четвъртък, 2 април 2015 г.

Новите енергийни бедни на България - отопляващите се на електрическа енергия

От дълго време предупреждвах, че липсата на реформи в енергетиката ще роди нова енергийна бедност там където не я очакваме. Пундитите - или говорещите глави по енергиката - обикновено съсредоточават вниманието върху проблемите в електроенергетиката и високите цени на електричеството и топлинната енергия. И с право защото всяко публично или корпоративно действие струва толкова, колкото и каквото е отражението за потребителя. Но неусетно в мъглата от нищоправене в миналото и очаквания за бъдещето се оказа, че тенденциите на пазара ще нанесат изключително силен удар върху една група от потребители, без някой изобщо да се замисля как да реши техния проблем. Проблемът с енергийната бедност изведнъж се придвижва нагоре по социалната скала към т.н. средна класа защото сметките устойчиво превишават 300-500 лева.

Говоря за отопляващите на електричество, които не са виновни, че нямат алтернатива. В известен смисъл те са енергийни роби на централизирана енергетика, защото именно върху техните "плещи" и най-вече джобове тя реализираше своята мнима състоятелност. При това не говоря за екстравагантно отопление, което гарантира високи температура и обилна топла вода.

Признавам, че съм един от тях - разбира се не само аз, но и съседите. Слава богу нямам проблем с плащането на сметките. Но тъй като консултирам по енергийни теми, съседите питат какво да правим. За това реших да напиша тези редове..

Трудно е да се намери правилния отговор.

Първият, най-очевидния е подобряваме енергийната ефективност. Но това не е панацея, особено там където тя вече е подобрена и следващите равнища се постигат с много по-големи разходи..

Второ, търсим най-достъпната и вероятна алтернатива. В нашия случай нямаме достъп до природен газ, но сравнително наблизо е мрежата на топлофикацията.

Добре е, че спират субсидиите за високоефективна конгенерация в ТЕЦ, което ще прехвърли малка част от тежестта на сметката върху топлофикационните дружества, защото те ще могат да се възползват от прогнозно устойчивата и намаляваща цена на природния газ. Дори в средносрочна перспектива цените на природния газ няма да растат, а ще намаляват. Въпросът е само с колко. Вие преценете колко социално справедливо е когато цените на топлинната енергия от природен газ се намаляват с 10% и повече процента, а на топлинната енергия от електричество се увеличават с 10%. И тази ножица тепърва предстои да се разширява.

Незабавно трябва да се дадат лицензи за газификация на всички райони, с приоритет на онези, които се отопляват само на електрическа енергия. Ако не Ви харесва само Овергаз да печели конкурсите, осигурете конкуренция, но това не пречи който може да работи.

Престъпление е да се задържа газификацията на страната за да се запази пазарния периметър на топлофикациите или за да се задържи потреблението на газ защото зависим само от Газпром. И сега и в оборзримо бъдеще природния газ в страната ще постъпва от различни направления, доставчиците ще се конкурират, т.е. природният газ ще бъде необходим и ефективен балансьор на първичния и вторичен енергие микс. Не само защото ще идва от различни посоки, ще се доставя от различни компании, но ще постъпва в достатъчни количества за да захрани всички желаещи потребители и им даде възможност да си управляват финансово енергийното си уравнение по оптимален за тях начин.

Дойде златното време за топлофикациите, но и в този сектор трябва да има реформи, като се разделят генерация, пренос и търговия. Държавата чрез различни програми за енергийна ефективност трябва да позволи разширението на топлофикационната мрежа до новите потребителите, а банките и финасовите институции да бъдат така добри да привлекат и евросредства в кредитиране на топлофикацията на жилишни сгради и най-вече в цялостни енергийни решения с енергийна ефективност и ВЕИ /соларните панели на покривите са най-оптималното решение за топлинната енергия/.

Признавам, че има известно противоречие между предлаганото по-горе и интересите на балансиране на енергийната система, защото реализацията на по-голяма част от мерките ще доведе до още по-голяма свиване на електропотреблението до равнища до която трудно може да се балансира енергийната ни система дори във високите сезони. Но затова има лек - да бъдат така добри генериращите компании и търговците да предлагат конкурентни цени и да продават повече на външния пазар. Защото тези които се отопляват на електроенергия ще бъдат първите които ще излезнат на улицата ако се повишат цените. Не по политически причини, а защото нямат алтернатива.

Цените на електроенергия неизбежно ще се увеличават по обективни прицини, ако не искаме да се срина преносната инфраструктура. Може бе не с много, но завинаги. Защото няма как у нас цените да продължат да бъдат устойчиви по ниски от тези в региона дълго време при интегрирани пазари.

Пазарът е неумолим.

Затова призовам министерствто на енергетиката да направи специална програма за подпомагане на прехода на потребители на електроенергия за топлинни нужди към централно парно или газификация, като се премахнат всички писани и неписани забрани и либерализира целия пазар за топлинна енергия и природен газ.

А на читателите, които са в моето положение - търсете най-близкия достъп до мрежа на топлинна енергия или природен газ. Има и вариант с виртуални газопроводи, но той е малко по-сложен за силно урбанизирани територии.

Няма коментари:

Публикуване на коментар