петък, 17 юли 2015 г.

Интервю за Радио България: Европейски опит и българска икономическа политика



Ил. Василев: Обедняването на българските граждани от 25 години насам не се дължи само на ниска производителност, а на несправедливо и неефективно разпределение на БВП
В.С. Г-н Василев, как да разчитаме изказването на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, който заяви пред германския седмичник „Щерн“, че има нужда от европейско правителство, което да решава важните проблеми за общността? Значи ли то, че ЕС втвърдява позицията си към страни членки, които отлагат изпълнението на поетите ангажименти.
Ил.В: Изказването е отражение на един дълго отлаган въпрос за стратегическата визия на ЕС, тъй като очевидно при разликата в равнищата на икономическа и политическа интеграция, Съюзът не може да продължава в същия формат. Гръцката криза просто катализира процесите. Всъщност, развитието на историята винаги е било прагово:  кризите дават тласък за по-системното развитие. Това, което Мартин Шулц казва, звучи много традиционно, в рамките на направените до момента изказвания от големите лидери на ЕС. Организацията не може да бъде заложник на проявената от страна на гръцкото правителство екстремна егоистична политика.
В.С.: Но това ще означава загуба на суверенитет, която само преди година би се считала за недопустима.
Ил.В: Загубата на суверенитет не е абстрактно понятие. Тя се случва всеки ден. Първо се губи икономическият суверенитет, а после  – финансовият и това не е безвъзмездно.  Суверенитет се губи, когато отделни правителства генерират публични задължения и след това бягат от индивидуална отговорност, за сметка на отговорността на останалите страни, която произтичат от членството в колективни организации.
Това не можа да продължава безкрайно.
Фалитът сам по себе си не е проблем. Проблемът е, след като си стигнал до такова състояние, колко бързо ще можеш да се изправиш и колко неудобни въпроси ще си зададеш. Не виждаме това в момента.
Европейските лидери са фокусирани върху изключителните мерки за Гърция, като че ли не си дават сметка за сериозните системни и структурни проблеми, които подходът към Гърция задълбочава. Червеният килим, който някои твърдят, че се разстила пред Гърция, не може да бъде добър прецедент. Той ще вкара Евросъюза в терминална криза.
В.С.: Да погледнем към България. У нас, подобно на Гърция има с години натрупвани и нерешени проблеми. Един от тях е съдебната реформа, за която недостига политическа воля, кураж, споразумение…Може ли чрез европейска намеса да се решат проблемите със съдебната реформа?
Ил.В: Съдебната реформа е абсолютно безалтернативна. Това, което сега се счита за противопоставяне, е последният напън на хората, които не виждат своя интерес в промяна на статуквото, да обединят позиции и да договорят специално третиране или ограничаване на щетите. Но съдебната реформа ще се случи, защото тя е майката на всички реформи и от нея зависи ефективността, разходите и ползите  -  т.е. за какъв срок ще изстрадаме и преминем през реформите.
В.С.: У нас – пробойните са много. Пословична е корупцията при разходването на еврофондовете. България търпя различни санкции. Как да се подобри дисциплината при разходването им?
Ил.В: Наивна е идеята, че може да има специално третиране на еврофондовете и че там може да сме дисциплинирани и да спазваме стандарти на проектно управление, а по отношение на бюджетното и общинско финансиране, да прилагаме други методи.
Става въпрос за манталитет и системност в пренебрегване на законите, не само на пазара, но и на практиките на доброто управление, които не са самоцел, а основа за развитие и друго състояние.
Всъщност, България не се е развивала лошо през последните 25 години. БВП се е увеличил в пъти, но като че ли от това развитие ние не раждаме забележим ръст в благосъстояние.
Еврофондовете са само едно малко средство, защото ако погледнете сумите, които постъпват по тях, те са в рамките на 6-7 процента от БВП. Но особено, когато влизат в инфраструктура, ни помагат да оздравим инвестиционния климат и средата в България, защото са наблюдавани от Европа.
В.С.:По този начин излиза разликата в начина, по който у нас се управляват традиционно средства и начина, по който те се управляват в ЕС.
Ил.В: Точно така. Когато ние си задаваме въпроса защо сме все още толкова бедни, то не е защото, производителността на труда е по-малка, но в по-ниската производителност на труда, големият проблем и разлика е именно в  т.нар. „транзакшън кост“ ( англ. transaction cost) или разходите, които поради неефективност, корупция, понасяме и накрая една малка част от обществото се обогатява. И благосъстоянието не е споделено.
В.С. Още едно сравнение между България и Европа се наложи в последните дни. Излезе информация, че собственикът на една от големите фирми за електроника в България, г-н Китов, е бил задържан по искане на властите в Италия, които го разследват за източване на ДДС в размер на около 70 млн. евро. Тези злоупотреби са били проспани у нас. Паралелно с това България отчита ръст в изпълнението на бюджета, твърдим че се борим с източването на ДДС, но подобни случаи ни убеждават в обратното. Неспособни ли са българските власти да се справя с хора като г-н Китов?
Ил.В: Членството ни е Евросъюза , предполага намеса във вътрешните работи на страната от страна на европейските институции и взаимна намеса и нови права, които ние имаме да се намесваме в други страни.
Идеята, че ние можем да си отгледаме едни доморасли практики и да се развиваме по наш изкривен модел, основан на политикономическа олигархия, да направим един остров, изолиран от европейските норми, е пълна заблуда.
Освен г-н Китов, вижте и това, което се случва с КТБ. Въобразяваме си, че можем да наложим стандарт за третиране на въпроса, който да ни задоволява с половинчат и непълен доклад в Парламента…
В.С.: А той дори и не е публичен, защото не е качен на интернет страницата на НС.
Ил.В: Той не е публичен, защото в момента, в който стане това, България се намира в режим на съдебно разбирателство и той веднага ще бъде използван. Мислим си, че Прокуратурата може да си слага главата като щраус в пясъка, все едно е абсолютно изолирана. Най-доброто, което ни дава Евросъюзът е огледалото и съзнанието, че не можем да се самозалъгваме с нашите собствени недостатъци.
В.С.: Преди дни беше избран нов управител на БНБ – Димитър Радев, който запази старите подуправители. Това е форма на подобен компромис самозалъгване.  В изявлението си след избора, той заговори за членство в Банковия съюз и еврозоната. Мислите ли, че ще ни приемат. На този етап членството ни в еврозоната изглежда примамлива от гледна точка на възможността за външно дисциплиниране. След кризата в Гърция, Европа няма ли да си повиши изискванията и критериите си за членство в еврозоната?
ЕС и еврозоната след гръцката криза няма да са същите. Вече не е проблем дали някой ще ни приеме, или няма да ни приеме. Въпросът е, че няма смисъл да влизаме в еврозона, която няма ясна перспектива и ясна реинтеграция или консолидация, въз основа на действително много по-строги рамки и правила.
България няма за какво да бърза да влиза в зона, която се раздира от различни скорости, в която има специални привилегии спрямо, примерно, Гърция. За нея, в сегашните проекти, които се предлагат, няма никакво решение: дългът й през следващите години ще нарасне; икономиката й ще се раздира от различни проблеми, но Гърция не е единствената. Има много по-големи държави.
Разговорът е много по-същностен от това, дали ние да участваме в еврозоната на принципа на Олимпийските игри. Ние трябва да си зададем екзистенциалните въпроси: Ако влизаме в еврозоната - защо го правим? Какви са рисковете и ползите? И какви други икономически политики трябва да провеждаме, за да си облекчим състоянието. Еврозоната не е самоцел, а средство.
Но голямата цел на нашето развитие е да станем по-богати, по-силни икономически и да решим националните си проблеми – демографски, социални и др., които много добре знаем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар