вторник, 10 февруари 2015 г.

119 брой Турския поток напредва – поне по заглавията – за реалните промени зад кадър





Покрай военните сводки в Украйна се прокраднаха няколко новини, които маркират радикални промени на газовия пазар в Централна и Източна Европа. Ако не бяха прекъсванията в снабдяването с газ и намалените доставки на Газпром и агресивността на Кремъл, търсенето на незабавни решения по диверисфикацията и укрепването на енергийната сигурност верятно щяха да отнемат години. Сега се случи буквално за пет месеца. У нас доминират новините за турски поток и газови хъбове.
Залисани в претенции и търсене на ново гранд продължение на грандсхемите на енергийния шлем като, че ли пропускаме практичното и достъпното – или с други думи възможността да си изиграем правилно картите.
Първо, за първи път в региона се появиха свободни количества природен газ, които се търгуват на спотов пазар. Не от Газпром, а от нови играчи. Процесът още не е достигнал до нас. Засега. Количествата не са огромни, т.е. недостатъчвни за да заменят напълно спиране на доставките на газ от Русия, но достатъчни за да осигурят равнище на маневреност в преговорите  Газпром. За страни с малка консумация, като България те са достатъчни.
Второ, Газпром постепенно осъзнава, че пазарът се изплъзва от неговия контрол и преминава в ръцете на потребителите и най-вече на трейдърите.  Не българските и на ЕК възражение наклониха везните в полза на решението на Газпром да пренасочи газовите си амбиции от Южен към Турски поток, а осъзнаването на факта, че Украйна успя да реши газовото си уравнение през зимата при рекордно ниско потребление и внос на руски природен газ. Подобна диверсфикиция осъществиха Полша, Словакия, Чехия. Още през 2015 година Газпром ще бъде принуден да премине към ползване и на спот референтна цена и в Централна и Източна Европа. В региона за целта се ползва няколко виртуални търговски точки.
Трето, цената на природния газ още от 1 април трябва да падне под 300 долара за кубически метра в повечето страни. Засега Газпром предлага на по-големите си клиенти 325 долара.
През есента, когато по традиция се договорят годишните количества и цени, за първи път от много години, Булгаргаз не поиска ревизия на цената във връзка с несъотвествие с пазарните реалии. Премиерът се оплаква, че плащаме най-високата цената, но няма как да я получим, ако не я поискаме и не сме готови да я защитим.
Колкото и странно да звучи - шансовете ни вместо да намалят се увеличиха. Особено във връзка с интнеграцията на свободните капацитети на преносната и транзитна мрежа, газохранилищата, интерконекторите, шансовете за активизиране на проучването и добива в дълбоководието и на сушата и разбира се вноса от нови източници.
Помислете дали и доколко сме обречени да купуваме руски газ от Турция, както показно се вайкат нашенци. Защо трябва да плащаме за амбициите на Путин и Милер и да внасяме от юг руски газ с интегрирана висока преносна такса, която да покрие разходите на скъпоструваща транзитна инфраструктура в Русия, през Черно море и в Турция, когато просто можем да купим същия природен газ от там където сега го купуваме или в краен случай на руско-украинската граница, като ползваме радикално по-евтин транзит и надеждна инфраструктура в Украйна. Ако Булгаргаз не го направи, други ще направят – за българските и регионални потребители. Газовите потоци текат по пазарна логика, а не защото на един или друг политик му е хрумнало да наложи своето мнение.
Не е речено, че трябва да се сърдим на турските и гръцки партньори, ако се увличат по Газпром във внушенията, че някой някъде ще ни подмине. Солидарността все още не е силната страна на отношенията ни с партньорите, но напредък определено има. Достатъчно е да си държим съвместните  опции, особено извън Газпром, отворени и да не бързаме да реагираме на всяка дума на Алексей Милер. Особено на внушенията, че колчем се забавим и ще пропуснем „златна“ възможност да се включим към руските газови потоци през Турция.  Нито Гърция, нито Западните Балкани, нито още по-малко Италия могат да генерират сравнимо търсенето което има Югоизточна и Централна Европа. Единственото което трябва да направим е да си направим домашното с интеконекторите, реверсивните капацитети, газохранилищата и управлението на свободните капацитети на преносната и транзитна мрежа.
Има шанс регионът да се диверсифицира реално – дори преди азерския газ да ни достигне или да започне добива в Черно море.

 Изтеглете целия брой тук  https://docs.google.com/file/d/0B5Hmh72fkQVYeXVhSDJPdURZVUk/edit

Няма коментари:

Публикуване на коментар