понеделник, 23 март 2015 г.

За анализа на БНБ относно влиянието на ниските цени на суровия нефт върху икономиката и бюджета

Ако изнесеното в Капитал справедливо и достоверно отразява анализа на БНБ то има нужда от доуточнения. ( препоръчвам да прочетете сами анализа на БНБ, тъй като отразяването му в Капитал е спорно като акценти - http://www.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fwww.bnb.bg%2Fbnbweb%2Fgroups%2Fpublic%2Fdocuments%2Fbnb_publication%2Fpub_ec_r_2014_04_bg.pdf&h=UAQE-UhtQ)
Работил съм през годините с техния аналитичен отдел, когато там беше професор Неновски и имах отлични впечатление.
В същност проблемът в изнесената във вестника информация, че е едностранна - касае отделни аспекти на влиянието на спадащите цени на петрола върху икономиката и бюджета, което по никакъв начин не дава основание на БНБ отдела да прави генералната констатации, че ефектът от спадащите цени върху бюджета ще бъде негативен. Ако такава констатанция изобщо е направена е непрофесионално. Да не говорим, че е задължително да се посочи хоризонта на изследването и заключенията - краткосрочен, средносрочен и дългосрочен.

Надявам се, че този "анализ" не излиза в момент, в който се зададоха доста въпроси относно цената на дизела - ерго с внушението, че ниските цени са негативен фактор. Имаме едни от най-високите цени на едро на дизела в ЕС, при едни от най-ниските акцизи, което означава, че компаниите по-горе по веригата трупат непазарни ползи. Затова е по редно - в такива времена - акцизът да се вдигне за сметка на другите компании, а не както у нас държавата да отстъпва от своето /по скоро нашето/ в името на конкретни корпоративни интереси. Така направиха в други страни от ЕС и всички сити - и бюджета пълен и хората доволни.

Потреблението на суров петрол и нефтени деривативи, при по-ниски цени расте, заедно с него растат и обемите на вноса и плащаниято по акцизите /те по принцип не се влияят от цената/ и се компенсира значителна част от ДДС ефекта - ако не и изцяло..

Второ, рязко се подобрява платежния и търговския баланс на страната, а това позволява спестените в рамките на икономиката средства да бъдат реинвестирани, респективно подобряват макроданъчния ефект. Това пък подобрява масата на облагаемата данъчна основа за други данъци и постъпления, както и поради отворено допълнително потребление.

БНБ поне нямат право да подминават тази част.

Трето, ако бяхме нефтен износител страна, тогава БНБ (така както е отразен в Капитал) можеше да твърди подобно нещо, но трябва да се има пред вид цялата верига на добавена стойност, а в нашия случай е без съмнение, че падащите цени на нефта и природния газ се отразяват ПОЗИТИВНО на българската икономика и респективно бюджета.

Да не говорим, че по ниските цени на нефт и природния газ, усилват както вътрешната, така и външна конкурентноспособност.

Запомнете тези цифри - България внасяше при $100/barrel суров нефт близо 4.6 милиона тона суров нефт, което прави изнесени $4.6 милиарда долара. При цена от $55 и приемане, че вносът ще се увеличи до 5 милиона тона годишно поради нараснало потребление при по-ниска цена, изнесения капитал за заплащане на вноса ще бъде $2.75 милиарда долара. Забележете, тъй като доларът поскъпна с близо 30% спрямо лева, това означава нетно спестяванията ще бъдат в размера на $1.3 милиарда долара. Ако добавим към това и спестяванията от внос на природен газ, които ще бъдат при всички случаи не по-малко от 200 милиона долара, то се получава нетен позитивен ефект от милиард и половина долара върху търговския и платежния баланс, този ресурс остава у потребителите на енергия за инвестиции и друго потребление, в това число за мултипликация на БВП.

Да, в номинално изражение значително по-ниски цени на суровия петрол свиват перспективата за ръст на БВП, и подхранват дефлационните тенденции в икономики с къса верига на добавената стойност. Но в страни в режим на адаптация и преструктуриране погледнато от макроравнище ефектът като цяло е позитивен защото подобрява структурата на икономическия растеж - реализира се с по-малко дълг и изнесен капитал и позволява да се инвестира в технологично обновление и диверсификация на пазари.

БНБ вероятно си мислят, че е добре да се отправи предупрежедение чрез обобщения от "птичи поглед".

Но БНБ е институция със спорна репутация в момента и всяко прибързано или небалансирано съждение вреди.

В същност анализът, за който става реч, беше работа на Агенцията по икономически анализи и прогнози, която не особено умно закрихме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар