четвъртък, 30 април 2015 г.

ТВ7 - прелюдия към истинското действие - инвеститорът влиза?

Както винаги и този път в казуса ТВ7 липсва професионализъм в действията на частния съдебен изпълнител- не толкова в правното основание, а в начина по който правото се прилага и се комуникира. Това е силно политизирана тема и да се очаква, че някой няма да я размаха като знаме на "Свободата на словото" е най-малкото наивно. Не трябва да се изключва вариант при който уж уставните действия дават повод за непропорционална реакция с цел да подготвят почвата за влизането на "Спасителя". Макар, че откровено казано не вярвам, някой да покрие загубите на компанията - по-вероятно чакат отписването на задължения или преструкруриране на дълга, така че "Новият" да влезне като придобие активите "евтино". Димната завеса на медийното събитие ще позволи да не си задаваме въпроси към инвеститора и неговите намерения.

Вместо да изпълнят задълженията си по начин по който да съблюдава постепенност и последователност към процедурата - се действа с масирано полицейско присътвие!?! А това е нарисуван сценарий за медиен спектатъл, излъчван "на живо".

Това не е поредното задължение на поредния частен съдебен изпълнител да прибере техника, сървери, оборудвания, а спрягяното като начало на опитите на държавата и на кредиторите да играят по правила, чиято стойност ще се претегли накрая в международен съд. Синдикът като гарант на максималното осребряване на масата на несъстоятелността има изгода да прибере всичко и от всеки, но не по начин, който да налага всеки път да бъде съпровождан от масирано жандармерийски присъствие. Той е длъжен да прецени дали е по-изгодно да запази ТВ7 като функциониращо предприятие, което е способно да генерира доходи, съответно погасява задължения или няма смисъл да се губи време и е необходимо да се преминава към извземане на обезпечанията и осребряването им. Тук разбира се има значение, дали акциите на ТВ7 или на другите компании служат за обезпечение, което би било типично за дружества със специална инвестиционна цел. Но дори обезпеченията да са във вид на оборудване, техника, мебели - винаги има опция как дълга да се превърне в акции или дялове, които да се превърнат в контрол..

При всички случаи изглежда странно, че подобно решение може да се вземе толкова бързо след съдебното решение на несъстоятелност и без цялостна оценка и стратегия. В подобна тромава реакция по-скоро прозират действията на хората, които инициираха атаката срещу КТБ - в крайните кадри отговарящите бяха премиера Борисов и вицепремиера Бъчварова. Кукловодите останаха зад кадър. Само да не се залъгваме, че всичко е станало случайно.


Информацията около ТВ7 е твърде противоречива, но тя беше нещо повече от медийната "перла" в короната на Цветан Василев. Чрез нея се преразпределяха огромни финансови средства, като в същото вреве ТВ7 балансираше-и допълваше медийния ресурс на неговия тандем с Пеевски.

Показният начин на акцията не е просто глупав, той е преднамерено глупав.

Вместо медийни шумови бомби трябва да се подходи тихо и прагматично - срок за погасяване на дълговете, НАП да не спи и ако има някой готов да покрива дълговете и веднага да бъде поканен да го стори.

Трябва да има равнопоставеност между изключителната претенция на журналистите в тази и други медии да работят и влияят върху обществото и задължението им да хигиенизират медийната среда, като принудят собствениците  - стари и нови - да излезнат напред и поемат своята отговорност. Няма как да останеш само в едното поле на Истината, а да не интересуваш за кого работиш, какви са неговите цели, каква телевизия иска да прави и как неговите интереси се съвместяват със собствените ти ценности.

Журналистите в тази телевизия имат минали грехове към обществото, когато мълчаха или не реагираха на начина, по който телевизията им бе използвана в Костинбродската афера. Смешно е да се прехвърля отговорността само върху един Бареков. Тази афера си беше чисто и просто опит за държавен преврат, доколкото допринесе за формиране на правителство извън демократичната представителност и ни прати като държава в продължаваща и досега зона на турбулентност.

Факт е, че ако телевизията не може да се издържа и да си плати кредитите, обезпечение по които са техниката и оборудването в нея - няма никакво основание тя да продължи да съществува. В същност няма такова право - правото да се работи /то е абстрактно, не касае нито една отделна работа/, няма и право да работиш и да те излъчват без сметка за икономиката, задълженията и обществените последствия.

Журналистите трябва да обърнат гнева и исканията си спрямо изпълнителния директор и новите акционери - от там трябва да дойдат парите за покриване на разходите по обслужването на заемите и експлоатационните разходи. Няма как новите собственици или инвеститори да останат зад кадър и от удобството на задкулисието да режисират сблъсъци между журналисти и власт. Телевизията е в зоната на реализиран и подлежащ на трансфер политически проект и държавата не може да остане пасивен наблюдател - защото някой се опитва да си купи пропаганден рупор за да печели гласове и влияе върху нашия избор.

И за всичко това да платим като данъкоплатци да покрият дъговете и сметките за стотици милиони.

Синдиците трябва да поемат контрола върху ТВ 7 и организирано да проведат процедурата по несъстоятелността.

Тази телевизия е куха защото няма как да върне чрез дейност налетите стотици милиони. Но това е теза, която се доказва чрез процедури. Иначе си говорим като революционери по време на пуч - всеки претендира за някакво право, а другите плащат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар