четвъртък, 15 януари 2015 г.

Контрареволюционно

Вече съм убеден - България е страна на контрареволюциите и контрареволюционерите.

В света върви шистова революция, у нас в ход е шистова контрареволюция и мораториум.

Колчем народът тръгне да протестира - веднага ще се организира "спонтанно" контрапротест и контрамитинг.

Понякога дори предложенията и законопроектите ни тръгват като "контра" на нормалната логика и човешките стандарти.

На всяко нормално действие и човек у нас има поне двама "контра" или противодействащи.

За това и контрата винаги остава у нас.

Когато у нас бе наложен мораториума - в света бяха осъществени 400,000 фракинг операции без медиите да са известили за катастрофични последствия.... технологията бе обявена за не достатъчно безопасна. Без да се дадат критерии или репери за оценка.

След две години, когато фракинг операциите в света станаха милион - пак усилията на световната нефтена индустрия не бяха достатъчни за да променят оценките - технологията за интензификация на добива отново се оказа не достатъчно безопасна.

Днес фракинг операциите са над милион е четиристотин хиляди, рисковете пред енергийната ни сигурност са на непознато високо равнище и пак няма признак за промяна на посока - отново правителството не е убедено.

Въпросът ми е - колко фракинг операции трябва да бъдат извършени преди да приемем, че технологиите за интензификация на добива са съизмерими като риск с другите индустриални технологии, следователно нормални за приложение и у нас?

Както предупреждавах на времето не Шеврон има нужда от България. България има нужда от най-новите технологии и от компании като Шеврон за да ги приложи. От това, че правителството отне разрешението на Шеврон след обявен от него търг американската компания не пострада значително - само през миналата седмица обяви за две големи открития в други части на света. Но ние си останахме там където бяхме преди четири години - без знания за това какво има и дали е изгодно да се добива.

Задълженията за информираност в решенията на всяко правителство си остават пряка отговорност на самите министри . те са длъжни да се информират пълноценно и балансирано и да вземат решенията - кои са и как се управляват рисковете и в последна сметка дали изобщо искат да се проучва и добива нефт и газ и с какви технологии.

Всеки в индустрията на проучването и добива на нефт и газ ще Ви каже - фракингът и добивът на шистов газ не са най-рисковата дейност или технологии, които се прилагат.  Рискът от тяхното приложение е познат, сравним, дори тривиален за управление. Ако има проблеми, които възникват с околната среда, те са в други области и съвсем не във фракинг операциите.

В трудните времена, в каквито живеем, истинските лидери не се познават по движението им по талвега на удобното и целесъобразното, а от визионерството и смелостта им да вземат решения "отвъд хоризонта", който може и в краткосрочна перспектива да не им носят дивиденти.

Нали никой не се съмнява, че в момента в който бъде открит нефт или газ у нас и цените спаднат редицата на желаещите политици да поемат "отговорност за успеха" няма да има чет. Дори радикалните еколози ще се кичат с отговорността за предотвратяване на заплахи, които само те са разпознали.

Многобройните опити за обществена дискусия и дебат се натъкват на нежелание за смислен и пълноценен обществен дебат, в това число и радикалите и стоящите зад тях сили. Статуквото на мораториума напълно ги удовлетворява, както и блокирането на проектите в сферата на проучването и добива, на интерконекторите и на диверсификацията, както и изобщо нищоправенето.

Заблуда е, че може да има някаква устойчива договореност с подобни хора - примерно мораториум върху фракинга срещу снизходително отношения към конвенционалния добив на нефт и газ на сущата или в морето, защото почти винаги е необходимо да се прилагат методи на интензификация за подобряване на икономическата рентабилност. Истерията, която се разгърна около шистовия газ сега преследва всеки опит за изследване и за провеждане на сеизмични проучвания. На практика целия сектор проучване на нефт и газ у нас е под контрола на екорадикалите.

Контрареволюционерите започнаха с ГМО забраната, без изобщо да дадат информация на хората, че на практика цялата съвременна база от храни на човечеството е отдавна генно модифицирана. Ако има нещо да са забранява то това е безкритичното отношения и липсата на работещи контролни и регулаторни институции.

След това атаката на същия микс от леви антиамериканисти, националисти и радикални енвиронменталисти се фокусира срещу шистовия газ - отново без обществен дебат, без дискусия - по класическата за отминали времена схема - "по нареждане от горе". Тези които обществото бе натоварило да го информират по длъжност и занятие - геолози, геофизици, сондажни инженери и други експерти в сферата на добива на нефт и газ бяха лишени от възможността да споделят своите оценки и мнения - затова пък всякакви екорадикали, политици, социолози, инженери по телекомуникации, пиар специалисти громяха фракинга без страх невежеството им да бъде санкционирано.

Утре, а вече и днес, обект на подобни атаки ще бъде и споразумението за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС. И отново във фокуса са страховити прогнози за ужасни последствия, за пъклените планове на американците да пленят и заробят европейците.

Схемата е позната, целта е отново разделяй и владей. В ход е идеологическа и информационна война между Запада и Русия - ако не сте забелязали.

Затова препоръчвам следващия път, преди Парламентът или правителството да вземат решение, което забранява каквото и да било, още повече технологии или процеси, които не познава, поне да организират пълноценна и балансирана обществена дискусия.

Само така решенията могат да бъдат информирани.  

Иначе ще останем в опашката на човешкия прогрес - в царството на контрареволюциите и нищоправенето.

В страната, в която хората са равнодушни дори на приказката за българския казан в Ада.

Няма коментари:

Публикуване на коментар