понеделник, 20 април 2015 г.

Уроците по дипломация или опит за пренаписване на историята


Проява на лош вкус е да се спори публично с държавен глава или външен министър по теми, които касаят отношенията ни с важни партньори. Затова ще изложа основите за различен прочит на представеното без да навлизам в личната територия на полемиката между бившия държавен глава и външния министър.

За да не звучи като бланкетно отрицание на вече казаното ще започна, че господин Първанов, както и всеки друг български президент има безспорна отговорност и заслуга за стореното в защита на българските национални интереси.

Но имам сериозни възражания, особено по неуместната претенция за поучаване от позицията на житейски опит и мъдрост. Тезата за "майсторлък" в дипломацията е направо нелепа пред вид на съдбата на енергийния шлем и последиците за България. Оценките ги дава историята и самомнението на всеки един от нас в една или друга посока изглеждат не на място.. Приветствам всеки разговор, защото няма никаква причина да се спори по медиите, и така да наливаме вода в чужди мелници. Не е нито професионално, нито патриотично.

Още повече когато живеем в трудни времена и сме обект на информационни и прочие пропагандни въздействия, които не крият целта си - да ни разделят като нация и обърнат срещу нашите европейски съюзници.

Именно поредицата от проекти, станали известни по-късно като "Енергиен шлем", както и предхождащото настояване на руската страна за преразглеждане на газовия договор се случиха в края на моя мандат и станаха причина за това да поискам той да не бъде допълнително удължаван. За това ще си позволя тези няколко бележки. 

Замисълът за енергийният шлем действително беше в навечерието на членството ни в ЕС правителството да балансира тревогата на Москва, че губи съюзник и пазари, като сключи значими дългосрочни икономически договори, които да останат извън обсега на регулациите и законите в рамките на ЕС. Класически пример на политиката на "свършени факти". Тази позиция на Русия не беше специфична спрямо нас, а обща матрица по отношението и към всички страни от Централна и Източна Европа, които влизаха в ЕС и НАТО.

Силово наложеното преразглеждане на газовия договор, обаче ясно показа както посоката, така и характера на взаимоотношенията, които Москва ни предлага - нито равноправни, нито балансирани. Българските интереси още с предоговарянето бяха пренебрегнати, което намери израз в близо милиард долари надплатени суми спрямо цената в оригиналния договор. До тук не виждам никакъв "майсторлък".

Липсваше реципрочност, ползите за нас бяха вероятни, под условие и в бъдещето, докато в близък план инкасирахме реални и значими разходи. Въпрос на време беше те да се превърнат в загуби. Всички знаеха, че преразгледания договор по газовите доставки бе негласното предусловие от руска страна изобщо да се ангажира с енергийния шлем. Ние подписахме, въпреки настояванията на различни експерти и държавни служители, включително мои /работата ми е видна и архивирана във Външно министерство/, че има други алтернативи при които България и Булгаргаз няма да загубят или поне не толкова. Но бе взето "политическо" решение да играем със замах, защото в края на процеса ни чака "рога на изобилието". Дали това са действителните мотиви е друга тема. Милиардните ползи изобщо, изтекоха конкретно или навън, или към определени хора и компании у нас. Оригиналният замисъл на политическата сделка "Енергиен шлем" обаче бе да се превърне България в "политически хъб" за руско влияние и потоци в Европейския съюз. За изкусените във външна политика и дипломация това бе представено като оптимално балансиране между Запада и Русия с претенцията да бъдем някакъв геополитически мост. Ако бяхме спечелили вместо да загубим милиарди, вероятно можеше да се гордеем с подобна "тънка политика", но не би. Оказа се, че в момента в който влезнеш в НАТО и ЕС и трябва да играеш по правилата на съюзната солидарност, няма как да се позиционираш като мост, най-много е да станеш "троянски кон". Това последното ни бе недвусмислено подсказано и от нашите нови съюзници и от Москва - помните изказването на посланик Чижов именно от Брюксел!? в зората на историята с енергийния шлем.

Още през 2006 година, а и след това, не бе особено трудно да преценим, че влизаме в чужда пиеса, развоя в която не можем да контролираме. Предпочетохме да си затворим очите за класическия пример на игра с нулева сума, при която ни предлагат да "печелим" на чужд гръб. В българското медийно пространство политиците постоянно тръбяха, че заобикаляме "рисковата" Украйна, а пропускаха да отбележат че се заобикаля и Словакия, през която минава основната част от газовия транзит от Украйна. С други думи, това което бихме спечелили от транзита на руски газ щеше да бъда загуба освен на Украйна и на Словакия.

И до ден днешен мнозина водещи политици у нас не разбират разликата между политическото или държавно начало в енергийните проекти у нас и в Русия. Български президент трудно може да инициира, още по-малко да реши съдбата на който и да е бизнес проект, ако той няма бизнес логика и не получи подкрепата на изпълнителната власт. Но дори с подкрепа на изпълнителната власт, пак нищо не може да стане, ако се върви срещу пазара и се пренебрегват стандартите на проектното управление и гравитацията на геополитическите реалности - в случая членството ни в ЕС и НАТО. Обратно, руският президент, именно защото разполага с огромна власт и бюджет, резервни фондове /тогава в тях имаше близо трилион долара/ и не е член на нито един от тези съюзи е в състояние да разпорежда на правителството и на държавните компании, да им нареди да се финансира и строи, дори и когато няма доказана икономика. Той няма нужда да пита акционерите на Газпром за това дали да строи Южен, Турски, Балкански или Гръцки поток. Загубата от няколко милиарда долара относително лесно ще "потъне" във бюджет от няколко трилиона, но в българския от няколко десетки милиарда остава да виси със страшна сила. Именно за това политиците ги преценяват по качеството на съжденията им и преценката.

Слава богу, българският президент няма подобни на своя руски колега права в парламентарната ни република, още по-малко в страна членка на ЕС - там където освен националните ограничения има и допълнителни пазарни регулации и правила, които трябва да спазваме Нито един от въпросните проекти - нито АЕЦ "Белене", нито "Бургас-Александруполис", нито по-късно стартиралия "Южен поток" не могат или по-скоро не трябва да се използват като пример на успешна политика и дипломация. Не само поради незнание или неумение, но и поради неспазването на елементарни стандарти на проектна дисциплина - задължителните предварителин независими предварителни анализи за риск и осъществимост. Никой не потърси независимите експерти, които предупреждаваха, че при текущите тенденции на електроенергийния пазар няма място за нова ядрена мощност от 2000 мегавата. Не е нужно да сте специалист - просто си представете какво щеше да бъде положението с балансирането на енергийната ни система и състоянието на българските енергийни дружества с нови 2200 мегавата базови мощности и нов дълг от десет милиарда евро. Без да имаме хоризонт за връщане на дълга - тогава дори не знаехме колко реално ще бъде цената на договора с АСЕ? Руската страна също прекрасно знаеше за всеки един от тези рискове, но предпочете да вярва на политическите "гаранции".

Енергийният шлем бе ехо от времената, когато първите партийни и държавни ръководители на двете страни решаваха по политическа целесъобразност, без да се интересуват от икономика и пазари, след което привикваха министрите на финансите, енергетиката и на строежите и нареждаха да се стартира строителство. И понеже те по презумция не можеха да грешат никой не оспорваше мъдростта на взетите решения.

За проекта "Бургас-Александруполис" пък не бяха направени елементарните сметки за сравнимост на ползи и рискове между различните участващи страни в проекта. Докато за руската и гръцка страна ползите бяха ясни - възможността да дублират трасето през Босфора, да транзитират и транспортират близо 200 милиона барела суров нефт годишно, които в повечето време след 2006 година струваха над 20 милиарда долара при близо 16 милиарда долара тотални ползи за Русия като бюджет и компании. Огромната част от останалата част  отиваше при гръцките корабособственици, за които беше гарантиран бизнеса слел Александруполис.

За нас преките ползи като транзитни такси бяха цифром и словом - 35 милиона /!?/ долара годишно.  Ще кажете - типично българска работа - да гледаме в канчето на другия какво печели. Но тъй като става дума именно за "майсторлъка в дипломацията", та се налага да вмъкна ключовия репер - сравнението на рискове срещу ползи. Защото срещу тези 35 милиона долара от транзита на 200 милиона барела стоят екологичните рискове за ключов за българското Черноморие сегмент от крайбрежната ивица от нос Емине до Созопол. Приходите само от туризъм годишно там са зад над милиард и половина евро. Именно те бяха подложени на риск. Забележете - изобщо не говоря за неизбежните в случай на значителен разрив срив в оценката на имоти, бизнес и икономически активи - дори не смея да Ви кажа за каква цифра иде реч. Не твърдя, че най-лошия сценарий е най-вероятния, но тъй като съм в бизнеса с управлението на рискове Ви уверявам, колкото и малък да бъде този риск, той се калкулира в бизнес сценариите и задължително съизмерва с насрещните ползи. Това не е каприз, а целомъдрие и здрав разум, както в бизнеса, така и в дипломацията. Пак за уроците иде реч.

Не искам да правя подробни анализи на "Южен поток", толкова много се изписа и обикновено страните си остават на своите изходни позиции - както опонентите, така и привържениците. Аз не съм априори нито от едните, нито от другите - просто предпочитам да смятам и да анализирам. Безспорен факт е, че и там не бяха направени предварителните анализи за риск, а червените семафори по трасето на развитие на проекта ярко светеха  - поне що касае геополитическите, екологични и пазарни рискове. Забележете - тук няма грам политика. Става дума за задължителен елемент в бизнес развитието на всеки проекти. Действително тогава никой не предполагаше, че Русия ще анексира Крим и ще нахлуе в Източна Украйна, нито пък, че ще влезне в информационно пропагандна война със Запада. Нито, че президентът Путин ще тръгне открито и явно да работи за разбиването на единството и противопоставяне на едни страни на други в рамките на ЕС. Макар, че както посочихме по-горе беше ясно, че при реализацията на Южен поток това което печели България щеше да загуби Словакия.

Дори сега Кремъл изглежда готов да плати на Гърция милиарди евро в предварителни приходи по несъществуващ дори като проект газопровод през Гърция в очевидна сделка "влияние срещу пари". Не се заблуждавайте, цената е ясна - Гърция трябва да блокира удължаването на санкциите срещу Русия през месец юни. Това ни чакаше и на нас.

Сега Русия иска да ни накаже, като ни заобиколи, точно така както преди искаше да накаже и заобиколи Украйна. Кремъл прилага класическия микс от игра с зависимости, изкушения и стимули, които навремето прилагаше и на нас. Тогава "майсторски" подкрепихме стремежа на Русия да "заобиколи" съседна по море нам страна. Собственият ни егоизъм ни застигна - защото е казано, не причинявай другимо това, което не искаш да ти причинят.

Дори да приемем, че проектът "Южен поток" през 2007 година не е изглеждал толкова рисков проект, както от котата на 2015 година, и тогава и сега пазарната логика на заобикалянето на Украйна не бе налице, защото няма по-евтин вариант за доставяне на руски природен газ до Европа. Няма и да има, защото всеки друг струва десетки милиарди долари в сигурни разходи, без да бъде имунизиран срещу възможни политически или други рискове - т.е. събития, които нито можем да предвидим, нито да контролираме особено когато са на територията на други страни. Не случайно минимален политически риск имат само проекти свързани с местен добив на нефт и газ. 

Не зная за какъв урок по дипломация върху примера на проваления "енергиен шлем" може да става дума, но в края на тази тъжна енергийна сага България загуби цифром и словом над 5 милиарда лева. Това е факт, а не интерпретация. Цената на "изкусната" дипломация и на заблудата, че няколкото фото сесии на най-високо равнище и скючени междудържавни договори  си струват милиардите "потънали" долари на данъкоплатците. 

Енергийният шлем е наша обща болка, за която платихме всички - и привърженици и противници. В личен план разбирам президента Първанов, защото той се опита да копира поведението на Берлускони, Шрьодер или Саркози, които винаги си тръгваха от Москва с милиардни контракти за своя национален бизнес. Но пропуснахме главното - ключова предпоставка за подобни сделки е проактивното действие, равноправното третиране и извеждане на националните ни интереси пред скоби, а не формирането на политиката ни като реакция на предложения от Москва дневен ред. Ние и досега нямаме контраигра - предложения за защитаване на интереса на българския бизнес в Русия. Мнозина българи си спомнят с носталгия за времето в което са работили там, но трагичният факт е, че в последните малко повече от десет години - пространството за българския бизнес в Русия все повече се свива, дори за флагманите на българския бизнес там.

В случая с енергийния шлем руската страна разчиташе на политическата гаранция на конкретни български политици за случването на проектите. И Москва днес не крие, че държи тези политици лично отговорни за това, че България не избра да загърби европейските правила, като рискува изолация от ЕС.  

Може да имаме различия по интерпретацията на минали факти и събития, но е добре да сравним методиката за оценка на полезност на едно или друго действие. Когато някой политик говори за "ползи", той почти винаги има пред вид трудни за оценка като видимост, непосредственост и измеримост общи или "политически" ефекти. За да сметнем нещата по каноните на добрата стара "дипломация" е нужно да се върнем към реалната мяра на парите по метода на Кольо Фичето - "дадено, получено".

Именно там се оказа, че има много още какво да учим - всички заедно.

Всеки има право да се гордее с постигнатото и най-вече с добрите намерения. Но назидателният тон е най-малкото неуместен при очевидната несъстоятелност и несъответствие между претенция и резултати.

 Моля при препечатване да се позовавате чрез линк към оригинала

Няма коментари:

Публикуване на коментар