вторник, 28 април 2015 г.

Интервю за offnews.bg




Въпросите задава Митко Генчев.
1.Господин Василев, какво е мястото на Русия в днешната геополитическа карта на света? Коя политика е актуална за днешна Москва - тази на "изгорените полета", или тази на един обновяващ се Кремъл, който макар и с непримиримост, но ще подаде ръка на Европа?

М​ястото на Русия е значимо и видимо, без значение дали ще я определим като глобална сила с регионална проекция на мощ, или регионална с глобална значимост. Но е важно да разберем, че тя "тежи" все повече не толкова с позитивната си сила - икономическа и политическа мощ, а с непредсказуемостта си като политическо действие и рисковете, които крие за света със слабата си икономика и ескалиращите социални и демографски дисбаланси. ​ 

2. Кой спечели войната в Украйна, но и кой я загуби?


Не виждам някой да печели от войната в Украйна, а съжденията върху това кой по малко губи не могат да бъдат достойни за Европа от 21 век. Всички губим, някои политици се радват, че може би в края на уравнението ще загубят по-малко, но това е перверзна утеха. Щетите, които Путин причини на Русия ще се измерват с години - погледнете около Русия - колко приятели и останаха. А предстои да видим и тепърва усилващ се вътрешен кипеж. Погледнете "учтивата" размяна между Кадиров и силовиците. Свършиха парите - чеченският вожд показва "рога". ​

3. Защо и кому беше нужно велика държава като Русия да напомня, че още я има?


Тук има наслагване на "вини" и на Запада и на Русия. Западът "забрави" Русия и я остави на самотек, давайки и чрез увеличената цена на нефта и природния газ, безпрецедентно финансово богатство. Русия, която не видя своето място в евроатлантическите интеграционни процеси, стигна до заключението, че след като не е "вътре" и "няма реални козове", трябва да напомни за себе си като използва новото си богатство като плаши и разрушава международния ред и сигурност. Но за разлика от Китай, тя не може да стъпи върху устойчива и добре структурирана икономическа, търговска и финансова мощ за бъде устойчив фактор в глобалните отношения. След девалвацията на енергийното оръжие и остана само военния арсенал - но той също е нож с две остриета. В същност употребата на хибридна сила и дрънкането с ядрено оръжие издава ограничеността и неустойчивостта на факторите, които определят в дългосрочна перспектива нейната сила.

4. Можем ли да кажем, че днешна Русия е като ранен звяр?



​Не бих казал звяр, нито ранен, защото по-голяма част от бедите са самопричинени. По-скоро търсещ, лутащ се и стрелящ на посоки недобре облечен, но добре въоръжен човек, който е объркан в своя избор на оптималност между комплексите за превъзходство и малоценност. Но това не е новост за руската история
​. Русия не е нито толкова силна, нито толкова слаба, колкото изглежда. ​Казал го е Бисмарк и много след него.

 5. Москва не е ли готова на значително по-добронамерени стъпки днес, например да влезе в НАТО, да стане част от ЕС, тогава си мисля, че Путин би забранил "Южен поток" с усмивка, а не с размахване на пръсти?



​В началото на века, още докато бях в Москва станах свидетел на желанието на Путин да потърси писта за интеграция в НАТО и ЕС. Проблемът беше, че и САЩ и ЕС бяха фокусирани върху интеграцията на Централна и Източна Европа - просто нямаха капацитет за никой друг. И по-големият проблем - в дискусиите надделя аргумента - Русия е непредсказуема, следователно невъзможен за управление риск, което ще заплаши стабилността на ЕС и НАТО. Русия иска да бъде добре приета в общия европейски дом, но отказва да спазва общите правила. 

6. Такава стъпка на Путин на секундата ще обезсмисли партии като "Атака", може дори да говорим и за БСП, и за АБВ. Те няма да имат причина да съществуват повече, защото няма да имат алиби. Въпросът ми е точно каква е тази зависимост - тя в идеалите ли е, или само в парите?


Късно е за Путин да бъде друг. Подобна промяна беше хипотеза в ранния му период. Не сега, когато от толкова дълго пребиваване във властта е загубил инстинкта си за реформи и политически иновации. А и вече на Запад не му вярват - а за подобна промяна трябва две страни. Малцина хора си дават сметка, че той в същност никога не е печелил демократични избори, както Елцин на времето. Той си беше назначен на върха и остана там благодарение на ресурсите на властта и потискането на опозицията и конкурентите си. Не виждам днес как ще излезне от властта по безболезнен за себе си и за държавата начин.​

7. Дори един Румен Овчаров напоследък проявява признаци на човечност. Това означава, че Кремълският вятър вече е в друга посока. Коя е тази посока?



​Не желая да коментирам хора, които са причинили милиарди загуби за държавата и единствения им репер за поведение е собствената им изгода. Те така и не разбраха логиката на промяната и вместо да помогнат на своя народ, консумираха ползите на прехода, като прехвърлиха върху хората щетите му. ​

8. Сега да стигнем до забавачката КТБ. Казахте, че тя се източва пред очите ни и че всичко е лъжа и измама. Защо?


Няма нито лъжа, нито измама - всичко е наяве и се случва. Губим на ден с по десетки милиона. Това е перфектното "счетоводно" убийство, а сме тръгнали да търсим "Михал" в чужбина. Посредствено като замисъл, още по-посредствено като изпълнение - само щетите са непредсказуемо високи и за дълго.​

9. Никога не съм разбирал принципът на лакомията - защо да ми трябват толкова имоти, като дори с държавният "Фалкон" не мога да ги облетя, камо ли да ги видя от птичи поглед. Защо го правят това, аз като средностатистически български тъпак наистина не разбирам кому и защо е нужна такава лакомия?



​Е, това е класическия пример с несъвършенствата в човешката природа и отсъствието на страх към бога и на ценностна система. За мнозина у нас ролевия модел не е инициативността и желанието да поемеш риск, след което падаш и ставаш, но в края успяваш или ако не спечелиш поне знаеш, че си опитал, а тихия пристан в политическа партия, в която макар и посредствен и незнаещ един ден можеш да станеш и министър по асансьорите на властта. ​
​Нулев риск, сигурна полза. Е, няма да произведеш добавена стойност, а само ще разпределиш свиващата се обща добавена стойност - но кой обръща внимание на такава дреболия. Тарикатлъкът е национален спорт - затова и четвърт милион в трудоспобна възрасто предпочитат да не работят. Или са в сивата икономика или са в редицата на недоволствуващите.​

10. И накрая - "Южен поток" е фикция, това е проект достоен за въображението на Доктор Хаус. Та кой доктор е нужен на България, за да я излекува от такива болни въобръжения?


 Никой няма да ни излекува, ако не се самоизлекуваме - защото най добре знаем диагнозата и лечението. Това е един порочен кръг на добавената бедност - бедни сме не само защото произвеждаме малко и с малка добалена стойност, но и защото прекалено много хора преразпределят /класата на преразпределителите, която управлява/, докато все по-малко произвеждат. Новопроизведеното богатство е с къс хоризонт, не умеем да го опазваме и мултиплицираме като другите народи, поради което следващите поколения започват от нула. ​

Няма коментари:

Публикуване на коментар