понеделник, 22 юни 2015 г.

Сп. Мениджър: Гърция - в търсене на друг виновник за собствените си грешки

Гърция смята, че за нея Брюксел не е достатъчен притегателен център, защото не е глобален лидер и няма перспектива. Така смята премиерът Ципрас, поне на думи. Забележете, това е твърдение на премиер на страна, заради която в значителна степен позициите на Европейския съюз са отслабени. От тази позиция, лидерът на Сириза вероятно очаква да "стресне" Европейската комисия и канцлера Меркел.

Подтекстът изглежда е, че правителството на южната ни съседка се ориентира към членство в друга икономическа групировка, след като ЕС не е достатъчно щедър. Предполагаемият нов ориентир е евразийска Русия, Китай или направо БРИКС.

Кризата в гръцкият дълг ще бъде разрешена, а Гърция ще се върне към растеж - твърди Ципрас, докато уверява "своите", че за избирателите на Сириза няма особен проблем ако затворят банките -те нямали депозити?!.

Кой ще мигне пръв? Отговорът не е сложен, защото двете страни излизат от съвършенно различни и най-вече неравностойни позиции.

Гръцката икономика не може да генерира достатъно приходи за да се балансира гръцкия бюджет, дори без да споменаваме темата за обслужване на външните и задължения. Без външно финансиране не може да се поддържа сегашното равнище на пенсии и заплати, на публичните разходи и като цяло на жизненият стандарт на средния грък. Да не говорим за инвестиции в преструктуриране на икономика и цялостни реформи.

Докато не се намери равновесната точка на по-ниско равнище на благосъстоянието, т.е. на собствени приходи и разходи, гръцкото финансово уравнение ще бъде изцяло зависимо на външни финансови благодетели. Вътрешният катарзис е невъзможен в плавен режим, особено с методите на изборната демокрация, защото няма народ, който да избере да бъде понижено благосъстоянието му чрез избори.

И тук е разковничето на проблема.

Външният свят изисква и очаква гръцкото правителство да убеди гръцката общественост в неотменимостта на нуждата да се свият "според чергата", като увеличат данъчните постъпления за сметка на доходите на гръцките домакинства и бизнес.

Тъй като всички отговори минават през затягане на колани, правителството в Атина се стреми максимално да усили натиска върху западноевропейския елит по двете основни линии - обръщението към съвестта и към инстинкта за самосъхранение - като принуди ключовите лидери - Оланд и Меркел - да се съгласят да продължат да финансират гръцките дефицити.

На българите аргументите със социалните последствия и тежест не звучат убедително - все пак минахме през чистилището на "ада" със заплати от 5 долара месечно. И тогава никой от сега участващите в гръцката драма не протегна ръка, а тези които го направиха нямаха и помен от сегашната мекост към Гърция.

Задължението на гръцкото правителство да напълни държавната хазна, да започне най-накрая да събира данъци, да увеличи приходи, включително чрез приватизация, да преструктурира икономиката и увеличи производителността на труда си остава неотменимо предварително условие за каквото и доверие на кредитори и нови заеми. Не е изключено да се намери някакъв временен палиатив за да се спечели време, но цялостното решение е немислимо без шокова терапия и временен срив в жизнения стандарт.

Пълна илюзия е, че Русия или Китай ще заместят ЕС или МВФ като кредитор от последна инстанция на Атина.

Първо защото никой не финансира генериращо все по-големи загуби предприятия, освен срещу собственост в активи. Но това не е кредитиране, а придобиване на "семейното сребро". Да се смята, че Русия, особено в сегашното си състояние ще извади десетки милиарди долара за да се притече на помощ на Ципрас е заблуда от най-висока проба. Не случайно, германският финансов министър, без никаква ирония, насърчи гръцкото правителство да търси подобни "благородни" донори, като вземе всеки долар от всеки свой приятел за да се стабилизира публичните финанси. С това Германия изтри илюзиите, че има надпревара между големите глобални центрове кой да окаже първи помощ на Гърция.

Второ, няма кой, освен "тройката" и най-вече ЕЦБ, чрез механизма на извънредната ликвидна помощ (ELA), който достигна рекордните 87 милиарда евро експозиция към Гърция, да осигури директно финансиране на гръцките банки за да спаси влоговете на гръцките граждани. Това, което най-вероятно ще стане в понеделник нататък, без значение дали ще бъдем свидетели на банкова ваканция или не, е ЕЦБ ще налее извънредна ликвидност в гръцките банки за да спре паниката и масовото теглене. Но и този спасителен пояс може да е временна мярка - никой няма да хвърля добри пари подир лоши продължително време без системно решение. Да не говорим, че гърците ще продължат масовите тегления от гръцки банки, макар успоредно други гръцки граждани в своето мнозинство да подкрепят правителството на Ципрас.

Стратегията на ЕЦБ и ЕК е да работят за промяната чрез централната банка и гръцките банки. Макар и логична стъпка, това не е политика без своите рискове. Най-малкото защото отказът от пряко кредитиране на гръцкото правителство, може лесно да бъде заобиколен, ако хората на Ципрас могат да заемат от гръцките банки. Операцията по спасяване на обикновените гръцки вложители лесно може да се превърне в индиректен начин за финансиране на бюджетните дефицити. Това е и дилемата на "тройката":  как да принуди правителството, без да накаже обикновените гърци.


Ако там действително вярват, че имат право да живеят назаем, без да връщат кредити, няма лесен и най-вече мек изход от ситуацията.Тогава развръзката ще бъде силова и на улицата.

Вероятно за мнозина у нас благоденствието на съседите изглежда "незаслужено", защото никога България и българските граждани, пък и която и да е друга страна в ЕС няма да има възможност да получи близо 200% от брутния си вътрешен продукт в необезпечени кредити.

Класиката звучи малкият дълг е проблем на длъжника, големия - на кредитора. Можем само да си мечтаем за стандарт базиран на дълг от 40 000 долара на глава от населението, които няма да платим, при положение, че в момента имаме брутен вътрешен продукт от около 6,000 долара като БВП на човек.

Но както се казва всяко зло за добро - у нас доходите ще вървят по възходяща тенденция, а у съседите ще трябва да падат до точката на новото си равновесие.

Перспективите за Гърция не са благоприятни, най-вече в краткосрочен план, но в никакъв случай не са катастрофични.

Възстановяването на драхмата изглежда неизбежно като по-безболезнен начин за възстановяване на балансите и икономическия растеж. Това ще изолира еврозоната от гръцката криза, като остави уравнението за решение изключително и само в национални граници - между гръцките избиратели и правителство. Пътят ще бъде изключително болезнен, особено ако няма помощ отвън и най-вече от ЕК, защото лечението на МВФ е по-радикално.

Факт е, че никой не търси умишлено банкрута на Гърция, но има червена линия на търпение и най-вече на здрав разум, от страна на ЕЦБ и ЕК, която не може да бъде премината. Именно защото тогава съдбата на Европейския съюз и на еврозоната ще бъде бъдат поставени на карта с прецедентите на безкрайни и необвързани с реформи в бюджета и икономиката финансови вливания в гръцкия бюджет и икономика.

Какви са рисковете за нас?

Неизбежно, но не безусловно негативни, особено в средносрочен план. Най-отрицателните ефекти са свързани с общите възприятия на пазарите и инвеститорите за нестабилност в региона. За мнозина доскоро Гърция беше входна точка за региона, но това бе валидно преди влизането ни в ЕС. Все още не е сигурно, че при оттеглянето си от Гърция подобни инвеститори няма да се оттеглят от региона - изобщо. По-силен интерес ще има към активи, които гръцкото правителство ще предложи при форсирана приватизация. Съседите ни, обаче, едва ли ще допуснат грешката, която направихме ние - да не балансират предлагане и търсене. Но това е опция, която ще се следи с интерес и у нас и в Румъния.

