четвъртък, 19 февруари 2015 г.

По повод на дълга и политическия ажиотаж около него

Темата за дълга не е толкова сложна за да се обясни професионално и разбираемо на широката общественост като се отдели от нея съдържателната част от политическите нагнетените внушения и евтината драматургия с десетохилядната банкнота с нечий образ.

В същност няма изненадани - същите хора подготвиха и осъществиха най-голямата политическа манипулация на този век - костинбродската афера и вместо да търкат наровете в затвора - отново безпретятствено словоблудстват за обществена сметка.

Като оставим настрана очевидните пропуски в начина по който беше развита тази политическа инициатива от финансовия министър, нещата са пределно ясни - задкулисието няма интерес правителството да има сигурност и гарантиран средносрочен хоризонт за да може да реализира реформи. Тези кръгове искат постоянно да имат лостове за свалянето му и са категорично против настоящето правителство да има каквато и свобода на действие.

Средносрочните бюджетни и дългови рамки са обичайна практика в много страни. Престорената изненада и включването в канонадата на бившия министър Орешарски само говорят за окончателното му напускане на професионалното поле в полза на политическата целесъобрзаност. Не твърдя, че параметри на политиката и конретното предложение не могат да бъдат подобрени. Само, че претенцията и високомерието са не само неуместни, но и аморални.

У нас не се правят много неща от добрите глобални практики в областта на публичното и бюждетното управление. Не правим не само средносрочно бюджетно планиране с котви за годишните бюджети, но и финансови отчети на държавата, в които да се отчитат измененията в оценката на притежаваните от нея активи и пасиви - гледаме фискалната част или паричните потоци в рамките на годишни бюджети на консолидирана или касова база. Така смислена политика, в това число и реформи, които изискват по-дълъг хоризонт не могат да се направят или оптимизират.​

Както казах, идеята за рамков договор за посредничество с четирите банки не е единствено възможното решение, вероятно не и оптимално. Но вероятно е продукт на оценка на реалните алтернативи. Много по-добре е държавата да развива и поддържа автономен капацитет и пряк достъп до капиталовите пазари, но за съжаление реалностите са други. Изборът на оптимални стратегии при дълговите емисии е функция и на това с което министерството разполага като капацитет и ресурс. Мога да Ви гарантирам, че както преките емисии на дълг от МФ, така и използването на инвестиционни банки си имат своите минуси и плюсове. Дяволът е в детайлите, но никой не говори за това.

Дянков не особено разумно закри Агенцията за икономически анализи и прогнози - сега МФ няма очи и уши. Идеята за подобна институция към Парламента, за която говорихме на Софийското бизнес училище, преди две години, която да помогне да реализира анализ, контрол и прогнози на текущи и бъдещи бюджети не тръгна. Да се разчита само на инвестиционни банки, че ще имат интереса на държавата над всичко, особено когато се предполага отчитане на множество фактори извън наблюдаваните от тях макрофинансови и икономически параметри, крие определен риск. Не толкова договора с четирите инвестиционни банки е проблем, а не особено сполучливия начин по който се комуникира цялата тема от финансовия министър. Абсолютно зорлем се правят от възможни партньори скептици или опоненти. И се подават относително удобни топки за отиграване от страна на опозицията и на свързаните медии.

Да започнем с тезата, че се дава празен чек на правителството. Това е толкова гротескна лъжа, като, че и не съществува и правителството няма да плаща в този периода - 6 милиарда евро дълг. Какво, да не го плащаме или да се лишим от възможността на ниските лихви в този момент за да емитираме дълг и рефинансираме. Това ли е аматьорското, за което говори Орешарски? Ако в бъдеще има още по-ниски нива, нищо не ни пречи да повторим упражението, но ако нямаме подобен късмет, ще си останем с ползите на сегашната операция. Къде е тук аматьорщината господин Орешарски? Виждам я, но не там къде сочите.

