изберем най-лошия вариант се сбъдва - най-големиге възможни щети и разходи за държавата, най-големите възможни загуби за непривилигированите големи депозитанти /тези над размера на гарантираните влогове/, за кредиторите, и тлееща криза в продължение на години с негативен ефект върху цялата банкова система, икономика и връзките на страната с глобалния капиталов и финансов пазар.  Де факто се върнахме 17 години назад. При други условия фалитът на една банка, макар и условно "системна" не би предизвикал подобни трусове. Но именно защото пътят до фалитът не минава през логичните и стандартни процедури, а е форсиран от едно безумен личностен и групов егоизъм - ехото на развръзката оттеква толкова болезнено и толкова надалеч.

Откровена манипулация и с "двойно дъно" е тезата, че не трябва да се използват пари на данъкоплатеца, защото няма вариант при който за миналите и настоящи грешки на държавните институции - БНБ, прокуратура, надзор, правителство, парламент и съществената част от социалната цена на фалит да не плати данъкоплатеца. Не се наемам да оценя прекия, непрекия и индуциран ефект върху банковата система, икономиката и обществото като цяло - това е предмет на сериозен анализ, който сега никой не прави. Зная само, че няма как да се ограничат разрушителните последствия и преливния ефект от несъстоятелността на КТБ без масирана държавна подкрепа. Както посочих и преди - на 20 юни размера на тази подкрепа можеше да бъде вероятно в границите на 1.5 - 2 милиарда лева. Днес, не съм сигурен дали общия кумулативен ефект от насиления фалит на КТБ няма да са премине границата от 6-7 милиарда лева.

Именно за да завършат логическата конструкция на своята атака, нейните инициатори имаха нужда от одиторските доклади, пренебрежението към опитите на акционерите да намерят някакъв брод към съвместни решение, и разбира се първото, последно и единствено, според БНБ и инициаторите на атаката - приемането на специален закон и санкция на Парламента, която да заличи индивидуалната и групова отговорност.

Държавата заедно с другите банки отново ще трябва да капитализара Гаранционния фонд за влогове, защото при сегашния модел на разпад ограничаването на свързаните щети и неразпространението на заразата "КТБ" изисква много пари, а те не могат да имат никакъв друг източник освен държавата.

Искам да обърна внимание на централната и водеща отговорност на квесторите в този процес, защото те и БНБ са се самопоставили в позиция на Олимп, който чака другите да имат инициатива и намерят изход, които той само да санкционира. Това е гротескно неразбиране на отговорността на квесторите и БНБ в условията на специален надзор - именно те са длъжни да бъдат активната страна, да разработят и търсят пътища за оздравяване на банката и ограничат нейната декапитализация, да намалят обезценяването на активите и потърсят оптималното сечение между възможностите и интереси на акционери, външни инвеститори и държавата.

Защото няма никакъв начин КТБ или която да е друга банка изпаднала в подобно състояние да бъде спасена, независимо от желанията на акционери и инвеститори, без активната подкрепа, включително координираща роля на БНБ и овладяване на политическия риск. И отново квесторите и БНБ трябва да преценят какво да очакват от пазара, от институциите и какво да искат срещу тази подкрепа - дали да прехвърлят загубите върху акционерите и да променят структурата на собствеността, дали да преструктурират банката или в крайния случай, ако не срещат разбиране от пазара и акционерите да тръгнат към фалит.

Най-малкият проблем тук е съдбата на банкера Цветан Василев - той така или иначе е извън играта и самият той го осъзнава. Всички прекрасно знаят, че проблемът с КТБ не е създаден само или дори преимушествено от него, той е наето лице от Кой? и задкулисие за да реализира схеми за конверсия на депозити във власт, в медийно влияние и лично богатство. В този смисъл фалитът на банката е последния акт на замитане на следите или  по израза на една от водещите фигури на ъндерграунда на прехода - гущерът си откъсва опашка.

Ние така и не знаем какво съдържат докладите на одиторите - виждаме тяхната интерпретация - при това непълна и фрагментирана. Не е коректно да се прехвърля отговорността върху одиторите за решенията на политически проблеми. Познавам добре какво може да съдържа един одиторски доклад /дори не съм сигурен дали изобщо може да се нарича одиторски доклад, доколкото става дума за анализ и оценка на финансово състояние и кредитни портфейли, а това не се прави от одитори/. Не зная как е споделена и разделена отговорността между трите наети компании и дали всяка една от тях застава зад всяка дума и оценка в общ текст, ако имат такъв. Не съм сигурен до колко прозвучалите в прес съобщението на БНБ оценки са интерпретация на УС на БНБ и доколко мнения и оценки на самите одитори. Зная, че при всички случаи наетите експерти ще направят нужното да ограничат своята отговорност и минимизират рисковете от използване на изразените от тях мнения и препоръки за целите на бъдещи управленски решения.

Имам резерви към казаното в прес съобщението на УС, че в доклада на "одиторите" миналите финансови отчети на ръководството на банката пред БНБ, заверени от КМПГ, се определят като "подвеждащи и недостоверни".

Съмнявам се, че критикуваните практики в КТБ се ограничават само до една банка, че оценкатаза това може да съдържа в оригиналния доклад. Подобни обобщения също не са присъщи на свикнали да прецизират всяка своя дума експерти от голямата четворка. Не на последно място защото носят професионална отговорност и тези техни обобщения могат да се използват в съд, ако утре не дай боже, подобни практики доведат друга банка до подобно на КТБ състояние. Поради тази причина световните одиторски и консултански компании имат изключително тежки и строги процедури по управление на професионалните рискове.

Всяка оценка или моментална снимка на състоянието на отделен сегмент от кредитния портфейл или финансовото състояние на дадена банка, в това число и опити за цялостен поглед, неизбежно крият вариращи дози условност и относителност, която не позволява каквито и да изводи да се третират като абсолютни или безусловни. Не на последно място защото преценката за способността на кредитополучателя да обслужва задълженията си в бъдеще е функция на различни и бързо променящи си обстоятелства, често несвързани с конкретната банка, характера на обезпеченията или кредитния риск. Дори ако приемем, че срещу кредитите има генериращи загуби активи - обезценката не може произволно да се сваля с проценти, които са определени към методология, а само въз основа на пазарни репери - т.е. въз основа на предлагане и търсене чрез състезателни и публични процедури. Не случайно в международните счетоводни стандарти най-силно критикуваната зона е използването на модели за оценка на активи и стойности.

Няма одитор на света, който да си сложи "главата в торбата" с еднозначна присъда за състоянието на банката, още повече въз основа на променящите се методологии за оценка на активите и при условията на невъзможни за прогнозна и оценка на въздействия външни рискови фактори.

Именно за да не се позволи състоянието на банката да се влоши допълнително в условията на специален надзор - законът предполага, че квесторите няма да разпродават нито кредити, нито влизат в нови задължения, да променят обезпечения или извършват други негативни за банката операции, които могат да повлияят върху шансовете и да се оздрави. Само синдиците и съда имат това право и то въз основа на конкретно разписани процедури. Това го казвам, за да защитя одиторите, тъй като техните доклади ще бъдат размахвани като бейзболна бухалка.

И децата знаят, че проблемът около КТБ не е само технически и рожба на един самотен злодей и че той може да се разреши от одитори. След като е преимущствено политически и институционален, появилите се доклади не могат да произведат "сребърния куршум" който да реши казуса. В този си вид те по-скоро изцяло обслужват тезите и поведението на БНБ, в това число и чрез не особено сполучливо прикрития опит на нейният УС да се самооневини за пропуските в надзорните и задължения.

Твърдя, че щеше да бъде много по-честно да се тръгне от базисната хипотеза за национализация на банка, като се оценят различните варианти за динамична оценка на кредитния портфейл и сценарии за ликвидна подкрепа на държавата. Тук спадат и задължителните гаранции и начини за нейна защита чрез конверсия на тези подкрепа в  собственост. Финансовите дупки се запълват за сметка на акционерите, чрез форсирана продажба на кредитирани от банката техни активи и чак тогава - ако акционерите изчерпят тази възможност се търси намеса на въшни инвеститори. Всяка национализация има относително лесен изход - приватизация, която да компенсира "спасителната инвестиция"  напълно или частично.

При сегашните схеми - и особено при фалит на банката - държавата - правителството и БНБ - ще даде бъде принудена да осигури милиарди лева, а в замяна няма да получи нищо. Както се получи при оказаната ликвидната подкрепа на други банки. Ефектите от неизбежната държавна намеса по случая КТБ ще се преразпределят като системни разходи, а придобити под пазарна цена активи ще се преразпредели сред атакуващите и възползващите се от нейното състояние банки, компании, фирми и конкретни лица.

Затова беше издигнат и фалшивия и псевдоморален лозунг "да не спасяваме банката с пари на данъкоплатеца".

Това е типичният за прехода случай - когато ползите се приватизират, а разходите социализират. Фонът от обявената стряскаща сума от 4.22 милиарда лева трябва да стъписа и изуми, респективно гипсира способността и желанието на публиката да търси контекста и по-задълбочени отговори, в това число като осигури бързо приемане на закона за КТБ през парламента.

Незаобиколимият "Кой?" и кръговете около него ще останат в сянка, зад кадър, заедно с придобитите от тях на безценица активи на КТБ и без риск от търсене на отговорност.

Не се отчита обстоятелството, че кредиторите на банката, в това число бонд холдерите и акционерите имат всички основания да заведат искове срещу държавата и нейните институции - БНБ, прокуратура, МФ за бездействие или съзнателни действия водещи до загуби и щети, довели до невъзможност акционери, кредитори, депозанти и др. - да защитят своята собственост и права, като реализират оптимални варианти на реакция и защита на своите интереси. Достатъчно е да се проследи историята с тотално произволните дисконти върху цесиите на кредити, които незабавно водят до обезценка на всички активи и до допълнително отваряне на финансовата дупка /този милиард лева/, а от там и до очевидно търсения аргумент за обявяване на банката във несъстоятелност. Това е класическа схема на самоизпълняващо се предсказание. Всяка засегната страна получава пряк репер за своята възможна претенция срещу държавата за характера, прицина и начина за оценка на нанесената щета. За мен няма съмнение, че ехото от КТБ ще оттеква дълго по съдебни зали у нас и основно в чужбина.

Напомням, че на 31 май одиторът КМПГ дава изходящия репер, който ще се ползва от всеки съд, а след 21 юни отговорността за активите и управлението им е изцяло в ръцете на БНБ. Отговорността на надзора на БНБ е абсолютна. Както и да се погледне - милиардите лева финансова дупка се е появил докато банката е била под надзора и под контрола на БНБ и квесторите е въпрос на съдебно разбирателство и там докладите на одиторите няма да бъдат единствения репер.

Режимът на специален надзор не предполага задължително затваряне на банката - тя остана единствената опция защото БНБ отказа ликвидна подкрепа.

Остава неназован и неадресиран главният проблем в цялата тази сага - а това е източникът или силите дестабилизирали банката, извън известните практики на бившото и ръководство. Ако приемем, че проблемите в нея, в това число и "отсъстващия" централен банков надзор имат своя латентен период на развитие и не са ограничени до  КТБ, то наследството, заварено от квесторите е възможно предпоставка. Конкретнат причина и отключващия фактор обаче е фокусираната и  координирана атака от заинтересовани среди, които сега се опитват да се скрият от общественото око и да потънат в хаоса на очертаващия се неизбежен фалит. В своите действия тези Х-фактори не са водени толкова от високи помисли за укрепване на системната стабилност и националния интерес, а от груби лични и користни цели. Без да бъдат назовани и отстранени тези вируси на нестабилност и криза постоянно ще дестабилизират банковата и политическата система на България. Затова и трябва да бъдат във фокуса на дебата и реакцията.

Генерираният от атакуващите банката риск остава неидентифициран и неуправляем, активирана бомба със закъснител, която може да взриви цялата банкова система. Нито държавата, нито акционерите, нито депозантите в другите банки могат да бъдат сигурни, че подобна "сляпа", анонимна и излезнала от обществен и институционален контрол сила, няма да реши да атакува друга "непослушна" или "неудобна" банка за да накаже поредния капризен акционер или за да прикрие следите на конвертирани в кредити или депозити престъпления.

От тук се крие основната системна опасност  - неуправляемия системен риск може да породи общо недоверие и да засегне здравите банки, които са без съмнение повечето български банки. Политическият риск междувременно продължава да расте, тъй като политическа класа продължава да абдикира от задължението си да противодейства и неутрализира източниците на подобни заплахи за устойчивостта на банковата ни система. Нещо повече, органите които са призвани да предпазват обществото, сами генерират основната част от рисковете във банковата сфера. Всяка банка приемник на "горещите" пари на генераторите на риска в КТБ сама се превръща в потенциално рискова банка, тъй като нищо не може да и гарантира, че тя няма да бъде следващата им "мека" цел. Докато това по-трудно може да се случи с чужедстранните банки, опериращите у нас, то българските нямат защита срещу рецидив.

Доверието в банките не се генерира само от качеството на професионалното управление на българските банки, а от общата атмосфера на несигурност и равнището на политическия и системен риск, в това число и от системите за защита и реакция срещу външни и вътрешни заплахи. Ако Пеевски е "незаобиколим" фактор в държавата, ако стоящите зад него хора контролират съдебната система, правителство и парламент - значи нямаме място в ЕС и НАТО.

Външните инвеститори и българските граждани трудно ще повярват, че парите и инвестициите им са на сигурно място.

Ще трябва да забравим за България като дестинация за чуждестранни иневстиции - защото няма никакъв шанс бондхолдерите да се примирят със загубите си по КТБ, да не говорим за щетите върху кредитния рейтинг, размера на рисковите премии и последващото влияние върху развитие и бюджет. Съществува усещане за тотален колапс, за неспособност на политическата класа да намери най-верните и не особено сложни решения не само по конкретния казус с КТБ, но и по свързаните с нея огромни нерешени системни проблеми.

Затова повтарям предложението си още преди няколко месеци - имаме нужда от извънредна Парламентарна комисия с участието на бивши президенти и най-вече международни авторитети, която да разследва всички факторите и хората, които дестабилизараха КТБ и българската държава, в това число и действията на ръководството на банката, на прокуратурата, БНБ и "незаобиколимите" фактори.

Ако не отстраним "незаобиколимите" фактори - и не разрушим модела, чрез който те генерират неуправляеми рискове, сме обречени. Гущерът ще продължи да управлява съдбите ни в руслото на своята посредственост и користни интереси.

За разлика от 1997 година, този път ще паднем от по-високо.

вторник, 21 октомври 2014 г.

Агрессивность Кремля докатилась и до Болгарии




Твиттерская акция Дмитрия Рогозина  и последовавшее за ней выказывание официального представителя МИД – не только попытка оказать давление на ход переговоров о составе и характере будущего правительства Болгарии, но и признание провала российской внешней политики. Надежды на то, что Россия сохранит рычаги своего влияния после вступления Болгарии в НАТО и ЕС, не оправдались. Никто не предполагал, что Путин решится на открытую конфронтацию с Западом, при которой ни у одного болгарского правительства не останется иного выбора кроме как выполнять свои союзнические обязательства перед этими двумя блоками.
Энергетический «шлем», на который уповали по схеме «политическая ориентация – на Запад, экономическая зависимость – от Востока» не сработал. «Южный поток» заблокирован.
Россия стремится в ходе переговоров о составе болгарского правительства очертить «красные линии» своих интересов и изолировать «антироссийские» (в толковании Москвы) политические факторы – президента, министров служебного правительства и, главное, переговорщиков с партией ГЕРБ, поддерживающих ее тезисы.  
Цель ясна – коалиция типа «Южный поток». Послание: или мы сохраним свое влияние в Болгарии, или дестабилизируем ее до степени бесполезности для ЕС и НАТО и столкнем болгар с  Европой.
Знаю по собственному опыту, что официальные реакции, озвученные МИД, как правило, сбалансированы и в этой части не вызывают беспокойства. Опасная часть содержится в активизации неформальных каналов и, главное, в местных проводниках влияния и воздействия. Поэтому не удивляйтесь, если в эти дни усилится деятельность традиционных политических и бизнес-факторов, которые разукрасят подсказанные Москвой темы «предательства» президента Плевнелиева, нагнетая чувство исторической вины или будут продемонстрированы невразумительные реакции боссов футбольных клубов, стремящихся «подставить плечо» «Южному потоку».
Бессмысленно уделять этому чрезмерное внимание, теряя ценную общественную энергию. Но имеет смысл отреагировать на сомнительную привязку былых заслуг России к нынешним «долгам» современной Болгарии. Следует спокойно, но твердо отстаивать свое право на различие и идентичность.
Тезис о «неблагодарных болгарах» не нов, но до сих пор он не принимал форму подобной аррогантности. В мою бытность послом Болгарии в России я всегда утверждал, что признательность Болгарии тем русским, украинским, финским, румынским солдатам и генералам не подлежит сомнениям или уточнениям. Современные болгары и россияне в равной степени должны быть признательны своим предкам. Но современники ничего не должны друг другу за прошлое, а только лишь за то, что они содеяли в настоящем.
Каждое поколение наводит свои мосты общения, мосты  признательности и уважения. Если коллеги в МИД РФ этого не понимают – тем хуже…
Не случайно в Болгарии никто не оспаривает нашу признательность России за освобождение в ходе Русско-турецкой войны. (Если рассматривать это событие в материальном аспекте – то сразу же после войны мы заплатили за содержание русского оккупационого корпуса /терминология российская, того времени/.)
В духовном же плане эта признательность существует и будет существовать, неподвластная течению времени и смене правительств. Поэтому мы без помпы и без шумихи заботимся о сохранении памяти о великом деле тех известных и неизвестных воинов, пришедших, чтобы дать нам свободу.
В то же время в самой России памятники нашим общим героям тонут в забвении или убираются с видных мест, как памятник генералу Скобелеву в Москве.
Современным россиянам стоит поучиться у нас сохранению памяти о российских воинах. Поэтому наша признательность не распространяется на современное поколение управленцев в России.
Коварство истории состоит в том, что она хранит и примеры предательства Болгарии со стороны России. У болгарского народа нет оснований испытывать признательность к России за ее действия при Александре Третьем, Ленине и Сталине, в период существования Советского Союза. Ибо вместо того чтобы интегрироваться с европейскими политическими, экономическими и цивилизационными ценностями, мы были вынуждены соучаствовать в рожденном в России проекте глобального доминирования, каковой являлась «мировая социалистическая система». И все это – без права на выбор, ценой тысяч жертв, ценой уничтожения интеллектуальной и политической элиты болгарской нации. Но эту вину мы тоже не вменяем нынешним хозяевам Кремля.
Общеизвестен факт, что при вступлении советской армии на территорию Болгарии не погиб ни один солдат или офицер, но многие болгары заплатили своей жизнью за введение «под непосредственным руководством» репрессий в Болгарии, за действия отрядов СМЕРШ и партийных комиссаров, направленных из Москвы. И в этом контексте пассив, если это можно так назвать, приходится на долю наследников политики советского типа в лице Дмитрия Рогозина и официального представителя МИД РФ, которые возмущаются интервью болгарского президента. А он не сказал ничего иного, кроме того, что уже констатировано всей Европой: что путинская Россия – агрессивная страна, не уважающая своих партнеров и их интересы.
Не случайно в некоторых странах постсоветского пространства выдвигают иски против наследника Советского Союза – России, требуя компенсаций за ущерб, нанесенный насильно внедренной  советской системой. В Болгарии мы предпочитаем не затрагивать эту тему и смотреть вперед – именно потому, что болгары народ мудрый и великодушный. Не затронули мы и многие другие темы – такие как ликвидационная квота СЭВ, экспроприированная Россией, регулярные «санкции» против болгарского экспорта товаров и услуг, в результате чего сегодня мы занимаем последнее место среди экспортеров из Центральной и Восточной Европы. И сегодня, наблюдая общую картину, мы продолжаем молчать, «не замечая» целого ряда фактов и обстоятельств наших двусторонних отношений, по которым на практике не существует равноправия и партнерства.
Каждое поколение заполняет свою страницу истории болгаро-российских отношений. Нынешнее – не исключение. Но отношения между нашими народами не сводятся к интересам группы олигархов из окружения президента Путина в одном или нескольких проектах в области энергетики. Если сегодняшняя Россия посягнула на своих ближайших украинских братьев и сестер, если она ежедневно не скупится на агрессивные слова и действия против других близких ей стран и народов, с которыми до недавнего времени она сожительствовала в рамках единой страны или системы, то какие выводы надлежит сделать Болгарии?
Болгария «де факто» дает ежегодно свой немалый вклад в финансировании вертикали власти в России – не только потому что наш торговый баланс остро дефицитный для Болгарии, но и оттого, что наша страна лишена права закупать энергетические ресурсы на глобальном рынке и ежегодно выплачивает России монопольную энергетическую ренту в размере более 5 миллиардов долларов! И мы не только не получаем скидок, но платим более высокую цену за природный газ и довольно высокую – за импортируемую сырую нефть при относительно низких таксах за ее переработку на месте.  Не пользуемся мы и привилегиями на цены за горючее – в то время как цены на нефть-сырец упали на 7 % (с учетом валютной компоненты), цена на бензин на наших автозаправках снизилась чуть более чем на 1 %.
Если анализировать конечный результат, то во  всех проектах энергетического «шлема» Болгария в минусе.
Напрашивается вывод: Россия ничего не дает нам даром, за все Болгария платит, причем – с процентами, т.е. при отрицательном для нас платежном балансе, следовательно, не Россия финансирует нас, это мы ее финансируем. На вышеупомянутые 5 миллиардов долларов мы можем закупать энергоресурсы у других экспортеров, не выдвигающих нам политические условия, или инвестировать их в местную добычу. Но на протяжении многих лет эти возможности сознательно блокируются.
Инвестиции российских граждан в болгарскую недвижимость и туристические услуги также не улица с односторонним движением, учитывая, что Кремль запрещает своим госслужащим инвестировать в экономику Болгарии. Растущая часть прибыли российских компаний в болгарском туристическом секторе реализуется ими при растущей прибавочной стоимости и снижающейся остаточной части в нашей стране. Но это – нормально и логично, и никто не поднимает этот вопрос.
Болгария принимала и будет принимать российских эмигрантов – начиная с белоэмигрантов, затем – диссидентов и кончая изгнанниками путинского режима. Достаточно указать на отказ болгарского суда в экстрадации Николая Коблякова в Россию из-за отсуствии гарантий справедливого суда.
Найдется у нас доброе слово и для сторонников нынешнего российского президента, ибо ничто не вечно и никто не совершен.
Нападки на Болгарию – не только попытка прямого вмешательства в ход формирования ее очередного правительства, но и (в общем плане) часть стратегии Кремля, направленной на дискредитацию традиционного туризма и бизнеса средних и малых российских предпринимателей или госслужащих с целью смягчить их недовольство возможными предстоящими ограничениями на путешествия заграницу и возможность инвестировать за рубежом.
Но что бы ни предпринималось в этом отношении, Болгария есть и будет привлекательным местом и «тихой гаванью» для российских граждан и инвесторов, которые стремятся спастись от нестабильности или затрат «высокой» политики в России. Не важно, сколько денег и усилий тратится на внедрение «крымского тренда» как обязательного места  инвестиций и туризма. И буде наши российские приятели и гости пожелают, они всегда смогут отдать дань памяти погибшим в Болгарии воинам российской армии.
Рано или поздно президент Путин «закрутит гайки» и поставит под контроль валютные операции, ограничит де факто свободу передвижения простых российских граждан. Двухцифровые показатели инфляции и срыв рубля неизбежно вызовут недовольство общества и протесты, которыми он не сможет управлять до бесконечности.  
Поэтому ему необходим внешний враг и внешние причины объяснения провалов.
Болгария и болгары отказываются быть таким врагом и служить оправданием чужих грехов и ошибок.
Надеюсь, что болгарское правительство, коллеги из министерства иностранных дел Болгарии и болгарские политики сумеют сохранить сдержанность и сориентируют свои реакции на долгосрочные интересы Болгарии и сбалансированные болгаро-российские отношения, сохранив каналы коммуникации с максимально широким кругом российских представителей политических, деловых и культурных кругов помимо «недовольных» Болгарией…
Агрессивность особенно разрушительна, если она взаимна. Мы не должны этого допустить.

                                                                         

петък, 17 октомври 2014 г.

За връзката между цената на суровия петрол и дериватите му у нас


Цената на бензина и дизела трябва да спадне у нас с най-малко с 6% под сегашните равнища /към дата 15.10/, като изчистим валутните компоненти, ДДС и акциз. Примерно цената на дизела трябва да бъде под 2.40 лв, а сега струва 2.55.

Има няколко възможни обяснения - първо равнището на потребление - при по-ниски равнища преработвателните разходи остават постоянни и с по-голяма тежест в крайната цена. Но това не е проблем на потребителя, а е въпрос на пазарна конкуренция - някой и пречи и отговорът се знае.

Второ, без да бъда адвокат на петролните фирми, никой не може да ги вини, че търсят максимално високи цени, защото маржовете в бизнеса падат.

Отговорът на въпроса защото цените остават същите, докато по света падат, търсете в МФ, НАП и митници - и ножът и хляба е у тях.

Фирмите само се възползват от дадената им свобода.

Интервю пред Агенция "Фокус" по стрес теста : "Проблемът не е в липсата на решения, а на воля"


Водещ: Комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер представи резултати от стрес тестове за издръжливостта на европейската газова система. Изводът - при шестмесечно спиране на руските газови доставки в Европейския съюз България отново ще е сред най-потърпевшите държави. Това констатира оценка за готовността на Европейския съюз за действия при затруднения в доставките на газ в следващите месеци при задълбочаване на газовите проблеми между Русия и Украйна. Г-н Василев, според вас реална ли е опасността от газова криза?
Илиян Василев: Не може да се изключи поне до степен такава, че да направи ненужни предохранителните мерки - запасяване или пък предпазни мерки. В този смисъл въпросът дали ще има или няма да има криза, няма отношение спрямо действията и мерките, които българското правителство трябва да предприеме. В този смисъл докладът идва навреме.
Водещ: Така или иначе трябва да бъдем подготвени за евентуална газова криза, пък ако тя не се случи толкова по-добре. Анализът отчита известно подобряване в подсигуряването на България в сравнение с 2009-та година. По подготвени ли сме днес?
Илиян Василев:Не съм сигурен на какво стъпва тази оценка на ЕК, защото според мен 2014г. не сме в по-добро положение. С изключение на реверса, през 2009-та година Газпром с реверс вкара природен газ и той беше доставен на българска територия, което и сега може да се направи. Ние нямаме нищо направено от гледна точка на интерконектори, дори нагнетяването в хранилището в Чирен не е по-голямо, отколкото беше през есента на 2008г. Още повече, че тогава добивахме по-голямо количество местен газ. Тогава „Мелроуз“ добиваше между 320 и 400 милиона кубически метра газ, а сега тези единици са спаднали със сто милиона. Тоест в никакъв случай не сме по-добре.
Водещ: Според ЕК, обаче, България може да подобри доставките си при криза, ако подпише споразумение с Гърция и Турция за обмяна на ток срещу природен газ в извънредни ситуации. Това алтернатива ли е според вас?
Илиян Василев: Това е много добра алтернатива. Сделки газ за газ или газ за електричество. Те бяха възможни и през изминалите години, но като че ли фрагментацията в мисленето попречи. В нашия регион всеки мисли в рамките на националното си уравнение на сигурността, на енергийната сигурност. Слава богу, че в това изследване, в този срес-тест на ЕК е обърнато внимание на възможностите на регионалните капацитети за решаване на уравнението в нашата фокусна група. Ние сме групирани с Гърция и Румъния, Унгария и Хърватия. В България има излишък на електричество, а Гърция по-голяма част от природният газ, който внася го използва за електричество. Това не е толкова лесно да се разпише в меморандуми и на първия етап това би могло да бъде реализирано отново в рамките на някакво европейско усилие, тъй като разбирате, че това не е нещо, което може да стане без добра договорна база и най-вече без търговска аргументация. За голямо съжаление, аз от кога пиша за тези суапови сделки и през цялото време, все някой или никой не разбира как може да се случи или през цялото време ни уверява, че не може или че трябва да се иска разрешение от Газпром. Слава богу ЕК направи този скепсис излишен и ненужен.
Водещ: Направи ми впечатление от тези 7 препоръки, които се отправят към България, тази която е свързана със завършването на връзката с румънската газопреносна система, както и осигуряването на трасе за газови доставки към Македония. Но тези мерки могат ли да се приложат в такива темпове, че да дадат резултат след месец-два?
Илиян Василев: С голямо съжаление казвам, че дори тези мерки не са изчерпателни. Причината за това е, че трябваше да облекчим проучванията при добива на местен газ, защото от гледна точка на скалата на най-добрите решения за енергийната сигурност това стои най-високо, тъй като това изключва зависимостта от инфраструктура. Така или иначе, този интерконектор с Румъния, който е една вечна сага, и през цялото време всяко правителство казва – „той е готов, той вече започва“. Това е малката част, дори и да стане, той има технически проблеми, не само заради разликата в налягането на двете национални системи, но и поради практическата липса на търговска база, тоест продадени капацитети, реални възможности за сделки. Румънците направиха връзката си с Унгария и теоретично погледнато чрез такива сделки с внос на неруски газ ние можем да реализираме, но за това трябваше да се положат усилия. За голямо съжаление, цялата логика на възпроизводство на отношенията и управленията на нашата газопреносна почива на схващането, че тя така си е добре – зависима от един източник. И всяко нещо друго, което трябва да направим се счита за намеса, за опасност или за заплаха на интересите на сегашните играчи, което е твърде ограничено като схващане, но все пак хората живеят и работят чрез своите интереси.
Водещ: В анализа на ЕК се засяга и темата за ТЕЦ - Варна, който не работи заради липса на сероочистващи инсталации. Предвижда се в краен случай да бъде направено изключение от правилото и ТЕЦ Варна отново да заработи. Това ще ни спаси ли?
Илиян Василев: Нека да кажем, че 7-тте мерки са най-дълги от всички препоръки, които се дават на страните от фокусната група на Южна Европа. Всъщност електричество-газ е предложено да се процедира и с Турция, а що се отнася до ТЕЦ Варна, той е вързан като разрешения именно с този суап на електричество-газ, тъй като при увеличения на износа за Гърция е възможно по тези схеми да възникнат затруднения в балансирането на българската система и само тогава ТЕЦ Варна би могъл да намери място. Пак казвам, едно е принципно да се намери логиката в съвместяване на дефицитите и на силните страни на българската и гръцка система, както и на нашата, заедно с другите съседни системи, съвсем друго е това да се разпише в търговски споразумения и в договори. Този път още не е изминат и аз много се радвам, че ЕК обръща внимание най-накрая на тези напълно възможни и достъпни методи за увеличаване на енергийната сигурност.
Водещ: През 2009-та година, когато отново бяхме в ситуация на газова криза, разковничето беше сякаш в думата „диверсификация“. 2014 г. променило ли се е нещо?
Илиян Василев: От тези 5 години освен ритуалите около думата „диверсификация“ без никакво изпълване на някакво реално съдържание, нищо не се получи. Ние и сега продължаваме да говорим за диверсификация, но виждате, че предметната реализация на диверсификацията винаги се отлага именно защото се засягат нечии интереси. Тези интереси са достатъчно устойчиви и силни, за да блокират движението ни по пътя към истинската диверсификация. За голямо съжаление това е политическа отговорност, но заедно с нея има и разположените по цялото трасе на енергийната сигурност бизнес интереси.
Водещ: Бизнесът ли ще бъде този, който в най-голяма степен ще пострада при една евентуална газова криза?
Илиян Василев:Ами, като изключим защитените потребители, бизнесът, разбира се, че ще пострада най-много. Той и без това оперира с отрицателни маржове тъй като природният газ, който купуваме от Русия е сравнително по-скъп спрямо този, който купуват конкурентите на нашите предприятия. Особено в химическата промишленост. Химическите предприятия и нефтохимията в Румъния, Гърция всички потребяват по-евтин газ. Така че ние и без това нямаме маржове, а прекъсване без алтернативи вече ни поставя извън пазара и загубата на пазарни позиции особено в ситуация на европейска криза и стагнация на пазарите не е само спорадична загуба, тя е устойчива загуба на присъствие и може да се отрази в краткосрочен аспект.
Водещ: Има ли вариант все пак да разчитаме на помощ от ЕС, ако се създаде тази ситуация?
Илиян Василев: Проблемът с противодействие и решаване на ситуацията в условие на криза с прекъсване на руски газови доставки не се решава с пари, които ЕК може да даде. Решава се с конкретни действия. Могат да се реализират суапови сделки, може да се стимулира местният добив и да се види какви количества максимално могат да се произведат като се премахнат всички ограничения, защото те са абсурдни в условията на сегашната криза. Могат да се вземат мерки и това е една от препоръките в доклада на ЕК в текста за България, че има несъответствие между вътрешното законодателство, което предполага резервното гориво, тоест мазута, специално за топлофикация да бъде достатъчен за покриване на 5 дни и теста, който се прави в случая, за да може съответните системи да издържат на криза месец, три, шест. Тези неща трябва да се приведат в съответствие и тук препоръката е да се работи за по-гъвкави и по-ликвидни стратегически резерви. Тоест би могло да се помисли за стратегически резерв от газ, който да се поддържа от държавата в Чирен, но има много решения. Изобщо не е проблема в липсата на решения. Проблемът е в липсата на воля.
Росица АНГЕЛОВА

четвъртък, 16 октомври 2014 г.

X factor - в енергетиката

Сегашните дефицити на гъвкавост и оптималност в енергийната ни система са заложени в наследения и посттоталитарен централизиран и антипазарен дизайн и външна свързаност.

Те не предполагат много вариантност на решенията за търговци и потребители, а устойчиво възпроизводство на единственост на връзките с единствен доставчик.

Тези предопределеност не предполага силно развитие на конкуренцията на пазара на дребно и на дистрибутивните мрежи, защото биха се нарушили балансите на други звена - като електрогенерацията и централизирания характер на диадата - монополен доставчик - монополен пренос - крупен потребител. Типичен пример е София, която изкуствено задържа развитието на своята газопреносна и дистрибутивна мрежа, защото е заложен примат на топлофикационните мрежи.

Конкуренция между природния газ и електричеството и избор за потребителя не се предполага.Това което наричам "новото електроенергийно крепостно право" в България, защото балансирането на системата е самоусилващо се ограничение, а конкуренцията и правата на потребителя са вторични и несъществени.

Енергийната система в газовата част е изкуствено сдържана и дебалансирана както като посоки на основните газови потоци, като съразмерност, развитост и равнодостъпност на мрежа - газ - тръба или газохранилища, до  търговски площадки, до терминали за втечнен газ и алтернативни източници.

На практика и в сегашния си вид основните държатели на статуквото в енергийната система не предполагат конкуренция от природния газ, което предполага както изкуствено задържане на диверсфикацията на газовите  потоци и конкуренцията в сектора, така и задържане на възможностите за проучване и местен добив. Евентуален евтин местен природен газ допълнително ще дебалансира електроенергийната система и особено в ниските зони на потребление - през пролетта и есента - когато товарите могат да паднат под 2000 МВт ще направи системата небалансируема.

За сегашния енергиен истаблишмент всичко което нарушава сегашната затвореност и съществуваща матрица на зависимости се възприема като заплаха за сигурността на основните играчи в нея.

Това обяснява не само липсата на напредък в смяна на екстензивния модел на развитие на българската електроенергетика, но и защо на практика нищо не е направено и няма да се направи в обозримо бъдеще за усилване на конкуренцията на българския електроенергиен и газов пазар - като интерконектори, газохранилища и алтернативни доставки, в това число и местно проучавне и добив на нефт и газ, въпреки ангажирането на евросредство по програмата за възстановяване след 2009 година.

Скептик съм относно възможността ситуацията да се поправи и при следващото правителството, защото така проектирана системата изхвърля всяко друго чуждо мнение или външна намеса. Колко министри се смениха, колко изпълнителни директори на водещите енергийни компании у нас и .. нищо.

Шансовете единствено са в очертаващия се тотален колапс и очевидната перспектива за неконтролиран срив, при който ще падат и монополи.

вторник, 14 октомври 2014 г.

Постелекторален оптимизъм - конвулсиите на модела на прехода

В следизборно студио бях поканен да дам коментар на изборните резултатите, с който да помогна на зрителите да видят тенденцията и оценят вариантите за предстоящото.

От много години се занимавам с анализ на политическия риск и смятам за задължително да държа дистанция от партиите и политиците за да се изолирам от влиянието на средата, която анализирам. Стремя се да не затъвам в детайлите, особено в провинициализма и конюнктурата на случващото се в България за да погледна тенденцията и историческия контекст.

Добрите анализи в студио не се случват често и ако се получат то не защото някой по отделно е много умен или прозорлив, а защото всички участници са добре подготвени и си партнират в усилията да изведат най-доброто за Н.В. зрителя, комуто в последна сметка служим.
Именно благодарение на добрите въпроси и събеседниници понякога се получава.

Краткият коментар -

Изборите потвърдиха усещането, че сме в крайната фаза на разпада на модела на прехода. Остава той да се "осчетоводи". Какво следва не е ясно, което плаши всички едновременно и по отделно. Ако няма печеливши, то е защото политическият процес е пределно фрагментиран от разнопосочието на едновременно действащите инстинкти за спасение на отделните патрийни или бизнес групи - това което нарекох "отломките от модела на прехода". В отсъствието на хоризонт на спасението, те предпочитат инвидуалната акция и защита на интереса си за сметка на другите.

Погледнете представените партии в Парламента - почти всички имат профила на политически бизнес корпорации и солидарни групи за взаимопомощ. Около всяка една има икономически и финансови кръгове, които финансират и капитализират гласове и власт с цел възпроизводство. Няма и помен от национална доктрина, споделени, още по-малко обществено претеглени ценности и планове за действие.

Национализъм, десни и леви идеи, етнически права и свободи, религии, влияния (в съдебна система, медии, неформални мрежи),  - всичко търси и намира своя капиталов еквивалент.

Трудностите в намирането на общият обществен знаменател произтичат от това, че моделът е рухнал, системите за поддържане на жизнените му функции са изключени. Очертават се щети, загуби на перспектива и фалити - партийни, корпоративни и персонални.

Който и да дойде на власт ще трябва неизбежно да прави реформи, а те в класическия случай отнемат, а не добавят политически и производен от него друг капитал. Пребиваването във властта в следващото правителство трудно ще доведе до осребряване на властови позиции в мащабите познати досега. Управленците са заобиколени от дефицити и сриващите са икономически и социални системи, а на улицата има недоволни протестиращи.

На този фон сме свидетели - в седмицата на "политическите преговори" -, на дисонанс между реалност и политически действия. Сякаш бъдещите управляващи очакват реалността да се вмести в техните представи за възможно и необходимо, а не те да адаптират своите политики и реакции. 

Истината е, че за разлика от 2009 и 2013 година опциите за управление са отчайващо оскъдни. Линеарните очаквания, че чрез емисия на огромен дълг ще може да се осигури минимален комфорт и жизнен простор за реформи на следващото правителство, са в най-добрия случай наивни. Очаква ни управление в условията на ескалиращи дефицити и режим на лишения, институционална и икономическа криза, които не оставят никакво място за "царуване" и изискват къртовска и неблагодарна работа на правителство, което трябва да бъде екип от ярки и самостоятелни фигури с личен авторитет, с ясна програма и с максимално широка обществена подкрепа.

Следващият министър председател го чака трънен венец, а не корона.

Именно отлагането на реформите "до последно" изчерпа жизнени сили на модела на прехода и лиши от перспектива традиционните играчи. Опитът да се налее свежа кръв и пренареди властовия пъзел като се съхрани мрежата от формални и неформални зависимости е обречен - имаме системен срив и нужда от рестарт.

По всичко изглежда, че паралено с разрушението на старите и изграждането на новите структури, ще текат и процеси на замитане на следите. Опасността за обществото е, че в търсене на инвидидуални решения за оцеляване и прикриване на отговорности, архитектите на прехода отново ще потърсят начини за цялостна дестабилизаиця на банковата и финансова система, са сриване на валутния борд и тотален хаос. Техният контрол върху съдебната системата и правораздаването блокира не само търсене на отговорност и възстановяване на балансите на обществената справедливост и търпимост, но рязко ограничава намирането на оптимални за обществото, претеглени през призмата на "рискове и ползи", решения за изход от ситуацията.


Не се заблуждавайте, показният публичен разстрел на КТБ не лекува системна болест, а крие лични отговорности. "Порочните практики" не са ограничени само до тази банка, този собственик и теди кредитополучатели.

Абонираните за властта трудно привикват с мисълта, че вариантите за спасение на всички и на всичко са изключени. Прекалено много дългове са натрупани в пряк и преносен смисъл, което прави груповото оцеляване невъзможно. Кои ще се качат на Ноевия ковчег е функция на това кой ще вземе последните важни решения. При най-лошите сценарии процесите излизат извън контрол, а гневът на обществото може да стане неуправляем.

Трагедията на "паразитиращата" прослойка на преразпределителите, че тя няма шанс в условията на функционираща пазарна икономика и конкурентна, а не управляма демокрация. Те имат компании и бизнес, които са напълно производни и скачени с държавата, и поради това тотално зависими от постоянния приток на средства, субсидии и поръчки от държавата, както и постоянна защита на съдебните и правораздавателните органи.

Олигархините кръгове у нас така и не успяха да превърнат близостта си до властови ресурс за да създадат пазарно устойчиви и конкурентни модели на бизнес, които да могат да оцелеят самостоятелно извън държавната "ясла".

Не случайно в класациите за най-големи компании в ЦИЕ и ЮИЕ родните компании продължават да "потъват". Дори там където имаме наши динамични и глобализирани компании с възможност да изтеглят икономиката, отново същите преразпределители спъват развитието им, като ги натоварват с ненужните разходи на своето посредничество и възпроизводство. От тук следва стагнация, непрестанна борба за оцеляване и ... емиграция на капитали или квалификация.

Посредниците генерират пари и влияние от търговията с влияние или власт, от препродажба на купени на изкуствено занижени държавни активи - заменки на земи, недвижимост, гори, от продажбата на стоки и услуги на държавата по завишени цени, от достъпа до необезпечени кредити, които могат и да върнат, от неплащане на данъци и мита, а в редица случаи и от най-обикновени кражби. Нищо от тяхната дейност не добавя, а по-скоро отнема стойност, като компрометира обща перспектива за развитие на икономиката и обществото.

Независимо от разрушителната дейност на преразпределителите в държавата досега винаги е оставал достатъчен ресурс, който да гарантира възпроизводството на модела на прехода.

До тази година, до това правителство.

Едновременно или по-скоро взаимообусловано един след друг се сриват източниците на всички доходи - банките, европейските средства, енергетиката, здравеопазването, държавните поръчки и т.н. Тези сесктори повече не са в състояние да генерират финансовите потоци, от които имат нужда преразпределителите.

На тези избори всяка партийна корпорация по-отделно постигна "своето" - не толкова като възможност да промени нещата и налага дневен ред на обществото, а по-скоро като потвърди негативната си сила, т.е. възможността да блокира решенията на другите.

Напред излизат ветераните в политическото договаряне или техните лейтенанти, а в битките на по-ниско равнища се включват наемни контингенти от информационни войници, сражаващи се по студиа, в медии, в Интернет и по улиците.

Отсъстват само ясна представа и готовност за реформи, визия за деня напред и претеглена през обществена санкция представа за национални интереси.

Илюзия е, че Брюксел или Вашингтон ще ни "натискат" да правим реформи, още повече, че поведат битката срещу класата на посредниците. Тези два репера за българската външна и вътрешна политика има нужда единствено да не стигаме до крайно тежки състояния, които да ги принудят да ни спасяват, да бъдем прилично стабилни или предсказуеми. Но всичко това и ЕК и САЩ могат да постигнат с минималистични намеси. Така възпроизвеждаме равнищата на бедност, недоволство и усещане на безперспективност, които правят необратими негативните демографски  и социални тенденции.

Непременно условие за обръщане на посока на движение на нацията е да възстановим контрола си върху ресурсите и възможностите за развитие, като пресечем рязко изтичането на ресурси и перспектива извън страната или вътре в нея към непроизводителните прослойки на обществото. Без да се освободим от тези окови и дадем простор на предприемчивите и можещите сме обречени като нация. При това още в границите на сегашните поколения.

Вътрешните ограничители не са единствените спирачки - живеем в несигурна и нарастващо непредсказуема въшна среда. За пръв път от близо век насам нашия - Черноморския регион - е център на глобална политическа тевтоника. Русия и Турция - се намират в експанзионистичен модус, което не вещае нищо добро. Всичко, което визираме или предполагаме като национален подем на България ще свие възможностите им за влияние и присъствие.

Нито в Анкара - с ислямския уклон и декемализацията на нейната светска власт, нито в Москва - с потискащия и патернализъм и растяща агресивност - са много властимащите, които ще дадат шанс на българското възраждане. Не случайно групирам Ердоган и Путин - моделите на управление и поведение са много сходни с почти идентичен генетичен код. Гравитацията на Русия и Турция продължават да ни държат настрана от мейнстрийма на европейската цивилизация, така както ни сме били разделени в продължение на векове.

Също толкова наивно е да смятаме, че ще можем да продължим нататък без да възстановим защитните си сили, в това число и отбранителната си способност.

Ниските разходи за отбрана водят до по-високи рискове и несигурност, които свиват избора на оптимални решения на институции, корпорациите и гражданите, а това е предпоставка за изтичане на национално богатство.

Единствено възможната проекция за национално възраждане е ускоренатата интеграция /в европейския банков съюз, в еврозоната, в Шенген, в ОИСР/ и ускореното и задълбочено синхронизиране на развитие и ценности в рамките на колективните системи за икономическа и военно-политическа сигурност - Европейския съюз и НАТО. По-плътната евроатлантическа интеграция дава огромни възможности да я представляваме и реализираме общи политики в тези невралични за световния мир и сигурност район.

В разрухата след кризата едва ли някой ще потърси персоналнана отговорност. Вината ще се отнесе към цикличните кризи изобщо или към извънредните обстоятелства - всички в купом и никой конкретно.

Колкото е важно да открием виновните за ситуацията в КТБ сред нейните бивши собственици и управители, толкова е важно да открием и отстраним силите, които я разклатиха, защото те винаги могат да "ударят" следващата неудобна за тях банка или друга цел. Случаят "КТБ" не е изолиран - редица други банки практикуват сходен модел на конверсия на депозити на гражданите в активи на собственика или близки до него лица.

Преливането на подобни практики заразява цялата банкова и финансова система.

Вегетиращите върху  "дойната" крава на модела на прехода - енергетиката - бизнеси и политици -  в крайния си егоизъм пропуснаха да забележат, че поредицата от мощни корупционни удари - ВЕЦ "Цанков камък", АЕЦ "Белене", ВЕИ, скъпи централи и договори на входа и изхода - сринаха възможността не сектора на функционира дори на минимални равнища. Ликвидността изчезна, финансовите дупки зейнаха, а излезналите на улицата потребители лишиха политиците и енергийните бизнесмени от лесното решение - повишение на цените. Вместо налагането на самоограничения, елементарна дисцплина, здрав разум, а там където трябва и хирургическа намеса, решенията се търсят в "големи шлемове" и рисковипроекти.

Времето за плавен изход от кризата отмина. Остана като вариант само "шоковия преход" - т.е. чрез ограничени фалити и жертване на част от системата, чрез управляеми сътресения в енергетиката, чрез дерегуалация и форсирана приватизация и преструктуриране да се доведе сектора до нови по-ниски равнища на устойчивост .

Шоковата терапия все още не е най-лошия вариант. Неизбежно чрез държавния бюджет ще се налеят средства и тъй като интервенцията и мерките на правителствено и парламентарно равнище продължават да се бавят или отлагат - "пожарните" средства ще продължават да нарастват докато стигнат точката на своето самоотрицание и безполезност - при която ще се обезмисли държавната интервенция и направи неизбежно по-нататъшното "свободно падане".


Дойде време разделно, а заедно с него и времето за неизбежна и форсирана промяна, която само изключителни умения от страна на "спечелилите" последните избори може да съумее да удържи в рамките на контролиран и плавен трансформационен процес - онова което на времето нарекох "втората вълна" на прехода.

Затегнете коланите - най-лошото тепърва предстои и най-добрия изход е радикалната шокова терапия. Само тя може да ограничи щетите и съкрати периода на изпитание.

петък, 10 октомври 2014 г.

Агресивността на Кремъл застигна и България

Туитърската акция на Дмитрий Рогозин и последвалото изказване на говорителя на МИД освен да окажат натиск в предстоящото договаряне за състава и характера на българското правителство, са и признание за провала в руската външна политика. Надеждите, че Русия ще съхрани лостовете си за влияние след влизането на България в НАТО и ЕС, се оказаха напразни. Никой не беше предвидил, че Путин ще стигне до открита конфронтация със Запада, при която нито едно българско правителство не може да има избор освен да изпълнява съюзническите си задължения към тези два блока.

Енергийният шлем, на който толкова много се разчиташе за схемата - политическа ориентация на Запад, икономическа зависимост на Изток - не сработи. Южен поток е блокиран.

Стремежът на Русия при предстоящите преговори за съставяне на българско правителство е да очертаят "червените линии" на своите интереси и да изолират "анти-руските" - в тълкуването на Москва - политически фактори - президент, служебни министри и най-вече подкрепящите тезите им преговарящи с ГЕРБ.

Целта е ясна - коалиция тип "Южен поток". Посланието е - или ще си запазим влиянието си в България или ще я дестабилизираме до степен тя да бъде безполезна за ЕС и НАТО, а българите да се обърнат срещу Европа.

От моята практика зная, че официалните реакции чрез МИД са обикновено балансирани и не представляват частта от която трябва да се безпокоим. Опасната част идва от активирането на неформалните канали и най-вече на местните проводници на влияние и въздействие. Затова не се очудвайте ако тези дни има засилване на дейността на традиционните политически и бизнес фактори, които да развият подадените от Москва теми за"предателствата" на президента Плевнелиев, усилени внушения за чувство на историческа вина или откровено неспокосани реакции на босове на футболни клубове, опитващи се да "ударят рамо" на Южен поток.

Няма смисъл да обръщаме прекалено голямо внимание, защото губим ценна обществена енергия. Но си струва да реагираме на недостойните обвръзки на миналите заслуги на Русия със сегашните "дългове" на съвременна България. Трябва спокойно, но твърдо да отстоим своето право на различие и идентичност.

Тезата за "неблагодарните" българи не е нова, но досега не е изразявана с подобна арогантност. Като посланик в Москва винаги съм защитавал схващането си, че признателността на България към тогавашните руски, украински, финландски, румънски войни и техните генерали не подлежи на съмнение или уговорки. Съвременните руснаци и българи заедно трябва да бъдат в равна степен признателни към предците си. Но съвременниците не дължат нищо един на друг за миналото, а само за това което са направили в настоящето.

Всяко поколение изгражда своите мостове на общуване по които текат признателност и уважение. Ако колегите в МИД не разбират това - толкова по-зле.

Това не е урок, който се учи в късни години.

Не случайно в България не съществува спор относно признателността ни към Русия за освобождаването ни в резултат на руско-турската война. Погледнато в материален аспект - веднага след войната сме си платили за това, че са ни освободили.

Погледнато в духовен план - признателност има и ще има - независимо от вековете и правителствата. Затова тихо и безшумно се грижим да съхраним паметта за великото дело на тези знайни и незнайни воини и генерали, дошли да ни освободят.

В същото време в самата Русия много паметници на нашите общи герои се рушат, тънат в забвение или се премахват, като паметника на генерал Скобелев в Москва.

Съвременните поколения руски граждани могат само да се поучат от начина по който се грижим за паметта на руските войни у нас. Така че  и тук ако има признателност, то тя не е към съвременното поколения управленци в Русия.

Лошото на историята е, че тя съхранява и примери за предателства към България от страна на Русия. Българският народ няма причина да бъде "признателен" на Русия за действията и при Александър Трети, при Ленин и Сталин, и през целия период на Съветския съюз.

Най-вече защото вместо да се интегрираме с европейските политически, икономически и цивилизационни ценности сме били принудени да съучастваме в роден в Русия проект за глобална доминация какъвто беше "световната социалистическата система". И това без да имаме право на избор, с хиляди жертви и с цената на обезглавяване на интелектуалния и политически елит на българската нация.

Всеизвестен факт е, че няма загинал съветски войник на българска територия при нахлуването на Съветската армия, но има много българи загинали в резултат на прякото ръководство на репресиите в България, дейността на отрядите СМЕРШ и партийните комисари изпратени от Москва. И в тази сметка пасивите, ако има такива, са за наследниците на съветския тип политика в лицето на Дмитрий Рогозин и говорителя на МИД, който се възмущават от интервюто на българския президент. А той не казал нищо повече от общата констатация на цяла Европа, че Русия на Путин е агресивна страна, която не уважва своите партньори и техните интереси. 

Не случайно в някои страни от постсъветското пространство отправят искове към наследника на Съветския съюз - Русия - за обезщетения и компенсации за щети в резултат наложената със сила съветска система.

В България, именно защото сме мъдър и почтен народ, предпочетохме да замълчим по темата и да гледаме напред. Замълчахме и по-много други теми - като ликвидационната квота от СИВ, която бе експроприирана от Русия, регулярните "санкции" срещу българския износ на стоки и услуги, в резултат на които днес сме на дъното по износ в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа.И днес продължаваме да гледаме общата картина и мълчим по редица факти и обстоятелства от двустранните отношения, по който на практика не съществува равноправие и партньорство.

Всяко поколение допълва своята страничка в историята на българо-руските отношения. Днешното не е изключение. Но отношенията между нашите народи не се свеждат само до интересите на група олигарси около президента Путин в един или няколко проекта в енергетиката. Ако днешна Русия посяга от най-близките си братя и сестри в Украйна, ако тя всекидневно се ангажира с агресивни думи и действия спрямо други нейни близки страни и народи, с които доскоро са съжителствали в рамките на една страна или система, какви изводи да си направим в България?

Не Русия, а България де факто дава ежегодно своя немалък дял от финансиране на вертикала на властта в Русия - не само защото търговския ни баланс е с тежък дефицит за нас, но и защото България е лишена от правото да купува своите енергийни ресурси на глобалния пазар и всяка година плаща на Русия монополна енергийна рента от над 5 милиарда долара!?.  Не само, че не получаваме отстъпки, но плащаме и по-високи цени за природния газ и достатъчно високи цени за внесения суров нефт при ниски преработвателни такси в рафинерията. Преработвателният бизнес не е лек, но е факт, че от години ако има изобщо печалби от Лукойл, те се символични. Нямаме никаква привилегия и при цените на горивата, защото докато цените на суровия нефт спаднаха - с изчистена валутна компонента - от 7% в бензиностанциите съкращението е с малко над 1%.

По всички проекти на енергийния шлем сме в минус, като нетен резултат.

Накратко, не Русия ни дава нищо даром, за всичко си плащаме и то с лихви, т.е. при отрицателен за нас платежен баланс, т.е. не Русия нас, а ние я финансираме. С посочените по-горе 5 милиарда долара можем да купим енергоресурси от други износители, без да ни поставят политически условия, или да ги вложим в местен добив. Но в продължение на години тези възможности са съзнателно блокирани.

Инвестициите на руски граждани в недвижими имоти и в туристически услуги също не са улица с еднопосочно движение, която Кремъл се стреми да използва като забранява на държавни служители да инвестират у нас. Нарастваща част от приходите в българския туристически сектор се реализират от руски компании, при затворен цикъл на добавената стойност и намаляваща остатъчна част у нас. Но това е нормално и логично и никой не прави от това въпрос.

Давали сме и ще продължаваме да даваме подслон на много емигранти от Русия - като се започне от белогвардейците, мине се през дисидентите и се завърши с гонените от режима на Путин.

Добра дума ще намерим и за негови привърженици, защото нищо не е вечно.

Атаката срещу България е не само опит за пряка намеса при формирането на следващото правителство, но и в по-общ план представлява част от стратегията на Кремъл да дискредитира традиционни дестинации за туризъм и бизнес за средния и малкия руски бизнесмен или държавен служител за да омекоти недоволството му от предстоящите ограничения върху пътувания и възможността да инвестира зад граница..

Каквото и да правят в Кремъл, обаче, България е и ще бъде привлекателно място и пристан за руските граждани и инвеститори, които искат да се спасят от несигурността и нестабилността в Русия. Без значение колко пари и усилия изразходват за да налагат Крим като задължително място за инвестиции и туризъм. И все път когато пожелаят нашите руски приятели и гости ще могат да се поклонят пред паметта на загиналите руски войни.

Рано или късно Путин ще "затегне колана" на обикновения руски граждани - ще въведе контрол върху валутните операции и ограничи свободата на придвижване. Двуцифрената инфлация и сриващата се рубла неизбежно ще родят обществено недоволство и протести, който той не може да управлява безкрайно.

Затова му трябва външен враг и външни причини за провалите му.

България и българите отказват да бъдат този враг и да служат за оправдание на чужди грехове.

Газпром призна, че рекордно скъпия проект Южен поток ще стане още по-скъп, което е признак, че няма да може да си го позволи. И тъй като основната му цел бе политическа - чрез декларацията на говорителя си МИД и туитъра на Рогозин Русия търси да си осигури изход с ползи - политически дивиденти и влияние в България - без да го строи, като конвертира и насочи недоволството си в полето на историческата вина на българското правителство и блокира българския президент. Така ще успее да осигури подходяща среда за коалиция Южен поток. Не е тайна, че именно с привлечените по заръка от Москва в последния момент гласове на русофилите, основно от БСП, Атака успя да влезне в Парламента.


Надявам се българското правителство, колегите от Министерството на външните работи и българските политици да запазят добрия тон и да ориентират реакциите си по дългосрочните интереси на България и на балансираните българо-руските отношения, като съхраняваме отворените канали за комуникация с максимално широк кръг от руски политически, бизнес и културни представители извън "недоволните" от България в Москва..

Агресивността е разрушителна само когато е взаимна. Не трябва да го допускаме.