понеделник, 12 януари 2015 г.

От новия 115 брой на нюзлетъра - Шансовете на България да привлече инвестиции в проучване и добив на нефт и газ - пред новите търгове в блоковете Терез и Силистар

Първият ни брой за 2015 година е посветен на динамиката в регионалния пазар 
на проучване и добив на нефт и газ и най-вече на влиянието на цените на суровия нефт върху шансовете за привличане на инвестиции. Навсякъде около нас „ври и кипи“ – Унгария, Румъния, Турция /в това число в европейсата част и съседните офшорни/, Гърция, Албания, Хърватска. На практика няма нито една страна, която да не разбира значението на местния добив на нефт и газ. Външните фактори са прекалено рискови, за да може да се гарантира енергийната сигурност и конкурентноспособността на енергията.
Много е показателна пресконференцията на турския министър на енергетиката Танер Илдъз. Обърнете внимание на логиката, която прави привличането на инвестиции първостепен приоритет за Турция.

Програмата за 2015 за сондажи първоначано е включвала 150 сондажа, като с тревога се предполага, че ще бъде съкратена на 75. В България миналата година имаме един сондаж, който се оказа сух. В Турция успеваемостта е 33% и ако приемем, че сме равностойно благословени от съдбата трябва поне да имаме три сонджа на година. С един сондаж играем хазарт. Няма как да бъде иначе, защото имаме мораториум и „лов на вещици“ с истеризирани еколози, които атакуват фирмите дори на равнище сеизмика. Това не е проблем за големите петролни компании – те винаги могат да продължат да ни заобикалят.

Обънете внимание, поради увеличения местен добив на нефт и газ, Турция е спестила за година милиард и осемстотин долара – подобрен търговски и платежен баланс, повече работни места и иневстиции. Ние също можем да спестим към 2.4 милиарда долара годишно, ако развием този сектор.

У нас нещата са не само тревожни, но и трагични. Голямата надежда – сондажът на Тотал в дълбоководието се отлага за 2016 година. Не се предвижда друг сондаж в оншорните зони. За капак сривът в цената на суровия нефт рязко ограничи капиталовите програми на водещите петролни компании и затрудни кредитирането на тази дейност.

Това окончателно погребва възможността за сондажи у нас през настоящата година.

Малко по-добре стоят нещата с проучванията, защото инвестициите са много по-малки и вероятно търговете, които ще се проведат у нас няма да зависят толкова много от цената на суровия петрол, още повече, че се очаква след септември да започне обратна тенденция. Но изнесеното в публикациите за събития в сектора в Унгария, Хърватска и Турция недвусмислено показва, че водещото за интереса на инвеститорите е качеството на подготовка на търговете, предоставената информация и най-вече типа реакция на правителството и
държавната администрация. Действащият в страната мораториум и начина, по който бе отнето вече дадено разрешение на най-големия инвеститор в тази сфера у нас – Шеврон – определено не представлява исторически бонус. Тревожното е, че методите на интензификация като фракинга са ключови при определяне на възможността за определяне на икономическата
рентабилност на много „гранични“ сондажи. Ако Вие отнемете тази възможност на
инвеститорите – очевидно техният ентусиазъм няма да бъде висок и едва ли ще се трансформира в подадени обвързващи оферти.

Добрата вест е, че в съседния на Силистар в турската офшорна зона блок Шел започна
дълбоководен проучвателен сондаж. Проучването и добива на нефт и газ е прекалено сериозен шанс не само за растеж на българската икономика, но и за възстановяване на българската енергетика. Ето защо съдбата на този сектор не може да бъде оставена в ръцете на радикалните
еколози и заинтересованите от руски енергийни доставки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар