понеделник, 18 май 2015 г.

Диверсфикацията възможна до края на 2016 година



Въпреки, че за мнозина твърдението е прибързано и нереалистично във връзка с обстоятелството, че преди 2019 година азерски или черноморски газ няма да има, последни събития в газовия пазар говорят за обратното – т.е. че диверсификацията е напълно постижима цел още през 2016.
Освен количествата свободен за търгуване газ, които се появиха след пускането на реверсивните механизми и отпадане на ограничения за реекспорт на руски природен газ, както и повишен собствен добив, много силно послание към конкуренти и потребители отправиха и американските компании, които се ориентират към европейския пазар със значителни количества – близо 60 милиарда кубически метра газ до 2020 година, повече от 50% от обемите на първите двама износители – Газпром и Статойл.  Основните количества вече са договорени, като най-големите вносители са традиционно Великобритания, Италия и Германия, но ще има достатъчни количества за Източна Европа. Докато проблемът с входа от Север – през Полша и Прибалтика е решен, въпросът за входа в газовата система от Юг все още стои. Има възможност за използване на съществуващи терминали.
Свързаността с глобалния пазар на ВПГ е задължителен елемент за стабилизиране на газовия пазар във всяка страна, тъй като най-значителната динамика – нови количества и ниски цени - се очаква да бъде наблюдавана именно в този сегмент. Поради това ВПГ е задължителен елемент при формирането на устойчив и оптимален газов микс. 
Цените в Азия вече са по-ниски от европейските и тенденциите са в подобна посока.
Пускането в експлоатация на терминала Сабина Пас в Тексас ще потвърди думите на висши американски ръководители, че САЩ ще се намесят радикално на европейския пазар.
Европейците ще имат избор или да внасят и американски газ или да добиват свой, включително чрез метода на фракинг.
Тези, които не вярват, че американският втечнен шистов газ ще да бъде конкурентно-способен на продавания в момент руски и норвежки газ се заблуждават. Вече са сключени договори за продажба на над 30 милиарда кубически метра в Европа от САЩ и това няма как да стане ако цените не са конкурентни на Газпром.
Основната причина за това е, че докато разходите на Газпром растат, включителни заради излишни разходи по стратегически газопроводни капризи на Кремъл, тези на американските добивни компании, благодарение на значителните добивани количества, връзката с шистовия нефт и постоянните технологични усъвършенствания падат.
Едно е сигурно, европейските потребители ще спечелят. Скоро ще се убедите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар