четвъртък, 23 юли 2015 г.

Фактор: Трусовете в Европейския съюз тепърва предстоят - опциите за България

Затегнете колани - гръцката драма се превръща в европейска и трусовете тепърва предстоят. Затишието е временно и измамно. Най-логичното и добро решение от гледна точка на икономическата и финансова логика, каквото подсказа германския финансов министър Шойбле, не е приемливо от политическа. Постоянният примат на политическата целесъобразност над икономимеската рационалност подкопава не само еврозоната, но и Европейския съюз. Щом моторът на Европа - Германия признава безсилието на 15 страни членки на Еврозоната да убедят Франция, Италия и Кипър, че си струва прецедент с тайм аут от еврозоната, за да може Гърция да възстанови макроикономическите и финансови баланси и да поеме по пътя на икономическия растеж, значи е достигнат критичен праг в неспособността да се видят и решат реалните проблеми на Еврозоната.

Призивът на президента Оланд за европейски политически съюз може да бъде интерпретиран като обществено и медийно мюре, което отклонява вниманието от кризата в отношенията между Германия и Франция, както и от безспорния крах на екстремните десни и леви идеи - по конкретно на Сириза.  Явлението Сириза приключи в Европа, проблемът е, че кризата ще роди нови отклоняващи се от гравитацията на икономическата логика и здравия разум течения.

Прекалено наивно е да се смята, че наливането на нови милиарди чрез мостово финансиране и още близо 100 милиарда евро в допълнителна извънредна ликвидна подкрепа може да се интерпретира като победа на когото и да било. Още по-малко да се обясни с мисъл за бъдещето на Европа, както твърди бившия шеф на МВФ Доминик Строс Кан. 

Този път предвещава ново бедствие, защото не се терапира системния проблем, а се работи чрез класическата схема за кризисно реагиране чрез терапия "повече от същото" - отписване на дългове, печатане на пари - на общи пари и виртуална решимост, издаваща реален страх, както призна Юнкер. 

Мой познат твърди, че тези дни в Европа е изгодно да си длъжник, но не и да си грък, защото те са отделени от голямата група на длъжниците и върху тях ще се изпробват различни шокови терапии. Но това е временно усещане, защото живеем в стъклен дом.

Идеята за ускоряване на политическата интеграция и общо правителство в Европейския съюз е добра, но не е оригинална и е много закъсняла. Не е ясно каква е нетната текуща стойност на това предложение - какви политики ще я олицетворят - примерно тази на френските социалисти - че трябва да се наливат пари, за да се стимулира икономическия растеж, и да се отписват дългове - за да се поддържа жив духа на етатизма и идеята за благоденствие чрез държавата? Франция дори роди нов Кейнс - продуктивния Тома Пикети, който внушава всякакви вини на Германия и не престава да предупреждава за опасността от остеритет, срещу ударението в икономическите политики върху конкуренцията и дисциплината в Еврозоната. 

Очевидна е нуждата от рестарт на Европейската идея, но без тежките окови ни идеологическия и национален егоизъм, който ражда солидарност в дълговете, но не и в задълженията и заблудата, че благоденствието може да бъде на заем.

В същност днес именно бъдещето на Европа е поставено на карта, защото вместо да намерят ефективен начин за терапиране на "гръцкия" тип системен проблем чрез изолацията му в една отделно взета страна, сега заразата се разпростира не само върху Еврозоната, но и върху Европейския съюз. Който си мисли, че нещата ще свършат с 7 милиарда евро гарантирани от всички мостови операции, дълбоко се лъже. Още по-наивно е да се смята, че тези 100 милиарда евро, които ще се налеят в гръцката криза, нямат никакво значение за нас - както сме твърдо вързани към еврото.

Призивите за безусловна солидарност с длъжниците и издигането на суверенитета като защитен щит торпилира базата на възможно единение в Европа. Солидарността и  суверенитетът започват със спазването на приетите от всички правилата и принципи. 
В същност въпросът е кое ще се приеме за "мейнстрийм" в Европейския съюз - дали поведението на Гърция и нейните спасители - Франция, Италия и Кипър. опаковали аргументите за поредния спасителен план със загриженост за съдбата на Еврозоната или нуждата от солидарност, но само с условието, че ще има възмездие при неспазване на правилата без лукса на защитата от суверенитета. 

Какво правителство и парламент на еврозоната си представя господин Оланд, в името на която трябва да се откажем от своя суверенитет - такива в които всички ще се разпореждат с общия бюджет по германски или по гръцки? 

Как се съотнасят тези френски инициативи издържани в духа на Жак Делор към съществуващите Европейски Парламент и Европейска комисия?

Въпрос е на време Европейския съюз да се разпадне под натиска на центробежния егоизъм или спасение по единично, ако не бъдат решени системните проблеми. Ако северните страни и Германия не намерят адекватно продължение на стремежа да останат водещи центрове и да определят талвега на европейската финансова и икономическа политика, то не само България, но и много други страни, които трудно изградиха текущата си стабилност, ще загубят всякакъв интерес от по-нататъшно участие в по-високите етажи на европейската интеграция при отсъствие на наднационален контрол върху дефицитите и равнището на дълга. Еврозоната има нужда не от постоянни спасителни акции, които замитат следите на национална и индивидуална политическа безотговорност, а от нова визия и нов път към изграждането на глобално конкурентна Европа. 

Само с призиви за социална солидарност за "да бъдем заедно" или да проявим разбиране към южните ни съседки не правим нищо освен да поканим следващи кризи и пожарни операции - които ще изискват още повече средства и още по-големи саможертви от данъкоплатците. Ако това е, което ще се очаква от членовете на Еврозоната - постоянно да плащат сметките на закъсалите - без санкция за неразумно даващите и за неразумно вземащите дълг и неспазващите правилата, без корекции и ценностна сравнимост в управленски манталитет и практики, без да се мисли за позициите на ЕС в света - бъдете сигурни, че Европейския съюз ще приключи своята история много бързо. 

Казват, че нещата в Гърция вървят към хуманитарна криза - ситуация на виртуално богатство и реална бедност. Статистически гърците могат да останат с големи сметки в банки, но могат да живеят в реално разпадащи се икономика, социални, здравни, банкови и други ключови системи. Това ще направи безпредметно усещането им за богатство и превъзходство на Балканите най-вече защото ще отсъства перспективата на растеж и устойчивост, базирани на вътрешни ресурси и потребление. 

Ще трябва сериозно да обмислим влизането си в европейския валутен съюз, точно в момента в който тепърва навлиза в зона на висока турбулентност. В същност това което последните изнурителни преговори по гръцката криза доказаха е, че политическата целесъобразност не може да генерира устойчиви и балансирани решения без икономически аргументи. Страстите около Гърция са само привидно свързани с южната съседка, но зад разлома прозират фундаментални ценностни различия за бъдещето на Европейския съюз, за това какво е позволено на "големите" и какво не е позволено на "малките". Не може да има справедливост ако виновните за гръцката криза на Запад останат на "завет". Банките като Голдмън Сакс са винаги готови да предложат услугите си за "творческо" заобикаляне на правилата, особено ако се чустват безнаказани. ЕС се изправи срещу големите гиганти - Майкрософт, Гугъл, Газпром, но изглежда твърде плах когато касае разследване за съзнателно заблуждаване на неговите ключови институции от инвестиционните банки.

Ако 400 милиарда евро дълг на Гърция за икономиката на еврозоната изглеждат огромни, то какво да кажем за дълга от един трилион евро на Испания, който нарастна само за три години от 69% до 98% от БВП. Или за 2.6 трилиона евро дълг на Италия, тя регистрира ръст на съотношението дълг към БВП за последните две години от 116% до 132%, Белгия достигна 106%, а е близо до 100%. Да виждате тук някаква идея за спазване на общите критерии и правила или поне някакво движение в тази посока?

Малко или нищо от текущите макроикономически политики на тези правителства предполага реверс в тенденцията и редуциране на дълга. На този фон кой може да прогнозира успех на предлаганото от Оланд ново интеграционното строителство и най-вече подкрепа от традиционно евроскептичните избиратели във Великобритания, Холандия, Дания? Забележете тънката разлика между хора които не вярват в Европейския съюз защото си искат националната идентичност и суверенитет, и хора които са разочаровани от неспособността и неефективността на общоевропейските институции, правителство и парламент.

Положението в европейските банки е още по-тревожно със свръхекспозициите. Ако ние в България сега разпъваме на кръст КТБ защото с над 10 процента капиталова адекватност и изплатени почти милиард лева при политическо индуцирано масово теглене на средства при малко над 7 милиарда общи активи, какво да кажем за западни банки с левиридж на собствен капитал към активи 1 към 25 !? Тук разбира се основен "принос" имат надутите счетоводни оценки на виртуални активи - основно деривативите.

Именно поради това преди няколко години дълговете на Гърция се преместиха от частно корпоративния към суверенния сегмент, защото дори крехка обезценка на активите при тази рискова експозиция означава крах за банките. Акционерите спечелиха за сметка на данъкоплатците.

На практика в Гърция, а и във всяка друга страна, която изпадне в неплатежоспособност, следва да се прилагат подходите както при корпоративна неплатежоспособност - въвеждат се елементи на външно управление, мониторинг и система за контрол. За нас това не е нещо ново и едва ли ще стигне крайностите, на които бяхме подложени ние през 1997 година от МВФ. Ако седем страници мерки на тройката предизвикаха такава съпротива на всякакво равнище в страната, как да очакваме, че ще има разлика и при конкретни решения за приватизация на който и да е държавен актив, без да се разгради порочния модел на благоденствие на заем базиран на публичните ресурси, получени от кредити или помощи.

Ние се прехласваме от валутния борд и от извървяния път след 1997 година, но си спестяваме въпросите за неговите недостатъци, които ни преследват и до ден днешен - имаме стабилност, но нямаме устойичив, висок и най-вече качествен растеж. Какво общо имаме с другите отличници по съотношение дълг към БВП - Естония и Люксембург - тяхната динамика или богатство? Остеритетитът или режимът на ограничения и икономии освен позитивите носи и негативи. Ползите и щетите на стабилността не бяха справедливо и солидарно разпределени. МВФ вече признава тоталният си провал и тежките последствия на едностранните и екстремни форми на ограничения, които задушават и компрометират икономическия растеж. Не случайно в гръцката криза МВФ играе отрезвяваща роля като настоява за редукция на дълга като предусловие за своето участие в спасителния план.

Класическата теза за позитивната ролята на фискалния мултиприкатор е опровергана от доказаните граници на полезния ефект на остеритета. Ето защо, съкращаването на гръцкия дълг не е въпрос на симпатия или антипатия, а на хладен и рационален разчет дали вложените пари ще постигнат търсения резултат. 

Преди да възроптаем срещу световния заговор и неправда трябва да си отговорим - защо България не е член на Еврозоната, на Шенген, на Банковия съюз и на по-вътрешните кръгове на европейската интеграция? Има ли връзка това със спъваните реформи на съдебната система? Кой в ЕС ни е виновен за самонанесената вреда от КТБ и още няколко банки, които са в сравнимо или по-лошо положение? Аз не гледам на модела Кой? по друг начин освен като вграден бъг в системата, който пречи на всички в България да се развиват.

За държателите на статуквото и режисьорите на прехода напредъкът ни, членството в ЕС и НАТО, никога не са били цел, а само рамка за устойчиво възпроизводство на модела на тяхната власт. Тези хора и структури могат да се представят и да играят всякакви роли - на ревностни евроатлантици и крепки радетели на руско-българската дружба, но винаги и само под условие и през призмата на техните лични и групови интереси. 

Лощата новина е, че тези кръгове разполагат с огромна негативна сила и са в състояние да препятстват, поне временно, всяко движение към промяна. Добрата новина е, че няма особен шанс да повторят успехите си от миналото като имитират "радикална" реформа, нито да родят някакъв достоверен проект за алтернативно развитие или реформи..
 
Нека да премислим последствията от влизането ни в нереформирана и разноговореща Еврозона - извън мантрите, че сме длъжни да го сторим или че е неизбежно. 

Залогът е много по-голям, дори не съм сигурен, че си даваме сметка за рисковете. 

Трябва внимателно да следим призивите за по-натъшна ерозия на националния суверенитет в ЕС, на фона на неспособността на лидерите в еврозоната да реализират консенсус по бъдещето на политическия съюз, и най-вече по пътищата за изход от кризата въз основа на оптималното и рационалното, а не политически коректното.
Имаме нужда от рестарт и обновяване на европейската идея, а не просто надграждане върху ерозиран фундамент.

Няма коментари:

Публикуване на коментар