Другото обвинение е, че правитлеството щяло да има по-голяма свобода на действие и периметър на сигурност. Не виждам рисковете пред управлението на това или което и да е българско правителство в текущата ситуация да са малко. Коалицията е единствено възможната схема, и отказвам да виждам какъвто и да е проблем в това, че правителството ще има някаква сигурност при вземане на по-рискови решения, особено ако стартира трудни и дълго отлагани реформи. Простете, но да гледаш политически сеир и да търкаш ръце, че някои ще се провали в тези времена, поради което му отказваш правото на стабилност и елементарни буфери е меко казано неразбираемо, освен с первезната логика на политическото задкулисие.

Ключовата дума тук е контрол - и там трябва да бъде съсредоточено вниманието. У нас не е проблем, че ще имаме прекалено смело и дръзко правителство, което да рискува с тотални реформи, а това, че поредица от правителство все избират да не правят реформи в името на политическата целесъобразност и оставане на власт. Каквито и да са равнищата на дълговите емисии, те трябва да влезнат в годишните закони за бюджета. Там всичко е ясно и прозрачно - и именно там стават белите с дефицитите, които след това трябва да се финансират с дълг. Едното е причина, другото следствие. При цялата ми добронамереност не виждам някакво особено желание и конкуренция от страна на опозицията в сферата на алтернативните реформи и желание за поемане на рискове. Това е притеснителното, а не, че ще подобрим структурата на дълга като вземем евтини пари назаем от капиталовите пазари за да погасим стари по-скъпи задължения.

Правителството има задължението да направи, при това не само за да представи в Парламента, но най-вече за себе си, точен разчет и направи бизнес план на реформите и съпровожданите парични потоци за целия хоризонт на реформите, както на конслидирана база, така и по отделните реформи. Именно тук е голямата опасност - да не похарчим парите, а да останем без реформи или да ги компрометираме чрез недофинансиране. Сметка е нужна не само за сумите с които ще се рефинансират стари задължения, но и с които ще покрият очакваните дефицити. Решително съм за формиране на известен буфер срещу рисковете на глобалната икономическа, политическа и финансова среда, защото предстоят трудни времена и се изисква ресурс за бързо реагиране. Трябва да стимулираме икономическия растеж не с грандпрограми за предизборни харчове, а  като поставим акцентите върху програми за увеличаване на износа, подобряване на конкурентноспобосността и технологичното равнище. Най-висок приоритет остава кардиналното лечение на язвите в развитието ни - реформите в съдебната система, социалната сфера, енергетиката, здравеопазването. Само слепец или користно заинтересован може да лъже хората, че тези съдбоносни реформи могат да се управляват бюджетно само в рамките на годишните бюджети без средносрочно планиране и влизане в дълг.

Достатъчно е да погледнем към енергетиката, където всеки момент може да настъпи колапс на системата.

Кой ще отрече, че в банковата и финансова сфера има "спящи" мини?  КТБ например можеше да бъде спасена чрез одържавяване в рамките на 7-10 дни, а този ресурс не може да се мобилизира за това време, поне не при оптимални условия. Последствията върху България от гръцката и украинската криза - нуждата от финансиране на армията, също са фактори в посока емитиране на подобен дълг. От кога да финансираш и желаеш да имаш силна и боеспособна армия при толкова много заплахи се превърна в престъпление, както внушават от Атака и кръгове в БСП? Или да финансираме извънредни мерки, ако се наложи, за укрепване на националната сигуност, в това число и срещу хибридните войни срещу евроатлантическата ни ориентация.

Не се съгласявам често с премиера, но този път действително има граници на популизма и политизацията отвъд които не трябва да се преминава. Не трябва да се бъркат грешките на министър Горанов и парламентарната група на ГЕРБ в избора на стратегия за комуникация на предложението за решение на Народното събрание и най-вече печеленето на съюзници с обективната нужда от подобна стъпка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар