вторник, 27 януари 2015 г.

Интервю за OFFNEWS: Гърция в следизборна левитация

Илиян Василев е български дипломат и наш посланик в Русия от 2000 до 2006 г. Днес Василев е политически и икономически анализатор
Господин Василев, след изборите в Гърция се появиха твърдения, че Атина ударила шамар на Брюксел. Дали е така обаче и кой ще се смее последен?
Няма особен смисъл от подобно политическо сеирджийство. Проблемите на Гърция си остават, независимо от това колко ще пострада от нея Европа. Както вече съм казвал, дори и целият дълг да им бъде отписан, Гърция ще продължава да харчи повече, отколкото изкарва и то благодарение на постоянните инжекции отвън.
С популизъм и национализъм доверие сред инвеститорите обаче не може да се спечели. Нищо внятно няма как ще се генерират икономически растеж и повече приходи в бюджета. Няма кого и да облагат с високите данъци сред богатите, защото техните пари са зад граница. С идеология не може да се генерира икономическо развитие!
Идеята през държавната администрация да се създаде заетост е рецепта за още по-дълбок срив. Нека премине следизборният махмурлук и тогава да преценим колко струват илюзиите. Но си мисля, че Гърция е в следизборна левитация.
Европа още помни Хайдер, а Австрия пък помни какво се случи после. Къде се крие силата на такива крайно леви, или крайно десни групировки, за по-удобно наричани партии?
В склонността на хората да живеят в паралелна реалност и да избягват трудните въпроси, които изискват техен личен ангажимент и саможерства. Колко по-лесно е да не се напрягаш, да не пестиш, да не се трудиш упорито, да не рискуваш в частния сектор, а да печелиш чрез власт и влияние в държавната администрация?
Крайните по дефиниция са леви. Не случайно всички подрепят харченето на "чужди пари" на "широка нога", както и руската агресия в Украйна. Но те рядко имат масова, още по-малко вътрешна подкрепа, чрез която да се самоиздържат като партии и политици. Винаги в края на уравнението се мержелее някакъв тип Коминтерн. Вижте кой финансира Льо Пен във Франция. Да не мислите, че друг финансира крайните в Гърция?
Въпреки всичко, случилото се в Гърция как го тълкувате - като камък в позаспалото езеро "Брюксел" или като вироглаво поведение на надменните гърци?
​Европейският съюз има реални проблеми, пред които е изправен и които не решава. Това най-вече е предизвикателството за дългосрочната му конкурентоспособност, а именно - технология на развитие, "мините" в банковата и финансова система, неустойчивите демографските и етно-религиозни баланси.
Но в този контекст, случилото се в Гърция, е символ не на бъдещето, а на миналото на Европа.
Твърде много са европейците, които не разбират, че изоставаме от САЩ и Китай не заради друго, а защото работим по-малко и по-неефективно, но и защото интеграционният модел не е завършен и солидарен - както по отношение на възможностите, така и на ползите и на разходите.
Може ли резултатите от изборите в Гърция да имат пряко отношение към България? Особено в момент, в който пак обявихме, че ще въвеждаме еврото?
​Ефект ще имат, но различен в кратко- и средносрочен хоризонт.
В краткосрочен порядък вероятно ще окуражат българските леви и националпопулисти, които получиха силен удар на последните избори. Но в дългосрочен план по-тревожно за нас е да се справим с последствията от евентуална дестабилизация в южната ни съседка.
Не е изключено след управлението на "Сириза" да последва вълна от нестабилност. Може да се стигне до ръст на национализма и турбулентност, която лесно да прелее през границата.
Има обаче и добри сценарии, но те са свързани с по-умерено управление на Ципрас и с признаване на реалностите, но това няма да се случи нито днес, нито утре.
Ако пък това "чудо" с еврото някога се случи, какво да очаква българинът? Хлябът от 1 лев да стане 1 евро, или нещо друго?
​Проблемът за членството ни в еврозоната не е академичен, или пък привилегия на неколцина просветени и професионално ангажирани с това политици или експерти.
Крайно време е да провеждаме пълноценни и информирани дебати, в които и управляващи, и управлявани, да намерят оптималното съчетание на цели, интереси и ресурси.
Членството в еврозоната е логично, но не е панацея и е свързано с редица неблагоприятни възможни последствия - особено при нереформирани базови системи.
Приемането на еврото не може да замени необходимостта от реформи, от изпреварващи и конкурентни политики и от усилване на конкурентноспособността на икономиката ни. При това не само вътре, но и извън ЕС - там, където дали имаме евро, или не, няма значение.
И сега парите в България, в банките, и в корпорациите, във все по-малка степен се превръщат в инвестиции. Засилва се тревожната тенденция за изтичане на капитали поради невъзможност да бъде намерено ефективно приложение или поради неуправляем политически риск.
Въпросът за добив на шистов газ в България се размахва като плашило. Че има опасни технологии, има, ама те са от средата на миналия век. Кой трябва да се плаши от евентуален добив на шистов газ у нас и защо?
​Посредниците на страх и на нищоправенето! Толкова много пари се наливат в това да се спре инициативността и предприемчивостта на другите...
Ако можехме да продаваме зад граница идеологически предразсъдъци и контрареволюции - щяхме да бъдем Швейцария.
Няма дебат, няма знания и информираност - има забрани и шаманство! Единственото противодействие е светлината - повече светлина и информация.
Хората не са глупави. Затова и противниците на шистовия газ и фракинга бягат като дявол от тамян от открити публични дебати. Силата им е в задкулисието, не в знанието.​
​Те забраниха не само фракинг, а на практика блокираха целия сектор на проучавнето и добива, което на практика торпилира най-важния сегмент на енергийната ни независимост. Тя не е абстрактен лозунг - а пари, заетост, несъстояло се благоденствие.​
Този рязък спад на цените на петрола резултат от какво беше? Не беше ли това част от санкциите срещу Русия?
​Когато отидете на бензиноколонката, не забравяйте да благодарите на шистовата революция в САЩ - на тези милиони заети учени, инженери, търговци, инвеститори, които не престават да удивяват света с възможносите си, да преодоляват граници и предразсъдъци.
Със сигурност са помогнали и санкциите, които на практика ограничиха възможностите на Русия да добива газ и петрол.
Но в основата на ниските цени са пазарни реалии - устойчиво превишаване на предлагането над търсенето. Всичко друго е вторично.
Вие сте бил посланик на България в Русия. Затова ви питам - "Руската мечка" адекватно ли се държи към целия останал свят днес?
​Приемам нещата такива каквито са - това е Русия, това Кремъл, това е Владимир Путин. Никой не може да причини на Русия това, което нейните управници могат да и причинят самите те.
Този национализъм, който руският президент възроди и насърчи, за да запази властта си, трудно ще бъде обуздан - той има нужда от все повече агресия във вътрешен и особено във външен план, за да се оправдаят провалите в икономическата и социална политика. По тази писта Русия върви към новия си Сталин. ​
От прословутия проект "Бургас - Александруполис" досега са построени само Бургас и Александруполис, но и двата града имат хилядолетна история.  Защо същото се случи с "Южен поток" и какъв беше този фокус, че да изчезнат изведнъж към 300 млн. лева без да има нищо на практика?
​Не е толкова трудно да се разбере - има заинтересовани лица, има преразпределителни процеси, които обективно не са преставали да текат. Само външните форми са различни - в дадения случай -  дали ще бъде проект от енергиен шлем, или държавна поръчка, без или с манипулиран търг, дали ще бъде откровена кражба - няма значение. Всичко у нас е безнаказано.​

​​Какво означава да си "идиот" в днешно време - да си държиш парите в банката, примерно КТБ, или поне да идеш да видиш Рио, както казваше Остап Бендер?
​Вероятно, най-близкият признак за обществено призната нерационалност е да не си задаваш трудни въпрси и да се носиш "по течението". Средата у нас не е саморегулираща се, или самоналагаща равновесие и справедливост - затова трябва да бъдем нащрек и проактивни!

Няма коментари:

Публикуване на коментар