Общите възприятия за нестабилност в региона трудно ще се компенсират от крехките и несистемни предимства, които страни като България могат да предложат. Тревога будят и възприятията на пазарите за Западните Балкани, които останаха да "висят" в пространството с неопределения си статут по пътя към ЕС и НАТО.

При равни други условия излизането на Гърция от еврозоната ще означава по-малко ЕС в региона и повишена податливост към външни влияния..

Рисковите премии при кредитиране на страните от региона ще се повишат, а заедно с тях и лихвените равнища за суверенни и корпоративни кредити. Регионът е нестабилен, малцина могат да отделят България от Югоизточна Европа.

Заради Гърция вероятно целият регион да "светне" на инвеститорската карта като проблемен и рисков, с всички произтичащи от това негативни последици за влизане на страните от региона в по-високите етажи на интеграцията - Еврозона, Шенген, банков съюз, ЕС, НАТО.

Възстановяването на доверието трудно ще се случи без оздравителен процес в Гърция. В същност обявяването на дефолт - което е неизбежно независимо от това колко се съкрати дълга на страната - едва ли ще предизвика тектонични трусове, макар и да не се изключват отделни прояви на паника или истерични реакции, особено ако се забави или разфокусира реакцията на ЕС, ЕЦБ и МВФ.

В същност най-лошите сценарии за Гърция няма да бъдат изненада за пазарите, особено след избора за Сириза и устойчиво високите равнища на подкрепа за нея. Гърците са убедени, че могат да не се съобразяват с реалностите. Затова и играта на Ципрас и Варуфакис, макар и да се радва на вътрешна подкрепа, в по-дългосрочен план не може да успее, защото се спекулира със страховете на Европа от свръхреакция на пазарите и разпад на Еврозоната и на Евросъюза.

В същност е по-вероятно евентуално излизане на Гърция от еврозоната да предизвика обратен на очаквания, т.е. положителен ефект, като дисциплинира членовете на клуба на еврото като усили неговите глобални позиции. Защото кой ще иска да влезне в еврозона, в която се генерира постоянна и възходяща турбулентност и се очаква незабавна солидарност по гръцкия дълг.  

Последствията от форсирано излизане от еврото с голяма вероятност ще предизвика вълна от консолидации в банковия сектор на южната ни съседка, което ще принуди гръцките "майки" да продават активи зад граница за да стабилизират позициите си на местния пазар. Но това не е новост, редица банкови активи зад граница вече бяха продадени. На други се търси купувач, а това съвсем не е лесна работа. В момента пазарът на банкови сливания и придобивания в ЕС е изключително свит, и е много вероятно предлагането на филиалите на гръцките банки в Югоизточна Европа да не срещне очакваното търсене, което ще прехвърли задачата по оздравяване на местните филиали на гръцките банки в страните от региона върху съответните правителства, в това число и българското. Това предполага извънредно финансиране и натоварване върху държавния бюджет.

Друг възможен негативен ефект от излизането на Гърция от еврозоната и прекомерен натиск върху финансите и, ще бъдат трудностите при изпълнение на ангажиментите и по международните проекти на нейна територия или с нейно участие, сред които са и такива, които пряко касаят България - интерконектора, терминала за ВПГ, ТАП, реверсна връзка, както и приватизацията на ДЕСФА и ДЕПА.

Най-голямата опасност е тоталното разминаване между обществените нагласи в южната ни съседка и средно претеглената оптималност при изхода от ситуацията, което може да пропилее време и средства на Европейския съюз и Еврозоната, критично нужни за рестартирането на европейските институции на по-конкурентна глобална орбита.

В този смисъл управлението на Сириза може да бъде изтълкувано не само като загубено време за Гърция, но и за Европа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар