сряда, 10 юни 2015 г.

Редута.бг: Ромските "гета" в съзнанието ни

Докато работих по темата за нов национален проект отделих значително място за темата за лепилото на нацията и за вътрешните ни интеграция, защото никой не е успял да стане глобален гражданин, ако не се помири и сближи със съседа си. Сред множеството проблеми около миграционните и етнически баланси винаги се е откроявал проблема с интеграцията на ромите. Това бе далеч преди Гърмен.

Ще маркирам само част от проблема - но твърде съществена, която провокира тези редове. Ако не реагираме незабавно рискуваме гетата да се откъснат и обособят в центрове на устойчив и ескалиращ риск за националната сигурност, който се самоусилва от радикалните ответни действия, без значение откъде те идват.

Демографската бомба може да взриви България, ако ромите продължават да считат образованието на децата си за ненужен лукс, а новите поколения остават без квалификация и мотивация за социална реализация. Няма никакво съмнение, някои млади ромки раждат деца и заради детските надбавки, чрез което възпроизвеждат своята и на децата си верига на социалната несъстоятелност. Те имат право на своята ценностна система, но преди да правим дълбоките заключение за системната им непригодност за интеграция в обществото, трябва да знаем, че ще имаме право на подобна оценка едва след като им предложим равностойна алтернатива. Те не завършват образование, защото не виждат хоризонт, а образованието изисква допълнителни средства. Ходенето на училище изисква и време, в което те могат да работят за препитанието на семействата си. Без квалификация остават обречени на доживотна маргинализация, т.е. да бъдат окончателен социален пасив - без работа, на дотации.

Ние се вторачваме във фактите на детската престъпност сред ромската общност, това че крадат продукция от полето, от домовете на стари хора, но не си даваме труда да вникнем в подробностите - кои са извършителите и каква част от ромското малцинство са те. Но присъдите си ги издаваме за всички роми.

Казвам това защото помня времето когато в града на липите, в който живеех ромите живееха в най-добрата част на града, имаха работа и пълна заетост и никой не си спомняше те да създават проблем извън средната статистика за престъпността на града. Идваха и ни режеха дървата за зимата, калайдисваха съдове, работеха като строители, защото строителни войски им даваха занаят. И всички си спомнят, че бяха добри майстори, макар и да остана приказката за "циганска работа" като символ на недоискусурена работа.

След това закрихме строителни войски, спряхме да ги търсим за съдовете си и за друга работа, затворихме по-голяма част от работните места в чистотата и .... останали без работа те започнаха да прескачат "червените линии" и не след дълго - хълмовете над квартал Лозенец /така се нарича ромския квартал в Стара Загора/ бяха изсечени. Пред очите на всички институции, които вкупом мълчаха.  Хълмовете, които поколения зааралии бяха залесявали по примера на великия митрополит Методий Кусев - Аязмото изчезнаха като след природно бедствие.

Да, преходът за всички беше труден, мнозина загубиха работа, но повечето български граждани имаха квалификация и образование, а новите поколения също получиха своите шансове. А за ромите жизнените пространства у нас се затвориха, а Европа не може да поеме цялата бедност на света, в това число и нашата.

Тезисът, че всички други български граждани се учат и плащат данъци, а само ромите са изключение, е привидно вярно, но само привидно. Отсъства знаменателя на сравнението - равенството на възможностите и на достъпа на ресурс - за да може присъдата - ромите са други - да бъде истина. Със сигурност не само ромите са в подобно положение, но нито една друга етническа група няма този системен проблем.


Пост-индустриалната икономика не е в състояние да поеме значителни бройки хора без конкретна квалификация, нито да ги изведе на пазара на труда чрез съкратени курсове за получаване на необходимите минимални умения за получаване на възнаграждение, достатъчно за нормален живот. Следователно, още в ранна възраст, тези хора следва да бъдат изваждани от групата, включително чрез административни подходи, и поставяни в структурирана среда, в която те ще могат да получават знания и да развиват умения, които биха били реализуеми на пазара на труда

Задължението за изработването и прилагането на политики по дефиниция остава в разполагащите с власт, не само в обекта на властта, макар, че се предполага негово съучастие.

Ромският проблем се разгръща и ескалира на фона на постоянно висок емиграционен поток и бягство на квалификация. Дори при относително високи равнища на безработица, бягството на квалифицинарана работна ръка поставя цели сектори пред ексистенциална криза. Да не говорим за привличането на чуждестранни и особено високо технологични инвестиции, които са единствения път към подобряване на трансграничните баланси на добавената стойност.

И други страни имат проблем с интерацията на ромите, но само у нас има съчетание на вътрешен колапс на системите на социална интеграция и професионална квалификация с неудовлетворителни като структура и обеми имиграционните потоци. Нещо повече, вместо да гледаме на имиграцията като средство за решаване на вътрешните проблеми на заетостта, регионалните и демографските дисбаланси ние получаваме вътрешни и външни имигранти без квалификация, които натежават допълнително върху и без тънката ресурсна база на икономиката и обществото като цяло.

Не съм сигурен, че изобщо има някакво бързо решение, след толкова проспани години, но със сигурност има няколко неотложни действия, които и без оценка за въздействие, ще имат ефект. Това е съчетанието на задължителното с професионално образование и извеждането на младите роми и ромки от този кръг на обреченост и паралелни ценности - това което наричат религията на гетото. Трябва решително да се преодолее и сегрегацията, защото в 21 век не може да приемаме за нормално българчетата да не искат да учат заедно с ромските деца.

Трудно може да се постигне промяна в сегашния режим на образование, който дава общи знания и информираност без житейски приложими знания и квалификация. Не съм далеч от мисълта за обществени програми, които да възпроизвеждат в по-цивилизовани форми "трудовите войски", още повече, че те не са инвенция на социализма.

Не работят схемите за обвързването на детските надбавки с посещаемостта на учебните занятия, тъй като опцията да не се получат надбавките реално не съществува. Но училища с пълен или полупансион биха могли да дадат стимул за реализация и по-нататъшно развитие на онази част от поставените в неизгодна социална позиция независимо от техния етнос. Ако имат шанс да се изучат, чрез откъсване от рисковата среда, и получат квалификация ромите могат да се откъснат от своята предопределеност и да променят заложения при рождението си житейски код.

В най-ранна възраст те още нямат предразсъдъци и се отворени за всяка информация или знания. Важното е обаче те да бъдат поставени в дневни или седмични интернати или пансионати, което да не позволява "изтриване" наученото и придобитото като знание при ежедневен контакт със средата.

В тези пансионати трябва да има възможност за получаване на допълнителна квалификация.  

Зная, че за това трябват значителни инвестиции, време и разход на дефицитни ресурси, не на последно място хора с капацитет и такт. Но алтернатива реално няма, защото утре ще ни трябва многократно по-голям ресурс за да потушаваме пожари, ако въобще не е късно.

Не можем да си позволим етническата група с най-силен демографски приръст да бъде изолирана и алиенирана, възпроизвеждаща хранителна среда за всякакви деструктивни практики и постоянна уязвима и "мека" цел за всякакви вътрешни и външни деструктивни сили.

Със сигурност новите политики спрямо ромското малцинство трябва да включват и усилване на контрола и правоприлагането, в това число разширяване на присъствието на малцинствата в полицията и специалните служби.  Вместо да се пълнят затворите за малки провинения и не само за провинените сред ромското малцинство, а за всички, трябва да се засилят наказания с принудително полагане на обществено полезен труд, включително за по-дълги срокове. Достатъчо е да се спомним, че дори бившия италиански премиер Силвио Берлускони бе осъден да положи продължителен принудителен труд в полза на лечебно заведение за болни от Алцхаймер. Примерът го давам само за да посоча, че прилагането на общесвено полезен труд като възмездие за незначителни провинение е не само логично, но и по-ефективно в "зоната на здрача" между арест и затвор от една страна и условните присъди.

Изобщо не става въпрос, че ще успеем напълно или поне достатъчно защото шансовете за успех не са големи, нито се подразбират.

Но нямаме право да не забелязваме наддаващато се цунами. Още по-лошо е да свръхреагираме, като отказваме правото на избор и шанс на всеки, който може да се откъсне от културата и битието на гетото.

Колкото и пари да са наливат по различни програми за справяне с бедността и за алтернативни програми на заетост и развитие сред ромското население, те винаги ще опират до желанието и възможността на семействата на подрастващите поколения роми да използват тези шансове и да дадат път на децата си да получат повече от това, което те са имали. Не случайно в повечето случаи по-възрастните гледат на повечето деца като работна ръка и по-голям шанс за изкарване на препитание.

Трябва да имаме повече роми в полицията, силите за сигурност, в това число и армията, дори това да означава, че държавата трябва да поеме и допълнителни ангажименти по покриване на дефицити в образованието им.

И най-накрая да се разработим и приложим имиграционна политика, като съзнателно насърчаваме навлизането в страната на имигранти, които могат да допринесат за управление на демографските, етническите, религиозни и квалификационни дефицити.

Ето какво предлага като подход моя добър познат и партньор Людмил, с когото работя:



1. Установяването на минимални стандарти за живот и местообитаване.

При установяване на недостиг или липса на местообитание и "нормален" жизнен стандарт, уязвимите членове на семействата - деца, инвалиди, възрастни - следва да бъдат извеждани и настанявани в местообитания отговарящи на стандартите - включително чрез субсидиране на тези местообиталища. 

2. За членовете на семействата в икономически активна възраст, упоменатите по-горе подсилени държавни структури следва да разработят програми за догонващо обучение - професионално и академично - съвместено със насочена или даже субсидирана заетост. 

3. Залагане на условност за получаване на социални добавки (детски и пр.) - в случаите, в които икономически активните субекти не са в състояние самостоятелно да осигурят нормален жизнен стандарт и местообитание - свързана с изпълнение на програмите за догонващо обучение и квалификация, както за тях, така и за техните деца, т.е. преминаване от раздаване на помощи на родители към общинско потребление, като с тези средства в полза на самите деца.

4. Засилване на социалната роля на учебните заведения - чрез предоставяне на субсидиран и здравословен хранителен режим, както и на социални умения. За малолетните те следва да бъдат предоставяни целодневно. 

5. В случайте, когато е по-ефективно - т.е. вече има желание и усилия от страна на засегнатите, както и ефективен подход за местообитанията - то подпомагането може да бъде осъществявано и без елемента на "извеждане и настаняване".

Крайната цел на подобна програма - вероятно продължаваща две години за "средния" субект - би била тези хора постепенно да излизат от програмата и подпомагането в натура (субсидирана квартира, храна в училище и пр.) да бъде заменено с плащания в брой или целеви ваучери, при изпълнение на условията за нормален стандарт и местообитание. Ако имат читав дом, децата са облечени, нахранени и ходят на училище, няма нужда да им търсим друг дом.

Нещо като модифицирана Болса Фамилия.

Програмата следва да е заложена и да се изпълнява на общинско ниво - т.е. най-близо до засегнатите и с най-голяма възможност за текущ и периодичен контрол - със специално делегирани бюджети, като конкретните решения за подпомагане следва да бъдат вземани от кметове и общински съвети. 

Докато пишех тези редове се запитах дали сред приятелите и добрите си познати имам и ром. Запитайте си и Вие и отговорът няма да Ви хареса. Както и на мен. А как ще градим единно и интегрирано обществото ако между нас има стени?

Ако не искаме един ден до осъмнем с барикади и гражданска война трябва да действаме. Това е по-важно от магистралите.

 Линк към статията в Редута.бг тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар