вторник, 9 юни 2015 г.

133 брой на нюзлетъра : Украйна - газовият хъб на ЕС?



В продължение на години се насаждаше мита, че Украйна е страна на „крадци“ на природен газ, на конфликти и нестабилност, което като че ли предопределяше закоността на опитите и проектите за нейното заобикаляне. Споделянето на това възприятие от страна на редица европейски лидери пък осигуряваше  подкрепа от всякакъв характер на руските енергийни проекти в ЕС.
Винаги съм се придържал към мнението, че не политиците решават кои газопроводи да се реализират и къде, а потребителите и пазарът? Последните се движат от икономическата изгода, от видими и доказани предимства на едно или друго решение.
В този процес на геополитическо заобикаляне и надхитряне, в който попаднахме и сами, изглежда ни се изплъзна най-нормалното и логично развитие на ситуацията около маршрутите за доставка на природен газ – а именно това, че Украйна може да стане хъб на Европейския съюз, ако европейски компании установят контрол върху украинските магистрални газопроводи и газохранилища, без непременно да ги притежават. Тогава още по-логично на преден план ще излезне и естественото решение – ЕС компаниите да купуват природния газ на руско-украинската граница, не само от Газпром, но и от независимите компании в Русия, като сами се грижат за транспорта и съхранението. Все пак няма страна с по-развита система и по-големи газохранилища от Украйна. Всеки друг вариант ще изисква многомилиардни капиталовложения, които изглежда сега никой няма.
Тези разсъждения стават все по-актуални и във връзка с поредната размяна на закани и заплахи между Укртрансгаз и Газпром във връзка с необходимостта от закупуване и нагнетяване на природен газ – 12-13 милиарда кубически метра в газохранилищата на Украйна за да се осигури безпрепятствено снабдяване на европейските купувачи през зимния сезон.
Духовете се разбуниха след сключеното споразумение между унгарския аналог на Булгартрансгаз – компанията FGSZ и Укртрансгаз – т.н. interconnection agreement, вследствие на което украинската компания поиска от Газпром да предостави данни за газовия поток през украинската система. Проблемът е, че съгласно сега действуващия контракт украинският оператор предава природния газ на западната граница на Украйна на Газпром експорт, от когото операторите на съответните национални газопреносни мрежи  го поемат. Но Укртрансгаз няма понятие за разпределението им, тъй като не знае т.н. shipper code. Подробно тази тема е разяснена в статия на Комерсант, от която става ясно, че в скоро време предстои да узнаем дали и кога ЕС ще се намеси в Украйна като се заеме предметно с транзита на руски газ и вместо да влага милиарди в насрещна инфраструктура на газпромовските проекти – „потоци“ във всякакви посоки, да избере най-логичното – да управлява транзитния риск през Украйна чрез контрол върху газопреносната и мрежа.
Това ще направи предметен и Европейския енергиен съюз, тъй като ще даде възможност за репер на европейските цени на природен газ спрямо единната цена на силно ликвидния украински хъб или на руско-украинската граница плюс допълнителните транспортни разходи.
Няма съмнение, че този въпрос отключва по-голямата тема за виртуалния реверс, който веднъж станал възоможен ще усили ликвидността и балансира значително източноевропейския газов пазар. Изходът ще зависи и от ходът и резултатите по анти-монополното разследване срещу Газпром от страна на ЕК и от поредицата арбитражни дела срещу руския газов монопол.

Но логиката е очевидна. Това не означава, че другите страни няма да реализират максимални ползи за себе си. Просто логиката на случването на хъбовете е такава - те не са вертикално йерархични, а мрежови системи, в които свързаността взаимно усилва шансовете.

Още повече, че вече има подобно споразумение за свързаност между всички страни от ЕС. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар