сряда, 25 февруари 2015 г.

Кратко за дълга - поглед отвъд политическото говорене

Слушах малка част от дебатите. Въпреки акцента върху цифрите - спорът подмина част от хард фактите, да не говорим за по-общия и същностен контекст.

Затова да припомним

1. Истинският дебат преди, по време и след гласуването е дали да се даде хоризонт за управление от три години на това правителство или на друго в рамките на този парламент, за да могат да тръгнат у нас изобщо реформите. Както е известно реформи само на сдържане или намаляване на разходите изобщо не тръгват или ако тръгнат катастрофират на първата пряка. Винаги има първоначален период в които харчовете са по-големи от обичайното. Държателите на статуквото, които се противопоставят, имаха своя шанс да тръгнат по трънливия път на реформатоския процес, но предпочетоха да нищоправят.  Тук не става дума за "комфорт на властта", а за карта с маршрут през минно поле за да има изобщо "възможност да се случат реформи".

2. Толкова числа се хвърлиха и в по-голямата си част бяха верни или поне близки да допустимите за политици преувеличения. Но в реалното публично управление освен явен публичен дълг има и скрит такъв. Без него държавата не може да помръдне изобщо и решението му не е в рамките на едногодишните бюджети. Това са разходи без алтернатива и с неотложност извън всякакво съмнение, защото касаят ключови публични услуги и системи. Пример енергетиката  с близо пет милиарда лева текуш дълг, който и тази година ще се увеличи. Под неговата тежест държавната енергетика просто ще престане да функционира, ако корпоративните на пръв поглед дългове не бъдат поет пряко или непряко от държавата чрез увеличение/нааляване на капитала или държавни гаранции. Да, формално става реч за компании, но държавата не може просто да излезне от енергетиката - тя си остава гарант от последна инстанция на критична за националната сигурност система. Не чухме днес някой от тези, които натрупаха дълговете да признае своята отговорност. Няма да видите тези числа в сметките на министър Горанов - нито в рефинансираните заеми, нито при покриването на дефицитите. Обърнете внимание, всякакви решения в публичния фокус тези дни - включително по спиране на изкупуване на скъпия ток от ТЕЦ или ВЕИ нямат отношение към натрупаните вече задължения. Те са свършен факт. Същото е в БДЖ, в здравеопазването, в социалните системи, в армията - дълго години на отлагани реформи, които изчерпаха възможността за поредно отлагане. Следва катастрофа.

3. В момента съществува изключително благоприятна конюнктура и вероятно прозорец на възможности преди да "хлопне вратата", защото България е на прага да загуби инвестиционния си рейтинг ако политическия риск продължава да расте. Една от международните рейтингови агенция вече ни го отне. Ако излезнем извън инвестиционната зона - каквото и да реши Народното събрание ще бъде "след дъжд качулка", защото ще вземаме на много по-високи лихвени равнища, ако изобщо някой ни повярва и кредитира. Трябва да се отчитат и два допълнителни фактора за които никой не говори - как се съотнасят процесите и тревогита на управляващи у нас с тези в другите страни в Европейския съюз. ЕЦБ изглежда неотклонна и вече натиска бутона "количествени улеснения", което ще налее изключителна ликвидност през банките в икономиките на страните членки на еврозоната. България остава извън тези потоци, без да може да се пребори с бича на дефлация и да стимулира икономиката, съответно износа. Тъй като не сме в Еврозоната и сме във валутен съвет нямаме много варианти за да свием разликата в индуцирана конкурентноспособност, които конкурентите на българските фирми в ЕС ще получат. Да, трябват конкретни политики, но днешното решение е само задължетелен увод към тях.

4. Трябва да се настоява за разписване на реформите и за тяхното бюджетиране с достатъчно средства. Евросредствата далеч не са достатъчни, те трябва да бъдат усилени със средства от бюджета от дълг, тъй като части на инфраструктура могат да минат в състояние на критична нефункционалност, дори "саморазпад", т.е. да изискват много повече средства за възстановяване и реконструкция, отколкото с рутинни бюджети по поддръжка. Това е като да си купиш по енергопестелива и евтина кола, но да я караш по все по разбит с годините път. С времето колата ще загуби от стойността си и ще Ви струва повече поради некачествената инфраструктура и стойността на поддръжката. Спомнете си как изглеждат немските коли след пет години и как у нас. Кой е евтиния на брашното? Умножете това по мащаба на страната и ще видите за какви загуби става реч, които остават скрити за невъоръженото око.За това никой днес не говори.

Министър Горанов трябва да извлече поука от неудачното представяне и преговори с естествените партньори. Трети път "стомна за вода" може и да няма след пенсионните фондове и този дълг.

5. Вниманието трябва да бъде върху спешни мерки за запазване на инвестиционния рейтинг на България, включително чрез управление на дефицитите в условията на реформи.Тези агенции гледат не само и не толкова текущите числа, колкото перспективите и тенденции. И най-вече политическия риск..

Няма коментари:

Публикуване на коментар